Р Е Ш Е Н И Е
260393/4.11.2021г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, IX-ти
състав, в публично заседание проведено на четвърти октомври, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Районен съдия: Димитър
Димитров
при секретаря Татяна Тодорова, като разгледа докладваното от
съдията-докладчик ГД № 2767/2020 г., по описа
на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Й.С.Й., против „Диагностично-консултативен
център 1 Шумен“ ЕООД гр. Шумен, с която е предявен иск, с правно основание чл.
128, т. 2 КТ, вр. чл. 43, раздел V „Работни заплати и допълнителни
възнаграждения“ от КТД между ответника и Синдикална организация на ФСЗ/КНСБ,
вр. раздел III от ВПРЗ в ДКЦ 1 –Шумен“ ЕООД, за осъждане
на ответника да плати допълнително
възнаграждение, за труд
положен през периода от март 2018 г. до октомври 2019 г., в общ
размер на 3 715,38 лв., в обективно
съединение с осъдителен иск по чл. 86 ЗЗД и цена 586.24 лв. - мораторна
лихва върху предендираното възнаграждение, за периода от 01.05.2018 г. до исковата молба - 07.12.2020 г., ведно с искане за присъждане на
законна лихва върху предендираното възнаграждение от датата на исковата молба до
окончателно плащане.
Ищцата
обосновава исковата си претенция твърдейки, че между страните бил сключен Трудов договор № 317/31.01.2018
г., съгласно който била назначена на длъжността „Лекар микробиология“, като ответникът се задължил да плаща основно, месечно, трудово
възнаграждение в размер на 1600,00 лева и допълнително възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит в размер на 19%..
Преди сключването на договора ищцата предоставяла услуги като извършвала
специализирани медицински дейности по Микробиологични изследвания в звено
Микробиологична лаборатория към ответника, консултантска лекарска дейност и
други съгласно Договор от 02.11.2015 г. за предоставяне на консултантски услуги, предоговарян през
2016 г. и 2017 г.. След възникване на трудовото
правоотношение съгласно чл. 126 КТ за ищцата възникнали права и задължения
съгласно действащи вътрешни актове при ответника. С искане вх. № 38/24.03.2020
г., поискала да й бъдат предоставени Вътрешните правила за определяне
структурата и организацията на работната заплата. В отговор били предоставени
заверени копия с множество заличени данни и текст, с което счита, че към датата на постъпване на работа са действали
Вътрешни правила за определяне структурата и организацията на работната заплата
от 2015 г.. На 11.06.2020 г. между ответника
и Синдикална организация на ФСЗ/КНСБ бил сключен Колективен трудов договор, в
Раздел V „Работни заплати и допълнителни възнаграждения“, от който
вместо да се подобрят условията на полагане на
труд на всички работници/служители в лечебното заведение,
синдикалната организация пренебрегнала
липсата на утвърдени равни права за всички полагащи труд, като пропуснала да
уреди допълнителните възнаграждения на цели отдели и звена, с което се
влошило положението на част от служителите в ответното дружество. Моли съдът да постанови решение, с
което да осъди ответникът – работодател, да й плати сумата от 3 715.38
лв. - допълнителни трудови възнаграждения, за периода от март 2018 г. до
октомври 2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата
молба – 07.12.2020 г. до окончателно плащане, както и мораторна лихва,
в общ размер 586.24
лв.,
за периода от датата на падежа - 01.05.2018 г.
до датата на исковата молба - 07.12.2020 г..
Претендира разноски.
В
предоставения по чл. 131 ГПК срок, ответникът подава отговор на исковата молба.
Признава,
че до 01.02.2018 г. ищцата
осъществявала медицински дейности по граждански договори, а
считано от 01.02.2018 г. по трудов
договор, при което за положения труд, като лекар в
микробиологична лаборатория, получавала
определеното трудово възнаграждение. Намира, че
претендираното в исковата молба допълнително възнаграждение по Вътрешни
правила, е без правно
основание. Намира твърденията за наличие на дискриминационни
разпоредби на Вътрешните правила и субективни
предпочитания на управителя на ответното дружество, за неоснователни. Счита, че прилагане на правила по
аналогия е недопустимо, и би било в противоречие на действащия правен ред,
приложимите правни норми на КТ и Наредба за структурата и организацията на
работната заплата. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претендира разноски.
В
хода на проведените по делото съдебни заседания, както и в представените по делото
писмени защити, по реда и в срока по чл. 149, ал. 3 ГПК, страните, чрез
процесуалните си представители, поддържат изразените становища.
Съдът,
като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа страна
следното:
От Трудов договор №
317/31.01.2018 г. “ /л. 16/ се
установява, че ищцата е
страна по
валидно правоотношение, по силата на
който през процесния период е заемала
при ответника длъжността
„Лекар микробиология“.
По делото са приети: Колективен трудов договор от 11.06.2018
г. /л. 169 - 179/; Допълнително
споразумение № 1 към Колективен трудов договор от 11.06.2018 г. /л. 182 - 183/; Допълнително
споразумение № 2 към Колективен трудов договор от 11.06.2018 г. /л. 180 - 181/, както и Колективен
трудов договор от 22.07.2020
г. /л. 342 - 347/. Съгласно клаузата
на чл. 43, ал. 2 от тези два Колективни
трудови договора, на
тримесечие при постигнати добри финансови резултати, Управителят стимулира
определени от него работници.
Съгласно
раздел 8, т. 4 от Правилник от 01.04.2016 г. за устройството, дейността и
вътрешния ред на „Диагностично-консултативен център 1 Шумен“ ЕООД /л. 235 –
259/, утвърден със Заповед № 17/25.03.2016 г. /л. 260/; съгласно раздел 8, т. 4
от Правилник от 27.07.2018 г. за устройството, дейността и вътрешния ред на
„Диагностично-консултативен център 1 Шумен“ ЕООД /л. 363 – 373/, утвърден със
Заповед № 33/27.07.2018 г. /л. 373/, както и съгласно раздел 8, т. 4 от Правилник
от 18.05.2020 г. за устройството, дейността и вътрешния ред на „Диагностично-консултативен
център 1 Шумен“ ЕООД /л. 235 – 259/, управителят на „ДКЦ 1 Шумен“ ЕООД изготвя
Правилник за организацията на работната заплата и изплаща в установените
срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. В тази връзка
през периода от 01.11.2015 г. до
исковата
молба - 07.12.2020 г. управителят на
ответното дружество е утвърдил, както следва: Вътрешни правила за работните заплати в
„ДКЦ 1 – Шумен“ ЕООД гр. Шумен в сила от 01.11.2015 г. /л. 135 - 140/; Заповед
№ 35/28.04.2016 г. за изменение и допълнение на Вътрешни правила за работните
заплати в „ДКЦ 1 Шумен“ ЕООД /л. 141 - 143/; Заповед
№ 68/03.10.2016 г. за изменение и допълнение на Вътрешни правила за работните
заплати в „ДКЦ 1 Шумен“ ЕООД /л. 144/; Заповед
№ 57/24.11.2017 г. за изменение и допълнение на Вътрешни правила за работните
заплати в „ДКЦ 1 Шумен“ ЕООД /л. 145/; Вътрешни
правила за работните заплати в „ДКЦ 1 – Шумен“ ЕООД гр. Шумен в сила от
01.07.2019 г. /л. 146 - 152/; Вътрешни
правила за работните заплати в „ДКЦ 1 – Шумен“ ЕООД гр. Шумен в сила от
01.10.2019 г. /л. 153 - 159/; Вътрешни
правила за работните заплати в „ДКЦ 1 – Шумен“ ЕООД гр. Шумен в сила от
01.01.2020 г. /л. 308 - 313/, Заповед
№ 63/14.12.2020
г. за допълнение на Вътрешни правила за работните заплати в „ДКЦ 1 Шумен“ ЕООД
/л. 314/.
От Договор
№ 25-01-051/14.02.2017 г. /л. 184 - 186/ и Допълнително
споразумение /Анекс/ от 04.10.2018 г. /л. 186 - 197/, както и приложения /л. 198 – 226/, се установява, че ответното дружество и
Община Шумен са участвали в проект „Интеракцията с общността –
фактор за по добро бъдеще и успешна интеграция“, финансиран
по българо-швейцарска програма за подкрепа на социалното включване на роми и
други уязвими групи, в размер на 41 320 лева.
От Длъжностна
характеристика за длъжността „Лекар микробиология“от 31.01.2018 г. /л. 227 – 230/ се
установява, че по българо-швейцарската
програма за сътрудничество Проект „Здраве и образование за
всички”, сключен между ответника и Община Шумен, на д-р Й.С.Й. са вменени и тя е приела да изпълнява координационни задължения.
Със Заповед
№ 14/09.03.2018 г. /л. 260/ и
Заповед № 1/15.01.2019 г. /л. 261/, във връзка с Договор за партньорство в рамките на проект
„Интеракцията с общността – фактор за по добро бъдеще и успешна интеграция“, управителят
на „ДКЦ 1 Шумен“ ЕООД определя размери на възнагражденията на лекарите –
специалисти по трудови договори, в това число и ищцата, като % от личният им
финансов принос по предлаганите услуги, които да се начисляват към месечното им
възнаграждение.
От
Заключението по допуснатата по делото СГЕ по
оспорване по реда на чл. 193 ГПК на писмено доказателство „Заповед № 14/09.03.2018 г.”,
се установи, че подписът срещу реквизита „Управител на ДКЦ 1 Шумен ЕООД“ в
оригинала е положен от Д. Г. К.,
с ЕГН **********.
По делото са приети представени от ответника и неоспорени Фишове
за изплатени друдови възнаграждение на Й.С. за периода от м. 02.2018 г. до м. 12.2020 г. /л. 402 – 436/.
От приетото и неоспорено Заключение по допуснатата по делото ССчЕ /л. 620/ се установява, че по
действащите вътрешни правила и счетоводни данни не са
установени неплатени
от работодателя допълнителни трудови възнаграждения.
В показанията си свидетелката Х. Д. И., в служебни правоотношения с ответника и пряко
подчинена на ищцата в микробиологичната лаборатория на ДКЦ, където от 2018 г. д-р
Й. била по трудов договор, твърди, че при постъпване на работа не и бил
провеждан инструктаж за Вътрешните правила за организация на работната заплата
и Правилника за вътрешния трудов ред, както и че не била запозната с метода на
изчисляване на допълнителното трудово възнаграждение, което се полагало. През 2020
г., по повод водено гражданско дело се запознала с Вътрешните правила за определяне
на допълнителните възнаграждения касаещи лаборантската дейност, не и станало ясно
как се изчислява финансовия резултат, но е получавала допълнително
възнаграждение по вътрешни правила като лаборант въз основа на този финансов
резултат единствено през 2019 г.. С колеги коментирали, че за лаборантите
допълнителното възнаграждение е 10% от заработката, но те били осем колежки,
като знае, че д-р Й. не била получавала възнаграждение по вътрешни правила.
От показанията си свидетелката С. Д. М. - главен счетоводител при ответника, се установява,
че в „ДКЦ 1“, през различните периода имало различни Вътрешните правила,
утвърждавани от управителя, последните от 01.01.2021 г., с които било
регламентирана организацията на работната заплата и начина на плащане за целия
персонал по сектори, лекари, медицински специалисти и лаборанти. Правилата
определяни от управителя за отделните сектори бил различни, т. е. за всеки
сектор се предвиждало различни правила за плащане на допълнително възнаграждение.
През 2017 г. одветното дружество било страна по договор с Община Шумен за
партньорство по българо-швейцарски проект, за оказване на медицинска помощ на
роми за срок тридесет месеца. Дейностите по проекта са извършвани в работното
време на лекари и медицински специалисти. В началото за определяне на възнагражденията
на преките изпълнители нямало нарочни заповеди, като се плащало въз основа на действалите
Вътрешните правила за работната заплата. Първата нарочна заповед, с което се
регламентирало допълнително възнаграждение по проекта, към работната заплата на
лекарите специалисти по трудов договор, била от 09.03.2018 г. – за 75% от
личния принос, а следващата от 14.12.2018 г. за 100% от личния принос. За определяне
плащането на допълнителното възнаграждени на лекарите изпълнители, имало лекар -
координатор, който следял каква дейност извършват и давал отчет в
счетоводството, съдържащ кой лекар каква заработка има. Плащането се начислявало
във фишовете за работна заплата на лекарите, по отделно перо, като не се
издавал нарочен документ. Отчитали дейността пред Община Шумен, със Спецификации
кам касовия отчет за общината на шест месечен период, като се изготвял на
седмия месец. Докато ищцата работила с ответника на граждански договор не била получавала
възнаграждение по проекта. Първо плащане на възнаграждение по проекта ищцата
получила през месец февруари 2018 г. - след сключване на трудов договор.
Представени са и други
неотносими към предмета на правния спор писмени доказателства.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл.
12 ГПК, съдът намира за установено от правна страна следното:
Основателността
на обуславящата искова претенция, с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, за
присъждане на допълнително трудово възнаграждение за
труд, е предпоставено от установяване от ищцовата стрна, при условията на пълно
и главно доказване: наличие на валидно правоотношение между страните; че през
процесния период е полагала труд по договор при ответника; размерите на
получаваното брутно трудово възнаграждение и на претендираното допълнително трудово възнаграждение, както и че същите са изискуеми, било поради настъпил
падеж, било след покана за плащане. В
тежест на ответника е да установи факти, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици, в това число, че е платил своевременно претендираното допълнително трудово възнаграждение или, че ищцата не е изпълнила свое задължение на
падежа.
Страните не спорят, а и от
доказателствата по делото еднозначно се установява наличие на валидно трудово правоотношение
между страните по силата на което през процесния период от 31.01.2018
г. до предявяване на исковата молба -
07.12.2020 г., ищцата е полагал труд при
ответника на длъжността
„Лекар микробиология“, в Микробиологична лаборатория, като е получавала уговореното месечно, трудово възнаграждение в
размер на 1600,00 лева и допълнително възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит в размер на 19%, за което от ответника са представени Фишове за изплатени заплати
през периода м. 02.2018 г. - м. 12.2020 г..
Спорният между страните въпрос е относно
дължимостта на уговорено, допълнително трудово възнаграждение различно от
изплатеното допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. Съгласно действащото законодателство „уговореното“
трудово възнаграждение е възнаграждението, което се уговаря между страните по
трудовия договор (чл. 66, ал. 1, т. 7 КТ), в споразумението по чл. 107 КТ или в
КТД по чл. 50 и сл. КТ. То обхваща както основното, така и допълнителните
трудови възнаграждения с постоянен характер. Действащото законодателство урежда
разнообразни допълнителни трудови възнаграждения, както с постоянен така и с непостоянен
характер.
Според разпоредбата на чл. 66, ал. 1, т.
7 КТ допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер и
периодичността на тяхното изплащане са задължителен елемент от съдържанието на
индивидуалния трудовия договор. Кои са тези възнаграждения е определено в
разпоредбата на чл. 15 НСОРЗ. Такива са: увеличеното възнаграждение за положен
извънреден труд, за нощен труд, за придобит трудов стаж и професионален опит,
за образователна и научна степен „доктор“ или за научна степен „доктор на
науките“ и др. Освен тях „за допълнителни възнаграждения с постоянен характер
се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с
полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост
единствено от отработеното време“.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1
НСОРЗ с КТД, с Вътрешни правила за работната заплата и/или с Индивидуален
трудов договор могат да се определят и други допълнителни трудови
възнаграждения. Такива допълнителни трудови възнаграждения с непостоянен
характер са: за постигнати резултати от труда - текущо, за година или друг период;
промени в условията на труд с временен характер, които водят до допълнително
нервно-психическо натоварване или в условия, увреждащи здравето на работника;
участие в печалбата и други. Тази разпоредба дава правното основание да се
изплащат допълнителни трудови възнаграждения и извън изрично уредените в
трудовото законодателство.
Следователно спорният между страните
въпрос е дължи ли работодателят - ответник допълнителни трудови възнаграждения с
непостоянен херактер за осъществени медицински дейности, в изпълнение
на поетите от ищцата координационни
задължение по Договор за партньорство в рамките на проект „Интеракцията с
общността – фактор за по добро бъдеще и успешна интеграция“, финансиран по
българо-швейцарска програма за подкрепа на социалното включване на роми и други
уязвими групи, както и ако ги дължи законосъобразно ли управителят на ответното
дружество еднолично е отределил размерите на тези допълнителни възнаграждения.
Отговорът на този въпрос е предпоставен
от установяване дали законосъобразно са регламентирани правилата за работните
заплати в ответното дружество. Съгласно раздел 8, т. 4 от действалите през
процесния период Правилници за устройството, дейността и вътрешния ред на „ДКЦ
1 Шумен“ ЕООД, управителят изготвя Правилник за организацията на работната
заплата и изплаща в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. Правомощието на Управителя на ответното дружество еднолично
да изготвя Правилник за организацията на работната заплата и еднолично да определя
размерите на допълнителните възнаграждения с непостоянен характер, както и
самата ищца сочи, произтича от клаузата на чл. 43, ал. 2 от сключения на
11.06.2020 г. Колективен трудов договор между ответника и Синдикална
организация на ФСЗ/КНСБ, съгласно която на тримесечие при постигнати добри
финансови резултати, Управителят стимулира определени от него работници. Ищцата
счита, че тази клауза от КТД, като пропуска изрично да регламентира механизма
за определяне на възнагражденията и дава възможност на управителя еднолично да
определя размерите на допълнителните възнаграждения с непостоянен характер на цели
отдели и звена, влошило положението на част от служителите, а това според нея
противоречи на императивна разпоредба на закона.
В същността си отговорът на спорния
въпрос се свежда до преценка валидността на клауза от Колективния трудов
договор от 11.06.2018 г. - чл. 43, ал. 2, Раздел V: „Работни заплати и
допълнителни възнаграждения“. По общо правило Колективния трудов договор е
юридически акт, който изразява постигнатото в процеса на преговаряне съгласие.
Това е най-важният недържавен източник на трудовото право. По своята природа
той е нормативно съглашение, а по форма - договор, съглашение между
равнопоставени частноправни субекти (работодател и синдикална организация). По
своето действие и последици КТД се различава от общото гражданско понятие за
договор – освен за страните той действа и по отношение на неопределен кръг
лица, като влияе и върху индивидуалните трудови правоотношения. Той се сключва
не за еднократно действие (не се изчерпва с постигането на съгласие), а с оглед
трайно и повтарящо се изпълнение. КТД се прилага по всяко трудово
провоотношение със съответния работодател. На първо място основна част от
съдържанието на КТД за нормативните елементи, които имат местно, локално
значение – колективният трудов договор се прилага в рамките на съответната
териториална единица (предприятието). На второ място в КТД може да има и
облигационни елементи – чл. 46 КТ. На трето място в съдържанието на КТД трябва
да се включват и вътрешни въпроси, като срок на действие. В чл. 53 ал. 1 и 2 КТ
изрично е предвидено КТД да се сключва в писмена форма. КТД може да се променя
по всяко време от страните – чл. 56 КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 60 КТ всяка
от страните по КТД, както и всеки работник или служител, спрямо когото КТД се
прилага, имат право да предявят иск пред съда за обявяване недействителност на КТД
или на отделни негови клаузи, ако противоречат на закона или го заобикалят. В
процесният случай такъв иск за обявяване недействителност на клаузата на чл.
43, ал. 2, Раздел V: „Работни заплати и допълнителни възнаграждения“, от КТД сключен
на 11.06.2020 г. между ответника и Синдикална организация на ФСЗ/КНСБ, не е
предявен. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата
защита и съдействие се определят от страните. Следователно съдът следва да
приеме, че въпросната клауза от КТД, която
регламентира правомощието на Управителя на ответното дружество да изготвя
Правилник за организацията на работната заплата е валидна, поради което следва
да се приеме, че законосъобразно е определял еднолично допълнителните
възнаграждения с непостоянен характер, за осъществени медицински
дейности, в тава число и за изпълнение на поетите от ищцата координационни задължение по Договор за партньорство в
рамките на проект „Интеракцията с общността – фактор за по добро бъдеще и
успешна интеграция“, финансиран по българо-швейцарска програма за подкрепа на
социалното включване на роми и други уязвими групи.
Предвид изложеното настоящият състав на
ШРС намира обуславящия иск, с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ, за осъждане на ответника да плати на ищцата допълнително трудово възнаграждение с непостоянен характер, за труд
положен през периода от март 2018 г. до октомври 2019 г., в общ размер на 3 715,38 лв., за неоснователен, което води до
неоснователност и на обусловения осъдителен иск по чл. 86 ЗЗД и цена 586.24 лв.
- мораторна лихва върху предендираното
възнаграждение, за периода от 01.05.2018 г. до исковата молба - 07.12.2020 г.
Относно разноските по делото:
Доколкото настоящото производство е трудово, а
съгласно разпоредбата на чл. 359 КТ производството по трудови дела е безплатно
за работниците и служителите и същите не внасят такси и разноски по производството,
то ищецът не дължи държавна такса и разноски за вещи лица, които следва да
останат за сметка на държавата. Следва де се има предвид, че безплатността на
производството за работника/служителя се отнася до задължението му за заплащане
на такси и разноски към съда, но не го освобождава от отговорността за
разноските, направени от другата страна, когато тя е спечелила делото и е била
защитавана от адвокат, какъвто е настоящия случай. Ответникът е направил искане
за присъждане на разноски в производството, съгласно представен списък по чл.
80 ГПК /л. 682/ в размер на 1000 лв. -представляващо адвокатско възнаграждение,
които следва да бъдат възложени в тежест на ищцата.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля предявения от
Й.С.Й.,
с ЕГН ********** ***, срещу „Диагностично -
консултативен център 1 Шумен" ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Цар
Освободител“ № 100, иск за присъждане на допълнително трудово възнаграждение за положен труд през периода
от март 2018 г. до октомври 2019 г. в общ размер на 3 715,38
(три хиляди седемстотин и петнадесет лева и тридесет и осем стотинки) лв.,
ведно със законна лихва върху предендираното
възнаграждение от датата на исковата молба – 07.12.2020 г. до окончателно
плащане, с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 43, раздел V „Работни заплати и допълнителни възнаграждения“ от КТД
между ответника и Синдикална организация на ФСЗ/КНСБ, вр. раздел III от ВПРЗ в ДКЦ 1 –Шумен“ ЕООД, като неоснователен.
Отхвърля предявения от
Й.С.Й.,
с ЕГН ********** ***, срещу „Диагностично -
консултативен център 1 Шумен" ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Цар
Освободител“ № 100, обусловен иск, с правно основание чл. 86 ЗЗД, за присъждане на мораторна лихва, за
периода от 01.05.2018 г. до исковата молба -
07.12.2020 г., върху претендираното допълнително трудово възнаграждение за положен труд през периода
от март 2018 г. до октомври 2019 г., в размер на 586.24 (петстотин осемдесет и шест лева и двадесет и четири
стотинки) лв., като неоснователен.
Осъжда Й.С.Й., с ЕГН ********** ***, да плати на „Диагностично - консултативен център 1 Шумен" ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Цар
Освободител“ № 100, сумата 1000 (хиляда) лева - адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
Останалите разноските по делото остават за сметка на
Държавата.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и
обявено.
Районен съдия:.......................