РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Берковица, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231610100753 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от ищеца „А1
България“ ЕАД против С. Д. Д. кумулативно обективно съединени искове по
реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК с правно основание чл.79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД – за установяване спрямо
ответника съществуването на следните вземания: 1159.66 лева – за месечни
абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги по партиден
номер ...., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение; 2067.66 лева – неплатени суми за
устройства по партиден номер № ...., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и 657.15 лева –
общ размер на мораторната лихва върху цялото вземане за периода 15.03.2021
г. -14.08.2023 г., за които е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
437/2023 г. по описа на РС – Берковица.
Ищецът „А1 България“ ЕАД твърди в исковата си молба, че между
„А1 България“ ЕАД /предишно наименование „Мобилтел” ЕАД/, в качеството
на мобилен оператор и ответника, в качеството на абонат, е бил сключен
Договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане
1
идентифициран с неговия уникален номер № ********* със системен партиден
номер № ....., като подробно са описани уговорените услуги и закупените
устройства.
За периода 09.01.2021 г. – 08.07.2021 г. е било извършено изпълнение от
страна на ищеца. Ответникът не е заплатил възникналите си задължения в
сроковете и е натрупал следните задължения в общ размер на 3227.32 лева, от
които:
1159.66 лева – за месечни абонаментни такси и ползвани електронни
съобщителни услуги.
2067.66 лева – неплатени суми за устройства – за апарат Apple iPhone 11
64GB White и апарат Apple iPhone 11 Pro 64GB Sp Grey.
Върху цялото вземане претендират и мораторна лихва в общ размер на
657.15 лева.
Поради неизпълнението от страна на длъжника ищецът подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е
образувано ч. гр. д. № 437/2023 г. по описа на РС – Берковица, по което била
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника за посочените по-горе суми.
Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК.
Поради което ищецът предявява правата си при условията на чл. 422 от
ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да установи съществуването на
вземането в полза на „А1 България“ ЕАД против ответника за горепосочените
суми, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 437/2023 г. на
РС – Берковица, ведно със законната лихва върху главниците от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Претендира разноски за исковото и за заповедното производство.
Ответната страна С. Д. Д. чрез своя особен представител е подал
отговор и взема становище по допустимостта и основателността на
предявения иск в дадения му по чл. 131 от ГПК едномесечен срок. Счита
предявения иск за частично основателен.
Заявява, че НЕ оспорва сумата от 1159.66 лева, представляваща цената на
месечни абонаментни такси и ползвани електронни услуги и за тази част счита
2
предявения иск за основателен.
Оспорва сумата 2067.66 лева – неплатени суми за устройства над сумата
1067.85 лева, за която заявява, че иска е частично основателен, като моли иска
да бъде отхвърлен до пълния претендиран размер.
Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички
доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази
разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъдат уважени исковете с правно основание чл.79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД във вр. чл. 200 ЗЗД ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на валидно възникнало
облигационно отношение между страните по договор за предоставяне на
електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, по силата на
което за изпълнение на договора се ангажира отговорността на ответника; че
вземането е станало изискуемо, респ.възникнало е задължение за ответника за
плащане; размера на претендираните вземания и основанията за възникването
им, както и размера на търсените суми.
По иска за обезщетение за забавено плащане на главницата ищецът
следва да докаже изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
С доклада по делото съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните факти:
между „А1 България“ ЕАД /предишно наименование „Мобилтел” ЕАД/,
в качеството на мобилен оператор и ответника, в качеството на абонат, е
бил сключен Договор за електронни съобщителни услуги и устройство на
изплащане идентифициран с неговия уникален номер № ********* със
системен партиден номер № ....
за периода от 09.01.2021 г. – 08.07.2021 г. е било извършено изпълнение
от страна на дружеството.
ответникът не е заплатил съответно възникналите си задължения в
сроковете, съгласно договора и Общите условия на „А1 България” ЕАД и
дължи на ищеца следните суми:
сумата от 1159.66 лева, представляваща цената на месечни абонаментни
такси и ползвани електронни услуги
3
сумата 1067.85 лева, представляваща неплатени суми за устройства.
Горните факти се потвърждават и от събраните по делото доказателства.
По делото не се спори, а и от събраните доказателства /неоспорените
договори за продажба на изплащане *********/02.02.2020 г. - на л. 106-107 и
*********/30.07.2020 г. – л. 108-109, приложения към него – на л. 110-125,
приемо-предавателни протоколи – на л. 105 и л. 128/ се установи, че между
страните е възникнало валидно облигационно отношение по силата, на което
ответникът е закупил на изплащане апарат Apple iPhone 11 64GB White и
апарат Apple iPhone 11 Pro 64GB Sp Grey, както и че с допълнителни
приложения сключени към двата договора ищцовото дружество се е
задължило да предоставя на ответника електронни съобщителни услуги.
Ответникът не спори, че ищцовото дружество му е предоставило
електронни съобщителни услуги, както и закупените на изплащане
устройства, подробно описани в исковата молба /като предаването на
устройствата се потвърждава и от приложените по делото приемо-
предавателни протоколи – на л. 105 и л. 128/.
За възникналите задължения ищецът е издал фактури, приложени на
л.170-177 по делото – фактура .../12.02.2021 г., фактура ..../12.03.2021 г.,
фактура ..../12.04.2021 г., фактура ..../12.05.2021 г., фактура ..../11.06.2021 г.,
фактура ..../12.07.2021 г., фактура **********/12.08.2021 г.
Относно сумите за предоставени електронни съобщителни услуги в
общ размер на 1159.66 лева:
Ответникът не оспорва претендираните суми по размер, респективно че
за тях са издадени посочените в исковата молба фактури за предоставени
услуги /на л.170-176 по делото/.
Не се твърди, нито има доказателства задълженията му към дружеството
да са погасени.
Срокът за плащане на задълженията е определен във всяка от издадените
фактури и в случая това именно е релевантният момент, към който следва да
се преценява дали задълженията са станали изискуеми.
При това положение, съдът приема за установено по делото, че ищцовото
дружество е изправна страна, предоставило е електронни съобщителни услуги
за посочения срок и при установената в процесните фактури за мобилни
4
услуги цена в общ размер на 1159.66 лева, като за ответника е възникнало
задължението да ги заплати и поради липсата на изпълнение от негова страна в
посочените срокове предявеният иск следва да бъде уважен в тази част.
Предвид което съдът намира претенцията на ищеца за заплащане на
претендираните суми за услуги за доказана по основание и размер.
По отношение на претендираната сума за устройство в общ размер
на 2067.66 лева:
Съгласно т. 12.4 от сключените договори за продажба на изплащане
..../02.02.2020 г. - на л. 106-107 и *********/30.07.2020 г. – л. 108-109 при
неплащане в срок най-малко на 2 /две/ последователни месечни вноски от
страна на купувача, всички оставащи суми стават изискуеми от датата на
издаване на фактурата за тези суми и следва да бъдат заплатени от купувача в
рамките на посочения във фактурата срок. В този случай всички суми,
дължими до края на срока на договора стават изискуеми от датата на издаване
на фактура за тези суми и следва да бъдат заплатени от купувача в рамките на
посочения във фактурата срок, като тази фактура се издава на датата,
определена за издаване на месечните таксуващи фактури, след изтичане на
125 дни от спиране на достъпа на купувача до мрежата съгласно договора за
услуги. На основание т.12.4, изр. последно от съответните договори същият се
прекратява по право с факта на неплащането на две последователни месечни
вноски, считано от датата на издаване на фактурата, като прекратяването не
засяга задължението на купувача за плащане на дължимите суми.
В тази връзка неоснователни са възраженията на особения представител
на ответника за недължимост на неплатените суми за устройства над сумата
1067.85 лева, като твърди, че това е размера на задължението по издадените от
ищцовото дружество фактури.
Действително по приложените 6 броя фактури на л.170-175 по делото –
фактура .../12.02.2021 г., фактура .../12.03.2021 г., фактура .../12.04.2021 г.,
фактура.../12.05.2021 г., фактура .../11.06.2021 г., фактура .../12.07.2021 г.,
месечната вноска за изплащане на стоки е в размер на 151.98 лева или общо за
периода 911.88 лева.
С последваща фактура обаче **********/12.08.2021 г. /л. 176/ ищецът е
начислил сума в общ размер на 1155.78 лева – вноски за изплащане на стоки,
които вноски според разясненията на вещото лице дадени в проведеното ОСЗ
5
представляват предсрочно изискуемите вноски до края на договора.
Видно от приложената справка към заключението на вещото лице на л.
202 ответникът е преустановил плащанията след 17.2.2021 г., когато последно е
направил плащане за дължимата месечна вноска в размер на 151.98 лева.
Тоест в случая е налице неплащане на повече от две последователни
месечни вноски и ищецът с оглед уговореното в т.12.4 от договорите е издал
една обща фактура за всички оставащи суми, които са станали изискуеми от
датата на издаване на тази фактура, а именно 12.08.2021 г.
От изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице
К. Н. /л.198-204/ се установи, че ответникът е заплатил част от дължимите
суми за устройства в общ размер на 1771.42 лева, в която сума се включва
дължимата главница за двете устройства и уговорената възнаградителна лихва,
а именно:
за апарат Apple iPhone 11 Pro 64GB Sp Grey е заплатил общо 1309.56
лева, от които 1237.94 лева - за главницата и 71.62 лева –
възнаградителна лихва;
за апарат Apple iPhone 11 64GB White е заплатил общо 461.86 лева, от
които 429.82 лева - за главницата и 32.04 лева – възнаградителна лихва.
Съобразявайки така направените плащания вещото лице е дало
заключение, че непогасената част от месечните вноски за двете устройства,
които включват главница и възнаградителна лихва, е както следва:
за апарат Apple iPhone 11 Pro 64GB Sp Grey ответникът остава да
дължи 923.02 лева, съответно 27.03 лева – възнаградителна лихва;
за апарат Apple iPhone 11 64GB White ответникът остава да дължи
1081.08 лева – за главница, съответно 31.66 лева – възнаградителна
лихва.
Или общо за двата апарата според заключението на вещото лице
непогасените задължения за двете устройства са в общ размер на 2062.79 лева,
от които 2004.10 лева – за главницата и 58.69 лева - възнаградителна лихва.
Следователно претенцията на ищеца е основателна до посочения размер
от 2062.79 лева, която се явява сбора от сумите за дължимите месечни вноски
за устройства, като над тази сума следва да се отхвърли като неоснователна до
пълния претендиран размер.
6
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за
електронни съобщителни услуги:
В случая приложение намира разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, че когато
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава
след изтичането му.
Срокът за плащане на задълженията е определен във всяка от издадените
фактури.
В конкретния случай първата фактура е издадена на 12.02.2021 г. и е с
посочен падеж на 14.03.2021 г. или считано 15.03.2021 г. ответникът е изпаднал
в забава за заплащане на задължението по нея. При доказана основателност на
вземането за обезщетение за забава и при съобразяване правомощието на съда
по чл. 162 ГПК съдът с помощта на електронен калкулатор определи неговия
размер на сумата - 297.24 лева за претендирания от ищеца период - 15.03.2021
г. -14.08.2023 г.
Относно претенцията за мораторна лихва върху претендираната
сума за устройство:
И в този случай приложение следва да намери разпоредбата на чл. 84, ал.
1 ЗЗД, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му, като важи изложеното по-горе че срокът за
плащане на задълженията е определен във всяка от издадените фактури и
считано от 15.03.2021 г. ответникът е изпаднал в забава.
За предсрочно изискуемите вноски по фактурата от
**********/12.08.2021 г. /л. 176/, с която ищецът е начислил сума в общ размер
на 1155.78 лева следва да се посочи, че крайният срок за плащане е бил до
27.08.2021 г. Тоест след изтичането на този срок – считано от 28.08.2021 г.
ответникът е изпаднал в забава и за посочена в тази фактура сума.
Съгласно заключението на вещото лице мораторната лихва върху цялата
претендирана сума за устройство за претендирания период 15.03.2021 г. -
14.08.2023 г. е в размер на 443.43 лева.
В случая ищецът претендира общо 657.15 лева мораторна лихва върху
неиздължените суми за ползвани електронни съобщителни услуги и неплатени
суми за устройства, като за последните съгласно заключението на вещото лице
мораторната лихва е в размер на 443.43 лева, тоест общо дължимата сума за
7
мораторна лихва в случая е по-голяма от претендираната от ищеца сума и
претенцията му следва да бъде изцяло уважена в поискания от него размер.
Разноски:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
При този изход на делото на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ищецът има
право на направените от него разноски както за заповедното, така и за
исковото производство съобразно уважената част от иска или 0.99 %, в
какъвто процент следва да се присъдят и направените разноски, а именно –
1930.21 лева /от общо заплатените суми -заплатената ДТ за разглеждане на
исковата молба в размер на 77.69 лева на л. 49, 344.22 лева на л. 79 за особен
представител, 200 лева на л. 196 първоначален депозит за вещо лице, 1227.8
лева адвокатско възнаграждение с ДДС съгласно фактура на л. 184 л. и 100
лева – допълнителен депозит за ССчЕ/ и 560.53 лева за заповедното
производство /от заплатената ДТ в размер на 77.69 лева и 494.22 лева
адвокатско възнаграждение./
Ответникът не е направил и не претендира заплащането на разноски,
предвид което не му се дължат такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове по реда на чл.
422 вр. чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК с правно основание чл.79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
във вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД, че С. Д. Д. с ЕГН ********** от гр. Б.,
ДЪЛЖИ НА „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от Александър
Димитров и Младен Маркоски, СУМАТА 1159.66 лева – за месечни
абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги по Договор с
неговия уникален номер № ********* със системен партиден номер № .... за
периода от 09.01.2021 г. – 08.07.2021 г. , ведно със законната лихва от
14.08.2023 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
8
изпълнение; 2062.79 лева – неплатени суми за устройства по Договор с
неговия уникален номер № .... със системен партиден номер № ....., ведно със
законната лихва от 14.08.2023 г. - датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и 657.15 лева – общ размер на мораторната
лихва върху вземането за услуги и за устройства за периода 15.03.2021 г. -
14.08.2023 г., за които е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
437/2023 г. по описа на РС – Берковица.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за признаване за установено по реда на чл.
422 вр. чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК с правно основание чл.79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
във вр. чл. 200 ЗЗД, че С. Д. Д. с ЕГН ********** от гр. Б., ДЪЛЖИ НА „А1
България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от Александър Димитров и Младен
Маркоски, СУМАТА 4.87 лева - неплатени суми за устройства по Договор с
неговия уникален номер № ....със системен партиден номер № ...., за която е
издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 437/2023 г. по описа на РС –
Берковица.
ОСЪЖДА С. Д. Д. с ЕГН ********** от гр. Б., ДА ЗАПЛАТИ на „А1
България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от Александър Димитров и Младен
Маркоски, СУМАТА 1930.21 лева - разноски за исковото производство и
560.53 лева - разноски за заповедното производство.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
9