Решение по дело №851/2022 на Административен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №102

 

гр. Стара Загора, 03.04.2023г

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

         Старозагорският административен съд, І състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети март юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                       Членове :

       

при секретар   Пенка Маринова                                                                                        и с участието на прокурора                                                                                           като разгледа докладваното от съдия Б.ТАБАКОВА адм. дело № 851 по описа за 2022г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

Производството е с правно основание чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.4 от Закона за движение по пътищата  /ЗДвП/.

 

Образувано е по жалба от Х.Т. ***  чрез адвокат П.К. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 22-1228-000792/ 03.12.2022г, издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“  при ОД на МВР Стара Загора, с която на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство /МПС/ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на заповедта като издадена от некомпетентен орган,  в нарушение на изискванията за форма, липса на посоченото в нея правно основание за налагане на мярката и противоречие с целта на закона. Твърди, че даденото му предписание за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта не е изпълнено по вина на служителите на МВР, поради което няма основание да се приеме показанието на техническото средство като база при издаване на ЗППАМ. В тази връзка обосновава нарушения на чл.35 от АПК и на чл.7 от АПК при издаване на заповедта. Предвид факта на положени от него усилия за извършване на медицинското изследване счита, че заповедта ще е лишена от правно основание при  резултат от изследването 0 или под 0.5 на хиляда. Позовава се и на липса на индивидуализация на срока на мярката като съществено процесуално нарушение, влияещо пряко върху съдържанието на обжалвания акт.  Направено е искане за отмяна заповедта и присъждане на направените по делото разноски.

 

Ответникът младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“  при ОД на МВР Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. оспорва жалбата като неоснователна. Счита заповедта за законосъобразна, издадена при обвързана компетентност на полицейския служител с оглед наличие на материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ. Моли жалбата да бъде отхвърлена и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

 

С оспорената Заповед № 22-1228-000792/ 03.12.2022г, издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП на жалбоподателя Х.Т.Т. е приложена ПАМ – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство /МПС/ до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, считано от 03.12.2022г. От фактическа страна е обоснована с това, че на 03.12.2022г. около 19:07ч. в гр.Стара Загора на ул.“31-ви юли“ Т. управлява лек автомобил марка „Тойота Корола Версо“ с рег.№ ***, собственост на „Б.“ ООД с концентрация на алкохол в издишания въздух 0.83 промила, установено при извършена проверка с Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARAM-0701. Водачът не приема показанията на техническото средство и желае да даде кръвна проба за химико-токсикологично лабораторно изследване. Издаден е талон за медицинско изследване № 120880 и е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GА № 704181/ 03.12.2022г.

 

   АУАН е съставен за това, че на на 03.12.2022г. около 19:07ч. в гр.Стара Загора на ул.“31-ви юли“ Т. управлява лек автомобил марка „Тойота Корола Версо“ с рег.№ ***, собственост на „Б.“ ООД с концентрация на алкохол в издишания въздух 0.83 промила, установено при извършена проверка с Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARAM-0701. Издаден е талон за медицинско изследване № 120880 и седем броя холограмни стикери. Прието е, че с описаното деяние водачът виновно е нарушил чл.5 ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП. Жалбоподателят Т. е изразил становище, че няма възражения по съставения АУАН.

 

По делото са приети като доказателства съдържащите се в административната преписка акт за установяване на административно нарушение №704181/03.12.2022г.; талон за изследване №120880/03.12.2022г.; холограмни стикери; извадка от телефона на жалбоподателя за позвънявания на тел.112-3бр.; наказателно постановление №22-1228-004020/14.12.2022г.; резултати  от Дрегер тест от 03.12.2022г.; справка рег. №3286р-44700/01.09.2022 от проверка на Дрегер тест; докладна записка вх. №5486/04.12.2022г. от мл.автоконтрольор С.И.; докладна записка рег.№22407/14.12.2022г. от ст.полицай, група „ООР“, сектор „ОП“ Първо РУ Стара Загора И.Т.; заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи; заповед №349з-54-07.01.2022г. на директора на ОД на МВР Стара Загора; справка за нарушител/водач за Х.Т..

 

Приложен е компактдиск със записи от проведените разговори от телефонен номер ********** към телефон 112, изпратен от Дирекция „Национална система 112“ Районен център 112 – Бургас.

 

В талон за изследване №120880 от 03.12.2022г е отразено, че лицето следва да се яви в СПО към УМБАЛ „Проф. д-р Ст.Киркович“ до 45 минути от връчване на талона, което е направено в 19.40ч на 03.12.2022г. На гърба на талона е вписано, че Х.Т. се е явил в УМБАЛ „Проф. д-р Ст.Киркович“ в 20:20ч без полицай. Повиканият екип от Първо РУ пристигнал в 20:30ч. Отказано е вземане на кръвна проба поради неявяване навреме на екипа от Първо РУ. Поставени са  подписи на лекарите Пл.М. и А. Р. и печати на лечебното заведение.

 

От показанията на разпитаната като свидетел Б.Б.-Г. /младши автоконтрольор в ОД на МВР Стара Загора / се установява, че на 03.12 била определена в наряд с мл. автоконтрольор С.И. Около 19,00 часа спрели за проверка лек автомобил, извършили справка на автомобила и на водача, който тествали с алкотест дрегер за употреба на алкохол, както при всеки друг случай. След извършената проверката алкотест дрегерът отразил резултат 0,83 промила в издишания въздух. На водача колегата й съставил АУАН, тя издала талон за изследване и колегата й издал заповед за прилагане на ПАМ. Обяснили цялата процедура на водача, до колко време, къде да отиде, ако желае да даде проба. Същото било посочено и в талона. Разпитаният като свидетел полицейски служител И.Т. заявява, че  на 03.12. е бил изпратен от дежурния в Първо РУ в ЦСМП за съдействие, тъй като имало отказ за вземане на кръвна проба без присъствие на полиция. Отишъл към 20.30ч, заварил лицето навън да се обажда на телефон 112. Разговарял с медицинските лица, които му обяснили, че лицето искало да даде кръв, но без полиция му отказали. Междувременно изтекли 45-те минути за даване на кръв, които към момента на отиване на лицето свидетелят установил, че не са били изтекли. Някой от медицинския екип написал на гърба на талона нещо в смисъл, че няма да му бъде взета кръв, защото са изтекли 45 минути. В показанията си доктор П.М. потвърждава, че той е написал и подписал текста на гърба на талон за изследване №120880 от 03.12.2022г. Заявява, че е забравил изискването кръвна проба да се взема в присъствие на полиция само когато показанието на техническото средство е над 1.2 промила, затова не е взета проба от лицето. Не си спомня за случай при спешна ситуация явилите се лица да бъдат оставени без да им е взета кръв и даденото време да изтече. Доктор А.Р. не си спомня случая, но потвърждава подписа си върху талона.

 

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

 

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването й на 14.04.2022г на адресата, видно от приложената разписка към плика. Депозирана е от активно легитимирано лице, за което индивидуалният административен акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, се явява основателна.

 

Оспорената Заповед № 22-1228-000792/ 03.12.2022г, издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая е младши автоконтрольорът в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора надлежно упълномощен, съгласно представените по делото заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи; заповед №349з-54-07.01.2022г. на директора на ОД на МВР Стара Загора. Постановена е в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в т.ч фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 171, т.1, б.”б” от  ЗДвП. За формалната изрядност на заповедта е без правно значение дали е посочена правната квалификация на извършеното от адресата административно нарушение, чието преустановяване се цели. В процедурата по издаване на процесната заповед не се констатират  съществени нарушения на  процесуалните правила.

 

Обжалваната заповед обаче е постановена при неправилно приложение на материалния закон. Според нормата, посочена като правно основание за издаване на процесния административен акт - чл. 171, т.1, б."б" от ЗДвП в относимата му редакция /ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г/ за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, за който се установи, че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи, се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. При тази законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Видно от доказателствата по делото, на Х.Т. като водач на МПС е издаден АУАН GA, №704181/03.12.2022г за управление с концентрация на алкохол в кръвта 0.83 на хиляда, установена с техническо средство.  Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, т.е. той е част от административната преписка по издаване на заповедта за налагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на административния акт по смисъла на чл.59, т.4, предл.1 от АПК. АУАН GA, №704181/03.12.2022г е подписан без възражения, но доказателствената му сила не е потвърдена в настоящото съдебно производство.

 

Спорът се концентрира върху въпроса дали спрямо Х.Т. правомерно е постановена ограничителната мярка по ЗДвП след като не е изпълнил даденото предписание за медицинско  изследване по причини, за които не е отговорен.

 

В разпоредбата на чл.171, ал.1, б.“б“ от ЗДвП начините за установяване на алкохол в кръвта са регламентирани алтернативно - чрез медицинско и химическо лабораторно изследване или с тест. Аналогична е нормата на  чл.1, ал.3 от приложимата Наредба 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /Наредба № 1 от 19.07.2017г за РУКАКУНВТА - Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г, преди  Наредба № 1 за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози/ - концентрацията на алкохол в кръвта се установява чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински или химически изследвания.

 

Употребата на алкохол следва да е безспорно установена, като в конкретния случай резултатът от теста, проведен с Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARAM-0701, е оспорен предвид отбелязването в талон за изследване №120880/03.12.2022г, издаден съгласно чл.3а, т.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г за РУКАКУНВТА. В случая по преписката  и по делото са налице доказателства за предприети от Т. действия по изпълнение на предписанието за медицинско лабораторно изследване, които не са довършени по усмотрение на медицинските лица. Неправилното заключение на д-р М., че е необходимо присъствие на полицейски орган при вземане на кръвната проба, е довело до изтичане на времето, през което тя може да бъде взета, за да бъде отчетен  валиден резултат.

 

С оглед на това отразеното в заповедта фактическо положение за управление на автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда не може да бъде потвърдено. При наличието на кръвна проба законът предвижда именно резултатите от нея да са определящи. А в случая такава не е дадена не по вина на задълженото лице. Безспорно се установи по делото от събраните писмени и гласни доказателства, че Х.Т. се е явил в указаното му време за даване на кръвна проба, но такава не му е била взета в определения времеви период по преценка на медицинските лица. По този начин шофирането след употреба на алкохол като предпоставка за прилагане на процесната ПАМ не е установено с предвиденото от закона и избрано от жалбоподателя доказателствено средство – медицинско лабораторно изследване на кръвна проба, поради което и пред съда е недоказано по безспорен и категоричен начин извършено нарушение на чл. 5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП. В този смисъл е Решение № 7457 от 05.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6432/2017 г., VII отд.

        

С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ № 22-1228-000792/ 03.12.2022г, издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“  при ОД на МВР Стара Загора, е  незаконосъобразна. Подадената срещу нея жалба се явява основателна и заповедта следва да бъде отменена.

 

При този изход  на спора на основание чл.143, ал.1 от АПК Областна дирекция на МВР Стара Загора /като юридическо лице, в структурата на което е включен сектор „Пътна полиция“, където служи издателят на оспорената заповед/ на жалбоподателя следва да се присъдят  направените разноски по делото за държавна такса в размер на 10лв и възнаграждение за един адвокат. Съдът намира за основателно направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв, уговорено и реално заплатено по договор за правна защита и съдействие от 06.02.2023г. Делото не представлява фактическа и правна сложност, разгледа се в две съдебни заседания и събраният доказателствен материал не е обемен. С оглед на това отговарящият на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е обоснован и справедлив, т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството, е съответстващият на минимално предвидения в чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 1000лв.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК и чл.172, ал.5 от ЗДвП, Старозагорският административен съд   

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТМЕНЯ по жалба от Х.Т.Т. ЕГН ********** *** Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1228-000792/ 03.12.2022г, издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“  при ОД на МВР Стара Загора, с която на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като незаконосъобразна.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Стара Загора да заплати на Х.Т.Т. ЕГН ********** *** сумата /хиляда и десет/ лв, представляваща направени по делото разноски.

 

            Решението не подлежи на касационно оспорване.

 

 

  

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: