№ 111
гр. Кърджали, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20255140200422 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №
**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който е наложена „глоба“ в
размер на 1 800 лв. на К. С. Д. от ****, с ЕГН **********, за това, че на 25.05.2022 г. в 14.06
часа е установено нарушение с ППС ****, регистрационен номер ****, с технически
допустима максимална маса 40 000, брой оси 4, екологична категория Евро 4, без ремарке, в
община Кърджали, за движение по път I-5 км.348+390, с посока нарастващ километър,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена
дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото
ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението е установено с устройство № 20671, представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на
път I-5 км.348+390.
Жалбоподателят К. С. Д. твърди, че са допуснати съществени нарушения на
процедурата и основанията по издаването на електронния фиш. Излага съображения, че
разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, в редакцията към процесната дата, не предвиждала
възможност за издаване на електронен фиш за нарушение на чл.179а, ал.3 от ЗДвП. В тази
насока незаконосъобразно се развило административнонаказателното производство. Сочи
още, че разпоредбата на чл.179, ал.3а от ЗДвП с оглед постановеното Решение по дело С-
61/23 на СЕС се явявала в пряко противоречие с принципа за съразмерност и чл.9а от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година
относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
1
инфраструктури. Моли атакуваният електронен фиш да бъде отменен като
незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Депозирал е чрез упълномощен адвокат молба по делото, в която поддържа
изложеното в жалбата. Моли електронният фиш да бъде отменен, както и да му се присъдят
направените разноски по делото.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се
представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмени бележки, в които оспорва жалбата и
моли съдът да потвърди издадения електронен фиш. Излага подробни съображения за
неговата законосъобразност. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено
следното от фактическа страна:
Жалбоподателят К. С. Д. на процесната дата бил водач на ППС ****, регистрационен
номер ****, с технически допустима максимална маса 40 000, брой оси 4, екологична
категория Евро 4. На 25.05.2022 г. в 14.06 часа устройство с № 20671, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата, намиращо се на път I-5 км.348+390 с посока нарастващ километър, заснело
движение на посоченото ППС управлявано от жалбоподателя, като за това превозно
средство не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата,
тъй като за него нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването. По този повод е издаден електронен фиш за нарушение на чл.139, ал.7 от
ЗДвП и на основание чл.179, ал.3а вр. чл.187а, ал.5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена
„глоба“ в размер на 1 800 лв. Нарушителят не се възползвал от правото си по чл.189е, ал.3 и
ал.4 от ЗДвП да заплати компенсаторната такса по чл.10, ал.2 от ЗП в 14-дневен срок от
връчването на фиша с известие за доставяне.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от веществените
доказателствени средства - 2 бр. снимки от 25.05.2022 г., както и писмените доказателства -
заверено копие на справка-Нарушения, според която за ППС с рег.№ **** за датата
25.05.2022 г. и 14.06 часа за тол секция 20671 няма валидна маршрутна такса или валидна
тол декларация за преминаване на път I-5 348+390 с посока нарастващ километър; заверено
копие на справка, от която е видно, че жалбоподателят е посочен като водач на превозното
средство; Декларация от 15.04.2025 г. по чл.187а, ал.4 от ЗДвП; копие от Свидетелство за
управление на МПС; Пътен лист от 25.05.2022 г.; Решение за анулиране от 22.04.2025 г.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
2
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
Разпоредбата на чл.179, ал.3а от ЗДвП предвижда, че водач, който управлява пътно
превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за
участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва,
или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно
средство, се наказва с глоба в размер 1 800 лв. Според чл.139, ал.7 от ЗДвП, водачът на пътно
превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата е длъжен преди
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта
за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по
чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето
лице. Видно от събраните доказателства, а и не се оспорва по делото, че управляваното от
жалбоподателя ППС е такова по чл.10б, ал.3 от ЗП, тъй като е с обща технически допустима
максимална маса над 3,5 тона. Безспорно е по делото, че към процесната дата за описаното
ППС в обжалвания електронен фиш не е била заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2
от Закона за пътищата, нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването на мястото на нарушението. Това означава, че жалбоподателят е осъществил
административното нарушение, за което е санкциониран. Независимо от събраните
доказателства за извършено нарушение, настоящата инстанция намира, че атакуваният фиш
подлежи на отмяна. В тази връзка следва да бъде съобразено Решението на СЕС от
21.11.2024 г. по дело С-61/23, постановено по повод преюдициално запитване от АС-
Хасково, отнасящо се до тълкуването на чл.9а от Директива 1999/62 ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от
тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с
Директива 2011/76/EС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г.
Запитването е било отправено в рамките на спор между дружество, установено в България,
и Агенция „Пътна инфраструктура“ (България) по повод на имуществена санкция, наложена
за използване на участък от автомагистрала, без да е платена дължимата ТОЛ такса, както и
евентуално заплащане на компенсаторна пътна такса с фиксиран размер. Чл.9а от Директива
1999/62 предвижда, че държавите-членки установяват съответен контрол и определят
система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по
тази директива, че те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението
им и че наказанията трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. В решението на
СЕС е прието, че чл.9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в
него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане
на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата
3
относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система
предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност
чрез заплащане на „компенсаторна такса “ с фиксиран размер. Доколкото санкционните
норми в чл.179, ал.3-3б от ЗДвП съдържат глоби и имуществени санкции с фиксиран размер,
в случай на нарушение на различни материални разпоредби от ЗДвП, същите се явяват в
противоречие с изискването за съразмерност, визирано в чл.9а от Директива 1999/62 ЕО.
При съобразяване на задължителното тълкуване на Общностното законодателство, дадено с
решението на СЕС, се налага изводът, че наложеното на жалбоподателя административно
наказание противоречи на принципа на пропорционалност съгласно Директива 1999/62 ЕО.
В този смисъл е и съдебната практика на административните съдилища, разгледали
идентични казуси след постановеното Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/23. Ето
защо, обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен.
От страна на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а
съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на електронния фиш, в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. В случая е представен
договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено договореното
възнаграждение в размер на 400 лв. Макар и да е направено възражение за прекомерност,
следва да бъде заплатено цялото поискано възнаграждение от 400 лв., тъй като същото не
надхвърля минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА вр. чл.18, ал.2 вр. чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Доколкото
издателят на електронния фиш е Агенция „Пътна инфраструктура“, именно същата в
качеството й на юридическо лице следва да понесе разноските по делото.
При този изход на делото, на административнонаказващия орган не се дължат и не
следва да се присъждат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №
**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който е наложена „глоба“ в
размер на 1 800 лв. на К. С. Д. от ****, с ЕГН **********, на основание чл.179, ал.3а вр.
чл.187а, ал.5 от ЗДвП.
4
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ с адрес гр.София, бул.„Македония“ №
3, да заплати на К. С. Д. от ****, с ЕГН **********, сумата от 400 лв., представляваща
направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Кърджалийски Административен
съд по реда на закона на глава ХІІ от АПК в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че
е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5