РЕШЕНИЕ
№ 260499/2.12.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист София Маринова, като разгледа докладваното АНД №2003/2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба
от „Б.Т.К.“ ЕАД ***, ЕИК *********, срещу НП №В-0050606 от 16.04.2020 г., издадено от Директор
на Регионална дирекция гр. Варна за области Варна, Добрич, Шумен, Разград,
Търговище и Силистра към ГД „Контрол на пазара” при Комисия за защита на
потребителите, с което за нарушение по чл.113, ал.2 от Закон за защита на потребителите
(ЗЗП), на въззивника е наложена имуществена санкция в
размер 1000.00 лв.
Въззивинкът твърди,
че оспореното
НП е постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния
закон. Твърди, че не са посочени датата и мястото на нарушението и че НП е
изготвено при непълно, неточно и неправилно описание на обстоятелствата, при
които е извършено твърдяното нарушение, както и на доказателствата които го
потвърждават. Счита за неправилна и необоснована направената от наказващия
орган констатация за неизпълнение на задължението по чл.113, ал.2 ЗЗП, като
изтъква, че не са представени доказателства за установена неизправност на
устройството както и че е представено становище от оторизиран сервиз за липса
на твърдяната от клиента неизправност. Моли съда да отмени процесното
НП като незаконосъобразно или алтернативно да измени същото, като намали
размера на наложената имуществена санкция до минимално определения размер.
Въззиваемата страна моли
съда, да потвърди процесното НП като правилно и
законосъобразно издадено. Претендира присъждане на възнаграждение за
юрисконсулт.
След преценка на приобщените доказателства, поотделно и в
съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 18.11.2020 г. в РД на Комисията за защита на потребителите гр. Варна
постъпила жалба вх.№В-03-2176 от Ж. Р. П., относно предявена от рекламация за
мобилно устройство My-Ki Junior. Въз основа на жалбата
на 21.11.2020 г. в гр. Варна, бул. “Сливница“ №185, в обект - магазин 5003 МОЛ
Делта Планет, била извършена проверка, при която било
констатирано, че потребителят Ж. П. е закупил устройството My-Ki Junior с ИМЕИ
352048100185829 на 26.10.2019 г. като поради повреда на апарата и след
предявени от потребителя рекламации, видно от представените сервизни протоколи,
били извършени ремонти както следва: прието на 05.11.2019 г. с посочен проблем
„не се включва“, „било изключително бавно и в един момент спряло“ и издадено на
08.11.2019 г. от сервиз „Алтерко Роботикс“
със становище за неустановяване на заявения проблем, „тествано и функционира
изправно“; прието на 14.11.2019 г. след отказ на потребителя да го получи в
магазина с твърдение за наличие на същия проблем „не се включва“ и издадено на
20.11.2019 г. от сервиз „Алтерко Роботикс“
със становище за неустановяване на заявения проблем, „тествано и функционира
изправно“. При проверката от 21.11.2019 г. в присъствие на актосъставителя
Ц. Х., М. А. – гл. инспектор в РД КЗП Варна и Л. А. – управител на обека магазин 5003, е констатирано, че устройството не
работи и е върнато от сервиз неотремонтирано и
неработещо като същото не е било прието от потребителя Ж. П. и е оставено при
търговеца и в протокола от проверката било отразено, че потребителят настоява
за замяна на устройството с ново и на въззивника бил
даден срок до 09.12.2019 г. да представи становище по жалбата и претенцията на
потребителя. С представено на 11.12.2019 г. становище, търговецът отново
твърди, че дефект на стоката не е констатиран, поради което ремонт на същата не
е извършван и тя е на разположение на клиента в търговския обект.
Визираната
фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по категоричен
начин въз основа на всички
събрани в хода на съдебното следствие доказателства - НП №В-0050606 от 16.04.2020 г., Заповед №371ЛС от 22.04.2015 г., Заповед
№165 от 18.03.2020 г., АУАН №0050606 от 15.01.2020 г., Констативен протокол №К-0119697 от 15.01.2020
г., пълномощно от
01.01.2020 г., Констативен протокол
№К-0119689 от 11.12.2019 г., Сервизна
карта №********** от
05.11.2019 г. и №**********-1 от 14.11.2019 г., Писмо до КЗП относно
становище от БТК ЕАД по Констативен протокол, Становище по рекламация от
03.12.2019 г., Констативен протокол
№2667537 от 21.11.2019 г., Жалба
№В-03-2176 от 18.11.2019 г., Писмо
изх.№В-03-2176 от 16.12.2019 г., извлечение
от ТР на ЮЛНЦ, писмо изх.№В-03-2176 от
16.12.2019 г., Доклад от
КЗП от 20.01.2020 г., писмо
изх.№37-00-45 от 20.01.2020 г., 2 бр.
пълномощно от БТК ЕАД.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Относно
допустимостта на жалбата:
Жалбата е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок
и е приета от съда за разглеждане.
Относно
компетентният орган:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Директор на РД Варна към ГД
„Контрол на пазара“ при КЗП в кръга на предоставените му правомощия съгласно Заповед №165 от
18.032020 г. на Председател на КЗП.
Относно
процесуалната законосъобразност на оспорения административен акт:
АУАН №К-0050606 и процесното НП №В-0050606 са формално редовни, съдържат изискуемите реквизити и преписи
от тях са връчени на пълномощник на въззивника. В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН e постъпило писмено възражение по АУАН, по което
съобразно чл.52, ал.4 ЗАНН наказващият орган в НП е изразил становище за
неоснователност поради безспорна установеност на
нарушението.
Съдът намира, че при издаване на процесното
НП не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи
до неговата отмяна. Мястото на извършване на нарушението е конкретизирано в
достатъчна степен, като е посочен съответният търговски обект и неговият адрес,
а като дата е посочена 06.12.2020 г., към която търговецът е изпаднал в забава
относно задължението за привеждане на стоката в съответствие с договора в
едномесечен срок от предявената на 05.11.2019 г. рекламация.
Относно
материално-правната законосъобразност на обжалвания административен акт:
С оспореното НП административно-наказателната отговорност на въззивника е ангажирана за допуснато нарушение по чл.113,
ал.1 ЗЗП, според която императивна разпоредба, когато потребителската стока не
съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в
съответствие с него. В разглеждания казус, и двете рекламации са направени в
6-месечния срок по чл.108 ЗЗП, поради което несъответствието с договора за
продажба се предполага, че е съществувало към момента на доставяне на стоката
на потребителя, като в тежест на търговеца е било да установи, че стоката е
съответствала на договора или че липсата на съответствие се е дължало на извънгаранционен
дефект. За съдебната проверка дали е налице „несъответствие“, е достатъчно да
се посочи отрицание на някое от условията за съответствие, дадени в разпоредбата
на чл.106 ЗЗП. В настоящия случай, административно-наказващият орган изрично е
посочил, че устройството не се е включвало, с каквото оплакване са били
направени и двете рекламации.
Недоказано е твърдението на въззивника, че
устройството е било изправно както при първоначалната, така и при последващата рекламация, тъй като това твърдение се извлича
единствено от становище на сервиза „Алтерко Роботикс“ до „БТК“ ЕАД. Същото, от една страна не се
подкрепя от съдържанието на сервизните карти №********** от 05.11.2019 г. и №5003271542_1
от 14.11.2019 г., в които е записано оплакване на потребителя, че устройството
не се включва като липсва и отразяване от страна на сервизната фирма в графата
„дефектът заявен от клиента не се наблюдава“, което да е прието от клиента чрез
подписване на сервизната карта и приемане на стоката без забележки. Твърдението
на търговеца, че стоката функционира изправно, не е доказано и чрез експертиза
от независим спрямо „БТК“ ЕАД сервиз. При това, видно, както от констативния
протокол за проверка от 21.11.2019 г., подписан без забележки и от управителя
на търговския обект Л. А., така и от кредитираните като дадени в резултат на
непосредствени лични възприятия показания на свид. Ц.
Х., устройството е установено като неработещо и по време на проверката от
контролния орган.
При посочените обстоятелства, неотстраняването на повредата в
едномесечен срок от рекламацията от 05.11.2019 г. представлява неизпълнение на изискването
по чл.113 ал.2 ЗЗП, както правилно е установил административно-наказващият
орган.
Предвид изложеното съдът намира, че отговорността на въззивника за твърдяното нарушение е правилно ангажирана. Съгласно
чл.222а ЗЗП, за нарушение на чл.113 ЗЗП на едноличните
търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 500 до
3000 лв. На въззивинка е наложена имуществена санкция
в размер между минималния и средния предвиден - 1000 лв,
при чието определяне наказващият орган е отчел
липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства, както и вида и характера на нарушението.
Изтъкнатите от
наказващия орган аргументи се споделят от настоящия съдебен състав, който
отчита като допълнително отегчаващо и обстоятелство, че при несъмнено съществуващ
дефект, двукратно търговецът е връщал стоката на потребителя, без изобщо да е
извършван ремонт, със становище за липса на твърдения дефект, чието категорично
наличие е установено включително при проверката от контролния орган от
21.11.2019 г. след подадената от потребителя жалба.
Визираните съображения сочат цялостна правилност и
законосъобразност на процесното НП, при което същото
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и съобразно отправеното искане, на
основание чл.63, ал.3 ЗАНН и чл.143 ал.1 АПК, съдът намира, че в полза на въззиваемата страна следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт. При
определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗПП и
издадената въз основа на същата Наредбата за заплащане на правната помощ, чиято
норма чл.27е предвижда възнаграждение за защита в производства по ЗАНН от 80 лв до 120 лв. Поради това и като прецени продължителността
на делото и неговата сложност, както и само неприсъственото участие на
процесуалния представител с представяно писмено становище, съдът намира, че
следва да присъди съответното възнаграждение в размер 100 лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, пр.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №В-0050606 от 16.04.2020 г., издадено от
Директор на Регионална дирекция гр. Варна за области Варна, Добрич, Шумен,
Разград, Търговище и Силистра към ГД „Контрол на пазара” при Комисия за защита
на потребителите, с което за нарушение по чл.113, ал.2 ЗЗП, на „Б.Т.К.“ ЕАД ***,
ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер 1000.00 лв (хиляда лева, 00 ст.), на основание чл.63, ал.1, пр.1 ЗАНН.
ОСЪЖДА
„Б.Т.К.“
ЕАД ***, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Регионална дирекция гр. Варна за области
Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към ГД „Контрол на пазара”
при Комисия за защита на потребителите, сумата 100.00 лв (сто лева, 00 ст.),
представляваща възнаграждение за
юрисконсулт, на основание чл.63, ал.3 ЗАНН и чл.143, ал.1 АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от уведомяване на страните по
реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: