№ 57
гр. Търговище, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:ЙОРДАН П. ИВАНОВ
МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20253500500151 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ответника "Банка ДСК" АД-гр.София,
ЕИК ********* против решение №28/03.02. 2025г., постановено по гр.д.
№629/2024г. по описа на Районен съд-Търговище, с което по отношение на
банката е установено, че ищцата Д. Р. И. от гр. Търговище има качеството на
поръчител по договор за кредит експересо №111397/27.03.2009г., сключен
между „Експресбанк“ АД (чийто правоприемник е ответната банка) и
кредитополучателя И.А.П. от гр. Търговище, на осн.чл.124, ал.1 от ГПК, както
и че ищцата не дължи сумата от 6 973.79лв. по договора, поради погасяване
на главното задължение по давност, за което е образувано ИД № 398/2014г. по
описа на ЧСИ Анелия Загорова, на осн.чл.439, ал.2 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК,
като на ищцата са присъдени направените по делото разноски в размер на 1
293.95лв.С доводи за нарушения на процесуалния и материалния закон, както
и за необоснованост, въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение и
за отхвърляне на предявените искове.
С писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК въззиваемата
страна оспорва основателността на въззивната жалба и моли за
потвърждаване на решението.
1
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима и основателна.
Предявените искове по чл.124, ал.1 от ГПК за установяване на
правоотношение по договор за поръчителство относно кредит експересо
№111397/27.03.2009г., сключен между „Експресбанк“ АД (чийто
правоприемник е ответната банка) и кредитополучателя И.А.П. от гр.
Търговище и по чл.439 от ГПК за недължимост на сумата 6 973.79лв. по
договора, предмет на изпълнение по изп.д. №398/2014г. по описа на ЧСИ
Анелия Загорова, са обосновани с обстоятелствата, че ищцата е поръчител по
кредита, чието задължение е погасено с погасяването дълга на
кредитополучателя по давност.
Ответната банка оспорва исковете с възражения за тяхната
недопустимост, еветуално-неоснователност, поради задължаване на ищцата
не като поръчител, а като встъпил в дълга на кредитополучателя съдлъжник.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд
прие за установено следното:
Предявеният иск по чл.439 от ГПК е обоснован с твърдение за
обстоятелства, настъпили след приключване на ч.гр.д.№175/2014г. на РС-
Търговище, по която в полза на банката са издадени заповедта за изпълнение
по чл.417 от ГПК и изпълнителния лист, вземането по който в размер на
6 973.79 лв. се оспорва, обуславящо процесуалната му допустимост, както и
допустимостта на обективно съединения с него иск по чл.124, ал.1 от ГПК за
установяване на договор за поръчителство с ищцата, поради което спорът
следва да бъде разгледан по същество.
Видно от представения по делото договор за кредит експересо
№111397/27.03.2009г., сключен между „Експресбанк“ АД (чийто
правоприемник е ответната банка), кредитополучателя И.А.П. от гр.
Търговище и ищцата, касае се за документ с бланкетно съдържание,
предоставящ възможност за възникване на правоотношения, както по
встъпване в дълга на кредитополучателя, така и на поръчителство.
Действително, в чл.17, т.1 от същия е посочено „съдлъжникът, съпруг/а/ на
кредотополучателя“, но за посоченото встъпване в дълг семейното положение
е без значение, а решаващо за пораждането на права и задължения по това
правоотношение е безусловто изявление за встъпване в дълга.Извод за токова
2
безусловно встъпване са както персонифициращата част на договора, в който
изрично, самостоятелно и недвусмислено в част I, т.2.1 е посочено качеството
на ищцата, а именно-съдлъжник, което е различно от поръчител, така и
саморъчните подписи на ищцата на всяка една от шестте страници на
договора, с които същата лично е удостоверила качеството си на съдлъжник,
полагайки подписите именно в тази графа, а не в специално предвидената и
ясно разграничена под нея графа за поръчител.Без значение е и дали
встъпилият в дълга съдлъжник е получил част от сумата, тъй като това е
въпрос на вътрешни отношения с кредитополучателя, които могат да бъдат от
най-различен характер, нито дали първоначалната нагласа е била за
поръчителство и относно установяването на което правоотношение
свидетелски показания са недопустими-чл.164, ал.1, т.5 от ГПК.В подкрепа на
този извод са и останалите по делото писмени доказателства-данни по искане
за кредит №3691608/ 25.03.2009г. и декларация по чл.4 от ЗЗЛД, саморъчно
подписани от ищцата отново именно в качеството й на съдлъжник.
При тези обстоятелства, сключеният с банката договор е не за
поръчителство, а за встъпване в дълг, поради което погасяването по давност
на задължението на кредитополучателя не води до отпадане отговорността на
встъпилото в дълга лице, вземането на банката към ищцата съществува и
предявените искове са неоснователни, обуславящо отмяна на решението на
първоинстанционния съд и отхвърлянето им, на осн. чл.271, ал.1 от ГПК, като
на въззивника следва да се присъдят направените по делото във въззивната
инстанция разноски в размер на 179.48 лв.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №28/03.02.2025г., постановено по гр.д.№629/2024г.
по описа на Районен съд-Търговище, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищцата Д. Р. И. от гр.Търговище, кв.
„Запад" № 2, вх. Б, ет. 1, ап. 20 ЕГН:********** против ответника "Банка
ДСК" АД-гр.София, ЕИК ********* иск по чл.124, ал.1 от ГПК за
установяване на съществуване на правоотношение по договор за
поръчителство относно кредит експересо №111397/ 27.03.2009г., сключен
между „Експресбанк“ АД (чийто правоприемник е ответната банка) и
3
кредитополучателя И.А.П. от гр. Търговище, както и по чл.439 от ГПК за
недължимост на сумата от 6 973.79 лв. по договора, поради погасяване на
главното задължение по давност, за което е образувано изп.д.№398/2014г. по
описа на ЧСИ Анелия Загорова, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ищцата Д. Р. И. от гр.Търговище, ЕГН:********** да
заплати на ответника "Банка ДСК" АД-гр.София, ЕИК ********* направените
по делото във въззивната инстанция разноски в размер на 179.48 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4