ОПРЕДЕЛЕНИЕ
23.03.2021 г.
№454
гр. Пловдив
Пловдивски
административен съд, II
отделение, ХХIХ
състав,
На
двадесет
и трети март, две хиляди двадесет и
първата година В закрито съдебно заседание в
следния състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Светлана Методиева,
след като разгледа
ЧАД № 615/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, ХХIХ състав, намира за установено следното:
Производството е
по реда на чл.197 и сл. от АПК, във вр. с чл. 54, ал.5 от АПК.
Образувано е по
жалба на Н.П.Ж. с ЕГН ********** ***,
против Разпореждане № ********** по
протокол № 2146-15-59/09.02.2021 г. на Началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ
Пловдив, с което на основание чл.54, ал.1, т.5
от АПК
е спряно производството по заявление № 21112-15-39 от 19.01.2021г. на Н.Ж. до
произнасяне на компетентния орган Административен съд Пловдив и влизане в сила
на неговото решение.
В жалбата се
излагат доводи относно неправилност и необоснованост на оспореното разпореждане
относно приетото с него положение, че производството по преизчисляване на пенсията
на жалбоподателя зависи от изхода на оспорено Решение на Директора на ТП на НОИ
Пловдив от 13.01.2021 г. Твърди се, че спорът по образуваното административно
дело № 228/2021 г. няма общо с разпоредбата на чл.70, ал.10 и ал.11 от КСО,
които третирали начинът на изчисляване на пенсията, след прехвърляне на
средствата от УПФ за родените след *** г. във фонд „Пенсии“ на ДОО. Отделно от
това, се посочва, че съгласно чл.127, ал.4 от КСО едва след 01.01.2004 г. за
жалбоподателя са внасяни осигурителни вноски в УПФ, а това била дата, извън
спора по административното дело. Твърди се, че произнасяне по спряното
производство се дължи, защото прехвърлянето на средствата от УПФ във фонд
„Пенсии“ по молба на жалбоподателя е станало преди образуването на административното
съдебно производство. Сочи се, че липсват доказателства, от които да става
ясно, че издаването на административния акт не може да се осъществи преди
приключване на адм. д. № 228/2021 г. Моли се отмяна на оспореното разпореждане.
Не се претендират разноски.
Ответникът по
жалбата Началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ Пловдив е представил
писмено становище по жалбата с изпращането ѝ до съда, ведно с
административната преписка. Изложена е хронология на събитията, като се сочи,
че с разпореждане от 02.11.2020 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване
при ТП на НОИ е изменено разпореждане за
отпускане на пенсия от 2005 г. и всички
последващи го, като изменението е считано от 23.02.2005 г. и касае
осигурителния стаж, осигурителния доход
и индивидуалния коефициент, както и размера на личната пенсия за осигурителен
стаж и възраст, получавана от жалбоподателя. Посочено е, че това разпореждане е
било обжалвано пред Директор на ТП на НОИ Пловдив, който го е потвърдил със
свое решение от 13.01.2021 г., което понастоящем се обжалва в Административен
съд Пловдив по висящо адм. дело № 228/2021 г., за което производство е издадено
удостоверение. Сочи се, че със заявление от 19.01.2021 г. жалбоподателят желае
преизчисляване на пенсията му на основание параграф 9, ал.2 от ПЗР на ЗБДОО за
2021 г. Поради това е заключено, че от изхода на производството по адм. дело №
228/21 г. на Административен съд Пловдив зависи произнасянето по заявлението за
преизчисляване на пенсията. Моли се отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Не се претендират разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите и становищата на
страните, приема за установено следното:
Жалбата е
допустима, като подадена в срок от надлежна страна против административен акт,
който подлежи на съдебен контрол, съгласно чл.54, ал.5 от АПК.
Разгледана по
същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните фактически и правни
съображения:
Установява се от
доказателствата по делото, че с разпореждане от 09.09.2005 г. на жалбоподателя
е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, последователно
изменяна и осъвременявана. Пенсията била отпусната с начало от 23.02.2005 г.,
като бил взет предвид осигурителен стаж на лицето за периода от 14.09.1980 г.
до 23.02.2005 г. На Ж. бил изчислен индивидуален коефициент 3.139 от
осигурителен доход за периода 01.01.1993 г.до 31.12.1995 г. и осигурителен
доход от 01.01.1997 г. до 22.02.2005 г. Във връзка с извършена процедура по
установяване правото и размера на отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст, в рамките на която били
събрани писмени доказателства, относими към преценката на осигурителния стаж и
осигурителния доход на Ж., с Разпореждане № ********** по протокол
№1431/02.11.2020 г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ Пловдив, на основание
чл.99, ал.1, т.2, б.“д“ от КСО /пенсията е определена в неправилен размер/ било
разпоредено изменение на първоначалното разпореждане за отпускане на пенсията и
всички последващи го такива, като била изменена личната пенсия за осигурителен
стаж и възраст на жалбоподателя Ж., при което бил изчислен индивидуален коефициент
от 1.553 и съответно различен размер на пенсията. Това разпореждане било
оспорено от Ж. пред Директора на ТП на НОИ Пловдив, който със свое Решение №
2153-15-10 от 13.01.2021 г. оставил без уважение жалбата. Това решение било
обжалвано от Ж. ***, където по жалбата му, депозирана на 21.01.2021 г. и
постъпила в съда на 28.01.2021 г., било образувано административно дело №
228/2021 г. по описа на 28 състав, което понастоящем е все още висящо и
насрочено за 30.03.2021 г. Междувременно на 19.01.2021 г. жалбоподателят
депозирал Заявление обр. УП-27 за преизчисление на пенсия за осигурителен стаж
и възраст, отпусната с намален индивидуален коефициент, съгласно чл.70, ал.10
от КСО. Заявлението било прието с вх.№ 21112-15-39/19.01.2021 г., ведно със
заявление от същата дата с вх. № 21112-15-39#1
за прехвърляне на натрупаните средства по индивидуалната партида на
жалбоподателя от УПФ във фонд „Пенсии за лицата по чл.69“ на ДОО. След получено
съдебно удостоверение за предмета и висящността на адм. дело № 228/2021 г. на
Административен съд - Пловдив от 03.02.2021 г., на 09.02.2021 г. Началник отдел
„Пенсии“ в ТП на НОИ Пловдив издал оспореното по настоящото дело разпореждане с
№ ********** по протокол 2146-15-59, с което на основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК спрял образуваното административно производство по заявление с вх.
№21112-15-39/19.01.2021 г. на жалбоподателя до произнасяне на съда по адм. дело
№ 228/2021 г. Като мотиви на оспореното разпореждане административният орган
изложил хронологията по издаването и обжалването на разпореждането за изменение
на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ж. от 02.11.2020 г., като
счел, че актът по заявлението на Ж. от 19.01.2021 г. не може да бъде издаден
преди приключване производството пред административния съд.
Оспореното
разпореждане е издадено от компетентен орган, което не се оспорва от
жалбоподателя и чиято компетентност произтича от разпоредбата на чл.98, ал.1,
т.1 от КСО.
Така издаденото
разпореждане от 09.02.2021 г. е валидно и законосъобразно. Производството,
което е спряно, е образувано по заявление на жалбоподателя за преизчисляване на
пенсията му, без намаление на индивидуалния коефициент, при условията на §9,
ал.2 от ПЗР на ЗБДОО за 2021 г. Последно посочената разпоредба гласи, че лицата,
на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст с начална дата до 31
декември 2020 г. включително, с намален индивидуален коефициент съгласно чл.70, ал.10, имат право в
срок до 30 юни 2021 г. да поискат преизчисляването й без намаление на
индивидуалния коефициент, ако прехвърлят средствата от индивидуалната си
партида в универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно фонд „Пенсии
за лицата по чл.69“ на държавното
обществено осигуряване. Нормата определя и конкретния ред за заявяване на това
искане за преизчисление и за извършване
на прехвърляне на средствата, което се осъществява именно посредством
заявленията по образец, които жалбоподателят е депозирал на 19.01.2021 г.
Съгласно нормата на чл.70, ал.10 от КСО осигурителният
доход, от който се изчислява индивидуалният коефициент на лице, родено след 31
декември 1959 г., се намалява по предвиден конкретен ред в посочената
разпоредба. Видно от разпореждането за изменение на отпуснатата на Ж. лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст от 02.11.2020 г., което понастоящем не е
стабилен административен акт, предвид течащото съдебно обжалване на
потвърдителното решение на Директора на ТП на НОИ Пловдив по посоченото адм.
дело № 228/2021 г. на Административен съд Пловдив, то със същото на практика са
приети различни изходни данни, касаещи осигурителния доход на жалбоподателя,
което е довело до изчисление и на различен от първоначално определения му
индивидуален коефициент и съответно различен размер на пенсията. Видно е от
посоченото разпореждане и че с него е приложено намаляването на осигурителния
доход, от който се изчислява индивидуалният коефициент по чл.70, ал.10 от КСО,
което впрочем е и мотивирало жалбоподателя да подаде заявлението си по реда на
§9, ал.2 от ПЗР на ЗБДОО за 2021 г. при прехвърляне на средствата от УПФ във
фонд „Пенсии“ на ДОО. Видно е, че осигурителният доход, който е взет предвид при
определяне на индивидуалния коефициент е от 01.01.1993 г. до 31.12.1995 г., от
01.01.1997 г. до 30.06.1999 г. и от 01.07.1999 г. до 23.02.2005 г. /по чл.70,
ал.4 от КСО/. Следователно и в периодите, за които е взет предвид размерът на осигурителния
доход на жалбоподателя е включен и такъв след 01.01.2004 г., поради което и
доводите му, основани на нормата на чл.127, ал.4 от КСО, че тази дата била
извън спора по образуваното административно дело, не са основателни. Видно е от
съдържанието на жалбата срещу Решение № 2153-15-10/13.01.2021 г. на Директора
на ТП на НОИ Пловдив, че с нея се твърди да не са били осъществени всички
преизчисления и изменения на пенсията му, предвидени в закона, както и че се
оспорва начинът, по който органът, изменил пенсията, е достигнал до извод за
различен индивидуален коефициент въз основа на различни изходни данни за
осигурителен доход, в която връзка се оспорва, че не били установени причините,
довели до разлика в признатия при първоначалното отпускане на пенсията
осигурителен доход и този при изменението ѝ от 02.11.2020 г.
Доколкото производството по §9, ал.2 от ПЗР
на ЗБДОО за 2021 г. предвижда при определени условия преизчисляване на
пенсията, но без намаляване на индивидуалния коефициент, то очевидно е, че за
да може органът да се произнесе по такова искане е необходимо да е ясно какъв е
размерът на индивидуалния коефициент, съответно какъв е размерът на
определената пенсия с намалението по чл.70, ал.10 от КСО на осигурителния
доход. Сиреч, необходимо е да е налице стабилен административен акт, който
определя правото и размера на пенсията, чието изменение се иска, който именно
да е изходна база за направата на преценка на компетентния орган по отношение
на искането, основано на §9, ал.2 от ПЗР на ЗБДОО за 2021 г.
Нормата на чл.54, ал.1, т.5
от АПК
дава възможност на административния орган да спре производството при наличие на
образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на
акта не може да стане преди неговото приключване. Следователно, за да е налице
основание за спиране на образувано административно производство, произнасянето
на решаващия орган следва да е обусловено от издаването на друг административен
или съдебен акт, като без неговото наличие не може да бъде издаден
законосъобразен акт по откритото производство. В случая, както се посочи, е
налице именно такава връзка, защото, за да извърши преизчисление на пенсията по
заявлението на жалбоподателя, административният орган следва да стъпи върху
стабилен акт, който определя пенсията въз основа на приет осигурителен стаж,
съответно осигурителен доход и изчислен на тази база индивидуален коефициент и
съответно размер на пенсията, който именно, в крайна сметка, подлежи на
преизчисление. В тази насока и осъщественото спиране на производството е
законосъобразно сторено, защото е необходимо да се изчака изхода на съдебното
производство по адм. дело № 228/2021 г., по което на практика ще се реши
въпросът, постановеното съществено изменение на пенсията с разпореждането от
02.11.2020 г. правилно и законосъобразно ли е сторено или не. В тази насока,
ако съдът по посоченото дело отмени решението на Директора на ТП на НОИ Пловдив
и съответно потвърденото с него разпореждане, то за компетентния
административен орган изходните данни за преценка на правото за преизчисление
на пенсията при изпълнение на формалните изисквания на §9, ал.2 от ПЗР на ЗБДОО
за 2021 г. ще са съвсем различни. Ето защо и
тъй като се установява категорично преюдициалност на образуваното производство
по адм. дело № 228/2021 г. на административен съд Пловдив по отношение на
спряното с оспореното разпореждане административно производство, правилно е
била преценена нуждата от спирането му. Разпоредбата на чл.54, ал.1, т.5 от АПК
предвижда и при наличие на посочените обстоятелства по развиващо се друго
производство, спирането да се осъществи след представяне на удостоверение за
наличие на образувано производство, издадено от органа, пред който то е
образувано, каквото в случая е и налице приложено по преписката. Ето защо и
жалбата ще следва като неоснователна да се отхвърли. Така мотивиран и на
основание чл.200, ал.1 от АПК
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.П.Ж. с ЕГН ********** ***,
против Разпореждане № ********** по
протокол № 2146-15-59/09.02.2021 г. на Началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ
Пловдив, с което на основание чл.54, ал.1, т.5
от АПК
е спряно производството по заявление № 21112-15-39 от 19.01.2021 г. на Н.П.Ж.
до произнасяне на компетентния орган Административен съд Пловдив по адм. дело №
228/2021 г.
Определението
може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението му до страните, участващи в административното
производство пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: