Р Е Ш Е Н
И Е
№
03.02.2021 г., гр. Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в закрито съдебно заседание, проведено на 03.02.2021 г., в състав:
председател:
Атанас Христов
като
разгледа докладваното от съдията Атанас Христов гражданско дело № 192 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 247 ГПК.
Образувано е по молба, подадена
от ответниците А.О.М. и А.И.А., обективирана във въззивна жалба с вх. №
260516 от 28.10.2020г. по описа на Окръжен съд – Разград.
Със същата се иска да се поправят очевидни фактически грешки, допуснати в постановеното по настоящото
дело решение – Решение № 260023 от 06.10.2020 г. постановено по гр. дело № 192/2019 г. по описа на Окръжен съд – Разград, както в диспозитива така и мотивите му, относно
общата стойност на отнетото имущество в размер на 145 250.93 лв.
В срока по чл. 247, ал. 2 ГПК ответната страна - Комисия за противодействие на корупцията и
за отнемане на незаконно придобитото имущество не депозира отговор на молбата. Изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба, в която е инкропорирана молбата по чл.
247, ал.1 ГПК.
Съдът намира молбата
за допустима, а по същество – частично основателна поради следното:
Очевидна фактическа грешка е
налице в случаите на несъответствие между формираната воля на съда и нейното
външно изразяване в диспозитива на съдебния акт. По реда на чл.
247, ал. 1 ГПК подлежат на поправка допуснати от съда очевидни фактически
грешки, изразяващи се в несъответствие между формираната истинска воля на съда
и нейното изразяване. По този ред се отстраняват и несъответствия, изразяващи
се в погрешно изписване на имена, номера, граници на спорен имот, размер на
присъдена сума.
В настояащия случай, характерът на допуснатата очевидна
фактическа грешка не налага призоваване на страните в открито заседание по
смисъла на чл. 247, ал. 3 ГПК. Вж и Определение № 5 от
15.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2202/2020 г., I г. о., ГК.
В случая се установява, че
формираната от съда воля по основателността на предявените в производството
искове е възпроизведена неточно в диспозитива на съдебния акт. Това е така, тъй общата
стойност на отнетото имущество не е
част от диспозитива на съдебния акт. Такава е и константната
съдебна практика, намерила израз в:
- Решение № 3 от 11.01.2012 г. на ВнАС по в. гр. д. №
560/2011 г. и Решение № 364/14 от 04.03.2015 г. на ВКС гр.д.
№ 590/2012г., IV г.о., ГК,
- Решение
№ 132 от 22.07.2016 г. на ВнАС по в. гр. д. № 277/2016 г., недопуснато до касационно обжалване с Определение №
499 от 12.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5467/2016 г., III г. о., ГК,
- Решение
№ 399 от 3.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 142/2011 г., III г. о., ГК,
- Решение
№ 231 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 848/2011 г., IV г. о., ГК,
- Решение
№ 156 от 4.06.2020 г. на ВтАС по в. гр. д. № 454/2019 г. и потвърденото с него Решение № 190/09.05.2019 г. на Окръжен
съд – Плевен по гр. д. № 700/2017 г. по описа на същия съд,
- Решение № 500 на САС по в. гр. д. № 5169/2015 г. и потвърденото с него Решение
№ 17019 от 29.09.2014 г. на СГС по гр. д. № 2554/2008 г., като въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване с
Определение № 336 от 25.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5004/2016 г., III г. о.,
ГК,
- Решение
№ 527 от 30.03.2011 г. на САС по в. гр. д. № 955/2010 г. и потвърденото с него решение от 16.09.2010 г., по гр. д. №
231/2006 г., по описа на Благоевградски окръжен съд, като въззивното
решение не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 27
от 10.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1041/2011 г., III г. о., ГК,
- Решение № 371 на САС по в. гр. д. № 439/2010 г. недопуснато до касационно обжалване с Определение
№ 461 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1444/2011 г., III г. о., ГК,
- Решение № 2102 от 1.08.2019 г. на САС по в. гр. д. № 5581/2018 г. и
потвърденото с него Решение № 7180 от 27.10.2017 г. на СГС по гр. д. №
1316/2015 г., като въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване с
Определение № 420 от 15.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4636/2019 г., III г. о.,
ГК,
- Решение
№ 230 от 12.09.2018 г. на ВтАС по в. гр. д. № 48/2018 г. и потвърденото с него решение Решение № 324 от 11.07.2017 г. по гр. д. №
627/2013 г. по описа на Окръжен съд – Русе, като въззивното решение не е допуснато до
касационно обжалване с Определение №
838 от 7.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 197/2019 г., III г. о., ГК,
- Решение № 637 от 19.07.2010 г. на ПАС по в. гр. д. № 161/2010 г. недопуснато до
касационно обжалване с Определение №
924 от 6.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1761/2010 г., IV г. о., ГК,
- Решение № 80 от 10.04.2009 г. на ВтАС по в. гр. д. № 117/2009 г., ГК и постановеното при обжалването му Решение № 607 от
29.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1116/2009 г., IV г. о., ГК.
С оглед изложеното подадената молба, с
която се прави искане по чл. 247 ГПК, се явява чатично основателна – само относно
диспозитива на решението.
Поради това, следва
да се допусне поправка
на очевидна фактическа грешка в Решение № 260023 от 06.10.2020 г. постановено
по гр. дело № 192/2019 г. по описа на Окръжен
съд – Разград, както
следва: на стр.14 от решението в абзац първи на диспозитива, на ред 1 се ЗАЛИЧИ записаното: „на
обща стойност 145 250.93 лв.”, който
текст не следва да се чете.
Относно оплакването на жалбоподателите за допусната
очевидна фактическа грешка в мотивите на решението - че сбора от сумите от
стойността на имуществото не възлиза на 145 250.93 лв., приета в мотивите, а
възлиза на сумата от 133 228.88 лв. и че от изложените от съда мотиви не става
ясно на какво основание се отнема разликата.
С тази част от подадената молба по чл. 247 ГПК
молителите всъщност
заявяват, че съдът е допуснал грешка в
мотивите на постановеното решение. Отстраняването на допуснати в мотивите на
съдебния акт грешки обаче не подлежи на поправка по реда на чл. 247 ГПК.
В този смисъл е и практиката на ВКС - Решение № 170 от 9.05.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 4459/2013 г., I г. о., ГК.
По смисъла на чл. 247 ГПК очевидна фактическа грешка в решението е налице само при несъответствие
между формираната в мотивите на съдебния акт воля на съда и изразената такава в
диспозитива на същия акт. Допуснати неточности в мотивите на решението,
включително и когато същите според подалата молбата страна са обусловени от
погрешно извършена от съда преценка за значението на представени по делото
доказателства, не съставляват очевидна фактическа грешка и не могат да бъдат
поправяни по реда на чл. 247 ГПК. Поради това следва да се приеме, че
подадената от молба, съдържаща искане за поправка на очевидна фактическа грешка
в мотивите на решението е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Поради това следва да
се приеме, че не са налице предпоставки за поправка на очевидна фактическа
грешка в мотивите на решението по смисъла на чл. 247 ГПК.
Оплакванията на
молителите следва да бъдат разгледани във въззивното производство образувано по
жалба на молителите по реда на чл. 258 и сл. ГПК, срещу процесното решение /молителите вече са подали въззивна жалба, както по-горе
се посочи/.
Само за пълнота на
изложението, следва да се изтъкне, че съгласно задължителната съдебна практика, намерила
израз в Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000
г., ОСГК, ВКС приема, че източникът на силата на присъдено
нещо е определен със закона (чл. 189, б. „г” ГПК отменен, респективно – 236,
ал. 2 ГПК от 2007 г.) и това е диспозитивът на решението, даващ констатация
относно спорното право. Мотивите към решението съобразно посочените текстове,
не са част от него, а нарушаването на
изискването за мотивираност на съдебния акт не означава липса на решение. В
случай на такова нарушение, е налице основание за отмяната на решението като
неправилно. Законът не определя с отделен текст кое съдебно решение е нищожно.
По естеството си съдебното решение е едностранно властническо волеизявление на
държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правен спор. Съдебната
практика приема, че нищожно е всяко решение, което не дава възможност да бъде
припознато като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление. Съдебното решение е нищожно,
когато е постановено от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите
на правораздавателната власт на съда, когато решението не е изразено в писмена
форма или е неподписано, когато волята на съда не може да бъде изведена поради
абсолютна неразбираемост. Липсата на
мотиви не се приравнява на липса на надлежно волеизявление, поради което не
води до нищожност на съдебното решение. Така и Определение № 230 от 13.06.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 3059/2013 г., II г. о., ГК, Решение № 355 от 3.10.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 35/2012 г., I г. о., ГК, Решение № 668 от 15.11.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 1790/2009 г., I г. о., ГК, Определение № 28 от 23.01.2020 г. на ВКС по гр. д. №
2644/2019 г., IV г. о., ГК, Определение № 112 от 20.02.2020 г. на ВКС по т. д. №
1260/2019 г., I т. о., ТК.
В случая волята на съда може да бъде
изведена и не е налице абсолютна неразбираемост, тъй
като волята на съда безспорно е да се отнеме описаното в решението имущество.
С оглед на изложеното
подадената молба, с която се прави искане по чл. 247 ГПК,
се явява чатично основателна – относно диспозитива на решението, и частично неоснователна – относно мотивите на
решението, поради което в последната си част следва да се остави без уважение.
Така мотивиран съдът, на осн. чл. 247,
ал. 1 ГПК,
РЕШИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна
фактическа грешка в Решение № 260023 от 06.10.2020 г. постановено по гр. дело № 192/2019 г. по описа на Окръжен съд – Разград, както следва:
На стр.14 от
решението в абзац първи на диспозитива, на ред 1 ЗАЛИЧАВА записаното: „на
обща стойност 145 250.93 лв.”, който
текст не следва да се чете.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба
от А.О.М.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** и А.И.А., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и настоящ
адрес:***, обективирана във въззивна жалба с вх. № 260516 от 28.10.2020г. по
описа на Окръжен съд – Разград, за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в мотивите на Решение №
260023 от 06.10.2020 г. постановено по гр. дело № 192/2019 г. по описа на Окръжен съд – Разград.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн.
чл. 7, ал.2 ГПК.
съдия: