Р Е Ш Е Н И Е

No-

гр.В., 28.12.2011г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       Варненският окръжен съд, търговско отделение, в публично заседание, проведено на дванадесети декември, през две хиляди и единадесета година в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Ж.ДИМИТРОВА

 

при секретаря Х.А., като разгледа докладваното от съдия Ж.Димитрова т.д.№1721 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявени от „Енергоинвестинженеринг” ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр.С., район С., п.к.1220, ул.”202-ра”, No-6, представлявано от управителя К.Б.Ш., чрез процесуалния му представител срещу „Черноморска технологична компания” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.В., ул.”*”, No-25, представлявано от изп.директор М.Б. искове за заплащане на сумата от 90 000 щ.долара, представляващи общия размер на 36 неплатени месечни вноски за ползването на имота по 2500 щ.долара за всеки месец за периода 30.06.2008 година до 30.06.2011 година, на осн. чл.236, ал.2 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 04.07.2011 година до окончателното заплащане на задължението, ведно със законната лихва за забава върху всяка една вноска за периода месец юни, 2008 година – месец юни - 2011 година до датата на завеждане на иска – 04.07.2011 година, както и за предаване владението върху процесния имот – газопроводно отклонение от АГРС „Добрич” до ОЦ „Добрич”, на осн. чл.233, ал.1 ЗЗД.

В исковата си молба от 04.07.2011 година, уточнена с молба от 04.10.2011 година ищецът „Енергоинвестинженеринг” ЕООД излага, че на 28.06.2001 година сключил договор с ответника, по силата, на който му учредил право на ползване за срок от 10 години срещу заплащане на определена цена, платима на месечни вноски за имот- газопроводно отклонение от АГРС „Добрич” до ОЦ „Добрич”. Ответникът, считано от 01.03.2007 година не заплащал дължимите месечни вноски, всяка една в размер на 2500 щ.долара, поради което ги дължи, ведно с лихва за забава. Към датата на депозиране на исковата молба договорът е прекратен поради изтичане на десетгодишния срок, поради което ответникът следва да предаде имота. Налице е облигационно правоотношение по договор за наем, тъй като договорът се е трансформирал в договор за наем.

     Ответникът е представил отговор, в който излага, че исковете са неоснователни. Не оспорва факта, че между страните има сключен договор за учредяване на право на ползване по чл.56 ЗС, комбиниран с предварителен договор за покупко-продажба от 28.06.2001 година, като е уговорена цена за предоставеното ползване в размер на 315 000 щ.долара, платими на ежемесечни вноски. Тъй като сключения договор е в обикновена писмена форма, а не в предвидената нотариална то ищецът не е могъл и не е постигнал уговореното учредяване на ограничено вещно право на ползване. Отделно твърди, че правоотношението е било прекратено с едностранно волеизявление от 21.06.2007 година, поради което продължилото ползване следва да се урежда по чл.59 ЗЗД. Оспорва размера, като твърди, че дори и да се приеме, че дължи обезщетение то следва да е в размерът, определен по методика на ДКЕВР. Оспорва се твърдението, че ищецът е собственик на процесния имот. Предвид липсата на наемно правоотношение между страните е неоснователен иска за предаване владението на наетата вещ. Моли съдът да постанови решение, с което отхвърли предявените искове, като присъди направените по делото разноски.

     Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

     Видно от представеният договор от 28.06.2001 година е, че ищецът „Енергоинвестинженеринг” ЕООД е учредил право на ползуване върху собственото му съоръжение – газопроводно отклонение от АГРС до ОЦ Добрич, като обектът е предаден на ползувателя с двустранно приемо-предавателен протокол, представляващ неразделна част от договора. Уговорената цена на правото на ползване е в размер на 315 000 щ.долара, платими на ежемесечни вноски от по 2500 щ.долара. Договорът е сключен в обикновена писмена форма.

     От заключението по назначената ССЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че за периода от 01.01.2008 година до 31.12.2008 година не са получени приходи от ответното дружество, като такива не са представени и за 2009 година и за 2010 година. В счетоводството на ищеца сумата от 115 991.32 лева, представляваща дължимата сума в щатски долара се води задбалансово по сметка 445 „Присъдени вземания”. В счетоводството на ответника не се установяват счетоводни записвания, съответно салда. Законната лихва за забава, изчислена по месеци, съответни на падежа е в общ размер от 15 033.679 щ.долара.

     Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

     С уточняващата си молба от 04.10.2011 година ищецът е посочил, че сумата от 90 000 щатски долара се претендира за периода 30.06.2008 година -30.06.2011 година като наемна цена по договор за наем, който не е прекратен. Излага, че наемният договор е представеният от него договор за учредяване на право на ползване, който поради своята нищожност следва да се конвертира в договор за наем, като цената за право на ползване следва да се приеме за наемна цена по договора.

     Предвид изложените в исковата и уточняващата молба, съдът е приел за разглеждане иск за заплащане на наемна цена по чл.232, ал.2 ЗЗД. В тежест на ищеца е при така предявеният иск да установи съществуването на валидно наемно правоотношение по договор за наем, по силата на което е предоставил правото на ползване срещу задължението на ответника да заплаща наемна цена. Между страните липсва спор относно факта, че ответникът ползува вещта. Представеният договор обаче, от който ищецът черпи права представлява договор за учредяване на право на ползване по чл.56 ЗС, който съобразно изискванията на закона следва да бъде сключен в нотариална форма. Неспазването на законоустановената форма води до нищожност на договора, поради което между страните не е налице валидно облигационно правоотношение, по силата на което ответникът да дължи заплащане на наемна цена. Несъстоятелно е твърдението за извършена конверсия, тъй като за да е налице конверсия следва недействителната сделка да съдържа съществените признаци на друга позволена от страните сделка и страните да искат правното действие на конвертираната сделка, която да съответствува на техните цели. Гореизложеното обуславя извода, че е необходимо съгласие на страните за новото действие, затова не може да се каже, че конверсията настъпва по право, но дори и да се приеме, че е налице конверсия по право, то не са налице съществените белези на договора за наем, за да се приеме, че представения договор се е конвертирал в договор за наем.

Отношенията между страните следва да се уредят на плоскостта на неоснователното обогатяване, чрез иск по чл.59 ЗЗД, в който ползващият без основание чужда вещ следва да заплати пазарната цена за ползуването, определена чрез експертно заключение. Съдът е обвързан от обстоятелствата, изложени в исковата молба и дава правната квалификация, съобразно основанието на иска и тъй като ищецът се е позовал за дължимостта на сумата на валидно облигационно правоотношение по договор за наем, при липсата на такова искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

     С оглед отхвърлянето на главния иск следва да се отхвърли и искането за присъждане на лихва за забава.

     След като между страните не е налице валидно облигационно правоотношение по договор за наем следва да се отхвърли и искането за предаване владението върху имота, вследствие прекратяването му, поради което искът за предаване владението на имота, на осн. чл.233, ал.1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Страната разполага с други правни способи да получи владението върху обекта.

     С оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 4884 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

     Воден от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявени от „Енергоинвестинженеринг” ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр.С., район С., п.к.1220, ул.”202-ра”, No-6, представлявано от управителя К.Б.Ш., чрез процесуалния му представител срещу „Черноморска технологична компания” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.В., ул.”*”, No-25, представлявано от изп.директор М.Б. искове за заплащане на сумата от 90 000 щ.долара, представляващи общия размер на 36 неплатени месечни вноски за ползването на имота по 2500 щ.долара за всеки месец за периода 30.06.2008 година до 30.06.2011 година, на осн. чл.236, ал.2 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 04.07.2011 година до окончателното заплащане на задължението, ведно със законната лихва за забава върху всяка една вноска за периода месец юни, 2008 година – месец юни - 2011 година до датата на завеждане на иска – 04.07.2011 година, както и за предаване владението върху процесния имот – газопроводно отклонение от АГРС „Добрич” до ОЦ „Добрич”, на осн. чл.233, ал.1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „Енергоинвестинженеринг” ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр.С., район С., п.к.1220, ул.”202-ра”, No-6, представлявано от управителя К.Б.Ш. да заплати на „Черноморска технологична компания” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.В., ул.”*”, No-25, представлявано от изп.директор М.Б. сумата от 4884 лева, представляваща разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в 2-седмичен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: