Решение по дело №1517/2019 на Районен съд - Бургас

                                    Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1307                                            28.10.2019г.                           град Бургас

 

                                  В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,     наказателно отделение, XII-ти състав

На тридесети септември                                                     година 2019

В публично заседание в следния състав:

 

                                           Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА

                                           Съдебни заседатели:

 

Секретар: Камелия Славейкова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Бушандрова

НАХД № 1517 по описа на съда за 2019 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е oбразувано по жалба на К.Д.К., ЕГН **********, адрес: *** срещу Наказателно постановление НП № 18 - 0769 - 006420/12.03.2019 г., издадено от Началника на Сектор Пътна полиция към ОДМВР гр. Бургас, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 850 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с надлежно упълномощен процесуален представител. Поддържа жалбата. Ангажира доказателства.

За ответника по жалбата - сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Бургас, редовно призовани, представител не се явява в съдебно заседание пред настоящия съд. Не изразяват становище. Не ангажират нови доказателства.

Жалбата е депозирана в рамките на седмодневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 , подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 26.08.2018 г., около 22:04 часа в гр. Бургас, на ул. „Тодор Александров“, в посока от кръстовище с ул. „Спортна“ към надлез „Вл. Павлов“, жалбоподателят управлявал лек автомобил Хонда Сивик, с per № А****МС, като управлявал автомобила със скорост 119 км/ч, при разрешена за населено място до 50 км/ч. Скоростта била фиксирана и заснета с ATCC TFR1-M № 510/07, клип № 3606 и била приспадната с допустима грешка от - 3%.

Бил установен собственик на автомобила, който попълнил декларация по чл. 188 ЗДвП, в която посочил, че именно жалбоподателят е управлявал автомобила в деня на нарушението. Предвид гореизложеното, на К. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение, за извършеното нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на 04.12.2018г, в негово отсъствие, в присъствие на двама свидетели. До нарушителя била изпратена покана за връчване на АУАН, като той се запознал със съдържанието му и го подписал на 21.02.2019г, като посочил, че има възражения.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 , подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган, но при съставянето на НП е допуснато съществено нарушение, което е опорочило производството и е довело до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление, поради следните съображения:

Производството по установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част от които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Наказателната и административнонаказателната доктрина приема, че давността е институт на материалното право. Следователно за давността по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, съдът трябва да следи служебно. Началото на тримесечната административно наказателната давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34 ал. 1 от ЗАНН). Следователно, определената с нормата на чл. 53 от ЗАНН компетентност на органите на ПП ОДМВР Бургас да съставят АУАН, по дефиниция означава освен право да привличат към административнонаказателна отговорност субектите извършили нарушения, още и задължение за тези длъжностни лица да установяват своевременно нарушенията и техните извършители.

В настоящия случай, АУАН е съставен на 04.12.2018г, а нарушението е извършено на 26.08.2018г, т. е. АУАН е съставен след предвидения в ЗАНН 3 месечен срок. При неспазване на този срок, не следва да се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява.

АУАН е следвало да бъде съставен до 26.11.2018г. Видно от представените по делото доказателства, АУАН е бил съставен на 04.12.2018г, т.е. след предвидения в Закона срок.

Тук следва да се подчертае, че пропускането на по-краткия тримесечен срок не е основание за прилагане на по-дългия едногодишен/двугодишен срок от извършване на нарушението при преценката за срочното съставяне на акта за установяване на нарушението. Двата срока се намират в определено съотношение помежду си, което се изразява в поглъщането на тримесечния срок от откриването на нарушителя от едногодишния/двугодишния срок от извършването на нарушението. Т.е. след изтичане на по-дългия срок за компетентния орган се погасява правото да състави акт за административно нарушение, независимо че не е изтекъл тримесечният срок от откриване на нарушителя. Съответно след изтичане на тримесечния срок от откриване на нарушителя се погасява административно наказателната отговорност на нарушителя и респективно правото на компетентното длъжностно лице да състави акт, макар и в рамките на едногодишния/двугодишния срок от извършване на нарушението.

Това обстоятелство, а именно съставянето на АУАН след изтичане на сроковете по чл.34, ал.3 от ЗАНН се явява съществено процесуално нарушение, което не може да бъде „санирано” в съдебната фаза на производството и налага отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен, без да се разглежда спора по същество.

Мотивиран от изложените съображения Бургаският районен съд на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН

 

                                            Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП № 18 - 0769 - 006420/12.03.2019 г., издадено от Началника на Сектор Пътна полиция към ОДМВР гр. Бургас против К.Д.К., ЕГН **********, адрес: ***, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 850 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-гр. Бургас.

 

 

                                                                              СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА

В.О.: К.С.