Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Сливен, 13.06.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА
ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРТИН САНДУЛОВ
Мл.с.СИЛВИЯ
АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното
от съдия Алексиева в.ч.гр.д. № 261 по описа за 2019 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
се движи по реда на чл. 435 и сл. от ГПК вр. чл. 463 от ГПК от ГПК.
Образувано е по постъпила,
чрез ЧСИ П.Г., жалба от Керам Инвест АД, еик*********, със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, ул. Самуиловско шосе, кв. Индустриален, против
разпределение от 29.06.2016 г. извършено
по изп. д. № *********по описа на кантората му .
Жалбоподателят заявява, че разпределението
е изготвено незаконосъобразно, било неясно и неправилно. На първо място
посочват, че не следва Инвестбанк АД да се удовлетворява от сумата от
продажната цена на имота, тъй като освен длъжниците, за чиито дълг е учредена
договорната ипотека по изпълнителното дело имало и трети длъжник – Енерджи сън
ЕООД. На следващо място се посочва, че изпълнителния лист е издаден на
основание различно от това, за което се е задължило Керам Инвест АД, а именно Договори
за заместване в дълг от 28.12.2012 г., Анекс № 1 от 28.12.2012 г. и договор за
встъпване в дълг от 18.02.2015 г. и Анекс № 2 от 18.02.2015 г. Твърди се, че те
са различни от основанието, за което се е задължило дружеството, чрез
учредяване на ипотека върху собствения му имот, а именно Договор за банков
кредит № 020-SL/21.12.2009 г., анекс № 1 31.07.2010 г., договор за
заместване в дълг от 28.12.2012 и анекс № 1 от 28.12.2012 г. Навежда се
аргумент, че Инвестбанк АД не следва да се удовлетворява от цената на
продадения имот, тъй като изпълинтелният лист не бил издаден въз основа на
ипотечния акт, а въз основа на извлечения от банкови сметки, и ако това е така,
то не можело да се приеме, че вземането на банката било обезпечено с ипотеката
учредена от Керам Инвест АД, тъй като основанието било различно. Когато изпълнителният
лист, бил издаден на основание чл. 417, т.2 от ГПК, то не били налице
предпоставките за приложение на чл. 429, ал.3 от ГПК. Цитират се решения на ПОС
и СГС.
На следващо място се
навеждат доводи за липсата на основание от цената на продадения имот да се
удовлетворят всички взискатели по делото, тъй като ипотеката обезпечавала само
вземане към един взискател – Инвестбанк ЕАД.
Въвежда се оплакване, че
като ипотекарен длъжник дружеството не можело да оспорва сумите по изпълнителен
лист, тъй като не било страна по извлеченията от банкови сметки, а лихвата
посочена в Анекса била в размер от половин милион лева.
По разпределението не
ставало ясно какви суми отиват за покриването на главница, какъв е остатъка на
главницата. Следвало е за всеки имот да се посочи в разпределението продажната
цена и дали същата е с ДДС или без, така, както била изчислена една обща цена-
разпределението било незаконоссъобразно.
Бланкетно се посочва, че
разпределението било неправилно поради противоречие с чл. 136, ал. 1 от ГПК. Прави
се искане за отмяна на атакуваното разпределение поради това, че взискателите
нямат право да се удовлетворяват от цената на продадения имот и се моли за
спиране на изпълнението по делото.
От взискателите по
изпълнителното дело – Инвестбанк АД са
подали възражение в законоустановения срок, като излагат аргументи за
правилност и законосъобразност на разпределението. По същество се излагат
съображения за неотносимост на възраженията в жалбата към обжалване
производството по обжалване на разпределението. Развиват се аргументи, че
именно за дълга по изпълнителен лист се е задължил ипотекарният длъжник, че
следва да се приложи нормата на чл. 429, ал. 3 от ГПК, че искането за
обследване на изпълнителния титул са недопустими и че ревизиране на
взискателите по делото е ирелевантно в това производство.
Излагат се доводи, че са
посочени както размерът на цената на имотите, така и размерът на задълженията
към взискателите, спазени са привилегиите по чл. 136 от ЗЗД и разпределението е
правилно. По отношение на искането за спиране на производството са изложени
мотиви, че същото е недопустимо.
Постъпило е възражение от
Обединена Българска Банка АД, в което се излагат твърдения, че дружеството
обжалва разпределението по отношение на сумите постъпили от продажбата на имот
№ 13 по обявлението и предоставя на съда по останалите части на
разпределението.
От Община Сливен също са
постъпили писмени възражения, в които се подчертава, че правилно са им определени сумите
по разпределението и предоставят на съда по отношение на изложеното в
жалбата.
ЧСИ е представил писмено
становище, с което аргументира определените взискатели по силата на
изпълнителния лист и по силата на чл. 429 от ГПК и подробно развива съображения
относно неоснователността на оплакването на взискателя, че има разлика в
основанията на изпълнителния лист и задължението на взискателя по ипотечния
акт. Счита и че оплакването, че жалбоподателя не можел да оспори сумите по
изъплнителния лист за недопустимо и неоснователно.
След като се запозна с
изпълнителното дело, доводите на жалбоподателя, и мотивите на ЧСИ, СлОС счита,
че жалбата е допустима - подадена в
законовия срок от процесуално легитимирани субекти, имащи правен интерес от
обжалването, чрез издалия постановлението съдебен изпълнител. Разпределението е
от кръга на действията, за които правната норма изрично предвижда възможност да
бъдат обжалвани. По отношение на направеното искане за спиране на изпълнението
съдът намира че не е валидно сезиран с него тъй като ГПК не предвижда
възможност при обжалване на разпределение да се иска спиране на изпълнението.
Въз основа на представеното
копие от изпълнително дело съдът намира следното от фактическа страна:
Изпълнително дело № *********е
било образувано на 01.10.2015 г. при ЧСИ П.Г. по молба на взискателя по
изпълнителен лист от 11.09.2015 г. по ч.гр.д. № 3279/2015 г. по описа на СлРС,
с който „АГРО НАС“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище гр. Сливен, „ЕНЕРДЖИ СЪН“,
ЕООД, ЕИК *******със седалище гр. Сливен и Екотур-Сливен ЕООД с ЕИК *******са
осъдени да заплатят солидарно на Инвестбанк АД, сумата от 184748,12 лева
частично претендирана сума от целия размер на задължението за главница в размер
на 2 224 000 лв., по Договори за заместване в дълг от 28.12.2012, Анекс №
1 от 28.12.2012 г. и договор за встъпване в дълг от 18.02.2015 г. и Анекс № 2
от 18.02.2015 г., просрочена договорна лихва върху главницата в размер на
68798,03лв. за период 27.01.2015 г. – 25.05.2015 г., лихва за забава върху
просрочената главница в размер на 141 931,67 лв., за периода 27.01.2015 г. – 09.09.2015 г., неустойка
за забава върху просрочените лихви в
размер на 6 880,39 лв. за периода 27.01.2015 г. – 26.02.2015г., лихви съгласно
анекс № 2 от 18.02.2015 г. в размер на 497 215,59 лв. за периода 27.01.2015
г. – 26.05.2015г., месечна такса за поддръжка на сметка – 96 лв., такси за
подновяване и вписване на залог в ЦРОЗ,
в размер на 125 лв., такса за връчване на нотариални покани в размер на 205,20
лв., законната лихва, считано от 10.09.2015 г. до изплащане на вземането и
разноски в размер на 18 000 лв., представляваща внесена държавна такса и
14 030 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Представен е и договор за
заместване в дълг от 28.12.2012 г., сключен между Инвестбанк АД, Агро Нас ЕООД,
като поемател, „Екотур –Сливен“ ЕООД – солидарен длъжник, Скът ООД като
залогодател и ипотекарен длъжник и Акцепт Естейт ООД като ипотекарен длъжник,
от който е видно че Агро Нас ЕООД и Еко котур-Сливен ЕООД заместват Оранжерии -
Сливен ЕООД в дълг към банката произтичащ от договор за банков кредит № 020-SL от
21.12.2009 г. и анекс № 1 от 07.07.2010 г., а ипотекарните длъжници и
залогодателя обезпечават това вземане на Инвестбанк АД със собствено имущество.
Уговорени са допълнителни обезпечения. С Анекс № 1 от 28.12.2012 г. поемателите
са се задължили да предоставят в обезпечение недвижими имоти собственост на
жалбоподателя, като са се задължили да бъде учредена ипотека в полза на банката
за задължението на Оранжерии Сливен, с предмет процесните недвижимите имоти
обект на публичната продан и цената, на които е обект на разпределението, което
се атакува.
От приложения към делото
Договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти, обективиран в
НА № 1, том ІХ, рег. № 11872, д. №
1089/2012 от 28.12.2012 г., е видно, че за обезпечаване на всички вземания на
Кредитора – Инвестбанк АД, произтичащи от сключения договор за банков кредит №
020-SL/21.12.2009 г. и анекс № 1 от 07.07.2010 г., по Договори за заместване
в дълг от 28.12.2012, Анекс № 1 от 28.12.2012 г. и Анекс № 1 от 28.12.2012 г.,
както и всички бъдещи анекси към посочените договори третото задължено лице –
ипотекарен длъжник Керам Инвест АД, учредява в полза на Инвестбанк АД договорна
ипотека върху описаните 12 собствени на дружеството имоти, които съвпадат с
описаните в анекса и с тези продадени на публична продан от ЧСИ П.Г., като
цената на същите е предмет на атакуваното
разпределение.
С Договор за встъпване в дълг от 18.02.2015
г. към договора за заместване в дълг и и
Анекс № 2 от 18.02.2015 г. към договора за заместване в дълг от 28.12.2018 г.,
Енерджи Сън ЕООД е встъпило като солидарен длъжник по задължението, по което са
длъжници Агро Нас ЕООД, като поемател, и „Екотур –Сливен“ ЕООД – солидарен
длъжник.
На процесните недвижими
имоти, собственост на жалбоподателя –ипотекарен кредитор, е извършена публична
продан и след успешното й провеждане за купувач на всеки един от обявените за
продан имоти е бил обявен взискателя по изпълнителното дело Инвестбанк АД.
На 17.06.2016 г. на
основание чл. 456 ГПК е бил а присъединена като взискател ОББ АД по отношение
на Скът ООД.
На 29.06.2016 г. е съставено
атакуваното разпределение на постъпилата от публичната продан на имотите, сума
в размер на 1 066 052,52 лв.
При така очертаната
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 429, ал. 3 ГПК изпълнителният лист има сила и срещу лице,
дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят
насочва изпълнението върху тази вещ. Посочената правна норма сочи на изключение
от легитимацията на изпълнителния титул. Законодателят е предоставил на
взискателя право да насочва изпълнение върху имущество, за което не само че не
твърди, че е на длъжника, а дори доказва, че е собственост на трето лице, но е
предназначено предварително за принудително изпълнение. В хипотезата на чл.
429, ал. 3 ГПК собственикът – учредител, на вещното обезпечение по силата на
закона е в правното положение на длъжника по изпълнителния лист, т.е. той е
адресат на принудата, упражнявана върху личното му имущество, независимо, че
сам не отговаря за изпълнението на дълга (Решение № 355/18.01.2016 г. по гр. д.
№ 1897/2015 г. ВКС, 4ГО) Именно поради това следва да се провери дали
имуществото, срещу което е насочил изпълнението взискателя, служи по волята на
своя собственик, изразена преди издаването на изпълнителния лист и започване на
изпълнението, за изпълнение на същия дълг. Видно от Договор за учредяване на
договорна ипотека върху недвижими имоти, обективиран в НА № 1, том ІХ, рег. № 11872, д. № 1089/2012 от 28.12.2012
г., Керам Инвест АД се е задължило за дълг на Оранжерии Сливен АД, по договор
за банков кредит № 020-SL от 21.12.2009 г., което дружество по силата на
Договор за заместване
в дълг от 28.12.2012 и Анекс № 1 от 28.12.2012 г. е престанало да дължи и е
било заместено от Агро Нас ЕООД, като поемател, „Екотур –Сливен“ ЕООД като
солидарен длъжник и Скът ООД като залогодател и ипотекарен длъжник и Акцепт
Естейт ООД като ипотекарен длъжник. Задължението, обект на заместването в дълг
е достатъчно добре индивидуализирано – то произтича от договор за кредит №
020-SL от 21.12.2009 г. и по волята на страните по цитираните договори първоначалният
длъжник е освободен и е заместен от длъжниците изброени в изпълнителния лист.
Задължението произтичащо от договора за кредит, сключен между Инвестбанк АД и
Оранжерии Сливен е описано с всички свои белези и развитие в договора за
ипотека, страна по който е и настоящия жалбоподател. Не остава място за
съмнение, че по силата на този договор и при условията посочени в него за
издължаване от страна на главния поемател на дълга, Керам Инвест АД учредява в
полза на Инвестбанк АД ипотека върху собствените му, подробно описани недвижими
имоти. Видно от текста на договорната
ипотека Керам Инвест АД е обезпечило „всички вземания на Кредитора, произтичащи
от договора за банков кредит…..,договор за заместване в дълг от 28.12.2012 г. и
анекс към договор за заместване в дълг, както и всички бъдещи анекси към
посочените договори..“, безспорна е волята на страните и в частност на
настоящия жалбоподател да се задължи със собствени недвижими имоти за чужд
дълг. Предмет на договорната ипотека не са няколко задължения обективирани в
договор за кредит, договор за заместване в дълг и анекс към него, а само на
едно единствено задължение, което е възникнало с договора за кредит и се е
изменило с договора за заместване в дълг, като ипотекарният длъжник е бил
съгласен да обезпечи така изменения дълг.
След
като беше изяснена волята на страните за встъпването им в тази сложна
облигационна връзка следва да се проследи и развитието на правоотношението. При
неизпълнение на описаното по-горе задължение, взискателя се възползва от правото
му дадено от закона да потърси принудително изпълнение на задължението си, като
се снабди с годно изпълнително основание – изпълнителен лист. Същият е издаден
въз основа на актовете променили и очертали страните и задълженията в
правоотношението, а именно Договори за заместване в дълг от 28.12.2012, Анекс №
1 от 28.12.2012 г. и договор за встъпване в дълг от 18.02.2015 г. и Анекс № 2
от 18.02.2015 г., дългът, в който новите страни са встъпили е безспорно
договорът за кредит посочен във всеки един от тези документи. Задължението е
едно, възникнало от договор за Кредит № 020-SL/21.12.2009 г. и анекс № 1 от
07.07.2010 г., и окончателно оформен от договори за заместване в дълг от
28.12.2012, Анекс № 1 от 28.12.2012 г. и Анекс № 1 от 28.12.2012 г. и договор
за встъпване в дълг от 18.02.2015 г. и Анекс № 2 от 18.02.2015 г. Така
индивидуализирано в изпълинтелния титул, за съда не остава съмнение дали това е
същото задължение предмет на Договор за учредяване на договорна ипотека върху
недвижими имоти, обективиран в НА № 1, том ІХ,
рег. № 11872, д. № 1089/2012 от 28.12.2012 г. и тъй като е изпълнена
диспозицията на нормата на чл. 429, ал.
3 ГПК, то следва същата да се приложи и да породи правните си последици.
Не
се споделя възражението на жалбоподателя, че основанията на задължаването на
Керам Инвест АД и издадения изпълнителен титул са различни. Точно обратното,
именно в договорите за заместване в дълг и встъпване в дълг и анексите към тях
е посочен и актът обективирал задължението, станало основание за издаване на
изпълнителния лист, а именно договор за кредит № 020-SL от 21.12.2009 г.
Несъстоятелно
е твърдението на жалбоподателя, е че изпълнителното дело е срещу трето лице –
Енерджи сън ЕООД. Длъжници по изпълнителния титул са Агро Нас ЕООД, Екотур
Силвен ЕООД и Енерджи сън ЕООД. Появата на трети длъжник, наред с първите
двама, чието задължение е обезпечено от жалбоподателя с тежестта на ипотеката,
е ирелевантна за неговата отговорност, тъй като не се променя правоотношението
създало се между него и взискателя, което се заключва в това, че при
неизпълнение на дълга от страна на длъжника Агро нас ЕООД, ипотекарният длъжник
отговаря със собствената си вещ. Още повече, че видно от Анекс № 2 от
18.02.2015 г., Керам инвест АД е изразил съгласието си за встъпване на още един
длъжник в задължението, а именно Енерджи сън ЕООД.
Законът
не поставя допълнителни изсквания за разпростиране на субективните предели на
изпълнителния лист по отношение на лицето дало в ипотека своя вещ, за
обезпечение на дълга. Цитираната практика на окръжни съдилища е ирелевантна към
настоящия случай, тъй като в единия случай става въпрос за несигурност в
идентичността на основанията за вземанията, какъвто в настоящия случай липсва,
а в другото решение ЧСИ погрешно се е позовал на разпоредбата, като тя нямала
отношение към конкретния случай, тъй като се твърди че самият длъжник бил дал в
залог своя вещ. Не съществуват колебания по отношение на основанието за
възникването на ипотекарното правоотношение. Недвусмислено е посочено и в
изпълинтелния лист, и в Договорите за заместване в дълг и анекс към него, кое е
задължението, чието обезпечаване се постига.
Именно чл. 429 ал. 3 от ГПК
предвижда хипотеза, в която ипотекарните длъжници могат да отговарят за чуждия
дълг без да е бил издаден изпълнителен лист срещу тях и именно такъв е
процесният случай.
Съдът не намира за необходимо да
изследва подробно основанието за присъединяването на взискателите по делото,
тъй като за ОББ АД, Еврофонд Адвайзърс ЕООД, Община Сливен (извън МДТ) и ТД на
НАП Бургас не се изплащат суми по разпределението и съответно за Керам инвест
АД липсва правен интерес от обжалване на разпределението по отношение на тези
взискатели.
По отношение на въведеното
оплакване, че Керам инвест АД нямало възможност да възрази срещу основателността
на сумите посочени в изпълнителния лист, то следва да се посочи, че това не е
производството, в което изобщо може да се оспорват сумите по изпълнителния лист
и тази невъзможност не произтича от положението на жалбоподателя на ипотекарен
длъжник, нито от приложението на чл. 429 ал. 3 от ГПК. Невъзможността на ипотекарния длъжник да
оспорва сумите в изпълнителния лист не влече незаконосъобразност на
разпределението.
По отношение на възражението
за липса на отделен остатък на главницата за плащане, то следва да се поиска
справка от съдебния изпълнител, тъй като законът не поставя изискване да се
посочи справка за остатъка от главницата при изготвяне на разпределение.
По отношение на направеното
възражение от страна на ипотекарния длъжник за липса на информация в
разпределението относно ДДС, съдът установи следното:
Съгласно чл. 131 от ЗДДС при
публична продан на недвижим имот, когато ипотекарния длъжник е лице
регистрирано по ЗДДС, то ако доставката може да бъде необлагаема по чл. 45 ЗДДС,
а именно сградите не са нови (не са във фазата на груб строеж или
разрешителното за ползване/въвеждане в експлоатация е издадено 360 мес. (5 г.)
преди обявяването на публичната продан), съгласно чл. 45, ал. 7 ЗДДС съдебния
изпълнител следва да му предостави право на избор дали сделката да бъде
облагаема или не. Съгласно чл. 131 ал. 3 от ЗДДС, в случай че публичната продан
се провежда по реда на ДОПК, и имотът е възложен на взискателя, то ДДС не се
начислява. По аргумент за противното, ако производството се води по ГПК то
такъв следва да се начисли. Тъй като изпълнителното производство, предмет на
настоящото дело се води по реда на ГПК ал. 3 е неприложима, дори и ако се има
предвид че по време на приемането на тази разпоредба ГПК не е предвиждал
възлагане на имота на взискателя, то не може да се отрече, че волята на
законодателя е ясна и той е оставил непроменена разпоредбата, дори и след
изменението на ГПК и допускането и в гражданското изпълнително производство на
възлагането на имот на взискателя.
В случай че е установи, че
цената на имота по публичната продан следва да се обложи с ДДС, то следва от
сумата която следва да се плати/се е платила за имота да се извади ДДС, който данък,
съдебния изпълнител, да преведе на ТД на НАП и остатъка от сумата да се разпредели,
което пряко влияе върху законосъобразността на разпределението по отношение на
размера на сумата за разпределяне.
В тази връзка съдът не
намери доказателства за факта дали ипотекарния длъжник е бил регистриран по ДДС,
но в Удостоверение от ТД на НАП Бургас находящо се на л. 731 от копието на изпълнителното
дело, може да се направи извод, че след като е подавало Месечни справки
декларации по ЗДДС и са възниквали задължения по тях, то ипотекарното дружество
е било регистрирано по ЗДДС. На следващо място ЧСИ не е изследвал въпроса дали
продадените самостоятелни обекти – сгради са били нови или стари с оглед да се
прецени дали доставката е облагаема или не е. От извършената експертна оценка
може да се направи извод, неподкрепен с доказателства, но навеждащ на факта, че
строежът на сградите е завършен през 2009, 2010 и 2011 г., което предпоставя
задължението на ЧСИ да извърши по-задълбочен анализ на това дали става въпрос
за нови сгради по смисъла на пар. 1 т. 5 от ДР на ЗДДС, доставката облагаема ли
е или не и съответно ако се установи, че е облагаема да се извлече ДДС от
цената на имота, а ако не е, да се предложи право на избор на ипотекарния
длъжник дали да се счита облагаема или не. Тъй като дедукцията на ДДС сериозно
ще повлияе на събраната сума, то би следвало да се извършат тези предварителни
действия и след като се установи дължимост или не на ДДС тогава да се пристъпи
към разпределение на останалата сума. По делото и в обясненията на ЧСИ няма
данни за извършване на тази съобразителна част, като съдът счита, че такава не
е извършена и процедурата по принудителното събиране на сумата за дълга не е
законосъобразна.
Тъй като задължението на ЧСИ
да заплати данък върху стойността на продадения имот не е част от привилегиите
по чл. 136 от ЗЗД, настоящия съдебен състав счита, че не е нарушена поредността
на вземанията на кредиторите и не са включени кредитори без привилегии.
С оглед на гореизложеното
жалбата следва да бъде уважена и разпределението да се отмени, като след като
се извърши съобразителната част по отношение на предпоставките на ЗДДС да се
извърши ново разпределение, където да се посочи цената с ДДС или без нея в
зависимост от необходимостта за дедукция на стойността на данъка.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ разпределение от 29.06.2016 г. на ЧСИ П.Г. с рег. № 837 и район на
действие района на ОС-Сливен по изп.д. № *********по описа на същия, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
УКАЗВА на ЧСИ да съобрази предпоставките по ЗДДС за облагане на стойността на
недвижимите имоти с ДДС и извърши ново разпределение съгласно установеното.
Решението подлежи на
обжалване с частна жалба пред БАС в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.