Мотиви към присъда по НОХД № 3006/2016г. по описа на ПРС, V
н.с.
ОБВИНЕНИЕ
И СТРАНИ
Районна
прокуратура – гр. Пловдив е повдигнала обвинение срещу Л.Д.Л. за това, че на
11.10.2015 г. в с. Стряма, обл. Пловдив, в едногодишен срок от наказването му
по административен ред /с НП №14-1030-009134/22.09.2014 г. на Началник Сектор
“Пътна полиция“ гр. Пловдив, влязло в сила на 23.02.2015 г./ за управление на
моторно превозно средство без съответното свидетелство за управление, е
извършил такова деяние - управлявал е моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Мерцедес", модел „С 220“ с рег. № *** без съответно свидетелство за
управление на моторно превозно средство - престъпление по чл. 343в ал.2 от НК.
В
съдебно заседание представителят на ПРОКУРАТУРАТА поддържа обвинението със
същата правна квалификация на деянието. По отношение на индивидуализиране на
наказанието предлага на подсъдимия да
бъде наложено наказание лишаване от свобода и глоба към максималните
размери, като лишаването от свобода подсъдимият да изтърпи ефективно при
първоначален общ режим. Изтъква наличието предимно на отегчаващи отговорността
обстоятелства.
Защитникът
на подс.Л. - адв.Х. пледира за оправдаване на подзащитния му. Счита, че
неправилно подсъдимият е бил наказан с НП
№14-1030-009134/22.09.2014 г. на Началник Сектор “Пътна полиция“ гр.
Пловдив, поради което и не се установява извършването на процесното
престъпление по повдигнатото му обвинение. Алтернативно намира, че съдът следва да наложи наказание при
условията на чл.55 от НК в минималния размер.
Подсъдимият
не се признава за виновен, желае да бъде признат за невинен от съда.
В
хода на производството не са конституирани други страни. Процесът пред
първоинстанционния съд протече по общия ред.
СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
съображенията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
ДЕЯНИЕ
Подсъдимият Л.Д.Л.
е
роден на *** *** , ***, български гражданин, безработен, неженен, осъждан, с ЕГН
**********. Подс.
Л.Д.Л. и преди и сега не притежава свидетелство за управление па МПС, т.е. той
е неправоспособен водач на моторно превозно средство /МПС/.
На 23.08.2014 г. на подс. Л. бил съставен АУАН
№724174/23.08.2014 г. за това, че на същата дата в с. Калековец управлявал
лек автомобил „Форд Фиеста" с peг.
№ ***,
собственост на К.Г.В., без да е правоспособен, т.е. по чл.150 от ЗДвП. Въз
основа на този АУАН било издадено НП №14-1030-009134/22.09.2014
г. на Началник Сектор “Пътна полиция“ гр. Пловдив. То било връчено на подс. Л.
в присъствието на свид.В.Т.М. на дата 13.02.2015г., тъй като подсъдимият отказал
да му бъде връчен екземпляр от това наказателно постановление. Отказът бил
оформен от свид.С.Н.С., работещ като ***,
и обслужвал района на с. Ръжево Конаре, натоварен с връчването му. Той
удостоверил отказа чрез свид.М., която за това обстоятелство се подписала на горепосоченото
НП.
Подс.Л. по този начин бил напълно наясно с издаденото
против него НП, но не се възползвал oт правото си да го
обжалва по съответния ред. Така, НП №14-1030-009134/22.09.2014
г. на Началник Сектор “Пътна полиция“ гр. Пловдив влязло в законна сила в
7-дневния срок от връчването му, респективно от отказа да му бъде връчено.
Административнонаказващият орган, а и прокурорът са приели, че това е станало
на дата 23.02.2015 г. и от този момент свързват последиците от влезлия в сила
административен акт и така е удостоверено на приложеното по делото заверено
копие на НП №14-1030-009134/22.09.2014 г. на Началник Сектор “Пътна полиция“
гр. Пловдив.
На
11.10.2015, след около седем месеца и половина от наказването му по административен
ред за това, че управлявал моторно превозно средство, без да има свидетелство за
управление, подс. Л. отново управлявал моторно превозно средство лек автомобил
„Мерцедес" с рег. № *** в с. Стряма, обв. Пловдив, по ул. „Христо
Ботев". По същото време
свидетелите Б.Л. - *** и Л.Д. - ***, по план за
работа на ротационен принцип /л.43-57 СП/ на Директора на ОДМВР гр.Пловдив на
11/10/2015г. изпълнявали служебните си задължения по патрулпо-постова дейност
на територията на с.Стряма, обл.Пловдивска. Свидетелите спрели за рутинна
проверка управлявания от подс.Л. автомобил. При извършената проверка на
документите на автомобила и водача, свид.Д. установил, че подс.Л.Л. не
притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство. За
констатираните нарушения на разпоредбите на ЗДвП на подсъдимия бил съставен АУАН
бл.№ 468883/11.10.2015 год. и същият бил отведен в РУ на МВР с.Труд за
изясняване на случая.
ДОКАЗАТЕЛСТВА
И АНАЛИЗ
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от следните, събрани по делото
доказателствени материали:
-От показанията на всички свидетели по делото,
дадени в хода на съдебното следствие – В.М., С.С., Б.Л. /и прочетени по чл.281
ал.5 вр.ал.1 т.2 от НПК/ и на Л.Д.. Техните показания са непротиворечиви,
обективни, взаимно допълващи се. Свид.М. /л.38 гръб съдебно производство /СП/ пресъздава
пред съда фактите относно отказа на подсъдимия да му бъде връчено НП №14-1030-009134/22.09.2014 г., който
отказ лично тя е възприела. За същите обстоятелства е разпитан и свид.С. /л.95
гръб СП/. От показанията на тези двама свидетели се удостоверяват фактите по
знанието на подсъдимия за наличното спрямо него издадено НП
№14-1030-009134/22.09.2014 г. и неговият недвусмислен отказ да му бъде връчен
екземпляр.
Свидетелите
Л. и Д. изясняват обстоятелствата по извършената по реда на ЗАНН и на Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ проверка на водача на автомобила марка Мерцедес
на 11/10/2015г. в края на с.Стряма. Без съмнение те са установили, че водачът
на автомобила е подсъдимият Л.. Самият той признал, че е неправоспособен водач
на МПС, както и това свидетелите удостоверили и след извършена служебна
справка. Показанията на свид.Л., дадени на досъдебното производство относно
датата на извършената проверка, марката и регистрационния номер на автомобила,
управляван от подсъдимия, са четени в с.з. от 04/11/2016г. на основание чл.281
ал.5 вр.ал.1 т.2 пр.2 от НПК със съгласието на подсъдимия и неговия защитник и
тези показания се ползват при постановяване на присъдата – т.е. констатациите
по съставения от тях АУАН са от 11/10/2015г. относно управление на л.а.
Мерцедес с рег.№ ***. В съответствие с четените показания на свид.Л. са и
обстоятелствата, отразени и в писменото доказателство – АУАН от 10/11/2015г. съставен
против подсъдимия при описание на извършеното нарушение съгласно нормата на
чл.42 от ЗАНН.
-Фактите
по делото се установяват и от всички писмени доказателства, събрани на
досъдебното и съдебно производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно
приобщени към доказателствения материал –
съставени актове и НП на подсъдимия за нарушения по ЗДвП, справка съдимост,
план за извършване на проверки по ЗДвП на ротационен принцип на Директор на
ОДМВР Пловдив, характеристична справка, справка за нарушител от Сектор ПП – ОДМВР
Пловдив, справки БДС на лице български гражданин – на подс.Л.Д.Л..
-Обясненията
на подсъдимия следва да се преценяват внимателно от гледна точка на двояката им
функция – на доказателствено средство и като израз на правото на защита на
привлеченото към наказателна отговорност лице. Те се кредитират частично от
съда при постановяване на крайния съдебен акт в първоинстанционното
производство. Същият признава, че на 10/11/2015год. е управлявал МПС – л.а.
Мерцедес –наложило му се да кара и затова карал, и бил спрян в с.Стряма /л.22
гръб СП/. Тези факти, заявени от подс.Л.Л. се свързват с показанията на свид.Л.
и Д. и съдът ги кредитира при постановяване на присъдата.
Относно
изложеното от подсъдимия за фактите, че не е управлавял МПС Форд Фиеста на дата
23/08/2014г., съдът направи следните изводи:
Факт е, че въз основа на деяние на 23/08/2014г. е наказан по чл.150 от ЗДвП и
му е издадено НП №14-1030-009134/22.09.2014 г. Изложеното от подсъдимия пред
съда в тази връзка - относно оспорване управлението на автомобил на тази дата,
удостоверява именно неговото ЗНАНИЕ за издаденото против него НП въз основа на
този акт за това, че е управлявал на 23/08/2014г. МПС без да е правоспособен
водач. За другите обстоятелства дали правилно е бил санкциониран и дали изобщо
е управлявал той МПС на 23/08/2014г. съдът намира, че са израз на правото му на
защита единствено. Установи се, че Л. е бил абсолютно наясно за какво е
наказан, твърди, че е оспорвал нарушението, а същевременно не е обжалвал НП
№14-1030-009134/22.09.2014 г. по съответния ред в предоставените му по силата
на закона срокове /чл.59 от ЗАНН/ -
7-дневен, считано от връчване, респективно от отказа да му бъде връчено НП.
Същевременно съдът обръща внимание, че не за първи път подс.Л. бил наказван за
такова нарушение по ЗДвП – преди това, видно
от приложената за подсъдимия справка за нарушител/водач, е издадено против него
НП № 167/2013 / 07.05.2013г. за нарушение по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП / „Наказва се с глоба от 100 до 300 лв. който управлява моторно превозно средство, без
да притежава съответното свидетелство за управление или то е отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4”/. Т.е.съдът кредитира в тези обсъдени части
обясненията на подсъдимия. Законосъобразността, обосноваността и правилността
на НП №14-1030-009134/22.09.2014 г. не може да се оспори
посредством обясненията на подсъдимия в настоящото производство и съдът отказа
да събира доказателства за тези факти, защото за обстоятелствата по чл.102 от НПК е меродавно единствено несъмненото наказване
на дееца по административен ред за същото деяние, влизането в сила на този акт,
и знанието на дееца за него /ТР 1/2016г. ОСНК ВКС/ - факти, които се установиха
в настоящия процес по несъмнен и категоричен начин със методите и средствата,
предвидени в НПК.
При така установената в
хода на настоящото производство фактическа обстановка и анализът на събраните
доказателства и ангажирани доказателствени средства в хода на производството,
СЪДЪТ направи следните изводи от правна страна:
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
И НАКАЗАНИЕ
С
гореописаното деяние подсъдимият Л.Л. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.
343в ал. 2 от НК.
От обективна страна, на 11.10.2015 г.
в с. Стряма, обл. Пловдив, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред /с НП №14-1030-009134/22.09.2014
г. на Началник Сектор “Пътна полиция“ гр. Пловдив, влязло в сила на 23.02.2015
г./ за управление на моторно превозно средство без съответното свидетелство за
управление, е извършил такова деяние - управлявал е моторно превозно средство -
лек автомобил марка „Мерцедес", модел „С 220“ с рег. № *** без съответно
свидетелство за управление на моторно превозно средство.
В хода на производството се
установи управлението на МПС от страна на подсъдимия, фактът, че е
неправоспособен, както и че е извършил деянието в едногодишния срок от
наказването му по административен ред за такова деяние – управление на МПС без
да е правоспособен водач. И двамата свидетели Л. и Д. лично са възприели
/видели/, че подсъдимият управлява лекия автомобил мерцедес. В случая това
обстоятелство е несъмнено установено – управлението на МПС от предаденото на
съд лице, и в случая за съставомерността на деянието законът не поставя
изискване това да се удостоверява именно от контролни органи, но конкретиката
на казуса почива на тези факти – т.е. Л. и Д. и без да са били контролни органи
са възприели, че Л. управлява МПС. По силата на дадените им по закон правомощия
са го спрели и извършили проверка, при което са установили и че е
неправоспособен. Последното е видно и от справката за нарушител/водач, в която
не е вписано за подсъдимия да е издавано СУМПС. Неправоспособността на дееца не
се оспорва и от подсъдимия и защитата.
От субективна страна престъплението
подсъдимият е извършил виновно, при пряк умисъл, като Л. е съзнавал неговия
общественоопасен характер, предвиждал е и е желаел настъпването на
общественоопасните последици.
На първо място подсъдимият е знаел, че е неправоспособен
водач на МПС – т.е. че той не следва да управлява МПС.
На второ място е бил абсолютно наясно, че неговото
поведение, освен че се санкционира по административен ред /наказван и преди
това с НП/, то е и престъпление, защото Л.
е бил осъждан за същото престъпление по чл.343в ал.2 вр.ал.1 от НК по НОХД №
532/2015г. на ПРС, в сила от 16/03/2015г., където заедно със защитника си се е
споразумял с прокуратурата и споразумението е било одобрено от съда. Това е
станало шест месеца преди извършване на настоящото престъпление.
На трето място, както се коментира по-горе, подсъдимият е
знаел много добре за издаденото против него НП №14-1030-009134/22.09.2014 г. на
Началник Сектор “Пътна полиция“ гр. Пловдив, отказал е да му се връчи, а след
това не го е обжалвал. Именно, ако не е бил съгласен с констатациите по АУАН,
въз основа на който е било издадено това НП, е следвало да го обжалва. За
настоящото престъпление е достатъчен факта на наличието на НП, издадено против
дееца за същото деяние като стабилен акт на компетентен държавен орган с
обвързваща материална сила - влезнало в сила.
На следващо място - относно времето – НП следва да е
влезнало в сила не повече от една година назад във времето от датата на
управление на МПС без да е правоспособен.
Съдът не може в настоящото производство да пререшава
съдбата на това НП. Последното е влезнало в сила, налице е стабилен
административен акт. Административнонаказателното производство не е било възобновено.
В
случая съобразно ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 от 7 юни 2016 г. на ВКС – ОСНК по тълкувателно
дело № 1 / 2016 година, съдът се съобрази и с приетото в него, че субективната страна на състава на
престъплението по чл.343в, ал.2 от НК подлежи на доказване чрез всички способи
на доказване по НПК и с всички доказателства и доказателствени средства, и
счита, че това е сторено в настоящото наказателно производство, въпреки че в
случая процесното НП не е връчено на основание законовата фикция по чл.58, ал.2
от ЗАНН. Подс.Л. е бил наясно с изденото против него НП №14-1030-009134/22.09.2014
г. за управление на автомобил без СУМПС. В случая не е налице „неприсъствено” връчване
на НП, а присъствено такова, при което адресатът единствено отказва да получи
екземпляр от същото.
Съобразно правната
квалификация на извършеното от подсъдимия престъпление, предвиденото в закона
наказание е от една до три години лишаване от свобода и глоба от 500 до 1200
лева.
При индивидуализиране на наказанието лишаване от свобода,
което следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът намира, че същото следва да
бъде определено съобразно разпоредбата на чл.54 от НК. Не са налице нито
многобройни, нито дори едно изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство. Съдът констатира наличие на лоши характеристични данни за
подсъдимия, както и е налице манифестирана упоритост в неправомерното му
поведение – шофиране без да е правоспособен водач на МПС, констатирано
неколкократно. Освен това, Л. е осъждан два пъти до момента, като настоящото
престъпление е извършено в изпитателния тригодишен срок на осъждането му по
НОХД 2316/2012г. на ПРС, макар и като непълнолетен, осъден за престъпление
квалифицирана кражба на девет месеца лишаване от свобода, в сила от 18/10/2013г.
Впоследствие за същото престъпление като настоящото по чл.343в ал.2 вр.ал.1 от НК, вр.чл.2 ал.1 от НК, тъй като сега правната квалификация е само по чл.343в
ал.2 от НК, Л. е бил признат за виновен и осъден на наказание пробация по НОХД
№ 532/2015г. в сила от 16.03.2015г.
При
тези обстоятелства следва на подс.Л. да се наложи наказание в размер на една
година и девет месеца лишаване от свобода – над минималния размер от една
година, ориентирано към средния размер на наказанието лишаване от свобода и под
него /средният размер е от две години по формулата 1/min/ +3 /max/ = 4:2 = 2/.
Макар, че прокурорът поиска наказанието лишаване от свобода да се наложи при
превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, ориентирано към максималния
предвиден от закона срок
от три години, съдът все пак отчете младата възраст на
дееца и прецени, че за постигане целите по чл.36 от НК не следва да се изолира
за по-дълъг период от време извършителят на процесното престъпление от
обществото. По този начин ще се реализира ефективно както индивидуалната
превенция /поправяне на самия осъден/, така и наказанието ще спомогне да се
предупредят и останалите членове на обществото за грозящото ги наказание при
тези обстоятелства на извършеното противоправно поведение.
Съгласно
чл.57. (1) от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/ съдът определя режима и типа на
затворническото заведение, в което осъденият трябва да се настани първоначално,
съобразно разпоредбите на ЗИНЗС. Тук няма място за обсъждане приложението на чл.66
от Нк, тъй като Л. вече е осъждан на наказание лишаване от свобода, не е
реабилитиран, дори е извършил настоящото престъпление 7 дни преди да
изтече изпитателния срок на това по НОХД
2316/12г.
Следва на основание чл. 61 т. 2
вр. чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС подс.Л. да изтърпи наказанието лишаване от свобода
при първоначален СТРОГ РЕЖИМ, тъй като е
лице, вече осъждано на лишаване от свобода по аргумент на чл.59 ал.1
от ЗИНЗС. В случая законодателят не прави разлика дали предходното осъждане на
лишаване от свобода е било условно или не /Р 297-10-III, 342-10-II, 317-10-III,
303-10-II/. В случая липсва и настъпила реабилитация, за да се счита
подсъдимият осъден за първи път. Поради това правилният първоначален режим
следва да е строг, а не както предложи прокурора – общ.
Наказанието
лишаване от свобода следва подсъдимият да изтърпи в затвор като тип
затворническо заведение, което се определя също от съда първоначално с
присъдата. Не е допустимо вида на пенитенциалното заведение в присъдата да се посочва в условията на
алтернативност /затвор или затворническо общежитие/, то винаги следва да е
конкретизирано, както и първоначалният режим. Съгласно чл.41 ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС местата за
изпълнение на наказанието лишаване от свобода са затворите, като към затворите
могат да се създават затворнически общежития от закрит и открит тип,
поправителни домове за непълнолетни и арести. В случая съдът
счита, че първоначално следва наказанието Л. да търпи в затвор при строг режим.
Доколкото подсъдимият е с постоянен и настоящ адрес ***/ по силата на чл.57
ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, осъденият се настанява по възможност в най-близкия до настоящия му адрес или в
друг затвор съобразно определения от съда режим, което в случая е Затвора
гр.Пловдив. Няма пречка след това да бъде преместен в друг тип пенитенциарно
заведение или да се промени първоначалният режим на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, съобразно правилата на ЗИНЗС и нормативните актове по
приложението му, защото съдът определя с присъдата режима и типа на
затворническото заведение, в което осъденият трябва да се настани първоначално.
Размишлявайки
относно типа на затворническото заведение, съдът с присъдата пропусна да наложи
кумулативно предвиденото наред с лишаването от свобода наказание глоба на
подсъдимия Л.Л.. Поради това не може да изложи мотиви за своето становище в
тази връзка.
Не са направени разноски в хода на наказателното производство.
По мнение на съда, постановил
присъдата, причините за извършване на престъплението са ниската правна култура
на извършителя, незачитане от него на установения от закона правов ред, както и
чувството му за безнаказаност.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
Съдия при първоинстанционния съд:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС