№ 38891
гр. София, 26.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110114739 по описа за 2024 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявен е от К. Ж. С. срещу „................“ ЕАД отрицателен установителен иск по чл.
439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК с искане за признаване за установено, че ищцата не дължи
на ответното дружество сумата от 2 197,65 лева, представляваща главница по договор за
кредит, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.06.2012 г. до окончателното
плащане на вземането, сумата от 559,35 лева, представляваща договорна лихва за периода
01.09.2010 г. – 13.06.2012 г. и разноските по делото в размер от 55,14 лева за държавна такса
и 267,25 лева – адвокатско възнаграждение, които вземания са удостоверени в изпълнителен
лист от 09.07.2012 г., издаден по ч. гр. дело № 29244/2012 г. по описа на Софийски районен
съд, 73-ти състав, въз основа на който е образувано и висящо изпълнително дело №
2022...0401004/2022 г. по описа на ЧСИ А.Б., поради новонастъпило обстоятелство -
погасяване по давност на правото за принудителното им събиране.
Ищцата твърди, че в хода на производството по ч. гр. дело № 29244/2012 г. по описа на
Софийски районен съд, 73-ти състав в полза на „..............“ АД и срещу К. С. и трети,
неучастващи в процеса лица, е издаден изпълнителен лист от 09.07.2012 г., с който същите
са осъдени за заплащане на следните суми: 2 197,65 лева, представляваща главница по
договор за кредит, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.06.2012 г. до
окончателното плащане на вземането, сумата от 559,35 лева, представляваща договорна
лихва за периода 01.09.2010 г. – 13.06.2012 г. и разноските по делото в размер от 55,14 лева
за държавна такса и 267,25 лева – адвокатско възнаграждение. Посочва, че за събиране на
удостоверените в изпълнителния лист вземания първоначално е образувано изп. дело №
20128580400906/2012 г. по описа на ЧСИ У.Д. с рег. № 858 на КЧСИ и с район на действие
Софийски градски съд. Ищцата поддържа, че в хода на същото и конкретно на 02.02.2017 г.
е направена удръжка от получаваното от С. трудово възнаграждение, което представлява и
последното валидно изпълнително действие по това дело. Сочи, че такъв характер нямат
връчването на поканата за доброволно изпълнение до длъжника, както и извършването на
справки, насочени към проучване имущественото състояние на длъжника и обезпечаващи
успешното провеждане на изпълнението. В исковата молба се излага, че производството по
изп. дело № 906/2012 г. е прекратено на 23.06.2020 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
при констатирано двугодишно бездействие по делото. Посочва се, че впоследствие въз
основа на процесния изпълнителен лист е образувано ново изп. дело № 2022...0401004/2022
г. по описа на ЧСИ А.Б. с рег. № ... и с район на действие Софийски градски съд – по молба
1
на ответника „................“ ЕАД, в качеството му на частен правоприемник на ...... АД.
Поддържа се, че първото изпълнително действие в хода на този процес е изпращането
запорно съобщение за налагане на запор на банковите сметка на ищцата от 28.02.2024 г.
Няма такъв характер молбата за образуване на изпълнителното дело, доколкото със същата
не се стига до реално засягане на имуществената сфера на длъжника. В исковата молба К. С.
твърди, че между датата на последната удръжка от трудовото й възнаграждение, направена
на 02.02.2017 г. в хода на първоначално образуваното изпълнително дело и датата на
изпращане на запорно съобщение за налагане на запор върху вземанията й по банкови
сметки от 28.02.2024 г. в хода на новообразуваното изпълнително дело е изтекла
приложимата към вземанията петгодишна погасителна давност, с което е погасява правото
на принудително изпълнение на вземанията по процесния изпълнителен лист. Ищцата
счита, че искането за прилагане на определен изпълнителен способ прекъсва давността, но с
предприемане на действието съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. В конкретния случай от страна на
взискателя не са направени искания за извършване на изпълнителни действия, които да
доведат до прекъсване на започналата да тече погасителна давност. Ето защо, в случая
давността е изтекла. С тези съображения ищцата обосновава правния си интерес от
търсената защита и отправя искане за уважаване на исковата претенция. Претендира
присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „................“
ЕАД, чрез пълномощника си юрк. Ц., оспорва предявената искова претенция като
недоказана и неоснователна. Не оспорва, че с изпълнителен лист от 09.07.2012 г., издаден по
ч. гр. дело № 29244/2012 г. по описа на Софийски районен съд на основание заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК ищцата К. С. и
трети лица са осъдени да заплатят на първоначалния кредитор „..............“ АД процесните
суми. Излага се, че въз основана на издадения изпълнителен лист и по молба на кредитора
от 13.08.2012 г. е образувано изпълнително дело № 906/2012 г. по описа на ЧСИ Димоларова,
което впоследствие е прекратено на 23.06.2020 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Изтъква, че ответното дружество е конституирано като взискател по изп. дело № 906/2012 г.
преди прекратяването му, предвид прехвърляне на процесните вземания от първоначалния
кредитор с договор за цесия от 04.12.2015 г. Поддържа се, че по молба на ответника от
16.11.2022 г. въз основа на процесния изпълнителен лист е образувано изп. дело №
1004/2022 г. по описа на ЧСИ А.Б., като в молбата „................“ ЕАД е посочил какви
изпълнителни действия да бъдат предприети, възлагайки на съдебния изпълнител правата по
чл. 18 ЗЧСИ. С отговора на исковата молба се посочва, че в хода на проведените
изпълнителни дела по процесния изпълнителен лист са събрани принудително суми по дати
и размери, подробно посочени в отговора. Налице са и доброволно платени такива. Ето
защо, ответникът намира исковата претенция за недопустима за вече погасените чрез
плащане суми, посочвайки, че останалите неплатени такива възлизат на 1945,95 лева, от
които 1845,95 лева главница и 100 лева юрисконсултско възнаграждение. По същество
оспорва иска с довод за предприети множество изпълнителни действия в хода на
образуваните изпълнителни дела, довели до прекъсване на давностния срок за процесните
вземания. Излага се, че такъв характер има молбата на първоначалния кредитор ...... АД с
искане за образуване на изпълнително дело от 09.07.2012 г. с посочени конкретни
изпълнителни действия, които да бъдат предприети спрямо солидарните длъжници. Наред с
това, в хода на този изпълнителен процес са извършени и конкретни изпълнителни действия,
като налагане на запори, вписване на възбрана. С отговора ответникът не оспорва, че на
23.06.2020 г. и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК производството по първоначалното изп.
дело е прекратено, сочейки, че по молба на „................“ ЕАД – като новоконституиран
взискател, от 16.11.2022 г. въз основа на процесния изпълнителен лист е образувано ново
изпълнително дело, в хода на което съща са извършвани изпълнителни действия, довели до
прекъсване на давността, в случая 5 годишна. В конкретния случай последната е започнала
2
да тече, смитано от 26.06.2015 г., предвид разясненията, дадени с Тълкувателно решение №
3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, а впоследствие е многократно
прекъсвана. Ответникът излага доводи, че при образуване на общо изпълнително дело срещу
солидарни длъжници осъщественото принудително изпълнение върху имуществено право на
единия длъжник води до удовлетворяване правото на взискателя и до погасяване на
задълженията на всички длъжници. Излага, че с депозиране на процесната искова молба
давността за вземанията е и спряна на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. С тези доводи се
отправя искане предявения иск да бъде оставен без уважение. Претендират се разноски.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК и предвид конкретното основание за
недължимост на процесните вземания, на което ищцата основава исковата си претенция,
съдът разпределя между страните доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1,
вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, както следва:
В доказателствена тежест на ищцата е да установи правния си интерес от търсената
искова защита чрез отричане на вземанията, като докаже наличието на твърдяната форма на
извънпроцесуално поведение на ответното дружество, свързана с претендиране на
процесните вземания по вид и размер, активната си процесуална легитимация в процеса –
качеството си на длъжник на вземанията по процесния изпълнителен лист, както и периода
– начален и краен момент на давността.
В тежест на ответника е да установи предприемането на действия, довели до
спиране/прекъсване на давностния срок, както и възражението си за погасяване на част от
процесните вземания – по вид и размер, чрез осъществени плащания в хода на
изпълнителните дела.
С оглед съвпадащите твърдения на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК, съдът отделя като безспорно между страните и ненуждаещо се доказване, че в хода
на производството по ч. гр. дело № 29244/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 73-ти
състав в полза на „..............“ АД и срещу К. С. и трети, неучастващи в процеса лица – като
солидарни длъжници, е издаден изпълнителен лист от 09.07.2012 г., с който същите са
осъдени за заплащане на процесните суми; че за събиране на удостоверените в
изпълнителния лист вземания първоначално е образувано изп. дело № 20128580400906/2012
г. по описа на ЧСИ У.Д. с рег. № 858 на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд,
впоследствие прекратено, а след това и изп. дело № 2022...0401004/2022 г. по описа на ЧСИ
А.Б. с рег. № ... и с район на действие Софийски градски съд – понастоящем висящо, както
и, че ответникът „................“ ЕАД е станал носител на вземанията по процесния
изпълнителен лист и взискател в изпълнителния процес, като частен правоприемник на ......
АД.
По доказателствените искания:
Представените от ищцата писмени материали като относими към предмета на спора,
следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Като такова, както и с оглед разпределената между страните доказателствена тежест и
конкретното оспорване, проведено с отговора на исковата молба, следва да бъде уважено
искането на ответника за изискване на заверени преписи от процесните изпълнителни дела,
при внасяне на дължимата за това такса съгласно ТТРЗЧСИ.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з. с призоваване на страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.11.2024 г. от
09:50 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищцата – с
препис от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
ищцата писмени материали.
ДА СЕ ИЗИСКА от ЧСИ У.Д. с рег. № 858 на КЧСИ и с район на действие Софийски
градски съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението да представи заверен препис
от изп. дело № 20128580400906/2012 г. по описа й.
ДА СЕ ИЗИСКА от ЧСИ А.Б. с рег. № ... на КЧСИ и с район на действие Софийски
градски съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението да представи заверен препис
от изп. дело № 2022...0401004/2022 г. по описа му.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4