№ 1615
гр. София, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20241110102879 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „*** срещу Г. К. В., с която по реда
на чл. 422 ГПК са предявени искове за признаване за установено между страните, че
ответницата дължи на ищцовото дружество суми, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 47610/2021 г. по
описа на СРС, І-во ГО, 47-ми състав.
В исковата молба се твърди, че на 21.03.2018 г. между „*** и Г. К. В. бил
сключен Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който банката
предоставила на ответницата кредит в размер на 18899,00 лева при уговорена
променлива годишна лихва, формирана като сбор от референтен лихвен процент, за
който се ползвал индексът 6-месечен СОФИБОР на банката, и фиксирана договорна
надбавка от 6,837 % през първите 24 месеца и от 13,837 % - до издължаването на
кредита, който следвало да бъде изплатен в срок до 21.03.2028 г. чрез анюитетни
месечни вноски. В случай на забава било уговорено заплащането на обезщетение за
забава в размер на законната лихва. Кредитополучателят не изпълнявал в срок
задължението си за заплащане на месечните погасителни вноски, поради което
кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, считано от 03.06.2021 г., когато на
ответницата било връчено уведомление за това обстоятелство. Поради неизплащане на
1
дължимите суми по кредита, банката подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу Г. К. В., като срещу издадената въз основа на същото заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.11.2021 г. по ч. гр. д. № 47610/2021 г. по описа на
СРС, 47-ми състав, било подадено възражение в срок. Поради тази причина ищецът
претенидира установяване дължимостта на процесните вземания и моли предявените
искове да бъдат уважени изцяло, като в полза на дружеството бъдат присъдени
сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата Г. К. В. за
отговор, като такъв е подаден в законоустановения едномесечен срок, с който
предявените искове се оспорват в цялост като неоснователни. Твърди се, че
ответницата била подведена от служители на ищцовото дружество да сключи
процесния договор за кредит, с който били рефинансирани задълженията по предходен
договор, сключен между същите страни ( ), вместо да бъдат променени договорките по
този договор по отношение размера на вноската и срока за погасяване. Поддържа се,
че така направеното рефинансиране довело до недопустимо капитализиране на лихви
по кредита от 2016 г., тъй като с главницата по процесния кредит в размер на 18899,00
лева, върху която на свой ред била начислявана възнаградителна лихва, претендирана
като дължима в настоящото производство, били погасени всички вземания по
предходния кредит, включително тези за дължимите лихви. Твърди се още неправилно
изчисляване размера на дължимите възнаградителни лихви, както и допуснато
нарушение на чл. 11 ЗПК поради липса на яснота на начина, по който същите са
формирани. Оспорва се дължимостта и претендираните от ищеца вземания за
мораторна лихва и такси. Отправено е искане за отхвърляне на предявените искове и
за присъждане на сторените по делото разноски.
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото са кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 430,
ал. 1 и ал. 2 ТЗ за признаване за установено между страните, че Г. К. В. дължи на „***
вземания по Договор за потребителски кредит № *** от 21.03.2018 г. за главница в
размер на 16095,00 лева, ведно със законната лихва, считано от 16.08.2021 г. до
окончателното заплащане, за възнаградителна лихва в размер на 2800,15 лева,
начислена за периода от 21.10.2020 г. до 03.06.2021 г., за мораторна лихва в размер на
125,91 лева, начислена за периода от 21.10.2020 г. до 08.08.2021 г., за такси по договора
за периода от 21.11.2020 г. до 08.08.2021 г. в размер на 31,50 лева, и за обезщетение за
2
уведомяване в размер на 24,00 лева, дължимо за периода от 08.06.2021 г. до 08.08.2021
г., за които суми на 02.11.2021 г. по ч. гр. д. № 47610/2021 г. по описа на СРС, 47-ми
състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
За основателността на така предявените искове ищецът следва да докаже
осъществяването на следните материалноправни предпоставки: 1/ наличието на
валидно възникнало договорно правоотношение между страните по Договор за
потребителски кредит *** от 21.03.2018 г.; 2/ отпускането и усвояването на
предоставената по силата на процесния договор за кредит сума в размер на 18899,00
лева; 3/ наличието на основания за начисляване на договорни и санкциониращи лихва,
такси и обезщетения по отпуснатия кредит; 4/ настъпването изискуемостта на
процесните вземания.
От представените по делото процесен договор (л. 6 и сл.), бордеро за
захранване на сметка от 21.03.2018 г. (л. 14) и извлечение от разплащателна сметка (л.
19 и сл.), както и от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза (л. 104 и сл. и л. 159 и сл.), което съдът кредитира в цялост като логично и
компетентно изготвено се установя, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит № *** от
21.03.2018 г. Договорът е сключен в писмена форма и обективира съгласието на
страните (съгласно чл. 1 от същия) „*** да предостави на Г. К. В. потребителски
кредит в размер на 18899,00 лева за пълно предсрочно погасяване на задълженията по
предходен договор за кредит, сключен между същите страни - FL826928 от 01.11.2016
г. Съдът намира за доказано, че така отпуснатият кредит в посочения размер от
18899,00 лева реално е предоставен на ответницата, предвид данните по делото за
захранването на нейна разплащателна сметка в банката със сумата по кредита, поради
което за кредитополучателя е възникнало задължението да върне предоставената
сума в съответствие с уговореното между страните.
Не се доказа по делото възражението на ответната страна, че същата е била
въведена в заблуждение от служители на ищцовото дружество относно предмета на
процесното съглашение. Единствените доказателства, събрани в подкрепа на тези
твърдения, са свидетелските показания на С* Б* Н*Д.а, дъщеря на ответницата, които
съдът цени по реда на чл. 172 ГПК. Те, обаче, отразяват не преки и непосредствени
възприятия на свидетеля, а информация, предоставена от нейната майка - ответник по
делото („Доколкото знам от майка ми, тъй като не съм била на място в
банката…“), поради което съдът не ги кредитира, доколкото протИ.речат на останалия
доказателствен материал по делото относно отпускането и усвояването на процесната
главница. Следва да се съобрази още, че ответницата е положила подписа си на всяка
страница от процесния договор (обстоятелство, което не е оспорено в хода на
производството), включително първата страница от него, където в текста на чл. 1 е
3
посочено, че се предоставя потребителски кредит в размер на 18899,00 лева за пълно
предсрочно погасяване на задълженията по предходен договор, като цифровото и
текстовото изписване на заемната сума е с удебелен шрифт, а титулната част на
договора е „Договор за потребителски кредит № ***“ (а не „Анекс“, „Споразумение“
или друго). Поради изложеното, съдът намира за безспорно установено по делото
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по процесния
договор.
Съгласно т. 18 ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да
направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в
договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.
60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е
уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти,
обуславящи настъпването .
Настоящият съдебен състав намира, че обявената от кредитодателя предсрочна
изискуемост има действие спрямо длъжника. Съгласно чл. 14 от процесния договор за
потребителски кредит, кредитодателят има право при просрочие на една или повече
вноски по кредита да обяви същия за предсрочно изискуем. До ответницата е
изпратена покана за доброволно изпълнение, съдържаща изявления за обявяване на
кредита за предсрочна изискуем (л. 15), която е връчена лично на Г. В. на 03.06.2021 г.,
т. е. преди подаването на процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение
на 16.08.2021 г. Следователно, спрямо вземанията по процесния кредит е настъпила
предсрочна изискуемост.
Доколкото ответната страна притежава качеството „потребител“ по смисъла на
§ 13, т. 1 ЗЗП, съдът следва служебно да извърши проверка за наличието на нищожни
клаузи в процесния договор за кредит. Според настоящия съдебен състав, същият
отговаря на изискванията по чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал.
1, т. 7 - 9 ЗЗП, поради което не е недействителен, съответно - е породил целените от
страните правни последици.
По отношение действителността на отделните клаузи от договора за дължимите
лихви, такси и комисионни и във връзка с направените в отговора на исковата молба
възражения, съдът намира следното:
За да е налице нищожност на клаузите за лихви и за годишния процент на
разходите, дължаща се на неравноправния им характер, съгласно разпоредбите на чл.
4
143 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, следва да са налице кумулативно следните предпоставки –
клаузите да не са индивидуално уговорени, да е нарушен принципа за добросъвестност
в договарянето и/или да е налице значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията на страните по сделката и/или последната да е сключена в ущърб на
потребителя. Въведената със ЗЗП, респ. с Директива 93/13 система на защита се
основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо
продавача или доставчика както от гледна точка на преговорните си възможности, така
и на степента си на информираност, като това го принуждава да приема предварително
установените от продавача или доставчика условия, без да може да се повлияе на
съдържанието им /така - Решение от 14.06.2012 година по дело С-618/10 на СЕС/.
Клаузите не са индивидуално определени, когато са типизирани и се сключват
еднообразно с неограничен брой потребители на кредитни услуги. В този случай те са
предварително изготвени от търговеца, като потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им – арг. чл. 146, ал. 2 ЗЗП. В тежест на търговеца е да
докаже, че са индивидуално уговорени клаузите. От ЗЗП се извежда изискването към
търговците при формулиране на отделните уговорки да е използван ясен и разбираем
език – от формална и граматическа страна. Въз основа на ясни и разбираеми критерии
средният потребителят следва да може да предвиди произтичащите за него
*номически последици от сключване на договора.
Съобразявайки изложеното, съдът намира, че лихвеният процент по процесния
кредит, условията за прилагането му и референтния лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент са ясно и подробно уредени в чл. 3 от договора за
кредит. В приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза и допълнението към нея
(л. 104 и сл., л. 159 и сл.), както и от разясненията, дадени от вещото лице в откритите
съдебни заседания, се установява, че приложените към задълженията по договора
лихвени проценти са съобразени както с постигнатите между страните уговорки, така
и с измененията на индекса СОФИБОР, като лихвеният процент по договора е бил
7,000 % за периода от 21.03.2018 г. до 20.03.2020 г., 14,000 % в периода от 21.03.2020 г.
до 20.04.2020 г., и 13,500 % в периода от 21.04.2020 г. до 08.01.2024 г. (вж. таблица на
л. 111). В случая не е налице и нищожност на определеният годишен размер на
разходите. Законово е предвиден максимален лимит на годишния процент на
разходите, представляващ забрана за надвишаване петкратния размер на законната
мораторна лихва /чл. 19, ал. 4 ЗПК/. В процесния договор за заем е посочено, че
годишният процент на разходите е в размер на 15,73 %, което е в допустимите
граници, предвид, че размерът на законната лихва е в размер на 10 пункта над
основният лихвен процент на Българската народна банка за периода /чл. 1, ал. 1, т. 1
ПМС № 72 от 08.04.1994 г. /. Уговореното обезщетение забава, в случай на просрочие,
съгласно чл. 9 от договора е в размер на законната лихва, което е съобразено с
5
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК.
Основателни са обаче доводите на ответника, че въз основа на процесния
договор се е достигнало до анатоцизъм, тъй като с отпуснатата главница са погасени
всички задължения по предходен договор, сключен между страните, включително тези
за лихви, т. е. налице е капитализиране на просрочени главница, лихви и такси към
редовна главница. В тази насока е и последователната съдебна практика на ВКС,
независимо дали става въпрос за възнаградителни лихви или такива за забава. Предмет
на регулация в чл. 13 Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за оценка и класифициране на
рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за
кредитен риск (отм.); на БНБ е дефиниране на преструктурирането на рискови
експозиции /носещи риск от загуби/, между които попадат и кредитите, и условията за
това. В ал. 1 от цитираната разпоредба е посочено, че една експозиция се счита за
преструктурирана, когато първоначалните условия на споразумението са изменени
чрез даване на отстъпки от банката към длъжника, предизвикани от влошаване на
финансовото му състояние, водещо до невъзможност да се изплати в срок пълният
размер на дълга, които отстъпки банката не би дала при други обстоятелства. Съгласно
ал. 2 от същата разпоредба, първоначалните условия на споразумението се считат за
изменени по смисъла на ал. 1 при намаление на дълга /главница и/или лихви/, замяна
на част от дълга срещу собственост, рефинансиране или други финансови отстъпки от
страна на банката, с изключение на промени в договорените лихвени проценти,
породени от промени в пазарните лихвени нива. Според ал. 3 на чл. 13 от Наредбата,
не е преструктурирана експозиция, по която са налице едновременно следните
условия: 1. договорено е удължаване общо с не повече от 2 г. на срока за плащане на
главницата и/или лихвите, без да се намалява нетната настояща стойност на паричните
потоци по условията на допълнителните споразумения; 2. банката има основание да
счита, че ще събере главницата и лихвите; 3. не са налице обстоятелства, показващи
влошаване във финансовото състояние на длъжника. Видно от цитираните разпоредби,
ключово за наличието на преструктуриране по см. на чл. 13 от цитираната наредба е
даването на отстъпки от банките към длъжника в хипотеза на невъзможност да се
плати в срок пълния размер на дълга, вследствие на влошено финансово състояние. В
ал. 2 на чл. 13 от Наредбата акцентът също е върху това, че преструктурирането се
изразява в даване на финансови отстъпки от банката, като е налице примерното им
изброяване. От него е видно, че отстъпката към длъжника намира израз в намаляване
на дълга – главница и/или лихви, а не в увеличаването на същия, в замяна на кредита с
друг кредит при по-изгодни за длъжника условия /рефинансиране/ и други. В нито
една от разпоредбите на чл. 13 от Наредбата не се съдържа правило за начисляване на
лихви върху лихви, поради което Наредба № 9 от 03.04.2008 г. (отм.); не се явява
наредба на БНБ по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, установяваща възможност за олихвяване на
изтекли лихви. Анатоцизмът не представлява финансова отстъпка, като целта на
6
забраната му е да се предотврати бързото нарастване на дълга. Идеята, заложена в чл.
13 от Наредбата, е с преструктурирането на дълга на длъжника, който има финансови
затруднения, да се направи възможно изпълнението на задълженията му, а не да се
утежни неговото състояние чрез олихвяване на изтекли лихви, каквото е налице при
увеличаване на главницата посредством прибавяне на просрочени задължения за
лихви, върху които от своя страна се начислява възнаградителна лихва. Ето защо от
изложеното следва заключението, че уговорка за прибавяне към размера на редовната
главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява
възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗЗД,
който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ.
Преструктурирането по чл. 13 Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за оценка и класификация
на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за
кредитен риск (отм.) не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за
олихвяване на изтекли лихви по чл. 10, ал. 3 ЗЗД. Таксите по своя характер не са
лихви, поради което по отношение на тях не е налице олихвяване на изтекли лихви
/Така е прието в решение № 118 от 11.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 2278/2019 г., I ТО,
решение № 66 от 29.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1504/2018 г., II ТО, решение № 30 от
20.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 739/2019 г., I ТО, решение № 112 от 28.10.2020 г. на
ВКС по т. д. № 2029/2019 г., I ТО/.
Съобразявайки изложеното, съдът намира, че част от процесните лихви -
възнаградителна и за забава, са формирани чрез анатоцизъм. Съгласно заключението
на приетата съдебно-счетоводна експертиза, към датата на сключването на процесния
договор (21.03.2018 г.) задълженията по рефинансирания Договор № *** от 01.11.2016
г. са били в общ размер от 18184,44 лева. От тях 16989,86 лева се представлявали
редовна главница, а 9,00 лева - просрочени такси, като останалата част в общ размер
от 1185,58 лева е включвала както просрочени главница и лихви, така и текущи лихви.
Следователно, начисляването на лихви върху сумата от 1185,58 лева, част от
главницата по процесния кредит, е незаконосъобразно, тъй като води до анатоцизъм.
Съобразявайки приложимите лихвени проценти по процесния договор и
съотношението между главница и лихва съгласно погасителния план към същия, по
реда на чл. 162 ГПК съдът намира, че незаконосъобразно начислената върху сумата от
1185,58 лева възнаградителна лихва е в размер на 828,50 лева, а лихвата за забава - в
размер на 96,16 лева. Така установените суми за лихви следва да бъдат приспаднати от
дължимите такива от ответницата. Неизплатените задължения по процесния кредит,
съгласно експертизата по делото, са както следва: 16095,00 лева - главница, 2800,15
лева - възнаградителна (договорна) лихва, 125,91 лева - наказателна лихва за
просрочие, 31,50 лева - такси, и 24,00 лева - разходи за връчване на нотариална
покана. Следователно, ответницата дължи заплащането на задълженията за главница,
такси и разходи в пълен размер, предвид действителността на процесния договор за
7
кредит и основанието, въз основа на което се претендират начислените такси и
разходи, съответно - за поддържане на разплащателната сметка по кредита и за
връчване на уведомление за предсрочна изискуемост, начисляването на които не
протИ.речи на разпоредбата на чл. 10а ЗЗП. Исковете за установяване на вземания за
възнаградителна и наказателна лихва следва да бъдат уважени до сумите съответно от
1971,65 лева (2800,15 - 828,50) и 29,75 лева (125,91 - 96,16), предвид изложеното във
връзка с установения анатоцизъм при начисляването им, като до пълните предявени
размери искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни в
производството. В полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съразмерно с
уважената част от исковите претенции, следва да се присъдят разноски за исковото
производство същите в общ размер от 2884,59 лева за държавна такса, депозит за
възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение, а за заповедното
производство - в общ размер от 1284,40 лева за държавна такса и адвокатско
възнаграждение. В полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и съразмерно с
отхвърлената част от исковите претенции, следва да се присъдят разноски за исковото
производство в размер на 12,18 лева за депозит за възнаграждение на вещо лице. В
полза на процесуалните представители на ответника следва да се присъдят адвокатски
възнаграждения за безплатно оказана правна защита и съдействие в исковото и
заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38 ЗАдв., в размер
съответно на 106,64 лева и 53,32 лева. При определяне на дължимите адвокатски
възнаграждения и предвид направеното от ответника възражение за прекомерност,
съдът взе като база за изчисляване на същите сумата от 2200,00 лева, в съответствие с
правната и фактическа сложност на делото и с минимума, определен в Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми
състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, че Г. К. В., ЕГН: **********, с
адрес гр. ***, дължи на „***, ЕИК: ***, със седалище и адрес гр. ***, вземания по
Договор за потребителски кредит № *** от 21.03.2018 г. за главница в размер на
16095,00 лева, ведно със законната лихва, считано от 16.08.2021 г. до окончателното
заплащане, за възнаградителна лихва в размер на 1971,65 лева, начислена за периода
8
от 21.10.2020 г. до 03.06.2021 г., за мораторна лихва в размер на 29,75 лева, начислена
за периода от 21.10.2020 г. до 08.08.2021 г., за такси по договора за периода от
21.11.2020 г. до 08.08.2021 г. в размер на 31,50 лева, и за обезщетение за уведомяване
в размер на 24,00 лева, дължимо за периода от 08.06.2021 г. до 08.08.2021 г., за които
на 02.11.2021 г. по ч. гр. д. № 47610/2021 г. по описа на СРС, 47-ми състав, е издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***, ЕИК: ***, със седалище и адрес гр. ***,
срещу Г. К. В., ЕГН: **********, с адрес гр. ***, искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ за признаване за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца суми по Договор за
потребителски кредит № *** от 21.03.2018 г. за възнаградителна лихва, начислена за
периода от 21.10.2020 г. до 03.06.2021 г., и за мораторна лихва, начислена за периода
от 21.10.2020 г. до 08.08.2021 г., за разликата над уважените части съответно от
1971,65 лева и от 29,75 лева до пълните предявени размери от 2800,15 лева и от
125,91 лева като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. К. В., ЕГН: **********, с адрес гр.
***, да заплати на „***, ЕИК: ***, със седалище и адрес гр. ***, сумата от 2884,59
лева, представляваща сторени в хода на исковото производство разноски, и сумата от
1284,40 лева, представляваща сторени в хода на заповедното производство разноски,
съразмерно с уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „*** ЕИК: ***, със седалище и адрес
гр. ***, да заплати на Г. К. В., ЕГН: **********, с адрес гр. ***, сумата от 12,18
лева, представляваща сторени в хода на исковото производство разноски, съразмерно
с отхвърлената част от предявените искове.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38 ЗАдв. „***, ЕИК: ***, със
седалище и адрес гр. ***, да заплати на адвокат Р. К* Р., ЕГН: **********, с адрес
гр. *, сумата от 106,64 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно
оказана правна защита и съдействие на ответника в исковото производство,
съразмерно с отхвърлената част от предявените искове.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38 ЗАдв. „***, ЕИК: ***, със
седалище и адрес гр. ***, да заплати на адвокат В* В* Т*, ЕГН: **********, с адрес
гр. *, сумата от 53,32 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно
9
оказана правна защита и съдействие на ответника в заповедното производство,
съразмерно с отхвърлената част от предявените искове.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10