№ 166
гр. Велико Търново, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ
при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ Административно
наказателно дело № 20244110201722 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Жалбоподателят П. Р. И. е обжалвал НП № *** г. на началник група в
сектор "ПП" в ОДМВР-***, с което за нарушение по чл. 104б, т. 2 от Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от
ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез процесуален
представител поддържа жалбата си и моли съда наказателното постановление
да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендират се и разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не
заема становище.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е неоснователна. При служебна проверка на АУАН Серия GA
№ *** г. и НП № *** г. на началник група в сектор "ПП" в ОДМВР-*** съдът
не констатира нередовности по чл. 42, ал. 1, т. 1-10 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т.
1-13 от ЗАНН.
Разгледано по същество, от доказателствената съвкупност се установява,
че на *** г., в 14.20 часа, в гр. ***, в кръгово кръстовище между
ул.“Н.Габровски“, ул.“Магистрална“ и ул.“Краков“, при суха пътна настилка,
жалбоподателят П. Р. И., притежаващ СУМПС от 2021 г., управлявал лек
автомобил ***, чужда собственост. В този момент в кръстовището и в
1
неговата зона имало интензивно движение. В срещуположна посока на
жалбоподателя, на ул.“Н.Габровски“, изчаквал включването си в движението
патрулен полицейски автомобил, в който се намирали полицейските
служители – свидетелите А. В. И. и С. В. С.ов. Жалбоподателят осъществявал
движението по лява крива, в най-лявата, вътрешна пътна лента, по
трилентовото пътно платно, в направление магазин „LC WAIKIКI“ –
ул.“Краков“. С форсиране на двигателя и свистене на гуми, което било
визуално и слухово възприето от полицейските служители, жалбоподателят
преминал от най-лявата в дясна /съседна/ пътна лента, след което се върнал
отново в най-лявата пътна лента, последвано от ново преминаване в съседната
дясна пътна лента, при които презавивания се получило напречно занасяне на
автомобила със задната му част. Жалбоподателят излязъл от кръстовището, но
бил последван непосредствено след него от патрулния автомобил,, който го
спрял за проверка на ул.“Краков“. Жалбоподателят притеснено обяснил, че
бил футболист, бързащ за тренировка.
Описаната фактическа се потвърждава безпротиворечиво от показанията
на разпитаните полицейски служители, явяващи се свидетели-очевидци на
случилото се, както и от видеозапис от персонални полицейски камери.
По този начин от обективна и субективна страна жалбоподателят е
осъществил състава на нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. В този текст не се
съдържа изчерпателно или примерно изброяване на забранени конкретни
начини и/или техники на управление на МПС, които да са несъвместими с
нормалното използване на пътища за други цели, освен в съответствие с
предназначението им за превоз на хора и товари. Няма изискване и за
повторяемост на неправомерни действия, за да бъде реализирана специалната
съставомерна цел – използване на пътното платно не по предназначение.
Обективирането на подводимото под нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП
съставомерно поведение може да бъде осъществено и чрез единично
действие, което да се квалифицира като нарушение на забраната за използване
на пътното платно не по предназначение. В разглеждания казус, в нарушение
на тази забрана, жалбоподателят е шофирал екстремно посредством
неоправдано и ненужно експлоатиране на техническите възможности на
управляваното МПС, осъществено чрез няколкократно последователно и
рязко презавиване, придружено с форсиране на двигател и свистене на гуми,
довело до извеждане на автомобила извън контрол на място, непредвидено за
такива цели и по начин, създаващ потенциална опасност за живота и здравето
на самия водач и на останалите участници в движението. От субективна
страна нарушението е извършено при форма на вина – пряк умисъл.
Жалбоподателят като правоспособен водач, имащ задължението да съобрази
поведението си с правилата за движение по пътищата, съзнателно и без
наличие на причини от обективен характер е презавивал автомобила,
преминавайки последователно в съседни пътни ленти. Умишленото и
съзнателно опасно шофиране посредством поднасяне на задната част на
автомобила, отклоняването от нормалното движение, изискуемо при
управление на МПС, особено в натоварен пътен участък, представлява
2
нарушение на забраната за използване на път за обществено ползване извън
съответствието с основната цел на пътищата – да се използват за превоз на
хора и товари. Наказващият орган правилно е приложил материалния закон,
налагайки законовоустановените наказания глоба и лишаване от право да
управлява МПС в твърд размер, визирани в разпоредбата на чл. 175а, ал. 1, пр.
3 от ЗДвП.
Несподелими от настоящата съдебна инстанция са правните доводи на
защитата на жалбоподателя за допуснато нарушение на материалния закон; за
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила; за случайно деяние.
Няма допуснато нарушение на материалния закон. Както бе посочено по-
горе обективираното съставомерно поведение и субективното отношение към
него правилно са подведени под материалноправните норми на приложимото
право.
Не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което
да е довело до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя да
научи в какво нарушение е обвинен, срещу какво следва да се защитава и
евентуално какви доказателства да ангажира в подкрепа на защитната си
позиция. АУАН и НП са съставени от компетентни органи. Спазени са
сроковете, формата и редът за издаването им. Същите съдържат всички
изискуеми реквизити съгласно чл. 42, ал. 1, т. 1-10 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 1-
13 от ЗАНН. Съдържащото се в тях фактическо описание на нарушението е
достатъчно пълно, точно, подробно и ясно. Налице е пълно съответствие
между фактическо и юридическо формулиране на нарушението.
При така установените факти не може да бъде споделена защитната теза,
че е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК поради незначителен
шофьорски опит, по-висока скорост на движение и износени гуми. Твърдените
по-висока скорост на движение и наличие на износени гуми представляват
фактически обстоятелства, които не се явяват доказани от цялостната
доказателствена съвкупност. Наличието на недостатъчен/незначителен
шофьорски опит е обстоятелство, което е изисквало повишено внимание при
шофиране по време на интензивно движение, но дори да се приеме, че е
налице първоначална загуба на контрол поради недостатъчни практически
умения, то последващото повтаряне на гореописаното неправомерно
поведение изключва хипотезата на случайното деяние.
Деянието не представлява маловажен случай по смисъла на § 1, т. 4 от
ДР на ЗАНН, вр. чл. 28 от ЗАНН. Жалбоподателят е млад човек с неголям
опит като водач на МПС. Същият обаче за кратък времеви период – от
07.02.2023 г. до 29.08.2024 г. е бил наказван по административен ред
четирикратно за различни по вид административни нарушения с наказания
глоба, налагана с фиш. Последното нарушение е извършено ден преди това,
което е предмет на настоящото производство. Настоящото деяние е
извършено в светлата част на денонощието, при натоварено движение, като
реализацията му го характеризира като общественоопасно и застрашаващо
3
живота и здравето на останалите участници в движението. Гореизложеното
характеризира деянието като типично за вида си, неразкриващо по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от същия вид.
Ето защо и на основание чл. 63, ал. 9, вр. чл. 58д, т. 1 от ЗДвП
наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
законосъобразно, тъй като не са налице основания за неговата отмяна или
изменение.
При този изход на делото – потвърждаване на наказателното
постановление искането на жалбоподателя чрез защитника за присъждане на
разноски в размер на 1000 лева, представляващи адвокатско възнаграждение,
се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 9, вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно НП № *** г. на началник група в
сектор "ПП" в ОДМВР-***, с което на жалбоподателя П. Р. И. за нарушение
по чл. 104б, т. 2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на
основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП са му наложени административни
наказания глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 12 месеца.
Оставя без уважение като неоснователно искането на жалбоподателя за
присъждане на 1000 лева разноски, представляващи адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – В. Търново на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава XII от
АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4