МОТИВИ към Присъда № 346/03.09.2018г. постановена по НОХД № 13/2018г.
по описа на РРС.
Обвинението
против подсъдимата А.К.К. *** е за
това, че: За времето от 01.04.2016г. до 31.10.2017г., в гр.Разград, след като е
осъдена с Решение № 28/08.04.2009г. по гражданско дело № 413/2008г. по описа на
Окръжен съд-Разград, влязло в сила на 09.07.2009г. и Протокол от 05.12.2012г. по
гражданско дело № 164/2012г. по описа на Районен съд-Разград, да издържа свой низходящ
- малолетното си дете Е.Ю.Б., роден на ***г., като му изплаща месечна издръжка в
размер на 80,00 лева, чрез неговият баща и законен представител Ю.Б.Т. ***, съзнателно
не е изпълнила това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно
19 месечни вноски за периода в общ размер на 1520,00 лева, като деянието е извършено
в условията на повторност - престъпление по чл.183, ал.4 във вр.с ал.1 от НК.
Съдебното производство срещу подсъдимата е приключило по
реда на чл.269, ал.3, т.3 от НПК. Служебният й защитник- адв.И. счита, че
подзащитната й следва да бъде призната за невинна и оправдана по повдигнатото й
обвинение, тъй като макар да е налице деяние от обективна страна, то не е
извършено виновно от подс.К.. Навежда доводи, че неплащането на издръжката се
дължи на обективни обстоятелства- липсата на имущество и нереализирането на
доходи.
Представитeлят на Районна прокуратура гр.Разград поддържа
обвинението и го счита за доказано, с оглед на събраните писмени и гласни доказателства.
Предлага на съда да признае подсъдимата за виновна по така повдигнатото й
обвинение, като й се наложи наказание лишаване от свобода а срок от 10 месеца,
чието изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок от три години.
Разградският районен съд, като прецени събраните и
проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Подсъдимата А.К. и свид.Ю.Т. живели на семейни начала от
2005г. От съвместното им съжителство на 19.01.2007г. се родило детето им - Е.Ю.Б..
След раждане на детето през 2008г. двамата се разделили, като първоначално
детето живеело при майка си, но впоследствие упражняването на родителските
права било предоставено на бащата.
С решение № 28/08.04.2009г. по гр.д.№ 413/2008г. по описа
на Районен съд- гр.Разград подс.Ан.К. била осъдена да заплаща ежемесечна издръжка
на малолетното си дете Е.Ю.Б. в размер на 80 лева. Издръжката е следвало да се заплаща
чрез неговия баща и законен представител - св.Ю.Т.. Посоченото решение е влязло
в сила на 09.07.2009 година.
От показанията на св.Ю.Т. става ясно, че след като подс.К.
била осъдена по предходно дело отново за неплащане на издръжка, същата
започнала нейното изплащане в размер на 80 лв. за няколко месеца, като от месец
април 2016г. отново престанала да я плаща. Според свид.Юл.Т., подсъдимата не се е интересувала от детето си, никога не
му е правила подаръци, както и никога не му е купувала вещи от първа необходимост.
Така времето от 01.04.2016г. до 31.10.2017г. включително подс.К.
не била изпълнила задълженото си в размер на 19 месечни вноски, чиято обща стойност
е 1520,00 лева.
С оглед установяване на материалното и имотно състояние на
подс.А.К.К. в хода на разследването са били изискани справки, от които се установява
следното:
- От писмо изх.№ 444/#1/12.01.2017г. - л.59-69, 74-81 на ТД
на НАП-Варна, офис гр.Русе, е видно, че подс.Ан.К. е имала четири регистрирани трудови
договори за периода от 20.06.2008г. - 15.09.2010г. След този период няма регистрирани
трудови договори.
- Областна дирекция “Земеделие” гр.Русе - л.100 /писмо № СБ-02-375/1
от 28.02.2017г./ е удостоверила, че при тях няма регистрирани данни за собственост
на земеделски земи на името на подс.Ан.К..
- Дирекция „Бюро по
труда” гр.Разград /л.22/ уведомява, че подс.Ан.К. няма регистрация в ДБТ
гр.Разград.
- Службата по вписванията гр.Разград - л.23 /писмо №
675/25.10.2016г./ е удостоверила, че за периода от 01.06.2002г. до 24.10.2016г.
за подс.Ан.К. няма данни за вписвания, отбелязвания и заличавания на сделки с недвижимо
имущество.
- От писмо № 1804-24-00-3242/28.10.2016г. - л.25 на Дирекция
„Социално подпомагане”- гр.Русе, става ясно, че подс.Ан.К. не е подпомагана с помощи
по Закона за семейни помощи за деца, Закон за социално подпомагане, Закон за интеграция
на хората с увреждания, Наредба № РД 07-5/16.05.2008г. и Наредба № Н-19/02.12.2008г.
- От писмо № 105 6-16-575/1 от 28.10.2016г. - л.27 на ТП на
НОИ-Разград е видно, че на подс.Ан.К. не са изплащани парични обезщетения за безработица.
Видно от справката за съдимост подс.Ан.К. е осъждана с присъда
№ 609/23.12.2015г. по НОХД № 493/2015г. на РС- гр.Разград, влязла в сила на
08.01.2016г. за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, като й е наложено наказание
„Пробация“, включваща задължителна регистрация по настоящ адрес, за срок от 1 година,
с периодичност два пъти седмично и задължителни срещи с пробационен служител, за
срок от 1 година.
Новото деяние извършено от подс.Ан.К. се явява извършено в
условията на „повторност“.
Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена с оглед всички събрани на писмени и гласни доказателства, а именно-
показанията на свидетеля Т., справки, характеристика, справка за съдимост,
решение и др. Всички те са единни, непротиворечиви и очертават възприетата от
съда фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Ето защо съдът приема, че подсъдимата А.К.К. *** за времето
от 01.04.2016г. до 31.10.2017г., в гр.Разград, след като е била осъдена с Решение
№ 28/08.04.2009г. по гражданско дело № 413/2008г. по описа на Окръжен съд-Разград,
влязло в сила на 09.07.2009г. и Протокол от 05.12.2012г. по гражданско дело №
164/2012г. по описа на Районен съд-Разград, да издържа свой низходящ - малолетното
си дете Е.Ю.Б., роден на ***г., като му изплаща месечна издръжка в размер на
80,00 лева, чрез неговият баща и законен представител Ю.Б.Т. ***, съзнателно не
е изпълнила това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно
19 месечни вноски за периода в общ размер на 1520,00 лева, като деянието е извършено
в условията на повторност
Така с деянието си подс.К. е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал.4 във
вр.с ал.1 от НК.
Налице са както обективните, така и субективните елементи
на престъплението по чл.183, ал.1 от НК. С цитираното по-горе решение на РРС е бил
определен размер на издръжка, която подс.К. е следвало да заплаща на своето ненавършило
пълнолетие дете. Въпреки това същата съзнателно не е изпълнила задължението си да
заплаща определената издръжка в общ размер от 1520 лв. за посочения период, равнавяща
се на 19 месечни вноски. Действията й обективират пряк умисъл- съзнавала е задължението
си, но противоправно не го е изпълнила. Съгласно чл.82, ал.1 от СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си. В случая съдът намира, че подс.К.
е могла да престира дължимата издръжка предвид изключително ниския й размер,
факта, че за определен период от време след предходното й осъждане е започнала
изплащането й, но отново безпричинно е спряла изплащането й. Новото деяние се
явява извършено в условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй
като К. вече е била осъждана за друго
такова престъпление. Ето защо съдът намира, че обвинението е доказано по един безспорен
и несъмнен начин и подс.К. следва да носи наказателна отговорност за извършеното
от нея деяние по чл.183, ал.4 във вр. с ал.1 от НК.
При определяне и индивидуализиране на наказанието на
подсъдимата за това престъпление, съдът отчете превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства- липсата на постоянна работа, обуславящи мотивите
за извършване на престъплението, напредналата бременност и предстоящо раждане
на друго дете, младата възраст, а като отегчаващо такова- предходното осъждане,
поради което й наложи по-лекото по вид наказание от предвидените в чл.183, ал.4
от НК, а именно пробация, включваща следните пробационни мерки: 1. Задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година и 6 месеца, с периодичност два
пъти седмично, 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок
от 1 година и 6 месеца и 3. 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за
срок от 1 година и 6 месеца. Съдът намира, че така наложеното наказание ще
изпълни целите си и ще мотивира подсъдимата към спазване на установения правов
ред и изпълнение на съдебното решение.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: