№ 48
гр. Варна, 02.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Димитрова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
Сложи за разглеждане докладваното от Женя Р. Димитрова Въззивно
търговско дело № 20213001000513 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 16:10 часа се явиха:
Въззивникът М. Й. Т., редовно призован, не се явява, за нея се явява адв.
Н., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемата страна Юробанк България АД гр. София, редовно
призована, не се явява представител.
Съдът докладва постъпила писмена молба от Юробанк България АД гр.
София с вх. № 549/28.01.22 г., с която заявява, че поради служебна
ангажираност няма възможност да изпрати представител за днешното
съдебно заседание и не възразява да се даде ход на делото.
Вещото лице М. Ст. Ст., редовно призована, се явява лично.
Адв.Н.: - Да се даде ход на делото.
Съдът, с оглед редовното призоваване на страните намира, че не
съществуват процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв.Н.: - Няма пречки да се изслуша в днешно съдебно заседание
заключението.
Съдът пристъпи към изслушване на заключението на вещото лице М.
Ст. Ст., 46 г., неосъждана, без родство и дела със страните по спора,
1
предупредена за наказателната отговорност по чл.291 НК, обещава да даде
вярно и безпристрастно заключение.
Вещото лице: - Поддържам представеното заключение. Установих две
технически грешки в представеното от мен заключение, тъй като в последния
момент получих окончателната информация, същите се изразяват в следното:
Първата грешка е във валутата, в констативно- съобразителната част, изрично
е посочена валутата, в която е усвоен и обслужван кредитът, а именно в евро,
като в заключителната част и в констативно- съобразителната част, на стр.2 и
на стр.3 съм посочила лева вместо евро. Втората грешка е при извеждане на
данните от Таблицата 1, стр.2, последен абзац, вместо числото 1 615,74 лв.
следва да се чете 5037,67 евро. Нанасям в момента съответните корекции.
Вещото лице на въпроси на адв. Н.: - В приложението към
заключението, Таблицата, последна колона, първият остатък е 12,88 евро от
03.06.08 г. Тази колона е изведена по следната причина: В началото вноската
е 353,96 евро, впоследствие е претърпяла промяна. Същевременно
кредитополучателят внася суми и от Приложението виждаме, че те са на
падежна дата, с внесената сума се погасява дължимата главница и лихва,
тоест цялата погасителна вноска, но остава някаква сума, тъй като размерът
на вноската е бил завишен, а при настоящото изчисление той е по -малък.
Тази сума се натрупва в колона „остатък от плащане“ и се използва при
падежиране на първата вноска, за която не достигат средства, тъй като такава
е логиката и в банковото дело, при падежиране на вноска чрез директен дебит
се усвояват сумите, тоест ако вноската е запазила размера си от 353,96 евро
на 03.09.09 г. падежира вноска, за която не е постъпила сума. В същият
момент обаче има 275,40 евро натрупани и те се използват първо за
погасяване на частта от вноската представляваща лихва, в случая не е
достатъчна да погаси и главницата, затова главницата се погасява със
следващата постъпила сума. За да могат да се изчислят правилно
наказателните лихви съм сложила тази колона, за да може да се проследи,
какво се случва с всяка постъпила сума. На 03.08.09 г.падежира вноска, но от
нея могат да бъдат погасени 1,45 лева, тъй като това е сумата, която е
постъпила на следващия ден 04.08 и затова тази вноска има погасяване с
налична сума. След това падежира вноската на 03.09, която е погасена на
09.09 и се вижда, че от натрупаната сума 627.91, останала след плащането от
03.07, към 03.08. вече е погасена вноска и остатъка от сумата е 275,40 лв
2
затова и няма наказателна лихва, въпреки, че е допуснато забавяне. Към
09.09.2009 г., датата на подписване на първото допълнително споразумение, е
падежирала вноска с падеж 03.09.09 г., вноската с падеж м.08 е погасена,
вноската с падеж м.09 е частично погасена и е останало задължение по лихва
в размер на 22, 49 евро и на главница 56,07 евро. При този метод на
изчисление, към датата на подписване на анекса, това са били неплатените
задължения. След което на 09.09. е постъпила сума в размер на 204,89 евро,
която е напълно достатъчна да погаси, първо, наказателната лихва от 0,15
евро, след което остатъка от лихвата 22,49 евро и накрая 56,07 евро от
главницата, както е по чл. 76 ЗЗД. При това положение, при този
изчислителен метод, след това извършено плащане на 09.09., остава 126,18
евро надвнесена сума при този изчислителен метод.
Адв.Н.: - Това означава ли, че преди извършеното плащане от 204,89
евро натрупаният остатък в Колона 16 не е бил достатъчен да се погаси
вноската, която кредитополучателят е дължал не към 09.09, а към 03.09?
Вещото лице на въпроси на адв. Н.: - Недостигът е в размер на 78,56
евро, формирани от лихва от 22,49 евро и главница 56,07 евро. Не мога да
кажа към момента на подписване на анекса дали е имало задължение от така
посочената сума или надвнесени 126,18 евро, тъй като нямаме час на
сключване на анекса и доколкото сумата е била постъпила на същия ден, не е
ясно в момента на подписване вече е била постъпила или е постъпила след
това. Така, че не мога да кажа към момента, в който физически е подписан
анекса дали е налице непогасено задължение от тази сума или е налице
надвнесена сума от 126,18 евро. Към 03.09, датата на погасяване по договора,
има недостиг от 78,56 евро, тъй като към 03.09 сутринта надвнесената сума е
275,40 евро, а вноската е 353,96 евро и така надвнесената сума 275,40 евро не
е достатъчна за погасяване на вноската и е погасена на 09.09. Не само до
03.09, но и до края на периода разпределението е по един и същи начин,
анюитетната вноска се определя по формула, в която участват много
компоненти, в конкретния случай участват размер на главницата, брой
погасителни периоди и размера на лихвата. По този начин се определя, какъв
е размерът на всяка една равна месечна анюитетна вноска. Разпределението
на компонентите, главница и лихва, като част от вноската, се определя по
следния начин: Непогасената част от главницата се умножава по лихвения
3
процент и в конкретния случай се дели на 12, тъй като лихвените периоди в
годината са 12, колкото са и месеците. По този начин се получава размера на
лихвата, като част от вноската. Размерът на главницата се определя като
разлика между размера на вноската и така определения дял на лихвата като
част от съответната погасителна вноска, тоест с всяко плащане
кредитополучателят погасява лихвата върху целия дълг начислена от
предходната до текущата падежна дата и разликата до размера на вноската
представлява главница. По принцип колкото по – дългосрочен е кредитът,
толкова по – голям е делът на лихвата в началото и по – малък в края. От
погасителния план кредитополучателят може да разбере размера на
главницата за всяка вноска, който се отчислява, защото в погасителния план
винаги има разбивка направена точно по този начин. Посочена е падежна
дата, главница, лихва, съответно ако има някакви други плащания като
такси, комисионни и т. н вече те участват по друг начин. Тъй като по
настоящия договор до 09.09.09. г. няма погасителен план, кредитополучателят
може да разбере размера на главницата от всяка вноска и как се изчислява
той, като използва специализиран софтуер. Към момента в някои сайтове
като Моите пари и други има лихвени калкулатори, но не мога да кажа към
2008г. дали ги имаше, защото тогава аз ползвах банков софтуер и не съм
имала необходимост да търся друг. По принцип формулата за изчисление на
анюитетни вноски произтича от самата дефиниция на анюитетна вноска. В
практиката съществува само една формула, нея я има във всички учебници по
финанси, но не мога да кажа, дали, къде и как точно е намерила отражение в
нормативната уредба. По принцип формулата е само една и само тя се
ползва. Формулата е многокомпонентна и не съм я срещала в нито един
договор за банков кредит, не само в този, но в нито един, на която и да е било
банка, тъй като тя е само една и се прилага по идентичен начин.
Адв.Н.: - Нямам други въпроси към вещото лице.
Вещото лице на въпрос на Член на състава: - Не съм прилагала
гратисни периоди. В Приложение 1 се вижда, че там където липсват дати,
липсата се дължи не на гратисни периоди, а на това, че към съответната дата
започвайки от 03.09.09 г. липсва плащане на падежната лихва, а то е на друга
и поради това има липсващи полета, тоест на 03.09. имаме падежирала
вноска, на следващата дата 09.09 имаме плащане, съответно на дата 09.09.
към падежирали вноски нямаме запис, а на 03.09. нямаме плащане, на това се
4
дължат празните полета, а не на гратисни периоди.
Съдът по доказателствата, намира че заключението на вещото лице
следва да бъде приобщено към доказателствения материал по делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
Приема заключението на вещото лице, като определя окончателен
депозит в размер на 500 лв, като 300 лв. платими от внесения депозит и
задължава въззивника да внесе допълнителен депозит в размер на 200 лв. в
едноседмичен срок от днес.
Адв.Н.: - Във връзка с така изготвената експертиза, аз считам, че
направените изчисления в Таблицата, в колона 3 и колона 4, за лихва и
главница, от 03.02.2008 г. до 09.09.2009 г. са направени въз основа на
формула, която не е предмет на договорки между страните, съгласно
договора, в който няма вписано нито съотношение, нито конкретен размер на
главница при всяка вноска и предвид това, че няма погасителен план към
договора. Вещото лице заяви пред нас, че е използвало формула, която я има
в учебниците, без да посочва конкретни източници на тази формула. По този
начин аз считам, че тези изчисления не могат до подпомогнат съда, защото
нямат никаква правна основа, нито са въз основа на договорености между
двете страни, нито се твърди, че са такива от страна на банката, нито от нас. В
тази ситуация аз считам, че направените изчисления не могат да бъдат
ползвани по настоящото дело, но тъй като очевидно и назначаването на друга
експертиза, на повторна или на нова експертиза при условие, че липсват
такива данни е изцяло неуместно, по тази причина няма да правя искане за
допълнителна експертиза. Искам да се обоснова защо считам, че
изчисленията в тази част не могат да бъдат ползвани съобразно предмета на
настоящото дело. Имам други възражения и други доказателствени искания.
В отговора на исковата молба и в допълнителния отговор на исковата молба,
доверителката ми е направила изрично искане на осн. чл. 183 ГПК да бъде
задължен ищецът да представи оригиналите на всички приложени към
исковата молба документи. С отговора на допълнителната искова молба също
е поискано да бъдат представени оригиналите, включително и на
представените доказателства с допълнителната искова молба. Съдът със
своето определение от м.05.17 г. без никаква обосновка приема, че не се
5
явява необходимо да бъде уважено искането и да бъде задължена банката да
представи оригиналите на представените копия. Считам, че това представлява
съществено процесуално нарушение, като е налице задължителна практика на
ВКС по гр.д. № 4258/16 г., гр.д. № 1590/09 г., гр. д № 536/10 г., съгласно,
които е отговорено на въпроса дали съдът следва при представяне на копия от
писмени доказателства при поискване от другата страна да задължи страната
да представи оригиналните документи в определен срок и при неизпълнение
да ги изключи от доказателствения материал по делото. На това основание
считам, че съдът предвид направените своевременно искания за представяне
на оригинали, което съгласно закона ГПК не иска обосноваване, нито
мотивиране от страна, защо иска оригиналите, а при самото искане съдът е
длъжен да задължи представянето на оригиналите, тъй като е допустимо по
делото да има копия само ако страната не отправя искане за представяне на
оригинали. Такова искане е направено пред първата инстанция, но не е
уважено от съда, като считам, че е извършено съществено процесуално
нарушение, тъй като при непредставяне на съответните оригинали от страна
на банката или след представянето им и запознаването им с тях страната има
право да направи съответните допълнителни искания, може да има
основание за това, това да промени тотално хода на настоящото
производство. Моля да уважите моето искане и да задължите Юробанк
България АД гр. София да представи в оригинал в определен срок всички
представени преписи на документи с исковата молба и с допълнителната
исковата молба.
Съдът се оттегля на съвещание на 16:48 часа
Съдебното заседание продължава в 16:49 часа
По направеното искане съдът осъбрази, че за да се произнсе по
допуснати процесуални нарушения следва да е сезиран с въззивната жалба с
допуснати такива, а видно от представената въззивна жалба, същата е
бланкетна и в нея не са наведени никакви оплаквания, поради което
направеното в настоящия момент искане не може да бъде уважено, поради
настъпила преклузия, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без уважение искането на процесуалния представител на
въззивника направено в днешното съдебно заседание за представяне от страна
6
на банката на оригинали на всички приложени с исковата молба и с
допълнителната исковата молба преписи на документи.
Адв.Н.: - Няма да соча други доказателства.
Съдебният състав счете спора за изяснен от фактическа и правна страна,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
Дава ход на делото по същество:
Адв.Н.: - Уважаеми съдии, аз Ви моля да се произнесете по това дали
настоящият договор и двете допълнителни споразумения са нищожни в
цялост. Считам, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 430 ТЗ
поради непостигане на валидно съгласие относно цената и падежа на
паричните задължения по кредита. Процесният договор за кредит е нищожен
на осн. чл. 26 ал.1 пред.1 ЗЗД поради противоречие с императивните норми
на закона във врз. чл. 430 ал.1 ТЗ, чл. 58 ал.2 и чл.59 от Закона за кредитни
институции, на осн. чл. 26 ал.1 предл. 3 ЗЗД -противоречие с добрите нрави, а
така също и на осн. чл. 26 ал.2 предл. 2 от ЗЗД - липса на съгласие, както и
предложение 4 ЗЗД - липса на основание. По настоящото дело се установи,
че всички основания са налице, за да има правно действие договора за кредит
не само трябва да е сключен в рамките на закона и морала, но и от
съдържанието му да става ясно, че между кредитора и кредитополучателя е
постигнато съгласие да се отпусне кредит срещу валидно уговорена цена.
Както вещото лице заяви пред нас, очевидно в договора за кредит, установено
и в заключението на предходната инстанция, основният компонент
възнаградителната лихва не е определена. На стр.13 вещото лице е посочило,
че по договора няма конкретна формула, която се изчислява БЛП. Няма данни
за тежестта, която има всяка една от компонентите при формирането на БЛП
и поради липса на формула, не може да се определи, каква би следвало да
бъде стойността на БЛП в посочения период. Правилно окръжният съд е
обявил за нищожна тази клауза, но аз считам, че целият договор следва да
бъде обявен за нищожен, защото не само, че лихвата не е определена, тоест
цената на самия договор за кредит, тъй като страните се договарят да сключат
договор с ясни за двете страни облаги, с ясни права и задължения. Това
трябва да бъде резултатът от договора. Когато между страните не е ясна
цената, за какъв договор може да говорим. Кредитополучателят именно като
7
потребител, той ако разбираше, че цената на договора не е ясна и банката
може да се променя тази цена по свое усмотрение произволно, както се доказа
по настоящото дело, тогава изобщо този договор били бил сключен. Другият
огромен проблем по договорът за кредит е липсата на договореност относно
размера на всеки един от компонентите на месечната вноска, как ще бъде
отчисляван, каква част от тази вноска ще бъде за главница и каква част ще
бъде за лихва. Както заяви вещото лице, потребителят е нямало как да знае,
че видно и от заключението на вещото лице пред ОС – Варна, че от
заплатените от него за периода до 2014 г. - 31 469 евро, само 2721 евро ще
бъдат използвани за изплащане на главницата. Това потребителят по никакъв
начин видно от договора не е го е знаел. Липсва такава уговорка за
разпределение на погасените 32 000 евро по този начин, липсва и в
погасителен план при подписване на договора. Първият погасителен план,
който е подписан между страните е на 09.09.2009 г. ведно с подписването на
първото допълнително споразумение. Моля да разберете, че при такова
брутално нарушаване правата на потребителя, а именно кредитополучателят в
България, се стига до тотален финансов фалит на това семейство. Защото от
заплатените суми се оказва, че дългът е намалял само с 2 000 евро. Тази
сметка не е била ясна изобщо на потребителя при подписване на договора, ако
би била известна на потребителя, би ли той подписал такъв договор изобщо,
би ли влязъл в отношение с банката изобщо. И сега опитвайки се ние да
възстановим по някакъв начин справедливостта приемаме, че този договор е
изпълняем в неговата първоначална форма и може да съществува и би бил
подписан от страните единствено при приемане, че лихвата е 6,5%. Аз
считам, че това възприемане е абсолютно несправедливо и незаконосъобразно
от гледна точка на защита на правата на потребителя, защото Ви моля да
отсъдите от единствената възможна гледна точка кое е най – доброто за
потребителя М.Т. в настоящия случай, не кое е най – доброто за банката, а
кое е най – доброто за потребителя, защото потребителят до 2014 г. не е
нарушил по никакъв начин и не е ощетил по никакъв начин банката.
Напротив, предоставено е обезпечение, договорът е обезпечен, банката е
обезпечена с ликвидно вземане, с апартамент в гр. Варна и до момента тя
няма никаква загуба. В настоящият случай единственият потърпевш е
потребителят и най – доброто за потребителя е не приемане на 6,5 % лихва
при първоначалния договор за кредит, а приемане, че договорът за кредит и
8
допълнителното споразумение са нищожни, при което следва да бъде
възстановена получената сума от кредитополучателя, като бъде приспадната
от платената сума. Това е най – доброто за потребителя, защото при тези
условия, които са изключително вредни за потребителя, той не би, ако би ги
разбирал, ако би осъзнавал последиците от тези условия, той не би подписал
този договор. Видно от настоящото дело, категорично се доказва, че няма
такава договорка, няма индивидуална договореност между страните, няма
ясно разбиране на потребителя изобщо, в какви опасности влиза и какви
вреди ще му бъдат нанесени от този договор за кредит. Тук е ролята на съда
да защити правата на потребителя, именно от националното право и
европейското право. Съдът считам, че е длъжен служебно да изследва в
пълнота, пълната нищожност, освен частичната, на договора за кредит и
допълнителното споразумение и подписаните с тях погасителни планове.
Допълнителното споразумение от 09.09.09 г. няма как да не бъде подписано
нищожно, защото то е подписано въз основа на нищожна клауза за
определяне на лихвата по кредита. То е подписано само при условие, че на
кредитополучателят му е било вменено усещането, че той е некоректен и
затова банката иска да му помогне, само, че видно от изчисленията е налице
частично забавяне на сумата от 78, 65 евро. Дори няма цяла вноска забавена,
докато в това споразумение, банката твърди други суми, че е налице сериозно
забавяне и сериозни задължения в размер на 744 евро, просрочена лихва, 82
евро главница и други такси и се вменява невярното твърдение, че банката
иска да облекчи положението на длъжника и то именно въз основа на
нищожна клауза, въз основа на която банката няколко пъти преди това
допълнително споразумение е вдигнала лихвата по кредита, няколко пъти и
след това продължава да го прави това нещо. Това допълнително
споразумение, то е във вреда на потребителя и следва също да бъде обявено
за нищожно заедно с другото, защото са сключени, първо те не са
индивидуално договорени и не е наше задължението да доказваме, че не са
индивидуално договорени, както твърди ОС - Варна. Задължение е на
банката да докаже, че са индивидуално договорени, а банката не е
представила никакви доказателства затова, че споразумението е
индивидуално договорено и второто споразумение, поради това видно от
доказателствата по делото, М.Т. в момента, ако Вие потвърдите решението на
ОС- Варна или го коригирате съобразно експертизата пред настоящата
9
инстанция, ще се окаже, че неправомерно без никакво правно и законово
основание се приема, че 30 000 евро са изплатени за лихва, а само 2000 евро
са платени за главница. Няма такова правно основание за такова
разпределение, няма такава договорка между страните, платените от
доверителката ми суми да бъдат разпределени по този начин. Ние имаме два
съществени проблема, първият, че кредитът е изцяло нищожен и вторият, че
няма основание за разпределение на сумите по този начин, които са платени.
Обръщам Ви внимание, че не е налице, съобразно правната уредба в
България, законово определение на това какво представлява анюитетни
вноски или анюитетен погасителен план. Това свободно тълкуване може да се
прави от различни специалисти, може да се прави по различни учебници, но
по никакъв начин това тълкуване не е задължително между страните. В
момента няма налице договореност между страните, съобразно доказателства
по делото за разпределяне от М.Т. суми, 32 000 евро, като 32 000 евро бъдат
отнесени за лихва. Няма такова правно основание, няма по никакъв начин
основание по този начин и Вие да отсъдите, което е в крайна изключителна
вреда на потребителя. Това не го защитава, това по никакъв начин не
представлява защита на потребителския интерес, а именно интересът на
банката. Ако имаше договорка между потребителя и банката в тази посока е
друг въпрос, но по настоящото дело липсва такава договорка и съдът не може
да я замести след като тя липсва, не може да я тълкува, защото няма в тази
посока никакви основния, въз основа на които да тълкува по този начин,
което е във вреда на потребителя. Именно защото липсват такива основания
единствената възможност на съда е обявяване на пълна нищожност на
договора за кредит и допълнителното споразумение. Аз не виждам друга
възможност, затова Ви моля да отсъдите справедливо, като съобразите
защитата правата на потребителя М.Т. и отсъдите едно справедливо решение,
така че тя да може да се изплати задължението и да бъде свободна от дълг, а
не да бъде поредния финансов роб в България.
Съдът докладва постъпила писмена молба от Юробанк България АД гр.
София с вх. № 549/28.01.22 г., с която моли да се остави без уважение
подадената от М. Й. Т. въззивна жаба и се потвърди първоинстанционното
решение в обжалваната част. Прави възражение за прекомерност на
претендирания адв. хонорар и при евентуално уважаване на въззивната жалба
моли същият да бъде намален до минималния размер. Моли да му бъде
10
предоставен препис от протокола от проведеното съдебно заседание на
посочен в молбата имейл адрес.
Съдебният състав обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в
определения от закона срок.
Да се изпрати на банката препис от протокола от проведеното съдебно
заседание на посочен в молбата имейл адрес.
Разглеждането на делото приключи в 17:10 часа.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11