Присъда по дело №307/2023 на Районен съд - Монтана

Мотиви по НОХД № 307/23г. по описа на РС - Монтана

Подсъдимият С.В.Г. е обвинен в това, че на неустановена дата през
месец юли 2022 год. в гр.М. се съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна
възраст - Б.З.А., ЕГН **********, доколкото извършеното не съставлява
престъпление по чл.152 от НК – престъпление по чл.151, ал.1 от НК.
Подсъдимият С.В.Г. е обвинен и в това, че от 10.10.2022 год. до
21.12.2022 год. в гр.М. на ул.М. № 10, като пълнолетно лице, без да е
сключило брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 14-
годишна възраст - Б.З.А., ЕГН ********** – престъпление по чл.191, ал.3 вр.
с ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението и пледира за налагане на конкретни
по вид и размер наказания.
Подсъдимият Г. се признава за виновен, като при условията на чл.371,
т.1 от НПК дава съгласие да не се разпитват всички свидетели.
Служебният защитник адв.В. П. от МАК, изразява съгласие по смисъла
на чл.371, т.1 НПК относно всички свидетелски показания. Защитникът адв.П.
пледира за смекчаване на отговорността.
Производството след проведено разпоредително заседание, се разви при
условията и реда на чл.370, ал.1 и сл. НПК – чл.371, т.2 от НПК – проведе се
съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на
страните, инициирано от подсъдимия и защитата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. На основание чл.373,
ал.1 вр. с чл.283 НПК съдът ги прие, прочете и огласи, без да извършва
разпит на подсъдимия и свидетелите.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и становищата на
страните, приема за установено следното:
Пострадалата Б.З.А. е родена на 17.02.2009 год. Тъй като майка й З.А.Л.
от няколко месеца работи в Германия, А. живеела заедно със сестра си С. в
дома на баба си М.А.А. - гр.М., ул.М. № 10.
През учебната 2021/2022 год. Б. била ученичка в 7 - ми клас в ПГЛП -
гр.М., като и към настоящия момент е ученичка в същото училище, 8 - ми
клас, редовна форма на обучение.
През месец май 2022 год. Б. А. и подс.С. Г. се запознали чрез
социалната мрежа ,,ФЕЙСБУК“, като първоначално само си пишели, а след
това започнали и да се срещат в парк „Огоста“ гр.М.. Станали гаджета и през
месец юли 2022 год. двамата осъществили първия си полов контакт, като
всичко от страна на Б. било доброволно. Подс.Г. бил наясно и съзнавал, че
приятелката му е на 13 години, т.е. че е малолетна. По това време той пък бил
на 19 години.
1

През месец август 2022 год. Б. разбрала, че е бременна, за което
споделила първо на майка си по телефона, а след това и на сестра си – св.С. З.
А.. И двете не реагирали добре на новината, но в крайна сметка я приели.
Скарали се на Б., но въпреки това приели решението на момичето да роди
детето, а не да направи аборт. По-късно двете момичета казали на баба си –
св.М.А. Тя също не се зарадвала на новината, но се съобразила с решението
на внучка си да задържи бебето, както и да се съберат да живеят заедно с
подс.С. Г., след като двамата се обичат и ,,искат“.
На 10.10.2022 год. подс.С. Г. се преместил да живее в дома на св.М.А.
заедно с Б. А.. Направили годеж със съгласието на родителите си и близките
си. Б. и С. заживели като семейство, като това съжителство продължава и до
днес. Близките на А. и Г. се съгласили на това съжителство единствено заради
факта, че момичето е бременно.
Както Б., така и останалите разпитани по ДП № 1244/22г. по описа на
РУ – Монтана свидетели, а и самият подс.Г. твърдят, че след раждането на
детето, той ще припознае детето. Освен това, се извършва ремонт в дома на
подсъдимия, за да могат впоследствие той и Б. заедно с детето им да заживеят
в неговия дом.
Б. А. след като разбрала, че е бременна, споделила на подс.Г. и двамата
решили да запазят бебето и да се съберат да живеят като семейство. В тази
връзка Б. заедно със сестра си посетила д - р Т. – акушер гинеколог, който
потвърдил бременността. По-късно започнала да посещава д - р З.Н., също
акушер гинеколог, който все още води консултациите на А.. Д-р Н. подал
сигнал до отдел „Закрила на детето“ при ДИРЕКЦИЯ „СП” - Монтана за
бременно малолетно момиче, въз основа на който сигнал било образувано
настоящето ДП № 1244/22г. по описа на РУ - Монтана.
Подс.Г. твърди, че двамата с Б. се обичат, половият акт с нея е бил
доброволен от нейна страна. Не е упражнявал насилие върху нея. Обича я,
желае да живеят заедно и да си гледат детето, което ще се роди. За момента
живеят на адреса на Б., но след като направи ремонт в дома си в гр.М.,
ул.Стадион № 1, ще се преместят да живеят там. Знае и разбира, че Б. е малка
още, но така се случило. Той се грижи и ще се грижи за нея и детето, което
ще се роди.
По ДП е приложен социален доклад от отдел ,,Закрила на детето“ при
Дирекция „СП” - Монтана, от който също се потвърждава, че малолетната А.
(вече навършила 14 години - на 17.02.2023 год. ) и подс.Г. съжителстват на
семейни начала на адрес гр.М., ул.М. № 10 - в дома на бабата М.А. Имат
всичко необходимо за едно домакинство. Предстои преместването им обаче
на адрес гр.М., ул.Стадион № 1 - в дома на подс.С. Г.. Освен това е
констатирано, че въпреки бременността, Б. за момента все още посещава
училище ПГЛП - гр.М., където е ученичка 8-ми клас.
Съгласно разпоредбата на чл.151, ал.1 от НК, полов контакт с лице под
14 годишна възраст е наказуемо деяние. Съгласието на малолетната към
2

момента на деянието Б. А. е правно ирелевантно. И Б. А. , и С. Г. са
съзнавали, че Б. е малолетна и действията на Г. спрямо момичето са
неморални, неприемливи от обществото и укорими. Още повече, че резултат
на този полов акт помежду им, малолетната тогава Б. е забременяла.
Ранното съвкупление с Б., забременяването й и впоследствие ранното
раждане, ранното съжителство, смущаващо нормалното психо-физическо
съзряване на момичето, нарушение на процеса по нейното обучение в
училище, възпитание и квалификация, квалифицират деянието като такова с
висока степен на обществена опасност.
Ранното вменяване на функции по грижа за семейство в ранна възраст,
когато индивида не е още съзрял физически и психически, децата родени от
родилки на ниска възраст са подложени на повече рискове за здравето и
нормалното си израстване. Бременността на Б. и предстоящото раждането на
детето би довело до прекъсване на обучението й, което от своя страна се
явява и пречка за социалната й адаптация и развитие.
Съгласно чл.1 от Конвенцията за правата на детето, „Дете“ е всяко
човешко същество на възраст под 18 години, освен ако съгласно закона,
приложим за детето, пълнолетието настъпва по - рано. В Република България
пълнолетието настъпва на 18 години. Следователно пострадалата А. към
момента както на осъщественото с нея съвкупление, така и към момента на
заживяването й на семейни начала с подс.С. Г. е ДЕТЕ и като такова
действията спрямо нея от страна на Г. са криминализирани от Наказателния
кодекс на РБ.
Освен това чл.18, т.1, б.,,а“ от Конвенцията на Съвета на Европа за
закрила на децата от сексуална експлоатация и сексуално насилие, определя
сексуалното насилие като извършване на сексуални действия с дете, което в
съответствие с приложимите разпоредби на вътрешното законодателство не е
достигнало законната възраст, за да има сексуален живот, като въвежда
задължение за всяка държава, която е страна по Конвенцията, да приеме
законодателни или други мерки, необходими за криминализирането на
сексуалното насилие. Именно в тази връзка са разпоредбите на чл.151 и
чл.191 от НК на РБ.
Чл.191, ал.3 вр. с ал.1 от НК урежда състава на престъплението
,,заживяване съпружески с лице от женски пол, което не е навършило 14
годишна възраст“. Родовият обект за защита от това престъпление са
обществените отношения, които възникват по повод правилното физическо,
психическо и нравствено развитие на младежите, чиято обща характеристика
се свежда до това, че предвид ниската им възраст и липсата на социален и
житейски опит те не могат да формират правно валидна воля за участие в
определени обществени отношения. Бъдещата личност се формира преди
всичко в семейната среда, където младият човек следва да бъде обезпечен
материално и да бъде възпитаван в духа на господстващия морал. Чрез
криминализиране на посочените деяния държавата цели именно
3

осигуряването на правилното нравствено възпитание и нормално полово
развитие на подрастващите. Предвид обстоятелството, че съвместното
съжителство обичайно включва и полово общуване, законът в съответствие с
цитираните по-горе международни разпоредби приема, че това е обществено
неприемливо и в противоречие на установените морални норми и ценности.
Това съжителство предполага трайни отношения между извършителя и
пострадалата и обичайно се свързва с установяването на съвместен живот в
едно домакинство, т.е. изпълнителното деяние би могло да бъде осъществено
само чрез действие. Престъплението е продължено и на просто извършване,
тъй като съставът на престъплението не предвижда други противоправни
последици освен заживяване между мъжа и пострадалата.
При условията на чл.373, ал.3 НПК съдът приема за установени
обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на
направените самопризнания от подсъдимия и доказателствата от досъдебното
производство, които ги подкрепят.
Налице са условията на чл.303, ал.2 от НПК и съдът намира, че
обвинението спрямо подс.Г. за деяния по чл.151, ал.1 от НК и чл.191, ал.3 вр.
с ал.1 от НК, е доказано по несъмнен начин независимо, че подс.Г. даде
съгласие по смисъла на чл.371, т.1 от НПК относно показанията на всички
свидетели. Съдът съобразявайки принципите визирани в чл.13, ал.1, чл.14,
ал.1 и ал.3 и чл.16 от НПК постанови осъдителна присъда, а не защото
подсъдимия направи самопризнание по смисъла на чл.371, т.2 НПК. Съдът
одобри съгласието направено при условията на чл.371, т.1 от НПК защото
действията по разследването в хода на досъдебното производство са
извършени при условията и реда на НПК. Деянията са извършени от подс.Г.
имайки предвид фактите и обстоятелствата изложени по-горе и правилно са
квалифицирани по смисъла на чл.151, ал.1 от НК и чл.191, ал.3 вр. с ал.1 от
НК.
По фактите и обстоятелствата няма спор, затова и не се обсъждат в
детайли. В рамките на съдебното заседание, се установи, че Б. е родила момче
на 13.03.2023г., което подс.Г. е припознал, живеят заедно с подс.Г., той
работи като строител, майките на Б. и С. им помагат при отглеждане на
детето, Б. твърди, че не е прекъснала обучението си.
Имайки предвид гореизложеното, съдът намери, че:
Подсъдимият С.В.Г. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпните състави на чл.151, ал.1 от НК и чл.191, ал.3 вр. с ал.1 от НК:
- на неустановена дата през месец юли 2022 год. в гр.М. се съвкупил с
лице, ненавършило 14-годишна възраст - Б.З.А., ЕГН **********, доколкото
извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК.
- от 10.10.2022 год. до 21.12.2022 год. в гр.М. на ул.М. № 10, като
пълнолетно лице, без да е сключило брак, заживял съпружески с лице от
женски пол, ненавършило 14-годишна възраст - Б.З.А., ЕГН **********.
4

От субективна страна е налице пряк умисъл – подс.Г. е съзнавал
обществено опасния характер на деянията, предвиждал е настъпването на
обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване.
Причините за извършване на деянието са изградено съзнание у подс.Г.
за това, че не върши нещо нередно, заради обичайте на етноса, към който
принадлежи.
За извършените от подс.Г. престъпления визирани по-горе съдът го
призна за ВИНОВЕН и му определи съответни наказания – ОСЕМ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, съответно ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
При определяне вида и размера на наказанията съдът счита, че е
съобразил всички обстоятелства с правно значение за тяхната
индивидуализация, като ги определи при условията на чл.58а, ал.4 вр. с
чл.55, ал.1, т.1 от НК. Наказанията са определени при следните многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства – съдействие за разкриване на
обективната истина, чисто съдебно минало, много добри характеристични
данни – подс.С.В.Г. не е известен на полицейските органи, няма оперативни
данни уличаващи Г. да замисля или да извършва престъпна дейност, младата
възраст на подс.Г. – роден 2003г., полусирак е, баща му е починал, работи
като строител, припознал е роденото дете, живее с Б. на семейни начала и
майка му, заедно с майката на Б., се грижат за новороденото дете. Съдът
намери, че са налице условията на чл.55 НК и затова приложи чл.58а, ал.4 от
НК извършвайки и сравнението, което налага тази разпоредба. Макар и да са
налице и условията на чл.58а, ал.1 от НК, по – благоприятния закон в случая е
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК при налични многобройни посочени по-
горе смекчаващи отговорността обстоятелства. Дори съдът да бе наложил при
условията на чл.54 НК най–лекото наказание лишаване от свобода по чл.151,
ал.1 от НК и по чл.191, ал.3 вр. с ал.1 от НК, намалено с една трета,
наказанието като размер определено съгласно чл.58а, ал.1 НК щеше да бъде
по-тежко от наложеното при условията на чл.55 от НК – минималния размер
наказание и по двата посочени текста от НК е две години лишаване от
свобода, намалени с една трета, се равняват на една година и четири месеца
лишаване от свобода.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определи спрямо подсъдимия
С.В.Г. общо най – тежко наказание в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА
изпълнението на общото най – тежко наказание за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.
Съдът приложи чл.66, ал.1 от НК, тъй като са налице условията за това -
определеното по размер общо най – тежко наказание лишаване от свобода е
по–малко от три години, подс.Г. е неосъждан, като съдът намери, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на Г. не е
наложително да изтърпи наказанието.Предвид чистото съдебно минало на
5

подс.Г. и добрите характеристични данни, съдът определи минималния
размер на изпитателния срок от три години.
При определяне видът и размера на наложеното общо най–тежко
наказание лишаване от свобода, отложено на основание чл.66, ал.1 от НК,
съдът намира, че е съобразено с целите по чл.36 НК при отчитане степента
обществена опасност на извършените деяния и степента обществена опасност
на подсъдимия Г.. Според настоящия съд наложеното общо най–тежко
наказание е и съответно по смисъла на чл.35, ал.3 от НК.
По ДП № 1244/22г. по описа на РУ - Монтана не са направени разноски,
за да се възлагат, съгласно чл.189, ал.3 от НПК, в тежест на подс.Г..
Предвид горните мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

6

Номер на акта:	19
Дата:	31 март 2023 г. (в сила от 14 април 2023 г.)
Съдия:	Красимир Семов

Дело:	20231630200307
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	9 март 2023 г.

Присъда по дело №307/2023 на Районен съд - Монтана

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите