Р Е Ш Е Н И Е № 557
гр. Монтана, 6 ноември
2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 24 октомври
2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря:
Димитрана Димитрова като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, четвърти
състав, Адм.д. № 414 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, вр. чл. 144 от АПК.
Образувано е по жалба на И.Е.Г.,*** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 19-0996-000342/27.06.2019 г. на Началник Сектор Пътна Полиция към ОДМВР Монтана, с която е прекратена регистрацията на ППС – л.а. „Ф*** П*** ”, рег. № М*** за срок една година.
Твърди, че в обжалваната заповед липсват мотиви на административният орган при определяне на срока на принудителната мярка. В нея е записано само „поради висока обществена опасност", без да е уточнена в какво се състои тази висока обществена опасност, наложила прилагане на максимално високия срок на прекратяване на регистрацията на МПС. В същото време спрямо него е приложена и друга ПАМ със Заповед № 19-096-000341 от 27.06.2019г. с която му е наложено „Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца”, която не е оспорена. Именно тази принудителна мярка е достатъчна за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения до решаване на въпроса за отговорността му. Същевременно обжалваната заповед е прекомерна и цели да бъде увредено положението на неговите близки - съпруга и деца, които също са водачи на МПС и които също ползват единственият им семеен лек автомобил „Ф*** пасат" с рег. № М*** , спрямо който е приложена обжалваната ПАМ-прекратяване на регистрацията за необосновано най-високия срок от 1 /една/ година. Непосредствената цел на ПАМ е предотвратяване и преустановяване на административни нарушения до решаване на въпроса за отговорността. Отговорността и наказанието на извършителя на административно нарушение се решава с Наказателното постановление и няма как мярката наложена с цел преустановяване на нарушението да надвишава самото наказание. Това противоречи на нейната цел и същност. Не е препятствал контролните органи да му извършат проверка с техническо средство, явил се е за медицинско изследване, не е осуетил проверката. До този момент не е готова медицинската експертиза на кръвната проба и няма издадено НП и не му е наложено наказание за вмененото му административно нарушение. Следователно превенцията спрямо него следва да е съобразена с по-ниската степен на обществена опасност на водача. Срокът от една година е значително завишен и не отговаря на целта на закона. АУАН е съставен на 26.06.2019г., а заповедта за налагане на принудителна административна мярка е издадена на следващия ден, на 27.06.2019 г. като не е спазен 3 - дневния срок за даване на възражение, съгласно чл. 44 ал. 1 от ЗАНН, което е съществено процесуално нарушение водещо до самостоятелна отмяна на издадената заповед. Моли отмяна на Заповедта, алтернативно да се намали срока от една година на шест месеца. В съдебно заседание поддържа жалбата като заявява, че няма искания за доказателства, както и че няма решение какъв е резултата от кръвната проба.
Ответната страна Началник Сектор към ОДМВР Монтана,
Сектор Пътна Полиция гр. Монтана не взема становище по жалбата.
Доказателствата са писмени.
Административен съд Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С оспорената Заповед, на основание чл. 171, т. 2а, б. „б” от ЗДвП, поради управление на МПС при наличие на алкохол в кръвта 1.76 промила в издишания от водача въздух, на оспорващия е наложена ПАМ - Прекратяване на регистрацията на ППС - лек автомобил”Ф*** П*** " рег.№ М*** за срок от 1 /една/ година. поради висока обществена опасност.
Заповедта е издадена на основание съставен АУАН
№ АА394873 / 26.06.2019 г., затова че на
26.06.2019 г. около 10:10 часа в гр. Лом на ул. С*** до кръстовището с ул. Д***
А*** , оспорващият управлява лек автомобил Ф*** П*** с регистрационен номер М***
негова собственост, след употреба на алкохол над 0.5 промила. Пробата е
извършена в 10:25 часа с техническо средство Алкотест 7510 с фабричен номер ARDM-0228, което отчита 1.76 промила алкохол в
издишания от водача въздух. На водача е издаден
талон за медицинско изследване.
Съгласно Заповед №
8121з-1524/09.12.2016 г. на Министър на МВР и Заповед № 301з-1411 от 07.06.2017
г. на Директор на ОД на МВР Монтана, Началник на сектор „ПП” при ОДМВР-Монтана е
оправомощено длъжностно лице да издава заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, на
каквото основание е издадената и оспорена заповед.
С Разпореждане от
16.09.2019 г. настоящият състав е разпределил доказателствената тежест между
страните и е дал указания при условията на чл. 171, ал. 4 от АПК за представяне
на допълнителни доказателства.
С протоколно определение от 10.10.2019 г., въз
основа възраженията на оспорващия, съдът е изискал доказателства за извършеното
изследване по издадения му талон за медицинско изследване № 0063016, респ.
резултата от дадената кръвна проба. Въз основа на изисканите доказателства е
представен Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на
алкохол в кръвта № 204/02.07.2019 г., от който е видно, че е извършено
химическо изследване за алкохол на проба кръв, взета от лицето И.Е.Г.. Посочено
е, че пробите са изпратени от РУ на МВР Лом, състоянието им отговаря на
изискванията на Наредба № 1 от 2017 г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества и техните аналози. Заключението на извършилия
изследването е, че в кръвта на лицето се доказа етилов алкохол в концентрация
1.69 промила.
По делото е представен още справка за собствеността
на МПС от АИС Регистрация на МПС.
При
така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от
заинтересована страна – адресата на акта в законоустановения срок, подадена на
13.08.2019 г. /л. 20/, а заповедта е връчена на 30.07.2019 г. /л. 4/, поради
което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП - На
водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „б” предл. първо от ЗДвП - за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, за срок от 6 месеца до една година.
Съгласно чл. 172, ал. 4 и 5 от ЗДвП - В случаите по чл. 171, т. 2а свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство, в който случай се изземват и табелите с регистрационен номер. Обжалването на заповедите по ал. 1 се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съдът с оглед вмененото служебно начало извършва проверка на всички основания за неговата законосъобразност. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, видно от Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министър на МВР и Заповед № 301з-1411 от 07.06.2017 г. на Директор на ОД на МВР Монтана, в кръга на неговите правомощия и при спазване на съответната писмена форма.
За да се наложи процесната ПАМ, „Прекратяване на регистрацията на ПП”, при условията на чл. 171, т. 2а, б. „б”, предлож. първо от ЗДвП, следва да се установи, че водачът управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, което обстоятелство в случая не се оспорва.
Спорно между страните е дали наложената мярка се явява прекалено тежка и несъответна на характера и тежестта на нарушението, с оглед приложената друга ПАМ, респ. спрямо наложеното наказание за извършеното нарушение, като доказателства за вида и размера на наложено такова наказание не се представят.
Настоящият състав приема, че в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да предпоставят отмяна на издадения индивидуален административен акт. За да е налице такова основание, допуснатото нарушение следва да е от такъв характер, че да води до друг правен извод, като в случая такива нарушения не се сочат и не се констатират от съда. Всички останали нарушения нямат качеството на съществени. Издаденият акт е мотивиран, с посочване на относимите фактически обстоятелства и приложимите правни норми, а наложената мярка е в съответствие с целта на закона и както е посочено определеният срок от една година е поради високата обществена опасност на извършеното деяние. Тази висока обществена опасност имплицитно присъства в описанието на установеното деяние, а именно: управление на МПС при концентрация на алкохол в кръвта 1.67 на хиляда /медицинската проба е 1.69/, което е повече от три пъти над допустимото до 0.5 на хиляда.
Неоснователни и неотнисими към това производство са възраженията, че не е изтекъл тридневният срок за възражения по съставения АУАН. Този тридневен срок има правно значение в административноказателното производство, не и в производството по налагане на ПАМ, където такъв срок законодателят не изисква.
Неоснователно е твърдението за прекомерност тежестта на мярката с оглед наложената друга ПАМ за временно отнемане на СУМПС. Обратно на това твърдение е законодателната воля, според която нарушение от констатирания вид и характер води до различни правни последици, както по прекратяване на регистрацията на МПС, така и по временно отнемане на СУМПС. Същевременно аналогия между това административно производство и производството, по което ще бъде реализирана отговорността за извършеното нарушение не следва да бъде извършвана. Критериите и условията, при които се налагат наказанията са различни от критериите и условията за налагане на ПАМ в административното производство, респ. различни са и преследваните със закона цели, с оглед на което и последиците от издадените правни актове са различни и няма основание за тяхната съпоставка.
Настоящият състав не счита, че възраженията, касаещи правата на другите членове от семейството на оспорващия – съпруга, деца, са относими към възникналия спор. Ирелевантно за законосъобразността на издадената заповед е обстоятелството, че процесното МПС е единствен семеен автомобил. Настъпилите правни последици от налагане на ПАМ за семейството на оспорващия, е опосреден и предизвикан от противоправното негово поведение, както и от принципът, че никой не може да черпи права от собствените си незаконосъобразни действия. В тази връзка и отношенията между тези лица биха били предмет на разглеждане при други условия и ред. Приемане на обратното би означавало, че всяко друго лице може да управлява МПС в нарушение на законовите изисквания и без риск от отговорност, каквато не е целта на закона и е в противоречие с принципа за равенство - чл. 6, ал. 2 КРБ. Ограничението на процесната ПАМ се простира върху правото на управление на конкретно МПС и това е съобразено с целта на закона, да се охранява безопасността на движение по пътищата, т.к. именно с него е извършено нарушение, чието преустановяване е постигнато с наложената ПАМ.
С оглед на изложеното и предвид изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира оспореният административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в съответната форма и при спазване на процесуалния и материалния закон.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на И.Е.Г.,*** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 19-0996-000342/27.06.2019 г. на Началник Сектор Пътна Полиция към ОДМВР Монтана.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: