№ 10750
гр. С., 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110115141 по
описа за 2023 година
Предявени са искове от “Т – С.” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С., ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, с които е поискало да бъде установено по
отношение на ответниците С. А. Т., ЕГН **********, с адрес гр.С., ж.к.О К бл.... и Е. И. Т.,
ЕГН **********, с адрес гр.Б, ул.“П Я“ № 9, че последните дължат на ищеца сумите, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 33599/2022 г. по описа на СРС, 128 състав, както следва:
С. А. Т. – 1/ стойност на доставена от дружеството топлинна енергия в имот, отчитан
с абонатен № ..., в размер на 1 724.33 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва за периода от 22.06.2022 г. до изплащане на вземането; 2/ мораторна лихва
за периода от 15.09.2020 г. до 02.06.2022 г. в размер на 263.89 лв.; 3/ цена на извършена
услуга за дялово разпределение в размер на 36.45 лв. за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 27.06.2022 г. до изплащане на
вземането, и 4/ мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 02.06.2022 г. в размер на 6.98
лв.
Е. И. Т. – 1/ стойност на доставена от дружеството топлинна енергия в имот, отчитан
с абонатен № ..., в размер на 287.39 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва за периода от 22.06.2022 г. до изплащане на вземането, 2/ мораторна лихва за
периода от 15.09.2020 г. до 02.06.2022 г. в размер на 43.98 лв.; 3/ цена на извършена услуга
за дялово разпределение в размер на 6.08 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва за периода от 22.06.2022 г. до изплащане на вземането; 4/ мораторна
лихва за периода от 01.07.2019 г. до 02.06.2022 г. в размер на 1.16 лв.
В исковата молба се твърди, че ответниците са потребители на топлинна енегрия по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственици, респ. носители на ограничено вещно право
1
на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това,
ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Т С” ЕООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговора, такива са постъпили от ответниците, с които изразяват
становище по основателността на предявените искове.
В отговора на Е. Т се твърди, че липсва подадена молба-декларация от нея за
предоставяне на услуги от ищцовото дружество. Исковете се оспорват като погасени по
давност, както и поради незаконно определяне на зъдлеженията – при липсата на
доказателства за топребление в процесния имот и за наличието на на присъединени
радиатори.
Ответницата Т обръща внимание, че не е установена изправността на наличните
търговски измервателни уреди за продажба на топлинна енергия и топла вода. Правят се
оплаквания за нарушение на чл.3 от Закона за защита на потребителите. Навежда се
противочение с Директива 2006/32/ЕС на таксата за сградна инсталация, начислявана от
ищцовото дружество и на Регламент 2006/2004/ЕО, забраняващ действия или бездействия,
противоречащи на законодателството в защита на потребителите.
Издадените фактури и сметки се оспорват като такива с невярно съдържание.
В отговора на С. Т. се навеждат доводи за недопустимост, неоснователност и
недоказаност на ищцовите претенции. Според ответника не са представени документи,
установяващи лицата, които са собственици и ползватели на имота през исковия период.
Отбелязва се, че потребителят не е уведомяван за начислените задължения.
На самостоятелно основание исковете се оспорват и като погасени по давност.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове,
като присъди на ответниците направените от тях разноски.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговорите към нея съответно искания и възражения.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
2
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 33599/2022 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е
била издадена заповед за изпълнение срещу ответниците и срещу А И Ц, И И. Т., А И. Т., за
разделното заплащане на следните суми: сумата 2873.89 лв., представляваща стойност на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 22.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 439.82
лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 02.06.2022 г., сумата
60.75 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 22.06.2022 г. до
изплащане на вземането, и сумата 11.64 лв., представляваща мораторна лихва за период от
01.07.2019 г. до 02.06.2022 г.
Предвид невъзможността длъжниците да бъдат намерени на регистрираните от тях
адреси в НБДН, както и по месторабота, за им бъде връчена издадената заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, съдът, на основание чл.47, ал.6 вр. ал.5 и чл.415, ал.1, т.2 от
ГПК, е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си срещу
тях.
Видно от Заповед № .../90 г. от 20.11.1990 г., ответницата С. Т. и И З Т са закупили
от Министерство на просветата жилище, представляващо ап.191, находящо се в гр.С., ж.к.О
К 1, ул-О бл..... върху имота е вписана законна ипотека с молба на ДСК до Служба по
вписванията. На 25.01.2009 г. И Т е починал, като е оставил за свои наследници отразените в
приложеното на л.20-21 от делото удостоверение за наследници лица – съпругата си С. Т. и
четирите си дъщери Е. Т., А Ц, И Т. и А Т.. Видно от представените от А Ц и И Т.
доказателства по заповедното дело, същите са се отказали от наследството на баща си, като
отказът им е вписан в специалната книга при СРС.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т С.“ АД на потребителите в гр.С. от 2016 г. се установява
съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и
потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
На проведено на 11.08.2002 г. ОС на ЕС на сградата, в която се намира имота, е
взето решение дяловото разпределение да се осъществява от „Т С“ ЕООД. За целта е
сключен с последното договор на 28.08.2002 г. Представени са доказателства и за наличието
на договорни правоотношение между ищеца и правоприемника на фирмата за дялово
разпределение – договор № .../03.06.2020 г.
От представените от ТЛП писмени доказателства се установява, че от включените в
исковия период отоплителни сезони, само през отоплителен сезон 2020-2021 г. е извършен
реален отчет на уредите за дялово разпределение, а през отоплителен сезон 2019-2020 г. не е
осигурен достъп за отчет. Притези данни ФДР е разпределила топлинна енергия по
системата за дялово разпределение, като за целта са издадени след края на всеки
отоплителен сезон изравнителни сметки.
3
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период
няма данни за извършени плащания. Отразено е намаляване на задълженията чрез
прихващане с подлежащи на връщане суми от променена цена на топлинната енергия.
Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за
забава.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Т С“
ЕООД. Експертът е установил, че процесния имот се намира в сграда, свързана към
сградната инсталация за отопление и за битово гореща вода.
Посочено е, че в имота се ползва топлоенергия за отопление, като има три
отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители. При извършения отчет на
същите са снети показания, които са взети предвид при изготвяне на изравнителнит есметки.
По отношение топлоенергията за БГВ е посочено, че потреблението на гореща вода
се отчита от два водомера. При извършения отчет е установен разход, който е начислен с
издадената изравнителна сметка.
За отоплителния сезон, в който не е осигурен достъп за отчет, разпредЕ.та топлинна
енергия е по изчислителен път, чрез екстраполация по максимален специфичен разход на
сградата съгласно Приложението към чл.61, ал.1 към Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и
Наредба № NE-РД-04-1/12.03.2020 г. в съответствие с определените от ФДР топлинна
мощност на отполителните тела, респ. по 140 л. топла вода на денонощие при четирима
ползватели.
.Установено е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № NE-РД-04-
1/12.03.2020 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по реда
на чл.61, ал.1 от Наредба № NE-РД-04-1/12.03.2020 г.
Отбелязано е, че общият топломер в абонатната станция на сградата, в която се
намира имота, е преминал метрологичен контрол, за което са издадени свидетелства за
метрологична проверка през 2017 г. и през 2021 г.
Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер
на 2873.89 лв. /отразеното в заключението по задача № 4, след приспадане на вноските за
дялово разпределение от 60.75 лв./, като изрично е посочил, че правилно са изчислени
технологичните разходи и цените, по които е пресметната стойността на потребената
топлоенергия са определените от ДКЕВР за съответния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване
4
дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение
на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно
производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по
чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
На първо място, видно от приетата като писмено доказателство Заповед № .../90 г. от
20.11.1990 г., на посоченат дата, ответницата С. Т. и И З Т са закупили от Министерство на
просветата жилище, представляващо ап.191, находящо се в гр.С., ж.к.О К 1, ул.О бл..... След
смъртта на И Т на 25.01.2009 г. имотът е останал в съсобственост между неговата съпруга и
децата му при следните квоти: 6/10 ид.ч. за С. Т. и по 1/10 ид.ч. за Е. Т., А Ц, И Т. и А Т..
Действително, налице е отказ от наследството на И Т, направен от две от неговите дъщери -
А Ц и И Т., при което се увеличава дела на останалите, но доколкото това обстоятелство е
установено едва след образуваното заповедно дело и не е съобразено от ищеца, то
настоящият състав в производството по чл.422 от ГПК, в което е обвързан от пределите на
издадената заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№ 33599/2022 г., не може да го събрази като
завиши отговорността на ответниците в общото задължение съобразно реалната им квота в
топлоснабдения имот.
В Закона за енергетиката /чл.153/ по императивен път са определени страните в
облигационното правоотношение, което възниква по повод доставката на топлинна енергия
и това са топлопреносното предприятие и собственика, респ. лицето, притежаващо вещно
право на ползване върху имота. В случая, следва да се отбележи, че не е налице
изключението, възприето в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно
значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед установяване качеството
потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на
закона, доколкото по делото не се представиха доказателства /подадена молба-декларация
до ищеца, писмен договор или др./, които да установяват наличието на облигационно
правоотношение възникнало между топлопреносното предприятие и потребител, различен
от ответника. С оглед на това следва да се приложи общото правило, залегнало в
разпоредбата на чл.153 от ЗЕ. В съответствие с него потребители на топлинна енергия за
процесния имот през исковия период се явяват ответниците С. Т. и Е. Т. Максим Давидов
като съсобственици на имота.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск, ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода м.05.2019 г. –
м.04.2021 г. за процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност 2873.89 лв.
5
Установеното от експерта, че общия топломер в абонатната станция в сградата,
където се намира имота на ответника, е преминал метрологичен контрол дава основание да
се приемат за достоверни снетите от него данни за потреблението на топлоенергия. В тази
насока и с оглед изрично наведените от ответника възражения следва да се отбележи, че
действително, не е установено свидетелство за метрологичен контрол през 2019 г., но в
случая доколкото през 2017 г. и през 2021 г. е установено, че монтираният такъв в
абонатната станция на етажната собственост е изправен, изводът, който се налага е, че точно
е измервал топлоенергията и в периода между двете проверки. Приемането на противното
би означавало, че даден топломер би могъл самостоятелно, независимо от външна намеса,
да излиза извън и да се връща в класа си на точност, което противоречи на техническите
правила и норми и на житейската логика.
Ответниците С. Т и Е. Т, като потребители на топлинна енергия в имот, находящ се
в сграда – етажна собственост, имат задължението да осигурят достъп за отчет на уредите за
дялово разпределение. Неизпълнението на това тяхно задължение е основание да се
приложи разписаната в нормативната база методика за определяне на количеството
топлинна енеригя, потребено в жилището им за отопление и за подгряване на битово-гореща
вод. Именно в тази насока са и изводите на вещото лице.
Отделно от това, ответниците не ангажираха доказателства, че са възразили срещу
разпредЕ.та им топлоенергия или срещу изготвените изравнителни сметки, или че ФДР е
подала грешни данни в частност относно използваната при изчисленията кубатура на имота
и на цялата сграда, в която той се намира. Такива не са установени и от вещото лице.
Съдът кредитира изцяло заключението както по съдебно-техническата, така и по
съдебно-счетоводната експертиза като изготвени от лица със специални знания в
изследваната област, обосновани, пълни и съответстващи на останалия доказателствен
материал, поради което и гради правните си изводи по основателността на иска въз основа
на тях.
Именно с оглед заключенията на двете вещи лица, съдът приема, че през исковия
период ищцовото дружество е доставило за процесния имот топлинна енергия на стойност
2873.89 лв.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане
по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване
от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане
на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са
представени документи, доказващи плащане от страна на ответниците, такива не са
установени и от вещото лице по ССчЕ. Ето защо ответниците дължат на ищцовото
дружество стойността на доставената в имота им топлинна енергия в посочения по-горе
размер, съобразно заявения от ищеца дял, който е 4/10 за С. Т. и 1/10 за Е. Т..
От страна на ответниците е направено възражение на погасяване на вземанията на
ищцовото дружество по давност, което съдът намира за основателно по следните
6
съображения: По отношение на характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от
време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на
топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става
въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят /чл.33 от ОУ/. С оглед на това към
22.06.2022 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК и на която дата на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.116, б.“б“ от ЗЗД, е
прекъсната давността, погасени по давност се явяват задълженията за м.април 2019 г. и
предхождащите го месеци, доколкото за м.април 2019 г. падежът настъпва на 14.06.2019 г.
Такива задължения обаче не са предмет на предявения иск, поради което възражението за
погасяване по давност на ответниците се явява изцяло неоснователно.
Поради това следва да се установи задължение за доставена топлинна енергия в
процесния имот за исковия период в размер на 1724.33 лв за С. Т. и в размер на 287.39 лв.
за Е. Т..
Като законна последица от това, върху приетия за основателен размер на
главницата, следва да се присъди законна лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – 22.06.2022 г., до
окончателното плащане на дължимото.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, публикувани във вестник Монитор през
м.юли 2016 г., а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.
Потребителите обаче изпадат в забава след изготвяне на изравнителната сметка за
съответния период на потребление /чл.33, ал.4 от ОУ/. Предвид своя акцесорен характер и
изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за забава също се явява доказан
за периода 15.09.2020 г. – 02.06.2022 г. в размер на общо 450.69 лв., съобразно отразеното в
колона 4, ред 1 и 2 в таблицата, поместена на стр.7 от заключението по съдебно-
счетоводната експертиза. Съобразно квотата на всяка от ответниците в задължението, съдът
установи такова за С. Т. в размер на 270.41 лв. и за Е. Т. в размер на 45.07 лв. С оглед
диспозитивното начало в процеса обаче, доколкото ищецът претендира лихва в по-нискът
размер, именно до него следва да се уважи иска, като се признае за установено, че С. Т.
дължи лихва за забавено плащане от 263.89 лв., а Е. Т. – в размер на 43.98 лв.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, а именно: цена на
извършена услуга за дялово разпределение в размер на 36.45 лв. за периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 27.06.2022 г. до изплащане на
вземането, и мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 02.06.2022 г. в размер на 6.98
7
лв. за С. Т. и цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 6.08 лв. за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 22.06.2022 г.
до изплащане на вземането; и мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 02.06.2022 г. в
размер на 1.16 лв. за Е. Т.,
следва да се отбележи, че от данните по делото се установи, че тази услуга се извършва от
ФДР „Т С» ЕООД. Ищцовото дружество не анажира доказателства за активната си
материална легитимация по иска, а именно за основанието, на което му се дължи
възнаграждение на него за извършена от трето лице услуга. Макар и събирането на тези
суми да е възложено на ищеца, съобразно договорено между него и ТЛП, то това не
обвързва съда и не може да промени носителя на материалното право. Ищецът не установи
да е изкупил тези вземания от ТЛП /по реда на чл.99 от ЗЗД/, или да е настъпило частно или
универсално правоприемство между него и ФДР, поради което съдът приема, че липсва
валидно възникнало вземане на ищеца от ответника за услугата дялово разпределение. Ето
защо, предвид обстоятелството, че ищецът е претендирал сумите в заповедното
производство, исковете му се явяват процесуално допустими, но по същество
неоснователни, поради което и следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направил ищецът. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС,
следва съдът в настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото
преди това заповедно такова. Съдът като съобрази приложените по делото платежни
документи, констатира, че ищецът е направил разноски за държавна такса общо от 418.97 лв.
по двете дела, за депозит за експертизи 650.00 лв. и за депозит за особени представители на
ответниците от 873.00 лв. В същото време, ищецът претендира юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство от 100.00 лв. /вписано в списъка по чл.80 от ГПК,
приложен на л.146 от делото/, както и присъденото такова в заповедното, което за
длъжниците – ответниците по настоящето дело е общо 35.00 лв.
Съобразно уважената част от исковете, от направените от ищеца разноски от общо
2076.97 лв., в тежест на ответника С. Т. следва да бъде поставена сумата 1742.12 лв., а в
тежест на ответника Е. Т. – сумата 290.45 лв.
С оглед изхода на спора, ответниците също имат право на разноски, но липсват
доказателства за извършени от тях разходи в производството, поради което съдът не се
произнася с решението с и в частта за разноските на ответниците.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. А. Т., ЕГН **********, с адрес
гр.С., ж.к.О К бл...., че дължи на “Т – С.” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
8
гр.С., ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 33599/2022 г. по описа на
СРС, а именно: главница за доставена топлинна енергия в имот, отчитан с абонатен № ... в
размер на 1724.33 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законнат алихва
от подаване на заявлението за издаване на запвед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК – 22.06.2022 г., до окончателното плащане на дължимото, и мораторна лихва
от 263.89 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 02.06.2022 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. И. Т., ЕГН **********, с адрес
гр.Б, ул.“П Я“ № 9, че дължи на “Т – С.” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С., ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 33599/2022 г. по описа на
СРС, а именно: главница за доставена топлинна енергия в имот, отчитан с абонатен № ... в
размер на 287.39 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законнат алихва
от подаване на заявлението за издаване на запвед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК – 22.06.2022 г., до окончателното плащане на дължимото, и мораторна лихва
от 43.98 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 02.06.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Т – С.” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С., ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, за признаване за установено по отношение
на С. А. Т., ЕГН **********, с адрес гр.С., ж.к.О К бл...., че последната дължи на ищеца
суми за дялово разпределение в имот с абонатен № ..., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 33599/2022 г. по описа на
СРС, а именно: главница за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в размер на 36.45 лв. и
обезщетение за забава за периода от 01.07.2019 г. до 02.06.2022 г. в размер на 6.98 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Т – С.” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С., ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, за признаване за установено по отношение
на Е. И. Т., ЕГН **********, с адрес гр.Б, ул.“П Я“ № 9, че последната дължи на ищеца
суми за дялово разпределение в имот с абонатен № ..., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 33599/2022 г. по описа на
СРС, а именно: главница за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в размер на 6.08 лв. и
обезщетение за забава за периода от 01.07.2019 г. до 02.06.2022 г. в размер на 1.16 лв.
ОСЪЖДА С. А. Т., ЕГН **********, с адрес гр.С., ж.к.О К бл...., да заплати на “Т –
С.” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С., ул.Я № 23Б, представлявано от
А А и И Е, сума в размер на 1742.12 лв., представляваща направени от ищеца разноски по
настоящето дело и по ч.гр.д.№ 33599/2022 г. по описа на СРС, съобразно изхода на делата.
ОСЪЖДА Е. И. Т., ЕГН **********, с адрес гр.Б, ул.“П Я“ № 9, да заплати на “Т –
С.” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С., ул.Я № 23Б, представлявано от
А А и И Е, сума в размер на 290.45 лв., представляваща направени от ищеца разноски по
настоящето дело и по ч.гр.д.№ 33599/2022 г. по описа на СРС, съобразно изхода на делата.
Решението е постановено с участието на третото лице помагач „Т С” ЕООД.
9
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да се
докладва с частно гражданско дело № 33599/2022 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10