№ 598
гр. Сливен, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20242230100821 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени
установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за
установяване съществуването на вземане на кредитора по подадено заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 09.05.2017 г. между „Кредисимо“
ЕАД и ответника Д. Р. Р. бил сключен Договор за потребителски кредит №
874216, а на същата дата между „Ай Тръст“ ЕООД и ответника бил сключен
Договор за поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се
задължило да отговаря солидарно с кредитополучателя по договора за кредит.
Договорът за потребителски кредит бил сключен от разстояние при спазване
на всички разпоредби на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК. По силата на договора, на
ответника бил отпуснат кредит в размер на 2000,00 лв., при уговорени ГЛП от
41,24 % и ГПР от 50 %. Ответникът се задължил да върне сумата на 18 равни
месечни вноски от по 150,84 лв. в срок до 31.10.2018 г. Наред с това,
ответникът се задължил да заплати възнаграждение на поръчителя по
Договора за поръчителство, сключен към Договора за потребителски кредит в
общ размер на 2197,48 лв. Тъй като ответникът не заплатил свои задължения
по договора за кредит, поръчителят „Ай Тръст“ ЕООД заплатил на
„Кредисимо“ ЕАД сумите, представляващи главница, възнаградителна лихва
1
и обезщетение за забава. Ответникът не заплатил доброволно на поръчителя
заплатените от него суми, нито дължимото възнаграждение по договора за
поръчителство. Ищецът твърди, че с Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 02.03.2021 г., сключен на основание чл. 99 ЗЗД между
цедентите „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД и цесионера „АПС Бета
България“ ЕООД, вземанията на цедентите срещу ответника, произтичащи от
Договора за потребителски кредит и Договора за поръчителство към него,
били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор.
Твърди се, че ответникът бил уведомен за цесията с имейл от 30.03.2021 г.,
което в случай, че съдът счете за нередовно връчено, ищецът моли да се
приеме за връчено с получаването на препис от исковата молба и
приложенията. На изложените основания ищецът моли да бъде признато за
установено, че ответникът му дължи сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 3512/2023 г. по описа на СлРС.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок, чрез
упълномощен представител - адвокат, с който оспорва предявените
установителни искове като неоснователни. Твърди, че договорът за кредит и
този за поръчителство са нищожни поради противоречие с императивни
разпоредби на ЗПК, а и поради липса на положени подписи. Изтъква още, че е
заплатил задълженията си по договора за кредит, поради което не дължи
претендираните вземания. Моли за отхвърляне на исковете и претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не
изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - юрисконсулт
писмено становище, с което моли исковете да бъдат уважени и претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ответника.
Ответникът, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от
своя пълномощник - адвокат, чрез който изразява становище за
неоснователност на исковете и моли да бъдат отхвърлени. Също претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от
2
фактическа страна следното:
По делото е представен Договор за потребителски кредит № 874216 от
09.05.2017 г. с посочени страни - кредитор „Кредисимо“ АД и
кредитополучател Д. Р. Р., съдържащ данни за предоставен на ответника
кредит в размер на 2000,00 лв. В договора са посочени следните условия на
отпуснатия кредит - лихвен процент 41,24 %, ГПР 50,00 %, общият размер на
дължимата от кредитополучателя сума - 2715,12 лв., срок на договора в
месеци - 18 (броя месечни плащания), с размер на месечното плащане 150,84
лв.
От приетите по делото Справка извлечение от системата на
„Кредисимо“ ЕАД и разписка от ePay.bg се установява, че ответникът е
усвоил главницата от 2000,00 лв., като 1636,93 лв. са използвани за
погасяване на задължения по стар заем с отпуснатата сума по новия заем, а
363,07 лв. са му заплатени съгласно Разписка № 2000000126336025 от
09.05.2017 г.
Установява се още от представените писмени доказателства, че на
09.05.2017 г. между „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен Договор
за поръчителство, по силата на който поръчителят „Ай Тръст“ ЕООД се
задължава пред „Кредисимо“ АД солидарно с потребителя за изпълнението на
всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за
потребителски кредит. На същата дата е сключен и Договор за предоставяне
на поръчителство от 09.05.2017 г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и
ответника Д. Р. Р., съгласно който ответникът дължи възнаграждение на
поръчителя в размер на 131,34 лв. месечно за срок от 18 месеца, дължимо на
датата на падежа на всяка от вноските по договора за кредит.
От приетата по делото справка от „Кредисимо“ ЕАД се установява, че
за погасяване на кредита, ответникът е заплатил сума в общ размер на 420,00
лв.
Съгласно приетата Справка извлечение от системата на „Ай Тръст“
ЕООД пък се установява, че поръчителят е заплатил на кредитора чрез
прихващане по насрещни разчети сума в размер на 3270,81 лв. - непогасена
сума по договора за кредит.
Видно от представения Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 02.03.2021 г. и Приложение № 1 към него, сключен на основание
3
чл. 99 ЗЗД между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД от една страна и
„АПС Бета България” ЕООД от друга страна, кредиторът и поръчителят
прехвърлили вземанията си по договорите за кредит и за предоставяне на
поръчителство.
По заявление на ищеца е образувано ч. гр. д. № 3512/2023 г. по описа
на РС - Сливен, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 1913/01.09.2023 г. срещу ответника за сумата 1
917,89 лева - главница, представляваща неизпълнено парично задължение по
Договор за кредит № 874216 от 09.05.2017 г. и Договор за предоставяне на
поръчителство от 09.05.2017 г., ведно със законната лихва считано от
31.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 2 197,48 лева,
представляваща възнаграждение по Договор за предоставяне на
поръчителство, сумата 646,39 лева, представляваща договорна лихва върху
главницата по Договор за кредит, за периода от 09.05.2017 г. до 31.10.2018 г.,
сумата 1 194,93 лева, представляваща законна лихва за забава по Договора за
кредит, за периода от 09.05.2017 г. до 04.08.2023 г., сумата 1 142,48 лева,
представляваща законна лихва за забава по Договора за предоставяне на
поръчителство, за периода от 09.05.2017 г. до 04.08.2023 г., както и разноски
по делото. Препис от заповедта е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК - обстоятелство, довело до образуването на настоящото дело за
установяване на вземанията на ищеца.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни
изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни
искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 143
ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от общо 7099,17 лв., от които сумата от
1917,89 лв., представляваща главница, заплатена от поръчителя по Договор за
поръчителство, сключен във връзка с Договор за потребителски кредит №
874216 от 09.05.2017 г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца по
силата на Приложение № 1 към Договор за цесия от 02.03.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 31.08.2023 г. до окончателното й изплащане,
сумата от 2197,48 лв., представляваща възнаграждение по Договор за
4
поръчителство, сключен във връзка с Договор за потребителски кредит №
874216 от 09.05.2017 г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца по
силата на Приложение № 1 към Договор за цесия от 02.03.2021 г., сумата от
646,39 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва върху
главницата за периода от 09.05.2017 г. до 31.10.2018 г. по Договор за
потребителски кредит № 874216 от 09.05.2017 г., вземанията по който са
прехвърлени на ищеца по силата на Приложение № 1 към Договор за цесия от
02.03.2021 г., сумата 1 194,93 лв., представляваща законна лихва за забава за
периода от 09.05.2017 г. до 04.08.2023 г. върху главницата по Договор за
потребителски кредит № 874216 от 09.05.2017 г., вземанията по който са
прехвърлени на ищеца по силата на Приложение № 1 към Договор за цесия от
02.03.2021 г. и сумата 1 142,48 лв., представляваща законна лихва за забава за
периода от 09.05.2017 г. до 04.08.2023 г. върху възнаграждението по Договора
за предоставяне на поръчителство, вземанията по който са прехвърлени на
ищеца по силата на Приложение № 1 към Договор за цесия от 02.03.2021 г, за
които суми е издадена Заповед № 1913 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 01.09.2023 г. по ч. гр. д. № 3512/2023 г. по описа на СлРС.
Предявените установителни искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество обаче, съдът намира за частично основателен
единствено предявения иск по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 143
ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца част от сумата, представляваща главница, ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
заявлението по ч. гр. д. № 3512/2023 г. по описа на СлРС до окончателното й
изплащане.
Установи се, че вземанията по процесните договор за кредит и договор
за поръчителство са били прехвърлени с Договор за цесия, за което са
представени съответните писмени доказателства, като цесията е
действителна. В т. 2.5 от раздел VIII на Общите условия към Договора за
кредит изрично е предвидена възможността кредиторът да прехвърли правата
си по договора на трето лице, без да е необходимо съгласието на длъжника,
поради което в случая не е налице противоречие с нормата на чл. 26, ал. 1
ЗПК.
Съдът споделя изцяло съображенията за действителност на цесията,
5
изложени от пълномощника на ищцовото дружество както в исковата молба,
така и в писменото становище, депозирано по делото. Няма спор в правната
доктрина и съдебна практика, че придобиване на вземането от цесионера
настъпва със самото сключване на договора за цесия (така Решение №
40/13.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 566/2009 г., ТК, І т. о., Решение №
1279/12.11.1996 г. на ВКС по гр. д. № 29/1996 г., V г. о.), като аргумент за
това се съдържа и в чл. 99, ал. 2 ЗЗД - цесионерът придобива вземането в
състоянието му към момента на сключване на договора за цесия. Ето защо,
съобщаването на цесията на длъжника не е елемент от фактическия състав на
цесията. Касае се за ненастъпило само и единствено за длъжника действие на
цесията, като уведомяването на длъжника цели единствено да го защити
срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу
изпълнение на лице, което не е носител на вземането.
Уведомяването по чл. 99, ал. 4 ЗЗД има това значение, че стабилизира
правата в лицето на цесионера и не може да бъде изпълнено валидно другиму.
Поради това длъжникът може да възразява успешно за липсата на
уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. (така Определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г.
по описа на ВКС на РБ, IV-то г. о.)
В случая уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД е редовно връчено на
ответника с препис от исковата молба и приложенията по делото.
Съдът намира обаче, че в случая при сключване на процесния договор
за кредит не са спазени императивни законови разпоредби на Закона за
потребителския кредит.
Съгласно задължителните изисквания, въведени с разпоредбата на чл.
11 ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за кредит следва да съдържа годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая в процесния
договор се явяват посочени само абсолютните стойности на ГПР от 50 %, без
ясно разписана методика на формирането му, съдържаща кои компоненти
точно са включени в него и как се формира. Не е ясно също как точно се
6
съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР посочената годишна
фиксирана лихва от 41.24 %. С договора за предоставяне на поръчителство е
уговорено възнаграждение на поръчителя в размер на 131,34 лв. на месец за
периода на действие на договора за кредит, като същото е платимо на датата
на падежа на съответното плащане по кредита, съгласно погасителния план.
Не е посочено обаче дали тази сума е отчетена при изчисляването на ГПР, а
същата следва да бъде включена в ГПР, доколкото представлява разход по
кредита, по смисъла на разпоредбата на § 1 от ДР на ЗПК. Следователно
потребителят е бил поставен в невъзможност да разбере какъв е реалният
процент на оскъпяване на кредита и дали посоченият в договора ГПР
съответства на действителните разходи за кредитополучателя.
§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК дава легална дефиниция на понятието „общ
разход по кредита за потребителя“. Това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В чл. 19, ал. 1 ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Със сключването на договора за поръчителство,
кредиторът е предвидил възнаграждение за поръчителство, което по своята
същност представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски
кредит и това възнаграждение ясно е обявено на кредитополучателя още в
хода на преговорите по сключване на договора.
Невключването на това възнаграждение в общите разходи по кредита
представлява заобикаляне на забраната на чл. 19, ал. 2 ЗПК, а при
включването на този допълнителен разход в общия размер на разходите, ГПР
7
по сключения договор за кредит, който в стандартния европейски формуляр,
предоставен на кредитополучателя, е определен на 50.00 %, значително ще
надхвърли законово определения максимален размер на ГПР, поради което и
договорът на това основание следва да се счита нищожен.
Следва да се отбележи още, че Договорът за предоставяне на
поръчителство от 09.05.2017 г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и
ответника е нищожен поради противоречие с добрите нрави, на основание чл.
26, ал. 1 ЗЗД, а освен това е нищожен и защото посредством него се
заобикаля императивната норма начл. 19, ал. 4 ЗПК, установяваща
максимален размер на ГПР.
Видно е, че с поставянето на практически неизпълними условия за
предоставяне на обезпечение по кредита, длъжникът съзнателно е доведен до
необходимостта да сключи възмезден договор за предоставяне на
поръчителство. Защитата на потребителя като икономически по-слаб субект е
принцип, проведен в редица правни норми на националното законодателство,
както и в специалния Закон за защита на потребителите. В случая
кредитополучателят е икономически по-слабият субект на правоотношението,
за когото практически липсва каквато и да било свобода да договаря
условията, при които „Ай Тръст“ ЕООД да му предостави поръчителство. В
същото време поръчителят по договора, който е и икономически по-силният
субект, разполага и със защитата на чл. 143, ал. 1 ЗЗД, която му дава
възможност да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е
платил, както и законна лихва върху платените суми от датата на плащането,
тоест поетият от поръчителя риск при предоставянето на поръчителство е
напълно покрит от предвидената законова защита, а размерът на уговореното
възнаграждение за предоставянето на поръчителство, е абсолютно
необоснован и несъответен на този риск.
Предвид обстоятелството, че процесният договор за кредит е сключен
в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, по аргумент на чл. 22
ЗПК е налице пълна недействителност - нищожност на договора. И
следователно съгласно правилото на чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
8
Ето защо, ответникът следва да върне само чистата стойност на
кредита, без лихви или други разходи по кредита, като се отчете направеното
от него частично плащане.
Следователно, по изложените мотиви и тъй като от писмените
доказателства по делото се установи, че ответникът е усвоил чистата
стойност на кредита от 2000,00 лв., а е заплатил сумата от общо 420,00 лв., то
ответникът дължи на ищеца незаплатената чиста стойност на кредита,
представляваща разликата между усвоената сума от 2000,00 лв. и заплатената
сума от 420,00 лв. или 1580,00 лв. Следователно предявеният иск с правно
основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 143 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл.
99 ЗЗД, се явява основателен единствено за незаплатената чиста стойност на
кредита от 1580,00 лв., представляваща главница, заплатена от поръчителя
по Договор за поръчителство, сключен във връзка с Договор за потребителски
кредит № 874216 от 09.05.2017 г., вземанията по който са прехвърлени на
ищеца по силата на Приложение № 1 към Договор за цесия от 02.03.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК - 31.08.2023 г. до окончателното й изплащане,
като съответно искът следва да бъде отхвърлен за разликата над уважения
размер от 1580,00 лв. до пълния претендиран размер от 1917,89 лв., както и
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и установителните искове за
сумата от 2197,48 лв., представляваща възнаграждение по Договор за
поръчителство, сключен във връзка с Договор за потребителски кредит №
874216 от 09.05.2017 г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца по
силата на Приложение № 1 към Договор за цесия от 02.03.2021 г., сумата от
646,39 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва върху
главницата за периода от 09.05.2017 г. до 31.10.2018 г. по Договор за
потребителски кредит № 874216 от 09.05.2017 г., вземанията по който са
прехвърлени на ищеца по силата на Приложение № 1 към Договор за цесия от
02.03.2021 г., сумата 1 194,93 лв., представляваща законна лихва за забава за
периода от 09.05.2017 г. до 04.08.2023 г. върху главницата по Договор за
потребителски кредит № 874216 от 09.05.2017 г., вземанията по който са
прехвърлени на ищеца по силата на Приложение № 1 към Договор за цесия от
02.03.2021 г. и сумата 1 142,48 лв., представляваща законна лихва за забава за
периода от 09.05.2017 г. до 04.08.2023 г. върху възнаграждението по Договора
за предоставяне на поръчителство, вземанията по който са прехвърлени на
9
ищеца по силата на Приложение № 1 към Договор за цесия от 02.03.2021 г, за
които суми е издадена Заповед № 1913 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 01.09.2023 г. по ч. гр. д. № 3512/2023 г. по описа на СлРС.
Относно разноските:
При този изход на спора правото на разноски възниква в полза и на
двете страни, съразмерно с уважената, съответно с отхвърлената част от
исковете.
На основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените от него разноски в производството, съразмерно
с уважената част от исковете, а именно сумата от 107,71 лв., от общо
направени разноски в размер на 483,96 лв., от които 141,98 лв. заплатена
държавна такса и 100,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство по ч. гр. д. № 3512/2023 г. по описа на РС - Сливен и 141,98 лв.
довнесена държавна такса и 100,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение в
настоящото исково производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ответника сумата от 466,46 лв., съразмерно с
отхвърлената част от исковете, от общо направени разноски в размер на
600,00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение в брой съгласно Договор за
правна защита и съдействие от 17.05.2024 г. (л. 124 от делото).
Възражението на ищцовото дружество за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника съдът намира за
неоснователно, тъй като с оглед цената на исковете от 7099,17 лв., същото е
уговорено и заплатено в размер под минималния по чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Д. Р. Р. , ЕГН: **********, с
адрес с. ....................... ДЪЛЖИ на „АПС Бета България” ЕООД , ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №
81В, на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 143 ЗЗД, вр. чл. 9
10
ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД сумата от 1580,00 лв. /хиляда петстотин и осемдесет
лева/, представляваща главница, заплатена от поръчителя по Договор за
поръчителство, сключен във връзка с Договор за потребителски кредит №
874216 от 09.05.2017 г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца по
силата на Приложение № 1 към Договор за цесия от 02.03.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 31.08.2023 г. до окончателното й изплащане, за
която сума е издадена Заповед № 1913 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 01.09.2023 г. по ч. гр. д. № 3512/2023 г. по описа на СлРС,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от
1580,00 лв. /хиляда петстотин и осемдесет лева/ до пълния предявен размер от
1 917,89 лв. /хиляда деветстотин и седемнадесет лева и осемдесет и девет
стотинки) като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за признаване за установено, че Д. Р.
Р., ЕГН: **********, с адрес с. ....................... ДЪЛЖИ на „АПС Бета
България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „България“ № 81В на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 143 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД сумата от 2197,48 лв. /две
хиляди сто деветдесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки/,
представляваща възнаграждение по Договор за поръчителство, сключен във
връзка с Договор за потребителски кредит № 874216 от 09.05.2017 г.,
вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Приложение № 1
към Договор за цесия от 02.03.2021 г., сумата от 646,39 лв. /шестстотин
четиридесет и шест лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща
договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 09.05.2017
г. до 31.10.2018 г. по Договор за потребителски кредит № 874216 от
09.05.2017 г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на
Приложение № 1 към Договор за цесия от 02.03.2021 г., сумата 1194,93 лв.
/хиляда сто деветдесет и четири лева и деветдесет и три стотинки/,
представляваща законна лихва за забава за периода от 09.05.2017 г. до
04.08.2023 г. върху главницата по Договор за потребителски кредит № 874216
от 09.05.2017 г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на
Приложение № 1 към Договор за цесия от 02.03.2021 г. и сумата 1142,48 лв.
/хиляда сто четиридесет и два лева и четиридесет и осем стотинки/ ,
представляваща законна лихва за забава за периода от 09.05.2017 г. до
11
04.08.2023 г. върху възнаграждението по Договора за предоставяне на
поръчителство, вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на
Приложение № 1 към Договор за цесия от 02.03.2021 г, за които суми е
издадена Заповед № 1913 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 01.09.2023 г. по ч. гр. д. № 3512/2023 г. по описа на СлРС, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Д. Р. Р. , ЕГН: **********, с адрес с. ....................... ДА
ЗАПЛАТИ на „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 81В на основание чл. 78,
ал. 1, вр. ал. 8 ГПК сумата от 107,71 лв. /сто и седем лева и седемдесет и
една стотинки/, представляваща разноски в общ размер, направени в
производството по ч. гр. д. № 3512/2023 г. по описа на РС - Сливен и в
настоящото исково производство, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „АПС Бета България” ЕООД , ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 81В ДА
ЗАПЛАТИ на Д. Р. Р. , ЕГН: **********, с адрес с. ....................... на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 466,46 лв. /четиристотин шестдесет и
шест лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща разноски в общ
размер, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
12