№ 3
гр. Айтос, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС в публично заседание на единадесети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Тихомир Р. Рачев
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Гражданско дело №
20222110101096 по описа за 2022 година
и като съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
А. М. М., А. Х. М., Н. И. М., действаща лично и като майка на И. Х. А.,
четиримата чрез адв. Г. К. М. от ***, са предявили срещу Е. Х. М., Х. К. М. и
„МР. ДЖАН“ ООД иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за обявяване
на относителната недействителност на непарична вноска, извършена на
21.11.2022 г. в капитала на „МР. ДЖАН“ ООД, на дворно място с площ от 378
кв. м., с административен адрес: ***, ул. *** ***, съставляващо част от
поземлен имот с пл. № 34 в кв. 123 по плана на ***, с площ на целия поземлен
имот от 411 кв. м., за който имот съгласно регулационния план на града,
одобрен със Заповед № РД-09-327/14.09.1999 г. е отреден УПИ VI-34 в кв. 123,
с площ на УПИ от 411 кв. м., при граници на УПИ: изток – УПИ V-32, запад –
УПИ VII-34 и УПИ VIII-212, север – УПИ IX-33, и юг – улица ***, който имот
е идентичен с част от бивш парцел VIII-2827, кв. 101 по отменения план на
града от 1971 г., идентичен с част от бивш парцел VIII-133, кв. 101 по
отменения план на града от 1958 г. и идентичен с част от бивш парцел II-2, кв.
3 по плана на града от преди 1958 г.
Ищците твърдят, че ответникът Е. Х. М. им е причинил неимуществени
вреди, защото на 01.09.2021 г. е причинил смъртта на Х. А. М. – съпруг на
ищцата Н. И. М., баща на И. Х. А. и син на А. М. М. и А. Х. М.. Ищците се
позовават на влязла в сила присъда, с която ответникът Е. Х. М. е бил осъден
за това, че е причинил по непредпазливост смъртта на Х. А. М. и е осъден да
заплати на ищците обезщетение за неимуществени вреди. Ищците сочат, че
ответниците Е. Х. М., Х. К. М. са съпрузи и са притежавА. ½ ид. ч. от
1
процесния имот. През юли 2022 г. те започнА. процедура по апортиране на
процесния имот в „МР. ДЖАН“ ООД, в което били съдружници, а Е. Х. М. и
управител. Апортът бил вписан на 13.12.2022 г. Според ищците, тъй като
задължението за обезщетяване на вредите от непозволено увреждане
възникват от момента на увреждането – 01.09.2021 г., апортът е извършен от
ответниците с цел да бъдат увредени ищците и да се затрудни
удовлетворяването на вземането им.
Исковата молба е редовна, а предявените субективно съединени искове –
допустими.
Ответниците Е. Х. М. и Х. К. М. са подА. отговор на исковата молба в
срока по чл. 131 ГПК. В него сочат, че искът е неоснователен, защото не е
нА.це увреждащият ефект по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Излагат се
съображения, че апортът е възмездна сделка, защото срещу него се получава
дял в дружеството, равен на действителната пазарна стойност на апортирания
имот. В случая общата стойност на имота, определена от вещото лице в
регистърното производство, възлизала на 35 800 лв., а делът на длъжника в
капитала на дружеството бил в размер на 17 950 лв. Ищците можели да
удовлетворят вземанията си частично чрез изпълнение върху дела на
ответника М. в посоченото дружество. Поради това ищците молят искът да
бъде отхвърлен като неоснователен.
В срока по чл. 131 ГПК „МР. ДЖАН“ ООД не е подало отговор на
исковата молба.
Като се запозна с представените по делото доказателства и със
становищата на страните, съдът достигна до следните фактически и
правни изводи:
Според чл. 133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо
обезпечение на неговите кредитори.
Според чл. 135, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако
длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е
възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за
увреждането.
С доклада по делото съдът е указал на ищците, че, за да бъде уважен
предявените искове, следва да докажат извършване на увреждащите действия
от ответниците – апорта на процесния имот в капитала на „МР. ДЖАН“ ООД;
качеството си на кредитори по отношение на Е. Х. М. и Х. К. М. към датата на
апорта; съзнателното увреждане на кредиторите от страна на Е. Х. М. и Х. К.
М.; знание на управителя на „МР. ДЖАН“ ООД за увреждането към момента
на апорта.
С Присъда № 5 от 20.01.2023 г. по н. о. х. д. № 1324/2022 г. на Окръжен
съд – Бургас (л. 161-181 от делото) Е. Х. М. е признат за виновен в това, че на
2
01.09.2021 г., около 23:40 ч., в ***, на ул. ***, пред дом ***, по
непредпазливост причинил смъртта на Х. А. М., настъпила на място,
вследствие на умишлено нанесена лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, причинена
чрез удар с юмрук в лявата част на лицето на пострадА.я и последващо падане
на Х. А. М. на земята, като при съприкосновение на главата му с терена
пострадА.ят получил тежка черепно-мозъчна травма, която е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилата смърт, поради което на основание
чл. 124, ал. 1, предл. 3 НК, вр. с чл. 130, ал. 2 НК, вр. 58а, ал. 1 НК го е осъдил
на лишаване от свобода в размер на една година и четири месеца. Частично са
уважени и гражданските искове по чл. 45, ал. 1 ЗЗД на Н. И. М. – съпруга на
починА.я, И. Х. А. – син на починА.я, А. М. М. – баща на починА.я, А. Х. М. –
майка на починА.я, и х. А. с. – сестра на починА.я, за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от престъплението, като на
сина са присъдени 100 000 лв., на съпругата – 60 000 лв., на майката и бащата
– по 40 000 лв., на сестрата – 8 000 лв.
С Решение № 93 от 27.11.2023 г. по в. н. о. х. д. № 76/2923 г. на
Апелативен съд – Бургас (л. 172-191 от делото) присъдата е изменена, като на
основание чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на наказанието, наложено на
подсъдимия, е отложено за срок от четири години и четири месеца и на
основание чл. 67, ал. 3, вр. с чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК на подсъдимия е
наложена пробационна мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес“
за срок от три години, която да се изпълнява чрез явяване и подписване пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти
седмично. Увеличен е размерът на част от обезщетенията: на съпругата – още
40 000 лв., т.е. до общо 100 000 лв.; на майката и бащата – с още по 20 000 лв.,
т.е. до общо 60 000 лв., на сестрата – с 2000 лв., т.е. до общо 10 000 лв. В
останалата част присъдата е потвърдена.
С Решение № 389 от 03.07.2024 г. по к. н. д. № 133/2024 г. на ВКС, I н. о.
(л. 192-196 от делото) решението на Апелативен съд – Бургас е потвърдено
изцяло.
Въз основа на присъдата и решението са издадени изпълнителни листове
(л. 199-202 от делото).
Съдът намира, че от датата на осъществяването на непозволеното
увреждане – причиняване на смъртта на Х. А. М. (01.09.2021 г.), за Е. Х. М. е
възникнало задължение да заплати на ищците обезщетение за неимуществени
вреди в размерите, установени с горепосочените актове на Окръжен съд –
Бургас и Апелативен съд – Бургас.
Роднинските връзки между ищците и починА.я са доказани чрез
удостоверение за наследници, удостоверение за раждане на починА.я и
удостоверение за сключен граждански брак (л. 21-23 от делото).
Видно от приетия по делото нотариален акт (л. 7 от делото), на
20.07.2017 г. Виолета Димитрова Г.ева е прехвърлила на Е. Х. М. процесния
3
имот. В откритото съдебно заседание на 11.12.2024 г. процесуалният
представител на ответниците изрично е заявила, че не оспорва
обстоятелството, че към този момент ответниците са били съпрузи и са
придобили имота в режим на съпружеска имуществена общност.
Не се спори, а и се установява от приложените по делото извлечения от
Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
(ТРРЮЛНЦ) (л. 13-19, л. 211), че на 21.11.2022 г. (датата се извежда от номера
на вписването, чието начало следва формата: година, месец, ден) ответниците
са внесли процесния имот като непарична вноска в капитала на „МР. ДЖАН“
ЕООД. Според оценката на назначените от Агенцията по вписванията вещи
лица оценката на процесния имот е 35 700 лв. Преди това Х. К. М. е била
приета за съдружник в дружеството, с което то се е преобразувало от
еднолично в дружество с ограничена отговорност. Това е видно от
приложените по делото документи – протокол от общо събрание на „МР.
ДЖАН“ ЕООД от 18.10.2022 г. (л. 210 от
делото).
Видно от извършените от съда служебни справки в ТРРЮЛНЦ (л. 219-
222 от делото), Е. Х. М. е управител на „МР. ДЖАН“ ЕООД от 07.09.2018 г. до
23.01.2024 г.
ОстанА.те представени по делото писмени доказателства нямат
отношение към фактическия състав на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, поради което
е излишно да бъдат коментирани.
От посочените по-горе доказателства става ясно, че апортът е извършен
след възникване на задължението на ответника Е. Х. М. към ищците.
Апортът (непаричната вноска) съставлява специфичен вещно-
прехвърлителен производен способ, с осъществяването на който се постига
определена цел: увеличаване на стойността на притежаваните от титуляря на
вещното право дялове или акции в търговско дружество чрез увеличаване на
капитала му. Касае за престационна (прехвърлителна) сделка, за възмездния
характер на която е ирелевантно дА. насрещните престации са еквивалентни.
Внасянето в собственост на недвижим имот в търговско дружество за
увеличаване на капитала представлява смесен фактически състав, като
вещното действие за правото на собственост настъпва с вписването на апорта
в търговския регистър. Осъществяването на апорт (непарична вноска) в
капитала на съществуващо търговско дружество предпоставя постигане на
съгласие между притежателя на определено вещно право (съдружник или
трето за дружеството лице) и търговското дружество относно поемането на
насрещни задължения. Титулярят на вещното право поема задължението да го
прехвърли, а дружеството поема задължението да го приеме като съдружник,
ако не притежава това качество, и да му предостави дружествен дял/акции от
капитала си. Ако лицето е вече съдружник или акционер, срещу
осъществената апортна вноска той увеличава своето участие в капитала на
4
дружеството.
В Решение № 147/12.02.2018 г. по т. д. № 2530/2016 г. на ВКС, I т. о., се
приема, че при непарична вноска в капитала на съществуващо търговско
дружество се осъществява договаряне и е нА.це възмездност. Когато се иска
обявяване на недействителност по реда на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, изр. 2, на
непаричната вноска знанието за увреждане от страна на юридическото лице, в
чиято полза е извършена апортната вноска, е предпоставка за основателността
на предявения конститутивен иск.
Според Решение ***39/06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. на ВКС, IV г.
о. увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се
засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на
правата на кредитора спрямо длъжника. Увреждане е нА.це, когато длъжникът
се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин
затруднява удовлетворението на кредитора.
В Решение № 45/01.06.2011 г. по гр. д. № 450/2010 г. на ВКС, III г. о. е
прието, че прехвърлителната сделка е увреждащ кредитора акт на длъжника,
тъй като намалява длъжниковото имущество, служещо за общо обезпечение
на кредитора.
В случая, след като апортът е прехвърлителна сделка, той е и увреждащ
кредитора акт на длъжника.
В Решение № 147/12.02.2018 г. по т. д. № 2530/2016 г. на ВКС, I т. о., се
приема, че когато се иска обявяване на недействителност по реда на чл. 135,
ал. 1, изр. 2 ЗЗД на непаричната вноска знанието за увреждане от страна на
юридическото лице, в чиято полза е извършена апортната вноска, е
предпоставка за основателността на предявения конститутивен иск.
В Решение № 13/19.02.2015 г., по гр. д. № 4606/2014 г. на ІV г. о., се
приема, че юридическото лице, независимо от правно организационната му
форма, „знае“ за увреждането, ако за това знаят лицата от състава на неговите
органи.
В случая ответникът Е. Х. М. очевидно е знаел, че с извършването на
апорта ще лиши ищците от имущество, от което да удовлетворят вземанията
си за обезщетения за неимуществени вреди. Така е, защото на 01.09.2021 г той
веднага е разбрал, че е причинил смъртта на Х. А. М.. Към момента на апорта
е бил и управител на „МР. ДЖАН“ ЕООД – трето лице по смисъла на чл. 135,
ал. 1, изр. 2 ЗЗД, следователно то също е „знаело“ за увреждането.
Нужно е да се отбележи, че възражението на ответниците, че длъжникът
разполага и с друго имущество извън разпореденото (дяловете в „МР. ДЖАН“
ООД), или че получената насрещна престация е равностойна на цената на
недвижимия имот, не е основание да се приеме, че не е нА.це увреждане.
Противното би означавало при недобросъвестност на длъжника (същият не
плаща свой дълг) да му се предостави възможност за избор срещу кое от
притежаваните имущества да се насочи принудително изпълнение.
Съществуването на друго имущество предполага разполагането с инструмент
5
за изпълнение на дълга, който не е използван от длъжника. Поради това
кредиторът не следва да е задължен да установява цялостното финансово
състояние на длъжника или разликата между продажната и действителната
цена и само, когато длъжникът не разполага с друго имущество или същото е
недостатъчно, да упражни правото си по чл. 135 ЗЗД. Вж. в този смисъл
мотивите на Решение № 149/12.11.2013 г. по т. д. № 422/2012 г. на ВКС, I т. о.
Поради това посочените възражения на ответниците са абсолютно
неоснователни.
Само за пълнота следва да се посочи, че ищците са прави, че
удовлетворяването чрез изпълнение върху дяловете в търговско дружество е
по-сложно и несигурно, защото стойността на дяловете зависи от
имущественото състояние на дружеството, което е променлива величина, а и в
редът за удовлетворяване е специфичен – трябва да се предяви иск за
прекратяване на дружеството. По този начин безспорно се затруднява
удовлетворяването на кредитора, което е достатъчно, за да се приеме, че е
нА.це увреждане по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Ирелевантни за делото са доводите, изложени от ответниците в откритото
съдебно заседание по делото, че ищците сами са възпрепятствА.
удовлетворяването си, като са поискА. обезпечителна мярка спиране на
строителството върху процесния имот: че ако строителството не беше
временно спряно, ответниците щяха да могат да построят сграда и да
разпродадат обекти от нея, с които да се снабдят с пари.
От гореизложеното следва, че са нА.це всички предпоставки за
уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД. Този иск обаче не може да бъде уважен в
пълен размер и срещу всички ответници. Аргументите за това са следните:
С т. 1 от Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2013
г. на ВКС, ОСГТК, се приема, че за личен дълг на единия съпруг
разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим на съпружеска
имуществена общност, се обявява за относително недействителна по реда на
чл.135 ЗЗД за ½ идеална част от имота. В мотивите на тълкувателното
решение е разяснено, че ищецът по Павловия иск има материалноправната
легитимация на кредитор с подлежащо на принудително удовлетворяване
вземане; материалноправната легитимация на длъжник има единият от
съпрузите-ответници. От субективна страна е необходимо знание на този
длъжник, че сделката е увреждаща по отношение на този кредитор. Ищецът
по Павловия иск няма материалноправната легитимация „кредитор” на другия
съпруг ответник, съответно по отношение на ищеца този ответник няма
качеството на длъжник. Оттук следва действителността на извършеното от
него разпореждане с част от имота и липсата на увреждане на кредитора от
обективна и от субективна страна. Павловият иск не може да бъде уважен
срещу съпруга ответник, който не е длъжник и неговото действие да се счита
за нестанало по отношение на чужд кредитор, за чужд дълг.
В случая не е доказано Х. К. М. да е кредитор на ищците. Няма
6
основание за вредите от смъртта на Х. А. М., причинена от Е. Х. М., да
отговаря и съпругата му.
Следователно искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за ½ ид.
ч. от процесния имот по отношение на Е. Х. М. и „МР. ДЖАН“ ООД. Искът
следва да бъде отхвърлен за ½ ид. ч. срещу Е. Х. М. и „МР. ДЖАН“ ООД и
изцяло срещу Х. К. М..
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат както ищците, така и
ответниците пропорционално на уважената, съответно отхвърлената част от
исковете.
Ищците са претендирА. своевременно 4000 лв. за адвокатско
възнаграждение и 307,52 лв. за държавна такса. НА.це са доказателства за
извършването на разноските – платежно нареждане (л. 50 от делото) и
договор за правна защита и съдействие с всички ищци (л. 217 от делото). Е. Х.
М. следва да бъде осъден да заплати 1076,88 лв., която сума е пропорционално
на уважената част от исковете (1/2 от иска спрямо 1/2 от ответниците, т.е. 1/4).
Ответниците са претендирА. своевременно всички деловодни разноски.
Като доказателство обаче е представен само договор за правна защита и
съдействие само с ответника Е. Х. М. за заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 1000 лв. (л. 218 от делото). За отхвърлянето на иска спрямо този
ответник се дължат 500 лв. (искът спрямо този ответник е отхвърлен за 1/2).
Няма доказателства за разноски, сторени от Х. К. М. и „МР. ДЖАН“ ООД,
поради което не им се присъждат такива.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за относително
недействителна по отношение на Н. И. М., с ЕГН **********, И. Х. А., с ЕГН
**********, А. М. М., с ЕГН **********, и А. Х. М., с ЕГН **********,
всички с адрес: ***, непарична вноска, извършена на 21.11.2022 г. от Е. Х. М.,
с ЕГН **********, с адрес: **********, в капитала на „МР. ДЖАН“ ООД,
ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление: ***, до размера на ½ ид.
ч. от дворно място с площ от 378 кв. м., с административен адрес: ***, ул. ***
***, съставляващо част от поземлен имот с пл. № 34 в кв. 123 по плана на ***,
с площ на целия поземлен имот от 411 кв. м., за който имот съгласно
регулационния план на града, одобрен със Заповед № РД-09-327/14.09.1999 г.
е отреден УПИ VI-34 в кв. 123, с площ на УПИ от 411 кв. м., при граници на
УПИ: изток – УПИ V-32, запад – УПИ VII-34 и УПИ VIII-212, север – УПИ
IX-33, и юг – улица ***, който имот е идентичен с част от бивш парцел VIII-
7
2827, кв. 101 по отменения план на града от 1971 г., идентичен с част от бивш
парцел VIII-133, кв. 101 по отменения план на града от 1958 г. и идентичен с
част от бивш парцел II-2, кв. 3 по плана на града от преди 1958 г.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД на Н. И. М., с ЕГН **********, И.
Х. А., с ЕГН **********, А. М. М., с ЕГН **********, и А. Х. М., ЕГН
**********, всички с адрес: ***, срещу Е. Х. М., с ЕГН **********, с адрес:
**********, и „МР. ДЖАН“ ООД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес на
управление: ***, за обявяване на относителна недействителност на непарична
вноска, извършена на 21.11.2022 г. от Е. Х. М. в капитала на „МР. ДЖАН“
ООД, до размера на ½ ид. ч. от дворно място с площ от 378 кв. м., с
административен адрес: ***, ул. *** ***, съставляващо част от поземлен имот
с пл. № 34 в кв. 123 по плана на гр. Айтос, с площ на целия поземлен имот от
411 кв. м., за който имот съгласно регулационния план на града, одобрен със
Заповед № РД-09-327/14.09.1999 г. е отреден УПИ VI-34 в кв. 123, с площ на
УПИ от 411 кв. м., при граници на УПИ: изток – УПИ V-32, запад – УПИ VII-
34 и УПИ VIII-212, север – УПИ IX-33, и юг – улица ***, който имот е
идентичен с част от бивш парцел VIII-2827, кв. 101 по отменения план на
града от 1971 г., идентичен с част от бивш парцел VIII-133, кв. 101 по
отменения план на града от 1958 г. и идентичен с част от бивш парцел II-2, кв.
3 по плана на града от преди 1958 г.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД на Н. И. М., с ЕГН **********, И.
Х. А., с ЕГН **********, А. М. М., с ЕГН **********, и А. Х. М., ЕГН
**********, всички с адрес: ***, срещу Х. К. М., ЕГН **********, с адрес:
**********, за обявяване на относителна недействителност на непарична
вноска, извършена на 21.11.2022 г. от Е. Х. М., с ЕГН **********, в капитала
на „МР. ДЖАН“ ООД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление:
***, на дворно място с площ от 378 кв. м., с административен адрес: гр. Айтос,
ул. *** ***, съставляващо част от поземлен имот с пл. № 34 в кв. 123 по плана
на гр. Айтос, с площ на целия поземлен имот от 411 кв. м., за който имот
съгласно регулационния план на града, одобрен със Заповед № РД-09-
327/14.09.1999 г. е отреден УПИ VI-34 в кв. 123, с площ на УПИ от 411 кв. м.,
при граници на УПИ: изток – УПИ V-32, запад – УПИ VII-34 и УПИ VIII-212,
север – УПИ IX-33, и юг – улица ***, който имот е идентичен с част от бивш
парцел VIII-2827, кв. 101 по отменения план на града от 1971 г., идентичен с
част от бивш парцел VIII-133, кв. 101 по отменения план на града от 1958 г. и
идентичен с част от бивш парцел II-2, кв. 3 по плана на града от преди 1958 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. Х. М., с ЕГН **********, с
адрес: **********, да заплати на Н. И. М., с ЕГН **********, И. Х. А., с ЕГН
**********, А. М. М., с ЕГН **********, и А. Х. М., ЕГН **********, всички
с адрес: ***, сумата от 1076,88 лв. – деловодни разноски за адвокатско
8
възнаграждение и държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н. И. М., с ЕГН **********, И.
Х. А., с ЕГН **********, А. М. М., с ЕГН **********, и А. Х. М., ЕГН
**********, всички с адрес: ***, да заплатят на Е. Х. М., с ЕГН **********, с
адрес: **********, сумата от 500 лв. – деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 115 ЗС на Н. И. М., с ЕГН **********,
И. Х. А., с ЕГН **********, А. М. М., с ЕГН **********, и А. Х. М., ЕГН
**********, всички с адрес: ***, шестмесечен срок от влизане в сила на
решението за отбелязването му в службата по вписванията.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
9