Р Е
Ш
Е
Н
И
Е
№ 229
гр.ВРАЦА,17.07.2018
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в публичното заседание на 20
април 2018 год. в състав:
Председател: МИРОСЛАВ
ДОСОВ
Членове: ПЕНКА ПЕТРОВА
мл.с. СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Христина Цекова,като разгледа докладваното от съдия Досов въззивно гр.дело №128/2018 год.,за да се произнесе,взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №808/18.12.2017
год.,постановено по гр.дело №2054/2017 год. по описа на Районен съд-Враца,
състав на съда е уважил частично първоначално предявените пред него искове с правно основание
чл.124,ал.1 от ГПК,като е признал за установено по отношение на ответника Д.Д.Б.
***)Ищцата С.Й.Б. *** е собственик на 50/300 идеални части от спорния между
страните недвижим имот-гараж №9 с административен адрес гр.Враца,ж.к.***,ул.***,представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №12259.1013.414.1.9 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Враца;
2)Ищцата С.Д.П. *** е собственик на
1/300 идеална част от същия имот;
3)Ищцата С.Д.П. *** и ищецът Л.И.П. ***
са собственици в режим на СИО на 49/300 идеални части от същия имот.
С
решението си РС-Враца е отхвърлил първоначално предявените установителни искове
в останалите им части до пълния претендиран размер. Отхвърлил е и искането на
ищците с правно основание чл.537,ал.2 от ГПК за отмяна на нотариалните актове, легитимиращи ответника като собственик
на 2/3 идеални части от спорния гараж - нотариален акт за собственост
върху недвижим имот-гараж,придобит чрез ЖСК №168, том III, рег.№ 3146, дело № 44 от
Със същото решение №808/18.12.2017 год.
съдът е уважил изцяло предявения от ответника Д.Д.Б. насрещен иск,като е
признал за установено по отношение на първоначалните ищци,че той е собственик
на 200/300 идеални части от спорния имот,описан и по-горе:гараж №9 с
административен адрес гр.Враца,ж.к.***,ул.***-***, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор №12259.1013.414.1.9 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Враца;
При този
изход на спора ищците са осъдени да заплатят на ответника съдебно-деловодни
разноски от общо 520.81 лева,от които
260.40 лева платими от С.Б.,а 260.41 лева платими общо от С. и Л. П..
Недоволни от
решението са останали ищците С.Й.Б., С.Д.П. и Л.И.П.,които са го
обжалвали с обща жалба в частите,с които исковете им са отхвърлени,в частта,с
която насрещния иск на ответника Д.Д.Б. е уважен и в частта за разноските.
Въззивниците поддържат,че
в обжалваните части решението е както неправилно, като постановено в противоречие с
материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения,така и
необосновано,като излагат подробни съображения и правни доводи в
подкрепа на същите.Искат решението да бъде отменено в обжалваните части и
вместо това постановено друго,с което исковете им бъдат уважени изцяло, насрещния
иск на ответника отхвърлен,а искането им с правно основание чл537,ал.2 от ГПК
уважено.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил
отговор от Д.Д.Б.,в който също подробно се мотивира становище за
неоснователност на въззивната жалба.
Пред въззивната инстанция искания по
доказателствата не са правени и такива не са събирани.
В проведеното пред въззивния съд открито
съдебно заседание страните поддържат заявените становища чрез своите
пълномощници.
Въззивната жалба е процесуално
допустима-подадена е от лица с правен
интерес в срока по чл.259, ал.1 от ГПК против подлежащ на обжалване
съдебен акт.
За да се произнесе по нейната
основателност,съдът съобрази следното:
Гражданско
дело №2054/2017 год. по описа на РС-Враца е
образувано по искова молба на С.Й.Б.,С.Д.П. и Л.И.П.,***,с която ищците са предявили против Д.Д.Б. ***,ЕГН**********
искове с правно чл.124,ал.1 ГПК,като са заявили и обусловеното от
уважаването им искане с правно основание
чл.537,ал.2 ГПК.Ищците са сезирали съда и с искане по чл.17,ал.2 ГПК.
Според изложеното в исковата молба,ищците
са собственици на общо 5/6 ид.ч. от недвижим имот:самостоятелен обект в сграда
с идентификатор № 12259.1013.414.1.9 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Враца, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на
Изпълнителния директор на АК, с адрес:гр.Враца, ул.***, който самостоятелен
обект попада в сграда с идентификатор №12259.1013.414.1 в поземлен имот с
идентификатор № 12259.1013.414,с предназначение: гараж № 9 в сграда,при съседни
самостоятелни обекти:на същия етаж:12259.1013.414.1.1, 12259.1013.414.1.21,
12259.1013.414.1.10, 12259.1013.414.1.7, 12259.1013.414.1.8 , над обекта:
12259.1013.414.1.23, с площ по документ: 25,80 кв.м.
С нотариален акт №96/29.12.1959 г.
покойният съпруг на първата ищца,баща на втората ищца и дядо на ответника – Д.Д.Б.,ЕГН**********,б.ж. на
гр. Враца,починал на 11.01.1994 г.,е придобил ½ ид.ч. от недвижим
имот с пл.№ 720 в кв.28 по плана на гр.Враца.Имотът бил придобит по време на
брака му с първата ищца,поради което бил в режим на СИО, съгласно чл.103 СК от 1968 год. По
време на брака,през
Със
заповед № 161/02.03.1987 г. на Председателя на Общински народен съвет-Враца за отчуждение и обезщетяване по
реда на чл.95,вр.чл.98 ЗТСУ,Д.Д.Б.,*** и съпругата му – настояща ищца С.Й.Б.
били обезщетени с едно тристайно жилище и гараж /въз основа на отчужден гараж/
в ЖСК ***,кв.28.Със заповед № 722/21.04.1988 г. на председателя на ОНС-Враца на основание чл.100 ЗТСУ имотите били
конкретизирани като апартамент № 28 и гараж № 9.По
силата на горепосочените заповеди Д.Б. и съпругата му С.Б. са станали членове
по право на ЖСК *** за посочените в заповедта жилище и гараж.
Със заповед №2323/22.11.1989 год. на Председателя на
Общински народен съвет-Враца е отстъпено право на строеж на ЖСК***,която е заплатила това право от
събраните от член-кооператорите средства,включително с платените от Д.Б. суми.
Със строителен протокол №95/29.03.1990 год. са дадени
строителна линия и ниво за строежа на тяло Б.,а на 11.01.1994 год. Д.Д.Б. е
починал.
Със
заповед № 1286/04.10.1994 г. на Кмета на Община Враца е отменена заповед №722/21.04.1988 г. и е извършена нова конкретизация на имотите в тяло Б,като са определени ап.9 и гараж
9 на С.Б. – 1/3 идеална част и
на Д.Д.Б. – 2/3
идеални части.
На ЖСК*** е издадено разрешение за строеж №512/24.10.1994
год. на тяло Б,а строителството на процесния гараж било
завършено през 2007 год.
Ищците
считат,че при гореизложеното към момента
на построяването на процесния гараж страните са били собственици при следните
права: 4/6 ид.ч. за С.Б. /настоящ ищец/, 1/6 ид.ч. за С.П. /настоящ ищец/ и 1/6
ид.ч. за Д.Б. /баща на ответника/.
Намират,че заповед №1286/04.10.1994 г. е
нищожна в частта,с която е обезщетен ответникът Д.Д.Б. и не е породила правни последици,тъй
като последният не е от групата на лицата по чл.102 ЗТСУ /отм./,съответно той не е бил собственик на никаква част от
имота.
Със смъртта на Д.Б. неговите наследници са наследили
правото му на обезщетение,което е довело и до промени в членството по право в
ЖСК.
Към момента на предявяване на иска първата ищца е
собственик на 1/6 идеална част от гаража по наследство от покойния Д.Д.Б.
/неин съпруг/,а втората ищца е
собственик на 4/6 идеални части-1/6 идеална част по наследство от Д.Д.Б./неин
баща/,1/100 идеална част по дарение от първата ищца и 49/100 идеални части в
режим на СИО с третия ищец въз основа на продажба с продавач първата ищца.Тези
общо 5/6 идеални части те са владели съобразно правата си през последните 10
години,пред които ответникът е живеел в гр.София и в Канада,поради което
претендират,че са ги придобили и на основание продължило повече от 10 години
давностно владение.По отношение на останалата 1/6 ид.част,която е била наследствена собственост на бащата на
ответника Д.Б.,нямат претенции за придобиване по
давност.
Същевременно
с нотариален
акт за собственост върху недвижим имот-гараж,придобит чрез ЖСК №168,том
III,рег.№3146,дело № 44 от
При изложените в исковата молба
доводи и съображения ищците са поискали от
съда да признае за установено по отношение на ответника,че те са собственици на общо 5/6
ид.ч. от процесния гараж,като се
произнесе инцидентно и по валидността на заповед № 1286/04.10.1994 г. на Кмета
на Община Враца,като я обяви за нищожна.
Поискали са също на основание чл.537,ал.2 ГПК съдът да отмени
нотариален акт №168,том
III,рег.№3146,дело № 44 от 2007 год за
2/6 идеални от идеалните части на
ответника,както и да отмени изцяло нотариален акт за поправка на
нотариален акт №3,том I, рег.№ 41, дело № 3 от 2017 г на нотариус В..
С подаден в срока по чл.131 ГПК
писмен отговор ответникът Д.Д.Б.
е оспорил исковата претенция.Посочил е, че заповед №1286/04.10.1994 г. на Кмета на
Община Враца, с която за ищцата С.Б. са определени 1/3 идеални части , а за него 2/3
идеални части от процесния гараж,е издадена въз
основа на нотариално заверени молби от втората ищца и бащата на
ответника,поради което с цитираната заповед е била изпълнена процедурата по
чл.102 ЗТСУ /отм./.Ето защо,издадения нотариален акт за поправка на нотариален
акт за собственост върху недвижим имот – гараж, придобит чрез ЖСК № 3, т.І,
рег.№ 41, дело № 3 от 2017 год.
по описа на В.В. – нотариус с район на действие РС – Враца съответства на
действително притежаваните от първата ищца и ответника идеални части.По
отношение на искането за обявяване нищожност на заповед № 1286/04.10.1994 г. се
изразява становище,че същата представлява стабилен административен акт и не
може да бъде изменяна или отменяна.С оглед предходното се изразява становище за
неоснователност и на искането за отмяна на гореописаните два нотариални акта по
реда на чл.537, ал.2 ГПК.
Д.Д.Б. е предявил,а съдът приел за разглеждане,и насрещен
иск против първоначалните ищци,като е поискал да бъде признато за установено по
отношение на С.Й.Б.,С.Д.П. и Л.И.П.,че той е собственик на 2/3 идеални части от процесния гараж.Доводите в
тази насока са, че със заповед № 1286/04.10.1994 г. на Кмета на Община Враца за
първата ответница С.Б. са определени 1/3 идеални части
от гаража,
а за ищеца Д.Б. 2/3 идеални части.
Ето защо, с издадения нотариален акт за поправка на нотариален акт за
собственост върху недвижим имот – гараж, придобит чрез ЖСК № 3, т.І, рег.№ 41,
дело № 3 от
В
подадения отговор на насрещния иск ответниците по него изразяват становище за
неоснователност.Изложените в отговора доводи се припокриват с изложеното в
първоначалната искова молба,като се допълва, че издадената от Кмета на Община
Враца заповед №1286/04.10.1994 г. не се
е отнасяла за него,а за неговия дядо, който е със същите имена.
По делото са събрани писмени доказателства,като е
приложена и цялата отчуждителна преписка за недвижим имот дв.пл.№720 в кв.28 по
плана на град Враца, /съ/собственост на К.И. П.,Е.К.И.,Д.Д.Б. и С.Д.П..От тези
доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
Видно от съдържащите се в отчуждителната преписка молба-декларация вх.№1952/04.08.1986 год. и заповед №161/02.03.1987 г. на Общински народен съвет – гр.Враца е,
че недвижим имот дв.пл.№ 720 в кв.28 по плана на гр.Враца, собственост на К.И. П.
– ¼ ид.ч.; Е.К.И. – ¼ ид.ч.; Д.Д.Б. – ¼ ид.ч. и С.Д.П. –
¼ ид.ч. е отчужден за строителство на ЖСК ***. Съгласно същата
заповед,собствениците на имота, в т.ч. Д.Д.Б.,*** и самостоятелно ищцата С.Д.П.П. са обезщетени,
както следва: Д.Д.Б., чието семейство се състои от него и съпругата му С.,с едно тристайно жилище и гараж, а С.Д.П.,чието семейство се
състои от съпруг и две непълнолетни деца, с едно тристайно жилище.
Видно от Заповед №401/22.03.1988 г. на Общински народен съвет – гр.Враца (л.120 от делото на РС-Враца) е, че недвижимият имот на Д.Д.Б. е конкретизиран като апартамент *** от блок *** в
ж.к.***, с площ от 88,20 кв.м., мазе 28, таван 28 и гараж № 9, т.Б., като видно
от Заповед № 722/21.04.1988 г. на ОбНС –
гр.Враца предходната заповед е „видоизменена“,като е налице промяна в
квадратурата на жилището, идеалните части от общите части и стойността на
имотите.
Видно от приложената на л.91 от делото на
РС-Враца Заповед №805/09.07.1987 год. на Общински народен
съвет – гр.Враца е,че недвижимият имот на С.Д.П. е
конкретизиран като апартамент *** в жил.блок "***" с площ 99.27 кв.м.
Видно от Заповед №2323/22.11.1989 год. на Общински народен съвет – гр.Враца ( л.23 от делото)е,че на ЖСК*** е отстъпено право на строеж в кв.28 по
плана върху 5876.12 кв.м.
Представено е удостоверение за наследници с изх.№18622/06.12.2013 год., издадено от Община
Враца (л.30),в което е отразено,че Д.Д.Б., ЕГН**********,е починал на 11.01.1994 г. в гр.Враца,като е оставил трима
наследници по закон – С.Й.Б. /съпруга/, С.Д.П. /дъщеря/ и Д.Д.Б. /син/.Същият ЕГН е посочен и в молба-декларация
вх.№1952/04.08.1986 год.
Видно от приложеното на л.30 от
отчуждителната преписка писмо от 10.03.1994 год.,адресирано до председателя на
ЖСК*** е,че вследствие на реституирана собственост строителството на тяло А от
ЖСК*** е отпаднало.С това писмо подписалите
го лица са поискали да бъде извършена нова конкретизация на отчуждените
собственици и преостойностяване.
На л.31 от преписката е приложен
списък,съставен на основание чл.269 ППЗТСУ и одобрен от кмета на Община Враца на
09.06.1994 год.,според който правоимащите собственици,отчуждени за
строителството на ЖСК *** са
12,включително наследниците на Д.Д.Б..
Представена
е в оригинал Заповед №1286/04.10.1994 год. на Община Враца (142), в която е отразено,че
въз основа на влязла в сила заповед № 161 от 02.03.1987 г. на Председателя на
ИК на ОбНС – гр.Враца и на основание чл.100 ЗТСУ,чл.257 ППЗТСУ и нот.зав. молба
№ 9100 от С. Д. П. от 07.09.94 г. и нот.зав. молба № 9099/07.09.94 г. от Д.Д.Б. се отменя заповед № 722 от 21.04.1988 г., като апартамент ***
от блок ЖСК *** в ж.к.***,гр.Враца с площ 89.08 кв.м.,както гараж № 9, тяло Б с площ 25,80 кв.м. се
определят в обезщетение на С. Й.Б. – 1/3 идеална част и Д.Д.Б. – 2/3 идеални
части.
Представено е и разрешение за строеж
№512/24.10.1994 год. на Община Враца(л.24 от делото),с което на ЖСК*** е
разрешено да построи тяло Б.В това разрешение изрично е указано,че с него се
изменя разрешение за строеж №482/12.12.89 год. в частта за тяло Б.
Видно от представеното по делото удостоверение №85,издадено от
Община Враца с рег.индекс и дата № 2199/20.11.2006 г. въз основа на заявление
от Д.Д.Б. (л.50) е, че за строеж „ЖСК *** тяло Б“ в кв.28 по плана на гр.Враца са
издадени следните строителни книжа: одобрен инвестиционен проект № 299/1989 г.,
разрешение за строеж № 482/12.12.1989 г. и протокол № 25/29.03.1990 г., като е
отразено, че е изпълнен грубия строеж.Съгласно това удостоверение,издадено на основание чл.181,ал.2 ЗУТ,към
посочената в него дата грубият строеж на сградата е завършен.
Строителен протокол №25/29.03.1990 год. е приложен на
л.25 от делото и с него са дадени строителна линия и ниво за строежа на тяло Б.
на ЖСК***.
По делото е представена схема на процесния имот №06-2863-сх/03.11.2006 год. (л.48),издадена от Служба
по кадастъра – гр.Враца,,в която като собственици на обекта са посочени Д.Д.Б., притежаващ
2/3 ид.ч. и С.Й.Б., притежаваща 1/3 ид.ч., съгласно Заповед № 1286/04.10.1994 год.
Представена е и втора схема (л.61),издадена
на 29.03.2017 год. ,в която като собственици при равни права от по 1/2 идеална част са посочени Д.Д.Б. и С.Д.П..
По делото е представен заверен препис от нотариален акт за
собственост върху недвижим имот – гараж, придобит чрез ЖСК № 168, том III,
рег.№ 3146, дело № 44 от
Като приложения към акта са описани цитираните по горе Заповед №2323/22.11.1989 год. на Общински народен съвет – гр.Враца за отстъпено право на строеж,разрешение
за строеж №512/24.10.1994 год. на Община Враца,строителен
протокол №25/09.03.1990 год.,удостоверение №85 с рег.индекс и дата №
2199/20.11.2006 год. на Община
Враца,схема на имот №06-2863-сх/03.11.2006 год. от Служба по кадастъра –
гр.Враца и Заповед
№1286/04.10.1994 год. на Община
Враца. Като приложения са описани също протокол от 26.10.1994 год. на ОС на
"ЖСК"***,списък на член-кооператорите на ЖСК***,оценка на 29 бр.
апартаменти в ЖСК*** и удостоверение от
председателя на ЖСК,че С.Й.Б. и Д.Д.Б. нямат задължения към кооперацията.
На страница втора от акта е цитирано и
решение на ОС на ЖСК***, взето при разпределение на построената сграда (на
имотите в нея), на С. Й.Б. и Д.Д.Б. са се издаде нотариален акт за придобиване
на собствеността върху гаража при равни права.
Представен е по делото заверен
препис от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 118, том I, рег.№ 1768,
дело № 108 от
Като приложение към този акт е посочен нотариален
акт №168,том III,рег.№ 3146, дело № 44 от 2007 год. на нотариус №338 (нотариус В.).
Представен е по делото заверен препис от
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 119, том I, рег.№ 1770,
дело № 109 от
Като приложение към този акт отново е посочен нотариален
акт №168,том III,рег.№ 3146, дело № 44 от 2007 год. на нотариус №338 (нотариус В.).
Видно
от представеното в заверен препис по делото удостоверение за граждански брак
/л.12/, издадено въз основа на акт № 83 от
По делото е представен и нотариален акт за поправка на нотариален
акт за собственост върху недвижим имот – гараж, придобит чрез ЖСК № 3, том I,
рег.№ 41, дело № 3 от
Видно от нотариалния акт е, че при съставянето му са представени
НА 168, том III, рег.№ 3146, дело № 44 от
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите А.М.П., К.П.П., А.П.С., Х.В.Х., В.К.Ц. и Н.Й.Ч..
В показанията си св.А.П. – секретар на ЖСК „***“ разказва, че
родителите на С. и Д. били обезщетени с апартамент № ***и гараж № 9. Според
свидетелката, „през последните години“ гаража се ползвал от С. и Д..
Свидетелката разказва, че знае това, тъй като С.Б. се свързала с нея във връзка
с апартамент № 9 и й казала, че има ключ.Споделила още, че гаража се ползва, но
не знае от кого – имало чужди вещи. Според свидетелката гаражите можело да се
ползват още от
В показанията си св.К.П. разказва,че от
В показанията си св.А.С. разказва, че познава ответника Д.Б.,
неговия баща Д.Б. и ищеца Л.П.. Сочи, че от
В показанията си св.Х.Х. разказва, че от
В показанията си св.Ч. разказва,че познава и тримата ищци по
първоначалната искова молба. Знае, че те имат гараж срещу бирена борса „Ферит“,
тъй като преди 4 години Л. го помолил да закарат багаж от ж.к.“***“ до там. От
действията на Л., който отключил гаража, свидетелят предположил, че е техен.
През лятото на
По
делото не са представени никакви доказатества,касаещи членствени правоотношения
с ЖСК*** на страните по делото и на починалия
на 11.01.1994 год. Д.Д.Б.,ЕГН********** -съпруг на ищцата С.Й.Б.,баща на ищцата С.Д.П. и дядо на ответника Д.Д.Б.,ЕГН**********.
Така събраните доказателства налагат следните правни
изводи:
По искането с правно основание чл.17,ал.2 ГПК:
На първо място,съдът не дължи произнасяне по
законосъобразността на оспорената от ищците по първоначалните искове Заповед №1286/04.10.1994 год. на Община Враца,тъй като не е сезиран с такова искане.
Искането е съдът да констатира нейната
нищожност,и то частично-само в частта,с която се обезщетява ответникът Д.Д.Б..
Това искане е неоснователно.тъй като
представените от ищците доказателства не са достатъчни,за да обосноват извод за
нищожност.Не могат да бъдат споделени доводите на пълномощника на ищците,че
влязлата в сила заповед по чл.100 от ЗТСУ(отм.) не може да бъде отменяна от
органа,който я е издал.Такава възможност е предвидена в чл.109,ал.2 от ЗТСУ (отм.) и чл.270 от ППЗТСУ,като
настоящият състав намира,че Заповед
№1286/04.10.1994 год. на Община Враца
е издадена именно в посочената хипотеза.
Чл.270,ал.6 от ППЗТСУ (отм)гласи,че по искане на собственик или инвеститор органът по чл.95 от закона отменя заповедта по
чл.100 от закона,когато имотът, върху който ще се изгради жилищният блок за
обезщетяване,бъде предвиден за други мероприятия по застроителния и
регулационния план.А според ал.7 исканията по предходните алинеи се правят до
предаване на правоимащия отстъпения му в обезщетение имот.Счита се, че
предаването е станало и когато сградата е предадена от строителя на инвеститора
за въвеждането й в експлоатация.
В тази хипотеза
се отменя заповедта за обезщетяването,каквато е тази по чл.100 от ЗТСУ(отм.),но
не и заповедта за отчуждаване,каквато е заповедта по чл.95 от ЗТСУ(отм.).А след
като органът по чл.95 от ЗТСУ (отм.) има правомощия да отмени предходна заповед
по чл.100,то той разполага и с правомощието да издадено нова такава,с която да
обезщети отчуждения собственик отново- имотно или с пари.
Данните по делото
сочат,че жилищният блок на "ЖСК***
е следвало да бъде от две тела-тяло А и тяло Б,като строителството на тяло А е
отпаднало поради реституиране на част от
терена,върху който е отстъпено право на строеж.Този факт дава основание за предприемане на
процедурата по чл.109,ал.2 от ЗТСУ (отм.) и чл.270 от ППЗТСУ Може само да се
гадае дали покойният Д.Д.Б. е бил обезщетен със жилище и гараж в тяло А със
Заповед № 722/21.04.1988 г. на ОбНС – гр.Враца,отменена със Заповед №1286/04.10.1994
год.,но по делото по категоричен начин е установено,че към 1994 год.
строителството на тяло А въобще не е било започнало (иначе теренът не би бил
реституиран),като няма данни то въобще да е осъществено,доколкото всички
представените по делото книжа касаят строителството на тяло Б.
При тези данни
съдът намира,че са били налице предпоставките на чл.109,ал.2 от ЗТСУ (отм.) и чл.270 от
ППЗТСУ,а приложените на л.30 и л.31 от отчуждителната преписка молба и списък
по чл.269 ППЗТСУ сочат,че такова производство е било инициирано от инвеститора
ЖСК*** и е започнато.
Отчужден
собственик е бил Д.Д.Б.,ЕГН**********,но той е починал на 11.01.1994 год. и
правото да получат "новото" обезщетение е възникнало за неговите
наследници,посочени в представеното по делото удостоверение за
наследници-преживяла съпруга,син и дъщеря.Адресати на Заповед №1286/04.10.1994
год са преживялата съпруга и ищца по делото С.Й.Б. и ответникът Д.Д.Б., ЕГН**********,а не неговият
дядо Д.Д.Б., ЕГН**********,тъй като последният вече е бил починал и този факт е
бил известен на органа по чл.95 ЗТСУ(отм)-виж списъка на л.31 от отчуждителната
преписка,в който е посочено,че правоимащи като отчуждени собственици са наследниците
на Д.Д.Б..А правото на Д.Д.Б.-баща на ответника Д.Д.Б.,ЕГН********** и син на
починалия Д.Д.Б., ЕГН********** сочи на допустима процедура по чл.102 от
ЗТСУ(отм).
При
всичко гореизложено съдът намира,че оспорената Заповед №1286/04.10.1994 год
на Община Враца е издадена от компетентен
административен орган,съгласно
чл.95 ЗТСУ /отм./,в кръга на неговата компетентност,в установената писмена
форма и при спазване на административно-производствените правила и не е нищожна.Няма данни тя да страда от пороци,водещи
до нейната нищожност,а законосъобраност не може да бъде обсъждана.
По първоначално предявните от С.Й.Б.,С.Д.П.
и Л.И.П. искове с правно основание чл.124,ал.1 ГПК и по насрещния
иск,предявен от Д.Д.Б.,ЕГН**********.
На първо място следва да се посочи,че ищците по
първоначалните искове неправилно обвързват правото на собственост върху
построения от "ЖСК*** гараж с правата на наследниците на починалия на
11.01.1994 год.Д.Д.Б., ЕГН**********.Членството в ЖСК възниква с приемането на
дадено лице за член-кооператор,а не следва пряко от наследственото
правоприемство.Правото на имотно обезщетение е имуществено и наследимо право,но
правото на членство в ЖСК не е - за него са приложими изцяло разпоредбите на
ЗЖСК и в частност тези на чл.19,ал.4 и
чл.23,ал.1.
Право на членство в ЖСК*** починалият Д.Д.Б., ЕГН********** е
придобил по силата на Заповед №722/21.04.1988 г. на ОбНС – гр.Враца,издадена на основание чл.100 от ЗТСУ(отм) и
на основание чл.10,ал.1 от ЗЖСК за посочените в заповедта имоти.Той е починал на
11.01.1994 год. преди отмяната на Заповед №
722/21.04.1988 г. на ОбНС – гр. Враца и на основание
чл.23,ал.1 ЗЖСК право да встъпят в членственото правоотношение са придобили
членовете на неговото семейство,по смисъла на пар.1,т.1 от ДР на същия закон.Преживялата
съпруга и ищца С.Й.Б. е била единствен
член на семейството на починалия Д.Д.Б.,по смисъла на пар.1,т.1,и членственото
правоотношение е преминало върху нея,но от Заповед №401/22.03.1988 г. на Общински народен съвет – гр.Враца и Заповед
№722/21.04.1988 г. на ОбНС – гр.Враца,с която предходната заповед е
„видоизменена“,не може да се изведе,че членственото
правоотношение е възникнало за спорния по делото гараж,доколкото в тези
заповеди обектът не е индивидуализиран като площ,съседи и т.н..
Освен това,членственото правоотношение за
този обект е отпаднало с отмяната на Заповед №
722/21.04.1988 г. на ОбНС – гр. Враца на 04.10.1994 год.
С издаването на Заповед №1286/04.10.1994 год
на Община Враца и на основание отново чл.10,ал.1 ЗЖСК
право на членство в ЖСК*** са придобили нейните адресати С.Й.Б. и Д.Д.Б. с правото да придобият собствеността върху посочените в
тази заповед имоти,включително спорния гараж,и при определените в нея права.
По делото няма представени документи-решения на ОС на ЖСК
и други, установяващи членствените правоотношения,но от представения по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот – гараж,
придобит чрез ЖСК № 168, том III, рег.№ 3146, дело № 44 от
Правото на собственост е придобито именно с
издаването на нотариалния акт по чл.35,ал.2 ЗЖСК,който има конститутувен ефект,а
не по силата на заповедта по чл.100 от ЗТСУ(отм.).
Правото на собственост е придобито и при
правата,посочени в нотариалния акт,а не при тези в Заповед №1286/04.10.1994 год
на Община Враца.Това е така,тъй като от този
нотариален акт може да се изведе,че ОС
на ЖСК *** е разполагало със Заповед
№1286/04.10.1994 год на Община Враца,но въпреки това е взело решение по чл.28,ал.1,т.5
ЗЖСК С.Й.Б. и Д.Д.Б. да придобият собствеността при равни права.Това решение
е било известно на ползващите се от нот.акт №168 лица,доколкото е цитирано в
същия акт,не е обжалвано от тях и е влязло в законна сила.
Придобитата от С.Й.Б. 1/2 идеална част
съответства на 3/6 или 50/100 идеални части..
Именно с 50/100 идеални части тя се е разпоредила с нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 118, том I, рег.№ 1768, дело № 108 от
В резюме на гореизложеното,С.Й.Б. и С.Д.П. не са придобили никаква идеална част от спорния гараж по
силата на наследствено правоприемство от починалия на 11.01.1994 год. Д.Д.Б., ЕГН**********.
С.Й.Б. е придобила 1/2 идеална част (50/100) от гаража по
силата на издадения на основание чл.35,ал.2 ЗЖСК нотариален акт за собственост върху недвижим имот – гараж,
придобит чрез ЖСК № 168, том III, рег.№ 3146, дело № 44 от
След придобиването им тя се разпоредила изцяло
със своите права с цитираните два нотариални акта на нотариус И.Л.,по силата на
които С.Д.П. е придобила в индивидуална собственост 1/100
идеална част от гаража. Останалите 49/100 са придобити от С.Д.П.
и съпруга й Л.И.П. в режим на СИО.
Обективираните в нотариалните актове на нотариус Л.
сделки са произвели целения вещно-правен ефект,тъй като към момента на
сключването им С.Й.Б. е била
собственик именно на 50/100 идеални части.
Следователно,към момента на депозиране на исковата молба
ищцата С.Й.Б. не притежава
никакво право на собственост върху спорния гараж. Ищцата С.Д.П. е индивидуален собственик на 1/100 идеална част от
гаража,като тя заедно ищеца Л.И.П. в режим на СИО е собственик и на още 49/100 идеални
части.
Собственик на останалата 1/2 идеална част от
гаража,съответна на 3/6 или 50/100 идеални части по силата на нотариален акт за
собственост върху недвижим имот – гараж,придобит чрез ЖСК № 168,том III,рег.№
3146, дело № 44 от
Той не е придобил право на собственост върху 2/3 идеални
части по силата на Заповед №1286/04.10.1994 год на Община
Враца,тъй като вещноправния
ефект на преминаване на собствеността не настъпва със заповедтта по чл. 100
ЗТСУ (отм.).Той настъпва след влизане в сила на решението на общото събрание на ЖСК и издаването на нотариален акт при условията на чл.35,ал.
2 ЗЖСК,какъвто е нотариален
акт № 168,том III,рег.№ 3146, дело № 44 от
Като изцяло неоснователно съдът
въприема позовававането на ищците на
изтекла в тяхна полза придобивна давност по отношение на 5/6 идеални части от
спорния гараж.
На първо място,това позоваване е под
условие-ако исковете не бъдат уважени на заявеното основание.На следващо
място,то е неконкретно,тъй като не става ясно какви права твърди всяка от
страните.И на трето място,то е недоказано със свидетелските
показания.Разпитаните са две групи свидетели,като от показанията им не може да
се обоснове извод за каквото и да е владение.
В заключение,първоначалният иск на С.Й.Б. е изцяло неоснователен,тъй като към датата на депозиране
на исковата молба тя не притежава никакво право на собственост върху спорния
гараж.Първоначалният иск на С.Д.П. е частично основателен -за 1/100 идеална част,и частично
неоснователен-за 1/6 идеална част.Посочването на различни идеални части под
различни знаменатели налага подвеждането под общ знаменател 300,от което
следва,че претенцията на П. е основателна за 3/300 идеални части и неоснователна за 50/300 идеални
части.Първоначалният иск на С.Д.П. и Л.И.П. е основателен за 49/100 идеални части,съответни на
147/300 идеални части.
Насрещният иск на Д.Д.Б.,ЕГН**********,е основателен за 1/2 идеална част,съответна на 150/300
идеални части и неоснователен за 50/300 идеални части.
Горните изводи налагат извод за неоснователност на искането
за частична отмяна на нотариален акт №168,том III, рег.№ 3146, дело № 44 от
При всичко гореизложеното съдът намира,че
решението на РС-Враца следва да бъде отменено частично и вместо него
постановено друго в горния смисъл.
По разноските:
Предвид неоснователността на иска,съответно и
на въззивната жалба,разноски в полза на С.Й.Б. не следва да бъдат
присъждани.
Предвид частичната основателност на иска,респективно и на
въззивната жалба,в полза на С.Д.П. следва да бъде присъден 1% от направените разноски,а
именно:4.08 лв.,за първоинстанционното производство и 3.00 лева за възивното
производство,общо 7.08 лева.С.П. претендира и разноски за защита по предявения
насрещнен иск,което съдът счита за неоснователно,тъй като не намира,че с
предявяването му ищецът по този иск и ответник по първоначалните такива оспорва
правата й на индивидуален собственик.
Предвид основателността на иска и частично на въззивната
жалба на С.Д.П. и Л.И.П.,разноските за първоинстанционното производство следва да
бъдат присъдени изцяло,а тези за въззивното в половин размер, доколкото не са
разграничени,а именно:337.00 лева за първоинстанционното производство и 150.00 лева за
въззивното.Разноските са направени от Л.И.П.,като и той претендира разноски за
защита по насрещния иск.Тази претенция е частично основателна - за 1/4 от
сторените такива,доколкото заявявайки права над 1/2 идеална част (3/6,150/300),а
именно 2/3(4/6,200/300), ответникът Б.
оспорва част от правата на съпрузите по нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 119, том I,рег.№1770,дело №109 от
В полза на ответника по първоначалните искове и ищец по
насрещния такъв Д.Д.Б. също следва да
бъдат присъдени такива.Ответникът е направил разноски за адвокатска защита от
общо 900.00 лева-по 450.00 лева пред двете инстанции,без да е разграничена защитата по насрещния иск от тази по
първоналните такива.Направил е също разноски
от 60.81 лева за държавна такса и 10.00 лева за вписване на исковата
молба.
Съдът намира,че от тези разноски следва да бъдат
присъдени 3/4,доколкото заявявайки права
по насрещния иск от 2/3 (4/6,200/300)върху спорния имот,той е доказал права
върху 1/2,съответна на 3/6 или 150/300 идеални части,а именно сумата от общо
728.25 лева. -328.23 лева за въззивното производство и 400.02 лева за
първоинстанциноното.Разноските следва да бъдат възложени поравно на С.Й.Б. и С.Д.П.,които не са доказали претенциите си за собственост върху общо 2/6 идеални части
(1/3,100/300 идеални части ) от спорния имот,основани на наследствено
правоприемство.
При всичко гореизложено,съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение №808/18.12.2017 год.,постановено по гр.дело №2054/2017 год. по
описа на Районен съд-Враца В ЧАСТТА,с която съдът е признал за установено по
отношение на ответника Д.Д.Б. ***,че ищцата С.Й.Б. *** е собственик на 50/300
идеални части от спорния между страните недвижим имот-гараж №9 с
административен адрес гр.Враца,ж.к.***,ул.***-***,представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор №12259.1013.414.1.9 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Враца и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.Й.Б. *** ,ЕГН********** против Д.Д.Б. ***,ЕГН
********** иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за признаване на
за установено по отношение на ответника ,че ищцата е собственик на 50/300 ид.части от недвижим имот: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 12259.1013.414.1.9 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Враца, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005
г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес: гр.Враца, п.к.3000, ж.к.***, ул.“***“
№ ***,който самостоятелен обект попада в сграда с идентификатор №
12259.1013.414.1 в поземлен имот с идентификатор № 12259.1013.414, с
предназначение: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, с площ по документ:
25,80 кв.м., ведно с прилежащи части: 0,86 % ид.ч. от общите части и право на
строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
12259.1013.414.1.10, 12259.1013.414.1.7, 12259.1013.414.1.8,
12259.1013.414.1.1, 12259.1013.414.1.21, под обекта: няма, над обекта:
12259.1013.414.1.23.
ОТМЕНЯ
решение №808/18.12.2017 год.,постановено по гр.дело №2054/2017 год. по
описа на Районен съд-Враца В ЧАСТТА,с която съдът е отхвърлил предявения от С.Д.П.
*** против Д.Д.Б. *** иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за признаване за
установено правото на собственост на ищцата върху 2/300 идеални части от спорния между страните
недвижим имот-гараж №9 с административен адрес гр.Враца,ж.к.***,ул.***-***,представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №12259.1013.414.1.9 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Враца и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124,
ал.1 ГПК по отношение на Д.Д.Б. ***,ЕГН **********, че С.Д.П. ***,ЕГН
********** е собственик на още 2/300 идеални части (общо 3/300 идеални части заедно с признатата
от РС-Враца 1/300 идеална част) от недвижим имот: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 12259.1013.414.1.9 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Враца, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005
г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес: гр.Враца, п.к.3000, ж.к.***, ул.“***“
№ ***, който самостоятелен обект попада в сграда с идентификатор №
12259.1013.414.1 в поземлен имот с идентификатор № 12259.1013.414, с
предназначение: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, с площ по документ:
25,80 кв.м., ведно с прилежащи части: 0,86 % ид.ч. от общите части и право на
строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
12259.1013.414.1.10, 12259.1013.414.1.7, 12259.1013.414.1.8,
12259.1013.414.1.1, 12259.1013.414.1.21, под обекта: няма, над обекта:
12259.1013.414.1.23, въз основа на договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот №
118, том I, рег.№ 1768, дело № 108 от
ПОТВЪРЖДАВА решение №808/18.12.2017 год.,постановено по гр.дело №2054/2017 год.
по описа на Районен съд-Враца В ЧАСТТА,с която съдът е отхвърлил предявения от С.Д.П.
*** против Д.Д.Б. *** иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за признаване за
установено правото на собственост на ищцата върху още 50/300 идеални части (1/6 идеална
част) от спорния имот,извън посочените по-горе 3/300 идеални части,като
придобити по силата на наследствено правоприемство от починалия на 11.01.1994 год. Д.Д.Б., ЕГН**********.
ОТМЕНЯ
решение №808/18.12.2017 год.,постановено по гр.дело №2054/2017 год. по
описа на Районен съд-Враца В ЧАСТТА,с която съдът е отхвърлил предявения от С.Д.П.
и Л.И.П. *** против Д.Д.Б. *** иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за
признаване за установено правото на собственост на ищците върху 98/300 идеални части от спорния между страните
недвижим имот-гараж №9 с административен адрес гр.Враца,ж.к.***,ул.***-***,представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №12259.1013.414.1.9 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Враца и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124,
ал.1 ГПК по отношение на Д.Д.Б. ***, ЕГН **********,че С.Д.П. ***,
ЕГН ********** и Л.И.П. ***, ЕГН ********** са собственици в
режим на съпружеска имуществена общност на още 98/300
идеални части (общо 147/300 идеални части заедно с
признатите от РС-Враца 49/300 идеални части)от
недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
12259.1013.414.1.9 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Враца,
одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК,
с адрес: гр.Враца, п.к.3000, ж.к.***, ул.“***“ № ***, който самостоятелен обект
попада в сграда с идентификатор № 12259.1013.414.1 в поземлен имот с
идентификатор № 12259.1013.414, с предназначение: гараж в сграда, брой нива на
обекта: 1, с площ по документ: 25,80 кв.м., ведно с прилежащи части: 0,86 %
ид.ч. от общите части и право на строеж, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: 12259.1013.414.1.10, 12259.1013.414.1.7,
12259.1013.414.1.8, 12259.1013.414.1.1, 12259.1013.414.1.21, под обекта: няма,
над обекта: 12259.1013.414.1.23,въз основа на договор за
покупко-продажба,обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 119, том I, рег.№ 1770, дело № 109 от
ПОТВЪРЖДАВА решение №808/18.12.2017
год.,постановено по гр.дело №2054/2017 год. по описа на Районен съд-Враца В ЧАСТТА,с която съдът е отхвърлил предявеното от С.Й.Б., ЕГН **********, С.Д.П.,
ЕГН ********** и Л.И.П., ЕГН ********** против Д.Д.Б., ЕГН ********** искане с
правно основание чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост
върху недвижим имот-гараж, придобит чрез ЖСК № 168, том III, рег.№ 3146, дело №
44 от
ОТМЕНЯ решение
№808/18.12.2017 год.,постановено по гр.дело №2054/2017 год. по описа на Районен
съд-Враца В ЧАСТТА,с която съдът
е отхвърлил предявеното
от С.Й.Б., ЕГН **********, С.Д.П., ЕГН ********** и Л.И.П., ЕГН **********
против Д.Д.Б., ЕГН ********** искане с правно основание чл.537, ал.2 ГПК за
отмяна на нотариален
акт за поправка на нотариален акт за собственост върху недвижим имот – гараж,
придобит чрез ЖСК № 3, том I, рег.№ 41, дело № 3 от
ОТМЕНЯ на основание чл.537,ал.2 ГПК нотариален
акт за поправка на нотариален акт за собственост върху недвижим имот – гараж,
придобит чрез ЖСК № 3, том I, рег.№ 41, дело № 3 от
ОТМЕНЯ
решение №808/18.12.2017 год.,постановено по гр.дело №2054/2017 год. по
описа на Районен съд-Враца В ЧАСТТА,с която съдът е признал за установено по
отношение на С.Й.Б.,С.Д.П.,и Л.И.П.,че Д.Д.Б., ЕГН ********** е собственик на над
150/300 идеални части от спорния между страните недвижим имот-гараж №9 с
административен адрес гр.Враца,ж.к.***,ул.***-***, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор №12259.1013.414.1.9 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Враца и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.Д.Б. ***,ЕГН
********** против С.Й.Б. ***, ЕГН **********, С.Д.П. ***, ЕГН ********** и Л.И.П.
***, ЕГН ********** насрещен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците ,че ищецът по насрещния иск е
собственик на 50/300 ид.части от
недвижим имот:самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 12259.1013.414.1.9
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Враца, одобрени със
Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес:
гр.Враца, п.к.3000, ж.к.***, ул.“***“ № ***,който самостоятелен обект попада в
сграда с идентификатор № 12259.1013.414.1 в поземлен имот с идентификатор №
12259.1013.414, с предназначение: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, с
площ по документ: 25,80 кв.м., ведно с прилежащи части: 0,86 % ид.ч. от общите
части и право на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: 12259.1013.414.1.10, 12259.1013.414.1.7, 12259.1013.414.1.8,
12259.1013.414.1.1, 12259.1013.414.1.21, под обекта: няма, над обекта:
12259.1013.414.1.23.
ПОТВЪРЖДАВА решение №808/18.12.2017
год.,постановено по гр.дело №2054/2017 год. по описа на Районен съд-Враца В ЧАСТТА,с която съдът е признал за установено по
отношение на С.Й.Б. ***, ЕГН **********, С.Д.П. ***,
ЕГН ********** и Л.И.П. ***, ЕГН **********,че ищецът по насрещния иск Д.Д.Б. ***,ЕГН
********** е собственик на 150/300 идеални части от
спорния между страните недвижим имот-гараж №9 с административен адрес
гр.Враца,ж.к.***,ул.***-***, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №12259.1013.414.1.9 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Враца,като придобити по силата на нотариален
акт за собственост върху недвижим имот-гараж, придобит чрез ЖСК № 168, том III,
рег.№ 3146, дело № 44 от
ОСЪЖДА Д.Д.Б. ***,ЕГН ********** да заплати на
С.Д.П. ***, ЕГН ********** деловодни разноски от общо 7.08 лева-4.08 лева за
първоинстанционното производство и 3.00 лева за въззивното производство.
ОСЪЖДА Д.Д.Б. ***,ЕГН ********** да
заплати на Л.И.П. ***, ЕГН ********** деловодни разноски от общо 552.00
лева-412.00 лева за първоинстанционното производство и 150.00 лева за
въззивното производство.
ОСЪЖДА С.Й.Б. ***, ЕГН ********** да
заплати на Д.Д.Б. ***,ЕГН ********** деловодни разноски от общо 364.13
лева-200.01 лева за първоинстанционното производство и 164.12 лева за
въззивното производство.
ОСЪЖДА С.Д.П. ***, ЕГН ********** да
заплати на Д.Д.Б. ***,ЕГН ********** деловодни разноски от общо 364.13
лева-200.01 лева за първоинстанционното производство и 164.12 лева за
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.