О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№26
гр. В. Търново, 26.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в закрито съдебно заседание на
двадесет и шести май две хиляди двадесет и първа година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИАНКА ДАБКОВА КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ |
|
при секретар |
|
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ЧЕМШИРОВ |
|
|
по касационно
административен характер дело №10136 по описа на Административен съд – Велико
Търново за 2021г. |
||
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63, ал.
3 и 4 от ЗАНН.
Образувано е по
частна жалба от адв. Ж. Д., в качеството й на
пълномощник на А. А. О. ***. Търново, срещу Определение №17/25.03.2021г. по
НАХД №102/2020г. по описа на Еленския районен съд, с което е оставена без
уважение молбата на
частния жалбоподател за изменение на постановеното съдебно решение в частта за
присъдените разноски на основание чл. 63, ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН. В частната
жалба се твърди, че неправилно съдът е редуцирал по възражение на ответната
страна размера на дължимите разноски в полза на жалбоподателя по делото, като е
присъдил такива, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.,
вместо в размер на 400 лв., колкото е било договореното и заплатено
възнаграждение между жалбоподателката и нейния процесуален представител.
Твърди, че съдът не е съобразил както фактическата и правна сложност по делото,
така и други обстоятелства, като разходи свързани с явяването на адвоката пред въззивната инстанция. Моли обжалваното определение да се
отмени, като се присъдят разноски в полза на частния жалбоподател в размер на
400 лв.
Ответникът по частната жалба – ОД на МВР – В. Търново,
в представено писмено становище оспорва същата и моли обжалваното определение
да се остави в сила.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства, за да се произнесе, съобрази следното:
С Решение №1/15.01.2021г. по НАХД №102/2020г. състав
на Еленския районен съд е отменил наказателно постановление
№2020-260-025-0001/2020г. на директора на ОД на МВР – В. Търново и е осъдил ОД
на МВР да заплати на А.О. разноски по делото в размер на 300 лв. Претенцията за
разноски от страна на жалбоподателката е била за сума в размер на 400 лв.,
отговаряща на размера на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от
нея на адв. Ж. Д.. По възражение на ответната страна,
съдът е редуцирал присъденото възнаграждение в полза на жалбоподателката, като
е определил такова в размер на 300 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 18, ал. 2 от Наредба №1809.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
С молба с вх. №560/15.02.2021г. по описа на ЕРС адв. Д. е поискала изменение на съдебното решение в частта
за разноските, като се присъди в пълен размер адвокатското възнаграждение. С
писмено становище от страна на ОД на МВР – В. Търново е направено възражение
срещу това искане.
С Определение №17/25.03.2021г. по НАХД №102/2020г.
съдът е оставил без уважение направеното искане. Срещу това определение е
подадена частна жалба, по която е образувано настоящото производство пред АСВТ.
Съдът намира частната жалба за процесуално допустима. В
разпоредбите на чл. 63 от ЗАНН е предвидено изрично правомощие на съда за
произнасяне по отношение на претендираните по делото
разноски от страните, което препраща към процесуалният ред, визиран в АПК.
Липсва изрична регламентация за това, какъв характер има съдебния акт в тази му
част, как и дали може да бъде изменен от постановилият го състав, дали съденият
акт в тази част подлежи на обжалване, независимо от обжалване на съдебното
решение, с което се разрешава спора по същество, както и по какъв процесуален
ред става това.
Това обаче съвсем не означава, че постановеният
съдебен акт, в частта за присъдени на страните разноски, не може да бъде
изменян от съда по искане на страните, респ. не подлежи на инстанционен
контрол, след като на такъв подлежи съдебният акт по същество. Липсата на
изрична регламентация не означава лиса на процесуална възможност за страните да
поискат изменение или да обжалват решението в частта за разноските.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН/ред. ДВ бр. 94/2019г./
съдържа препратка към разпоредбите на АПК досежно реда за касационно обжалване
на решението на районния съд. По арг. за по-силното
основание, както и предвид препратката на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН/ред. Дв бр.
94/2019г./, след като този ред се прилага за обжалване на цялото съдебно
решение, същият ще е приложим и за обжалване на решението в частта му за присъдени разноски. В АПК се съдържат изрични
разпоредби за това/чл. 175 и сл./, а в приложимия субсидиарно спрямо АПК ГПК
това е регламентирано в Раздел III на Глава осемнадесета. Вряно е, че в ЗАНН няма
препратка към ГПК, но предвид на разрешението, дадено в разпоредбите на чл.
63д, ал. 3 от ЗАНН/нов, обн. ДВ бр. 10982020г., в
сила от 23.12.2021г./, която изрично съдържа препратка към АПК досежно присъждането
на разноски, може да се приеме, че законодателното разрешение е в насока
споровете относно съдебните разноски да се решават по този процесуален ред.
Поради това, без да са налице съответни препратки към приложимите чрез
препратката на чл. 144 от АПК разпоредби на ГПК, последните ще намерят
приложение при определянето на разноските, изменението или обжалването на
съдебното решение в частта за разноските.
Поради това развилото се производство по постановяване
на Определение №17/25.03.2021г. по НАХД №102/2020г. е допустимо такова,
съдебното решение в частта за разноските ще има характер на определение и в
тези случаи, а постановеният съдебен акт ще подлежи на съдебен контрол по реда
на чл. 229 и от АПК. Частната жалба е подадена по реда на чл. 248, ал. 3, изр.
последно от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, в срока,
определен от въззивния състав за обжалване на
определението.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН/ред. ДВ
бр. 94/2019г./ ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. В конкретния случай съдът, разгледал и решил делото, е
съобразил фактическата и правна сложност на последното, като при направено
възражение от ответната страна е определил адвокатско възнаграждение в рамките
на визираното в Наредба №1/09.07.2004г., издадена въз основа на законовата
делегация по чл. 36 от ЗА. Тази преценка на съда настоящия състав намира за
правилна.
Вярно е, че по делото са проведени две съдебни
заседания с участие на процесуалния представител на жалбоподателката, като са
извършвани посочените в частната жалба процесуални действия, но те не определят
в по-голяма степен фактическа или правна сложност на делото. Следва да се
отчита, че материалния интерес по делото – размер на наложеното наказания глоба
е 300 лв., доколкото договореният и заплатен адвокатски хонорара от 400 лв. го
надвишава.
Извън това разноските, свързани с явяване на
пълномощника на жалбоподателката не се претендират отделно, като същите следва
да се приемат като част от договореното адвокатско възнаграждение.
По тези съображения обжалваният съдебен акт на
Еленския районен съд е правилен, което обуславя оставянето му в сила.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, вр. с чл. 235 от АПК, Административният съд – В. Търново
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Определение №17/25.03.2021г. по НАХД
№102/2020г. по описа на Еленския районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.