Определение по дело №438/2018 на Окръжен съд - Бургас

   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 719                      Година 2019,07.06.                          Град Бургас

 

                                          

 

Бургаски окръжен съд                                                      граждански състав

На    седми     юни                                  Година две хиляди и  деветнадесета

В   закрито   заседание в следния състав:

                                                    

                                 Председател:    Антоанета Андонова – Парашкевова                                         

                                         Членове:    ………………………………………...                                                      

                    Съдебни заседатели:     …………………………………….......

 

Секретар

Прокурор  

като             разгледа                 докладваното        от                      съдията

търговско   дело номер        438         по описа за      2018              година

и за да се произнесе,взе предвид следното:

          Ищцата И.С.С.  чрез пълномощника  адв. П.В.  с адрес ***, офис 6 е предявила  обективно кумулативно съединени искове против ,,ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, ЕИК  *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б  за осъждане на ответника да й заплати сумата от  130 000 лева, представляващи обезщетение за  претърпени  от нея  неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинени  й телесни повреди при ПТП, настъпило на 03.04.2018г.,над доброволно заплатеното от ответника обезщетение в размер на 30000 лв. , ведно със законната лихва върху  горепосочената сума, считано от момента на увреждането до окончателното изплащане. Представя доказателства. Претендира разноски.

Бургаски окръжен съд преди да пристъпи към насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание следва да извърши предвидената в чл.374 от ГПК подготовка в настоящото закрито заседание, включваща процесуалните действия, посочени в този законов текст.

При проверка на редовността на разменените книжа  и допустимостта на предявените   искове съгласно ал.1 на чл.374 от ГПК, съдът констатира следното: За разглеждането на настоящите   искове  с оглед   предмета им   – вземания за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, което  се твърди,че представлява застрахователно събитие по валидно сключена застраховка "гражданска отговорност", следва да се приложи глава Тридесет и втора на ГПК – „Производство по търговски спорове“, поради абсолютния търговски характер на сделката, от която се сочи, че произтича отговорността на ответника, и  следователно те следва да се разглеждат по правилата на този особен исков процес на ГПК. След  приемане на исковата молба, поради констатираната й  редовност, е осъществена предвидената в глава 32 на  ГПК на  особеното исково производство по търговски спорове  двойна размяна на книжа. В хода на размяната  са постъпили допълнителна искова молба, съответно и допълнителен отговор. Налице е  правен интерес от предявяването на настоящите  искове   пред съда, тъй като се твърди, че е налице частично неизпълнение на изискуеми  задължения от ответната страна, като исковете са насочени срещу лицето, което се твърди, че следва да удовлетвори  ищеца в пълен размер за претърпените вреди. Исковете са предявени съобразно правилата за родова и местна подсъдност с оглед цената на  главния иск от 130000 лв. и при приложение на подсъдността по искове на потребител,пред настоящия съд като съд по местожителството на ищцата като потребител на застрахователна услуга-пострадало трето лице при ПТП. Ответната страна е направила възражение за недопустимост на предявената искова претенция,като твърди,че  ищцата се домогва да получи два пъти обезщетение за претърпените вреди-извънсъдебно,предявявайки претенции пред него и съдебно-предявявайки настоящия иск.Разпоредбата на  чл. 498 от Кодекса на застраховането регламентира  задължение на  увреденото лице  преди да се обърне към съда ,да инициира  рекламационно производство пред съответния застраховател.Единствено изпълнението на това задължение е въведено като условие за допустимостта на производството пред съд.Развитието на самото рекламационно производство-липсата или наличие на резултат от него към момента на предявяване на претенциите пред съда ,не е условие за допустимост   съдебното производство,а последните  са относими към съществото на спора,т.е. към дължимостта на обезщетение          ,респ. към неговия размер.В настоящия случай от изложението на обстоятелствата в исковата молба  се констатира,че е налице хипотезата на чл.498, ал. 3, предл. трето КЗ,а именно  увреденото лице   не е съгласно с размера на изплатеното обезщетение,поради което и  се открива пътя  му за предявяването на претенцията по съдебен ред.Следователно,на посоченото основание предявеният иск не е недопустим.Не са направени от страните, нито са  станали до   настоящия момент служебно известни на съда други  факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на предявените искове. С оглед на изложеното по-горе книжата по настоящото дело до настоящия момент са съставени и  разменени редовно, а предявените   искове са допустими.

С оглед на горните констатации по отношение на редовността и допустимостта на предявените искове, съдът намира, че ще следва да пристъпи към насрочване на  делото в открито съдебно заседание-на основание чл.374,ал.2 от ГПК.

Съдът намира,че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по допускането на доказателствата,заявени от ищцата.

Проект за доклад:

Ищцата И.С.С. чрез пълномощника  адв. П.В.  с адрес ***, офис 6 е предявила  обективно кумулативно съединени искове против ,,ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, ЕИК  *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б за осъждане на ответника да й заплати сумата от  130 000 лева, представляващи обезщетение за  претърпени  от нея  неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинени й телесни повреди при ПТП, настъпило на 03.04.2018г.,над доброволно заплатеното от ответника обезщетение в размер на 30000 лв. , ведно със законната лихва върху  горепосочената сума, считано от момента на увреждането до окончателното изплащане.Твърди, че на 03.04.2018 г. около 7.40 часа, на път І-9, от с.Маринка в посока-гр. Бургас, на 100м. преди асфалтова база, настъпило ПТП с лек автомобил ,,Пежо“405, рег.№А9759ВА, управляван от Димитър Иванов Атанасов при което пострадала като пътник в автомобила. Излага обстоятелства във връзка с настъпилото произшествие,като посочва, че  е пътувала на задна дясна седалка с предпазен колан. Посочва,че вследствие произшествието е  загубила съзнание, което наложило приемането й по спешност в УМБАЛ- Бургас,като са й причинени  телесни повреди на дясна подбердица;на ляво коляно;комоцио церебри(контузия на мозъка).Заявява,че е  последвало поетапно извършване на четири операции.  Поради системното главоболие, нервност и тревожност, след извършена медицицинска консултация, на ищцата били предписани лекарства за лечение на депресия, от които получила силна алергична реакция, изразяваща се в обрив по тялото.Подчертава, че към момента на подаване на исковата молба не  е възстановена от получените травми- не може да става самостоятелно от леглото и да стъпва на долните си крайници,  поради което за нея се грижат  съпругът и децата й; придвижва се с инвалидна количка.  От безсънието, постоянната болка и обезболяващите медикаменти,  е тревожна и нервна, изпада в депресия и  е спряла да се храни. Сочи,че са  налице остатъчни явления- голям следоперативен белег- на двата долни крайника и главата; предстои нова операция на дясна подбедрица за корекция на ставата. Твърди, че причинените вреди са в пряка причинно- следствена връзка с възникналото на 03.04.2018г. пътно- транспортно произшествие. С оглед прилагане разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, намира,че  освен негативните емоционални преживявания от нанесените травми и увреждания,  е лишена и от възможността за реализиране на доходи.Счита за безспорно доказани настъпилото събитие, неговата противоправност и виновността на дееца. Твърди ,че съгласно изискванията на чл. 380 във вр. с чл. 106 от КЗ  е депозирала пред застрахователя претенция, като е  приложила  необходимите книжа,а с писмо от 14.05.2018г. застрахователят изискал допълнително документи, които представила   с допълнително заявление, вх№94-ІІ-61/26.06.2018г. Признава,че на 01.08.2018г., по образуваната застрахователна преписка №43072951800093, застрахователното дружество й е  изплатило обезщетение в размер на 30000лв. за неимуществени вреди и 2824.30лева- имуществени вреди.Намира, че изплатеното обезщетение представлявало извънсъдебно признание на основанието на предявения главен  иск. Изразява несъгласие с размера на определеното от застрахователя обезщетение, с което обосновава и правния си интерес от предявяване на иска. Претендира разноски по делото , включително адвокатско възнаграждение, определено при условията на чл.  38, т. 2 във вр. с чл. 36 от ЗА. Представя и ангажира доказателства.

Предявените искове са  с правно основание в чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД.

Ответникът ,,ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, ЕИК  *********, намира исковете за недопустими, поради липса на процесуална легитимация на ищцата. Твърди, че  й е било изплатено обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди в размер на 43384.41лв. Заявява, че на 03.05.2018г., И.С., чрез упълномощения си представител- адв. Найденов  е предявила претенция пред застрахователя за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, вследствие въникналото ПТП на 03.04.2018г. Посочва представената медицинска документация- Епикриза ИЗ№8445/14.04.2018г., Амбулаторен лист №682/27.06.2018г., Епикриза ИЗ№1587/13.05.2018г.; Епикриза ИЗ№11968/20.05.2018г.; Амбулаторен лист №000782/04.06.2018г., МРТ на ляво коляно от 11.06.2018г.; КТ от 11.06.2018г., от които се установявали следните телесни  увреждания: контузия на главата с мозъчно сътресение в лека степен, отворена фактура на костите на дясна подбедрица, травма на дясно коляно с руптура на менискуса, за което на 01.06.2018г било изплатено обезщетение в размер на 32824.30лв. На 26.06.2018г, след предявяване на допълнителна претенция и представяне на нови медицински документи (Епикриза ИЗ№5920/01.07.2018г., Амбулаторен лист№001067/19.07.2018г.), се констатирало,  извършването на операция на коляното на ищцата, което определяло обездвижване за срок от 1 месец, забавено зарастване на фрактурата на костта. Предвид здравословното състояние на увредената, на 02.10.2018г., застрахователят изплатил допълнително обезщетение в размер на 10561.11лева.Твърди, че ищцата получила определеното обезщетение, поради което не може да иска присъждане на обезщетение за вреди повторно.Евентуално оспорва  исковете  по основание и размер. Счита, че с оглед обществените критерии за справедливост,  претенцията за допълнителни 130000 лв. е прекомерно завишена. Намира,че не е установена промяна в състоянието на ищцата спрямо предходното, вече изплатено обезщетение от него .Прави   възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като  посочва, че пострадалата  е пътувала без предпазен колан. Излага становище във връзка с претенцията за лихви, твърдейки, че на основание чл.494,т.10 от КЗ, застрахователят не заплащал обезщетение за лихви. Развива съображения във връзка с направените от ищцовата страна доказателствени искания. Представя доказателства.

С депозираната в срок допълнителна искова молба, ищцата взема отношение във връзка с възражението за недопустимост на исковата претенция. Не възразява, че е получила заплатено от застрахователя обезщетение за вреди(32824.30лв.- преди завеждане на иска и 10560.11лева- след предявяване).Заявява, че не  е получила обезщетение от виновния водач.Сочи,че между нея и ответника не е постигнато съгласие,обективирано в сключена спогодба,за изплащане на обезщетение за вредите от застрахователното събитие,в което изрично да е заявила,че платената сума ги покрива изцяло. Намира изплатеното обезщетение(определено едностранно от ответника) за несправедливо по размер, неотразяващо действително претърпените вреди. Посочва, че съгласно чл.498,ал.3 от КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда,  и  ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатено обезщетение,каквото е положението при нея, поради което намира иска за допустим.Ищцата навежда доводи относно възражението за съпричиняване, като заявява, че  е пътувала с поставен обезопасителен колан,но намира,че с оглед механизма на ПТП,обезопасителния колан не е сработил и няма действие.Намира,че ответникът не е отчел някои от получените увреждания,а при  други-не е отдал необходимото значение на тежестта им.Развива подробни съображения.Възразява срещу изложените от ответната страна твърдения за прекомерност на претендираното обезщетение. Подчертава, че в медицински протокол от 31.08.2018г. на лекарска консултативна комисия при МЗ се посочвало, че се установява забавено зарастване на фрактурата. На 20.09.2018г., след извършен медицински преглед от ортопед било изложено обективното състояние: първично зараснали оперативни цикатрикцси, хипотрофия на мускулатурата на подбердицата, ограничени движения в глезена. Предвид изложеното, ищцата намира предявеният иск за основателен, а претендираният размер на обезщетение за справедлив.Навежда аргументи и във връзка с направеното от ответника възражение за лихви. Посочва, че на основание чл.45 от ЗЗД, виновният застрахован водач носел отговорност за забава, считано от датата на увреждането. Предвид горното, функционалната отговорност на застрахователя покривала и задължението за лихви към увредения от датата на деликта. Разпоредбите на чл.494, вр.с чл.429,ал.5 от КЗ  счита приложими само в хипотезата на доброволно уреждане на претенциите между застраховател и увредено лице. Поддържа направените с исковата молба доказателствени искания.Представя допълнителни доказателства.

 В предвидения законов срок, ответникът е депозирал допълнителен отговор на исковата молба. Посочва, че съгласно чл.498,ал.3 от КЗ, увреденото лице можело да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496, застрахователят откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатено обезщетение. Твърди, че застрахователните претенции се завеждали и регистрирали в деня на депозирането им. Когато ползвателят на застрахователна услуга е увредено лице по застраховка ,,Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят го уведомявал за доказателствата, които следвал да бъдат представени за установяване основанието и размера на претенцията му. Счита, че за ангажиране отговорността  му по застраховка ,,Гражданска отговорност“ на автомобилистите следва да се представи влязла в сила присъда, ведно с мотивите към нея. Представеното от пострадалата заявление не представлявало редовна застрахователна претенция, тъй като последната не е изпълнила задължението си по чл.498,ал.1 и ал.2 от КЗ вр.чл.380,ал.1,изр.2 от КЗ. С допълнителния отговор на исковата молба, преповтаря и поддържа изложените факти и обстоятелства в първоначалния отговор. Настоява,че при определяне на  обезщетението  са съобразени действително претърпените вреди. Излага допълнителни аргументи във връзка с претенцията за лихви. Заявява, че съгласно чл.380,ал.3 от КЗ, непредставянето на данни за банкова сметка ***.1  се счита за забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл.409 от КЗ. Обосновавайки становище в тази насока, цитира разпоредбата на чл.497,ал.1 от КЗ. Подчертава, че видно от представените по делото доказателства, банкова сметка ***.06.2018г.(без представяне на всички документи, изясняващи механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие, вината, вредите и последиците от него).

  Не са налице признания на права. Признават се следните обстоятелства: на 03.04.2018 г. е настъпило ПТП, при  което е пострадала  ищцата  И.С.С.; налице е  валидно застрахователно правоотношение между ответника и прекия причинител на вредата по застраховка „Гражданска отговорност“ за моторното превозно средство,  което е било  участник в произшествието;ищцата е предявила  две претенции към ответника за заплащане на обезщетение-на 03.05.2018 год.  и на 26.06.2018 год. ;ответното дружество е заплатило на ищцата обезщетения  за имуществени и неимуществени вреди в общ размер размер от 43384,41 лв. на два пъти:на 01.08.2018 год.-преди завеждане на делото  сумата от 32824,30 лв. и на 02.10.2018 год. –след завеждане на делото ,допълнително  сумата от 10561,11 лв.

             По делото няма обстоятелства, за които да съществува установено от закон предположение, да са общоизвестни или служебно известни, поради което  да се явяват  ненуждаещи се от доказване.

             Ищецът носи тежестта да установи при условията на пълно доказване следните обстоятелства:всички посочени от нея обстоятелства в исковата й молба,които счита,че имат значение за определяне на претендирания от нея размер на  неимуществени вреди от 130000 лв. допълнително над доброволно заплатената й от застрахователя сума от 40000 лв. .

Ответникът-застрахователно дружество носи тежестта да установи възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат ,а именно,че ищцата е пътувала без предпазен колан, което обстоятелство  се е отразило пряко върху  вида на получените увреждания и тяхната тежест.

Страните заявяват, че  сочат  доказателства за всички твърдени от   тях факти.

Съдът намира  всички направени от   страните доказателствени искания за приемане на представени от  тях при предварителната размяна на книжа писмени доказателства за  основателни. Тези доказателства са относими към предмета на делото, тъй като посредством тях  ще  се установяват заявените в исковите молби и отговорите   фактически твърдения, от които  страните черпят  изгодни за себе си правни последици и за които носят  доказателствена тежест, включително и съобразно указанията в проекта за доклад, изложен по-горе. Доказателствените искания за приобщаване на писмените доказателства  са допустими и необходими, тъй като законът не поставя  ограничения за събиране на тези доказателства за установяване на тези обстоятелства, а  без събирането им и преценката им  решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка. Писмените доказателства са  депозирани заверени от адвокати,т.е. във вид годен да бъдат приобщени по делото и не са оспорени.

Основателно се явява  искането на ищцовата страна за допускане до разпит на двама свидетели. В исковата молба са посочени обстоятелствата, които ще се доказват с исканите гласни доказателства и от тях е видно, че те са такива, за които ищецът носи доказателствена тежест и е навел твърдения в исковата молба.

 Ищцата е направила доказателствено искане с правно основание в чл.192 от ГПК, за задължаване на трета за спора страна- ,,Гаранционен фонд“, да представи получените по реда на чл.7 от Наредба№Із-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътно- транспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, снимки от органите на ,,Пътна полиция“- МВР. Поискала е разпит и на  съставителя на констативния  протокол за ПТП с пострадали лица Михаил Михалев за  установяване  механизма на ПТП. Направила е      искане за допускане на съдебно-автотехническа експертиза и за изискване на документацията по образуваното досъдебно производство ,към което се е присъединил и ответникът.Тъй като всички тези доказателствени искания са насочени към установяване на механизма на ПТП като елемент от фактическия състав на предявения иск ,а съдът намира  същия за  безспорен  между страните,предвид липсата в писмените отговори на ответника на изрични възражения във връзка с него,предвид   обстоятелството,че доброволно е изплатил обезщетения в общ размер от 43384,41лв.,както и поради неоспорване на констативния протокол за ПТП,то   приобщаването  се явява ненужно,като излишно ще увеличи обема на досието на делото и разноските по производството с възнаграждения за вещо лице и свидетел,без да бъдат внесени в него релевантни факти и обстоятелства,необходими за изясняване на  спорни въпроси от фактическа страна.

Допускането на съдебно-психологична експертиза също се явява ненужно   ,тъй като за установяване на фактите,за които тази експертиза е поискана  са представени  писмени доказатества,които не са оспорени,ангажирани са  и свидетели.

С оглед основните  спорни между страните   въпроси,а именно размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и наличието на съпричиняване, необходими и допустими се явяват останалите доказателствени искания на страните,а именно на ищцата -да бъде изискано от УМБАЛ – Бургас цялото  й медицинско досие ,както и да бъде допусната съдебно – медицинска експертиза, с поставяне на въпросите на страните към нея за установяване на  всички  причинени  телесни увреждания, характера и интензитета от медицинска гледна точка  на болките и страданията вследствие на тях,като и прогнозите за възстановяване на ищцата.

По изложените съображения и на основание чл.374 и по доказателствата съдът

 

                             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

          ОТХВЪРЛЯ възражението на ответника за недопустимост на предявения иск,основано на липса на право на иск,поради пълно доброволно обезщетяване на претърпените вреди.                       

          НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 15.07.2019 год. от 10,30 часа,за която дата и час да се призоват ищцата и ответникът, като им се връчи препис от настоящото определение, съдържащо и проект за доклад,а на ищцата и препис от допълнителния отговор на ответника с приложения.

ПРИЕМА  всички представени от страните при предварителната размяна на книжа  писмени доказателства.

ДОПУСКА  разпит на двама свидетели на ищцовата страна за установяване на посочените от нея в исковата молба  обстоятелства. Разпитът на свидетелите да бъде осъществен в насроченото открито съдебно заседание  при  довеждането им от ищцовата страна.

 ДА СЕ изиска от УМБАЛ – Бургас, цялото медицинско досие на И.С.С.: ИЗ№8445/03.04.2018г. на отделение по Ортопедия и травматология при УМБАЛ- Бургас; ИЗ№11567/09.05.2018г. на ООТ при УМБАЛ- Бургас;  ИЗ№11968/14.05.2018г. на ООТ при УМБАЛ- Бургас;

ДА СЕ изиска от МБАЛ,,Бургасмед“ЕООД  ИЗ№5920/25.06.2018г. на отделение по Ортопедия и травматология.

ДОПУСКА извършване на съдебно- медицинска експертиза, която да отговори на въпросите, формулирани от ищцовата страна, в исковата  молба на л. 7 от делото,формулирани в раздел VІ към комплексна експертиза, и на въпросите на ответника, формулирани в отговора на исковата молба  на л.63 от делото в частта „Доказателствени искания:“ по т.1.

НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата експертиза Параско Георгиев Парасков.

УКАЗВА на вещото лице, че дължимото му възнаграждение за изготвената експертиза по задачите, формулирани от ищеца  ще  му бъде заплатено от бюджета на съда.

          ОПРЕДЕЛЯ депозит за извършване на тази експертиза в  частта й по  задачите на застрахователя  в размер на   150  лв., платими от ответника в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение по депозитната сметка на Окръжен съд гр. Бургас.

         ОТХВЪРЛЯ  доказателствените искания на страните за изискване  от ОДМВР – Бургас  на копие на материалите по ДП № 285/2018 г. по описа на ІV- то РУ,за  допускане на съдебно-автотехническа експертиза  и съдебно-психологическа експертиза,за допускане  до разпит при режим на призоваване на  съставителя на констативния протокол за ПТП при ОД на МВР Михаил Михалев,както и  искането на ищцата  с правно основание в чл.192 от ГПК за задължаване на трета за спора страна- ,,Гаранционен фонд“, да представи получени по реда на чл.7 от Наредба№Із-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътно- транспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, снимки от органите на ,,Пътна полиция“- МВР.

Определението е окончателно.

 

                                                          Съдия: