Присъда по дело №361/2018 на Специализиран наказателен съд

                                      П Р И С Ъ Д А

                                                         

                                     град София, 05.10.2018г.

                            В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. А.

                                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.Е.И.                                                                                                      2. С.Г.

 

 

При участието на секретаря Т. В. и ПРОКУРОРА: Т., Д. по докладваното от Председателя на състава НОХ дело № №361 по описа на СпНС за 2018 година като въз основа на закона и доказателствата по делото:

 

                                      П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Х.Х.А.- ЕГН **********, роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с адрес:***.

 

 

ЗА  ВИНОВЕН В ТОВА,  ЧЕ:

 

В периода от **2016г. до **.2016 г. в гр. * като длъжностно лице /по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б" НК - зам. министър на външните работи- назначен със заповед **/**.2015 г. на министъра на Външните работи /, въпреки задълженията си по точка III на заповед № **/08.10.2015 г. на министъра на външните работи, с която на основание чл. 6, ал.2, т.1 и чл.7, ал.2 от ЗДС и чл. 5, ал.З от Устройствения правилник на МВнР се нарежда на заместник-министър Х.А. да наблюдава и контролира дейността на структурните звена:          Дирекция „Бюджет и финанси", Дирекция „Сигурност" и Дирекция „Управление на собствеността и материално-техническо осигуряване" не е упражнил достатъчен контрол върху работата на Л.Г.М.- директор на дирекция „Бюджет и финанси" /назначена със заповед № ***/31.08.2016 год. на министъра на външните работи/, на Д.И. - директор на дирекция „Сигурност на дейността и информацията"/ назначен със заповед № **/16.12.2015 г. на министъра на външните работи/ и на М.В.С. - директор на дирекция „Управление на собствеността и МТО-  /назначена със заповед № **/01.09.2016 год. на министъра на външните работи да изпълнява функциите на незаетата длъжност до назначаване на -титуляр, но не повече от шест месеца/ и началник отдел „Обществени поръчки"/ назначена със заповед № ** */08.12.2015 година на министъра на външните работи/, на които е възложено управлението, разпореждането и отчитането на обществено имущество  като Л.Г.М. съгласно Устройствен правилник на МВнР- чл.21 и длъжностната й характеристика е била длъжна да контролира бюджетите на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра и консолидирания бюджет и отчита неговото изпъление, да организира и контролира финансово счетоводната дейност и материалната отчетност на МВнР, на централното управление на МВнР,на дипломатическите и консулските представителства на РБ в чужбина като второстепенни разпоредители с бюджетни кредити , Д.И. съгласно Устройствен правилник на МВнР-чл.24,ал. 1 и длъжностната му харектеристика е бил длъжен да планира и осигурява бюджет на дирекцията съвместно с ръководството на МВнР,за осигуряване дейността; организира и контролира прилагането на системи от мерки, способи и средства с експертно съдействие на компетентните дирекции за обезпечаване на дейностите, свързани с техническата, комуникационната, физическата сигурност-пропускателен режим и противопожарна защита на задграничните представителства и министерство, а М.С. съгласно длъжностната й характеристика е била длъжна да ръководи и отговаря за дейностите по придобиването, управлението и разпореждането с недвижими имоти и движими вещи-държавна собственост, на територията на РБ и в чужбина, да осъществява контрол за целесъобразното използване на ресурсите на МВнР, въпреки което въз основа на докладна записка на Д.И. от **2016 г. за закупуване и последващ монтаж на нови цифрови АТЦ приоритетно за 12 броя задгранични представителства с посочени конкретни стойности за всяко едно от предложените задгранични представителства не създали необходимата вътрешноведомствена организация по предварителното осигуряване на средства на задграничните представителства за закупуване на АТЦ, не сключили писмен договор въз основа на който да получат необходимите гаранции за изпълнение от страна на „**" ЕООД и не са провели пазарни консултации като потърсят съвети от независими експерти или органи, или от участници на пазара отностно цените на предлаганите конфигурации на АТЦ в резултат на което предлаганите цени от „**" ЕООД са многократно завишени и от това са последвали значителни щети за ЦУ на МВнР в общ размер на 214 709 евро /419 934,29 лева /, представляваща заплатената стойност от всички посолства, които са разполагали с парични средства и изплатили сумите по силата на грама № **/ 22.11.2016 г. изпратени до тях от МВнР придружени с проформа фактури, издадени от фирма „**" ООД, а именно ЗП-Истанбул, получена в 15,49 часа на **.2016 г и заплатили на **2016 г. сумата от 35786 евро/ 69991,33 лева/ , ЗП Италия, получена в 16.,01 часа на - **.2016 г и заплатили на **.2016 г сумата от 35786 евро / 69991,33 лева/,ЗП Полша, получена на 15,50 часа на **.2016 г и заплатили на **.2016 г.сумата от 35786 евро/ 69991,33 лева/,ЗП Женева получена в 16,28 часа на **.2016 г., и заплатили на **.2016 г. сумата от 35786 евро/ 69991,33 лева/, ЗП Германия получена в 15,58 часа на **.2016 г. и заплатили на **.2016 г.сумата от 35786 евро/ 69991,33 лева/, ЗП Белгия получена в 16,05 часа на **.2016 г., и заплатили на **.2016 г. сумата от 35779 евро/ 69977,64 лева/, поради което и на основание  чл. 219, ал. 2, вр.чл.54, ал.1НК ОСЪЖДА ПОДСЪДИМИЯ Х.Х.А. на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от  ДВЕ ГОДИНИ И  „ГЛОБА“ В РАЗМЕР НА ПЕТ ХИЛЯДИ ЛЕВА.

На основание чл. 66, ал. 1 НК ОТЛАГА  изпълнението на наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“  за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

 

Присъдата подлежи на обжалване или протестиране в 15 дневен срок от днес пред АСпНС.

 

                                                                    СЪДИЯ:

 

                                             СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ:

1.

 

2.

 

 

 

 

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД 361/2018 ПО ОПИСА НА СНС

 

 

          На 08.02.2018г. в  СНС е внесен обвинителен акт с повдигнати обвинения срещу Х.Х.А., ЕГН ********** и същият е предаден на съд за престъпление по чл. 219,ал.2НК

 

ЗА ТОВА, ЧЕ

В периода от 17.11.2016г. до 01.12.2016 г. в гр. София като длъжностно лице /по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б" НК - зам. министър на външните работи- назначен със заповед КВ-83/15.09.2015 г. на министъра на Външните работи /, въпреки задълженията си по точка III на заповед № 95-00- 386/08.10.2015 г. на министъра на външните работи, с която на основание чл. 6, ал.2, т.1 и чл.7, ал.2 от ЗДС и чл. 5, ал.З от Устройствения правилник на МВнР се нарежда на заместник-министър Х.А. да наблюдава и контролира дейността на структурните звена:     Дирекция „Бюджет и финанси", Дирекция „Сигурност" и Дирекция „Управление на собствеността и материално-техническо осигуряване" не е упражнил достатъчен контрол върху работата на Л.Г.М.- директор на дирекция „Бюджет и финанси" /назначена със заповед № Т-1006/31.08.2016 год. на министъра на външните работи/, на Д.И. - директор на дирекция „Сигурност на дейността и информацията"/ назначен със заповед № Т- 962/16.12.2015 г. на министъра на външните работи/ и на М.В.С. - директор на дирекция „Управление на собствеността и МТО-/назначена със заповед № Т-1016/01.09.2016 год. на министъра на външните работи да изпълнява функциите на незаетата длъжност до назначаване на -титуляр, но не повече от шест месеца/ и началник отдел „Обществени поръчки"/, назначена със заповед № Т-93 0/08.12.2015 година на министъра на външните работи/, на които е възложено управлението, разпореждането и отчитането на обществено имущество  като Л.Г.М. съгласно Устройствен правилник на МВнР- чл.21 и длъжностната й характеристика е била длъжна да контролира бюджетите на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра и консолидирания бюджет и отчита неговото изпълнение, да организира и контролира финансово счетоводната дейност и материалната отчетност на МВнР, на централното управление на МВнР,на дипломатическите и консулските представителства на РБ в чужбина като второстепенни разпоредители с бюджетни кредити , Д.И. съгласно Устройствен правилник на МВнР-чл.24,ал. 1 и длъжностната му характеристика е бил длъжен да планира и осигурява бюджет на дирекцията съвместно с ръководството на МВнР за осигуряване дейността; организира и контролира прилагането на системи от мерки, способи и средства с експертно съдействие на компетентните дирекции за обезпечаване на дейностите, свързани с техническата, комуникационната, физическата сигурност-пропускателен режим и противопожарна защита на задграничните представителства и министерство, а М.С. съгласно длъжностната й характеристика е била длъжна да ръководи и отговаря за дейностите по придобиването, управлението и разпореждането с недвижими имоти и движими вещи-държавна собственост, на територията на РБ и в чужбина, да осъществява контрол за целесъобразното използване на ресурсите на МВнР, въпреки което въз основа на докладна записка на Д.И. от 17.11.2016 г. за закупуване и последващ монтаж на нови цифрови АТЦ приоритетно за 12 броя задгранични представителства с посочени конкретни стойности за всяко едно от предложените задгранични представителства не създали необходимата вътрешноведомствена организация по предварителното осигуряване на средства на задграничните представителства за закупуване на АТЦ, не сключили писмен договор въз основа на който да получат необходимите гаранции за изпълнение от страна на „Балкантел" ЕООД и не са провели пазарни консултации като потърсят съвети от независими експерти или органи, или от участници на пазара отностно цените на предлаганите конфигурации на АТЦ в резултат на което предлаганите цени от „Балкантел" ЕООД са многократно завишени и от това са последвали значителни щети за ЦУ на МВнР в общ размер на 214 709 евро /419 934,29 лева /, представляваща заплатената стойност от всички посолства, които са разполагали с парични средства и изплатили сумите по силата на грама № 33-00-553/ 22.11.2016 г. изпратени до тях от МВнР придружени с проформа фактури, издадени от фирма „Балкантел" ООД, а именно ЗП-Истанбул, получена в 15,49 часа на 22.11.2016 г и заплатили на 01.12.2016 г. сумата от 35786 евро/ 69991,33 лева/ , ЗП Италия, получена в 16.,01 часа на - 22.11.2016 г и заплатили на 29.11.2016 г сумата от 35786 евро / 69991,33 лева/,ЗП Полша, получена на 15,50 часа на 22.11.2016 г и заплатили на 28.11.2016 г.сумата от 35786 евро/ 69991,33 лева/,ЗП Женева получена в 16,28 часа на 22.11.2016 г., и заплатили на 28.11.2016 г. сумата от 35786 евро/ 69991,33 лева/, ЗП Германия получена в 15,58 часа на 22.11.2016 г. и заплатили на 28.11.2016 г.сумата от 35786 евро/ 69991,33 лева/, ЗП Белгия получена в 16,05 часа на 22.11.2016 г., и заплатили на 25.11.2016 г. сумата от 35779 евро/ 69977,64 лева/.

Представителят на СП поддържа изцяло повдигнатото обвинение, счита същото за изцяло обосновано и доказано и предлага на съда подсъдимият  да бъде признат за виновен изцяло по повдигнатото обвинение- като сочи размер на наказанието, съответстващ на обществената опасност на подсъдимия и извършеното деяние.

 

          Защитникът на подсъдимия пледира за невиновност на подсъдимия с мотив, че повдигнатото обвинение е недоказано и същият следва да бъде оправдан. Подсъдимият пледира за невиновност.

 

Съдебното следствие е водено по общия ред.

 

ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА

 

 

Със Заповед №КВ-83/15.09.2015, издадена от министъра на външните  работи, подсъдимият Х.Х.А., ЕГН ********** бил назначен за заместник- министър на външните работи по силата на трудов договор №Т-773-25.09.15 и допълнително  споразумение към ТД от 15.10.15г.

Съгласно Устройствения правилник на Министерство на външните работи, раздел III, чл.8,ал.2 и ал.З - „Министърът със заповед делегира правомощия на заместник-министрите и определя техните функции. Във връзка с делегираните им правомощия и определените им функции заместник-министрите ,от своя страна, възлагат задачи на структурните звена и могат да изискват информация, справки и анализи от тях и от задграничните представителства, свързани с външната политика и международните отношения.

На осн. чл.6, ал.2, т.1 и чл.7, ал.2 от ЗДС и чл.5, ал.З от Устройствения правилник на МВнР със Заповед № 95-00-386/08.10.2015г. на министъра на външните работи Д. М.на заместник-министъра Х.Х.А. били делегирани правомощия да наблюдава и да контролира дейността на следните структурни звена:   Дирекция „ Бюджет и финанси"; Дирекция  „Управление на собствеността и материално техническо осигуряване" и "Дирекция „Сигурност".

Със Заповед 95-00 389 /08.10.15 на министъра на външните работи Д. М. на заместник-министъра – на подсъдимия Х.Х.А. били възложени функциите по техническото изпълнение и наблюдение на проектите, свързани с усвояване  на средства по фонд „Вътрешна сигурност“.

Съгласно Заповед№95-00-13 -14.01.2014  на Министъра на финансите- подсъдимия Х.Х.А. имал компетенции да „утвърждава вътрешни правила за планирането, организацията и възлагането на обществени поръчки и контрола върху изпълнението на сключените договори за обществени поръчки. „

 

Със Заповед № 95-00-423/09.11.2015 год. на министъра на външните работи-Д. М.на подсъдимия Х.Х.А. било наредено да съгласува всички документи, които са изготвени от или за които се искало съгласуване от структурните звена, чиято дейност се наблюдавала и контролирала от него съгласно заповед на № 95-00-386 от 08.10.2015г на министъра на външните работи.

 

Със заповед КВ№24 от  26.01.17- подсъдимият Х.Х.А. бил освободен  от длъжността заместник министър на външните  работи считано от 27.01.17г.

По отношение на функциите, правомощията и компетенциите на структурните звена, по отношение на които подсъдимият  Х.Х. Агеличин имал делегирани правомощия да наблюдава и да контролира дейността им, както следва:

 

Дирекция „Бюджет и финанси" на основание чл.21 от Устройствения правилник на Министерство на външните работи имала следните функции, правомощия и компетентност:

ü организира, ръководи и осъществява финансово-счетоводната и материална отчетност в Министерството и задграничните представителства;

ü организира и ръководи финансово-счетоводната и материална отчетност във второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра.

ü  изготвя разчетите и контролира изпълнението на капиталовите разходи въз основа на поименни списъци за основен ремонт и план за придобиване на материални и нематериални дълготрайни активи.

 

Със заповед № Т-1912 от 25.08.2014г. свидетелката Л.  Г.М.-била назначена на длъжност Директор в ДИРЕКЦИЯ „БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ“ към МВНР, а съгласно  заповед Т-1006/31-08.2016- изпълнявала и функциите на главен секретар ;

Съгласно длъжностната  характеристика заемащия длъжността  на главен секретар  към МВНР имал задълженията  да отговаря за осигуряване на необходимите условия за функционирането на дипломатическите служби ; да координира и контролира дейността по управлението на държавната  собственост; да организира документооборота между дирекциите и другите звена на министерството; да контролира мерките за безопасност в ЦУ и ЗП. По силата на  Заповед №95-00556 от 22.12.2-14- на Министъра на финансите- главният секретар имал правомощия да дава разрешение за разходи на задграничните представителства.

Съгласно длъжностната характеристика заемащия длъжността  на  Директор в Дирекция „ФИНАНСИ И БЮДЖЕТ“- свидетелката Л.  Г.М. имала задължения  да организира и контролира финансово- счетоводната дейност и материална отчетност на ЦУ и дипломатическите и консулски представителства; да контролира и отговаря за изпълнението на утвърдения бюджет;

 

Дирекция „Управление на собствеността и материално- техническо осигуряване" на основание чл.22 от Устройствения правилник на Министерство на външните работи имала следните функции, правомощия и компетентност:

                                                        

ü изготвя поименните списъци за придобиване на материални и нематериални дълготрайни активи на територията на Република България и организира изпълнението им;

ü организира, осъществява и контролира ремонта и поддръжката на сградния фонд, машините, съоръженията и оборудването на министерството;

ü изготвя и предлага процедури, анализи и правни становища, свързани с провежданите в Министерството и в задграничните представителства /самостоятелни възложители по чл.7,т.2 от Закона за обществените поръчки/ обществени поръчки по Закона за обществените поръчки.

ü организира и осъществява материално-техническото обслужване за нуждите на министерството;

 

 

Със заповед №Т-1016/01.09.2016- свидетелката М.В.С. била назначена на длъжност Директор в Дирекция „ Управление на собствеността и МТО“ към МВНР. Съгласно длъжностната  характеристика заемащия длъжността  на  Директор в Дирекция „ Управление на собствеността и МТО“ имал задължение да ръководи и контролира правната рамка на дейностите, свързани с възлагането на обществени поръчки; да следи за законосъобразното изготвяне на проекти на договори и документи, свързани с възлагане на обществени поръчки; да следи за спазването на действащата нормативна уредба ;да ръководи документооборота с оглед осигуряване на правната рамка на дейността.

Да ръководи и отговаря  за дейностите по придобиването, управлението и разпореждането с недвижими имоти и движими вещи- държавна собственост на територията на Р България и в чужбина; осигурява условията  за точното прилагане на ЗОП и наредбата за възлагане на малки обществени поръчки.

 

Дирекция „Сигурност" на основание чл.24 от Устройствения правилник на Министерство на  външните работи имала следните функции, правомощия и компетентност:

 

ü  организира и контролира прилагането на системи от мерки, способи и средства с експертно съдействие на компетентните дирекции за обезпечаване на дейностите, свързани с техническата, комуникационната, физическата сигурност- пропускателен режим и противопожарна защита на задграничните представителства и на министерството.

Със заповед № т-962/ 16.12.15 свидетелят  Д.П.И. бил назначен за   директор в  Дирекция „Сигурност“ към МВНР.

Съгласно длъжностната  характеристика заемащия длъжността  на  Директор в Дирекция „ Сигурност „ имал задължения да разработва програми, разработки и задания по сигурността, съгласувани със съответните инстанции  и залагането им в проектите за ново строителство в проектосметните документации при реконструкции и ремонт на ЗП и допълнително оборудване с нови технически средства; да проучва планира и осигурява доставка на необходимите материали и апаратура и защитни съоръжения  необходими за осигуряване на сигурността на посолствата и техническите средства.

 

През 2015 година във връзка с предстоящото председателство на Република България на Съвета на Европейския съюз през 2018 година в Министерството на външните работи била заложена стратегия за отпускане на целеви средства за подмяна на телефонните централи в задграничните представителства /Решение №580 /31.07.15 приемане на план за подготовка на българското председателство  на съвета на ЕС през 2018/ .  Целеви средства обаче не били отпуснати.

В края на месец октомври 2016 година Дирекция „Бюджет и финанси" в МВнР установила  наличието на неизразходвани средства , които при положение, че не се усвоели от МВнР следвало обратно да се върнат в бюджета. Този факт бил докладван на подсъдимия Х.А..

 

Във връзка с предстоящото Председателството на България на съвета на ЕС  свидетелят Д.П.И.- директор на Дирекция „Сигурност“  в МВнР към инкриминирания период- предложил да бъдат обновени комуникационните телефонни съобщения с най- важните български дипломатически представителства. Планът на работната група за Председателството бил от 2012г. За някои от задграничните представителства въпросът бил актуален и неотложен, тъй като комуникационната техника била морално остаряла и не можела да обслужва нуждите на българските граждани. ЗП с належаща нужда от нова телефонна централа били – задграничното представителство във Варшава , което многократно  информирало МВнР за проблеми, свързани с наличната телефонна централа, както следва , материализирани в грами на посолството изх. № ФВ 30-30-32 от 04.04.2016; 2.04.16; изх. № 55-56-45 от 12.07.16; 10.11.16. ; изх. № Ав-07-30-18 от 04.02.2015г; изх. № 55-56-7/19.02.15; изх. № 07-30-59/02.04.15; посолството в Стокхолм; изх. Ав-07-488/05.06.2015;  изх. №55-77-48/03.11.2015 / необходимост от подмяна на съществуваща телефонна централа/. С грама изх. № ПР-06-627/05.06.2014; вх. № 55-77-34/ 05.06.2014г. от посланика е изискано становище от носно подмяна на телефонна централа като е  приложена оферта от шведска фирма. Нужда от нова телефонна централа имало и в ЗП Истанбул, ЗП Германия.

 

В началото на октомври 2016г. свидетелят Д.П.И. бил информиран от зам. министър А., че МВнР има ресурс за реализация на проекта с техническо обновяване на телефонни централи в задграничните представителства. Свидетелят И. получил устни указания от подсъдимия А. за намиране на подходящ изпълнител. Проектът включвал дванадесет телефонни централи, за които била обезпечена сума в размер на около 800 хил. лева. В края на ноември 2016г. св. И. изготвил предложение до главния секретар Л.М., както следва: ПРЕДЛОЖЕНИЕ от Дирекция „Сигурност“  , изх. № 33-00-553/21.11.2016ДЗ до ИДГЛ секретар на МВНР Л.М. –за  подмяна на ведомствени АТЦ  -за закупуване на дванайсет АТЦ с посочени поотделно стойности  в един общ документ. Предложението било съгласувано електронно от Директор Дирекция „Сигурност“-Д. И.- на 17.11.2016г. -10.46ч. с отбелязване „Да“.  Директор Дирекция „ Управление на собствеността и МТО“-свидетелката М.С. –на 17.11.2016- 12.19ч. с отбелязване „Да“; заместник- министъра Х.А.- на 17.11.16-21.37ч.; счетоводителите към МВНР А.Г. –на 18.11.2016г- 17.42 с отбелязване „средствата са за сметка на ЦУ на МВНР“/; счетоводителя и гл. секретар Л.М.  на 18.11.16г.—18.03ч. с отбелязване – „до размера на наличните финансови средства , но не повече“; счетоводителя И. Зоровска – на  18.11.2016г-  19.44ч. с отбелязване „разходите ще бъдат отчетени от ЗП като бъде извършена корекция на бюджета от ЦУ“-18.11.16-19.44;

Инициативата за избор на изпълнител поел свидетелят И., който преценил, че подходяща за реализиране на проекта е фирма “БАЛКАНТЕЛ“ООД, която била поканена неформално в Министерство на външните работи. Според свидетеля И. фирмата отговаряла на изискванията на Дирекция „Сигурност“,  и имала дълга предистория и реализирани проекти. Свидетелите Д.И. и Б.Д. се свързали със служител на “ БАЛКАНТЕЛ“ ООД -свидетелката П.В. и обсъдили техническите параметри на проекта неформално като никъде не се съдържала писмена индикация какви параметри за отделните задгранични представителства са посочени от Дирекция „Сигурност“ , какви изисквания във връзка със сигурността са били определени , както и дали посочените параметри кореспондират с потребностите и техническите характеристики на комуникациите, предоставяни от операторите в отделните държави. Параметрите  Дирекция „Сигурност“ не предоставила чрез официален документ нито на подсъдимия Х.А., нито на представителите на фирма “Б“ ООД .  Свидетелят И. изпълнил  устни указания на Дирекция „Управление на собствеността и материално- техническо осигуряване" и на Дирекция „Бюджет и финанси“ , според които не следвало да има никаква официална писмена кореспонденция между Дирекция „Сигурност“ и фирма “Б“ ООД .  По делото липсват доказателства свидетелят И. да е получавал такива указания . През този период на две от срещите в Министерство на външните работи присъствал и управителя на  „Балкантел" ЕООД -свидетеля Х.Д... На срещите било уговорено стойността на всяка една централа да е в диапазон до 70 000 лв, т.е под прага за провеждане на обществена поръчка. Тези срещи също били неофициални и договорките по тях също били устни.

 За проведените срещи свидетелят И. докладвал устно на подсъдимия А.. Обсъждането на техническите параметри , необходими за отделните задгранични представителства и докладването на предприетите действия по проекта ставало неофициално, без въпросното да се отразява в какъвто и да е писмен документ.

Липсвала официална писмена документация във връзка с проекта, входяща и изходяща кореспонденция, във връзка с получените оферти от Дирекция „Сигурност“ като скриването на всякаква информация във връзка с избора на фирма изпълнител и договаряне на цени по офертите било по устно указание на Дирекция „Управление на собствеността и материално- техническо осигуряване". Без данни да са приети каквито и да е оферти от страна на възложителя и без входящ номер , неофициално в дирекция „Сигурност“ постъпили проформа фактури и оферти с цени от фирма “Б“ ООД .

Без официална договорка, без писмена следа, без официално представени оферти, без договори, без наличието на информация за договорени технически параметри и без спазване на изискванията във връзка със сигурността по отношение на  постъпилото от Дирекция „Сигурност“ Предложение била проведена съгласувателна процедура от лицата, имащи отношение към тази процедура, а именно директори на дирекции, контролиращи дейностите по  управление на собствеността, финансовия контрол и бюджет, сигурността и зам. министъра. Съгласуването станало по електронен път.  Предложението от Дирекция „Сигурност“  ,изх. № 33-00-553/21.11.2016 съдържало в телеграфен стил изброяването на дванадесет задгранични представителства на Р България  и опредЕ.срещу тях стойност, посочена поотделно срещу всяко представителство. Този документ не съдържал никаква информация, обосноваваща технически параметри, които следвало да са конкретизирани и съобразени с нуждите на отделните  задгранични представителства. Самото Предложение от Дирекция „Сигурност“, изх. № 33-00-553/21.11.2016 имало формата на предложение да се предприемат действия за закупуване и монтаж на нови цифрови АТЦ, без да се посочват доставчици на въпросната техника, без да са приложени оферти, технически параметри, поР.което не била обоснована по никакъв начин и единичната цена на въпросните телефонни централи. В посочения документ липсват  данни, от които да се направи извод от чий бюджет ще бъдат заплатени посочените парични суми и каква ще бъде процедурата за закупуването им.

Вносителят на Предложението на Дирекция „Сигурност“  -директор Дирекция „Сигурност“ -свидетелят Д. И.-съгласувал първи електронния документ  на 17-11.2016г- -10.46ч. с отбелязване „Да“.

 Дирекция „Сигурност“, която имала задължение да организира и контролира прилагането на системи от мерки, способи и средства с експертно съдействие на компетентните дирекции за обезпечаване на дейностите, свързани с техническата, комуникационната, физическата сигурност- пропускателен режим и противопожарна защита на задграничните представителства и на министерството нарушила задълженията си . Директорът на  Дирекция „Сигурност“ -свидетелят Д. И. не осъществил задължението си за контрол по отношение на техническата и комуникационна сигурност и предал информация , относима до националната сигурност не по установения за това ред на неустановени по делото лица.

 

Освен изготвеното формално предложение , на което имало формално отбелязване „Да“ не били изготвени справки, съдържащи конкретика за техническите параметри- относими към потребностите на отделните задгранични представителства. Директорът на Дирекция „Сигурност“ -свидетелят Д. И. нарушил и разпоредбите на Инструкцията  за определяне на условията и реда за осигуряване на сигурността и защитата на дипломатическите представителства на Р България, съгласно които в ДП се монтират телефонни централи , телефонни апарати, закупени в България, след предварително тестване и одобрение от комисия от специалисти на дирекция „Защита на дейността и информацията“. Липсват доказателства предварително тестване и  одобрение от комисия към Дирекцията да е било извършвано. Директорът на Дирекция „Сигурност“ -свидетелят Д. И. инициирал и допуснал воденето на неофициална кореспонденция между дирекция „Сигурност“ към МВнР и “Б“ ООД , което е недопустимо  и в противоречие с всякакви законови и подзаконови нормативни правила, свързани с националната сигурност на Р България. Недопустимо и престъпно е и предоставяне на данни за техническите параметри на български задгранични представителства без това да се осъществи по строго определен ред и без въпросната кореспонденция да има изходящ номер и гриф за сигурност. Директорът на Дирекция „Сигурност“ -свидетелят Д. И. нарушил  и Инструкцията за организиране на работа с документите на хартиен носител, съхранението и използуването на документите на ЦУ на МВнР. /чл. 12/, съгласно която  „Всички входящи документи , независимо от начина на получаване, подлежат на регистрация в автоматизираната деловодна система“.

Предвидения/ в офертите/ достъп на монтажници от “Б“ ООД в сградите на задграничните представителства бил в нарушение на Инструкцията за определяне на условията и реда за осигуряване и осъществяване на сигурността и защитата на ДП на РБългария/  секретни/ , според която монтажът и поддържането на телефонни централи, телефонни апарати  се осъществява само от специалисти, командировани от МВНР.

Подсъдимият Х.А. не упражнил достатъчен контрол върху работата на Директора на Дирекция „Сигурност“ -свидетелят Д. И. , който допуснал нарушения и противозаконните действия, които водели до застрашаване на националната сигурност.  Подсъдимият Х.А. не осъществил контрол: как именно класифицирана информация се предоставя на външни лица, по какъв начин са установени техническите параметри, необходими за съответните ЗП, как е избрана фирмата – изпълнител, как е предоставена информация, относими към задгранични представителства на фирмата –изпълнител и как фирмата от своя страна е представила офертите  и формирала цени, при положение че такава информация да е постъпвала в МВНР, и при положение, че никой не е приемал оферти; как и от кого са одобрени цените , посочени в проформа- фактурите; не осъществил контрол и във връзка спазването на указанията на Инструкцията за определяне на условията и реда за осигуряване и осъществяване на сигурността и защитата на ДП на РБългария във връзка с предварителното тестване и одобрение на въпросните централи от комисия от специалисти на дирекция „Защита на дейността и информацията“, както и по отношение на допуска на служители на “Б“ ООД , които да извършат монтажа.  Подсъдимият А. не е изискал представянето на достатъчно мотивирани и обективирани на хартиен или електронен носител справки и анализи в тази насока.

 

Дирекция „Управление на собствеността и материално- техническо осигуряване", която имала задължение  да изготвя и предлага процедури, анализи и правни становища, свързани с провежданите в Министерството и в задграничните представителства /самостоятелни възложители по чл.7,т.2 от Закона за обществените поръчки/ обществени поръчки по Закона за обществените поръчки и организира и осъществява материално-техническото обслужване за нуждите на министерството нарушила задълженията си като нито била проведена обществена поръчка  от МВнР, нито били спазени процедурите, по които ЗП следвало да закупят въпросните телефонни централи. По никакъв начин не било гарантирано реалното изпълнение , свързано с доставката и монтажа на въпросните технически съоръжения, тъй като изобщо нямало каквито и да е доказателства, че има приемане на офертата на “Б“ ООД от страна на МВнР или на отделните задгранични представителства; липсват данни да са били събирани оферти и от други фирми; липсват данни какво точно е договорено и прието. При положение, че финансовите средства са се намирали в Централното управление и преговорите макар и неформални са водени от Дирекция „Сигурност“  липсват каквито и да е правни аргументи и законови основания за непровеждането на обществена поръчка по ЗОП като използваните прийоми представляват заобикаляне на закона.

 

Свидетелката М.В.С., която следвало да анализира правните параметри на сделката –на 17.11.2016- 12.19ч.съгласувала докладната с отбелязване „Да“, от което изобщо не ставало ясно как правно ще бъде оформено закупуването на въпросните телефонни централи. Лаконичното изявление не съдържало информация дали ЦУ ще бъде възложител по сделката или ЗП ще инициират отделни сделки, както и събирането на оферти и в двата случая. Липсвала яснота кой ще закупува и с какви средства, как ще бъдат гарантирани правата на МВНР при неизпълнение и какви ще са гаранционните условия за поддръжка. Свидетелката М.С. не изпълнила вменените и задължения да ръководи и контролира правната рамка на дейностите, свързани с възлагането на обществени поръчки; да следи за законосъобразното изготвяне на проекти на договори и документи, свързани с възлагане на обществени поръчки; да следи за спазването на действащата нормативна уредба ;да ръководи документооборота с оглед осигуряване на правната рамка на дейността.

 Така Директорът на Дирекция „Управление на собствеността и материално- техническо осигуряване“ не само нарушила законовите нормативни актове, както и подзаконовите такива, но и указала на Дирекция „Сигурност“ да наруши и Инструкцията за организиране на работа с документите на хартиен носител, съхранението и използуването на документите на ЦУ на МВнР като дала указания да липсва входяща и изходяща кореспонденция с фирмата, на която било възложено изпълнението на доставката. Подсъдимият Х.А. не упражнил достатъчен контрол върху работата на Директора на Дирекция „УСМТО“ –свидетелката М.В.С., която допуснала нарушения и противозаконни действия, които водели до застрашаване на националната сигурност, както и до злоупотреба с финансовите ресурси на МВНР. 

Без да има каквато и да е конкретика и яснота за техническите параметри, данни доколко са изпълнени изискванията във връзка със сигурността, както и правните рамки, при които ще се осъществи закупуването на телефонните централи при наличието едва на две резолюции „Да“ и без да изиска каквато и да е допълнителна информация във връзка с делегираните му правомощия в качеството на заместник-министър подсъдимият А. не упражнил правомощията си да възлага задачи на структурните звена и да изисква информация, справки и анализи от тях и от задграничните представителства. При тази фактическа обстановка

подсъдимият Х.А.- на 17.11.16-21.37ч. съгласувал електронно докладната. Към момента на съгласуването липсвала информация  от  Дирекция „Финанси и бюджет“, за да се установи от чий бюджет ще се извърши закупуването на телефонните централи , дали има налични средства , както и финансовите параметри , в които разходът ще бъде одобрен.

Едва на следващия ден трима от счетоводителите съгласували въпросната докладна с взаимно изключващи се изявления, както следва : счетоводителката А.Г. –на 18.11.2016г- 17.42 с отбелязване /“средствата са за сметка на ЦУ на МВНР“/; счетоводителя и гл. секретар Л.М.  на 18.11.16г.—18.03ч. с отбелязване – „до размера на наличните финансови средства , но не повече“; свидетелката  И. Зоровска – на  18.11.2016г-  19.44ч. с отбелязване „разходите ще бъдат отчетени от ЗП като бъде извършена корекция на бюджета от ЦУ“-18.11.16-19.44;

От въпросните съгласувания става ясно, че гл. секретар и директор на дирекция „ФИНАНСИ И БЮДЖЕТ“-прави писмено изявление след запознаване с изявлението на св. А.Г.  без да го коригира по същество, а именно ,че средствата са за сметка на ЦУ „ до размера на наличните средства“.  Едва след тези съгласувания следва последното съгласуване от св. И. Зоровска , която отбелязва, че средствата ще бъдат от ЗП чрез корекция на бюджета. Съгласуването от св. Зоровска е последващо на съгласуването на директор  Дирекция „Финанси и бюджет“ като съществено се променя разпоредителя с бюджетни средства. До момента на последното съгласуване от св. И. Зоровска, макар трима директори на дирекции да са съгласували Предложението – липсва каквато и да е яснота и информация, че задграничните представителства ще закупуват телефонни централи от своя бюджет, който ще бъде коригиран.

Така Дирекция „Бюджет и финанси" , която имала задължение да организира, ръководи и осъществява финансово-счетоводната и материална отчетност в Министерството и задграничните представителства и да организира и ръководи финансово-счетоводната и материална отчетност във второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра допуснала финансиране на проект на МВнР, който формално се осъществявал от ЗП без извършване на обществена поръчка и без провеждане на съответни процедури от страна на ЗП в качеството им на второстепенни разпоредители с бюджетни средства. Това станало въпреки противоречията и липсата на яснота в съгласуваната Докладна от страна на служителите на Дирекция „Бюджет и финанси“ относно начинът на финансиране- респективно от ЦУ на МВНР или отделните ЗП.  ИД на дирекция „Бюджет и финанси"  Л.М. в нарушение на закона, вътрешните правила и инструкции, както и на длъжностната си характеристика  не осъществила контрол на финансово- счетоводната дейност и материална отчетност на ЦУ и дипломатическите  и консулски представителства; не осъществила контрол по отношение изпълнението на утвърдения бюджет; Свидетелката М. допуснала процедура по субсидиране на бюджета на ЗП без да са изпълнени разпоредбите на Инструкция за бюджетния процес и финансово счетоводната и материална отчетност в задграничните представителства на Р България. М. не осъществила и контрол върху дейността на собствената си Дирекция и допуснала две различни алтернативи за начинът на изразходване на бюджета, което водели и до различни правни рамки. Това обаче не било установено от Директора на Дирекция „,Управление на собствеността и материално- техническо осигуряване“,която вече била съгласувала електронния документ като удобното съгласуване с „Да“ можело да се отнесе до каквито и да е параметри, зададени от различните дирекции.

От своя страна, подсъдимият Х.А. не упражнил контрол върху работата на Директора на Дирекция „Бюджет и финанси"  Л.М., която допуснала нарушения и противозаконни действия, които водели до злоупотреба с финансовите ресурси на МВНР и на ЗП. Подсъдимият Х.А. в нарушение на задълженията си не осъществил контрол върху дейността на свидетелката Л.Г., която не само не осъществила контрол върху финансово-счетоводната и материална отчетност на задграничните ни представителства, но и изпратила грама, с която разпоредила превеждането на суми по проформа- фактури без задграничните представителства да са извършили каквото и да е договаряне с “Б“ ООД . Свидетелката приела за достатъчно наличието на средства по сметката на ЦУ на МВнР. На 18.11.2016г. документът бил съгласуван от Л.М. с отбелязване „До размера на наличните финансови средства, но не повече от одобрените." /Класьор зелен, стр185 от досъдебното производство/. Това станало след съгласуването от страна на ресорния зам.министър-подсъдимия А.. В противен случай въпросните сделки нямало да бъдат осъществени или щели да се осъществят след изпълнение на изискванията на ресорния заместник-министър,ако има такива.

Подсъдимият Х.А. в нарушение на вменените му задължения да наблюдава и контролира дейността на структурните звена: Дирекция „Бюджет и финанси", Дирекция „Сигурност" и Дирекция „Управление на собствеността и материално-техническо осигуряване“ не осъществил контрол върху тях и не упражнил правомощията си да възлага задачи на структурните звена и да изисква информация, справки и анализи от тях и от задграничните представителства като не изискал информация във връзка с осъществяването на сделката, а именно чрез каква процедура ще бъдат закупени телефонните централи и спазени ли са законовите изисквания за това. Подсъдимият не извършил контрол върху Дирекция „Бюджет и финанси", Дирекция „Сигурност" и Дирекция „Управление на собствеността и материално-техническо осигуряване“ и не проверил дали задграничните представителства са запознати с предстоящата сделка , подготвена от МВнР , след като следвало да извършат имуществено разпореждане от своите бюджети и дали е оформен необходимия документооборот между съответните задгранични представителства и фирма “Б“ ООД , от една страна, и между задграничните представителства и МВнР, от друга.  Липсвала информация за финансовия механизъм на извършване на сделката. По отношение на избора на търговско дружество и извършване на самата услуга не осъществил контрол относно дадени гаранции за изпълнение на сделката от „Балкантел" ООД и дали въобще такива са били дадени. Не осъществил контрол били ли са проведени пазарни консултации с независими експерти или органи, или участници на пазара за цените на предлаганите от търговското дружество конфигурации на АТЦ. Реално няма данни нито подсъдимия А., нито свидетелката С. да са се запознавали с офертите  на„Балкантел" ООД. Единствен , който е получил физически офертите е Директор „Сигурност“, - свидетелят И., като няма никакви доказателства, че същият ги е предоставил за запознаване на когото и да било. Подсъдимият А. не е изискал допълнителна информация дали предлаганите конфигурации на телефонни централи- отговарят на изискванията и нуждите на съответното задгранично представителство.

·         

 

Задграничните представителства били вторични разпоредители с бюджетни средства и счетоводната им дейност била нормативно опредЕ.в Инструкция за бюджетния процес и финансово счетоводната и материална отчетност в задграничните представителства на Р България.

Съгласно Чл.10, ал.6 на Инструкцията :“ Недостигът на средства по приходната част на бюджета се покрива с трансфер/ субсидия от бюджета на МВНР.

Ал.7 „В срок до пето число на текущия месец ЗП изпращат в МВНР писмена заявка за необходимите субсидии за следващ месец.“

Чл.12, ал. 3 „Предложения за извършване на корекции по бюджета се правят при доказана необходимост за текущата година.“

Ал. 5 „Когато са поискани допълнителни бюджетни средства разходи не се извършват  до получаване на писмено разрешение от МВНР. В тези случаи министърът на външните работи задължително утвърждава корекция на бюджета.“

Задграничните представителства и техните представители нямали представа, че ще закупуват телефонни централи и съответно не били изпълнили изискванията на Инструкция за бюджетния процес и финансово счетоводната и материална отчетност в задграничните представителства на Р България, както и изискването да направят заявка до ЦУ за отпускане на субсидии. За фактът, че ще закупуват телефонни централи отделните задгранични представителства узнали от получени грами, придружени от оферта и проформа- фактура .

Представителите на задграничните представителства- отделните посланици нямали технически познания и не били кореспондирали с фирмата –изпълнител “Б“ ООД и не били запознати с офертите, които фирма „Б.“ООД изготвила. Така въз основа на неофициално запитване от Дирекция „Сигурност“ към МВНР- “Б“ ООД предоставил дванадесет броя оферти по неофициален път като всяка оферта била придружена от проформа- фактура, адресирани до съответните задгранични представителства, но реално доставени на Дирекция „Сигурност“. Офертите включвали техническите параметри на телефонните централи в дванадесет задгранични представителства на България в десет държави: Кралство Белгия; Република Австрия; Кралство Швеция; Република Турция; Република Полша; Репубика Германия; Френската Република и Княжество Монако; Репубика Италия; Швейцарска конфедерация. Дирекция „Сигурност“ извършила подбора на фирмата – изпълнител неформално и неофициално , без да се изискат оферти и от други фирми като привидно изборът на фирма – изпълнител се извършвало от посланиците в задграничните представителства, които обаче не били информирани за това. Последните обаче не провели никаква кореспонденция с фирма „Балкантел“ООД като за изборът на изпълнителя били уведомени едва с изпратена грама , изготвена от Бл. Д., съгласувана от Д. И. и одобрена от Л.М.. ПоР.горното самите посланици нямали информация за механизма на избор на фирмата – изпълнител, а получили указания да преведат сумите, посочени в изпратените до тях проформа- фактури. ПоР.гореизложеното посланиците нито били събирали оферти,  нито им били изпращани оферти от “Б“ ООД , нито били поискали корекция на бюджета. Посланиците не получили и становище от свидетелката М.С., която макар да съгласувала Предложението не предложила правна рамка , поради което и такава липсвала до финализиране на сделката.

 

Задграничните представителства били самостоятелни възложители по ЗОП, а единичната стойност на всяка една от предложените конфигурации на телефонни централи била съобразена с прогнозните стойности регламентирани в закона/ чл.20,ал.7т.2 ЗОП,а именно от 70 000 лева/, под прага на които възложителите на обществени поръчки за доставки и услуги възлагали директно, като разходите се доказвали с първични платежни документи, без необходимост от сключване на договор. Целта била средствата да бъдат усвоени максимално бързо преди приключване на бюджетната година. Общата сума за закупуване на телефонните централи следвало да се преведе от отделните ЗП директно на  „Б." ООД само въз основа на издадени проформа фактури, без да се гарантира реална доставка, качество, количество, условия за гаранционно обслужване. Тъй като нямало конкретно официално зададени технически параметри от Дирекция „Сигурност“, въз основа на конкретни реални данни, относими към ЗП, било неясно доколко въпросните ТЦ отговарят на потребностите на ЗП. Единственото ясно били сумите, които ще бъдат преведени на “Б“ ООД . Единствен приоритет в действията на отделните дирекции , под ръководството на подсъдимия А., било усвояването на наличните средства от бюджета на Министерство на външните работи преди края на финансовата година.

Съгласуваната сума от ръководителите на дирекциите и подсъдимия  Х. Ангелчин била на обща стойност 839 876,43 лева или 429 422 евро за сметка на Централно Управление на Министерство на Външните работи.

Така на практика бил заобиколен ЗОП и единната обществена поръчка, която следвало да се организира и проведе от Министерство на външните работи, където се намирали и финансовите средства за обезпечаване на проекта,  като общата сума по поръчката се разбивала на дванадесет части, всяка от които под прага за провеждане на ОП като формално като възложители се явявали отделните задгранични представителства, които следвало да заплатят сумите по изпратените им проформа- фактури без да има изготвени никакви други писмени документи – договори, в които да се предвидят условия на доставка, права и задължения на страните, условия за гаранционно обслужване, неустойки при пълно или частично неизпълнение, както и последици от формажорни обстоятелства.

На 21.11.2016 год. с изх. № 33- 00-553 процедурата била финализирана, документът обработен и на следващия ден- 22.11.2016 г. били изпратени и получени открити грами със същия номер №33-00-553 от името на Министерство на Външните работи до дванадесет задгранични представителства. Грамите били изготвени от свидетеля Б.Д.- началник отдел Дирекция „Сигурност", съгласувани със свидетеля Д.И. -директор Дирекция „Сигурност", одобрени от свидетелката-Л.М.-и.д.Главен секретар на МВнР и директор на дирекция Бюджет и финанси.

Съгласно Заповед №95-00-287/24.07.2012г на министъра на външните работи били утвърдени вътрешни правила за работа с електронни документи в ЦУ на МВнР. Съгласно утвърдените вътрешни правила чл. 36 „Изходящите грами се въвеждат , съгласуват, одобряват, подписват и регистрират в автоматизираната деловодна система.“

 

Изпратените грами , одобрени от  ИД Л.М., в които се указвало заплащане на посочените суми, били придружени от оферти и проформи- фактури, както следва:

 

Оферта№921/01.11.2016 до Посолство на Република България в Република Австрия   на стойност 35786,00евро без ДДС; Проформа фактура №25 от 01.11.2016 издадена за Посолство на Република България в  Република Австрия    на стойност 35 786,00 евро без ДДС;

Оферта№923/01.11.2016 до Постоянно представителство на Република България в Женева, Швейцария   на стойност 35 786,00евро без ДДС;Проформа фактура № 26 от 01.11.2016 издадена за Посолство на Република България в  Женева,Швейцария   на стойност 35 786,00 евро без ДДС;

Оферта№924/01.11.2016 до Посолство на Република България в Италия    на стойност 35786,00 евро без ДДС; Проформа фактура №22 от 01.11.2016 издадена за Посолство на Република България в  Италия  на стойност 35 786,00 евро без ДДС;

Оферта№925/01.11.2016 до Посолство на   Република България във Френската република и Княжество Монако на стойност 35786,00евро без ДДС; Проформа фактура №23 от 01.11.2016 издадена за Посолство на Република България във Френската република и Княжество Монако на стойност 35786,00евро без ДДС;

Оферта№926/01.11.2016 до Посолство на  Република България в Германия  на стойност 35786,00 евро без ДДС; Проформа фактура №21 от 01.11.2016 издадена за Посолство на Република България в  Германия     на стойност 35786,00евро без ДДС;

Оферта№927/01.11.2016 до Посолство на  Република България в Полша на стойност 35 786,00 евро без ДДС; Проформа фактура №24 от 01.11.2016 издадена за Посолство на Република България в  Полша  на стойност 35786,00евро без ДДС;

Оферта№928/01.11.2016 до Посолство на  Република България в Анкара на стойност 35786,00 евро без ДДС; Проформа фактура №20 от 01.11.2016 издадена за Посолство на Република България в  Анкара  на стойност 35 786,00 евро без ДДС;

Оферта№929/01.11.2016 до Генерално консулство  на  Република България в Истанбул, Република Турция   на стойност 35786,00 евро без ДДС; Проформа фактура № 19 от 01.11.2016 издадена за Генерално консулство  на  Република България в Истанбул, Република Турция на стойност 35786,00 евро без ДДС;

Оферта№937/11.11.2016 до Посолство на  Република България в Стокхолм , Швеция на стойност 35 786,00евро без ДДС; Проформа фактура № 28 от 11.11.2016 издадена за Посолство на Република България в Стокхолм , Швеция   на стойност 35 786,00 евро без ДДС;

Оферта№938/11.11.2016 до Постоянно представителство на Република България  във Виена    на стойност 35 779 евро без ДДС; Проформа фактура № 29 от 11.11.2016 издадена за Посолство на Република България във Виена    на стойност 35 779,00 евро без ДДС;

Оферта№939/15.11.2016 до Постоянно представителство на Република България  в Белгия, Брюксел на стойност 35 779,00евро без ДДС; Проформа фактура №30 от 16.11.2016 издадена за Постоянно представителство на Република България в   Белгия, Брюксел на стойност 35 779,00евро без ДДС;

Оферта№940/15.11.2016 до Посолство на  Република България   в Белгия на стойност 35790,00евро без ДДС; Проформа фактура № 31 от 16.11.2016 издадена за Посолство на Република България в  Белгия  на стойност 35790,00евро без ДДС;

 

Всички оферти били изготвени на същата или на предишната  дата, в сравнение с датата, на която били и издадените  проформа- фактури като няма данни предоставените оферти да са били приети от възложителя.

Офертите , изготвени от “Б“ ООД ,  и проформа- фактурите били на приблизително еднаква стойност около 35 786,00 евро с почти идентични конфигурации и предвиждали сто процента авансово плащане.

От съдържанието на  офертите се установява,че те били издадени във връзка със запитване от страна на св. Д.И. от 25.10.2016г. Офертите съдържали следните условия: срок за монтаж 15 дена след доставка на оборудването по утвърден график/ без такъв график да е бил изготвян/- цена без ДДС като не били включени разходи за самолетни билети, настаняване и командировачни на техническия екип, предвиден за монтаж и въвеждане на системата в експлоатация. Не били предвидени и разходи за „изготвяне на архитектура за автоматичен гласов оператор, запис и монтаж на гласови съобщения." Тези условия били в нарушения на правилата за сигурност по Инструкцията  за определяне на условията и реда за осигуряване на сигурността и защитата на дипломатическите представителства на Р България.

С получаването на грамите  посланиците на дванадесетте задгранични представителства на страната ни разбрали за подготвената от ЦУ на МВнР подмяна на телефонните им централи, но не били  уведомени за новите конфигурации на АТЦ. Повечето задгранични представителства не разполагали с налични средства за заплащане на сумата по получените проформа фактури. Свидетелката М.Д.-извънреден пълномощник посланик на РБ в Кралство Белгия и Великото херцогство Люксембург се свързала със свидетелката Л.Г. и и казала,че не разполага с подобна наличност. Свидетелката Г. я уведомила,че такова било решението на ръководството и че от ЦУ на МВнР щели да изпратят пари. На 28.11.2016 г. ЗП в Кралство Белгия и Великото херцогство Люксембург  получило субсидия то ЦУ на МВнР за закупуване на телефонна централа, но плащане не било извършено. На 03.12.2016 свидетелката М.Н.Д. се свързала с директора на Дирекция „Сигурност“ – Д.И. и изразила притесненията си ,че персоналът е малък за да обслужва централа. Свидетелят И. казал, че централата е автоматична, че има гласова поща, но свидетелката М.Д. обяснила, че това ще доведе до големи неустойки с местната телефонна компания, тъй като трябва да се прекрати предсрочно  договора с местна мобилна компания и, че интернета е бавен и несъвместим с такава централа. Същевременно за ЗП в Кралство Белгия и Великото херцогство Люксембург били предвидени дванайсет апарата като към инкриминирания момент съставът на посолството, включително консулската служба се състояли от общо девет човека, от които само четири били дългосрочно командировани от София.

Свидетелката Д.Г.К.- постоянен представител към ООН в Женева през инкриминирания период установила, че телефонната централа, в представляваната от нея институция била  в лошо състояние и уведомила МВнР за отпускане на средства и за предприемане на действия за закупуване на нова телефонна централа. Бил изпратен експерт, който да направи обследване на място. МВНР изпратило грама за заплащане на приложената проформа фактура като параметрите за централата били изготвени в централно управление. По повод централата К. комуникирала с Директора на Дирекция „Сигурност“ Д.И. и с г-н Б.Д. – началник на отдела в Дирекцията, но едва в платежния документ  била информирана какво точно ще бъде доставено като комуникацията с фирмата- изпълнител се осъществявала от  централно управление в МВнР. Впоследствие след разрешение била закупена друга телефонна централа като при извършване на плащането не се наложило представяне на БУЛСТАТ.

 

Част от задграничните представителства, които имали налични парични средства извършили паричен превод по сметката на “Б“ ООД съобразно нареждането на ЦУ на МВнР по приложената проформа фактура.

 

Сумата , преведена от посолствата на фирма “Б“ ООД в изпълнение на указанията на грама № 33-00-553/ 22.11.2016 г. била с общ размер 214 709 евро /419 934,29 лева/, както следва:ЗП-Истанбул, получена в 15,49 часа на 22.11.2016г. и заплатили на 01.12.2016г. сумата от 35786 евро/ 69991,33 лева/ , ЗП Италия, получена в 16.01 часа на - 22.11.2016г. и заплатили на 29.11.2016г. сумата от 35786 евро / 69991,33 лева/,ЗП Полша, получена на 15,50 часа на 22.11.2016г. и заплатили на 28.11.2016 г.сумата от 35786 евро/ 69991,33 лева/,ЗП Женева получена в 16,28 часа на 22.11.2016 г. и заплатили на 28.11.2016г. сумата от 35786 евро/ 69991,33 лева/, ЗП Германия получена в 15,58 часа на 22.11.2016г. и заплатили на 28.11.2016 г.сумата от 35786 евро/ 69991,33 лева/, ЗП Белгия получена в 16,05 часа на 22.11.2016 г., и заплатили на 25.11.2016 г. сумата от 35779 евро/ 69977,64 лева/.

След извършване на плащанията и с оглед отразеното в получените грами, задграничните представителства очаквали корекция на бюджетите им като паричните средства следвало да постъпят от сметката на ЦУ на МВнР.

На 24.11.2016 г. на електронна поща до Главния прокурор на Р. България постъпил сигнал от свидетеля Кристиан В.-народен представител в 42 Народно събрание, който съобщил „за реализиране на корупционна схема в МВнР- заобикаляне на закона за обществените поръчки, закупуване на техника без необходимия анализ на нуждите и видимо надхвърляща значително необходимия капацитет, драстично завишаване на цената, както на техниката, така и на фактурирания труд." Въз основа на изложените данни прокуратурата разпоредила проверка на сигнала на осн. чл. 145 ал.1,т.З от ЗСВ, която възложила на ДАНС.

Под номера на първата грама № 33-00-553 от Централното управление на МВнР  към дванадесетте задгранични представителства били изпратени грами с различно съдържание от това на първата, с които били дадени указания да не се извършва плащането по изпратените проформа- фактури. Грамите били озаглавени Открита! Бърза!и съдържала следния текст: „Във връзка с текста в горната грама / и двете и за заплащане и за спиране на плащането били на един и същи номер/ за покупка на нова телефонна централа, поради организационни причини, моля не извършвайте плащането по изпратената Ви проформа факура." Същите били подписани от свидетелката Л.М.- и.д. Главен секретар на МВнР и директор на дирекция „Бюджет и финанси“. Грамите били изпратени както следва- до посолството в Брюксел на 05.12.2016; до ПП Брюксел на 02.12.2016; до посолство в Рим на 02.12.2016/на същата дата от посолството в Рим отговорили с грама №76-25-686/02.12.16, че преводът на средства е извършен на 28.11.2016/; до посолството в Париж на 02.12.2016; до посолството Виена -02.12.2016; до ПП Виена -02.12.2016; до посолство Стокхолм -02.12.2016; до ГК Истанбул -02.12.2016; до посолство Анкара -02.12.2016;

На 06.12.2016г. от посолството в Стокхолм  постъпила грама изх. № ФВ-08-946/06.12.2016, в която  посланикът Валентин Порязов заявявил: „Не са водени разговори с длъжностни лица от дирекция в ЦУ на МВНР; ДП не е запознато дали е сключен договор с фирма Балкантел ООД за доставка на нова, съвременна телефоннна централа, но с грама №33-33-553/22.11.2016 посолството е получило пороформа фактура за закупуване на необходимите съоръжения. ДП Стокхолм не е осъществявало контакт с представители на фирмата доставчик“

 

От дипломатическото представителство в Рим била изпратена грама до Дирекция „Бюджет и финанси" и до дирекция „Сигурност", с която ги уведомявали, че преводът вече бил извършен и молят за допълнителни указания. От постоянното представителство на Република България в Брюксел се опитали да се свържат със свидетелката Л.М. и св. Д.И., за да получат указания за по-нататъшни действия,но не успели.

Впоследствие получените парични преводи от “Б“ ООД били върнати на платилите задгранични представителства.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Съдът констатира, че доказателствата по делото са събрани по съответния предвиден в НПК ред като не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Така изложената фактическа обстановка се доказва от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, както и изисканите служебно или от страните и приобщени към доказателствения материал по делото; както и приобщените ВДС/ секретни/.

·         

В хода на съдебното следствие са събрани ГЛАСНИ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА.

 

Първа условно обособена група свидетели са служителите на Министерство на външните работи, които можем да разделим на две основни подгрупи, както следва:

Служители в ЦУ на МВНР-това са служителите от съответните дирекции, на които е възложено управлението, разпореждането или отчитането на финансови средства на Министерството . Тези служители не са изпълнили законовите разпоредби, както и нарочните вътрешни правила и инструкции на МВНР като са съгласували и одобрили Предложението за закупуване на телефонни централи за дванайсет задгранични представителства без да бъдат конкретизирани технически параметри, правна рамка и източник на финансиране . Това са, както следва  свидетелите:

Служители в Дирекция „Сигурност“

Кредитират се показанията на свидетеля Д.П.И.- директор на Дирекция „Сигурност“ в МВнР към инкриминирания период досежно фактите, че Дирекция „Сигурност“ е предложила за Председателството да бъдат обновени комуникационните телефонни съобщения с най- важните български дипломатически представителства; че в началото на  месец октомври 2016г. свидетелят Д.И. бил информиран от зам. министър А., че МВнР има ресурс за реализация на този проект , както и че свидетелят И. получил устни указания за намиране на подходящ изпълнител  като в края на ноември 2016г. св. И. изготвил предложение относимо към дванайсет задгранични представителства. Кредитира се и изявлението, че без каквито и да е процедури за изпълнител на проекта била избрана  фирма “Б.“ ООД като свидетелите Д.И. и Б.Д. се свързали със служител на фирмата-свидетелката П.В. и обсъдили неофициално техническите параметри на проекта. За проведените срещи свидетелят И. докладвал устно на подсъдимия А.. Цялата дейност по избор на изпълнител, договарянето на технически параметри ставала неофициално, без въпросното да се отразява в какъвто и да е писмен документ.

Във връзка с изпълнението на проекта свидетелят се срещал и устно докладвал на подсъдимия А. , както следва:“Указанията ми бяха основно от А.- това да бъде много хубаво и престижно за министерството и да не изложим министъра. Докато течаха процедурите  сме се срещали не по- малко от 1 път в седмицата.“

 Свидетелят Д.И.  докладвал устно на подсъдимия А. избраната за проекта фирма, както и прогнозната цена на отделните технически централи: „Споделих с г-н А. на коя фирма сме се спрели. Информирал съм го колко струва подобно нещо и какви са маржовете. Информирах го, че според мен сумата ще бъде не по различна  от централи, които сме правили – 66 хил. лв. Имахме предвид сумите да бъдат под прага на обществените поръчки за отделните задгранични представителства.“

Липсата на каквато и да е официална документация във връзка с проекта свидетелят заявява, че е във връзка с указание на Дирекция „Управление на собствеността и материално- техническо осигуряване" и Дирекция „Бюджет и финанси“:

         

          „Споменах на А. фирмата на която съм се спрял, обсъдих, разказах му за фирмата и за нейната надеждност, капацитет и възможности. Това което дойде при нас беше във вид на проформа фактура и предложение, в която имаше цени. Цените бяха такива, каквито те ги приложиха. Аз го информирах за предложението на фирмата. Запознах го. Това не беше документирано. Още от първия случай, когато беше закупена телефонна централа за Лондон през 2013г. в дирекцията бяхме предупредени от отдела за обществени поръчки и от финансовия отдел, че нямаме право да имаме каквато и да е писмена кореспонденция с фирми и да водим писмени документи, тъй като това нарушавало закона. Задграничните представителства са тези, които трябва да имат такава кореспонденция.  „

 

          Свидетелят И. заявява : „На нашата дирекция бяха предоставени/ офертите/. Но ние спазвайки тези указания не сме ги регистрирали и те са без входящи номера.“….. „Ние преценяваме какво да прави задграничното представителство, без писмена следа беше.“

На въпрос към свидетеля кой е дал указания, че не може да има писмени следи за реализацията на проекта       свидетелят заявява“ В конкретния случай през 2013г. така ни беше казано от Финансова дирекция и отдел „Обществени поръчки“.

         

Кредитират се и прочетените на основание чл. 281, ал.4, вр. ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК част от показания на свидетеля Д.П.И. от ДП/ 22.12.16г.,  том . 1, л. 30/.

Показанията на този свидетел са от изключително значение, тъй като свидетелят правдиво възпроизвежда конкретната фактическа обстановка, при която са се провели преговорите за закупуване на телефонните централи. Съдът кредитира тези показания като достоверни и кореспондиращи с показанията на представителите на задграничните представителства.

Кредитират се показанията на свидетеля Б.А.Д.- държавен инспектор в Дирекция „Сигурност“ в МВнР към инкриминирания период. Свидетелят описва на практика компетенциите на Отдел  „Техническа сигурност“, който се занимавал с техническите средства, които се монтират в задграничните представителства на Република България и в ЦУ на МВнР. Свидетелят заявява за постъпили оферти през 2016г. от „Б.“ООД в Дирекцията във връзка , с които участвал в изготвяне на техническите спецификации относно инкриминираните телефонни централи. Конфигурациите Дирекцията подала на фирма „Б.“ООД и поддържали връзка за техническата част. Свидетелят заявява , че е  контактувал със свидетелката П.В.-  служител на „БАЛКАНТЕЛ“ООД по телефон и по имейл. Свидетелят заявява за проведена кореспонденция във връзка с установяване и предоставяне на идентификационни номера на задграничните представителства /данъчни номера/. Кредитират се и показанията на свидетеля Б.Д. ,прочетени на основание чл. 281, ал.4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК. Тези показания кореспондират със събраната доказателствена маса/ показанията на посланиците- свидетели/, както и приобщените писмени доказателства.

 

Служители Дирекция „Бюджет и финанси“

          Кредитират се показанията на  свидетеля А.П.Г. / началник отдел „Бюджет“ в МВнР/, дадени в хода на съдебното следствие. Видно от показанията на свидетелката докладната записка на Дирекция „Сигурност“, относима към  закупуването на телефонни централи в инкриминирания период , била съгласувана от дирекция „Бюджет и финанси“ , с което се удостоверявало наличието на  необходимата сума в бюджета на МВнР.

 

Кредитират се показанията на  свидетеля Ж.М.А.-началник отдел „Задгранични представителства“ в дирекция „Бюджет и финанси“ до края на 2016г. Видно от показанията на свидетелката към инкриминирания период имало неизразходвани над 2 мил. лева капиталови разходи като при неизразходване на сумите в края на годината същите следвало да се върнат в бюджета. Свидетелката заявява, че е съгласувала докладната записка, инициирана от Дирекция „Сигурност“ във връзка със за закупуването на телефонни централи от задгранични представителства  като съгласуването от страна на Дирекция „Бюджет и финанси“ удостоверявало наличие на бюджетни средства.

По отношение на необходимите реквизити за счетоводното оформяне на фактури свидетелката заявява, че задграничните представителства имат данъчни номера и нямат Булстат, както и че  наличните средства били от  бюджета на Централно управление. „Ако беше извършен разходът щеше да бъде за сметка на МВнР. Извършва се корекция в бюджета на задгранично представителство след извършване на разхода. Те са второстепенни разпоредители, имат бюджет в рамките на МВнР като  Централно управление захранва съответната сметка. „

 

Кредитират се частично показанията на свидетелката И.Г.- З.-  финансов контрольор в МВнР през инкриминирания период, която описва механизма на електронното съгласуване на съдържанието на ДЗ от различните дирекции, както и ролята и , която свидетелката определя:“ Тази докладна записка касае предложение и даване на разрешение на задгранични представителства за  поемане на задължение от тях като самостоятелни разпоредители с бюджет и самостоятелни възложители по ЗОП да организират доставка на телефонни централи за техните нужди.“

  Същевременно на практика инициативата на ЗП е иззета от Дирекции „Сигурност“-/Д. И./; „ Управление на собствеността и МТО“-/ М.С./ и „Бюджет и финанси“ / Л.М./, задграничните представителства вместо разрешение са получили задължителни указания от директорите на гореописаните дирекции, не им е била дадена нито информация, нито възможност да осъществят реални действия във връзка с избор на фирма- изпълнител, събиране на оферти, обосноваване на техническа конфигурация, съобразно индивидуалните им потребности, а са изпълнили указанията, посочени в грамите от ЦУ със съзнанието, че изборът на оферта, на доставчик, на технически параметри, правна и финансова рамка са осъществени от Централно управление на МВНР. В този смисъл част от ЗП са изпълнили и указанието за превеждане по сметка на “Б“ ООД на паричните суми, посочени в проформа- фактурите, изпратени им от ЦУ.

 

Не се кредитират показанията на свидетелката Л.Г.М. - Директор на финансовата дирекция в МВнР. Показанията на тази свидетелка съдържат взаимно изключващи се факти , объркани са , съдържат противоречиви твърдения . Това е обяснимо, тъй като именно тази свидетелка е нарушила задълженията си  и е осъществила поведение, носещо характеристиките на престъпление. От една страна, свидетелката заявява, че Дирекция „Сигурност“ е водила кореспонденцията за закупуването на телефонните централи и е предоставила проформа- фактурите:“За тези телефонни централи в Дирекция „Сигурност“ има кореспонденция“  , както и че :“ Съдържането на грамата е да бъдат преведени сумите на съответната фирма, което е част от предварителния доклад.“…“ В проформа фактурите са  със стойности, които са посочени  в докладна записка, всяко посолство си подписва договор.  „

От показанията не става ясно защо именно Дирекция „Бюджет и финанси“ задава различни начини за финансиране на сделката/ при електронното съгласуване на предложението/, а именно св.А.Г. –на 18.11.2016г- 17.42 прави  отбелязване средствата са за сметка на ЦУ на МВНР/; самата свидетелка Л.М.  на 18.11.16г.—18.03ч. прави отбелязване– до размера на наличните финансови средства , но не повече; а счетоводителката И. Зоровска – на  18.11.2016г-  19.44ч. прави отбелязване разходите ще бъдат отчетени от ЗП като бъде извършена корекция на бюджета от ЦУ-18.11.16-19.44; Не става ясно защо директорът на Дирекция“Бюджет и финанси“ Ладника М. не осъществява последен контрол по отношение на дейността на подресорната и дирекция  и не конкретизира кой от финансовите подходи, посочени от служителките и ще бъда приложен. Умело свидетелката заявява за размера на финансирането, но не и дали то ще бъде извършено от ЦУ или от отделните задгранични представителства.

Налице е противоречие в показанията на свидетелката относно ролята и съдържанието на изпратените грами до задграничните представителства. Не се кредитира изявлението на свидетелката : „ С тази грама се дава разрешение и се уведомяват задграничните представителства, че им се дава разрешение и впоследствие ще им се осигури финансиране от бюджета, до размера на разходите.“ Свидетелката не дава обяснение защо така даденото разрешение на задграничните представителства е придружено от приложени оферти и проформа – фактура, които дори не са постъпили официално в МВНР. Свидетелката не дава обяснение как задграничните представителства сами са договаряли , след като именно тя им е изпратила офертите и проформа фактурите едновременно с изрично указание да преведат сумите по сметка на „Б.“ООД. Формално действително  при разпоредителна сделка в кръга на правомощията си задграничното представителство се нуждае от разрешение, но в случая задграничните представителства са нямали никаква информация , че са страна по сделка с “Б“ ООД като съдържанието на грамата е представлявало задължително указание, което свидетелката е знаела. Свидетелката е била запозната и с реда за отпускане на субсидии съгласно нарочна инструкция на МВНР, а именно Инструкция за бюджетния процес и финансово счетоводната и материална отчетност в задграничните представителства на Р България.

 Тези показания взаимно си противоречат и съдържат взаимно изключващи се твърдения , от които става ясно, че свидетелката е знаела и съзнателно не е осъществила задълженията си в качеството си на директор на Дирекция „Бюджет и финаси“ с оглед дадените и правомощия за управление, разпореждане и отчитането на обществено имущество.  Самата свидетелка в качеството си на  Директор на финансовата дирекция в МВнР и на ИД е одобрила извършването на разход, за който самата тя не е наясно кой ще го извърши и въз основа на какви документи : „Не знам кой проверява дали има сключен договор. Най- вероятно някой от „Обществени поръчки“ или „Финансов контрол“. Какво точно е проверявала свидетелката ,не става ясно.  Свидетелката е била наясно, че съдържанието на грамата и приложените към нея документи противоречи на счетоводното оформяне на разходите. Действията на свидетелката М. по изпращане на втора грама със същия изходящ номер не само са в нарушение на Инструкцията за организиране на работа с документите на хартиен носител, съхранението и използуването на документите на ЦУ на МВнР, но и съдържат признаците на престъпление.      Поради гореизложеното съдът не кредитира тези показания като недостоверни и в разрез със събраните гласни и писмени доказателства.

                  

Служители Дирекция „Обществени поръчки“ и  Дирекция „Управление на собствеността и материално техническото осигуряване“

 

Не се кредитират показанията на свидетелката М.В.С. -началник Дирекция „Обществени поръчки“ и на Дирекция „Управление на собствеността и материално техническото осигуряване“ в МВнР. Показанията на тази свидетелка са противоречиви и неясни:  „Ние преценяваме дали отговаря на процедурата на закона, в случая това е пряко договаряне, а не процедура по обществена поръчка.“

В качеството си на директор на Дирекция „Управление на собствеността“ свидетелката е съгласувала предложението, инициирано от Дирекция „Сигурност“. Неясно е каква е ролята на въпросната директорка и ръководената от нея Дирекция като сделката за телефонните централи не е получила никаква правна рамка. В  показанията си свидетелката заявява факти, които противоречат на събраните факти по делото :

Информацията, която постъпи при нас по силата на ЗОП, чл.5, ал.2, т.15, ръководителите на задграничните представителства са самостоятелни публични възложители по ЗОП. Тяхната дейност е уредена в чл. 20,  ал. 7 и 8 от ЗОП. т.е. за услуги и доставки до 70 хил. лева като ЗОП говори винаги за сума без ДДС, ръководителите могат да сключват самостоятелно договори, директно, пряко с изпълнител, който те са подсигурили. За мен и съгласно закона всяко едно  задгранично представителство си е самостоятелен възложител. Дирекция „Сигурност“ като инициираща дирекция преценява дали е необходимо смяна на телефонните централи. При тях са постъпвали исканията. „ Ние преценяваме дали отговаря на процедурата на закона, в случая това е пряко договаряне, а не процедура по обществена поръчка.“

Няма данни  представителите на задграничните представителства да са имали информация, че ще закупуват телефонни централи, или накратко те не са знаели, че закупуват , поради което и последните не са предприемали действия във връзка със закупуването им, както следва: да събират оферти, да искат разрешение или да искат отпускане на допълнителна субсидия. Свидетелката С. твърди за пряко договаряне на отделните задгранични представителства като е наясно, че такова не е имало, тъй като договаряне е възможно, ако има насрещна страна и знаеш за този факт. Задграничните представителства не са се договаряли, договарянето е станало от Дирекция „Сигурност“ като по указания именно на ръководените от С. дирекции договарянето с “Б“ ООД е извършвано в нарушение на Инструкцията за организиране на работа с документите на хартиен носител, съхранението и използуването на документите на ЦУ на МВнР.

Ролята на свидетелката М.В.С. -началник Дирекция „Обществени поръчки“ и на Дирекция „Управление на собствеността и материално техническото осигуряване“ в МВнР по отношение на Предложението на  Дирекция „Сигурност“-била сведена до отбелязване „Да“ –на 17.11.2016- 12.19ч. ; Какво е съдържанието на това отбелязване, какви са правните съображения и аргументи не става ясно.

Несъстоятелността на твърдението на свидетелката, че е налице пряко договаряне на отделните задгранични представителства с фирма “Б“ ООД не се подкрепи от нито един свидетел.  Нито един посланик не заяви, че е знаел, че ще се закупуват телефонни централи, че е осъществил пряко договаряне с фирма “Б“ ООД .  Макар да има постъпвали писмени искания от отделни посолства към инкриминирания период, нито едно задгранично представителство не е водило преговори, не е получило оферти и не е знаело кой ще е изпълнителя на проекта. Точно обратното – видно от събраната доказателствена маса задграничните представителства са били сезирани с грами да преведат пари по проформа фактури, които са видели за пръв път единствено и заедно с приложените оферти, които физически не биха могли и да приемат.

 

Свидетелката С. заявява, че в задграничните представителства няма юридически съветници , които да изготвят и проверяват от правна страна  договори или обществени поръчки, поради което съгласно вътрешните правила на Централно управление  последното указва методическо ръководство на задграничните представителства, които искат да провеждат процедура. Свидетелката заявява:“ Но това не е процедура, а е директно договаряне, защото са до 70 хил. лв.  Може да се мине на директно договаряне, когато услугата е до 70 хил. лева. Защото всяка една централа струва 67 хил. лева примерно, но  този бюджет излиза от задграничното представителство, а не от нас….. Всяко задгранично представителство си е само за себе си до 70 хил. лв.,  но са в една обща докладна. ...Няма договори, цялата поръчка се прекрати. Не се е стигало до договори, до договаряне или плащане. Тези оферти бяха представени на Дирекция „Сигурност“.  Това е, което имам като информация, не знам  дали е била избрана фирма. Това нещо се прекрати, няма договори и плащане. Суми не са превеждани към задграничните представителства.

От една страна, свидетелката заявява, че е налице пряко договаряне на задграничните представителства, от друга страна заявява, че когато задграничните представителства извършват пряко договаряне –съгласно вътрешните правила  ЦУ оказва на задграничните представителства методическо ръководство,т.е. това методическо ръководство би трябвало да се осъществи именно от ръководената от нея дирекция. Свидетелката заявява, че не се е стигнало до сключване на договори и заплащане по тях, което противоречи на фактите и доказателствата по делото. По делото са приложени порофрма- фактури и доказателства за заплащане по тях от страна на част от задграничните представителства, което със сигурност е станало със знанието и по съвет на свидетелката.

Съгласно длъжностната  характеристика свидетелката М.В.С. като  Директор в Дирекция „ Управление на собствеността и МТО“ имала задължение  “ Да ръководи и контролира правната рамка на дейностите, свързани с възлагането на обществени поръчки; да следи за законосъобразното изготвяне на проекти на договори и документи, свързани с възлагане на обществени поръчки; да следи за спазването на действащата нормативна уредба ;да ръководи документооборота с оглед осигуряване на правната рамка на дейността.“

 

В Предложението на Дирекция „Сигурност“ за закупуване на телефонни централи били посочени суми в общ електронен документ като инициативата не е била на отделните задгранични представителства, а на Дирекция „Сигурност“, което води до извода, че е било необходимо провеждане на процедура по ЗОП като в случая е налице маневра за заобикаляне на закона. Показанията на тази свидетелка са противоречиви, объркани, разминават се с безспорно установените факти по делото, с показанията на разпитаните свидетели- посланици, с показанията на свидетеля И., както и с приобщените писмени доказателства, поради което съдът не ги кредитира изцяло като недостоверни и нелогични.

 

ПОДГРУПА СВИДЕТЕЛИ- ПОСЛАНИЦИ- ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ЗАДГРАНИЧНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛСТВА КЪМ МВНР

           

Кредитират се показанията на свидетелката Е.Р.Ш.- посланик във Виена- Австрия към инкриминирания период. Свидетелката заявява, че не знае кой е възложител и инициатор на проекта за закупуване на телефонна централа , но категорично заявява :“ но посолството не е било възложител, нито ние сме правили проучване, не са ни давани и параметри..“

 

Кредитират се показанията на свидетелката Н.Н. Н.- посланик в Турция, Анкара през инкриминирания период. Свидетелката заявява ,че Посолството в Анкара не е било наясно с факта дали МВнР е сключвало договор с фирмата “Б“ ООД , както и , че не е имало никакви контакти  на служители  на посолството с фирма  “Б“ ООД . Свидетелката заявява, че представляваното задгранично представителство в Анкара не е имало роля на  участник или възложител във връзка със закупуване на телефонна централа :“Фактически не сме влизали в контакти с фирмата. Никой от посолството не е контактувал с фирмата. Всичко беше с официални грами. Нямаме друго извън проформа фактурата. „ ….„При положение, че министерството контактува и е преценило, че тази фирма  ще направи тази доставка, това са преговори които се водят между ЦУ и МВнР. „

 

Кредитират се показанията на свидетеля СВЕТОСЛАВ И.С.- постоянен представител на България в ООН и ОСС във Виена през инкриминирания период. Свидетелят заявява, че от получена на  22.11.2016г., разбрал че трябва да бъде закупена телефонна централа. Свидетелят заявява :“Ние нямахме нужда от централа, понеже ние сме представителство, което работи с международни организации и работим по мобилни телефони. Имаме цифрова централа иначе, която не е стара. Не сме искали процедура за телефонна централа.“

 

Кредитират се показанията на свидетеля Е.С.Я..

-  посланик в  Полша през инкриминирания период . Свидетелят заявява за острата нужда от нова  модерна телефонна централа и за направени четири предложения в рамките на 2016г.Свидетелят заявява, че в задграничното представителство е извършвано и техническо проучване. По отношение на фактическата обстановка свидетелят заявява:„ Ние трябваше според грамата……да направим превод на средства на съответната фирма,…. От нас се изискваше да преведем тези средства, които щяха да бъдат възстановени веднага след това от централния бюджет. Това е покупка, която се прави централно.“

 

Кредитират се показанията на свидетеля А.Х.Ч.- посланик в посолството в Париж през инкриминирания период. Свидетелят заявява във връзка със закупуването на телефонна централа: „конкретна остра необходимост в този момент – не е имало“.

Кредитират се показанията на свидетеля А.М.А.- консул в Истанбул, Турция, който заявява, че телефонната централа била е морално остаряла като неколкократно били правени предложения за обновяването и. Свидетелят заявява:“  Целият процес се води от ЦУ на МВнР, в случая ген. консулство е изпълнител. Нямам представа, какви са били договорките. ….Не съм участвал в избора на фирмата. ……..Изпратиха ни проформа фактура с данни на фирмата. Тогава разбрах, коя ще е фирмата. Указанията идват от Дирекция „Сигурност“, която отговаря за сигурността на информацията….След като указанията са дадени от специализираната Дирекция „Сигурност“.  Тя е осъществила подбора и тя ще извърши монтажа. От „БАЛКАНТЕЛ“ имаме само проформа фактура. Оферти не са ни пращали на нас.“

 

 

Кредитират се показанията на свидетелката М.Н.Д.-извънреден посланик в Белгия и Люксембург на Република България през инкриминирания период. Свидетелката заявява:“ Не сме правили ние заявка за необходимост, тъй като досегашната централа нас ни удовлетворява, тъй като ние сме изключително малко посолство. Не сме се интересували, защото в Кралство Белгия интернет услугите са доста по- назад от България.  „ Същата заявява, че узнала за закупуването на телефонна централа от получената грама. Свидетелката се учудила и се обадила на главния секретар, който и обяснил , че такова било решението на ръководството. Видно от показанията на свидетелката Д. същата нито е участвала в преговори за закупуване на телефонна централа, нито такава е била необходима за представляваното от нея учреждение. Свидетелката заявява, че закупуването на телефонна централа било „ нареждане на ръководството…..“. Свидетелката Д. заявява, че посолството не е ЮЛ и за това не разполага с ДДС номера и „ Ако купуваме от България първо над 400 евро е с разрешение и второ ползваме ДДС номера на МВнР. Когато извършваме покупки в Белгия ние по статут и със специални документи и нота  сме освободени от плащане на МДТ , които прилага при купуване. „….“ Ако се купува от Белгия се прилага нота. Ако се купува от България, ние не можем да го купим. Купува го МВнР или чрез тръжна процедура или по друг начин и ние го получаваме.“

Кредитират се показанията на свидетелката Д.Г.К.- постоянен представител към ООН в Женева през инкриминирания период. Кредитират се показанията на свидетелката, от които се установява , че контактът с фирмата – изпълнител се осъществял от ЦУ на МВнР и едва в платежния документ се съдържала информирация за доставката.

 

Кредитират се частично показанията на свидетеля РАДИ Д.Н. -ръководител на дипломатическото представителство в Германия, Берлин през инкриминирания период. Кредитира се, че свидетелят не е водил преговори  относно закупуването на ТЦ, а е изпълнил указанията, съдържащи се в получената грама от МВнР. Свидетелят заявява :“Не мога да кажа дали е обществена поръчка, защото не се организира от посолството…. …. Аз имам указание за тази сума от МВнР и не я организирам, не сключвам договор, не съм страна по договора, не преговарям за тази поръчка…..При възникване на проблем, напр. неизпълнение, негодни части - посолството не е било страна по договора, а тези клаузи би трябвало да са залегнали в договора. Пак казвам, плащането го извършвам въз основа на разпореждането на МВнР. „.

Кредитират се показанията на свидетеля  М.Р.Н., дадени в хода на съдебното следствие , и прочетените на основание чл.281,ал.5, връзка ал.1, т2НПК - посланик в инкриминирания период;, който заявява, че инициативата за закупуване на ТЦ била на ЦУ, макар, че била налична и докладна от страна на ЗП в тази насока , тъй като имало остра необходимост от закупуване на ТЦ.

 В хода на съдебното следствие свидетелят заявява :“Нямам офертата на фирмата, извършила доставката. Моето представителство трябва да преведе сумата на основание нареждането на грамата без никакви други договорки. „

 

Показанията на тази група свидетели се разделя на две в зависимост от изявлението им кой е инициирал сделката с „Б.“ООД.  Всички посланици -свидетели заявяват, че не са били страна по сделка с “Б“ ООД , не са водили преговори, както и че са разбрали за факта, че ще закупуват телефонни централи  едва с получаването на грамата, която указвала да бъдат преведени посочените в проформа- фактурите парични суми. В този смисъл е и изявлението на свидетеля Д.И.. Всички тези изявления опровергават показанията на свидетелите М.С. и Л.М.  и са доказателство, за това , че директорите на Дирекции „Сигурност“-Д. И.; на Дирекция „ Управление на собствеността и МТО“-свидетелката М.С. и на Дирекция „Бюджет и финаси“- Л.М.  - лица , на които било възложено управлението, разпореждането и отчитането на обществено имущество не изпълнили задълженията си , а подсъдимият Х.А. , въпреки задълженията си да наблюдава и да контролира дейността на описаните  структурни звена не упражнил достатъчен контрол върху работата им. Съдът не кредитира показанията на св. Л. М. и М.С. , тъй като противоречат на събраните гласни доказателства- показанията на свидетелите Елена Р.Ш. , Н.Н. Нейнски, Светослав И.С., Е.С.Я., А.Х.Ч., М.Н.Д.,  Д.Г.К. ,Ради Д.Н., М.Р.Н., Д.И., както и на пирбощените писмени доказателства и на приобщените секретни материали.

 

·         

          ГРУПА СВИДЕТЕЛИ- СЛУЖИТЕЛИ В „БАЛКАН ТЕЛ „ ООД

По отношение на показанията на свидетелката М.Ж.В. главен счетоводител „Б“ ООД , дадени в хода на съдебното следствие се кредитира изявлението, че били издадени проформа- фактури към задгранични представителства и постъпили средства по сметка на „Б“. Свидетелката заявява, че се притеснила, тъй като не били приложени  договори със съответните задгранични представителства, в които да са посочени условията по тези сделки. По отношение на изявлението, че липсата на  ВАК номер бил причина за връщане на парите – същото не се кредитира, тъй като липсва изискване за регистриране на ЗП по ЗДДС.

 Показанията на свидетелката П.Д.В. мениджър продажби в „БАЛКАН ТЕЛ“ ООД , дадени в хода на съдебното следствие, сочат на изключително важни факти и обстоятелства, относими към предмета на воденото наказателно производство, а именно: инициативата за изготвяне на оферти за задграничните представителства била от страна на Дирекция „Сигурност“ МВнР, в министерството били проведени многобройни срещи със св. Д.И. и Б.Д. . Изявлението на свидетелката, че въпреки проведените разговори и срещи за оборудването на дванайсет задгранични представителства с нови телефонни централи не били подавани никакви писмени спецификации от страна на МВНР противоречи на здравата логика и съдът счита, че се свидетелката премълчава факти и обстоятелства , които реално са се случили. Същевременно от показанията безусловно става ясно, че параметрите на централите са обсъждани именно с Дирекция „Сигурност“ общо и едновременно за всичките дванайсет телефонни централи като офертите отново са предоставени от фирма „Б“ ООД на Дирекция „Сигурност“ без да е имало кореспонденция с отделните задгранични представителства , които не са договаряли нищо с фирмата- изпълнител.

Свидетелката заявява общо: “Техническите спецификации бяха подадени от нас и потвърдени от клиентите. „„ Мисля че офертата беше приета. Мисля че по телефона ми потвърдиха, че офертата е приета. В случая явно е достатъчно устно потвърждение. ……….. Относно приемането на цената имаше преговори от страна на дирекцията с нас. Тези преговори не са писмени….Нямам информация да има сключен договор между нашата фирми и Министерството .“

          Показанията на тази свидетелка се кредитират частично само в частта, в която кореспондират със събраната доказателствена съвкупност.

 

          Кредитират се показанията на свидетеля И.Б.И.- инженер продажби в търговския отдел във фирма „Б. Свидетелят имал функция свързана с поръчване апаратура и доставка на оборудване по изготвени технически предложения. 

 

Показанията на свидетеля Х.Н.Д.- управител, съдружник и собственик в “Б“ ООД се кредитират частично. Кредитира се изявлението на свидетеля, че е провеждал официални срещи със свидетеля Д.И. по инициатива на последния, както и че техническият отдел е изготвил оферти до МВнР. Не се кредитира изявлението, че до сделка не се е стигнало, както и че изготвените оферти са изпращани към отделните задгранични представителства. Същевременно макар да отрича , че е имало сключена сделка свидетелят заявява в показанията си, че част от задграничните представителства са превели парите по офертите. Нелогични и неясни са показанията за причината , поради която не е сключен договор и как са определени условията на гаранция.

Не се кредитира изявлението на свидетеля, че комуникацията на търговския отдел на фирмата контактувал директно със задграничните представителства. Този факт противоречи на изявленията на посланиците, представляващи отделните задгранични представителства, както и на показанията на служителите в Дирекция „Сигурност“ към МВнР:„П.В. мисля, че осъществи директно с посолствата кореспонденция, поне това е което ми е казвано.  Не знам кой е одобрил офертите, не съм запознат с това нещо. Предполагам, че би трябвало самите посолства, щом плащат пари би трябвало да са го одобрили, щом са пристъпили към това нещо. „

         

В показанията на тази група свидетели е налице безспорно установен факт, че са провеждани срещи с Директор Дирекция  „Сигурност“ към МВНР. Относно начинът на предоставяне на техническите параметри е налице амнезия при цялата група свидетели. Налице е неяснота и относно правната рамка на сделката. Показанията на тази група свидетели съдът кредитира доколкото показанията им кореспондират със събраната доказателствена маса – гласни, писмени , веществени доказателствени средства. Налице са противоречия в показанията на св. Х.Д. и св. П.В., както и на св. И. и свидетелите Е. Р.Ш. , Н.Н. Н., С. И.С., Е.С.Я., А.Х.Ч., М.Н.Д.,  Д.Г.К. ,Р. Д.Н., М.Р.Н., Д.И. като свидетелят Д. твърди , че служителката му В. е осъществявала комуникация със задграничните представителства, което н се подкрепи от нито едно доказателство.

·         

Кредитират се показанията на свидетеля  Д.Б.Д.- управител на фирма “т.“ ООД , видно от които представляваната от него фирма е партньор на  „М.“ в България , поради което в търговската мрежа продуктите на „М“ могат да се закупуват само чрез фирма партньор, а именно  “т.“ ООД   или  „И.“. Свидетелят заявява, че през 2016г.  „Б“ООД не е правил запитване към тях, както и да са давани оферти до МВнР.

 Кредитират се показанията на  свидетеля К.И.В., дадени в хода на съдебното следствие.

 

Неотносими свидетелски показания:

 

Такива са показанията на  свидетеля К.В.А., който е встъпил в длъжност след инкриминираното деяние , поради което не е бил пряк свидетел на факти и обстоятелства, относими към воденото наказателно производство.

 

Неотносими към предмета на настоящето производство са и показанията на свидетеля Ч.Д.Б..

·         

В хода на съдебното следствие подсъдимият Х.Х.А. дава подробни обяснения, които съдът счита за защитна теза и не ги кредитира, тъй като не кореспондират със събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства.

 

 

ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА

В подкрепа на обвинението са и приложените по делото ПИСМЕНИ. Съдът подробно анализира  в хода на досъдебното производство и приобщени в хода на съдебното следствие писмени доказателства и писмени доказателствени средства, същите се ценят от съда като самостоятелен доказателствен източник, както следва:

         

Писмени доказателства, установяващи качеството на длъжностно лице на подсъдимия с правомощия по ал. 2 на чл.21 НК

 

Заповед №КВ-83/15.09.2015, издадена от министъра на външните  работи, с която подсъдимият Х.Х.А., ЕГН ********** бил назначен за заместник- министър на външните работи по силата на трудов договор №Т-773-25.09.15 и допълнително  споразумение към ТД от 15.10.15г.

Заповед № 95-00-386/08.10.2015г. на министъра на външните работи Д. М.на заместник-министъра; Заповед 95-00 389 /08.10.15 на министъра на външните работи Д. М.; Заповед№95-00-13 -14.01.2014  на Министъра на финансите; Заповед № 95-00-423/09.11.2015 год. на министъра на външните работи-Д. М.; Заповед КВ№24 от  26.01.17;

Тази група доказателства са относими към качеството му на длъжностно лице.

Писмени доказателства, установяващи правомощията на лицата, на които е възложено управление, разпореждане, отчитане на обществено имущество:

 

Със заповед №Т-1016/01.09.2016- свидетелката М.В.С. била назначена на длъжност Директор в Дирекция „ Управление на собствеността и МТО“ към МВНР, както и длъжностната характеристика;

Със заповед № Т-1912 от 25.08.2014г. свидетелката Л.  Г.М.-била назначена на длъжност Директор в ДИРЕКЦИЯ „БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ“ към МВНР, а съгласно  заповед Т-1006/31-08.2016- изпълнявала и функциите на главен секретар ; както и длъжностната характеристика

Със заповед № т-962/ 16.12.15 свидетелят  Д.П.И. бил назначен за   директор в  Дирекция „Сигурност“ към МВНР; както и длъжностната характеристика

 v    

Предложение от Дирекция „Сигурност“  ,изх. № 33-00-553/21.11.2016ДЗ до ИДГЛ секретар на МВНР Л.М. –за  подмяна на ведомствени АТЦ  -за закупуване на дванайсет АТЦ;

Грами №33-00-553/ 12 броя/, изпратени до дванайсетте ЗП с две различни съдържания от различни дати; Първата грама  от 22.11.2016 г. била изпратени от името на Министерство на Външните работи до дванадесет задгранични представителства като била изготвена от свидетеля Б.Д.- началник отдел Дирекция „Сигурност", съгласувана със свидетеля Д.И. -директор Дирекция „Сигурност", одобрена от свидетелката-Л.М.-и.д.Главен секретар на МВнР и директор на дирекция Бюджет и финанси.Въпросната грама била придружена от съответна оферта до съответното задгранично представителство и от проформа- фактура. Тази грама е изключително важно писмено доказателствено средство, тъй като установява факта, че преговорите за закупуване на телефонните централи са проведени от централно управление и от трите дирекции- Дирекция „Сигурност“-Д. И.; Дирекция „ Управление на собствеността и МТО“-свидетелката М.С. и Дирекция „Бюджет и финаси“- Л.М. , като се опровергават показанията на свидетелките Л.М. и М.С. и безспорно се подкрепят изявленията на свидетелите посланици  относно фактът, че задграничните представителства и техните представители не са знаели за закупуването на въпросните телефонни централи до момента на получаване на грамата, поради което не са водили преговори с евентуални изпълнители, не са събирали оферти и не е налице хипотезата, в която извършват самостоятелни търговски сделки, а е налице една обща сделка, за която е договаряло ЦУ и е следвало да бъде проведена обществена поръчка.

 

Изпратените оферти и проформа- фактури до задграничните представителства, както следва:

Оферта№921/01.11.2016 до Посолство на Република България в Република Австрия   на стойност 35786,00евро без ДДС; Проформа фактура №25 от 01.11.2016 издадена за Посолство на Република България в  Република Австрия    на стойност 35 786,00 евро без ДДС;

Оферта№923/01.11.2016 до Постоянно представителство на Република България в Женева, Швейцария   на стойност 35 786,00евро без ДДС;Проформа фактура № 26 от 01.11.2016 издадена за Посолство на Република България в  Женева,Швейцария   на стойност 35 786,00 евро без ДДС;

Оферта№924/01.11.2016 до Посолство на Република България в Италия    на стойност 35786,00 евро без ДДС; Проформа фактура №22 от 01.11.2016 издадена за Посолство на Република България в  Италия  на стойност 35 786,00 евро без ДДС;

Оферта№925/01.11.2016 до Посолство на   Република България във Френската република и Княжество Монако на стойност 35786,00евро без ДДС; Проформа фактура №23 от 01.11.2016 издадена за Посолство на Република България във Френската република и Княжество Монако на стойност 35786,00евро без ДДС;

Оферта№926/01.11.2016 до Посолство на  Република България в Германия  на стойност 35786,00 евро без ДДС; Проформа фактура №21 от 01.11.2016 издадена за Посолство на Република България в  Германия     на стойност 35786,00евро без ДДС;

Оферта№927/01.11.2016 до Посолство на  Република България в Полша на стойност 35 786,00 евро без ДДС; Проформа фактура №24 от 01.11.2016 издадена за Посолство на Република България в  Полша  на стойност 35786,00евро без ДДС;

Оферта№928/01.11.2016 до Посолство на  Република България в Анкара на стойност 35786,00 евро без ДДС; Проформа фактура №20 от 01.11.2016 издадена за Посолство на Република България в  Анкара  на стойност 35 786,00 евро без ДДС;

Оферта№929/01.11.2016 до Генерално консулство  на  Република България в Истанбул, Република Турция   на стойност 35786,00 евро без ДДС; Проформа фактура № 19 от 01.11.2016 издадена за Генерално консулство  на  Република България в Истанбул, Република Турция на стойност 35786,00 евро без ДДС;

Оферта№937/11.11.2016 до Посолство на  Република България в Стокхолм , Швеция на стойност 35 786,00евро без ДДС; Проформа фактура № 28 от 11.11.2016 издадена за Посолство на Република България в Стокхолм , Швеция   на стойност 35 786,00 евро без ДДС;

Оферта№938/11.11.2016 до Постоянно представителство на Република България  във Виена    на стойност 35 779 евро без ДДС; Проформа фактура № 29 от 11.11.2016 издадена за Посолство на Република България във Виена    на стойност 35 779,00 евро без ДДС;

Оферта№939/15.11.2016 до Постоянно представителство на Република България  в Белгия, Брюксел на стойност 35 779,00евро без ДДС; Проформа фактура №30 от 16.11.2016 издадена за Постоянно представителство на Република България в   Белгия, Брюксел на стойност 35 779,00евро без ДДС;

Оферта№940/15.11.2016 до Посолство на  Република България   в Белгия на стойност 35790,00евро без ДДС; Проформа фактура № 31 от 16.11.2016 издадена за Посолство на Република България в  Белгия  на стойност 35790,00евро без ДДС;

Едва с грамата са изпратени посочените оферти, придружени и от проформа- фактури. Реално тези оферти е  трябвало да бъдат приети от задграничните представителства безусловно, тъй като са били придружени и от финансов документ, финализиращ сделката, за която посланиците разбрали в момента на получаването им. Тези писмени доказателства установяват по безспорен начин и заявеното от всички свидетели- посланици, а именно,че задграничните представителства не са участвали в преговори с фирма “Б“ ООД , от което следва , че преговорите са водени от Централно управление на МВНР, налице е една обща сделка и , че изпратените проформа- фактури за разделянето на общата сделка на дванадесет отделни представлява маневра за заобикаляне на ЗОП  и процедурата за провеждане на обществена поръчка.

Грами №33-00-553/ 12 броя/, изпратени до дванайсетте ЗП,с които се указва на задграничните представителства да не превеждат пари по изпратените проформа фактури. Тези грами са под същия изходящ номер, с който са изпратени грамите с указания за заплащане на сумите по проформа- фактурите. Така е нарушена  Заповед №95-00-287/24.07.2012г на министъра на външните работи , с която били утвърдени вътрешни правила за работа с електронни документи в ЦУ на МВнР. Съгласно утвърдените вътрешни правила чл. 36 „Изходящите грами се въвеждат , съгласуват, одобряват, подписват и регистрират в автоматизираната деловодна система.“

 

От съществено значение за функционирането на МВНР били и изготвените инструкции с подробни указания, както следва :

-Инструкцията за организиране на работа с документите на хартиен носител, съхранението и използуването на документите на ЦУ на МВнР – във връзка с правилата за завеждане на входяща и изходяща кореспонденция в МВНР

-Инструкция за бюджетния процес и финансово счетоводната и материална отчетност в задграничните представителства на Р България- във връзка с правилата за отпускане на субсидии на ЗП;

- Инструкцията за определяне на условията и реда за осигуряване и осъществяване на сигурността и защитата на ДП на РБългария/ секретна/ във връзка с правилата за закупуване , монтаж и поддръжка на телефони и телефонни централи в задграничните представителства и изричните указания за предварителното тестване и одобрение на въпросните централи от комисия от специалисти на дирекция „Защита на дейността и информацията“, както и указанията  по отношение на допуска на служители на “Б“ ООД , които да извършат монтажа на централите.

 

Събраните писмени доказателства в своята съвкупност доказват и подкрепят показанията на многобройните свидетели, които заявяват, че преговорите за закупуване на телефонните централи са водени от Дирекция „Сигурност“  и контролирана от Дирекция „Сигурност“-Д. И.; Дирекция „ Управление на собствеността и МТО“- и Дирекция „Бюджет и финаси“ и техните директори - на които било възложено управлението, разпореждането и отчитането на обществено имущество  като последните не изпълнили задълженията си , а подсъдимият Х.А. , въпреки задълженията си да наблюдава и да контролира дейността на описаните  структурни звена не упражнил достатъчен контрол върху работата им и  не изискал  информация относно формата и начинът за закупуване на телефонни централи за задграничните представителства.

 

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА

 

          При така установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка  съдът зае  становище, че с деянието си Х.Х.А.- ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, визиран в обвинението по чл. 219, ал. 2  НК.

Субект на престъплението безстопанственост по ал. 2 на чл. 219 НК е длъжностно лице, на което са възложени контролни функции спрямо субекти по ал. 1 на чл. 21 НК.

Принципните положения относно същността на понятието „длъжностно лице“са конкретизирани в Тълкувателно решение № 73/23.12.1974 г. по НД № 66/1074 г., ОСНК на ВС.

Относно понятието длъжностно лице- в настоящия казус е налице хипотезата на чл. 93, т. 1, „а“, „б“ НК- длъжностни лица са изпълняващите служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейности само на материално изпълнение. Законът изисква изпълнението на службата или работата да е възложено на длъжностното лице. Изпълнението на тези задачи или функции може да бъде със заплата или безплатно, временно или постоянно. Възлагането обаче трябва да бъде извършено съгласно установения или допустим от закон, правилник, устав, наредба и др. ред. Възлагането може да бъде с назначение, с избор, с трудов договор, чрез овластяване от надлежен орган, по силата на разпореждане на властта и др.

Характерни признаци и белези на понятията в чл. 93, т. 1 НК

-        Служба в държавно учреждение

По смисъла на чл. 93, б. „а НК по начало всички служители в държавно учреждение са длъжностни лица освен тези, които извършват дейност само на материално изпълнение. Под дейност само на материално изпълнение следва да се разбира дейност, която не изразява служебните функции, възложени на държавното учреждение по съответен нормативен ред. Ако обаче на лицата, които вършат дейност само на материално изпълнение, се възложат и служебни функции, те стават и длъжностни лица по смисъла на закона.

-        Ръководна работа

Ръководна работа е тази работа, която се изразява в стопанско-разпоредителна, организационно-ръководна или организационно-възпитателна дейност. По своето предназначение такава работа обикновено ангажира волята на повече лица било при отправяне на задачите, било при изпълнението им. Длъжностното качество на лицето, което заема ръководна работа, не се променя от обстоятелството, че в някои случаи при вземане на решения то действа в колективен орган.

При преценката дали деецът е длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал.1, б. „б“ НК от решаващо значение е характера и спецификата на възложените функции, както и мястото на тяхното изпълнение. „Държавната служба“ най-общо се свързва с осъществяване функциите на държавата, респ. на изпълнителната власт /вж Решение № 5/1993 на Конституционния съд на Р България по КД № 6/1993 г./. Характерно за такива структури е тяхното конституиране, което винаги се извършва с акт на държавен орган, както и правната регламентация на дейността им, в чийто обхват се включват правомощия да издават правни актове или да извършват действия с правно значение /Решение № 276/2013 г., НД № 834/2013 г., IIНО на ВКС/.

 

Легална дефиниция за „държавно учреждение“ в НК липсва. Според Решение № 498/2011 г. по НД № 488/2010 г., II НО на ВКС, „държавно учреждение“ по смисъла на закона е „обособена служебна организация в обсега на дадено ведомство, с определен щат служители и с определена дейност в различните отрасли на държавния и обществен живот“.

 

Със Заповед №КВ-83/15.09.2015, издадена от министъра на външните  работи, подсъдимият Х.Х.А., ЕГН ********** бил назначен за заместник- министър на външните работи по силата на трудов договор №Т-773-25.09.15 и допълнително  споразумение към ТД от 15.10.15г.

 

 

Съдебната практика по приложението на ал.1 и 2 на чл. 219 НК  ППВС № 7/1976 г., изм. с ППВС № 6/1984 г. и ППВС № 7/1987 г./разграничава субектите на престъпление , както следва:

Субект на престъплението по чл. 219. ал. 1 НК може да бъде само длъжностно лице, на което е възложено ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на поверено му имущество, или такова длъжностно лице, на което е възложена работа както в предприятие, така и в учреждение, кооперация или обществена организация.

Неположените достатъчно грижи се оценяват конкретно с оглед на правата и задълженията, които длъжностното лице е имало, на условията, мястото, обстановката и времето, при които е работило.

Принципно положение относно качеството на субекта намираме и в Решение № 166/2013 г., НД № 414/2013 г., I  НО на ВКС: „Както е известно за престъплението по чл. 219 от НК, наред с особеното качество на субекта - длъжностно лице, е необходимо и наличието на други свойства или взаимоотношения на същия с обекта или предмета на посегателство. От възложените права и задължения на субекта, отношението му към обекта или предмета на посегателство зависят формите и съдържанието на изпълнителното деяние. Изпълнителното деяние (неполагането на достатъчно грижи) е свързано с преценката за констатирани нарушения или неизпълнения на конкретни права и задължения на длъжностното лице, произтичащи от нормативни актове, безспорни положения от науката, общопризнати такива и т.н. за съответната стопанска област. При установено несъобразяване на дееца с очертаните изисквания и съществуваща причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици, е осъществен състава на престъплението "безстопанственост".

В Решение № 153/21.03.2011 г. , НД № 55/2011 г., III НО,  ВКС е взел принципно становище по съставомерността на деянието.

„Престъплението по чл. 219 НК съставлява неполагане на достатъчно грижи от длъжностно лице при ръководене, управление, стопанисване и запазване на повереното имущество, или при осъществяване на възложената му работа, реализируемо чрез фактически и юридически действия, или чрез бездействие. Според задължителната и константна съдебна практика изпълнителното деяние е свързано с преценката за констатирано нарушение или неизпълнение на конкретни права и задължения, произтичащи от действащи нормативни актове, от безспорни положения в науката и житейската практика, от общопризнати и утвърдени правила за съответната стопанска област. При несъобразяване на особения субект с очертаните изисквания и съществуваща причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици - повреда или унищожаване на вещ /частично накърняване на нейната субстанция или засягането й до степен да бъде напълно негодна/, разпиляване на имущество /то не може да се ползва по предназначение или не е на разположение на стопанската организация/, и други значителни имуществени щети за предприятието или за стопанството; и при доказана вина в предписаните форми е консумиран визираният престъпен състав.“ /вж и Решение № 304/2013 г., НД № 958/2013 г., II НО на ВКС/.

 

Субект на престъплението по ал. 2 на чл. 219 НК също е длъжностно лице, което притежава контролни функции върху работата на лицето, на което е възложено управлението, запазването или отчитането на обществено имущество. Съгласно Решение № 477/2008 г., НД № 525/2008 г., III НО: „Субект на това престъпление е длъжностно лице, което притежава контролни функции върху работата на лица, на които е възложено управлението, разпореждането или отчитането на повереното им имущество, за да е налице това престъпление, е необходимо да съществува друго лице, върху дейността на което субектът на престъплението по чл. 219, ал.2 НК да упражнява контрол по силата на нормативно вменените му права и задължения. Това друго лице следва да е индивидуализирано, да са установени конкретните му функции в съответната институция и с тяхната обвързаност с обективно причинения вредоносен резултат, защото деецът не причинява лично този резултат, а с неупражнения от негова страна контрол, той обективно създава условия за осъществяване на действия /или бездействия/ от контролираното от него лице и в резултат на тези действия настъпва инкриминираната щета.

Със заповед №Т-1016/01.09.2016- свидетелката М.В.С. била назначена на длъжност Директор в Дирекция „ Управление на собствеността и МТО“ към МВНР;

Със заповед № Т-1912 от 25.08.2014г. свидетелката Л.  Г.М.-била назначена на длъжност Директор в ДИРЕКЦИЯ „БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ“ към МВНР, а съгласно  заповед Т-1006/31-08.2016- изпълнявала и функциите на главен секретар ;

Със заповед № т-962/ 16.12.15 свидетелят  Д.П.И. бил назначен за   директор в  Дирекция „Сигурност“ към МВНР.

Със заповед № Т-1912 от 25.08.2014г. свидетелката Л.  Г.М.-била назначена на длъжност Директор в ДИРЕКЦИЯ „БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ“ към МВНР, а съгласно  заповед Т-1006/31-08.2016- изпълнявала и функциите на главен секретар ;

Съгласно длъжностната  характеристика заемащия длъжността  на главен секретар  към МВНР имал задълженията  да отговаря за осигуряване на необходимите условия за функционирането на дипломатическите служби ; да координира и контролира дейността по управлението на държавната  собственост; да организира документооборота между дирекциите и другите звена на министерството; да контролира мерките за безопасност в ЦУ и ЗП. По силата на  Заповед №95-00556 от 22.12.2-14- на Министъра на финансите- главният секретар имал правомощия да дава разрешение за разходи на задграничните представителства.

Съгласно длъжностната характеристика заемащия длъжността   Директор в Дирекция „ФИНАНСИ И БЮДЖЕТ“- свидетелката Л.  Г.М. имала задължения  да организира и контролира финансово- счетоводната дейност и материална отчетност на ЦУ и дипломатическите и консулски представителства; да контролира и отговаря за изпълнението на утвърдения бюджет;

Съгласно длъжностната  характеристика заемащия длъжността   Директор в Дирекция „ Управление на собствеността и МТО“ имал задължение да ръководи и контролира правната рамка на дейностите, свързани с възлагането на обществени поръчки; да следи за законосъобразното изготвяне на проекти на договори и документи, свързани с възлагане на обществени поръчки; да следи за спазването на действащата нормативна уредба ;да ръководи документооборота с оглед осигуряване на правната рамка на дейността.

Да ръководи и отговаря  за дейностите по придобиването, управлението и разпореждането с недвижими имоти и движими вещи- държавна собственост на територията на Р България и в чужбина; осигурява условията  за точното прилагане на ЗОП и наредбата за възлагане на малки обществени поръчки.

Съгласно длъжностната  характеристика заемащия длъжността  на  Директор в Дирекция „ Сигурност „  Д.И. имал задължения да разработва програми, разработки и задания по сигурността, съгласувани със съответните инстанции  и залагането им в проектите за ново строителство в проектосметните документации при реконструкции и ремонт на ЗП и допълнително оборудване с нови технически средства; да проучва планира и осигурява доставка на необходимите материали и апаратура и защитни съоръжения  необходими за осигуряване на сигурността на посолствата и техническите средства.

 Деятелността на „другото“ лице може да има различни проявления, но във всички случаи, трябва да се установи, че от една страна това лице е поставило началото на причинно-следствения процес, довел до вредоносния резултат, а от друга, че ако деецът е изпълнил възложените му от закона задължения за контрол, този процес не би се осъществил и вредоносен резултат не би настъпил.“. В този  смисъл са и Решение № 198/2010 г., НД № 106/2010 г., II НО на ВКС; Решение № 380/2013 г., НД № 1486/2013 г., II НО на ВКС; Решение № 60/1985 г., НД 58/1985 г., ОСНК на ВС/.

Директорът на  Дирекция „Сигурност“ -свидетелят Д. И. не осъществил задължението си за контрол по отношение на техническата и комуникационна сигурност и предал информация ,относима до националната сигурност не по установения за това ред. Освен изготвеното формално предложение , на което имало формално отбелязване „Да“ не били изготвени справки, съдържащи конкретика за техническите параметри- относими към потребностите на отделните задгранични представителства. Директорът на Дирекция „Сигурност“ -свидетелят Д. И. нарушил и разпоредбите на Инструкцията  за определяне на условията и реда за осигуряване на сигурността и защитата на дипломатическите представителства на Р България, съгласно които в ДП се  монтират телефонни централи , телефонни апарати, закупени в България, след предварително тестване и одобрение от комисия от специалисти на дирекция „Защита на дейността и информацията“. Липсват доказателства предварително тестване и  одобрение от комисия към Дирекцията да е било извършвано. Директорът на Дирекция „Сигурност“ -свидетелят Д. И. инициирал и допуснал воденето на неофициална кореспонденция между дирекция „Сигурност“ към МВнР и “Б“ ООД , което е в противоречие с всякакви законови и подзаконови нормативни правила, свързани с националната сигурност на Р България. Недопустимо и престъпно е и предоставяне на данни за техническите параметри на български задгранични представителства без това да се осъществи по строго определен ред и без въпросната кореспонденция да има изходящ номер и гриф за сигурност. Директорът на Дирекция „Сигурност“ -свидетелят Д. И. нарушил  и Инструкцията за организиране на работа с документите на хартиен носител, съхранението и използуването на документите на ЦУ на МВнР. /чл. 12/, съгласно която  „Всички входящи документи , независимо от начина на получаване, подлежат на регистрация в автоматизираната деловодна система“.

 

Директорът на Дирекция „Управление на собствеността и материално- техническо осигуряване“ М.С. не изпълнила вменените и задължения да ръководи и контролира правната рамка на дейностите, свързани с възлагането на обществени поръчки; да следи за законосъобразното изготвяне на проекти на договори и документи, свързани с възлагане на обществени поръчки; да следи за спазването на действащата нормативна уредба ;да ръководи документооборота с оглед осигуряване на правната рамка на дейността. Свидетелката С. не само нарушила законовите нормативни актове, както и подзаконовите такива, но и указала на Дирекция „Сигурност“ да наруши и Инструкцията за организиране на работа с документите на хартиен носител, съхранението и използуването на документите на ЦУ на МВнР като дала указания да липсва входяща и изходяща кореспонденция с фирмата, на която било възложено изпълнението на доставката.

ИД на дирекция „Бюджет и финанси"  Л.М. в нарушение на закона, вътрешните правила и инструкции, както и на длъжностната си характеристика  не осъществила контрол на финансово- счетоводната дейност и материална отчетност на ЦУ и дипломатическите  и консулски представителства; не осъществила контрол по отношение изпълнението на утвърдения бюджет; Свидетелката М. допуснала процедура по субсидиране на бюджета на ЗП без да са изпълнени разпоредбите на Инструкция за бюджетния процес и финансово счетоводната и материална отчетност в задграничните представителства на Р България. М. не осъществила и контрол върху дейността на собствената си Дирекция и допуснала две различни алтернативи за начинът на изразходване на бюджета, което водели и до различни правни рамки. Това обаче не било установено от Директора на Дирекция „,Управление на собствеността и материално- техническо осигуряване“- М.С. ,която вече била съгласувала електронния документ като удобното съгласуване с „Да“ можело да се отнесе до каквито и да е параметри, зададени от различните дирекции.

В настоящата хипотеза деятелността на Директорите на ДИРЕКЦИЯ „ Управление на собствеността и МТО“ към МВНР- М.В.С.; ДИРЕКЦИЯ „БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ“ към МВНР - Л.  Г.М. и Дирекция „Сигурност“ към МВНР -Д.П.И., изразяваща се в: нарушаване ЗОП като изобщо липсвала правна рамка на извършената сделка със закупуване на телефонни централи за задграничните представителства, застрашаване на националната сигурност като не били спазени правилата за предоставяне на техническите им параметри на фирмата -изпълнител, неспазване на разпоредбите на вътрешните Инструкции: Инструкцията за организиране на работа с документите на хартиен носител, съхранението и използуването на документите на ЦУ на МВнР – във връзка с правилата за завеждане на входяща и изходяща кореспонденция в МВНР; Инструкция за бюджетния процес и финансово счетоводната и материална отчетност в задграничните представителства на Р България- във връзка с правилата за отпускане на субсидии на ЗП; Инструкцията за определяне на условията и реда за осигуряване и осъществяване на сигурността и защитата на ДП на РБългария/ секретна- във връзка с правилата за закупуване , монтаж и поддръжка на телефони и телефонни централи в задграничните представителства и изричните указания за предварителното тестване и одобрение на въпросните централи от комисия от специалисти на дирекция „Защита на дейността и информацията“, както и указанията  по отношение на допуска на служители на “Б“ ООД , които да извършат монтажа на централите, както и в неясните  правила във  връзка с финансирането на сделката като не били спазени правилата за отпускане на субсидии на задграничните представителства ,но  въпреки това им било разпоредено да извършват плащане по проформи фактури без последните да са се договаряли с фирмата изпълнител и да са събирали и други оферти с цел заобикаляне на ЗОП . В резултат на тези действия на Директорите на ДИРЕКЦИЯ „ Управление на собствеността и МТО“ към МВНР- М.В.С.; ДИРЕКЦИЯ „БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ“ към МВНР - Л.  Г.М. и Дирекция „Сигурност“ към МВНР -Д.П.И. настъпил  вредносния резултат.

 

Съгласно Устройствения правилник на Министерство на външните работи, раздел III, чл.8,ал.2 и ал.З - „Министърът със заповед делегира правомощия на заместник-министрите и определя техните функции. Във връзка с делегираните им правомощия и определените им функции заместник-министрите ,от своя страна, възлагат задачи на структурните звена и могат да изискват информация, справки и анализи от тях и от задграничните представителства, свързани с външната политика и международните отношения.

На осн. чл.6, ал.2, т.1 и чл.7, ал.2 от ЗДС и чл.5, ал.З от Устройствения правилник на МВнР със Заповед № 95-00-386/08.10.2015г. на министъра на външните работи Д. М.на заместник-министъра Х.Х. Агеличин били делегирани правомощия да наблюдава и да контролира дейността на следните структурни звена:        Дирекция „ Бюджет и финанси"; Дирекция  „Управление на собствеността и материално техническо осигуряване" и "Дирекция „Сигурност".

 

Изпълнителното деяние по ал. 2 на чл. 21 НК е неупражняване на достатъчен контрол върху работата на лицата, на които е възложено управление, разпореждане или отчитане на обществено имущество по смисъла на чл. 93, ал. 4 НК. Деецът не изпълнява определени задължения, произтичащи от спецификата на работата, която в случая е контролна дейност , в резултат на което не позволява/допуска/ подконтролните му лица да извършат престъпление.

 

Подсъдимият Х.А. не упражнил достатъчен контрол върху работата на Директора на Дирекция „Сигурност“ -свидетелят Д. И. , който допуснал нарушения и противозаконните действия, които водели до застрашаване на националната сигурност.  Подсъдимият Х.А. не осъществил контрол как именно класифицирана информация се предоставя на външни лица, по какъв начин са установени техническите параметри, необходими за съответните ЗП, как е избрана фирмата – изпълнител, как е предоставена информация, относими към задгранични представителства на фирмата –изпълнител и как фирмата от своя страна е представила офертите  и формирала цени, при положение че липсва информация някой да е приемал офертите как и от кого са одобрени цените, посочени в проформа- фактурите. Подсъдимият А. не е изискал представянето на достатъчно мотивирани и обективирани на хартиен или електронен носител справки и анализи в тази насока.

Подсъдимият Х.А. не упражнил достатъчен контрол върху работата на Директора на Дирекция „УСМТО“ –свидетелката М.С., която допуснала нарушения и противозаконни действия, които водели до застрашаване на националната сигурност, както и до злоупотреба с финансовите ресурси на МВНР. 

Без да има каквато и да е конкретика и яснота за техническите параметри, данни доколко са изпълнени изискванията във връзка със сигурността, както и правните рамки, при които ще се осъществи закупуването на телефонните централи при наличието едва на две резолюции „Да“ и без да изиска каквато и да е допълнителна информация във връзка с делегираните му правомощия в качеството на заместник-министър подсъдимият А. не упражнил правомощията си да възлага задачи на структурните звена и да изисква информация, справки и анализи от тях и от задграничните представителства. При тази фактическа обстановка

подсъдимият Х.А.- на 17.11.16-21.37ч. съгласувал електронно докладната. Към момента на съгласуването липсвала информация  от  Дирекция „Финанси и бюджет“, за да се установи от чий бюджет ще се извърши закупуването на телефонните централи , дали има налични средства , както и финансовите параметри , в които разходът ще бъде одобрен.

Подсъдимият Х.А. не упражнил контрол върху работата на Директора на Дирекция „Бюджет и финанси"  Л.М., която допуснала нарушения и противозаконни действия, които водели до злоупотреба с финансовите ресурси на МВНР и на ЗП. Подсъдимият Х.А. в нарушение на задълженията си не осъществил контрол върху дейността на свидетелката Л.Г., която не само не осъществила контрол върху финансово-счетоводната и материална отчетност на задграничните ни представителства, но и изпратила грама, с която разпоредила превеждането на суми по проформа- фактури без задграничните представителства да са извършили каквото и да е договаряне с “Б“ ООД . Свидетелката приела за достатъчно наличието на средства по сметката на ЦУ на МВнР. На 18.11.2016г. документът бил съгласуван от Л.М. с отбелязване „До размера на наличните финансови средства, но не повече от одобрените." /Класьор зелен, стр185 от досъдебното производство/. Това станало след съгласуването от страна на ресорния зам.министър-подсъдимия А.. В противен случай въпросните сделки нямало да бъдат осъществени или щели да се осъществят след изпълнение на изискванията на ресорния заместник-министър,ако има такива.

Подсъдимият Х.А. в нарушение на вменените му задължения да наблюдава и контролира дейността на структурните звена: Дирекция „Бюджет и финанси", Дирекция „Сигурност" и Дирекция „Управление на собствеността и материално-техническо осигуряване“ не осъществил контрол върху тях и не упражнил правомощията си да възлага задачи на структурните звена и да изисква информация, справки и анализи от тях и от задграничните представителства като не изискал информация във връзка с осъществяването на сделката, а именно чрез каква процедура ще бъдат закупени телефонните централи и спазени ли са законовите изисквания за това. Подсъдимият не извършил контрол върху Дирекция „Бюджет и финанси", Дирекция „Сигурност" и Дирекция „Управление на собствеността и материално-техническо осигуряване“ и не проверил дали задграничните представителства са запознати с предстоящата сделка , подготвена от МВнР , след като следвало да извършат имуществено разпореждане от своите бюджети и дали е оформен необходимия документооборот между съответните задгранични представителства и фирма “Б“ ООД , от една страна, и между задграничните представителства и МВнР, от друга.  Липсвала информация за финансовия механизъм на извършване на сделката. По отношение на избора на търговско дружество и извършване на самата услуга не осъществил контрол относно дадени гаранции за изпълнение на сделката от „Балкантел" ООД и дали въобще такива са били дадени. Не осъществил контрол били ли са проведени пазарни консултации с независими експерти или органи, или участници на пазара за цените на предлаганите от търговското дружество конфигурации на АТЦ. Реално няма данни нито подсъдимия А., нито свидетелката С. да са се запознавали с офертите  на„Балкантел" ООД. Подсъдимият не е изискал допълнителна информация дали предлаганите конфигурации на телефонни централи- отговарят на изискванията и нуждите на съответното задгранично представителство.

 

Престъплението е резултатно- причиняване на значителни материални щети .

 

Еднопосочна е съдебната практика, че възстановяването на вредите, причинени с престъплението е без значение за съставомерността на деянието. То може да се отчита при индивидуализацията на наказанието .

 

Съгласно Тълкувателно решение № 6/15.11.1973 по НД № 2/1973, ОСНК на ВС :“Значителните вреди обхващат само имуществените вреди на престъплението. Дали вредата е значителна, или не, се определя от цялостната оценка на имуществените интереси и преди всичко от абсолютния размер на причинените вреди.“

 

 

          ОТНОСНО ФОРМАТА НА ВИНАТА:

 

Съдът намира, че подсъдимият Х.Х.А.- ЕГН ********** е осъществил състава на престъплението, за което съдът го призна за виновен, както от обективна така и от субективна страна и е непредпазливо по смисъла на чл.11, ал.3 във връзка с престъплението по чл. 219, ал. 2  НК

 

 

 

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО  И НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

 

С оглед искането на защитата и подсъдимия Х.Х.А., ЕГН ********** за разглеждане на делото по общия ред предпоставките за определяне на наказанието  са по реда на чл. 54 НК, а именно в пределите, предвидени от закона за извършените престъпления.

 

 

Разпоредбата на чл. 219,ал.2НК предвижда наказание „Лишаване от свобода” ДО ШЕСТ ГОДИНИ и „ГЛОБА“в размер  до ПЕТ ХИЛЯДИ ЛЕВА.

 

Разпоредбата на чл. 219 НК се намира в глава VI - „Престъпления против стопанството“. Налице е висока обществена опасност на деянието , обусловена от липсата на контрол по отношение на държавни длъжностни лица , които чрез неполагането на достатъчно грижи за ръководене, управление, стопанисване и запазване на обществено имущество  са причинили значителни щети на МВнР. Налице е и висока обществена опасност на извършителя. Същият е с чисто съдебно минало, но заема високо място в обществото- същият е заместник- министър и би следвало да е стожер на законността . Високото обществено положение изисква прозрачност и изключителни нравствени и морални качества.

Смекчаващо вината обстоятелство е чистото съдебно минало на подсъдимия, а отегчаващо- високата отговорност, вменена от служебното положение. Поради изложеното и на основание  чл. 219,ал.2 НК, вр.чл. 54 , ал.1НК съдът счита, че най-подходящо за подсъдимия Х.Х.А., ЕГН ********** е наказание в долния диапазон, предвиден за това престъпление, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от  ДВЕ ГОДИНИ И  „ГЛОБА“ В РАЗМЕР НА ПЕТ ХИЛЯДИ ЛЕВА.

При тези параметри санкцията е адекватна на тежестта на извършеното престъпление, съобразена е със степента на обществена опасност на деянието и дееца, със смекчаващите и отегчаващи обстоятелства и има потенциал да постигне целите по чл. 36 от НК.

Съдът намери,че е приложима правната норма на чл. 66, ал. 1 НК,тъй като за изпълнение на целите на наказанието  и поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието ефективно,  поради което  ОТЛАГА  изпълнението на наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“  за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

                                                                                                

 

 

РАЗНОСКИ

 

По делото няма направени разноски на основание чл.189, ал.ІІІ от НПК.

 

 

ОТНОСНО ПРИЧИНИТЕ И УСЛОВИЯТА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:

 

Като такива следва да се посочат незачитането на нравствените устои и законите на обществото, безразличието към резултата от противоправното поведение, липсата на отговорност към институцията, която представлява.

15.10.2018г

 

 

                                       СЪДИЯ:

 

                                                                   /В.А./