Решение по дело №3396/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 368
Дата: 2 март 2020 г.
Съдия: Мария Любомирова Желязкова
Дело: 20197050703396
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ …………../……………2020г., гр. Варна.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,

в публично съдебно заседание на шести февруари 2020г., в състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

            ТАНЯ ДИМИТРОВА

при участието на секретаря Мая Вълева

и прокурора Силвиян Иванов,

като разгледа докладваното от съдия Желязкова КНАХД № 3396/2019г.

по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от  Държавна комисия по хазарта /ДКХ/, чрез процесуален представител ю.к.Т.Т. срещу Решение № 1755/02.10.2019г. по АНД № 2854/2019 г. на Районен съд – Варна, ХХVІІ-ми състав, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 121/17.10.2018г. на Председателя на Държавна комисия по хазарта, с което на „Кеприкорн 555“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Аксаково, ул.“Алексей Павлович“ № 11, ет.2, представлявано от управителя А.И.Ж., за нарушение на чл.38  ал.1 от Закона за хазарта /ЗХ/ е наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв. на основание чл.101 от ЗХ.

Касаторът твърди, че решението на ВРС е незаконосъобразно, като постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Оспорва изводите на съда за допуснати при издаване на НП съществени нарушения на администратимвнопроизводствените правила, в частност – непосочване на дата на нарушението. Счита, че в случая, с оглед характера на описаното нарушение, пропускът да се впише дата на неговото извършване, не обуславя извод за допуснато съществено прецусално нарушение. Сочи, че то съвпада с датата на неговото установяване, която пък е посочена изрично – 24.07.2018г. Твърди, че въззивният съд е тълкувал разширително писмените доказателства и депозираните свидетелски показания на експерта, поради което е достигнал до погрешното заключение, че в случая не се касае за различни игрални автомати. Счита за релевантно мнението на експерта, че се касае за различен, модифициран игрален автомат, чийто номер не съвпада с този посочен в издаденото на дружеството удостоверение за издаден лиценз. Поради това намира, че е дадена вярна правна квалификация на нарушението – чл.38 ал.1 от ЗХ.

На изложените основания претендира отмяна на въззивното решение и постановяване от касационната инстанция на друго, с което да потвърди НП. В съдебно заседание не се явява представител.

Ответникът „Кеприкорн 555ЕООД, в депозиран чрез представляващия писмен отговор, оспорва касационната жалба. Счита, че решението е постановено при спазване на процесуалните норми и при правилно приложение на материалния закон. Излага подробни съображения, поради които счита за правилни изводите на въззивния съд за постановяване на процесното НП при допуснати съществени процесуални нарушения – липса на дата на нарушението и описание на същото, несъответстващо на повдигнатото обвинение; и в нарушение на материалния закон – недоказаност на релевантни факти от хипотезиса на посочената като нарушена норма на чл.38 ал.1 от ЗХ. На изложените основания моли решението на въззивната инстанция да се остави в сила. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски, в т.ч. и възнаграждение за един адвокат.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на ВРС е правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и закона, поради което не са налице основания за неговата отмяна.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

            Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна поради следното:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на Кеприкорн 555ЕООД против гореописаното НП. За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че въз основа заповед на Педседателя на ДКХ, на 24.07.2018г. служители на комисията, сред които и св.К., извършили проверка по ЗХ в игрално казино DIAMOND CLUB“, к.к.Зл.пясъци, х-л „Хавана“, в което се извършвали хазартни игри от „Кеприкорн 555 ЕООД с Удостоверение за издаден лиценз № 000030-5837/14.05.2018г. на ДКХ. В хода на същата било констатирано, че в казиното се експлоатира игрален автомат с наименование MULTI GAMINATOR 42, тип, версия FV623CFD с идентификационен номер 173382, който не отговарял по наименование, тип и версия на вписания в Удостоверение за издаден лицевз № 000030-5837/14.05.2018 г. на ДКХ игрален автомат с наименование GAMINATOR 19, тип, версия FV623 и идентификационен номер 173382. Били снети писмени обяснения от К.С - гейм мениджър, който посочил, че процесният игрален автомат с идентификационен номер 173382 е от одобрен тип и че в горния десен ъгъл на монитора на игралния автомат се изобразява версията му, а именно “Гаминатор 19“. Направените констатации били обективирани в Констативен протокол с № 006619/24.07.2018г. И въз основа на същите на дружеството бил съставен АУАН затова, че в казиното се експлоатира игрален автомат, който не отговаря по наименование, тип и версия на вписания в Удостоверение за издаден лиценз № 000030-5837/14.05.2018г. на ДКХ. Деянието било квалифицирано като нарушение на чл.38 ал.1 от ЗХ. Актът бил надлежно връчен и подписан с възражение, като подробни такива постъпили в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Административнонаказващия орган /АНО/ като счел последните за неоснователни, възприел изцяло установената в акта фактическа обстановка и дадената правна квалификация, издал процесното НП, като наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 2 000 лв. на осн. чл.101 от ЗХ.

Въззивният съд е приел горната фактическа обстановка за безспорно установена от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства и свидетелски показания на св.К., които е кредитирал като  непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства. От правна страна е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от закона срокове.

За да отмени НП е изложил подробни мотиви обуславящи извода му за допуснати при издаването му съществени процесуални нарушения – на чл.42 т.3 и 4 от ЗАНН и на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, доколкото е налице пълна неяснота по отношение на това за какво нарушение е била ангажирана адм. наказателната отговорност на въззивното дружество и кога е било извършено. Изложил е, че в двата акта е посочена само дата на извършване на проверката но не и такава на извършване на нарушението. Приел е също така, че в актовете липсва описание на всички съставомерни факти и на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, предвид повдигнатото обвинение, тъй като липсват констатации и не е ясно дали се приема, че има промяна на обстоятелствата, подадено ли е искане и получено ли е ново удостоверение - факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението. В този смисъл не става ясно от фактическа страна какво точно приемат както актосъставителят, така и АНО - дали, че се експлоатира различен игрален автомат в проверения обект, или че е извършена промяна на обстоятелствата в нарушение на изискването за подаване на искане и за получаване на ново удостоверение. 

След подробен анализ на събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания, ВРС е изложил мотиви и за неправилно приложение на материалния закон, доколкото същите не установяват по безспорен начин да е допуснато соченото от АНО нарушение. Единствената констатирана от съда разлика между установения в обекта игрален автомат и вписания в лицензията такъв, касае обозначението „CF D“, като идентификационният номер на игралния автомат е бил производствено поставен и е идентичен с идентификационният номер, вписан в Приложението към Удостоверението.

 

Обжалваното решение настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. Не са налице наведените касационни основания. При постановяване на решението районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуални правила, извършил е цялостна проверка на обжалваното НП съгласно задължението по чл.312 и чл.313 ал.1 от НПК, приложими по препращане от чл.84 от ЗАНН. В тази връзка е изследвал дали АУАН и НП са издадени при спазване разпоредбите на ЗАНН и съответстват на изискванията за съдържанието им.

Районният съд не е нарушил и процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства; обсъдил е същите /както писмени така и гласни/. В мотивите към решението, е направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, които са съобразени с приложимите материално-правни разпоредби и които настоящият съдебен състав възприема като свои, на основание чл.221 ал.1 изр.2 от АПК, вр. чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне.

Правилен е изводът на въззивния съд за допуснати при постановяване на НП  наруушения на административнонаказателните производствени правила, които по естеството си са съществени и обуславят незаконосъобразност на оспорения акт. За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление, като писмено обективирано волеизявление следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да обема наказателното постановление са посочени в чл.57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва постановения от административнонаказващия орган резултат. Неспазването на така установените нормативни изисквания, има за последица постановен при съществено нарушение на закона акт.

В конкретния случай, НП изобщо не съдържа дата на вмененото нарушение. Неоснователно касатора твърди, че като такава следва да се възприеме посочената в НП дата на проверката. С оглед особеностите на конкретния случай, не може да се говори за идентичност на двете дати. След като не е посочен момента на подмяна на вписания в удостоверението за издаден лиценз игрален автомат, то не става ясно и от коя дата текат преклузивните срокове предвидени в нормата на чл.34 от ЗАНН. Изцяло се споделят и мотивите за липса на конкретика при описание на нарушението. Словесното описание на повдигнатото с НП обвинение, т.е. мотивите за издаването му, се свежда до това, че в игралното казино се експлоатира игрален автомат, който не отговаря по наименование, тип и версия на вписания в удостоверение за лиценз друг такъв. В същото време като нарушена разпоредба е посочена нормата на чл.38 ал.1 от ЗХ, която урежда реда за промяна на обстоятелствата в издаден лиценз. Действително в случая не става ясно дали се касае за нов автомат или за игрален автомат, предмет на удостоверението за лиценз, но с извършена промяна на същия, подлежаща на нова проверка и лицензиране. Последното препятства възможността да се извърши проверка дали са налице съставомерните признаци на вмененото с НП нарушение. Следва да се посочи и това, че депозираните в хода на въззивното производство показания на св.К. за евентуална модификация на игралния апарат, не могат да заместят мотивите в НП и да санират този порок.

Горното обуславя нарушение на императивните разпоредби на чл.57 т.5 от ЗАНН, което нарушава правото на защита на наказаното лице и е дотам съществено, че само по себе си обуславя незаконосъобразност на НП и отмяната му само на това процесуално основание. В този смисъл е безпредметно обсъждането на възраженията в касационната жалба относно правилността на изводите на въззивния съд за материалната незаконосъобразност на НП, тъй като тази преценка предпоставя издадено при спазване на процесуалните норми НП, каквото в случая не е налице. Още повече, че НП не дават задоволително обяснение на въпроса за какво точно нарушение е наложено административното наказание.

Мотивиран от изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не се установиха наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на ВРС е валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на процесуалния закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в сила. 

Предвед изхода на спора, принципно основателно се явява искането на наказаното лице за присъждане на съдебно-деловодни разноски, на основание чл.143 ал.1 вр. чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН. Доколкото обаче по делото не е представен списък по чл.80 от ГПК, както и доказателства за реално направени и заплатени от страната разноски, то такива не следва да й се присъждат.

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд - Варна

 

 

Р      Е     Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1755/02.10.2019г. по АНД № 2854/2019 г. на Районен съд – Варна, ХХVІІ-ми състав, с което е отменено Наказателно постановление № 121/17.10.2018г. на Председателя на Държавна комисия по хазарта, с което на „Кеприкорн 555“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Аксаково, ул.“Алексей Павлович“ № 11, ет.2, представлявано от управителя А.И.Ж., за нарушение на чл.38  ал.1 от ЗХ е наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв. на основание чл.101 от ЗХ.

 

Решението е окончателно.

           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.        

 

 

                                                                                         2.