РЕШЕНИЕ
№ 576
гр. Бургас, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20222120105083 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от „ОБЩИНСКА БАНКА“ АД
против З. В. Щ. искова молба, с която се моли да бъде признато за установено
съществуването на вземания на ищеца към ответника в общ размер от 4 560 лв., от които 4
500 лв. – дължима главница по Договор за банков кредит № ***/*** г. и 60 лв. – разходи за
обявяване на предсрочна изискуемост, както и законната лихва върху главницата, считано
от 28.01.2022 г. до окончателното й изплащане, които суми са предмет на Заповед №
349/31.01.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документи по чл. 417
от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 598/2022 г. по описа на БРС. Претендира се и осъждане на
ответника да заплати на ищеца направените разноски в настоящото и в заповедното
производство. При условие на евентуалност, а именно ако установителният иск бъде
отхвърлен изцяло или частично, поради ненастъпила предсрочна изискуемост на вземането
преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, ищецът е поискал да бъде осъдена
ответницата да му заплати сумата от 4 500 лв., представляваща дължима главница по
горепосочения договор за банков кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от
28.01.2022 г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото, вкл.
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. В исковата молба се твърди, че между
страните е бил сключен Договор за банков кредит № *****/*** г., по силата на който
ищецът е предоставил на ответницата кредит в размер на 4 500 лв. за лични нужди, който е
следвало да бъде погасен в срок до 10.06.2025 г., с 12-месечен гратисен период за
издължаване на главницата, на 48 месечни вноски в размер на 93,75 лв., платими след
изтичане на гратисния период. Твърди се също така, че на падежните дати 10.07.2021 г.,
10.08.2021 г. и 10.09.2021 г. ответницата не е погасила дължимите три месечни вноски в
1
общ размер от 281,25 лв., с оглед на което на 16.09.2021 г. банката е изпратила покана за
доброволно изпълнение и предсрочна изискуемост, с която е поканила ответницата в 1-
месечен срок да плати всички просрочени задължения, както и изрично я е уведомила, че
ако не плати сумите в посочения срок, всички непадежирали вземания по договора за
кредит ще станат предсрочно и изцяло изискуеми, като тази покана е била връчена на
ответницата на 07.12.2021 г. (съгласно направеното уточнение в съдебно заседание) чрез
ЧСИ Д. Н. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Просрочените задължения не са били платени в
указания в поканата срок, поради което на 11.01.2022 г. е настъпила предсрочна
изискуемост на всички задължения по договора за кредит, след което банката се е снабдила
със заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за дължимите от ответницата суми. Моли се
ако съдът установи, че предсрочната изискуемост не е настъпила, да бъде прието, че с
исковата молба банката обявява всички неизискуеми вземания по процесния договор за
предсрочно изискуеми, във връзка с което е предявен и евентуалният осъдителен иск. В
съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа исковете,
ангажирани са доказателства.
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, а осъдителните искове са с правни основания чл. 79 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД, като същите са допустими.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от назначения особен
представител на ответницата, в който се твърди, че исковете са неоснователни. Заявено е, че
след като ответницата не е била намерена на постоянния и настоящия си адрес, като е било
установено, че тя не живее там, а собственик на имота е Т. Р., то именно това лице е
следвало да поеме ангажимент да уведомява ответницата за всички получени съобщения.
Поради това се твърди, че банката не е обявила предсрочната изискуемост на ответницата,
нито настоящата искова молба би могла да се приеме като писмено уведомяване на
ответницата за тази предсрочна изискуемост. Особеният представител на ответницата се
явява в съдебно заседание, поддържа отговора. Не ангажира доказателства.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните
и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 598/2022 г. на БРС, с издадената по това дело
Заповед № 349/31.01.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК е разпоредено длъжникът З. В. Щ. да заплати на кредитора „Общинска
банка“ АД следните суми: 4 500 лв. - главница, дължима по договор за банков кредит №
****/*** г., 60 лв. – извънсъдебни разходи, законната лихва върху главницата, считано от
28.01.2022 г. до изплащане на вземането, както и 141,20 лв. – деловодни разноски. Препис
от заповедта за изпълнение е бил връчен на длъжника по реда на чл 47, ал. 5 от ГПК, поради
което заповедният съд е указал на заявителя възможността да предяви иск за вземането си,
като такъв иск е бил предявен в срок и по повод на него е образувано настоящото
производство.
По делото е представено копие на Договор за банков кредит № ****/*** г., сключен
между страните по делото, с който ищцовото дружество е предоставило на ответника кредит
в размер на 4 500 лв. за задоволяване на лични нужди, при 0,00 % годишна лихва, който е
следвало да бъде погасен в срок до 10.06.2025 г., с 12-месечен гратисен период, след
изтичането на който се дължи заплащане на месечни погасителни вноски съгласно
приложен към договора погасителен план.
2
В чл. 11, ал. 1 на договора са посочени случаите, в които банката има право да обяви
за предсрочно изискуеми всички непадежирали вземания, произтичащи от договора,
единият от които е ако кредитополучателят не е погасил изцяло в срок която и да е
погасителна вноска по главницата.
В чл. 13, ал. 11 на договора са посочени адресите на страните, на които е следвало да
бъдат изпращани всички уведомления, съобщения, искания, покани и др. във връзка с
договора, а съгласно ал. 13 – 15 всички писма, уведомления, известия, извлечения и др.
документи във връзка с договора за кредит трябва да бъдат изпращани от банката до
кредитополучателя на посочения в ал. 11 адрес за кореспонденция, вкл. и ел. поща, и ще се
считат за достигнали до и получени от адресатите им, като опитът за връчване на
уведомления и изявления ще се счита за надлежно връчване от страна на банката и полагане
от нейна страна на дължимата грижа за уведомяване на кредитополучателя, като последният
ще се счита за уведомен за всички писма, уведомления и др., изпратени от банката на
посочения в ал. 11 негов адрес за кореспонденция, без да е необходимо потвърждение от
негова страна.
Договорът, приложение № 1 към него и погасителният план са двустранно подписани
от страните по тях, като подписите не са оспорени по делото, поради което съдът намира, че
договорът е валидно сключен и е породил правното си действие.
С покана за доброволно изпълнение и предсрочна изискуемост от 16.09.2021 г.
банката е уведомила ответницата, че не е платила три погасителни вноски в общ размер от
281,25 лв., с падежни дати 10.07.2021 г., 10.08.2021 г. и 10.09.2021 г., като тя е поканена в
едномесечен срок от връчване на поканата да погаси всички свои просрочени задължения.
Със същата покана банката е уведомила ответницата, че при непогасяване в дадения й срок
на всички изискуеми и просрочени задължения, произтичащи от договора за кредит, банката
обявява всички непадежирали/неизискуеми вземания за предсрочно и изцяло изискуеми.
Видно от приложените уведомление и разписка за извършени от ЧСИ Д. Н. действия
по връчване на книжа/призовки, ответницата е била търсена от връчителя три пъти на
посочения в договора за кредит неин адрес – на 05.10.2021 г., 16.10.2021 г. и 22.11.2021 г.,
но не е била открита, като по сведения на домоуправителя там не живее такова лице, а живее
лицето Т. Р.. Последният е дал сведения на връчителя, че З. Щ. не живее и никога не е
живяла там, а преди 20 години са й направили адресна регистрация на адреса. При
последното си посещение на адреса на 22.11.2021 г. връчителят е залепил уведомление на
табло до входната врата на адреса. С оглед на това следва да се приеме, че поканата е била
редовно връчена на ответницата по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК на 07.12.2021 г. с изтичането
на двуседмичния срок от залепване на уведомлението, като съдът намира за изцяло
неоснователни възраженията на особения представител на ответницата във връзка с
редовността на връчването.
Представени са фактура от 17.12.2021 г. и платежно нареждане от 31.12.2021 г.,
удостоверяващи, че за връчване на поканата до ответницата банката е платила на ЧСИ Н.
сумата от 60 лв.
3
По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е
констатирало, че отпуснатият кредит от 4 500 лв. е бил усвоен изцяло от ответницата на
11.06.2020 г. В заключението е посочено, че първата падежна дата след изтичане на
едногодишния гратисен период е била на 10.07.2021 г., но З. Щ. не е направила погасителни
вноски на падежните дати 10.07.2021 г., 10.08.2021 г. и 10.09.2021 г. Според вещото лице
към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 28.01.2022 г. – непогасените
задължения на З. Щ. по договора за кредит, при условие на настъпила предсрочна
изискуемост, са били в размер на 4 500 лв., от които 656,25 лв. – непогасени вноски към
28.01.2022 г. и 3 843,75 лв. – предсрочно изискуеми вноски. Вещото лице също така е
установило, че след 28.01.2022 г. до 09.02.2023 г. (датата на изготвяне на заключението)
няма направени погасителни вноски по процесния договор за кредит, в резултат на което
няма промяна в размера на непогасените задължения на З. Щ. към 09.02.2023 г.
При така представените доказателства, съдът намира, че предявеният установителен
иск е доказан и основателен по следните съображения:
Установи се по делото, че ищецът е предоставил на ответницата безлихвен банков
кредит в размер на 4 500 лв., който е бил усвоен в пълен размер.
Установи се също така, че по договора е бил уговорен едногодишен гратисен период
за погасяването му, като падежът на първата дължима погасителна вноска е бил на
10.07.2021 г.
От ангажираната експертиза се установи, че ответницата не е платила нито една
погасителна вноска, с оглед на което съдът намира, че са били налице условията на чл. 11,
ал. 1, т. 1 от договора за банков кредит за обявяване на предсрочна изискуемост на всички
непадежирали задълженията по него, като това е било сторено от кредитора с отправена
покана до кредитополучателя. Съдът намира, че поканата за доброволно изпълнение и за
обявяване предсрочна изискуемост на кредита е била връчена редовно на ответницата по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, тъй като тя е била търсена от връчителя на посочения в
договора за кредит адрес за кореспонденция, който съвпада с постоянния и настоящия й
адрес, но не е била открита там, като връчителят е събрал информация, че тя не живее на
този адрес. Поради това и тъй като ответницата не е имала регистриран трудов договор,
съответно е било невъзможно връчване на поканата чрез работодател, както и с оглед
клаузите на чл. 13, ал. 13 – 15 от договора за кредит съдът намира, че поканата е редовно
връчена на ответницата, съответно същата е била уведомена редовно за обявената от
банката предсрочна изискуемост на задълженията й по договора за кредит преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.
Видно е също така от експертизата, че непогасеното задължение на ответницата по
процесния договор е в размер на 4 500 лв. – дължима главница.
Доказаха се също така направени от ищеца разходи в размер на 60 лв. във връзка с
обявяване предсрочната изискуемост на задълженията по кредита, които също следва да
бъдат поети от ответницата.
4
С оглед на горното съдът намира, че предявеният установителен иск е основателен и
доказан и следва да бъде уважен в пълен размер.
Предвид уважаването на главния иск, не следва да бъде разглеждан предявеният при
условие на евентуалност осъдителен иск.
Предвид основателността на иска и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата следва да
заплати на ищеца сумата от 1 156,80 лв., представляваща направените от него съдебно-
деловодни разноски в настоящото производство, както и сумата от 141,20 лв.,
представляваща направените от ищеца разноски в заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК, че З. В. Щ., ЕГН **********,
от гр. Б, ж.к. **, дължи на „ОБЩИНСКА БАНКА“ АД, ЕИК: ********, със седалище и
адрес на управление гр. С***, район****, следните суми: 4 500,00 лв. (четири хиляди и
петстотин лв.) – дължима главница по Договор за банков кредит № ***/*** г., 60,00 лв.
(шестдесет лв.) – разходи за обявяване на предсрочна изискуемост, както и законната лихва
върху главницата, считано от 28.01.2022 г. до окончателното изплащане на задължението,
които вземания са предмет на Заповед № 349/31.01.2022 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документи по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 598/2022 г. по
описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА З. В. Щ., ЕГН **********, от гр. Б, ж.к. **, да заплати на „ОБЩИНСКА
БАНКА“ АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление гр. С***, район****,
сумата от 1 156,80 лв. (хиляда сто петдесет и шест лв. и осемдесет ст.), представляваща
направени съдебно-деловодни разноски в исковото производство, както и сумата от 141,20
лв. (сто четиридесет и един лв. и двадесет ст.), представляваща направени разноски в
заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5