Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………/21.05.2020 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на четвърти май две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА
ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя
адм.д. № 145/2020 г. по описа на АдмС – Добрич и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по чл.197, ал.2 и чл.268 от ДОПК.
Образувано е по подадена чрез
пълномощник жалба от П.С.П., ЕГН **********,*** срещу решение № 43/21.02.2020г.
на директора на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалбата му
срещу разпореждане за присъединяване № С190008-105-0353099/24.10.2019г., постановление за налагане на обезпечителни мерки № С190008-022-0122008/20.12.2019
г. и постановление за налагане на обезпечителни мерки № С190008-022-01211991/20.12.2019г.,
и трите издадени от публичен изпълнител в сектор “ОСПВ” при ТД на НАП – Варна, ИРМ
– Добрич. В жалбата и в допълнителното писмено становище се твърди, че
решението и потвърдените с него актове на публичния изпълнител са незаконосъобразни
поради допуснати съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния
закон и несъответствие с целта на закона. Сочи се, че в решението е изписано
лице с друг ЕГН, което въвежда в заблуждение срещу кого точно е издаден оспореният
акт. Излагат се доводи, че жалбоподателят не е бил уведомяван за започналото
изпълнително производство, нито е получавал съобщение за доброволно изпълнение,
с което е накърнено правото му на защита, тъй като е лишен от възможността да
разбере откъде произтичат задълженията, посочени в оспореното решение, и как е
формиран размерът им. Твърди се, че при направена справка в НАП жалбоподателят
е установил наличието на стари задължения във връзка дейността на “Мони кар”
ЕООД, чийто собственик и управител е бил той. Дружеството не е пререгистрирано
в търговския регистър и е служебно дерегистрирано през 2012 г. Сочи се, че
автомобилите, предмет на запора, са лична собственост на П. и не могат да
служат за обезпечение на задължения на едно вече несъществуващо дружество. Иска
се отмяна на решението и потвърдените с него актове на публичния изпълнител,
както и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът по
жалбата – директорът на ТД на НАП - Варна, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и иска тя да бъде
отхвърлена. Счита, че ПНОМ и решението, с което те са потвърдени, са правилни и
законосъобразни, тъй като процесните обезпечителни мерки са наложени за
обезпечаване събирането на ликвидни и изискуеми публични задължения, които подлежат
на принудително изпълнение. Твърди, че допуснатата фактическа грешка в
изписването на ЕГН на жалбоподателя не прави решението незаконосъобразно, тъй
като има и други индивидуализиращи данни за лицето, които са достатъчни, за да
го идентифицират. Сочи, че обезпечителният запор е наложен върху всички МПС на
длъжника, независимо че общата им застрахователна стойност нахвърля размера на
дълга, тъй като жалбоподателят е заявил, че част от автомобилите не съществуват
(унищожени или др.), но не е уточнил кои от тях не са налични към настоящия
момент. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и
след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното
от фактическа и правна страна :
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
От данните по делото е видно, че срещу П.С.П. има образувано изпълнително
дело № **********/2011 г. за събирането на публични вземания за глоби и
задължителни здравни и осигурителни вноски. Изпратено е съобщение за доброволно
изпълнение с изх. № 3495/2011/000001/29.05.2012г., което е връчено на 09.07.2012
г. на бащата на жалбоподателя Стоян П.С. съгласно приложената по делото обратна
разписка ( л.29).
С разпореждане за присъединяване № С190008-105-0353099/24.10.2019 г.,
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, са присъединени трима
публични взискатели – ОД на МВР – Добрич, РДПБЗН – Добрич и Районен съд –
Добрич за принудителното събиране на посочените в разпореждането публични
вземания в размер на общо 105, 87 лева, произтичащи от издадени електронен фиш,
наказателно постановление и изпълнителен лист.
С постановление с изх.№ С190008-022-0122008/20.12.2019г., издадено от
публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, е наложен запор върху банковите
сметки на длъжника в ТБ “Инвестбанк” АД, “Юробанк България” АД и ЦКБ АД.
С постановление с изх.№ С190008-022-0121991/20.12.2019 г., издадено от
публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, е наложен запор върху четири броя
МПС, собственост на жалбоподателя, подробно описани в постановлението. В
постановлението е посочено, че всичките МПС са със застрахователна стойност 0,
00 лева.
Обезпечителните мерки са наложени с основния
мотив, че ще се затрудни събирането на установените и изискуемите публични задължения
по изпълнителното дело в общ размер на 6678, 99 лева, в т.ч. главница в размер
на 3412, 20 лева и лихва в размер на 3266, 78 лева.
Разпореждането за присъединяване и постановленията за налагане на
обезпечителни мерки са връчени едновременно на жалбоподателя на 04.02.2020 г.
съгласно разписка на л.27 от делото.
П. е обжалвал трите акта на публичния изпълнител пред директора на ТД на
НАП – Варна, който с решение № 43/21.02.2020 г. е оставил без уважение жалбата
му. За да постанови този резултат, по-горестоящият административен орган е
приел, че присъединените вземания произтичат от годни изпълнителни титули
съгласно чл.162, ал.1, т.6 и т.7 от ДОПК, поради което разпореждането на
публичния изпълнител по чл.217 от ДОПК е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено. По отношение на постановленията за налагане на обезпечителни
мерки е приел, че са издадени от компетентен орган и съдържат реквизитите по
чл.196 от ДОПК. Изложил е доводи, че липсата на застрахователна стойност в
постановлението за налагане на запор на МПС не е съществено нарушение, защото
във всеки един момент публичният изпълнител може да се снабди с нея и да
промени наложената мярка, ако има свръхобезпеченост. По отношение на другата
обезпечителна мярка (запор върху банкови сметки) е приел, че публичният
изпълнител не е предприел ефективно изпълнение (не е издал разпореждане за
незабавно изпълнение), а и няма данни за наличието или липсата на средства по
банковите сметки на жалбоподателя. Направил е извод, че към 13.02.2020 г.
жалбоподателят има налични публични задължения в размер на 4 466, 63 лева, поради
което остава нуждата от обезпечение и постановленията за налагане на
обезпечителни мерки следва да бъдат потвърдени. Въз основа на тези свои мотиви
директорът на ТД на НАП – Варна е оставил без уважение жалбата на П., като
същевременно е върнал преписката на публичния изпълнител с указания да изиска
от застраховател застрахователни стойности на запорираните МПС, както и
информация от банките за наличието/липсата на авоари по банковите сметки на
лицето и да направи анализ относно съразмерността на обезпеченията с публичните
задължения.
От представените в хода на
съдебното производство писмени доказателства (свидетелства за регистрация, част
І, и удостоверения от ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД ) се установява, че запорираните
четири броя МПС са собственост на жалбоподателя П.С.П., като общата им
застрахователна стойност се равнява на 12 200 лева, а размерът на публичните му
задължения към 13.02.2020 г. възлиза общо на 4 466, 63 лева, 4200, 6 лева от
които (главница и лихви) са за здравни и осигурителни вноски за периода 2009 г.
– 2010 г. съгласно декларации образец 6
(УПФ, ЗО, ДОО), а останалата част са за глоби по наказателни
постановления и електронни фишове, както и за държавна такса по изпълнителен
лист, издаден от ДРС. Съгласно справка за погасени по давност/отписани
задължения, установявани от НАП, към същия период общият размер на погасените
по давност задължения на П. се равнява на 3 599, 62 лева (главница и лихви). Видно
от приложения по делото протокол от 28.04.2020 г., издаден от публичен
изпълнител при ТД на НАП – Варна, застрахователните оценки на запорираните
автомобили са направени без снимки, само по налични данни в системата на НАП. В
протокола е записано, че е проведен разговор с П.П. да представи автомобилите
за оглед, за да се установи действителната им стойност, при което лицето е
заявило, че автомобилите не са налични и ще представи писмени обяснения,
каквито към момента на изготвяне на протокола не са представени. Съгласно писмо
с изх. № ЗС-99≠1/ 08.01.2020 г. на „Инвестбанк“ АД, изпратено в отговор
на запорно съобщение с изх. №
С190008-003-0118039/ 20.12.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП –
Варна, към настоящия момент по банковата сметка на жалбоподателя няма налични
средства от секвестируем характер за обезпечение на запорното съобщение.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Обжалваното в настоящото
производство решение на директора на ТД на НАП е постановено по жалба, с която
са оспорени едновременно действия по принудително изпълнение и обезпечение на
публични вземания.
Съгласно чл.210, ал.2 от ДОПК обезпечението и принудителното изпълнение на публичните вземания се
извършват от публичния изпълнител.
В чл.226, ал.1 от ДОПК е регламентирано,
че в изпълнение на правомощията си публичният изпълнител издава постановления и
разпореждания. Съгласно чл.266, ал.1 от ДОПК действията на публичния изпълнител
могат да се обжалват от длъжника пред директора на компетентната териториална
дирекция, който се произнася с решение по чл.267, ал.2 от ДОПК. Разпоредбата на
чл.268, ал.2 от ДОПК предвижда, че в случаите по чл.267, ал.2, т.2,4,5 и 6 от ДОПК длъжникът може да обжалва решението пред административния съд по
постоянния си адрес.
Обезпечителните мерки се
налагат по реда на чл. 195 от ДОПК с постановление на публичния изпълнител,
което съгласно чл.197 от ДОПК може да се обжалва пред директора на
компетентната дирекция на НАП по местонахождение на публичния изпълнител.
По-горестоящият административен орган се произнася с мотивирано решение, което може
да се обжалва по реда на чл.197, ал.2 от ДОПК, като в ал.3 са определени
условията, при които съдът отменя наложената обезпечителна мярка.
От граматическото и
систематическото тълкуване на тези разпоредби следва изводът, че предмет на
съдебен контрол в настоящото производство са разпореждането за присъединяване, двете
ПНОМ и потвърждаващото ги решение на директора на ТД на НАП - Варна.
Обжалваните актове са издадени от компетентните за това
органи съгласно правомощията им, определени в чл.217, ал.2 и чл.195 - чл.197 от ДОПК, в необходимата писмена форма, при липса на допуснати съществени
процесуални нарушения, правилно приложение на материалния закон и в
съответствие с целта на закона.
Изводите на
решаващия административен орган са правилни и законосъобразни.
Съгласно чл.217 от ДОПК в производството по събиране на
публични вземания могат да се присъединяват публични взискатели, като
присъединяването се допуска с разпореждане на публичния изпълнител до изготвяне
на разпределението на събраните суми. Преценката дали да се присъедини нов
взискател към вече образувано изпълнително дело законодателят е предоставил на
публичния изпълнител, който при постановяване на разпореждането за
присъединяване следва да установи дали има годен изпълнителен титул. На съдебен
контрол подлежи наличието на условията, предвидени в чл.217 от ДОПК, за да се
упражни присъединяването.
По делото е безспорно установено, че срещу жалбоподателя има
висящо изпълнително дело по описа на ТД на НАП – Варна, ИМР – Добрич за
събирането на установени и изискуеми публични задължения, по което му е връчено
съобщение за доброволно изпълнение, в което подробно са описани изпълнителните
титули (по основание и размер), въз основа на които е предприето принудителното
изпълнение.
Към датата на издаване на обжалваното разпореждане за
присъединяване са налице и други непогасени публични вземания по смисъла на
чл.162 от ДОПК, които заедно с присъединените вземания формират дълг от общо
2832, 00 лева главница, 3221, 92 лева лихва (към 24.10.2019 г.) и 580 лева нелихвоносно
вземане.
От приложените по делото справки е безспорно установено,
че жалбоподателят не е платил доброволно публичните задължения, установени към
датата на издаване на разпореждането, поради което правилно и законосъобразно
публичният изпълнител е осъществил действия по присъединяване на кредитори.
В случая са присъединени публични взискатели – ОДМВР –
Добрич, РДПБЗН и Районен съд – Добрич за събирането на публични вземания за
глоби и държавна такса, произтичащи от влезли в сила ЕФ, НП и ИЛ. Жалбоподателят
не е оспорил валидността на представените актове, поради което правилно и
законосъобразно решаващият орган е приел, че те са годни изпълнителни титули по
смисъла на чл.162, т.6 и т.7 от ДОПК и могат да бъдат присъединени към
изпълнителното дело на основание чл.217 от ДОПК. Неоснователно е твърдението в
жалбата, че не е ясен произходът и размерът на присъединените публични вземания,
защото в разпореждането за присъединяване и потвърждаващото го решение подробно
са описани актовете за установяването им по смисъла на чл.209, ал.2 от ДОПК.
Ирелевантни са възраженията на жалбоподателя, че не е бил уведомен за
образуваното изпълнително дело, нито че не е получавал съобщение за доброволно
изпълнение, защото това няма отношение към законосъобразността на оспореното
разпореждане за присъединяване. При наличието на валидни изпълнителни основания
и липсата на разпределение на събраните суми са налице изискуемите предпоставки
по чл.217 от ДОПК и правилно публичният изпълнител е извършил присъединяването в
изпълнителното производство.
Правилно и законосъобразно решаващият административен
орган е потвърдил и обжалваните обезпечителни мерки.
Съгласно чл.195, ал.1 от ДОПК подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания. В ал.
2 е посочено, че обезпечението се извършва, когато без него ще бъде невъзможно
или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е
разсрочено или отстрочено. Според следващата ал.3 обезпечението се налага с
постановление на публичния изпълнител в два случая – т.1 - по искане на органа,
издал акта за установяване на публичното вземане; и т.2 когато не е наложено
обезпечение или наложеното обезпечение не е достатъчно, след получаване на
изпълнителното основание.
Основната цел на всяко обезпечение е да се запази
имуществото на длъжника, за да се гарантира успешното и безпрепятствено
събиране на публичния дълг. Нуждата от налагане на обезпечителни мерки зависи
от размера на публичното задължение и възможността то да бъде изпълнено с цялото
разполагаемо имущество на длъжника съобразно общото му имуществено и финансово
състояние.
Изпълнението на
публичното задължение ще е невъзможно или сериозно затруднено, когато задълженото
лице към датата на изпълнението не разполага с достатъчно средства, за да го
изпълни, или когато стойността на годните за разпореждане активи на длъжника
покрива размера на очакваните задължения, но видът или правното им положение е
такова, че не позволява тяхното бързо и ефективно осребряване.
От представените по делото доказателства се установява по безспорен и
категоричен начин, че към момента на налагане на процесните запори (20.12.2019
г.) П. е имал установени и изискуеми публични задължения в общ размер на 6658,
98 лева, произтичащи от неплатени глоби по влезли в сила НП и ЕФ и неплатени осигурителни
вноски по подадени декларации обр.6 (УПФ, ЗО и ДОО). В хода на
административното обжалване длъжникът не е твърдял, а и не е представил
доказателства, че притежава имущество и/или вземания, достатъчни да покрият
стойността на публичния дълг. С оглед на това правилно е прието в обжалваните
постановления, че принудителното събиране на вземанията може да бъде невъзможно
или значително затрудено, което обосновава нуждата от обезпечение. Действително
от представените в хода на съдебното производство удостоверения се установява, че
застрахователната стойност на запорираните МПС надвишава общия размер на
публичните задължения, но това е само ориентировъчна стойност и не води до извод
за свръхобезпеченост, тъй като от данните по делото е видно, че жалбоподателят не
е представил автомобилите за оглед, заявявайки, че част от тях не са налични, което
по съществото си е извънсъдебно признание на неизгодни за страната факти и поставя
под съмнение физическата цялост на запорираните вещи и годността им да
обезпечат успешния изход на изпълнителния процес.
Публичният изпълнител е длъжен да избере най-ефикасните изпълнителни способи
за събиране на задълженията, които не влошават изгледите за удовлетворяване на взискателите.
При положение че жалбоподателят не е представил доказателства, че само част от
разполагаемото му имущество е годно да осигури изпълнението на дълга, правилно
и законосъобразно е наложен запор върху всичките му налични вещи и вземания. Обезпеченията
са до размер на установените публични вземания и не
засягат права и законни интереси в по – голяма степен от най - необходимото за
целта, за която се налагат, а и длъжникът разполага с процесуалната
възможност да поиска замяна на обезпечителните мерки по реда и при условията на
чл.199 от ДОПК.
Съгласно разпоредбата на чл.197, ал.3 от ДОПК обезпечителната мярка може да
бъде отменена, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и
неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува
изпълнително основание и ако не са спазени изискванията за налагане на
обезпечителни мерки по чл.195, ал.5 от ДОПК. От данните по делото е видно, че жалбоподателят
не е представил такова обезпечение, налице са годни изпълнителни основания и
наложените обезпечителни мерки не са от категорията на посочените в чл.197,
ал.3 от ДОПК, поради което не е осъществена нито една от законовите хипотези,
обуславящи отмяната на наложените обезпечителни мерки.
Неоснователно е възражението в допълнителното писмено становище, че обжалваните
мерки служат за обезпечение на чужди задължения (на „Мони Кар“ ЕООД), защото от
данните по делото е видно, че наложените запори обезпечават изпълнението на
публични задължения на жалбоподателя, а не на трето лице. Не са представени
доказателства по делото задълженията по изпълнителното дело да са заплатени,
поради което правилно и законосъобразно решаващият орган е приел, че обезпечителната
нужда остава, като извършените запори целят гарантиране обективната възможност
за събиране на вземанията към държавата.
Изборът на обезпечителна мярка отговаря на вида и размера на публичния дълг
и не противоречи на принципите на законност, обективност и съразмерност. Наличието
на опасност установените държавни вземания да не бъдат удовлетворени
предпоставя налагането на обезпечителните мерки.
По изложените съображения следва
да се приеме, че актовете на публичния изпълнител и потвърджаващото ги решение са
правилни и липсват основания за отмяната им. Действително в решението неправилно
е изписан ЕГН на жалбоподателя, както и номера и датата на обжалваното разпореждане
за присъединяване, но това не е съществено процесуално нарушение, водещо до
неговата незаконосъобразност. Касае се за очевидна фактическа грешка, която не
създава неяснота по коя жалба се е произнесъл решаващият орган, нито кои актове
са били предмет на контрол в производството по чл.197, ал.2 и чл.266 от ДОПК. Изрично
в диспозитива на процесното решение е посочено, че се оставя без уважение жалба
с вх.№ 2760/11.02.2020 г., чийто подател е именно настоящият жалбоподател. От
съпоставката между нейното съдържание и мотивите на решаващия орган е видно, че
директорът на ТД на НАП – Варна се е произнесъл точно по обжалваните от П. актове,
т.е. по предявения предмет, поради което не е налице порок, водещ до
недопустимост на решението по чл.197, ал.2 и 267, ал.2 от ДОПК. Не е съществен
порок и това, че решаващият орган е допуснал смесване на две диаметрално
противоположни правомощия, постановявайки едновременно, че оставя без уважение
жалбата и връща преписката на публичния изпълнител за извършване на
допълнителни действия и анализ относно съразмерността на обезпеченията с
публичните задължения, което е допустимо само в случаите на отмяна на
обжалваните актове и/или действия на публичния изпълнител. Извършеното нарушение
не променя извода за наличие на обезпечителна нужда, нито прави неясна волята
на решаващия орган, поради което не е налице основание за незаконосъобразност
на обжалваното решение и потвърдените с него постановления за налагане на
обезпечителни мерки.
Предвид на горното съдът намира
оспорените актове за законосъобразни по същество, поради което жалбата срещу
тях следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед на
изхода от спора и направеното своевременно искане за това жалбоподателят следва
да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.24 от НЗПП.
Водим от изложеното, Административният съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.С.П., ЕГН **********,***
срещу решение № 43/21.02.2020г. на директора на ТД на НАП – Варна, с което е
оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане за присъединяване №
С190008-105-0353099/24.10.2019г.,
постановление за налагане на обезпечителни мерки № С190008-022-0122008/20.12.2019
г. и постановление за налагане на обезпечителни мерки № С190008-022-01211991/20.12.2019г.,
и трите издадени от публичен изпълнител в сектор “ОСПВ” при ТД на НАП – Варна,
ИРМ – Добрич.
ОСЪЖДА
П.С.П., ЕГН **********,***, да заплати на ТД на НАП – Варна сумата от 100 лева,
съставляващи разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
Административен съдия :