№ 42
гр. София, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И.ка И.ова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Ванина Младенова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а
като разгледа докладваното от Ванина Младенова Въззивно гражданско дело
№ 20221100505987 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 15.12.2021 г., постановено по гр. д. № 15191/2021 г. по описа на СРС,
31 състав, С.о. е осъдена да заплати на М. К. М., на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД
сумата от 3500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от претърпени
болки и страдания, причинени от увреждане на здравето й, настъпило на 24.10.2020 г.,
около 15,00 часа на територията на гробищен парк в с. Чепинци, вследствие на ухапване от
куче, причинено от неправомерно бездействие на служители на С.о., ведно със законната
лихва от 24.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като иска е отхвърлен за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 5000 лв. Ответнкът е осъден
да заплати на ищцата сумата от 315 лв., представляваща сторени по делото разноски.
Ответникът е осъден за заплати на адв. И. Е. Г. на основание чл. 38 ЗАдв. сумата от 406 лв.
за адвокатско възнаграждение.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен предявения иск за
сумата от 3500 лв. е депозирана въззивна жалба от ответника С.о.. Излага съображения, че
решението в обжалваната част е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Счита, че С.о. е изпълнила закона и ако са настъпили
вреди, то не следва да се ангажира отговорността , защото липсва целенасочена
противоправна дейност, от което в непосредствена причинна връзка да са настъпили вреди.
Законовите задължения на общината са нaсочени към овладяване на популацията на
безстопанствени кучета чрез хуманни методи, без да се възлага постигане като конкретен
резултат липсата на бездомни кучета. Изложено е, че с решението не е извършен подробен
анализ на доказателствата по делото, като не е приложен правилно принципа за
разпределение на доказателствена тежест на ищеца. Доколкото отговорността на общината
се разпростира само по отношение на безстопанствени кучета, а по делото не е доказано, че
инцидентът е причинен от такова, то отговорността не следва да се ангажира. Моли съда
1
да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли предявения иск. Претендира
разноски по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцата М.
К. М., с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Моли съда да потвърди решението. Претендира разноски по делото.
Решението в частта, с която предявеният иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45,
ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над уважения размер от 3500 лв. до пълния предявен
размер от 5000 лв., е влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал.
1 ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 24.10.2020 г., около 15,00 часа на територията на гробищен
парк в с. Чепинци, заедно със съпруга си посетила гробното място на покойния си баща. От
неизвестна посока се появила глутница безстопанствени кучета, като едно от тях внезапно
се нахвърлило на ищцата и я ухапало. От ухапването получила разкъсни рани по китката и
дланта на ръката, от които имало обилно кървене, което наложило оперативна интервенция
в спешния кабинет по ортопедия и травматология на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД за
обработка на получените наранявания. Раните били зашити в операционна, което наложило
още няколко посещения при хирург за сваляне на конци и промивки на раните. Твърди, че се
лекувала от онкологично заболяване, с оглед на което поставянето на ваксина против бяс
създавало риск за здравето . Имунизацията била наложителна в случай, че животното било
заразено. Поради това заедно със съпруга си посетили мястото на инцидента, за да намерят
животното и да се установи дали е заразено. Подала сигнал до общината, но от служителите
не е оказано съдействие за намирането на кучето. Ищцата решила да не си поставя
ваксината, като изпитвала притеснение и страх за възможните негативни последици за
здравословното състояние и живота . Имала остри и продължителни болки от получените
наранявания на ръката в продължение на повече от две седмици, поради което посетила
медицински център в гр. Монтана за обработка на раните, като била определена временна
неработоспособност за периода от 26.10.2020 г. до 16.11.2020 г. (20 дни). Твърди, че се
чувствала демотивирана и стресирана от случилото се, изпадала в депресивни състояния,
изолирала се и ограничила контактите си до най-близките хора. Получила пристъпи на
главоболие, страдала от безсъние и постоянно се чувствала уморена. С оглед на това твърди,
че нейна в полза е възникнало право на обезщетение за неимуществени вреди. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С.о., с
който оспорва иска. Поддържа, че чрез служителите си общината е изпълнила законовите си
задължения по отношение на безстопанствените кучета. Оспорва изложените в исковата
молба твърдения относно времето, мястото, механизма на инцидента, настъпилите
увреждания, както и това, че кучето било безстопанствено.
Пред СРС са представени медицински документи: лист за преглед на пациент от
24.10.2020 г., издаден от лекар при спешен кабинет по ортопедия и травматология в
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, в който след снета анамнеза от ищеца за ухапване от куче
е посочена диагноза - открита рана на други части на китката и дланта, като е предписана
терапия; амбулаторен лист № 201760 от 28.10.2020 г., в който след снета анамнеза от
ищцата за оплакване от болка и секреция от раната на лявата ръка след ухапване от куче с
давност от няколко дни, е посочено обективно състояние: рана от ухапване от куче на лявата
длан - болезнена и секретираща, като е предписана терапия с медикаменти; експертно
решение № 4010/09.11.2020 г. на ТЕЛК към МБАЛ Монтана и допълнителен лист № 1 към
2
него, съгласно което е определена временна неработоспособност от 20.10.2020 г. за 20 дни, с
водеща диагноза: открита рана на други части на китката и дланта, общо заболяване:
открита рана на китката на лявата ръка и дланта от ухапване от куче; болничен лист №
Е20202663910 за временна неработоспособност на ищцата в периода от 26.10.2020 г. до
14.11.2020 г.; медицински протокол на ЛКК № 1304/29.10.2020 г., издаден от „МЦ 1-
Берковица“ ЕООД за изпращане на ТЕЛК за освидетелстване и временна
неработоспособност; епикриза, издадена от „Клиника гръдна хирургия - отделение по
хирургия на гърда (М)“ при УСБАЛО ЕАД, с водеща диагноза: Carcinoma gl. mammae dex,
КП изписване: лечение на онколoгично заболяване на гърдата; експертно решение №
0949/02.03.2020 г. на ТЕЛК към МБАЛ Монтана и допълнителен лист № 1 към него,
съгласно което на ищцата е определена 75% трайно намалена работоспособност за една
година, с водеща диагноза: аскирално удължение на млечната жлеза, общо заболяване:
карцинома гл.маме декстри Т2N1М0, състояние след квадрантектомия с лимфна дисекция
от дясно.
Пред СРС са представени Програма за овладяване на популацията на
безстопанствените кучета на територията на С.о. 2012 - 2016 г.; решение № 38/08.02.2018 г.
на Столичен общински съвет за продължаване изпълняването на точка VI (Мерки по
изпълнение на целите) от програмата, справка за дейността на приют за безстопанствени
кучета в кв. Сеславци към ОП „Екоравновесие“ за периода 24.04.2008 г. - 31.03.2011 г.,
справка за дейността на приют за безстопанствени кучета в кв. Сеславци към ОП
„Екоравновесие“ приют за безстопанствени кучета в с. Горни Богров за периода 01.09.2006
г. - 31.03.2011 г.;справки за дейността на ОП „Екоравновесие“ за 2013 г., 2014 г., 2015 г.,
2016 г., 2018 г., 2020 г.; отчет на изпълнение на мерките по т. VI от Програмата за
овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на С.о. 2012-2016
г., годишни отчети от директора на ОП „Екоравновесие“ за дейността на ОП
„Екоравновесие“ за 2017 г., 2018 г. и 2019 г.
Пред СРС е прието заключение на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от
вещото лице д-р К. въз основа на представените медицински документи и личен преглед на
ищцата, което съдът кредитира като обективно, компетентно, последователно и пълно.
Съгласно заключението ищцата е била прегледана в спешен кабинет по ортопедия и
травматология на 24.10.2020 г., като е установена рана от ухапване от куче по лявата длан,
болезнена и секретираща, като е направен тоалет на раната (първична хирургична
обработка) и е поставена тетаничен анатоксин (медикамент подобен на ваксина, но с по-
слабо действие). По анамнестични данни, след обработката на раната били сложени четири
шева и гумен дрен, което не е вписано в медицински документ. На 28.10.2020 г.
пострадалата се явила на контролен преглед, като били изписани два антибиотика -
флажил и ципрофлоксацин за 10 дни, тъй като раната продължавала да секретира. Издаден е
болничен лист за 20 дни временна неработоспособност. Няма данни за поставяне на
противобясна ваксина на ищцата. Съгласно заключението медицинският протокол за
третиране на рани от кучешко ухапване включва задължително тоалет и обилна промивка на
раната със сапунената вода и дезинфектант, както и поставянето на тетаничен анатоксин
(ТАТ). Според състоянието на конкретната рана се извършва хирургична обработка. Вещото
лице посочва, че особен елемент в третирането на раните от кучешки ухапвания е
противобясната ваксина, която се поставя до 24 часа, независимо от придружаващите
заболявания на ухапания, ако кучето, причинило ухапването е положително или проявява
симптоми на болестта. Ако не се потвърди бяс при кучето, съгласно експертизата ваксината
не се поставя, тъй като е агресивна ваксина от шест дози, поставяни на определен интервал
от време и има чести странични ефекти, съпоставими със симптомите на бяс. Съгласно
заключението ищцата е претърпяла операция на 08.05.2018 г. по повод карцином на дясна
гърда, като е проведена впоследствие химио-, лъче- и хормонотерапия. Проведеното
лечение силно отслабва клетъчния имунитет на организма и е противопоказание за
3
поставяне на противобясна ваксина при недоказана зараза на кучето. Вещото лице посочва,
че при доказана болест на животното, задължително на пострадалата следвало да се постави
противобясна ваксина, като единствено средство за предотвратяване на летален изход.
Пред СРС е разпитан свидетелят Й.К.Т. (съпруг на ищцата), който установява, че на
24 октомври 2020 г., около 15 часа, с ищцата били в гробищния парк на с. Чепинци. На
тръгване от гроба на покойния баща, и както вървял по пътеката на разстояние от 2 - 3
метра след съпругата си, чул как тя извикала. Застанал напред и видял насреща огромно
черно-бяло куче, с голяма глава и дълъг косъм, което ръмжало срещу тях, от устата му
течало нещо като бяла слюнка, без нашийник, имало окаян вид и изглеждало бездомно.
След като започнал да вика срещу кучето, то застанало на място, ръмжейки. Напуснали
гробищния парк, качили се в колата и потеглили към Пирогов за спешна помощ. От ръката
на ищцата течало много кръв. В Пирогов зашили ръката , поставили превръзка, а
впоследствие разбрал, че са направили 4 шева и дренаж. След превръзката съпругата му
споделила, че са обяснили да не поставя ваксина против бяс и да направи задължително
консултация с друг лекар, поради което се насочили към Александровска болница, където
лекар им обяснил, че не е желателно поставянето на ваксината, тъй като има потиснат
имунитет. За случилото се съобщили „Екоравновесие“, като на следващия ден посетили
гробищния парк. Установява, че на гробищния парк пристигнали и служители на
„Екоравновесие“, които си хапвали закуски в колата и заявили, че трудно ще се занимаят с
кучето, и ако може да го покажат. Кучето не било установено. След няколко дни се
прибрали в гр. Монтана, където ищцата посетила частен хирургичен кабинет, в който
правили превръзки през два, три дни, като на петата превръзка свалили четирите конеца,
дренажа и препоръчали мехлем за раната. Установява, че ищцата била болничен в
продължение на 20 дни, през които изпитвала болка. Възстановила се физически след около
месец, но психически и след шест месеца не успяла да се възстанови. Постоянно изпитвала
притеснение дали е постъпила правилно, а една година по-късно се успокоила. Установява,
че от време на време като видела куче, бягалa в другата посока.
Пред СРС е разпитан свидетелят Н.В.С., който е колега на ищцата и установява, че
знае за случилото се от пострадалата, която му се обадила по телефона на следващия ден и
му обяснила, че се налага да излезе в болничен. След болничния се върнала на работа, но
била много притеснена и плачела. Ищцата се обадила в Института по заразни и паразитни
болести и му съобщила, че от там казали за регистрирани случаи със съмнение за бяс.
Установява, че продължение на няколко месеца ищцата се притеснявала за живота и
здравето си, плачела, а колегите я успокоявали.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна,
поради което е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо, поради което следва да
бъдат обсъдени доводите относно правилността му.
Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице работа, отговаря
за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД на лицата, които са възложили другиму извършването на
някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди
противоправни и виновни действия или бездействия и има обезпечително-гаранционна
функция. Такава е отговорността и на общината за вреди от безстопанствени кучета - тя
4
отговаря, ако нейните служители не са положили дължимата грижа. Съгласно т. 7 от
Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, възложителят на работа отговаря по чл. 49
ЗЗД за вредите, причинени от работници и служители при или по повод на възложената им
работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
Съгласно приетото в Постановление № 9/28.12.1966 г. на Пленума на ВС, вредите се считат
причинени при изпълнение на възложената работа не само, когато са резултат на действие,
но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена работата. За
възложителя бездействието на изпълнителя на работата също е основание за отговорност за
увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от
закона, от техническите или други правила и от характера на възложената работа.
По предявения иск за вреди от нараняване от куче в тежест на пострадалата е да
докаже противоправно бездействие на лицата, на които е възложена работа от общината,
причинена вреда при или по повод изпълнението на възложената работа, причинна връзка
между противоправното поведение и причинения вредоносен резултат. В тежест на ищцата
е да докаже фактите, от които произтича обстоятелството, че кучето е безстопанствено.
В доказателствена тежест на ответната община е да установи осъществяването на
предписаните от закона действия за овладяване на популацията на безстопанствени кучета.
Настоящият състав на съда намира, че от представените медицински документи,
показанията на свидетеля Й.Т. и заключението на съдебно-медицинската експертиза се
установява, че на 24.10.2020 г., около 15,00 часа в гробищния парк на с. Чепинци, на
територията на С.о., ищцата е била ухапана от безстопанствено куче, като е получила
описаните в исковата молба телесни увреждания. Съдът преценява показанията на свидетеля
по реда на чл. 172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото, доколкото свидетелят е
съпруг на ищцата. Същите са последователни, ясни, житейски логични, неопровергани от
останалите данни по делото и заключението на вещото лице по допусната и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-медицинска експертиза, като възпроизвеждат
непосредствените лични впечатления на свидетеля относно инцидента, външния вид на
кучето, неговото поведение, телесните увреждания, както и състоянието на пострадалата по
време на и след събитието. От съвкупната преценка на писмените доказателства,
свидетелските показания и заключението на медицинската експертиза, се обуславя
доказателствения извод, че процесното увреждане е било причинено в резултат на ухапване
от куче. От гласните доказателства на свидетеля Т. се установява, че кучето е било
безстопанствено. Съгласно § 1, т. 6а от ПЗР на Закона за ветеринарномедицинската дейност
(нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) „безстопанствено животно“ е животно,
което няма дом и не е под контрола или под прекия надзор на собственика или на друго
лице, което е отговорно за него. Предвид цитираната легална дефициния и факта, че кучето
е било в окаян вид, без нашийник, както и това, че същото е било само в гробищния парк и
въпреки проявената агресия, там не е имало човек, който да покаже признаци, че е стопанин
на кучето, е налице индиция за неговата безстопанственост (така
Решение № 262 от 11.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1155/2009 г., IV г. о.). Следва да се
посочи, че фактите, от които произтича обстоятелството, че кучето има собственик са
положителни и подлежат на доказване чрез всички допустими по ГПК доказателствени
средства (така Решение № 308 от 3.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1068/2017 г., IV г. о.). В
настоящия случай доказването на обстоятелството, че кучето има собственик е в тежест на
С.о., като по делото липсват данни в тази насока и от ответника не са ангажирани
доказателства за това.
Предвид изложеното неоснователни се явяват възраженията във въззивната жалба за
недоказаност на механизма на увреждането, както и че нападналото ищцата куче е
безстопанствено.
Установи се от представените медицински документи, заключението на съдебно-
5
медицинската експертиза и ангажираните гласни доказателства на свидетелите Т. и Ставрев,
че в причинна връзка с ухапването от безстопанствено куче ищцата е претърпяла
неимуществени вреди.
Задълженията на общината по отношение на безстопанствените животни, вкл. кучета
са установени в Закона за защита на животните, който в глава пета „Безстопанствени
животни“ регламентира задължения за приемане на програми и предвиждане на средства за
изпълнението им за овладяване популацията на безстопанствените кучета (чл. 41 и сл);
надзор върху безстопанствени кучета, кастриране, обезпаразитяване и ваксинирането им
срещу бяс (чл. 47); надзор и грижи за върнатите по места безстопанствени кучета и вземане
на мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни (чл.
49 и чл. 50). Съгласно чл. 59, ал. 3 ЗЗЖ органите на местната власт осъществяват контрол за
изоставяне на животни на територията на общината, за идентификация и регистрация на
кучета, за спазване изискванията за защита на животните в приютите на територията на
съответната община, върху кучетата и местата по чл. 47, ал. 3 от закона. В тази връзка
следва да се посочи, че в разпоредбите на чл. 41, ал. 1 - 3 ЗЗЖ е предвидено, че
безстопанствените животни се настаняват от органите и организациите по чл. 40, ал. 4 и 6 в
приюти, регистрирани по чл. 137, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, като
органите на местната власт имат законово задължение да изграждат приюти за
безстопанствени животни, а кметовете на населените места отговарят за дейността на
приютите. Съгласно нормата на чл. 47, ал. 1 ЗЗЖ кучетата, настанени в приют, се кастрират,
обезпаразитяват и ваксинират срещу бяс. В чл. 47, ал. 2 е предвидедно, че същите могат да
се предоставят безвъзмездно на лица, които желаят да ги отглеждат като компаньони, и се
регистрират по чл. 174 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Съгласно ал. 3 на
цитираната разпоредба кучетата, за които не се явят лица по ал. 2, се маркират и се
настаняват във временни приюти, определени от съответния общински съвет, или се връщат
по местата, от които са взети. По аргумент от цитиранта норма на чл. 59, ал. 3 ЗЗЖ
ответникът чрез своите органи носи отговорност за изпълнението на ЗЗЖ на територията на
общината, както по отношение на изоставените животни, животните в приютите на
територията на съответната община, така и за контрола върху кучетата, върнати по местата,
от които са взети. Кучетата са под надзора и грижите на общините, организациите за защита
на животните или други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията
на чл. 49 и 50. Нормата на чл. 50, т. 2 ЗЗЖ вменява изрично задължение на общината да
взема мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или
животни. В тежест на ответната община е да докаже, че е осъществила така вмененото й
задължение с дължимата грижа, т. е. упражнявайки законовите си правомощия, е направила
необходимото според възможностите си за изпълнението им (така Решение № 50151 от
19.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2598/2021 г., III г. о.). Ответникът е представил Програма за
овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на С.о. 2012-2016 г. и
решение № 38/08.02.2018 г. на Столичния общински съвет за продължаване изпълняването
на точка VI (Мерки по изпълнение на целите) от програмата, справки за дейността на
приюти за безстопанствени кучета в кв. Сеславци и отчет на изпълнение на мерките по
точка VІ от програмата. От така представените доказателства следва извод, че общината е
приела и изпълнява стратегия за овладяване на популацията на бездомни кучета на
територията на С.о.. Независимо от това следва да се посочи, че в т. 2.1 от регламентираните
в точка VI Мерки по изпълнение на целите на програмата е предвидена мярка по
евтанизиране на агресивни безстопанствени кучета, чието поведение представлява опасност
за хора и животни и може да доведе до нараняване или причиняване на смърт. Не са
предвидени други мерки от общината в изпълнение на задължението за предотвратяване на
агресивно поведение на безстопанствени кучета към хората. Освен това в отчета на
изпълнението на мерките по програмата липсват данни във връзка с изпълнението на
мярката по евтаназия. Посочено е единствено, че се прилага при условията по чл. 52 ЗЗЖ и
6
какви са трудностите по изпълнението . Предвид това по делото не се доказва ответната
община да е предприела адекватни мерки в съответствие с правомощията си по чл. 50 и чл.
59, ал. 3 ЗЗЖ, финансовите и организационни си възможности за предотвратяване на
агресивно поведение на кучетата към хора, независимо от вида на тези мерки, както и че е
предприела изпълнението им. Следователно, общината чрез своите органи не е изпълнила
надлежно законовите си задължения по ЗЗЖ. С оглед изложеното, следва да се приеме, че е
налице противоправно бездействие от страна на служители на ответника, което е основание
за ангажиране отговорността на С.о. по чл. 49 ЗЗД.
По изложените съображение следва да се приеме, че в полза на ищцата е възникнало
вземане към ответника за обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди.
От страна на жалбоподателя не са въведени оплаквания във връзка с определения от
първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди, поради което
този въпрос е извън предмета на въззивна проверка, очертан с въззивната жалба по арг. от
нормата на чл. 269 ГПК.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в обжалваната
част следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед изхода от спора правото на присъждане на разноски възниква само за
въззиваемата страна, като процесуалният представител претендира да му бъде присъдено
възнаграждение на основание чл. 38 ЗАдв. Представени са пълномощно в полза на адв. И.
Г. и договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено безплатно предоставяне на
такава, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. Съдът като взе предвид фактическата и правна
сложност на делото, както и разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв намира, че на адв. Г., се
дължи по чл. 38, ал. 2, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАадв, възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ в размер на 406 лв. за въззивна инстанция.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 15.12.2021 г., постановено по гр. д. № 15191/2021 г.
по описа на СРС, 31 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА С.о., БУЛСТАТ: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
**** да заплати на адв. И. Г., със служебен адрес: гр. София, бул. ****, първи надпартерен
етаж, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, сумата от 406 лв. за
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7