Присъда по дело №836/2012 на Окръжен съд - Русе

             Русенска окръжна прокуратура е обвинила подсъдимите,както следва:

               Е.А.Б.:

              1. В това,че на 28.09.2012г. в землището на жилищно образувание ”Стълпище”, общ.Мечка обл.Русе в съучастие  с П.И.П., като извършител, чрез използване на технически средства-металотърсач, права лопата и кирко-брадва и МПС-лек автомобил „ Фиат Панда” с рег. № Р **** РВ,не по законоустановения ред извършил изкопни работи на територията на недвижима културна ценност-римска крепост „Тримамиум”- престъпление по чл. 277а,ал.3, вр. ал.2,пр.2, вр. чл. 20, ал.2 от НК.

      2. В това че на 28.09.2012 г. в землището на жилищно образувание ”Стълпище”, общ.Мечка обл.Русе, противозаконно държал оръдие-металотърсач, за което знаел, че е послужило и предназначено за търсене на археологически обекти-престъпление по чл. 277а,ал.7 от НК.

     3. В това,че на 28.09.2012 г. в гр. Русе държал археологически обекти:1 брой грош на Цар Йоан Александър/1331-1371г./ и 1 брой връх на стрела,датиращ от периода 9-11 век век,които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред,съгласно § 5,ал.1,§ 6 и § 7 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗКН, вр.с Раздел II,глава VI от ЗКН,вр. с Наредба № Н-3 от 03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности на Министерството на културата-ДВ 101/18.12.2009г.-престъпление по чл. 278,ал.6, пр.1 от НК.

  П.И.П.:

              1.В това,че на 28.09.2012 г. в землището на жилищно образувание ”Стълпище”, общ.Мечка обл.Русе в съучастие  с Е.А.Б., като извършител, чрез използване на технически средства-металотърсач и права лопата и МПС-лек автомобил „ Фиат Панда” с рег. № Р **** РВ, не по законоустановения ред извършил изкопни работи на територията на недвижима културна ценност-римска крепост „Тримамиум”-престъпление по чл. 277а,ал.3, вр. ал.2,пр.2, вр. чл. 20, ал.2 от НК.

 2. В това,че на 28.09.2012 г. в землището на жилищно образувание ”Стълпище”, общ.Мечка обл.Русе, противозаконно държал оръдие-металотърсач, за което знаел че е послужило и предназначено  за търсене на археологически обекти-   престъпление по чл. 277а,ал.7 от НК.

     3. В това,че на 28.09.2012 г. в гр. Русе държал  повече от три археологически обекта: 3 броя монети на император Константин I,датиращи от периода 311-330год. и 1 бр.елипсовидна апликация-бронзова,датираща от периода 9-11 век, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред,съгласно § 5,ал.1,§ 6 и § 7 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗКН,вр.с Раздел II,глава VI от ЗКН,вр. с Наредба № Н-3 от 03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности на Министерството на културата-ДВ 101/18.12.2009г.-престъпление по чл. 278,ал.6, пр.3 от НК.

                  Про­ку­ро­рът по­д­дър­жа об­ви­не­нията по отношение на двамата подсъдими. Изразява становище,че всеки един от тях ­следва да бъде признат за виновен за всяко едно от деянията, като му бъде наложено наказание от вида лишаване от свобода в размер под средния на предвидения в текстовете на НК, както и кумулативното наказание глоба под средния размер на предвиденото в текстовете. На основание чл.23 от НК на всеки един от подсъдимите да бъде определено едно общо наказание лишаване от свобода, към което да бъде присъединено наказанието глоба. На основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наказанието лишаване от свобода да бъде отложено за подходящ изпитателен срок. На основание чл.53 ал.1 б.”а” от НК да бъдат отнети в полза на Държавата веществените доказателства по делото, включително и лекия автомобил. На основание чл.53 ал.1 б.”б” от НК и чл.278 ал.7 от НК да бъдат отнети в полза на Държавата археологическите обекти, предмет на престъпленията, веществени доказателства по делото. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията.

                   Подсъдимите не дават обяснения, не се признават за виновни, считат,че не са извършили престъпленията, в които са обвинени и искат да бъдат оправдани. Упълномощеният им защитник изразява становище,че обвиненията са недоказани от обективна и субективна страна, поради което подсъдимите следва да бъдат признати за невинни и оправдани по всички обвинения, като им бъдат върнати всички веществени доказателства по делото. Алтернативно пледира, че деянията са малозначителни и следва да се приложи чл.9 ал.2 от НК. Отново алтернативно,в случай,че подсъдимите бъдат признати за виновни за извършените престъпления, се иска определяне наказания при условията на чл.55 от НК. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията.

Съ­дът, след пре­цен­ка на съ­б­ра­ни­те до­ка­за­тел­с­т­ва, при­е­ма за ус­та­но­ве­но от фа­к­ти­че­с­ка стра­на сле­д­но­то:

                   Подсъдимият Е.А.Б. е на 61 години, живее в с.Пиргово, обл.Русенска, български гражданин, женен, със средно  образование, пенсионер, не осъждан /реабилитиран по право/.

                  Подсъдимият П.И.П. е на 52 години, живее в гр.Русе, български гражданин, неженен, със средно образование,  не работи, не осъждан.

                  Двамата подсъдими се познавали. Същите се занимавали с престъпна дейност, свързана с издирване, придобиване и покупко-продажба на движими културни ценности, като имали интерес основно към монети. За целта всеки един от тях притежавал и металотърсач.  

                  На 28.09.2012г. подсъдимите Е.Б. и П.П. решили да извършат незаконни изкопни работи и да търсят монети и други антични предмети на територията на римската крепост ”Тримамиум”, намираща се в землището на селищно  образувание ”Стълпище”, Русенска област /вилна зона с около 10-тина къщи/. Местността „Стълпище” се намирала отдалечена от населени места, най-близкото селище до нея било с.Мечка и тя се намирала на 3 км. западно от селото. Там се намирали няколко археологически обекта, единият от които била крепостта „Тримамиум”. Крепостта била обявена за паметник на културата с Д.В. бр.57 от 1968г. и представлявала недвижима културна ценност по смисъла на чл.47 ал.1 и 8 от ЗКН. Тя се намирала в гориста местност, с голяма денивелация, разположена на площ от 24 дка по видимите останки на крепостните стени. В района били извършвани археологически проучвания на 200 кв.м., като в същото време имало и над 100 иманярски изкопа, които непрекъснато били доразширявани от иманяри. Районът не бил ограден или обозначен, нямало табели или охрана. До крепостта нямало възможност за достъп с автомобили. Превозно средство  можело да стигне до последните къщи, намиращи се в ниското, където живеели хора и имало път, след което до крепостта се вървяло пеша по пътека по склона.

                  В изпълнение на взетото решение, подсъдимите Е.Б. и П.П. отишли до с.о. „Стълпище” с л.а. ”Фиат Панда”, рег.№ Р **** РВ, собственост на подс.Б.. С автомобила те пренесли необходимите им за изкопните работи и притежавани от тях 2 металотърсача с акумулаторна батерия „LAVA”, 2 прави лопати и кирко-брадва. Спрели автомобила до последната от къщите намираща се в района, до която имало достъп с лек автомобил. След това двамата, с посочените технически средства, продължили пеша и отишли на територията на римската крепост ”Тримамиум”. Двамата подсъдими се насочили към различни изкопи, които били налични и резултат от предходна иманярска дейност, влезли в тях и започнали да извършват изкопни работи, използвайки и металотърсачите си,за търсене на метални предмети.

               Същевременно в ТЗ”БОП-Русе били установени данни за извършваното от подсъдимите. Бил сформиран екип от полицейски служители, за разкриване и задържане на лицата, които стигнали с леки автомобили до с.о.„Стълпище”. Това били свидетелите: М.Х., Г.Г., Н.С., Г. Л., Л.Н., В.Д. и други служители. Същите били разпределени по двойки и предприели подход към местата, където подсъдимите извършвали изкопни работи. В района било много тихо, нямало обхват на мобилните телефони, подсъдимите не се виждали и полицейските служители не знаели точно къде са лицата, поради което се ориентирали по звука издаван от металотърсачите. Това бил характерен пиукащ звук, който се чувал на голямо разстояние.

                  След като спрели леките автомобил до последната къща, до която имало достъп с автомобил, свидетелите започнали да се качват пеша по склона, по пътеката намираща между къщата на бившия кмет на гр.Русе Д. К. и къщата, до която свидетелите спрели автомобилите си. До тази къща бил спрян и автомобила на подсъдимите. Двама от служителите останали при лекия автомобил на подсъдимите. Останалите се качили по посочената пътека и достигнали на територията на римската крепост „Тримамиум”.

              Св.М.Х. и Г.Г. установили и задържали подс. П.П., в момента, в който копаел в изкопа, като до него стоял включен и металотърсача му. Същият обяснил на полицейските служители присъствието си там с думите, че е видно, че копае, за да намери антични предмети.

             Същевременно св.Л.Н. и В.Д. установили и задържали подс.Е.Б., който копаел в друг изкоп, като до него също стоял включен металотърсача му. Подс.Б. заявил на полицейските служители,че копае, за да намери антични предмети, като дори им обяснил,че не копае за грънци, а само за монети.    

            След това били извършени огледи на местопроизшествие на изкопите, където били задържани подсъдимите, направени били и снимки. Били установени прясно изкопаните отвори по старите изкопи, от извършените изкопни работи от подсъдимите. Били иззети и 3 бр.парчета от керемида с червеникав цвят, които били фрагменти от римски керемиди от периода  III- VI век. Те били иззети от изкопа, в който е копаел подс.П.П. и са приложени като веществено доказателство по делото.

             С протокол за претърсване и изземване били иззети от изкопа, където се намирал подс.П.П. притежаваните от него металотърсач” MIKRON NRG 100”, права лопата с дървена дръжка и мобилен телефонен апарат ”Нокиа”.

             С протокол за претърсване и изземване били иззети от изкопа,където се намирал подс.Е.Б. притежаваните от него металотърсач” WHITES ELECTRONS”,модел 5900/Di PRO SL, права лопата с дървена дръжка, кирко-брадва и акумулаторна батерия „LAVA”.

             С протокол за доброволно предаване, подс.Е.Б. предал на органите на ТЗ „БОП”-Русе лекия си автомобил” ”Фиат Панда”,рег.№ Р ** ** РВ, с документите за него, ключодържател с два броя ключове и мобилен телефонен апарат „Моторола”.

             Впоследствие, на същата дата 28.09.2012г., били извършени претърсвания и изземвания и от жилищните помещения, ползвани от двамата подсъдими.

             От къщата на подс.Е.Б.,***, били иззети 1 връх на стрела и 1 бр.парче с неправилна форма, полукръгла с видими мъжки фигури.

             Видно от извършената историко-нумизматична експертиза посочените предмети представлявали археологически обекти /движими културни ценности/-1 брой грош на Цар Йоан Александър/1331-1371г./ и 1 брой връх на стрела,датиращ от периода 9-11 век .

              От жилището на подс.П.П.,***,  били иззети 3 бр.монети и 1 бр.монетовиден предмет,с неправилна форма, които били сложени в найлоново пликче, намиращо се под килима в спалнята на жилището. Били иззети и фактура за металдетектор и 2 бр.товарителници.

             Видно от извършената историко-нумизматична експертиза посочените предмети представлявали археологически обекти /движими културни ценности/-3 броя монети на император Константин I,датиращи от периода 311-330год. и 1 бр.елипсовидна апликация-бронзова, датираща от периода 9-11 век,

    Тези археологически обекти, иззети от жилищните помещения на подсъдимите Е.Б. и П.П. били държани от двамата подсъдими, без да бъдат идентифицирани и регистрирани по съответния законов ред, съгласно § 5,ал.1,§ 6 и § 7 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗКН, вр.с Раздел II,глава VI от ЗКН,вр. с Наредба № Н-3 от 03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности на Министерството на културата-ДВ 101/18.12.2009г.

     Видно от извършената техническа експертиза, иззетите от двамата подсъдими металотърсачи /метал детектори/ били фабрично произведени и комплектовани и предназначени за откриване на метални предмети на и под земята. Същите били изправни и годни да бъдат използвани по предназначение. Акумулаторът „LAVA” бил със същия капацитет, какъвто бил монтиран на металотърсача” WHITES ELECTRONS”,модел 5900/Di PRO SL.

                Подсъдимите държали посочените металотърсачи, които били предназначени и послужили за търсене на археологически обекти, без същите да бъдат регистрирани в Министерството на културата по реда на чл.152 ал.2, вр.чл.147 ал.6 от ЗКН.

      Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказана според показанията на свидетелите М.Х., Г.Г., Н.С., Г. Л., Л.Н., В.Д.-полицейските служители, участвали при установяването на подсъдимите и при обиските в жилищата им; свидетелите Г. Д.,Д.К.,Б.Л. и Р.К.- поемните лица, участвали при извършваните претърсвания и изземвания в местността „Стълпище” и в жилищата на подсъдимите. Според писмените доказателства и доказателствени средства: протоколи за оглед на местопроизшествие, протоколи за претърсване и изземване, протокол за доброволно предаване, справки от РИМ-Русе, НАИ с музей при БАН и ОД МВР-Русе сектор „ПП”, справки за съдимост, декларации, автобиографии както и от заключенията на приетите по делото експертизи: техническа експертиза,   историко-археологическа експертиза и историко-нумизматична експертиза и от иззетите веществените доказателства, подробно посочени в справката към приложението на обвинителния акт.

          От отразеното в протоколите за оглед на местопроизшествие,за претърсване и изземване и  доброволно предаване се установява къде какви вещи са намерени и какво е тяхното отношение към подсъдимите,с оглед отразените от тях обяснения в протоколите. От приложените в съдебно заседание фотоснимки, които следва да се считат неразделна част от подробно описаните в съдебно заседание  протоколи, се онагледяват същите. В протоколите е отразено,че са направени фотоснимки и факта на липсата им към ДП и представянето им по-късно в съдебно заседание, по никакъв начин не влияе на съдържанието и достоверността им. От показанията на разпитаните поемни лица, се потвърждава отразеното в протоколите. От тези доказателства се установява, че всеки един от двамата подсъдими е бил вътре в стар иманярски изкоп, като е копаел в него, търсейки археологически ценности и е бил с включен металотърсач, търсейки старинни метални предмети.

     В изкопа на подс.П.П. са открити 3 бр.парчета керемида, приложени като веществено доказателство по делото /л.5-6 от ДП/. Те не са предмет на обвинението, но видно от заключението на историко-археологическата експертиза /л.45 от ДП/ те представляват движима културна ценност,по смисъла на чл.53 ал.1 от ЗКН, но са без научна стойност. В същото време тяхното наличие в иманярския изкоп е свидетелство,че в непосредствена близост е имало антични постройки, което е още един аргумент за реално извършваната от този подсъдим иманярска дейност и реално копаене в стария изкоп, към момента на задържането му от органите на полицията.

    В протокола за претърсване и изземване на металотърсача, лопатата и другите оръдия /л.14-15 от ДП/ от подс. Е.Б., той е написал в собственоръчните си обяснения: „вещите са мои, използвам ги за търсене на монети”, което е извън съдебно признание от негова страна и потвърждава свидетелките показания за това какво е правил в тази местност и в този изкоп и за какво ползва посочените инструменти.

              От приложените по делото отговори от БАН-НАИ с музеи и от РИМ-Русе /л.55 и л. 57 от ДП/ е видно, че на двамата подсъдими не е издавано разрешение за извършване на теренни археологически проучвания, както и че двамата подсъдими нямат регистрирани монети, колекции от монети и не са подавали заявление от тяхно име за идентификация и регистрация на културни ценности.

             Съдът намира приетите по делото и не оспорени от страните експертизи за  обосновани, компетентни и подробни, поради което кредитира с доверие заключенията им и направените от експертите в съдебно заседание допълнения.

             Съдът дава вяра на заключението на техническата експертиза с приложен към нея фотоалбум /л.33-41 от ДП/. От нея се установява по несъмнен начин, че двата металотърсача /метал детектори/ са фабрично произведени и окомплектовани и са предназначени за откриване на метални предмети на и под земята. Те са изправни и годни за ползване по предназначението им. Акумулаторната батерия е със същия капацитет, какъвто е на акумулатора монтиран на единия от металотърсачите, подробно описан в експертизата, може да бъде използвана за захранването му. От допълненията направени в съдебно заседание  се установява,че експерта е изследвал същите металотърсачи, които са приложени като веществени доказателства по делото. Те от своя страна са същите, които са иззети от двамата подсъдими с горепосочените протоколи и са тези, които подсъдимите са ползвали при задържането им от органите на полицията.

               Съдът дава вяра на историко-археологическата експертиза /л.44-45 от ДП/ и 6-те броя снимки, неразделна част към нея-приложени на л.73 от делото,както и на допълненията направени от експерта в двете съдебни заседания. От тях се установява местонахождението на селищно образование „Стълпище”, наличието на регистрирани археологически обекти в района, от посочените в експертизата периоди и наличието на римската и късно римска крепост „Тримамиум”. Установява се обявяването на тази крепост и некропола за паметник на културата, провеждането на спасителни археологически разкопки на територията на крепостта и теренни обходи на цялата площ на местността „Стълпище” през периода 2006-2009г.,както и наличието на иманярски изкопи на хълма, където е разположена крепостта ”Тримамиум”. Експертът е категоричен,че координатите посочени в протокола за оглед на местопроизшествие от 28.09.2012г. на иманярските изкопи се намират в района на крепостта. При извършения от експерта оглед на същите на място е открита битова и строителна керамика от римската/късно римската епоха, проследяват се културни напластявания, което свидетелства,че изкопите се намират на територията на неукрепеното селище, което е движима културна ценност,по смисъла на чл.47 ал.1 и 6 от ЗКН. Трите изследвани фрагмента /веществени доказателства по делото/ представляват малки части от римски керемиди, които представляват движима културна ценност по смисъла на чл.53 ал.1 от ЗКН,но поради факта,че са запазени частично,те нямат експозиционна и научна стойност. В същото време наличието им в посочения изкоп е свидетелство, че в непосредствена близост е имало антични постройки.

           Заключението на експерта напълно кореспондира със свидетелските показания, относно мястото,  където са заловени подсъдимите- това е склона, който се намира зад и над къщата на Д. К., което място попада в района на крепостта /л.55 от делото/. На шестте снимки са показани двата иманярски изкопа,в които са били двамата подсъдими, които категорично попадат в районна на „Тримамиум” /л.81-82 от делото/. 

             Ползването на джипиес система и посочването на координатите на двата процесни изкопа по нея в приложените по делото протоколи и в историко-археологическата експертиза по никакъв начин не влияе на обвинението и на фактите, които подлежат на доказване по делото. Напротив тя само прави по-точно и ясно посочването на двата иманярски изкопа, тъй като безспорно се установи, че районът е гориста местност, с голяма площ и без обозначения и в противен случай за ориентири би следвало да се посочват разстояния до конкретни дървета или до къщите, които не са много близо и не би внесло по-голяма точност и яснота. От значение по делото е само факта дали двата изкопа попадат в района на местността „Стълпище”, в района на недвижима културна ценност и в района на крепостта „Тремамиум”, с оглед мястото на извършване на престъплението и неговите признаци. Предвид експертните заключения на приетите историко-археологическата и историко-нумизматичната експертизи и становищата на вещите лица Върбанов и Д. изкопите, в които са били подсъдимите безспорно попадат в този район. Двамата експерти са категорични за това, те са участвали лично в провежданите археологически разкопки в района и познават същия. На следващо място техните заключения се потвърждават от показанията на разпитаните свидетели-полицейските служители и поемните лица, участвали при установяването на подсъдимите, тяхното задържане и изготвянето на приложените по делото протоколи. С оглед изложеното е без съществено значение, чия собственост е тази джипиес система, тъй като и без посочването на координати по нея е безспорно доказано, че процесните изкопи се намират на територията на недвижима културна ценност и в района на посочената крепост, а с оглед свидетелките показания и отразеното в огледните протоколи е установено,че двамата подсъдими са се намирали вътре в двата изкопа.

                 Без съществено значение за фактите по делото е обстоятелството,че в обвинителния акт „Стълпище” е посочено като жилищно образование, а в експертизата като селищно образование, тъй като безспорно е установено, че се касае за местност извън населено място, най-близкото такова до местността е с.Мечка, местността е категорично индивидуализирана и няма никакъв спор по делото къде се намира и какъв е достъпа до нея. С оглед на това различие не е от съществено значение за конкретните обвинения, не сочи на процесуално нарушение, нито изисква изменение на обвинението в тази му част. Същото се отнася и до това дали процесната местност се намира в община Мечка или в община Иваново. Основният по делото въпрос е мястото на извършване на престъпленията да е точно и ясно посочено и конкретизирано,а това по настоящето дело е така-местността „Стълпище” в Русенска област, и няма никакъв спор, че става въпрос за посочената местност, която е единствена и известна в Русенска област,няма спор и за това,че подсъдимите са се намирали именно там.

                Съдът дава вяра на заключението на историко-нумизматичната експертиза  /л. 47-51 от ДП/ и направените в съдебно заседание допълнения от експерта. От тях се установява, че намерените в жилищата на двамата подсъдими предмети,които са веществени доказателства по делото, притежават белезите на движима културна ценност, съгласно чл.7 ал.1 от ЗКН и притежават научна стойност. Те са оригинално изработени предмети, през съответната епоха. Претърпели са характерните с течение на времето изменения-част от тях са патинирани или покрити с твърди варовикови отлагания и по тях не е регистрирана реставрационно-консервационна намеса.Експертът е посочил подробно точния вид, датировка, произход, материална изработка и други белези на всеки един от предметите. Това са: 1 брой сребърен грош на Цар Йоан Александър /1331-1371г./ и 1 брой железен връх на стрела, датиращ от периода 9-11 век /иззети от жилището на подс.Е.Б./ и 3 броя монети на император Константин I, от медни сплави, датиращи от периода 311-330 г. и 1 бр. елипсовидна апликация, бронзова, датираща от периода 9-11 век /иззети от жилището на подс.П.П./.

                Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, като последователни, подробни, логични, обективни и такива на незаинтересовани от изхода на делото лица. Всеки един от тях пресъздава своите лични възприятия от случилото се, както и казаното от подсъдимите, във връзка със задържането им вътре в изкопите и намирането на вещите в жилищата им. Показанията на свидетелите напълно кореспондират помежду си, както и с отразеното в писмените доказателства и доказателствени средства. Потвърждават се и от снимковия материал, на който двамата подсъдими ясно се разпознават в изкопите, където са заловени, като са видни и ползваните от тях металотърсачи, лопати и други инструменти. Те напълно кореспондират и със заключенията на приетите три експертизи, относно местонахождението на крепостта „Тримамиум”, достъпа до нея и конкретните изкопи, където са установени двамата подсъдими, изправността на металотърсачите и с останалите обстоятелства, подробно описани в експертизите.

                Съдът кредитира с доверие показанията на св.М.Х. /от досъдебното производство и пред съда-л.48-49 от делото/ и на Г.Г. /л.78-80 от делото/, които подробно и логично обясняват как са достигнали до местността „Стълпище”, къде са спрели лекия автомобил, къде са видели л.а. на единия от подсъдимите. Те са категорични,че са чули характерен пиукащ звук и са тръгнали в посоката, от където идва. Свидетелите са категорични, че са видели подс. П.П.-непознато за св.Х. лице, а за св.Г.-известно във връзка с работата му лице, с металотърсач в ръка, вътре в един от иманярските изкопи, а до него имало лопата. На въпроса на св.Х. какво прави подсъдимият отговорил, че копае, а св.Г. видял прясно изкопана пръст и керамика в изкопа. Обстоятелството, че св.Г. познава подс.П.П. във връзка с полицейската си работа не го прави заинтересован от изхода на делото,нито дискредитира неговите показания, тъй като те изцяло се потвърждават от показанията на св.М.Х., който пък не познава подсъдимите и района на с.о.”Стълпище”. Двамата свидетели са категорични,че подсъдимият е работел с металотърсача, казал на полицейските служители, че не ги е чул и е спрял да работи, когато са го видели. 

            Напълно логично звучат показанията на свидетелите,че металотърсачите са работели, издавали характерния пиукащ звук, който се е чувал на фона на тишината в района и именно по него те са се ориентирали в тази гориста местност. С оглед на това съдът им дава вяра, като обективни и достоверни. Предвид обширния район, гориста, пресечена местност, без пряка видимост до изкопите, не е възможно без този звуков ориентир да бъдат открити подсъдимите. Тъй като металотърсачът издава този звук при наличието на какъвто и да е метал, обстоятелството, че в изкопа не са намерени метални археологически предмети не опровергава показанията на свидетелите.

              Св.М.Х. е присъствал и при извършеното претърсване в дома на подс.П.П.,а св.Г.Г.-при претърсването в дома на подс. Е.Б. и са категорични относно намерените там монети и други археологически предмети и правените снимки, което се потвърждава и от отразеното в съставените протоколи и приложения снимков материал към тях.

              Съдът дава вяра на показанията на св.Н.С. /от ДП и пред съда-л..49-50 от делото/, който заедно с колегата си Г. Л. /който не е свидетел  по делото/ е останал до лекия автомобил „Фиат Панда” на подсъдимия Б.. Той е бил спрян пред една от последните къщи до които има достъп с превозно средство. Свидетелят е разговарял с живущите в тази къща и от тях е разбрал, че останалите паркирани там автомобили са техни. След известно време при тях слезли колегите им-свидетели по делото, които водели двамата подсъдими, а те носели маталотърсачи. Св.С. е присъствал при претърсването в жилищата на подс. Б.-***, където се намерили монета и стеличка,а след това и в апартамента му в гр.Русе и съдът кредитира показанията му и в тази им част като достоверни и напълно кореспондиращи с останалите писмени и гласни доказателства по делото.

              Съдът дава вяра на показанията на св.Л.Н., като обективни, точни и последователни. Той подробно и напълно логично обяснява накъде са тръгнали първоначално и впоследствие, от каква посока се е чувал характерния пиукащ звук на металотърсачите, по който са се ориентирали и къде са видели подс. Е.Б.. В момента на задържането подсъдимият е копаел в дупката,а до него е имало включен металотърсач, който е издавал характерен електронен звук. Този подсъдим е бил в най-голямата иманярска дупка в местността, отговорил е на свидетеля, че копае, а по-късно казал, че търси монети. В съдебно заседание беше изяснено наличното противоречие относно обстоятелството,дали подсъдимият е бил с металотърсач в ръка и слушалки на ушите или с такъв включен до него и със слушалки на врата. Относно това обстоятелство,съдът дава вяра на показанията на свидетеля, дадени в хода на ДП, като по близки по време до инкриминираните събития, тъй като след прочитането им в съдебно заседание свидетелят потвърди именно тях /л.54 от делото/ и тъй като именно по този звук той и останалите му колеги са се ориентирали в гористата местност, което е напълно логично и кореспондира с останалите гласни доказателства. Посоченото противоречие в показанията на свидетеля по никакъв начин не дискредитира неговите показания,не е в противоречие със заключението на техническата експертиза и с допълнението направено от вещото лице в съдебно заседание /че когато са поставени слушалки, пиукането на металотърсача не се чува надалеко/. Те са напълно логични и житейски правдиви, тъй като е напълно възможно подсъдимият в предходен момент да е ползвал металотърсача и да не е бил с поставени слушалки и поради това свидетелите да са чували характерното пиукане от работещия метаротърсач. Металотърсачът реагира на всякакви метални предмети,поради което липсата на открити монети в изкопа само по себе си не изключва издаването на този звук. Напълно е възможно в един последващ момент подсъдимият да е оставил металотърсача настрани и да е започнал да копае и именно тогава свидетелите са стигнали до него и така го е възприел св.Н..

             Съдът дава вяра на показанията на св.Н. и относно последващите му лични възприятия-когато е придружил подсъдимия до лекия му автомобил, паркиран до къщата в ниското и след в дома на подс.Б.,където са намерени  вещите, подробно описани по-горе. Свидетелят е категоричен,че обясненията,които самият Б. е дал са били, че намерените вещи в дома му са от предишни изкопни работи.

            Без съществено значение за достоверността на показанията на този или на останалите разпитани свидетели е факта дали е била спаднала гумата на лекия автомобил на подс.Б. или не. Всеки един от свидетелите е бил на мястото с определена задача, която е изпълнявал и върху която е съсредоточил вниманието си и в различен момент се е намирал до лекия автомобил на подсъдимия, поради което е напълно възможно да не възприеме подобен факт. Част от свидетелите са охранявали подсъдимите и са слезли до лекия автомобил в различно време и е напълно възможно, ако е имало проблем с гумата на автомобила,той да е бил вече отстранен, поради което не е възможно, не е логично и не е нужно да има пълно съвпадение в показанията на свидетелите във всички дребни детайли от случилото. Напротив такова пълно съвпадение би било дори съмнително.

            Съдът дава вяра на показанията на св.В.Д. /л.80 от делото/,който заедно със св.Л.Н. се е предвижвал в района, но останал на асфалтовия път вдясно от къщата на бившия кмет на гр.Русе Д. К. и едва по-късно се е качил на крепостта при колегите си и подсъдимите. Свидетелят сочи,че в далечината е видял силует, който се изправя и кляка, останал е в района, докато колегата му-св.Л.Н. е тръгнал по пътеката, намираща се от другата страна на къщата и се е качил по пътеката по склона. След известно време св.Д. е чул „Стой,полиция”, разбрал, е че са задържали някой. Извикал е-къде сте и така се е ориентирал къде са колегите му, качил се по същата пътека склона и стигнал до изкопа, където вече бил задържан подс. П.П.. Той го видял вътре в изкопа и с металотърсач. Показанията на този свидетел,който не познава двамата подсъдими и за първи път отива в района са важни от една страна  относно тишината и добрата чуваемост в района. Той, който за първи път отива в района, по гласовете на колегите си се е ориентирал в гористата местност и е намерил изкопите, където вече са били задържани подсъдимите. Тези негови показания са напълно достоверни и потвърждават казаното от останалите свидетели, че в тишината ясно се е чувал пиукащия звук от металотърсачите. Те са важни и относно извършваното замерване, вкл. с джипиес система на координатите на изкопите, след като е дошъл и представител от музея, който е видял двата изкопа, в които са били подсъдимите и точните им координати от джипиес системата. Показанията на свидетеля кореспондират с останалите свидетелски показания, като в същото време ги допълват. Кореспондират и с писмените доказателства по делото. Факта,че единствено този свидетел сочи,че е видял фигурата на единия от подсъдимите не е в противоречие с останалите гласни доказателства. Това е така, тъй като само този свидетел се е намирал от дясната страна на къщата на бившия кмет на гр.Русе Д. К. и от там действително само той би могъл да види фигурата на подсъдимия,тъй като изкопа,в който е намирал подс.П. е била зад и над тази къща, в каквато насока са останалите свидетелски показания и заявеното от експерта,относно местонахождението на изкопите.

             Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Б.Л. и Р.К. /л.81-82 от делото/-помни лица при извършеното претърсване в жилището на подс.П.П.. Те са категорични,че полицаите са намерили под килима в стаята пликче с три предмета. В случая е без значение субективното отношение на свидетелите към намерените предмети, които те определят като ламаринки и метални парчета, тъй като те не са специалисти в областта на археологията. За установяване вида и качествата на предметите са необходими специални знания, каквито притежават вещите лица, изготвили приетите по делото експертизи, а и с оглед заключението на експертите вещите са с малки размери, по тях е имало патина,варовикови отлагания и замърсявания, което допълнително би могло да накара свидетелите-неспециалисти да ги оприличат като ламаринки.

                Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Г.Д. и Д.К. /л.124-126 от делото/- поемни лица при извършваните огледи и претърсвания в с.о.”Стълпище”. Те са видели паркирания автомобил „Фиат панда” до една от последните къщи в „Стълпище”, после горе в изкопите са видели подсъдимите, а до тях лопати, металотърсачи и други вещи. След това те са присъствали и при извършеното претърсване в къщата в с.Пиргово /на подс. Б./, където са намерени описаните в протокола вещи. Техните показания са последователни, обективни и взаимно се допълват, като логично и правдиво пресъздават личните си възприятия от случилото се в района на крепостта,в изкопите и при претърсването в жилището на подсъдимия. Показанията им  съответстват с отразеното във всеки един от протоколите, които са изготвени по всички правила на НПК и кореспондират с показанията на останалите свидетели.

                  Анализа на писмените и гласни доказателства,разгледани в тяхната съвкупност,налага по безспорен начин следните правни изводи:

                   Подсъдимият  Е.А.Б. е осъществил от обективна страна съставите на следните престъпления :

                  1. По чл. 277а,ал.3, вр. ал.2,пр.2, вр. чл. 20, ал.2 от НК,тъй като на 28.09.2012г. в землището на селищно образование /жилищно образувание/ ”Стълпище”, общ.Мечка обл.Русе в съучастие с П.И.П., като извършител, чрез използване на технически средства-металотърсач,права лопата и кирко-брадва, и МПС-лек автомобил „ Фиат Панда” с рег. № Р **** РВ, не по законоустановения ред извършил изкопни работи на територията на недвижима културна ценност-римска крепост „Тримамиум”.

                  Престъплението е извършено на посочената дата,тъй като на нея подсъдимият е установен и задържан в горепосочената местност,в стар иманярски изкоп.

                  Престъплението е довършено, тъй като подсъдимият се е намирал вътре в стар иманярски изкоп, намиращ се на територията на римска крепост „Тримамиум” в посоченото селищно образование, която крепост представлява недвижима културна ценност. В момента на задържането му подсъдимият е копаел и търсел антични предмети, с което е извършвал активни действия и изкопни работи.

                 Той е нямал издадено  разрешение по съответния ред, да извършва изкопни работи в тази местност, нито е притежавал разрешително за ползването на металотърсача, видно от приложените на ДП справки. Подсъдимият е извършил посоченото деяние без да има съответно разрешение по чл.148 ал.1 от ЗКН за търсене на археологически обекти. Той не отговаря на  изискванията към категорията лица по чл.150 ал.1 от ЗКН, които могат да извършват правомерно такава дейност.

     Престъплението е осъществено от подсъдимия в съучастие с подс.П., под формата на съизвършителство, тъй като всеки един от тях,с действията си е осъществявал отделните признаци от обективна страна на изпълнителното деяние, при пълно съзнаване на действията на другия подсъдим. Престъплението е извършено чрез използване на технически средства-металотърсач,права лопата и кирко-брадва, и МПС-лек автомобил „ Фиат Панда” с рег. № Р **** РВ. В настоящия случай подс.Е.Б. е управлявал лекия автомобил,с който двамата подсъдими са се придвижили до недвижимата културна ценност, в този автомобил са се намирали и с него са пренасяли техническите средства, необходими за търсенето на археологически обекти и извършване на изкопните работи и същият е бил предназначен за последващо бързо отдалечаване от мястото с евентуално откритите археологически обекти. И двамата подсъдими са извършили фактическите действия по изкопните работи с лопатите и кирко-брадвата и търсенето на метални предмети с металотърсачите,като по този начин са използвали посочените технически средства. Безспорно металотърсачите, лопатите и кирко-брадвата са средства на техниката, по смисъла на закона.

               На досъдебното производство двамата подсъдими са били привлечени за престъплението по чл. 277а ал.3, вр. ал.2,пр.2, вр. чл. 20, ал.2 от НК, чрез посочване на използваните технически средства-само на металотърсачите. От доказателствата по делото е безспорно установено,че подс.Е.Б. е използвал като такива средства и права лопата и кирко-дръжка, а подс.П.П. е използвал и права лопата. С обвинителния акт на всеки един от подсъдимите е повдигнато правилното и точно обвинение,с подробно посочени всички технически средства,което е в съответствие с ТР № 2/2002г.по н.д.№2/2002г.на ОСНК на ВКС, съгласно което изменението на обвинението следва да стане с повдигане на такова  с обвинителния акт. В случая се касае за прилагане на закон за същото наказуемо престъпление, без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Това не води до нарушаване правото на защита на двамата обвиняеми, тъй като същите са се  защитавали на досъдебното производство по идентични факти, които са им били известни през целия период на разследването.  

              От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението при пряк умисъл. Съзнавал е обществено-опасния характер на деянието,предвиждал е неговите обществено опасни последици и е целял настъпването им,което се потвърждава от цялостното му поведение. Той много добре е знаел,че се намира на територията на римската крепост, в стар иманярски изкоп, който продължава да разширява, копае и търси археологически находки, за което е имал съответното оборудване. Много добре е знаел, че подобна дейност не е разрешена, но въпреки това я е извършвал,с цел да открие археологически находки,което се потвърждава от цялостното му поведение. Той е действал при формирана общност в умисъла с другия подсъдим за извършване на престъплението, в реализирането на който всеки един от тях е участвал с посочените действия, при съзнаване на извършеното от другия.

             2. По чл. 277а,ал.7 от НК, тъй като на 28.09.2012 г. в землището на селищно образование /жилищно образувание/ ”Стълпище”, общ.Мечка обл.Русе, противозаконно държал оръдие- металотърсач, за което знаел че е послужило и предназначено  за търсене на археологически обекти.

             Престъплението е извършено на посочената дата,тъй като на нея подсъдимият е задържан с металотърсача на посоченото място.

              Престъплението е довършено,тъй като подсъдимият е упражнявал фактическа власт върху посоченото оръдие, което служи и е предназначено за търсене на археологически обекти. Това държане се явява противозаконно,тъй като подсъдимият не спада и не отговаря на изискванията към категорията лица по чл.150 ал.1 от ЗКН, които могат да регистрират такива оръдия /специални технически средства/ и да получат надлежна регистрация в Министерството на културата по реда на чл.152 ал.2, вр.чл.147 ал.6 от ЗКН. В тази връзка той е държал металотърсача /метал детектор/ с посочената цел противозаконно,в нарушение на законовите разпоредби и без съответната регистрация. Металотърсачът безспорно  представлява оръдие-специално техническо средства, по смисъла на закона и наредбите по приложението му, което обичайно се използва от иманярите при търсенето на археологически културни ценности. По делото не е установено подсъдимият да е извършвал друга дейност,във връзка с която да се е нуждаел от металотърсач. 

               От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението при пряк умисъл. Съзнавал е обществено-опасния характер на деянието,предвиждал е неговите обществено опасни последици и е целял настъпването им,което се потвърждава от цялостното му поведение. Закупуването на металотърсача от подсъдимия, години преди инкриминираното престъпление, присъствието на подсъдимия в района на римската крепост „Тримамиум”, вътре в стар иманярски изкоп и ползването от него на метолотърсача, безспорно сочат, че той  много добре е знаел за какво служи, за какво е предназначено и как се използва това техническо средство, той го е и използвал по предназначението му- за търсене на археологически обекти.    

                Факта, че подсъдимият е закупил металотърсача, за което в съдебно заседание се представи копие от фактура от 1994г. /л.40 от делото/ не променя характера на извършеното от него престъпление и не изключва умисъла му. Това е така, тъй като в посочените текстове от ЗКН и наредбите, приети по приложението му е предвиден специален регистрационен режим за използването на металотърсачите и специален разрешителен режим за използването им.   

    3. По чл. 278,ал.6, пр.1 от НК,тъй като на 28.09.2012 г. в гр. Русе държал  археологически обекти:1 брой грош на Цар Йоан Александър/1331-1371г./ и 1 брой връх на стрела,датиращ от периода 9-11 век век,които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред,съгласно § 5,ал.1,§ 6 и § 7 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗКН,вр.с Раздел II,глава VI от ЗКН,вр. с Наредба № Н-3 от 03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности на Министерството на културата-ДВ 101/ 18.12.2009г. 

Престъплението е извършено на посочената дата,тъй като на нея, в жилището на подсъдимия, са намерени посочените археологически обекти.    

Престъплението е довършено,тъй като подсъдимият е упражнявал фактическа власт върху археологическите обекти, държейки ги в жилището си. Касае се за два обекта, подробно посочени по-горе. Те притежават всички признаци на културни ценности, по смисъла на чл.7 от ЗКН и представляват археологически ценности, по смисъла на чл.53 т.1 от ЗКН, отнасящи се към горепосочената епоха и представляват археологически обекти, по смисъла на чл.146 ал.1 от ЗКН. С оглед на това те е следвало да бъдат идентифицирани и регистрирани по съответния ред, а именно § 5, ал.1, § 6 и § 7 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗКН, вр.с Раздел II,глава VI от ЗКН,вр. с Наредба № Н-3 от 03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности на Министерството на културата-ДВ 101/18.12.2009г.

    От събраните по делото доказателства се установи,че посочените археологически обекти не са идентифицирани и регистрирани в Регионалния исторически музей или в друг правен субект с права на регистратор. По делото дори няма такива твърдения от страна подсъдимия. 

    От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал е обществено-опасния характер на деянието,предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е целял настъпването им, което се потвърждава от цялостното му поведение. Подсъдимият е проявявал интерес към археологическите културни ценности, за което съдът прави изводи от свидетелските показания, от намерените грош и връх на стрела, предмет на настоящето дело,от притежавания от него металотърсач, както и от факта,че подсъдимият е задържан в момент на извършване на иманярска дейност в района на римска крепост. Той много добре е съзнавал, че вещите са старинни и представляват съответна археологическа ценност, че няма право да ги притежава,без да бъдат идентифицирани и регистрирани по съответния ред,но въпреки това ги е съхранявал в дома си, най-вероятно за последващо разпореждане с тях.

                   Подс. П.И.П. е осъществил от обективна страна съставите на следните престъпления :

                  1. По чл. 277а,ал.3, вр. ал.2,пр.2, вр. чл. 20, ал.2 от НК,тъй като на 28.09.2012г. в землището на селищно образование /жилищно образувание/ ”Стълпище”, общ. Мечка обл.Русе в съучастие  с Е.А.Б. , като извършител, чрез използване на технически средства-металотърсач,права лопата и МПС-лек автомобил „ Фиат Панда” с рег. № Р **** РВ, не по законоустановения ред извършил изкопни работи на територията на недвижима културна ценност-римска крепост „Тримамиум”.

                  Престъплението е извършено на посочената дата,тъй като на нея подсъдимият е установен и задържан в горепосочената местност,в стар иманярски изкоп.

                   Престъплението е довършено, тъй като подсъдимият се е намирал вътре в стар иманярски изкоп, намиращ се на територията на римска крепост „Тримамиум” в посоченото селищно образование, която крепост представлява недвижима културна ценност. В момента на задържането му подсъдимият е копаел и търсел антични предмети, с което е извършвал активни действия и изкопни работи.

              Той е нямал издадено  разрешение по съответния ред, да извършва изкопни работи в тази местност, нито е притежавал разрешително за ползването на металотърсача, видно от приложените на ДП справки. Подсъдимият е извършил посоченото деяние без да има съответно разрешение по чл.148 ал.1 от ЗКН за търсене на археологически обекти. Той не отговаря на  изискванията към категорията лица по чл.150 ал.1 от ЗКН, които могат да извършват правомерно такава дейност.

    Престъплението е извършено от подсъдимия в съучастие с подс.Б., под формата на съизвършителство, тъй като всеки един от тях,с действията си е осъществявал отделните признаци от обективна страна на изпълнителното деяние, при пълно съзнаване на действията на другия подсъдим. Престъплението е извършено чрез използване на технически средства-металотърсач, права лопата и МПС-лек автомобил „Фиат Панда” с рег. № Р **** РВ. В настоящия случай подс. П. се е придвижил с управлявания от подс.Б. лек автомобил до недвижимата културна ценност, в този автомобил са се намирали и пренасяли техническите средства, необходими за търсенето на археологически обекти и извършване на изкопните работи и същият е бил предназначен за последващо бързо отдалечаване от мястото с евентуално откритите археологически обекти. И двамата подсъдими са извършили фактическите действия по изкопните работи с лопатите и търсенето на метални предмети с металотърсачите, като по този начин са използвали посочените технически средства. Безспорно металотърсачите и лопатите са средства на техниката, по смисъла на закона.

              Въпреки,че на досъдебното производство двамата подсъдими са били привлечени за престъплението по чл. 277а ал.3, вр. ал.2,пр.2, вр. чл. 20, ал.2 от НК, чрез посочване на използваните технически средства-само на металотърсачите. А от доказателствата по делото е безспорно установено,че подс.Е.Б. е използвал като такива средства и права лопата и кирко-дръжка, а подс.П.П. и права лопата. С обвинителния акт на всеки един от подсъдимите е повдигнато правилното и точно обвинение, с подробно посочени всички технически средства, което е в съответствие с ТР № 2/2002г.по н.д.№2/2002г.на ОСНК на ВКС, съгласно което изменението на обвинението следва да стане с повдигане на такова  с обвинителния акт. В случая се касае се за прилагане на закон за същото наказуемо престъпление,без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Това не води до нарушаване правото на защита на двамата обвиняеми, тъй като същите са се  защитавали на досъдебното производство по идентични факти, които са им били известни през целия период на разследването.  

               От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението е извършено при пряк умисъл- съзнавал е обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е целял настъпването им, което се потвърждава от цялостното му поведение. Той много добре е знаел е,че се намира на територията на римската крепост, в стар иманярски изкоп, който продължава да разширява, копае и търси археологически находки, за което е имал  съответното оборудване. Много добре е знаел, че подобна дейност не е разрешена, но въпреки това я е извършвал,с цел да открие археологически находки,което се потвърждава от цялостното му поведение. Той е действал при формирана общност в умисъла с другия подсъдим за извършване на престъплението, в реализирането на който всеки един от тях е участвал с посочените действия, при съзнаване на извършеното от другия.

                  2.По чл. 277а,ал.7 от НК,тъй като на 28.09.2012 г. в землището на селищно образование /жилищно образувание/ ”Стълпище”, общ.Мечка обл.Русе, противозаконно държал оръдие-металотърсач, за което знаел че е послужило и предназначено  за търсене на археологически обекти.

                 Престъплението е извършено на посочената дата,тъй като на нея подсъдимият е задържан с металотърсача на посоченото място.

                 Престъплението е довършено,тъй като подсъдимият е упражнявал фактическа власт върху посоченото оръдие, което служи и е предназначено за търсене на археологически обекти. Това държане се явява противозаконно,тъй като подсъдимият не спада и не отговаря на изискванията към категорията лица по чл.150 ал.1 от ЗКН, които могат да регистрират такива оръдия /специални технически средства/ и да получат надлежна регистрация в Министерството на културата по реда на чл.152 ал.2, вр.чл.147 ал.6 от ЗКН. В тази връзка той е държал металотърсача /метал детектори/ с посочената цел противозаконно,в нарушение на законовите разпоредби и без съответната регистрация. Металотърсачът безспорно  представлява оръдие- специално техническо средства, по смисъла на закона и наредбите по приложението му. Той обичайно се използва от иманярите при търсенето на археологически културни ценности, а по делото не е установено подсъдимият да е извършвал друга дейност, във връзка с която да се е нуждаел от металотърсач.

               От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението при пряк умисъл. Съзнавал е обществено-опасния характер на деянието,предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е целял настъпването им,което се потвърждава от цялостното му поведение. Закупуването на металотърсача от подсъдимия, значително време преди инкриминираното престъпление, присъствието на подсъдимия в района на римската крепост „Тримамиум”, вътре в стар иманярски изкоп и ползването от него на метолотърсача, безспорно сочи, че той  много добре е знаел за какво служи,за какво е предназначено и как се използва това техническо средство и той го е използвал по предназначението му- за търсене на археологически обекти.    

               Факта,че подсъдимият е закупил металотърсача и притежава фактура за него /приложена като веществено доказателство по делото/ не променя характера на извършеното от него престъпление и не изключва умисъла му. Това е така,тъй като в посочените текстове от ЗКН и наредбите, приети по приложението му е предвиден специален регистрационен режим за използването на металотърсачите и специален разрешителен режим за използването им.   

      3.По чл. 278,ал.6, пр.3 от НК,тъй като на  28.09.2012 г. в гр. Русе държал  повече от три археологически обекта: 3 броя монети на император Константин I, датиращи от периода 311-330год. и 1 бр.елипсовидна апликация-бронзова, датираща от периода 9-11 век, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред,съгласно § 5, ал.1,§ 6 и § 7 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗКН,вр.с Раздел II,глава VI от ЗКН,вр. с Наредба № Н-3 от 03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности на Министерството на културата-ДВ 101/18.12.2009г.

                   Престъплението е извършено на посочената дата,тъй като на нея в жилището на подсъдимия са намерени посочените археологически обекти.

      Престъплението е довършено, тъй като подсъдимият е упражнявал фактическа власт върху археологическите обекти, държейки ги в жилището си.    

       Касае се за повече от три обекта-три монети и една апликация, подробно посочени по-горе,поради което е налице квалифициращото обстоятелство по третото предложение на ал.6 на чл.278 от НК.

      Четирите обекта притежават всички признаци на културни ценности,по смисъла на чл.7 от ЗКН и представляват археологически ценности, по смисъла на чл.53 т.1 от ЗКН, отнасящи се към горепосочената епоха и представляват археологически обекти по смисъла на чл.146 ал.1 от ЗКН. С оглед на това те е следвало да бъдат идентифицирани и регистрирани по съответния ред, а именно § 5, ал.1, § 6 и § 7 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗКН, вр.с Раздел II,глава VI от ЗКН,вр. с Наредба № Н-3 от 03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности на Министерството на културата-ДВ 101/18.12.2009г.

    От събраните по делото доказателства се установи,че посочените археологически обекти не са идентифицирани и регистрирани в Регионалния исторически музей или в друг правен субект с права на регистратор. По делото дори няма такива твърдения от страна подсъдимия.    

    От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал обществено-опасния характер на деянието,предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е целял настъпването им,което се потвърждава от цялостното му поведение. Подсъдимият е проявявал интерес към археологическите културни ценности, за което съдът прави изводи от свидетелските показания, от намерените монети и апликация, предмет на настоящето дело,от притежавания от него металотърсач, както и от факта,че подсъдимият е задържан в момент на извършване на иманярска дейност в района на римска крепост. Той много добре е съзнавал, че вещите са старинни и представляват съответна археологическа ценност, че няма право да ги притежава, без да бъдат идентифицирани и регистрирани по съответния ред,но въпреки това ги е съхранявал в дома си, най-вероятно за последващо разпореждане с тях.

Исканията на защитата за приложение на чл.9 ал.2 от НК са неоснователни. Този текст не може да намери приложение по отношение на нито едно от извършените от двамата подсъдими престъпления,тъй като с оглед събраните доказателства и съвкупния анализ на елементите на състава на отделните  престъпления не може да се приеме, че те не са обществено-опасни или тяхната обществена опасност е явно незначителна. С извършените от подсъдимите престъпления се засягат обществените отношения, свързани с културно-историческото наследство на страната и неговото опазване, налице са данни,че подсъдимите са извършвали и преди незаконна дейност в същата насока,с оглед показанията на св.Г.Г. /л.78 на гърба от делото/, във връзка с което дори подс.П.П. е известен с прозвището П. Систерата, те са били добре оборудвани, престъпленията са извършени при наличието на горепосочените квалифициращи обстоятелства, касае се за открити археологически обекти в жилищата на подсъдимите, които не са единични бройки, а тези намерени в дома на подс. П. са били дори укрити под килима в една от стаите. С оглед на това не са налице законовите предпоставки за приложение на чл.9 ал.2 от НК.  

С оглед изложеното подсъдимите следва да бъде признати за виновни, като им бъде определено съответно наказание.

При индивидуализация на наказанията,които следва да бъдат  наложени на подсъдимия Е. АЛЕКСАНДОРВ Б.,съдът отчете следното:

1. За престъплението по чл. 277а ал.3, вр. ал.2 пр.2, вр. чл. 20 ал.2 от НК, съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства: чистото му съдебно минало, неговата възраст и факта, че е пенсионер. Липсват отегчаващи вината обстоятелства. Не са налице предпоставките на чл.55 от НК,тъй като посочените смекчаващи отговорността обстоятелства нямат характера на многобройни, нито някое от тях се явява изключително,по смисъла на закона,за да налага определяне на наказание под предвидения в текста минимум. Съдът определи наказанието при условията на чл.54 от НК, при наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства, към предвидения в текста минимум, както за лишаването от свобода, така и за кумулативно предвиденото наказание глоба. Предвид изложеното налага на подсъдимия ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на 5000 лева.

       С оглед личността на подсъдимия и тежестта на извършеното от него конкретно престъпление, не следва да му бъде налагано кумулативно предвиденото в ал.8 на чл.277а от НК наказание конфискация на имущество.

      2. За престъплението по чл. 277а ал.7 от НК, съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства: чистото му съдебно минало, неговата възраст и факта, че е пенсионер. Липсват отегчаващи вината обстоятелства. Не са налице предпоставките на чл.55 от НК,тъй като посочените смекчаващи отговорността обстоятелства нямат характера на многобройни, нито някое от тях се явява изключително, по смисъла на закона,за да налага определяне на наказание различно от лишаване от свобода. Въпреки,че обвинението е за противозаконно държане на металотърсач на определена дата, съдът съобрази и факта, че подсъдимият е притежавал и противозаконно държал металотърсача през продължителен период от време-от 1994г.,видно от представеното в съдебно заседание копие от фактура. Съдът определи наказанието при условията на чл.54 от НК, при наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства, малко над предвидения в текста минимум, а именно ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

       С оглед личността на подсъдимия не следва да му бъде налагано кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, по чл.37 ал.1 т.7 от НК.

       С оглед личността на подсъдимия и тежестта на извършеното от него конкретно престъпление, не следва да му бъде налагано и кумулативно предвиденото в ал.8 на чл.277а от НК наказание конфискация на имущество.

        3. За престъплението по чл. 278 ал.6, пр.1 от НК,съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства: чистото му съдебно минало, неговата възраст и факта, че е пенсионер. Липсват отегчаващ вината обстоятелства. Не са налице предпоставките на чл.55 от НК,тъй като посочените смекчаващи отговорността обстоятелства нямат характера на многобройни, нито някое от тях се явява изключително, по смисъла на закона,за да налага определяне на наказание под предвидения в текста минимум. Съдът определи наказанието при условията на чл.54 от НК, при наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства, към предвидения в текста минимум, както за лишаването от свобода,така и за кумулативно предвиденото наказание глоба. С оглед изложеното налага на подсъдимия ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на 2000 лева.

       С оглед личността на подсъдимия и тежестта на извършеното от него конкретно престъпление,не следва да му бъдат налагани кумулативно предвидените в ал.6 на чл.278 от НК наказания конфискация на имущество и лишаване от право да се заема определена обществена или държавна длъжност и да се упражнява определена професия или дейност, по чл.37 ал.1 т.6 и т.7 от НК.

       Така определеното наказание, за всяко едно от престъпленията извършени от подсъдимия Б., съответства на тежестта на извършеното и личността на извършителя и с него ще се постигнат целите на личната и генерална превенция.

     На основание чл.23 ал.1 от НК,съдът НАЛАГА на подс.Е.Б. едно общо наказание, най-тежкото от определените по-горе наказания от вида лишаване от свобода и от вида глоба, а именно ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 5000 лева.

      На основание чл.23 ал.3 от НК към така определеното наказание ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, ПРИСЪЕДИНЯВА наказанието глоба в размер на ПЕТ ХИЛЯДИ ЛЕВА, като постановява глобата да бъде заплатена в полза на Държавата.

      С оглед личността на подсъдимия не са налице предпоставките на чл.24 от НК и не е необходимо да бъде увеличен размера на определеното общо най-тежко наказание.

       При наличието на всички предпоставки предвидени в чл.66 от НК,съдът намира, че за постигане на целите, предвидени в чл.36 от НК, не е необходимо ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Целите на генералната и най-вече на личната превенция ще се постигнат и с приложението на института на условното осъждане, като изтърпяването на наказанието бъде отложено за минималния предвиден в закона изпитателен срок. Предвид изложеното и на основание чл.66 от НК,съдът ОТЛАГА изтърпяването на наказанието една година лишаване от свобода за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. С така определеното наказание подсъдимият ще има възможност да преосмисли поведението си занапред,като спазва законите на страната. Така ще се въздейства възпиращо върху него и предупредително върху останалите членове на обществото.

               При индивидуализация на наказанията,които следва да бъдат наложени на подс. П.И.П.,съдът отчете следното:

1. За престъплението по чл. 277а ал.3, вр. ал.2 пр.2, вр. чл. 20 ал.2 от НК, съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства: чистото му съдебно минало и неговата възраст. Липсват отегчаващи вината обстоятелства. Не са налице предпоставките на чл.55 от НК, тъй като посочените  смекчаващи отговорността обстоятелства нямат характера на многобройни, нито някое от тях се явява изключително,по смисъла на закона,за да налага определяне на наказание под предвидения в текста минимум. Съдът определи наказанието при условията на чл.54 от НК, при наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства, към предвидения в текста минимум, както за лишаването от свобода, така и за кумулативно предвиденото наказание глоба. Предвид изложеното налага на подсъдимия ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на 5000 лева.

       С оглед личността на подсъдимия и тежестта на извършеното от него конкретно престъпление, не следва да му бъде налагано кумулативно предвиденото в ал.8 на чл.277а от НК наказание конфискация на имущество.

                  2. За престъплението по  чл. 277а ал.7 от НК, съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства: чистото му съдебно минало и неговата възраст. Липсват отегчаващи вината обстоятелства. Не са налице предпоставките на чл.55 от НК, тъй като посочените смекчаващи отговорността обстоятелства нямат характера на многобройни, нито някое от тях се явява изключително, по смисъла на закона, за да налага определяне на наказание различно от лишаване от свобода. Въпреки, че обвинението е за противозаконно държане на металотърсач на определена дата, съдът съобрази и факта, че подсъдимият е притежавал и противозаконно държал металотърсача през продължителен период от време преди датата на престъплението, видно от приложената като веществено доказателство към делото фактура. Съдът определи наказанието при условията на чл.54 от НК, при наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства, малко над предвидения в текста минимум, а именно ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

      С оглед личността на подсъдимия не следва да му бъде налагано кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, по чл.37 ал.1 т.7 от НК.

       С оглед личността на подсъдимия и тежестта на извършеното от него конкретно престъпление, не следва да му бъде налагано и кумулативно предвиденото в ал.8 на чл.277а от НК наказание конфискация на имущество.

        3. За престъплението по  на основание чл. 278 ал.6 пр.3 от НК и чл.54 от НК  съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства: чистото му съдебно минало и неговата възраст. Липсват отегчаващ вината обстоятелства. Броя на археологическите обекти /повече от три/ е взето предвид при квалификацията на престъплението по предложение трето на ал.6 на чл.278 от НК, поради което не следва да се отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство. Не са налице предпоставките на чл.55 от НК, тъй като посочените смекчаващи отговорността обстоятелства нямат характера на многобройни, нито някое от тях се явява изключително, по смисъла на закона,за да налага определяне на наказание под предвидения в текста минимум. Съдът определи наказанието при условията на чл.54 от НК, при наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства, малко над предвидения в текста минимум за лишаването от свобода, а за кумулативно предвиденото наказание глоба-към предвидения в текста минимум. С оглед изложеното налага на подсъдимия ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на 3000 лева.

       С оглед личността на подсъдимия и тежестта на извършеното от него конкретно престъпление,не следва да му бъдат налагани кумулативно предвидените в ал.6 на чл.278 от НК наказания конфискация на имущество и лишаване от право да се заема определена обществена или държавна длъжност и да се упражнява определена професия или дейност, по чл.37 ал.1 т.6 и т.7 от НК.

      Така определеното наказание, за всяко отделно от престъпленията извършени от подсъдимия П., съответства на тежестта на извършеното и личността на извършителя и с него ще се постигнат целите на личната и генерална превенция.

     На основание чл.23 ал.1 от НК,съдът НАЛАГА на подс.П.П. едно общо наказание, най-тежкото от определените по-горе наказания от вида лишаване от свобода и от вида глоба, а именно ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 5000 лева.

    На основание чл.23 ал.3 от НК към така определеното наказание ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, ПРИСЪЕДИНЯВА наказанието глоба в размер на ПЕТ ХИЛЯДИ ЛЕВА, като постановява глобата да бъде заплатена в полза на Държавата.

    С оглед личността на подсъдимия не са налице предпоставките на чл.24 от НК и не е необходимо да бъде увеличен размера на определеното общо най-тежко наказание.

    При наличието на всички предпоставки предвидени в чл.66 от НК,съдът намира, че за постигане на целите, предвидени в чл.36 от НК, не е необходимо ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Целите на генералната и най-вече на личната превенция ще се постигнат и с приложението на института на условното осъждане, като изтърпяването на наказанието бъде отложено за минималния предвиден в закона изпитателен срок. Предвид изложеното и на основание чл.66 от НК,съдът ОТЛАГА изтърпяването на наказанието една година лишаване от свобода за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.С така определеното наказание подсъдимият ще има възможност да преосмисли поведението си занапред,като спазва законите на страната. Така ще се въздейства възпиращо върху него и предупредително върху останалите членове на обществото.

     На основание чл. 53 ал.1 б.”а” от НК следва да бъдат ОТНЕТИ в полза на Държавата два броя металотърсачи с акумулаторна батерия „LAVA”, два броя прави лопати  и  л.а. „ Фиат Панда” с рег. № Р **** РВ, ключове за лекия автомобил и документи за автомобила, собственост на подсъдимите- веществени доказателства по делото. Лекият автомобил е собственост на подс.Б.,видно от отразеното в  справката от ОД МВР-Сектор „ПП”-Русе /л.59 от ДП/ и в протокла за доброволно пердаване /л.11 от ДП/ и се намира на съхранение в ОДМВР-Русе. Останалите веществени доказателства са приложени по делото. Тези веществени доказателства принадлежат на подсъдимите,те са предназначени и са послужили за извършването на умишлени престъпления. Лекият автомобил за придвижването на подсъдимите до местопрестъплението и за пренасяне на металотърсачите и останалите технически средства, а след това за тяхното отдалечаване от местността със същите и с евентуално откритите археологически обекти. Металотърсачите, лопатите и кирко-брадвата са послужили за изкопаването и откриването на археологически обекти. С оглед изложеното не са налице основания за тяхното връщате на подсъдимите, а са налице основания за тяхното отнемане в полза на Държавата.

      На основание чл.278 ал.7 от НК следва да бъдат ОТНЕТИ в полза на Държавата археологическите обекти, намерени в жилищата на двамата подсъдими, тъй като представляват предмет на престъпленията по чл.278 ал.6 от НК,за които всеки един от подсъдимите е признат за виновен и не са налице основания за тяхното връщане. Това са 1 брой грош на Цар Йоан Александър/1331-1371г./,1 брой връх на стрела, датиращ от периода 9-11 век, 3 броя монети на император Константин I, датиращи от периода 311-330 год. и 1 бр.елипсовидна апликация-бронзова, датираща от периода 9-11 век. Те са веществени доказателства по делото и се намират на съхранение в банкова касета в СиБанк-Русе. Същото се отнася и за приложените като веществено доказателство по делото три броя керамични фрагменти, които не са предмет на обвиненията, но които са открити в района на с.о.”Стълпище”, крепостта „Тримамиум” и няма основания за тяхното връщане на подсъдимите.

        Не са налице законовите предпоставки на чл.53 от НК и няма основания за отнемане на останалите приложени по делото веществени доказателства,поради което те следва да бъдат върнати на подсъдимите. С оглед на това съдът ВРЪЩА на подсъдимия Е.А.Б. 1 бр.членска карта № **********, а на подсъдимия П.И.П.: 1 бр.фактура № ********** и 2 броя товарителници на „Еконт експрес” № 13492747 и № 95016001. В същото време се касае за вещи без стойност,поради което те следва да бъдат унищожени, след влизането на присъдата в сила, по реда на чл.150 от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища.

С оглед изхода на делото подсъдимите следва да заплатят направените по делото разноски, а именно всеки един от тях да заплати по 112,20 лева по сметка на ОДМВР-Русе-разноски направени на предварителното производство и по 100 лева по сметката на РОС-съдебни разноски.

Та­ка мо­ти­ви­ран съ­дът по­с­та­но­ви при­съ­да­та си.

 

 

 

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: