О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
Номер Година 28.10.2020 Град
Стара Загора
Старозагорски районен съд
Първи
граждански състав
На 28 октомври Година две хиляди и двадесета
В закрито заседание в следния състав
Председател:
Генчо Атанасов
Членове:
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
гражданско дело номер 1584 по описа за 2020 година.
Делото е образувано по искова молба
на К.Д.С. ***. На ответника е изпратен препис от исковата молба с приложенията
към нея, като към настоящия момент срокът за отговор на исковата молба е
изтекъл и по делото е постъпил отговор
от ответника.
При повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по
реда на чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за
разглеждането му. Възраженията относно редовността на исковата молба, направени
в отговора, се явяват неоснователни.
Исковата молба се съдържа достатъчно пълно описание на вредоносното деяние, а
въпросът за освобождаването на ищцата от такси и разноски е решен с определение
по ч.гр.д.№ 1461/2020 г. по описа на Старозагорския окръжен съд.
Съдът намира, че следва
да бъдат уважени доказателствените искания на страните за събиране на
доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед на това
следва да се приемат като доказателства по делото представените с исковата
молба документи, да се даде възможност на ищцата да води за разпит двама
свидетели в съдебно заседание, както и да се назначат съдебно-медицинска и
съдебна автотехническа експертизи, които да дадат отговор на въпросите в
исковата молба и отговора на исковата молба. Следва да бъде уважено искането на ищцата за задължаване
на ответника да
представи по делото з.п. BG/02/118001674505/
07.06.2018 г. със срок на валидност от 07.06.2018 г. до 06.06.2019 г., сключена
за процесния автомобил. На основание чл. 186 от ГПК да
бъде издадено съдебно удостоверение на ищцата за снабдяване с посочените в исковата
молба документи от РУ на МВР - Раднево.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на
страните следва да бъде съобщен
изготвеният от съда проект за доклад по делото. Следва да се укаже на
страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на
някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото;
че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по
отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за
разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и
присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват
правна помощ при необходимост и право на това.
Воден от горното и на
основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
като доказателства по делото: декларация за материално и гражданско състояние
на К.Д.С. от 10.05.2020г., констативен протокол за ПТП с пострадали лица
327р-3632/20.05.2019г., план схема на ПТП, уведомление изх.№НЩ -636/30.01.2020г.,
писмо №НЩ-637/30.01.2020г., писмо изх.№24-01-32/14.01.2020г., електронна
справка от информационен център към Гаранционен фонд на база на подадени данни
от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите/ГОА/, към 19.05.2019г., известие за доставяне, амбулаторен лист
№954/19.05.2019г., искане за рентгенологично изследване, съдебно медицинско
удостоверение №58-1/2019г.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата да води за разпит двама свидетели в съдебно заседание.
ЗАДЪЛЖАВА ответника ЗД
„Бул Инс“ АД да представи з.п. BG/02/118001674505/ 07.06.2018 г. със
срок на валидност от 07.06.2018 г. до 06.06.2019 г., сключена за процесния
автомобил.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата
по силата съдебно удостоверение да се снабди от РУ на МВР - Раднево
с документите от административнонаказателната
преписка по случая, както и всички други документи,
изясняващи обстоятелствата по реализиране на процесното ПТП.
НАЗНАЧАВА съдебномедицинска
експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и
извърши необходимите проверки, даде отговор на въпросите, поставени в исковата
молба и отговорана исковата молба. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице д-р Милко Колев Сурчев.
ОПРЕДЕЛЯ първоначално възнаграждение на вещото лице в размер на 100 лева, платими
от бюджета, и депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 50 лева, които
да се внесат от ответника в тридневен срок от съобщението по набирателната
сметка на Старозагорския районен съд и банковият документ да се представи по
делото.
НАЗНАЧАВА
съдебна автотехническа
експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и
извърши необходимите проверки, даде отговор на въпросите, поставени в отговора
на исковата молба. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Николай Александров Савов. ОПРЕДЕЛЯ
депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 100 лева, който да се внесе
от ответника в тридневен срок от съобщението по набирателната сметка на
Старозагорския районен съд и банковият
документ да се представи по делото.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 01.12.2020г. от 10,30 ч.,
за която дата да се призоват страните и вещите лица след внасяне на определения
депозит за възнагражденията им.
СЪОБЩАВА
на страните проекта си за доклад по делото, както следва:
Производството по настоящото дело е образувано
по искова молба на К.Д.С. ***. Ищцата твърди в исковата си молба, че в резултат
на ПТП са й причинени телесни увреждания. На 19.05.2019 г. около 15:50 часа в
с. Сърнево, на път II-57 в района на автобусна спирка водачът Н.Т.Г.,
управляващ л.а. „Фиат Пунто“ с peг. № СН 9295 НН, нарушил
правилата за движение по пътищата и блъснал пресичащата на пешеходна пътека К.Д.С..
В резултат на ПТП били причинени телесни увреждания на ищцата. Във връзка с
причиняване на процесното ПТП на водача бил съставен АУАН по чл. 119 от ЗДвП.
Причина за настъпване на ПТП били допуснатите от него нарушения на правилата за
движение по пътищата. В конкретната ситуация водачът бил длъжен да пропусне
пресичащата на пешеходна пътека К.С., но не го направил. С оглед на изложеното
в случая съществувала пряка причинна връзка между деянието на виновния водач и
настъпилите общественоопасни последици - телесните повреди, причинени на
ищцата. За увреждащия л.а. „Фиат Пунто“ с peг. № СН 9295 НН,
управляван Н.Т.Г. имало сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п. BG/02/118001674505/ 07.06.2018 г. със срок на валидност една година, считано от
07.06.2018 г. до 06.06.2019 г. със ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София. По силата на
този договор, застрахователят покривал отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с
притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на
10000000 лв., която сума представлявала минималният размер на обезщетението за
неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите за 2019 г. при едно увредено лице, какъвто бил конкретният
случай. Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалата предявила
претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗД „Бул Инс“ АД и представила
всички документи, с които разполага. С писмо с обр. р. от 10.01.2020 г.
застрахователят бил уведомен за настъпилото събитие. По случая била заведена
щета с № **********, по която застрахователят не изплатил обезщетение. С оглед
на изложеното, в случая за ищцата бил налице правен интерес да предяви
претенцията си за плащане пред съда. Твърди, че при процесното ПТП получила
следните травматични увреждания: разлят оток по лявата
тазобедрена област и горната повърхност на лявото бедро, контузия на таза,
ограничение в движението на левия долен крайник и други. След инцидента на
19.05.2019 г. й била оказана първа помощ от екип на ФСМП - Раднево, след което
била транспортирана до болницата в гр. Раднево. Там й бил извършен преглед и
направена рентгенография. Вследствие на констатираните травми й била поставена
диагнозата „травма на таза“ и била освободена. На 20.05.2019 г. била прегледана от специалист съдебен
лекар към Съдебна медицина - Стара Загора, като същата била с оплаквания от
силна болка при стъпване върху левия долен крайник. Установено било, че по
горната повърхност на лявото бедро и към областта на тазобедрената става има
разлят оток, който бил болезнен при опипване. В заключението си съдебният лекар
отбелязал, че е получила разлят
оток по лявата тазобедрена област и горната повърхност на лявото бедро,
контузия на таза, ограничение в движението на левия долен крайник, които травматични увреждания отговаряли по време и начин да са получени
при процесното ПТП. Във връзка с травмата и ограничените и болезнени движения
била дадена препоръка да бъде направена консултация със специалист
ортопед-травматолог. В резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП
търпяла силни болки и много страдания, като не се чувствала добре физически и
емоционално. Поради причинените травми за дълго време следвало да спазва режим
на покой и да не се натоварва физически и психически. Придвижвала се с чужда
помощ, като за това време разчитала на помощта на своите близки за задоволяване
на елементарни житейски нужди. Преди процесното ПТП била в добро здравословно
състояние и с динамично ежедневие. След инцидента обаче за дълъг период от
време била лишена от обичайния си начин на живот, срещите с приятели, както и
от възможността да работи. И към настоящия момент все още не се била
възстановила напълно и продължавала да изпитва болка по контузионните места.
Освен болките ищцата изживяла и силен стрес по време на процесното ПТП, който в
съвкупност с получените от нея физически травми, с отразявал изключително
негативно на здравословното и емоционалното й състояние и щял да остане за цял
живот в нейното съзнание. С оглед на изложеното причинените неудобства, болки и
страдания следвало да бъдат компенсирани. Счита, че паричното обезщетение, не
можело да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило
удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира
страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на
неблагоприятните последици от претърпените телесни увреждания. Счита, че
вредите били в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия л.а.
„Фиат Пунто“ с per. № СН 9295 НН - Н.Т.Г., а за причинените от него вреди отговарял ответникът
по делото ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София. Съгласно чл. 432 от КЗ увреденият имал
право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителната
застраховка “Гражданска отговорност”, поради което за нея бил налице правен
интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за
причинените й неимуществени вреди. Предявеният иск бил съобразен от една страна
с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и
страдания от причинените телесни увреждания, а от друга страна с лимита на
отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2019 г. и съдебната
практика при компенсиране на вреди от този вид. Моли съда да осъди ответника ЗД
„Бул Инс“ АД - София да й заплати обезщетение в размер на 1000 лв., частичен
иск от 30000 лв., за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени
болки и страдания вследствие на получените телесни увреждания при процесното
ПТП. Претендира законна лихва върху сумата, считано от 26.05.2019 г.-датата на
която изтича срокът по чл.429, ал.З от КЗ, вр. с чл.430, ал.1 от КЗ, евент. от
10.01.2020г., до окончателното изплащане. Моли съда да й присъди направените по
делото разноски. По делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който
заявява, че оспорва изцяло ищцовата претенция. Увреденото лице К.Д.С. не била
изпълнило визираните в чл. 498, ал.2 от КЗ свои задължения - да представи на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите на виновния водач документите, с които разполага и които били
свързани със застрахователното събитие и причинените вреди. Във връзка с
твърдяното от ищцата ПТП била образувана застрахователна преписка - щета №
**********. С предявената извънсъдебно от ищцата претенция на застрахователното
дружество не бил представен нито един документ, установяващ виновността на
някой от участниците в ПТП. Тъй като в конкретния случай липсвали безспорни
доказателства, документално удостоверяващи вината на водач, управлявал
участващо в ПТП МПС и застраховано в ЗД „Бул Инс" АД, застрахователят не
само уведомил ищцата, че представените документи не са достатъчни за вземане на
окончателно решение, но се възползвал и от възможността, предвидена в чл. 496,
ал.4 от КЗ - сам изискал необходимите му документи, изготвени от други
компетентни органи и лица - ОД на МВР - Стара Загора. Въпреки това, по
преписката не били представени от ОД на МВР - Стара Загора документи,
установяващи виновността на някой от участващите в ПТП от 19.05.2019год., което
попречило на застрахователя окончателно да се произнесе по щетата. В процесния
случай както със застрахователната претенция, така и с исковата молба не били
представени доказателства водачът на лек автомобил марка „Фиат" модел
„Пунто" с per. № СН 9295 НН - Н.Т.Г. да има вина за настъпване на процесното ПТП и
вредоносните последици от него по отношение на ищцата. Оспорва твърдения в
исковата молба механизъм на пътнотранспортно произшествие от 19.05.2019год.,
като оспорва и твърдението транспортният инцидент да се е осъществил
изключително по причина от действията на водача на лек автомобил „Фиат"
модел „Пунто" с peг. № СН 9295 НН - Н.Т.Г.. Оспорва твърденията за настъпили в причинно -
следствена връзка с механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди,
техния интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени,
като оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават
размера на исковата претенция за неимуществени вреди. Самостоятелно прави и
възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалата К.Д.С. при
осъществяване механизма на ПТП, като поддържа, че причина за настъпване на
претендираните вреди са и извършени от нея нарушения на разпоредбите на Закона
за движение по пътищата, изразяващи се в пресичане на уличното платно, без да
възприеме цялостната пътна ситуация, т.е. при неупражнен визуален контрол към
посоката на движение, от която са идвали автомобили. Принос за настъпване на
ПТП имала и ищцата, която в нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП,
както и на чл. 114, т. 1 отЗДвП при предприетото пресичане на пътното платно не
е съобразила разстоянието до приближаващото превозно средство и неговата
скорост на движение, пътната обстановка, а също така и ненужно е удължила
времето си за пресичане. Наред с това ищцата била навлязла внезапно на платното
за движение. Счита, че ако ищцата бе спазила правилата на чл. 113, ал. 1, т. 1
и т. 2 от ЗДвП, както и на чл. 114, т. 1 от ЗДвП, не би се стигнало до
настъпване на вредоносния резултат. При определяне размера на обезщетението за
неимуществените вреди, съдът следвало да извърши преценка на конкретни
обстоятелства, определени по относимост от практиката на Върховен съд, с оглед
приложение на принципа за справедливост. С оглед твърденията по основанието на
предявената претенция и предвид приложените доказателства поддържа, че
претендираната от ищцата парична сума е в изключително завишен размер, за да
доведе до репариране на нематериални вреди в техния действителен размер,
каквото било изискването на закона. Оспорва и твърдените с исковата молба
травми, получени от ищцата като вид и характер, като оспорва и твърденията за
тяхната продължителност - представените медицински документи не обосновавали
нито твърдените неимуществени вреди, нито искания размер на обезщетение за тях.
Не били налице медицински документи, обвързани с проследяване на здравословното
състояние на пострадалата, както и документи относно възстановителните процеси.
Оспорва твърдението, че ищцата дълго време е следвало да спазва режим на покой
и да не се натоварва физически и психически, че се е придвижвала с чужда помощ,
като за това време е разчитала на помощта на своите близки за задоволяване на
елементарни житейски нужди. Оспорва твърдението, че ищцата за дълъг период от
време е била лишена от обичайния си начин на живот, срещите с приятели, от
възможността да работи, както и че все още не се е възстановила напълно и
продължавала да изпитва болка по контузионните места. Описаните в представеното
с исковата молба съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 58 - I/ 2019 г.
травматични увреждания осъществявали медикобиологичните признаци на леки
телесни повреди, при които оздравителният процес бил в максимален срок до 30
дни. Т.е. нямало как повече от една година след ПТП ищцата все още да не се е
възстановила напълно и да продължава да изпитва болка по контузионните места.
Оспорва твърдението, че ищцата е изживяла и силен стрес, който в съвкупност с
получените от нея физически травми се отразяват изключително негативно на
здравословното и емоционалното й състояние и ще остане за цял живот в нейното
съзнание. От една страна, по делото нямало обективни данни ищцата да е получил
каквито и да било душевни болки и страдания, които да се намират в пряка
причинно - следствена връзка с претърпяното ПТП от 19.05.2019год. - да е
посещавала специалист за изживения стрес, както и да са й предписвани и да е
приемала лекарства. Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ
застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите покривал отговорността на застрахования за причинените на трети
лица вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение или престой неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт. Описаните в исковата молба
неимуществени вреди - силен стрес - по естеството си не били резултат от
телесно увреждане на ищцата, а засягали нейната психо - емоционална сфера. С
оглед
горепосочената разпоредба, ограничаваща отговорността на застрахователя, тези
вреди не подлежали на репариране по силата на задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Оспорва изцяло иска за
присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди като неоснователен по
съображенията за неоснователност на главния иск. На самостоятелно основание оспорва
началния момент, от който се претендира лихвата - от 26.05.2019год. - като се
сочи, че това била датата, на която изтичал срокът по
чл. 429, ал. 3 от КЗ във вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ. Оспорва и евентуално
претендирания начален момент за присъждане на лихва - от 10.01.2020год. -
датата, на която се твърди, че застрахователят е бил уведомен за процесното
ПТП. Моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло предявения
от К.Д.С. иск за неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан.
Алтернативно моли, в случай, че счете за основателна исковата претенция на
ищцата, то да намали размера на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди, тъй като претендираният размер не кореспондирал с принципа на
справедливостта и установената съдебна практика и не се доказвали твърдените за
претърпени в исковата молба травми от ищцата. В случай, че настоящият съдебен
състав, намери за установено наличието на твърдяните неимуществени вреди, моли
съда да определи размера на дължимото обезщетение като се съобрази с принципа
на съразмерност и справедливост заложен в чл. 52 ЗЗД, както и с разпоредбата на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД и вземе предвид и отчете съпричиняването от страна на ищцата.
Претендира съдебно - деловодни разноски, както и адвокатско възнаграждение. От
изложените обстоятелства в исковата молба се
налага изводът, че е предявен иск по чл.432, ал.1 КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД,
уреждащ прекия иск за увреденото лице към застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на причинителя на вредите. Фактическият
състав на непозволеното увреждане обхваща следните елементи: деяние,
противоправност на деянието, причинна връзка, вреди и вина. Тежестта да се
докаже осъществяването на посочения фактически състав се носи от ищеца, като
единствено вината се презумира по силата на чл. 45, ал.2 ЗЗД. От своя страна
ответникът следва да докаже всички възражения, относно обстоятелствата,
изключващи някой от елементите на непозволеното увреждане, респективно
наличието на изключващи отговорността обстоятелства. В тежест на същия е да докаже и възражението си за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата.
УКАЗВА на страните, че спорът е
възможно да бъде решен чрез медиация или
друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която
е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване
в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване
в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в
отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ
при необходимост и право на това.
Да се връчи на ищеца препис от отговора на исковата молба.
Да се връчи на страните препис от
определението.
Определението не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: