Разпореждане по дело №113/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба на пълномощника на К. С. А. против решение №3204/05.05.2010г. по гр.д.№608/2009г. на Районен съд - Б.. Сочи се, че решението е необоновано и незаконосъобрезно, тъй като не е постановено въз основа на съвкупна преценка на доказателствата. Иска се отмяната му и постановяване на ново, с което да бъде уважен предявеният от него установителен иск против ответницата.

Последната чрез процесуалния си представител поддържа становище за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд. Претендира и сторените по делото разноски.

В настоящата инстанция не са представени доказателства по реда на чл. 266 от ГПК.

Въз основа на събрания доказателствен материал, окръжният съд приема за установена следната фактическа обстановка :

С решение № 47/21.01.1997 г. на ЦТЕЛК - гр. С. Д. Т. е призната за инвалид втора група пожизнено, като при нея са констатирани глухота, глухонемота, лека олигофрения и лека дебилност.

На 11.04.2008 г. въззивникът А. и въззиваемата Т. са сключили договор за паричен заем, съгласно който А. дал на Т. сумата от 2 500 лв., а тя се задължила да му я върне след 3 месеца. Договорът бил сключен в писмена форма, а подписите на страните били заверени от нотариус М. Г. Уговорена била и възнаградителна лихва в размер на 15% от заетата сума месечно за срока на договора, всичко в размер на 3 625лв. Изрично е отразено, че договорът служи и като разписка, удостоверяваща, че заемополучателят е получил сумата от заемодателя. Падежът на горепосочената сума е настъпил на 11.07.2008г., но плащане не е последвало. Доказателства в обратната посока не са ангажирани, а и заемополучателката Т. не оспорва този факт. А. е подал заявление до Районен съд Б. по чл.417 ГПК. На 25.07.2008 г. по частно гражданско дело № 1275/2008 г. съдът е издал в негова полза заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за главницата от 2 500 лв., за възнаградителната лихва от 1 125 лв., както и за законната лихва върху главницата, считано от 12.07.2008 г. до изплащането на последната. Постъпило е възражение по чл.415 ГПК, което е довело до завеждане на настоящото исково производство по чл.422 ГПК.

С решение № 26/25.02.2009 г., постановено по гражданско дело № 391/2008 г. на Окръжен съд Б., влязло в сила на 12.03.2009 г., Д. Т. е била поставена под ограничено запрещение. Органът по настойничеството и попечителството към община Б. е определил за попечители на последната нейните родители.

Към доказателствения материл по делото е приобщено заключение на комплексна експертиза, изпълнена от експерти психиатър и психолог. Според експертното заключение Т. от ранна възраст страда от лека олигофрения и глухонемота. Вещите лица сочат, че леката олигофрения представлявала психически недостатък, както и че интелектуалната възраст на Т. отговаряла на около 12-годишно дете. Експертите са единни и категорични в извода си, че към момента на сключване на договора за заем тя не е можела да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Същата не е можела да изрази валидно волеизявление и разумна воля за сключване на договор и да разбере правата и задълженията, които той поражда, както и какви последици могат да настъпят от неизпълнение на един договор. Това й състояние е трайно и необратимо и не се поддава на медикаментозна корекция. Релевантна за делото е й констатцията на психолога, че тя има съзнание за телесен, а не са умствен дефект.

Ангажирани са гласни доказателства и от двете страни, като свидетелите на ищеца А. установяват, че през 2008г. са виждали многократно него и Д. Т. заедно в заведения, който той е стопанисвал. На тези срещи, според свидетелите, те са разговаряли свободно и той й е давал парични суми, но не знаят размера им. И двамата свидетели поддържат, че не са осъществявали личен контакт с нея и не могат да преценят дали във външността й е имало нещо смущаващо.

Свидетелите на ответницата Т. (майка й и баба й) установяват, че тя от малка има проблеми със забавеното си интелектуално и емоционално развитие. Според тях тя не може сама да се справя и е била манипулирана от ищеца срещу обещания да й направи апартамент на мястото на страта им къща, ако тя да му прехвърли собствеността върху парцела.

Въз основа на изложеното, настоящият състав приема следните правни изводи :

Основателността или неоснователността на насрещните искове е предпоставка за основателност или неоснователност на главния иск. Поради това следва да се обсъдят първо те. Същите са предявени при условията на обективно съединяване на иска за обявяване на процесния договор за нищожен и на иска за признаване на договора за унищожаем, поради липса на съгласие, алтерантивно поради неразбиране на свойството и значението на извършеното или сключен чрез измама.

Настоящият състав изцяло се присъединява към мотивите на районния съд, че договорът за заем от 11.04.2008г. сключен между А. и Т. не е нищожен на основание противоречие със закона по чл. 26, ал.1 от ЗЗД в частност противоречие с чл. 583, ал.1 от ГПК. От показанията на свид. Г. се установи, че Т. не е имала проблем с комуникацията при заверката на договора за заем, както и че лично го е прочела и се е запознала със съдържанието му. Предвид необосноваността на твърдението, че тя е имала нужда от тълковник при подписване на процесния договор, се налага извод за неоснователност на иска за признаване за нищожен на договора, поради неспазване на предписаната от закона форма. Заедно с това, писмената форма или писмената форма с нотариална заверка на подписите не са условие за действителност на договора за наем.

На следващо място, договорът не е нищожен поради противоречие с морала и добрите нрави, тъй като Т. е с лека форма на психическо заболяване, което може да се установи и подвърди от лекар - специалист, а не може да се диагностицира от всеки. Освен това, свидетелите установяват, че тя е общувала свободно и не е създавала впечатление на болен човек. За да се приеме, че една сделка противоречи на добрите нрави, следвада са нарушени етични критерии и норми за поведение, отнасящи се към господстващия в обществото морал. Както правилно е отбелязал районният съд примери за неморални сделки са - когато деца се продават от майките за осиновяване; предварително се уговарят резултатите от спортни състезания срещу заплащане; заплащат се пари за сключване на брак от лица от малцинствени етнически групи и др. В случая е създадена облигационна връзка, която не противоречи на установените в обществото ни етични и морални правила. Обстоятелството, че А. е манипулирал Т. и се е възползвал от това, че лесно се подава на внушения е друг порок на договора, а не противоречие с добрите нрави.

Договорът не може да бъде обявен за нищожен и поради липса на съгласие от Т., тъй като това основание е налице, когато страната страда от заболяване, което я лишава от възможността изобщо да формира воля са сключването му. Такива обстоятелства в настоящото производство не се установиха. Както се установи от експертното заключение, психическото здраве на въззиваемата не й пречило да формира воля, а й пречило да оцени адкватно задълженията, които е поела по договора.

Тъй като основанията на насрещния иск за унищожаване на процесния договор са предявени при условията на евентуалност, настоящият състав счита, че следва да обсъди това, което приема за основателно, а именно облеченото в правната конструкция на чл. 31, ал.1 от ЗЗД. Въз основа на обстойно изследване и мотивирано заключение експертите са установили, че психическото заболяване на Т. и характеровите й особености са я лишили от възможността на разбира свойството и значението на сключването на договора за заем към 11.04.2008г. Както беше посочено по-горе, законът свързва дефекта на формираната от страната воля с унищожаемост, а не с нищожност на договорите. Затова извършеното от Т. изявление не е нищожно, а е извършено при наличието на предпоставките на чл.31, ал.1 от ЗЗД. Според установената трайна практика на ВКС, неспособността да се разбират или ръководят действията по смисъла на чл.31, ал.1 от ЗЗД е налице, ако това се дължи на слабоумие или душевна болест, а липса на воля по смисъла на чл.26, ал.2, изр.1, предл.2 от ЗЗД е налице, когато субектът не може да има правно валидна воля, защото е поставен под пълно запрещение - решение № 1117 по гр.д. № 425/1999 г., II г.о. След като сделката е сключена от дееспособно лице, което при сключването й не е могло да разбира или да ръководи действията си, тя подлежи на унищожаване, съгласно чл.31, ал.1 от ЗЗД - решение № 488 по гр.д. № 11/2003 г., I г.о. Сделка, сключена от дееспособни лица, които не са могли да разбират или да ръководят действията си, е унищожаема, а не нищожна поради липса на съгласие - решение № 1344 по гр.д. № 1864/2001 г., IV г.о.

С оглед на горното, следва да бъде споделен изводът на районния съд, че искът за унищожаване по чл.31, ал.1 от ЗЗД на договора за заем е основателен.

Унищожаването на договора за заем има за последица недължимост на поетите с него задължения от заемодателката. Това прави предявения иск за установяване, че Д. Т. дължи изплащането (връщането) на К. А.на сумата от 2 500 лв. главница, на възнаградителната лихва от 1 125 лв., както и на законната лихва върху главницата, считано от 12.07.2008 г. до изплащането на последната и разноски в размер на 72, 50лв. неоснователен. В случая правилото на чл. 34 от ЗЗД е неприложимо, защото то визира договори изпълнени вече от всички страна и едновременно връщане на даденото по договора от тях. Предвид липсата на изпълнение от едната страна в случая, поради оспорване на действителността на договора за заем, не се дължи връщане на престации по смисъла на чл. 34 от ЗЗД.

Въз основа на изложените мотиви първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден.

К. С. А. следва да бъде осъден да заплати по сметка на БОС 35лв. за възнаграждението на назначения по делото тълковник Б. Д..

Водим от горното и на осн. чл. 272 от ГПК, Благоевградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №3204/05.05.2010г. по гр.д.№608/2009г. на Районен съд - Б..

ОСЪЖДА К. С. А. от Б., ул."Д." №9, В. В, .2 да заплати по сметка на БОС 35(тридесет и пет)лв. за възнаграждението на назначения по делото тълковник Б. Д.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на Р България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :