№ 609
гр. К., 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Й.Б.П.
при участието на секретаря Х.К.К.
като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20225510100498 по
описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с
чл.79, ал.1 и чл.86 вр. от ЗЗД и при условията на евентуалност осъдителен иск
с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 10.09.2020 г. е подписано Приложение 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г., на основание
чл.99 от ЗЗД, между „БНП П.П.Ф. С.А., клон България“, ЕИК:***** и „А.с.в.“
ЕАД, ЕИК:*****, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за
потребителски кредит №PLUS-*** от 14.08.2019 г. между „БНП П.П.Ф. С.А.,
клон България и С. Н. Д., било прехвърлено в полза на „А.с.в.“ ООД,
ЕИК:***** изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза,
която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на
трети лица. Съгласно договора за цесия от 19.08.2019 г. в качеството си на
цесионер се е задължил от името на цедента да изпраща уведомления за
извършената цесия до длъжниците като имал изрично пълномощно от
цедента „БНП П.П.Ф. С.А., клон България“ за това. В изпълнение на
изискванията на закона, на ответника било изпратено по реда на чл.99, ал.3 от
ЗЗД уведомление за извършената цесия от името на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД с изх.
№УПЦ-П-БНП/PLUS-*** от 14.09.2020 г., с известие за доставяне чрез
Български пощи ЕАД. Писмото било получено лично от длъжника на
17.09.2020 г. На 14.08.2019 г. между „БНП П.П.Ф. С.А.“, клон България, като
кредитор и С. Н. Д. като кредитополучател бил сключен договор за
потребителски кредит с №PLUS-***, при спазване на разпоредбите на Закона
за потребителския кредит. Размерът на предоставения с договора кредит бил
равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“, а именно: *** лв.
Застрахователната премия била в размер на *** лв. Предоставянето на
посочената по-горе сума, съставлявала изпълнение на задължението на
кредитора да предостави заема и създавала задължение за кредитополучателя
да заплати на кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле
„месечна погасителна вноска" и брой в поле „брой погасителни вноски".
Погасителните вноски съставлявали изплащане на главницата по кредита,
ведно с надбавка, покриваща разноските на Кредитора по подготовка и
обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на
Кредитора, като лихвения процент бил фиксиран за срока на Договора и бил
1
посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била
договорена в размер на *** лв. Така, договорната лихва по кредита била
уговорена от страните в размер на 6883.30 лв. На основание сключения между
страните договор, Кредитополучателят се бил задължил да върне сумата по
кредита в срок до 20.08.2024 г., на 60 броя равни месечни погасителни
вноски, всяка от които по *** лв., при първа погасителна вноска на 20.09.2019
г., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който бил
посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска. Крайният срок за
издължаване на всички задължения по кредита бил 20.08.2024г. /дата на
последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от
договора за кредит/, но предвид обстоятелството, че Кредитополучателят не
изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски,
кредиторът приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна
изискуемост. В чл.5 от Условия към договора за кредит било регламентирано
при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора ставало
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от
този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички
разноски за събиране на вземането, без да било необходимо изпращане на
съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.
Изпратили до кредитополучателя уведомително писмо с изх.№УПЦ/УПИ-С-
БНП/ PLUS -***, връчено му чрез ЧСИ Р.Б.М. рег.№*** и получено от
длъжника на 28.07.2021 г., с което му било съобщено, че поради допуснато
просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора всички вземания
по него са изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от 28.07.2021 г.
/датата на получаване на уведомлението за предсрочна
изискуемост/.Съгласно условия към договора за потребителски кредит, при
забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски,
кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва върху неплатената главница по договора за кредит. На
длъжника била начислена лихва за забава за периода от 21.04.2020 г. до
датата на подаване на заявлението в съда, която е в общ размер на *** лева,
като за периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не била начислявана лихва или
неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл.6 ЗМДВИПОРНС.
Настъпването на предсрочната изискуемост била в момент преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Правното основание както
при установителния, така и при осъдителния иск било едно и също -
договорът за кредит, но не било без значение, дали поради ненадлежно
обявена предсрочна изискуемост преди заявлението съдът ще присъди само
падежиралите вноски по кредита към датата на формиране на силата на
присъдено нещо, или ще вземе предвид уведомяването на длъжника за
предсрочната изискуемост в хода на процеса и по този начин ще присъди
всички непадежирали вноски по кредита до крайния срок на договора.
Позовава се на Тълкувателно решение №8/2017 от 02.04.2019 г. по т.д.
№8/2017 г. по описа на ВКС, ОСГТК и т.9 от Тълкувателно решение №4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. В последното било
прието, че по общото правило на чл.235, ал.3 ГПК съдът вземал предвид
всички факта, които били от значение за спорното право, и това били
фактите, настъпили след предявяване на иска - от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на
съдебното дирене в производството по иска. В случая, този факт бил
2
уведомяването на длъжника за предсрочната изискуемост посредством
връчването на препис от исковата молба. Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника С. Н. Д., с ЕГН-
**********, с настоящ адрес гр.К., ул.“***“ №**, че дължи на “А.с.в.“ ЕАД,
ЕИК:*****, по договор за потребителски кредит №PLUS-***/14.08.2019 г.
сумите: *** лв. главница за периода от 20.04.2020 г. до 20.08.2024 г., по
отношение на които е обявена предсрочна изискуемост считано от 28.07.2021
г. /датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/; ***
лв. възнаградителна лихва от 20.04.2020 г. до 28.07.2021 г. /датата на
получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/; *** лв.
обезщетение за забава от 21.04.2020 г. до датата на подаване на заявлението в
съда и законна лихва върху главницата от датата на заявлението до
окончателното изплащане на задължението и в условията на евентуалност, в
случай, че съдът не уважи изцяло или частично предявения установителен
иск по чл.422 ГПК моли съда да приложи разпоредбите на чл.235 от ГПК и да
постанови решение, с което да осъди С. Н. Д. да заплати на „А.с.в.“ ЕАД, с
ЕИК:*****, сумите: *** лв. представляващи главница за периода от
20.04.2020 г. до 20.08.2024 г., по отношение на които е обявена предсрочна
изискуемост от 28.07.2021 г. /датата на получаване на уведомлението за
предсрочна изискуемост/, *** лв. възнаградителна лихва за периода от
20.04.2020 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 28.07.2021 г.
/датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/, *** лв.
обезщетение за забава, считано от 21.04.2020 г. до датата на подаване на
заявлението в съда и законна лихва за забава върху главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Претендира съдебни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба. В откритото заседание заявява, че през 2019 г. е сключил с “БНП
П.П.Ф. С.А. клон България“ договор за кредит за сумата *** лв. Спрял да
плаща поради Ковид-кризата. БНП Париба прехвърлило задължението му на
“А.с.в.“ ЕАД. Ищецът му изпратил писмо по пощата, в което го уведомил, че
е изкупил дълга му от “БНП П.П.Ф. С.А.“ клон България и поискал
плащането на цялата сума. Признава, че е получил и подписал
уведомителното писмо от “А.с.в.“ ЕАД и известието за доставка, приложени
към исковата молба.
От събраните по доказателства съдът приема за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№3570/2021 г. по описа на РС-К. се установява, че по
подадено от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е издадена заповед
№1585/01.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
срещу длъжника С. Н. Д., с ЕГН-**********, с настоящ адрес гр.К., ул.“***“
№**, за сумите: *** лв. главница от 20.04.2020 г. до 20.08.2024 г., *** лв.
договорна лихва от 20.04.2020 г. до 28.07.2021г.,***. лихва за забава от
21.04.2020г. до 26.11.2021г. и законна лихва върху главницата от 29.11.2021г.
до изплащане на вземането, както и *** лв. разноски, от които: *** лв.
държавна такса и ** лв. юрисконсултско възнаграждение, които вземания
произтичат от Договор за потребителски паричен кредит №PLUS-
***/24.08.2019 г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на
22.12.2021 г. и на 24.01.2022 г. е подадено възражение по чл.414 от ГПК. С
разпореждане от 25.01.2022 г. на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, на
заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземанията си по реда
на чл.422, ал.1 от ГПК. В законоустановения едномесечен срок
3
установителният иск е предявен.
Не е спорно, а и от представените заверени копия на Договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта №PLUS-***/24.08.2019 г. и
Приложение към него, сключени между “БНП П.П.Ф. С.А.“, клон България
като кредитор и ответника С. Н. Д. като кредитополучател се установява, че
кредиторът предоставил на кредитополучателя сумата от *** лв. за
потребителски цели, която сума е получена от кредитополучателя, със
следните уговорени параметри и условия: застрахователна премия- *** лв.;
такса ангажимент- *** лв.; брой погасителни вноски- 60 бр.; месечна
погасителна вноска- *** лв.; обща стойност на плащанията- *** лв.; ГПР-
20.05%; годишен лихвен процент- 16.77%, и погасителен план, в който са
посочени падежните дати и оставащата главница, с падеж на първата
погасителна вноска- 20.09.2019 г., а последната с падеж- 20.08.2024 г. В чл.5
от договора за потребителски паричен кредит страните уговорили, че при
забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за
периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска като при
просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно
изискуемо в целия му размер включително всички определени в договора
надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо
изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната
изискуемост. В т.26 от договора е постигнато съгласие правото на кредитора,
след сключване на договора или по всяко време да прехвърли правата си на
избрано от него трето лице без да е нужно предварително съгласие на
кредитополучателя.
Представени са заверени копия на Договор за застрахователно
посредничество, сключен между “БНП П.П.Ф. С.А.“, клон България като
застрахователен посредник и С. Н. Д.; Сертификат №PLUS-***, по пакет
“Стандарт“ и пакет “Комбинирана защита“ със застраховано лице С. Н. Д.,
подписан от застрахован и застраховащ; Общи условия за застраховка
“Защита на плащанията“/ за застрахователни пакети “Стандарт“ и
“Комбинирана защита“/ подписани от застрахован и застраховащ;
Сертификат №PLUS-***, с покрити рискове и застрахователна сума по пакет
“Защита на плащанията по кредитна карта“, подписан от застраховащ и
застрахован; Общи условия за застрахователна програма “Защита на
плащанията по кредитна карта“, подписан от застраховащ и застрахован.
От приетите заверени копия на Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 19.08.2019 г., ведно с Приложение №1 от 10.09.2020 г. към
договора и Потвърждение за извършена цесия на вземания по чл.99, ал.3 от
ЗЗД е видно, че “БНП П.П.Ф. С.А.“, клон България /цедент/ е прехвърлил на
“А.с.в.“ ЕАД /цесионер/ парични вземания на длъжници, произтичащи от
просрочени и неизплатени договори за потребителски кредити, подробно
описани в Приложение №1, представляващо неразделна част от договора,
като под №744 е отразено вземане в размер на *** лв. по Договор №PLUS-
***/24.08.2019 г.
С пълномощно №3370/2019 г. /лист 51 от делото/ и съгласно т.1 от същото,
предишният кредитор- цедент “БНП П.П.Ф. С.А.“, клон България е
упълномощил „А.с.в.“ ЕАД да уведоми от негово съгласно разпоредбата на
4
чл.99, ал.3 от ЗЗД име всички длъжници /кредитополучатели, поръчители,
съдлъжници, наследници/ за сключения Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г. между “БНП П.П.Ф. С.А.“, клон
България и “А.с.в.“ ЕАД и всички допълнителни споразумения към него по
силата на които вземанията към конкретните длъжници се прехвърлят на
“А.с.в.“ ЕАД. Цедентът чрез пълномощника си е изпратил на С. Н. Д.
уведомително писмо изх.№УПЦ-П-БНП/PLUS-*** за извършеното
прехвърляне на вземането му по договор з за кредит №PLUS-***/24.08.2019 г.
с “БНП П.П.Ф. С.А.“, клон България, както и предсрочната изискуемост на
вземане в общ размер *** лв., с пояснение, че е включена лихва за просрочие
и го поканил да погаси задължението в срок до пет дни от получаване на
поканата. Уведомителното писмо е връчено с известие за доставка, лично на
ответника С. Д. на 17.09.2020 г. /л.53 от делото/.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза с депозирано
заключение, неоспорено от страните, което съдът кредитира. Съгласно
заключението заемната сума е преведена на кредитополучателя С. Н. Д. по
банковата му сметка в банка ОББ на 14.08.2019 г. Направени по договора са 7
плащания, в общ размер *** лв. В периода след датата на цесията са
извършени две плащания /на 21.09.2020 г. и 14.10.2020 г./ в общ размер ***
лв. и на 06.06.2022 г. е платена сумата от *** лв.
Предвид така установеното съдът прави следните правни изводи:
Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание чл.422
вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД е предявен в
законоустановения едномесечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е
налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй
като длъжникът е оспорил вземането по заповедта за изпълнение, издадена по
ч.гр.д.№3570/2021 г. по описа на РС-К..
Ищецът основава активната си материално-правна легитимация на Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г., ведно с
Приложение №1 от 10.09.2020 г. към сключен с БНП П.П.Ф. С. А., клон
България.
Съгласно чл.99 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен
ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.
Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите
лихви, ако не е уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор
намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му
потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие
спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на
последния от предишния кредитор. По делото е налице изрично пълномощно,
с което ищецът- цесионер е упълномощен от предишния кредитор от негово
име писмено да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията по
договорите за кредит. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД / решение №137/02.06.2015 г. по
гр.д.№5759/2014 г. на ВКС, III г.о./. В случая преди подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК длъжникът е уведомен за прехвърленото вземане, поради
което цесията има действие спрямо него и ищецът се явява кредитор на
ответника по силата на договора за цесия.
Между ответника и БНП П.П.Ф. С.А., клон България е възникнало
5
правоотношение по договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS-***/24.08.2019 г. и тъй като договорената заемната сума е била усвоена
от С. Н. Д., то за последния е възникнало задължението да върне кредита до
20.08.2024 г., на която дата е падежа на последната 60-та месечна погасителна
вноска.
БНП П.П.Ф. С.А., клон България финансова институция по смисъла на чл.3,
ал.2 от ЗКИ, която отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства, което го
определя като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК. Ответникът е
сключил договора за кредит като физическо лице, на което се предоставя
финансова услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП, поради което има
качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и §13, т.1 от ДР на
ЗЗП. Затова съдът приема, че процесният договор по своя характер е
потребителски, чиято правна регулация се съдържа в ЗПК, а по силата на
препращащата норма на чл.24 от ЗПК и в ЗЗП. Закона за потребителския
кредит съдържа разпоредби от императивен порядък, за които съдът следи
служебно, дори при липсата на възражение за нищожност, и следва да зачете
последиците на тази нищожност, когато е нарушена предвидена в закона
правна норма, когато констатира неравноправни клаузи и клаузи в договора,
които са в противоречие с добрите нрави / в т.см. Тълкувателно решение
№1/15.06.2010 г. по тълк.д.№1/2010 г. на ВКС, ОСТК, решение
№198/10.08.2015 г. по гр.д.№5252/2014 г. на ВКС, IV г.о., както и
Тълкувателно решение №1/27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ВКС,
ОСГТК/.
Съгласно разпоредбата на чл.22 от Закона за потребителския кредит, когато
не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и т.20 и ал.2 и
чл.12, ал.1, т.7- 9, договорът е недействителен. На основание чл.23 от ЗПК
когато договорът е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. В случая съдът счита, че процесният договор не отговаря в пълна
степен на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, защото макар да съдържа
посочване на годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, с посочване на взетите предвид допускания в него, не се съдържа
посочване на кои разходи влизат в процентното изражение на ГПР, както
изисква чл.19, ал.1 от ЗПК. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, годишният процент
на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗПК "Общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит-
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. В случая в договора за кредит е посочен ГПР 20.05 %, т.е.
6
формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Този размер не
надвишава максималния по чл.19, ал.4 от ГПК, но не отразява действителният
такъв, тъй като не включва таксата ангажимент и застрахователната премия,
които са начислени отделно. Такса ангажимент, според чл.2 на договора се
дължи от кредитополучателят, срещу което кредиторът сключва договор при
фиксирана лихва, заплаща се при усвояване на кредита и се удържа от
кредитополучателя. Следователно уговорената такса ангажимент при
фиксиран лихвен процент е задължително условие за получаване на кредита и
има връзка с усвояването и управлението му, поради което не може да се
приеме, че попада в приложеното поле на чл.10а, ал.1 от ЗПК, доколкото това
не представлява допълнителна услуга. Събирането на такса ангажимент
противоречи на чл.10а, ал.2 от ЗПК, според която разпоредба кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Дължимостта на застрахователна премия
е определена към момента на сключване на договора за кредит, включена е в
размера на погасителните вноски и в общия размер на задълженията по
кредита. Застрахователната премия е във връзка с договор за застраховка на
плащанията и представлява разход, пряко свързан с процесния договор и
следва да бъде включен в общите разходи по кредита. Отделно от това, по
договора за застраховка "Защита" сключен между застрахователя и
застрахованото лице, "БНП П.П.Ф. С. А. " е посредник, който не договаря за
себе си, а от името и за сметка на застрахователя /чл.313 от КЗ/. Правата и
задълженията на застрахователя, включително да получи застрахователната
премия, възникват направо в неговия патримониум. Правата на "БНП П.П.Ф.
С. А. " като трето правоимащо лице по договора за застраховка / но не и като
застрахователен агент/ са ограничени само до възможността да получи
застрахователното обезщетение при настъпил риск, но не и да търси реално
изпълнение на вноските по премията. По делото не са наведени доводи и в
тази връзка не са ангажирани доказателства, както за наличие на изрична
уговорка в застрахователния договор за плащане в полза на третото
правоимащо лице, така и за изплащане от страна БНП П.П.Ф. С. А., на
премията в пълен размер. Предвид гореизложеното, съдът намира процесният
договор за кредит за недействителен на основание чл.22 от ЗПК, тъй като не
отговаря изцяло на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съгласно чл.23
от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. В случая кредиторът е
предоставил на кредитополучателя сумата от *** лв., която представлява
чистата стойност на кредита по смисъла на чл.23 от ЗПК и се дължи на
кредитора.
Ищецът се позовава на предсрочна изискуемост на вземането. Съгласно
съдебната практика /решение №123/09.11.2015 г. по т.д.№**61/2014 г. на
ВКС, II т.о., решение №169 от 17.01.2017 г. по т.д.№1272/2015 г. на ВКС, II т.
о. и др./ и разясненията, дадени в т.18 от Тълкувателно решение
№4/18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, когато искът по
чл.422 от ГПК е за вземане, произтичащо от кредит, съдържащ уговорки, че
целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен
брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с
неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила
7
на длъжника предсрочната изискуемост. Независимо от обстоятелството, че
ищецът не е банка, а финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ,
даденото в цитираното тълкувателно решение разрешение за необходимостта
преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на
кредитора, че счита кредитът за предсрочно изискуем следва да намери
приложение по аналогия. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с
оглед характера на заповедното производство /едностранно до произнасянето
на съда/ не притежава правната характеристика на уведомление до длъжника
за предсрочната изискуемост на кредита, доколкото заповедта за изпълнение
не изхожда от кредитора, а е акт на съда. Що се касае до исковата молба по
чл.422 от ГПК, то тя безспорно има характер на уведомление, отправено от
кредитора до длъжника, че счита кредита за предсрочно изискуем, поради
което с връчване на препис от същата на ответната страна по спора,
предсрочната изискуемост е обявена на кредитополучателя. В случая преди
29.11.2021 г.- датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№3570/2021 г. по описа
на РС-К., не се установи ищецът да е изпратил до ответника и последният да е
получил уведомление за обявяване предсрочната изискуемост на кредита.
Представеното известие за доставяне на препоръчана пратка /предвид
записванията/ удостоверява единствено връчването на уведомително писмо за
извършеното прехвърляне на вземания /цесия/ и уведомление по чл.14 от
ОРЗД, поради което съдът приема, че преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК длъжникът не е
уведомен за обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Според
приетото в т.1 на Тълкувателно решение №8/02.04.2019 г. по тълк.д.№8/2017
г. на ВКС, ОСГТК, допустимо е предявеният по реда на чл.422, ал.1 от ГПК
иск за установяване дължимост на вземане по договор за кредит поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж,
ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Същевременно, с ТР е прието, че предявеният по реда на чл.422, ал.1 от ГПК
иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит
поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил
падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо. Ето защо на
основание чл.235, ал.3 от ГПК следва да се вземат предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
В случая в хода на настоящото исково производството са падежирали 37
вноски поради което съдът следва да вземе предвид този факт. С оглед
задължението на ответника да върне само чистата стойност на кредита, който
е в размер на *** лв. и представения по делото погасителния план,
предвиждащ 60 месечни погасителни вноски, чиято изискуемост настъпва на
20-то число на съответния месец, за периода от 20.09.2019 г. до 20.08.2024 г.,
следва да се приеме, че дължимата сума възлиза на *** лв. /37 бр. падежирали
вноски, всяка от които стойност от *** лв., получена чрез деление на чистата
стойност на кредита на уговорения брой месечни погасителни вноски – 60/.
От заключението на ССЕ се установи, че по кредита са платени общо *** лв.
Следва да се приеме, че с постъпилите плащания ответникът е погасил
дължимите месечни вноски съобразно чистата стойност на кредита, чиято
недействителност бе установена по делото, а не лихвите и другите разходи,
чиято дължимост без отречена съобразно разпоредбата на чл.23 от ЗПК. Така
с плащане на сумата от *** лв. са погасени 17 падежирали вноски от по ***
8
лв., чиято изискуемост е настъпвала в периода 20.09.2019 г. до 20.01.2021 г.,
както и част от 18-та месечна вноска- 101.79 лв. от която остават неплатени
131.54 лв. Така ответникът дължи непогасените падежирали месечни вноски
за периода от 20.02.2021 г. до 20.09.2022 г., в общ размер от *** лв.
Следователно в полза на ищеца следва да бъде признато вземане за главница
в размер на *** лв., ведно със законната лихва от 29.11.2021 г. до
окончателното й изплащане, а в частта до претендиратия размер *** лв.
главница претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Неоснователно е вземането за лихва за забава в размер на *** лв. за периода
от 21.04.2020 г. до 26.11.2021 г., тъй като фактическия състав на предсрочната
изискуемост на кредита към датата на подаване на заявлението не е бил
осъществен. Като недължимо по силата на чл.23 от ЗПК е вземането за
възнаградителна лихва в размер на *** лв. за претендирания период
20.04.2020 г.-28.07.2021 лв. поради което следва да бъде отхвърлено.
Доколкото предявените главни установителни искове за главница-частично
отхвърлен, и за възнаградителна лихва и лихва за забава изцяло отхвърлени,
то съдът дължи произнасяне по предявените в условията на евентуалност
осъдителни искове за главница, възнаградителна лихва и лихва за забава, с
правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Съгласно задължителните указания, дадени в т.11"б" от ТР №4/18.06.2014 г.
по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, тъй като в производството по иска по
чл.422, ал.1 от ГПК е недопустимо да се изменя основанието, от което
произтича вземането по издадената заповед за изпълнение и не намират
приложение правилата за изменение на иска по чл.214 от ГПК -за изменение
на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което
произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за
увеличение на размера на иска, въвеждането в това производство на друго
основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на
което е издадена заповедта за изпълнение, то ищецът може да стори това с
осъдителен иск само при условията на евентуалност, като се съобрази с
чл.210, ал.1 от ГПК. В случай, че бъде отхвърлен установителния иск по
чл.422, ал.1 от ГПК за вноските с ненастъпил падеж, респ. за частта от
кредита, за която кредиторът е считал, че е настъпила предсрочна
изискуемост, не се преклудира правото на кредитора да предяви отхвърлените
по установителния иск суми по съдебен ред. Това право може да се упражни с
осъдителен иск, включително съединен с иска по чл.422, ал.1 от ГПК
/Решение №139/05.11.2014 г. по гр.д.№57/2012 г. на ВКС, I т.о./.
Волеизявлението за предсрочна изискуемост на кредитора, може да е
обективирано не само в нарочно писмо /уведомление, нотариална покана/, но
и в друг, връчен на длъжника документ, който може да бъде и преписът от
исковата молба. /в т.см. решение №6/04.04.2019 по т.д.№917/2018 г. на ВКС, I
т.о./. В случая исковата молба е връчена лично на ответника на 25.02.2022 г.,
от която дата следва да се приеме, че е настъпила предсрочната изискуемост
на кредита. В т.2 на Тълкувателно решение №3/27.03.2019 г. по т.д.№3/2017 г.
на ВКС, ОСГТК и мотивите към нея, е прието, че предсрочната изискуемост
на вземането по договор за заем за потребление или за кредит, уредена в
нормите на чл.71 от ЗЗД представлява преобразуващо право на кредитора за
изменение на договора и, за разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 от ЗЗД,
настъпва с волеизявление само на едната от страните. Волеизявлението
следва да достигне до насрещната страна, но не се нуждае от приемане и
същото поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки за
9
предсрочната изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона.
Договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на задължението за
връщане на предоставената парична сума, като се преобразува от срочен в
безсрочен. При настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред
действието на погасителния план, ако страните са уговорили заемът/кредитът
да се връща на вноски. Уговорената в договора лихва е възнаграждение за
предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора.
Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално
определения срок поради съществуващия за него риск преустановява
добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което
уговореното възнаграждение за ползване за последващ период след
настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. Размерът на вземането
на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва
да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по
договора парична сума /главницата/ и законната лихва от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. В случая
към датата на предявяване на осъдителните искове, предсрочната
изискуемост на непадежиралите по процесния договор за потребителски
кредит вноски са от №38 /с падежна дата 20.10.2022 г. / до №60 съгласно
погасителния план. Изложените мотиви по установителния иск с правно
основание чл.422 от ГПК и установената от съда недействителност на
договора за кредит по чл.22 от ЗПК, обуславят на основание чл.23 от ЗПК
недължимостта на такса ангажимент, застрахователна премия и лихвите по
договора, които са включени в общата стойност на плащанията. Предвид
установеното по делото, т.2 на ТР №3/27.03.2019 г. по т.д.№3/2017 г. на ВКС,
ОСГТК и частично уважения установителен иск по чл.422 вр. с чл.415 от ГПК
в частта за главницата, съдът намира предявения осъдителен иск за
основателен за сумата от *** лв. главница с настъпила предстрочна
изискуемост по договор за потребителски паричен кредит №PLUS-
***/24.08.2019 г., а в частта над уважения размер до претендираните *** лв.,
както и за *** лв. възнаградителна лихва от претендирания период от
20.04.2020 г. до 28.07.2021 лв. и за *** лв. лихва за забава от 21.04.2020 г. до
26.11.2021 г. претенциите са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Върху главницата от *** лв. следва да бъде присъдена законната лихва,
считано от подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане.
По осъдителния иск с правно основание чл.86 от ЗЗД:
Предсрочната изискуемост на кредита е настъпила с връчване на преписа на
исковата молба и оттогава се дължи лихва за забава върху целия неплатен
остатък от главницата по кредита. В случая с осъдителния иск се търси лихва
за забава за предходен момент –от 21.04.2020 г. до 26.11.2021 г., в който
такава по отношение на предсрочно изискуемата главница не е налице.
Предявеният акцесорен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски,
както в исковото, така и в заповедното производство с оглед на т.12 от
Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК
се явява частично основателна. Заплатените от него разноски в заповедното
производство са в общ размер *** лв., от които: *** лв. държавна такса и **
лв. юрсконсултско възнаграждение. В настоящото производство ищецът е
направил разноски за държавна такса в размер на *** лв. и *** лв. разноски за
10
ССЕ. В процеса ищецът е представляван от юрисконсулт, поради което на
основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП, съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 1** лв. Следователно общия
размер на дължимите за плащане разноски в исковото производство възлиза
на *** лв. На основание чл.78, ал.1 от ГПК, съразмерно с уважената част от
исковете ответникът следва да заплати на ищеца разноски в исковото
производство в размер на *** лв. и *** лв. разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№3570/2021 г. по описа на РС-К..
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на С. Н. Д., с ЕГН-**********, с
настоящ и постоянен адрес гр.К., ул.“***“ №**, че съществува вземане на
“А.с.в.“ ЕАД, с ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление гр.****,
бул.“Д-р ***“ №**, офис сграда "****", ет.2, за сумата от *** лв. падежирала
главница по договор за потребителски паричен кредит №PLUS-***/24.08.2019
г. и законната лихва върху главницата от 29.11.2021 г. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница в частта над *** лв. до ***
лв., за *** лв. възнаградителна лихва от 20.04.2020 г. до 28.07.2021 г. и за ***
лв. лихва за забава от 21.04.2020 г. до 26.11.2021 г. като неоснователни, които
вземания са цедирани на “А.с.в.“ ЕАД, с ЕИК:***** от “БНП П.П.Ф. С.А.“
клон България, с ЕИК:*****, с рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 19.08.2019 г. ведно с Приложение №1 от 10.09.2020 г., за които
суми е издадена Заповед №1585/01.12.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3570/2021 г. по описа на РС-К..
ОСЪЖДА С. Н. Д., с ЕГН-**********, с настоящ и постоянен адрес гр.К.,
ул.“***“ №**, да заплати на “А.с.в.“ ЕАД, с ЕИК:*****, със седалище и адрес
на управление гр.****, бул.“Д-р ***“ №**, офис сграда "****", ет.2, сумата
от *** лв. главница с настъпила предстрочна изискуемост, по договор за
потребителски паричен кредит №PLUS-***/24.08.2019 г., ведно със законната
лихва от 25.02.2022 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни исковете за главница в частта над *** лв. до претендираните
*** лв., за *** лв. възнаградителна лихва от 20.04.2020 г. до 28.07.2021 г. и за
*** лв. лихва за забава от 21.04.2020 г. до 26.11.2021 г., които суми са
цедирани на “А.с.в.“ ЕАД, с ЕИК:***** от “БНП П.П.Ф. С.А.“ клон България,
с ЕИК:*****, с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
19.08.2019 г. ведно с Приложение №1 от 10.09.2020 г.
ОСЪЖДА С. Н. Д., с ЕГН-**********, с настоящ и постоянен адрес гр.К.,
ул.“***“ №**, да заплати на “А.с.в.“ ЕАД, с ЕИК:*****, със седалище и адрес
на управление гр.****, бул.“Д-р ***“ №**, офис сграда "****", ет.2, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на
*** лв. и *** лв. разноски по ч.гр.д.№3570/2021 г. по описа на РС-К..
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.
№3570/2021 г. по описа на РС-К..
11
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
12