Р Е Ш Е Н И Е

                                                                   

гр.С., 05.12.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на пети декември, през две хиляди и седемнадесета година, в състав :

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КУЗМАНОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ

                                                                                            ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА

 

като изслуша докладваното от съдията  Кюркчиев ч. гр. д. № 5421 по описа на СГС за 2017г., за  да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 463 от ГПК.

Образувано е по жалбата на „Б.ДСК“ ЕАД, в качеството на взискател в изпълнителното производство, срещу постановлението на частния съдебен изпълнител, с което е изготвено Разпределение от 10.03.2017г. на събраната сума по изпълнително дело № 20167830400566 съгласно описа на ЧСИ И.Ч.с рег. № 566 в регистъра на КЧСИ.

 В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на обжалваното разпределение, поради това, че  съдебният изпълнител незаконосъобразно признал в полза на взискателя К.М.А.несъществуваща привилегия пред вземането на жалбоподателя „Б.ДСК“ ЕАД. Поддържа се твърдение, че банката се ползвала от обезпечено с първа по ред договорна ипотека парично вземане, попадащо в предметния обхват на чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, докато взискателя К.М.А.се ползвал с привилегия по чл. 136, ал.1, т.4 от ЗЗД. Този кредитор в действителност не се ползвал с право на задържане, тъй като такова право не му било изрично признато от съда в Решение № 51/ 14.03.2016г., постановено по гр.д. № 601/2015г. съгласно описа на ОС Кюстендил. На следващо място, неправилно било разпределението на разноските в изпълнителния процес, по съображения, които са подробно изложени в жалбата – относно разноски за адвокатски хонорари и относно неустановена привилегия на конкуриращия взискател К.М.А.за разноски в изпълнителното производство. Жалбоподателят моли за отмяна на обжалвания Протокол за извършено разпределение от 10.03.2017г.

 Насрещната страна по жалбата – К.М.А., в качеството на конкуриращ взискател, който участва в разпределението с привилегия, оспорва нейната основателност. Поддържа становище за законосъобразноост на осъщественото разпределение и в частност - за наличие на достатъчно доказателства,  които да обосноват извода, че в негова полза съществува привилегията по чл. 136, ал.1, т. 4, пр. второ от ЗЗД която е с предпочитание пред тази по т.3 от ЗЗД, въз основа на упражняваното от него право на задържане за подобренията, които е направил в имота. В подкрепа на своята теза, А. основава доводите си на правните последици на Решение № 51/ 14.03.2016г., постановено по гр.д. № 601/2015г. съгласно описа на ОС Кюстендил.

Други страни в изпълнителното производство не са взели изрично становище по основателността на жалбата.

В представеното пред съда становище по жалбата ЧСИ И.Ч.поддържа тезата за нейната процесуална допустимост и неоснователност. Сочи, че в мотивите на Решение № 51/ 14.03.2016г., постановено по гр.д. № 601/2015г. съгласно описа на ОС Кюстендил, съдът бил обсъдил и признал в полза на К.М.А.правото на задържане върху процесния имот. Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал.3 от ЗС, до заплащане на подобренията и разноските, добросъвестният владелец имал правото да задържи вещта. Именно правните последици на споменатото решение бил длъжен да зачита съдебният изпълнител, при извършването на разпределението, съобразно правното положение наК.А.. Ето защо, доколкото вземанията, заради които взискателяК.А. упражнявал право на задържане и предвид факта, че те произтичали именно от разноски за запазване и подобрение на задържания имот - точно този взискател имал правото да се удовлетвори предпочтително от стойността на задържания имот - преди конкуриращия взискател „Б.ДСК“ ЕАД;

Приложените към становището на ЧСИ И.Ч.преписи от книжа по изпълнително дело № 20167830400566 сочат следната фактическа обстановка:

Производството по споменатото изпълнително дело е образувано за принудително реализиране на парично задължение на взискателя Г.Н.Ц. срещу длъжника по изпълнението Г.Н.Ц..

Принудителното изпълнение е насочено върху недвижим имот, представляващ апартамент № *******с местонахождение – гр. С., ж.к. *******“, ул. „Дедеагач“. Като взискател е служебно присъединен ипотекарния кредитор /с ипотечно право върху имота/„Б.ДСК“ ЕАД.

С молба вх. № 833/2017г. на ЧСИ И.Ч., пред него е постъпило искане за конституиране на присъединен взискател К.М.А.. В качеството на взискател с привилегировано вземате, той се лигитимира, представяйки препис от Решение № 51/ 14.03.2016г., постановено по гр.д. № 601/2015г. съгласно описа на ОС Кюстендил.

Обжалваното разпределение е било извършено след като частният съдебен изпълнител е възприел извода за привилегия на кредитораМ. за сумата, която е постъпила, врезултат от изпълнението.

Разпределението, което е обективирано в изричен протокол от 10.03.2017г. е било предявено на страните

След като взе предвид установените факти, съобрази изложените доводи и разгледа представените писмени доказателства, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:

Жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА доколкото е подадена в рамките на установения от закона преклузивен срок за обжалване на разпределението (чл. 462, ал.2 от ГПК), от надлежно легитимирана страна (конкуриращ взискател) и срещу подлежащо на обжалване изпълнително действие.

Разгледана по същество, процесната жалба се явява  ОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на настоящото частно производство е законосъобразността на извършено разпределение при условията на чл. 460 от ГПК по изпълнително дело № 20167830400566 съгласно описа на ЧСИ И.Ч..

Уместно е в тази връзка да се отбележи, че не се спори  по визираните в чл. 460 от ГПК основания за извършване на разпределение (когато събраната сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели).

Разрешаването на повдигнатия пред настоящия съд спор е предпоставено от разрешаването на преюдициалния въпрос: налице ли са били предпоставките за признаване на споменатата привилегия по чл. 136, ал.1, т.4, пр. второ от ЗЗД, в полза на присъединилия се взискателМ..

Логическото и систематическо тълкуване на разпоредбите на чл. 136, ал.1, т. 3 и 4 от ЗЗД, във вр. с чл. 136, ал.4 от ЗЗД, сочи, че източникът на оспорваното привилигировано вземане по чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД-  би могъл да бъде противопоставен на конкуриращ взискател (жалбоподателя) „Б.ДСК“ ЕАД, само при наличието на две кумулативно дадени предпоставки:

Първата от тях е, да се касае за вземане, заради които се упражнява признато право на задържане върху конкретния имот, върху който е насочено принудителното изпълнение.

Втората предпоставка изисква вземането да произтича от разноски за запазване или подобрение на задържания имот.

Съдът намира, че в конкретния случай, споменатите две предпоставки не са установени в кумулативна даденост, така, че вземането присъединилия се взискателМ., което е по реда на т.4, пр. второ от чл. 136 да може да се удовлетвори преди вземанията на жалбоподателя „Б.ДСК“ ЕАД, което е по реда на т. 3.

По аргумент от по – силното основание във връзка с разпоредбата на чл. 298, ал.4 от ЗЗД, следва да се приеме категорично, че Решение № 51/ 14.03.2016г., постановено по гр.д. № 601/2015г. съгласно описа на ОС Кюстендил, не установява съществуването на правото на задържане на взискателяМ., като предпоставка за признаване на процесната привилегия.в полза на взискателяК.А.. Независимо дали в мотивите са налице някакви разсъждания в противната насока – то при липсата на диспозитив, признаващ изрично съществуващото в полза на А. право на задържане последното си остава една хипотеза по чл. 72, ал.3 от ЗС, а особената привилегия по чл. 136, т.4 пр. второ от ЗЗД за взискателяК.А. очевидно не е налице.

Като е изготвил атакуваното Разпределение от 10.03.2017г., без да съобрази  липсата на  убедителни доказателства за възникването на предпоставки за прилагане на привилегията по чл. 136, ал.1, т.4, пр. второ от ЗЗД в полза на присъединилия се взискателМ. - частният съдебен изпълнител е допуснал нарушение на процесуалния закон.              

Това нарушение налага отмяна на атакуваното Разпределение и  връщане на преписката, с указание за частния съдебен изпълнител: да бъде извършено ново разпределение на сумите, след нова, внимателна преценка на представените пред него преки доказателства, за наличието на визираните от чл. 136, ал.1, т.3 от ЗЗД, във вр. с чл. 162 от ЗЗД, във вр. с чл. 156, ал.2 от ЗЗД предпоставки.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ОТМЕНЯ Разпределение от 10.03.2017г. което е изготвено по изпълнително дело № 20167830400566 съгласно описа на ЧСИ И.Ч.с рег. № 566 в регистъра на КЧСИ, по жалба на „Б.ДСК“ ЕАД с ЕИК ********и адрес – гр. С., ул. „********

 

УКАЗВА на частния съдебен изпълнител И.Ч.с рег. № 566 в регистъра на КЧСИ, че следва да изготви ново разпределение, при спазване на изискванията на материалния и процесуалния закон, както и на представените пред него доказателства за юридически факти, които са основания за привилегия на съответното вземане.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването на препис от него.       

                                                                                    

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

          

                                                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                   

                                                                                                              2.