№ 102
гр. Айтос, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20242110200462 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, УЛ.ГЕНЕРАЛ ВЛАДИМИР
ВАЗОВ 3, КВ. ПОБЕДА, против Наказателно постановление /НП/ № 64/04.09.2024 г. на
Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район” - Варна, с което на осн. чл.200, ал.1,
т.31 от Закона за водите /ЗВ/ за нарушение на чл.48, ал.1, т.13 ЗВ е наложена имуществена
санкция в размер на 1 000 лв. Моли за отмяна на атакуваното НП, развивайки подробни
съображения в жалбата.
АНО оспорва жалбата, считайки я за неоснователна и недоказана. Моли съда да
потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно.
С оглед на доказателствата, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка: На 27.05.24 г. актосъставителят Кр.П. в присъствието на свидетеля С. Р.
съставил АУАН на жалбоподателката, за това че последният не е изпълнил предписание на
Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район” – Варна като контролен орган,
което предписание било дадено, след като било установено, че жалбоподателят като титуляр
не изъплнил условие от разрешително №21510205/10.05.2011г., изменено и продължено с
решение №351/19.07.2022г., а именно т. 9 от раздел „Изисквания към програмата за
мониторинг“ от приложение към разрешителното, според която титулярят следвало да
предприеме действия за приемане на СОЗ съгласно наредба №3/16.10.2000г.
Актосъставителят приел, че жалбоподателя е извършил нарушение на чл.48, ал.1, т.13 ЗВ, за
което му съставил АУАН. Въз основа на така съставения АУАН, наказващият орган издал
атакуваното НП, с което на жалбоподателя за административно нарушение на чл.48, ал.1,
т.13 ЗВ на основание чл. чл.200, ал.1, т.31 ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на
1000 лв. И актосъставителят и АНО приели, че датата на извършване на нарушението е
07.05.2024г. Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните по делото свидетели и от писмените доказателства по делото, които я
възпроизвеждат безпротиворечиво.
1
При описаната фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи: Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържа
необходимите реквизити, поради което е допустима. Процесните АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, в сроковете по чл.34 ЗАНН.
Съгласно чл.200, ал.1, т.31 ЗВ който не изпълни или допусне да не се изпълнят
предписанията на контролните органи се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция
от 1000 до 5000 лева. При извършената служебна проверка, съдът констатира, че
актосъставителят и АНО неправилно са определили датата на извършване на нарушение. И
в двата акта е посочено и прието, че нарушението е извършено на 07.05.2024г. В случая до
жалбоподателя е отправено предписание от Директора на Басейнова дирекция
„Черноморски район” – Варна като контролен орган, получено от ВиК на 07.03.24г., като е
бил определен срок за изпълнение от 60 дни. Съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗАНН при
изчисляването на сроковете се прилагат разпоредбите на НПК. Според чл.183, ал.2 НПК
срокът, който се изчислява в дни започва да тече от следващият ден и изтича в края на
последния, а съгласно чл.183, ал.4 НПК когато последният ден от срока е неприсъствен той
изтича в първият следващ присъствен ден. В конкретния случай срокът е 60 дни, същият е
започнал да тече на 08.03.2024 г. и е изтекъл на 07.05.2024 г. /присъствен ден, т.к. 06.05.24г.
се явява неприсъствен/, като това е бил последния ден за изпълнение на дадените
предписания от жалбоподателя. Доколкото тази дата е последния ден от законоустановения
срок за изпълнение на дадените предписания не може да се приеме, че нарушението е
извършено на тази дата. След тази дата е налице неправомерно поведение от страна на
жалбоподателят. АНО е приел, че нарушението е извършено на 07.05.2024 г., преди същото
реално да е било осъществено, поради което няма как да е възникнала и съответната
административно-наказателна отговорност към приетата в НП дата на извършване. Така,
първият момент, от който е било възможно да бъде установен нарушителят, който в случая е
бил известен, е денят следващ деня, определен като краен срок, а именно 08.05.2024 г. /Р. №
2193 от 18.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 2558/2019 г. и Р. № 1514 от 19.09.2019 г. по к. адм. н.
д. № 1870/2019 г., двете на Административен съд – Бургас/. Следователно е налице неточно
определяне на датата на извършване на нарушението, както в АУАН, така и в НП, като
датата на извършване на нарушението е основен реквизит на НП /чл.57, т.5 ЗАНН/. Точното
и недвусмислено посочване на датата на извършване на нарушението е абсолютно
необходим реквизит на НП, тъй като чрез него се описва и индивидуализира нарушението и
се очертава предмета на доказване, поради което неизясняването му не може да бъде
отстранено в процеса на обжалването на наказателното постановление и води до
ограничаване на правото на защита на наказаното лице да разбере за кое конкретно
нарушение е наказано по административноправен ред, съставляващо самостоятелно
основание за отмяна на атакуваното НП. На следващо място в случая е допуснато друго
съществено нарушение на процесуалните правила, регламентирани в ЗАНН. Нарушението,
за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е
констатирано при извършена проверка на място и по документи на 23.02.2024 г., след което
са дадени предписания на жалбоподателя /л. 8 от делото/, която проверка е извършена от
актосъставителя и лицето Р.Х. /видно от КП от същата дата, находящ се по делото/.
Установява се, че свидетеля по акта С.Р. не е участвала при извършване на проверката, т.е. тя
не е нито свидетел на установяване на нарушението, нито свидетел на самото нарушение.
Съгласно чл. 40, ал. 3 ЗАНН при липса на свидетели, присъствали при извършването или
установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно
присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се
отбелязва в него. В случая не липсва свидетел на извършването и установяването на
нарушението - такъв е Р.Х.. Няма данни да са налице обективни причини за невъзможност
лицето да присъства при съставянето на АУАН. Посоченото в АУАН лице като свидетел е
свидетел по см. на ал. 3 - на съставянето на АУАН, но не е посочен и друг свидетел, т.е. не е
2
удовлетворено изискването на чл. 40, ал.3 ЗАНН. В случая АУАН е издаден в нарушение на
чл. 40, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, тъй като няма доказателства Р.Х. да е била в невъзможност да
присъства при съставяне на акта, но въпреки това актът не е бил съставен в присъствието й.
Същевременно актът е съставен в присъствието на свидетел, който може да удостовери
единствено съставянето на самия АУАН. Посоченото процесуално нарушение се явява
съществено и обосновава отмяна на НП (така Р. № 439 от 13.03.2020 г. на АдмС - Бургас по
к. а. н. д. № 59/2020 г. и Р. № 653 от 15.06.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 426/2020
г.). Законодателят е въвел изискването за "свидетели" не защото изисква тези свидетели
задължително да са повече от един, а защото по този начин указва на актосъставителя, че
следва да събере данни от всички или по-голямата част от свидетелите, които са възприели
извършването или установяването на нарушението, което в случая не е било извършено от
АНО. Изискването за "свидетели" предполага възможност такива да бъдат посочвани, с
оглед доказване на фактическите констатации, описани в акта при едно евентуално
обжалване на НП. Ето защо жалбата се явява основателна, а НП следва да се отмени като
незаконосъобразно издадено. Предвид изхода на спора и като взе предвид, че
производството по делото е приключило в едно съдебно заседание и че същото не
представлява фактическа и правна сложност намира, че на жалбоподателя следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80 лв.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 64/04.09.2024 г. на Директора на Басейнова
дирекция „Черноморски район” - Варна, с което на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, на осн. чл.200, ал.1, т.31 ЗВ е наложена
имуществена санкция в размер на 1 000 лв. за нарушение на чл.48, ал.1, т.13 ЗВ.
ОСЪЖДА Басейнова Дирекция "Черноморски район" Варна да заплати на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 80 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
3