Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

260027/27.8.2020г.

гр. Шумен

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на двадесет и четвърти август 2020 година

в публично заседание в следния състав:

 

Председател: К. Колешански

Секретар: Н. Йорданова

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 3885/2019г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен иск, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

 

Искова молба от пълномощник на А.И.Т., ЕГН : **********, с адрес ***, пл. “***” № 3, ет. 2, офис 10, сграда на „СБА“, срещу ЗД „***” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, без посочено правно основание, и цена от 6000 лева, част от вземане за 10000 лева.

Ищцата сочи, че при ПТП получила травматични увреждания. За произшествието бил виновен водачът на МПС. След произшествието се проявили редица заболявания, за които била лекувана. Тъй като гражданската му отговорност била застрахована в ответното дружество искат осъждането му, да и заплати 6000 лева неимуществени вреди, част от вземане за 10000 лева, в едно със законната лихва от 15.04.2019г. и разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Признава съществуването на застрахователен договор. Оспорва вината на водача на МПС. Твърди съпричиняване от ищцата поради нарушение разпоредби на ЗДвП. Оспорва механизма на ПТП, причинно-следствена връзка между ПТП и травматичните увреждания на ищцата, самите увреждания и размера на обезщетението. Оспорва съдържанието на протокол за ПТП, поради несъответствието му със законови изисквания, без да иска проверка по реда на чл. 193 от ГПК.

В съдебно заседание, страните, редовно призовани, ищцата лично и с представител поддържат заявеното в исковата молба и отговора, като заявява изменение на иска, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, чрез увеличаване размера му от сумата 6000 лева на сумата от 10000 лева, което е допуснато с определение от 24.08.2020г., в открито заседание. Ответникът, не изпраща представител.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е  основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

Не се спори от страните, съществуването на застрахователен договор покриващ гражданската отговорност на Г. Р., който на 15.04.2018г., при управление на лек автомобил станал причина за ПТП, при което ищцата претърпяла травма на главата. Приетото заключение на САТЕ, протокол за оглед на ПТП от с.д., приложен по ДП № 234/2018г. на РУ – Горна Оряховица, сочат, че при движение с превишена за пътния участък скорост, в насрещното платно, водачът на л.а. марка „Мазда“, модел „323F“ с рег. № ***, при опит да спре, предизвикал удар с микробус марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 413 ЦДИ“, в следствие на което последният се преобърнал на дясната си страна извън пътя. В резултат на ПТП пострадали шестима от пътниците в микробуса, между които и ищцата. Тя, получила мозъчно сътресение, което било лекувано в домашни условия. След ПТП започнала да страда от пристъпно главоболие, световъртеж, безпокойство, безсъние, увеличила се уморяемостта ѝ, от ежедневни дейности, които не можела въобще, или извършвала с затруднения по големи от характерните за тях. Според заключението на СМЕ, непосредствено след произшествието симптомите и били по-силно изразени, но и в момента, не били отзвучели в съществена степен, като, не може да се определи продължителността на периода, в който ще се проявяват, но било възможно да достига пет години. Както в острия, така и в хроничния период на оздравителния, в които ищцата и сега се намирала, се налагало употреба на обезболяващи и ноотропни медикаменти. Показанията на разпитания свидетел с житейски подробности потвърждават страданията на ищцата, вследствие травмата от ПТП, като допълват, че препятствала трудовата и дейност в период от четири месеца, след което два пъти припаднала, при завръщане към нормалния и ритъм; непосредствено след травмата следвало да спазва специфичен режим, предпазвайки се от естествени дразнители като шум и светлина.  

Така приетата за установена фактическа обстановка доведе до следните изводи :

По иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ – За ангажиране отговорността на застрахователя, е необходимо да са на лице следните предпоставки – застрахователен договор, настъпило застрахователно събитие, причинени вреди от застрахованият деликвент, причинно-следствена връзка между деликта и вредите, в случая вредите са пряка и непосредствена последица от причинена травма, размер на вредите.

Приетото за установено от фактическа страна, сочи наличието на всички предпоставки, правейки иска установен, по основание, за претендираните неимуществени вреди.

Прилагайки принципа на справедливост, залегнал в основата на определяне размера, на обезщетението, за тях, съдът намира, искания размер от 10000 лева, по-малък от съответният, както на вътрешните преживявания на ищцата и страданията и от увреждане на основни системи на организма, така и на продължителният период, през които са се проявявали и продължават, особено като се има в предвид, че няма да отзвучат. Обезщетението в тази му част определя на сумата от 10000 лева, както е поискано, въпреки, че то е по-малко от съответното на негативни преживявания, които могат да бъдат предизвикани от установеното разстройство на здравето  и искът, следва да се уважи в пълният предявен размер.

И двете ответни възражения са неоснователни. Нито ищцата е нарушила правила за движение, което да обоснове съпричиняване, нито има значение дали протокол по делото съответства на приложения към НАРЕДБА № Iз-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. Установено е, че микробусът, в който е пътувала ищцата, не е бил оборудван с предпазни колани, а и както подчертава заключението по САТЕ, ползването на такъв в конкретния случай, даже и да е бил наличен, е нямало да предотврати травмата. Това изключва принос на увредения за настъпване вредите. Механизмът на ПТП по делото е установен с посочените по-горе в мотивите писмени доказателства и САТЕ, поради което няма никакво значение сочения от ответника протокол отговаря ли на разпоредби от споменатата наредба, или не, след като въобще, не е обсъждан и не е поставян въпрос за доказателствената му сила /така и Р № 71/16.08.2017г. на ВКС по ГД № 60343/2016г., IIг.о./.

По претенцията за присъждане на лихва за забава върху обезщетението – На 20.02.2019г. ищцата предявила застрахователна претенция, пред ответника, придружена с изискани от него документи. Няма данни да е получила плащане в срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, изтекъл на 20.05.2020г., поради което и искането е основателно и следва да се уважи от деня следващ посочената дата, съобразно чл. 84, ал. 1, изр първо от ЗЗД.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1685 лева разноски в производството.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ЗД „***” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, да заплати на А.И.Т., ЕГН : **********, с адрес ***, пл. “***” № 3, ет. 2, офис 10, сграда на „СБА“, обезщетение на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекс на застраховането, в размер на 10000 лева(десет хиляди лева), сума представляваща неимуществени вреди, в едно със законната лихва върху нея от 21.05.2019г., до окончателното плащане.

 

ОСЪЖДА ЗД „***” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, да заплати на А.И.Т., ЕГН : **********, с адрес ***, пл. “***” № 3, ет. 2, офис 10, сграда на „СБА“, сумата от 1685 лева разноски в производството.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок, от връчването му, на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: