Р Е Ш Е Н И Е
№ 260009
10.08.2020
г. град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на шести август две хиляди и двадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Михаела Стойчева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
Гр. дело № 4 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХXVІ от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Производството е образувано по искова молба от В.М.М., ЕГН: **********, като майка и законен представител на малолетното дете - Елена Евтимова Узунова ЕГН: ********** родена на *** година, двете от гр. Хасково ул. „Велико Търново“ 12-А-8 с адрес на призоваване: Димитровград,ул. ,.Цар Борис I“ № 5, ет. 4, кант. № 20, чрез адв. Иван Сребрев Иванов от АК- Хасково против Е.П.У., ЕГН: ********** ***, с която са предявени обективно и субективно съединени искове по 150 от Семейния кодекс да бъде увеличен размерът на дължимата от бащата месечна издръжка от 110 лева на 140 лева, определена с решението по гр. дело № 666 по описа на РС – Хасково за 2014 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска считано от датата на депозиране на исковата молба до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката и по чл. 127а от СК – да бъде постановено решение, с което да се замести съгласието на другия родител, детето да пътува с майката/или определено от нея трето лице/в посока България - Турция и България - Гърция и обратно, както и да се издаден нов задграничен паспорт след изтичане валидността на стария, без да се необходимо съгласие на бащата. Претендират се и направените в производство разноски. Ищецът В.М.М. твърди в подадената искова молба, че ответникът Е.П.У. бил баща на детето им Елена Евтимова Узунова, ЕГН: **********, родена на *** г. в гр. Пловдив. Нямали сключен граждански брак, но живеели на съпружески начала. Разделили се били през 2012 година. С влязло в законна сила решение на 15.12.2014 година, постановено по гр. дело № 666/2014 г, родителските права над малолетното им дете - Елена Евтимова Узунова били предоставени на ищцата, а ответникът бил осъден да й заплаща като майка и законен представител на детето месечна издръжка, в размер на 110 лв.,считано от 26.03.2013 до настъпване на законни причини за изменението или прекратяване на издръжката ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа на същата до окончателното й изплащане. От постановяване на решението бил изминал дълъг период от време, повече от пет години, нараснала била възрастта на детето, нараснали били и нуждите му от храна, дрехи, учебни помагала и др. потребности. Детето било на 10 години, в 4 - ти клас и присъдената към момента издръжка била крайно недостатъчна за задоволяване нуждите му. Ищцата изцяло сама обезпечавала нуждите на детето, а ответникът не участвал по никакъв начин нито в закупуването на дрехи, храна и помагала, нито в заплащането на разноски ако детето се разболеело и поради това счита, че бащата следвало да участва с повече средства в издръжката на детето. Освен това, ищцата желаела да води детето на почивки и екскурзии в Гърция и Турция през ваканциите - лятна, зимна и пролетна, както и през уикендите, които не съвпадат с режим на личен контакт с другия родител, но той не давал съгласие. Тези пътувания били изцяло в интерес на детето, тъй като го карали да се чувства пълноценно и щастливо, имайки възможност да бъде заедно със свои връстници, придружени от техния родител или родители. Моли съда да постанови решение, с което да бъде увеличен размерът на дължимата от бащата месечна издръжка от 110 лева на 140 лева, определена с решението по гр. дело № 666 по описа на РС – Хасково за 2014 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска считано от датата на депозиране на исковата молба до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката и да бъде постановено решение, с което да се замести съгласието на другия родител, детето да пътува с майката/или определено от нея трето лице/в посока България - Турция и България - Гърция и обратно, както и да се издаден нов задграничен паспорт след изтичане валидността на стария, без да се необходимо съгласие на бащата. Претендират се и направените в производството разноски.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от назначения на ответника Е.П.У., ЕГН: ********** *** особен представител в лицето на адв. Г.С. ***, с който ответникът счита направените искания за допустими за разглеждане от Районен съд - Хасково. По основателността на претенциите заявява на становище най – напред по направените доказателствени искания и на свой ред отправя такива, вкл. за конституиране и призоваване като страна в производството на Агенция за закрила на детето, Дирекция за социално подпомагане – Хасково, доколкото съществувала необходимост от становище издадено от компетентна, независима и безпристрастна институция в резултат на непосредствен контакт, проведени, срещи, проверки и преки наблюдения на условията и отношенията в семейството при отглеждане, възпитавани и обучение на детето Елена Евтимова Узунова. В случай, че изложените от страна на ищеца твърдения в исковата молба не бъдат обосновани и надлежно установени и доказани, моли от името на представляваното от нея лице - Е.У., предявените искове да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, ищецът В.М.М., като майка и законен представител на малолетното дете - Елена Евтимова Узунова, редовно призована, се явява, като лично чрез упълномощения по делото представител - адв. Иван Сребрев Иванов от АК – Хасково поддържа исковата молба, с искане за увеличение на размера на иска по чл. 150 СК и увеличение на претендираното изменение на издръжката на 160 лева, допуснато от съда, с определение, постановено в съдебно заседание, проведено на 06.08.2020 г. В хода на устните състезания навежда конкретни доводи за нейната основателност. Претендира и присъждане в полза на нейния доверител на направените пред първата инстанция разноски по делото.
Ответникът Е.П.У., се представлява от назначения по делото особен представител – адв. Г.С. *** в съдебно заседание, излага становище по исковете, а в хода на устните състезания - аргументи за тяхната основателност от гледна точка изискванията на фактическия състав на разпоредбата на чл. 127а, ал. 2 СК и интереса на малолетното дете, както и по отношение на претенцията по чл. 150 от СК.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становищата на страните, и прецени събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява от събраните по делото писмени доказателства - Удостоверение за раждане. дубликат, издадено от Община Хасково на 29.09.2014 г., че страните по делото – В.М.М. и Е.П.У. са родители на роденото през време на съвместно им съжителство дете Елена Евтимова Узунова, родена на *** г.
С Решение № 748 от 27.11.2014 г., постановено от РС – Хасково по гражданско дело № 666 по описа на същия съд за 2014 г., влязло в сила на 15.12.2014 г., местоживеенето на детето Елена Евтимова Узунова, родена на *** г. е определено при неговата майка В.М.М. на адреса, посочен в постановения съдебен акт, след като упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на майката в лицето на ищцата В.М.М., съответно е определен режим на лични контакти за бащата Е.П.У. с детето, като бащата и ответник в производството е осъден да заплаща на Елена Евтимова Узунова, родена на *** г., чрез В.М.М., като на майка и законен представител на малолетното дете месечна издръжка в размер на 110 лева, считано от 26.03.2013 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, като претенцията за разликата от уважения до предявения размер е отхвърлена. С постановения съдебен акт е разрешено издаване на международен паспорт за пътуване на детето Елена Евтимова Узунова, родена на *** г. в чужбина със съгласието на неговата майка и представител по закон, без да е необходимо съгласието на другия родител и е разрешено пътуването на малолетното дете в чужбина и конкретно до Република Турция и Република Гърция, придружавано само от своята майка, два пъти годишно в рамките на една календарна година, до навършване на 10 – годишна възраст на детето без да е необходимо съгласието на другия родител.
От представеното с исковата молба и прието в съдебно заседание като писмено доказателство Удостоверение, изх. № 418/12.11.2019 г., издадено от Основно училище „Христо Смирненски“, град Хасково се установява, че детето Елена Евтимова Узунова е ученичка в 4а клас през учебната 2019/2020 г. и е записано в книгата за подлежащите на задължително обучение деца на стр. 55, № 32.
Видно от Удостоверение, изх. №. 272000-18500/20.11.2019 г., издадено ОД на МВР – Хасково, ищцата В.М.М. работи в МВР, като в периода от 01.12.2018 г. до 30.11.2019 г. е получила брутно трудово възнаграждение общо в размер на 14572.68 лева, посочено по месеци.
Според отразеното в изисканата справка за актуално състояние на трудовите договори към дата 25.02.2020 г. се установява, че по отношение на ответника Е.П.У. има данни за сключен такъв на дата 23.11.2018 г. с „Космов – 666“ ЕООД, град Бургас за длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил“.
В изготвения социален доклад от ДСП – Хасково социалният работник е изразил констатация, че малолетното дете Елена Евтимова Узунова е родено в резултат на съвместното съжителство на страните по делото и след раздялата им, детето живее при майка си, която е основен обгрижващ, а биологичният баща след заминаването му през 2012 г. за град Бургас да работи като международен шофьор повече не се завърнал при семейството си, преустановил контакт и с детето, която не бил заплащал и определената с цитирания по – горе съдебен акт издръжка, а по този повод майката била подавала сигнали в прокуратурата, като едва след образуваното второ наказателно производство, бащата бил превел сумата от 3000 лева за издръжка на детето. След като детето през 2016 г. само пожелало, осъществило контакт по телефона със своя баща, но след като последният на бил изпълнил свое обещание да се видят и да закупи подарък на детето, то само преустановило контактите и заявило пред социалния работник нежелание за такива. Според социалния работник, след раздялата на родителите, основаният обгрижващ за детето е неговата майка, която полага адекватни грижи за него и е осигурила необходимите жилищни битови условия за отглеждането му, както и грижи за здравословното му състояние и за образованието, като освен училище, детето посещава и курсове по английски език. Можела да разчита на подкрепа и от родителите си и баба и дядо по майчина линия на детето, които били пенсионери и живеели в град Хасково. Между детето и майката има изградена емоционална връзка, но тази между детето и биологичния му баща била прекъсната.
Изложените в социалния доклад констатации се потвърждават и от събраните гласни доказателства, чрез разпит в качеството на свидетел на лицето Катя Любомирова М., вуйна на детето, която заявява, че действително връзката на ответника по делото, като баща на малолетното дете с неговата дъщеря била прекъсната, поради неговата дезинтерисираност и неизпълнение на ангажименти за лични контакти с него и издръжка, а детето са занимавало и с извънкласни дейности – спортувало, посещавало курсове, но било лишено от възможността да участва в международни състезания, като пътува в чужбина, поради липсата на съдействие от неговия баща, който било необходимо да изрази съгласие. Така също, детето не можело да пътува и в чужбина с майка си и със семейството на нейния брат при планиране на почивки например в Република Гърция или в Република Турция, което го потискало.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от приложения социален доклад на ДСП – Хасково, като не се налага обсъждането на тяхната достоверност на това място, предвид липсата на оспорване на автентичността или съдържанието на някой от документите, а гласни доказателства са събрани по делото и се съдържат в показанията на свид. Катя Любомирова М.. В рамките на дължимия анализ на това място на евентуалното им съответствие с обективната действителност, е необходимо да се отбележи, че същите са логически последователни и съответни на събраните писмени доказателства и липсват такива противоречия, които да ги дискредитират откъм достоверност и поради това съдът им дава вяра при изграждане на фактическите си изводи относно фактите от значение за произнасянето по същество по предявените искове.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съобразно разпоредбата на чл. 150 СК, размерът на присъдената издръжка може да бъде изменен при изменение на обстоятелствата, при които е бил определен, като съдът следва да се съобрази с две кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 142 СК: нуждите на издържания и възможностите на издържащия да я осигурява, като минималната издръжка на едно дете е равна на 1/4 от размера на минималната работна заплата.
По делото не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че се касае за момиче, родено през 2009 г., на 11 години, което след раздялата на родителите си, е отглеждано от ищеца и негова майка, а бащата, няма данни да полага необходимото старание да не прекъсва връзката си с него, след като е прекъснал контакта със своята дъщеря, а освен това, са налице доказателства, че не изпълнява редовно задължението си за издръжка въз основа на влязъл в сила съдебен акт. От постановяването му е изминал период от време, който сам по себе си, предвид динамиката в обществените отношения и социално – икономическото развитие на страната може да се приеме, че е значителен и сам по себе си е от естество да обоснове изменение на обстоятелствата, доколкото е свързан и с растежа на детето, а оттам и с нарастване на нуждите му. Детето е обхванато от образователната система, като през настоящата учебна година посещава учебно заведение, а това е свързано с необходимостта от средства за задоволяване на негови текущи разходи - дрехи, обувки, учебни пособия, както и за покриване на общи разходи във връзка с домакинството на майката, където се отглежда – храна, електрическа енергия, вода, отопление, произтичащи от самия факт на биологичното му съществуване, а така също и разходи за задоволяване на неговите потребности да участва в извънкласни дейности – спорт, обучение. Поради това, нуждата на издържания в лицето на малолетното дете Елена Евтимова Узунова е очевидна и несъмнено е нараснала в сравнение с 2013 г., като е в степен да доведе до извод за необходимост от увеличение на размера на издръжката, мотивирало и ищцата да поиска, макар и недотам завишено увеличение на същата с 50 лева, съответно на изложеното по - горе. Възможностите на майката в имуществен аспект са ограничени, предвид данните за размера на реализирани доходи, единствено от трудовоправни източници, като следва да се съобрази и това, че задължението за издръжка на малолетното дете, тежи и върху двамата родители. Установява се, че към момента, макар ищцата да работи по трудово договор и да полага усилия да задоволи потребностите на своята дъщеря и макар да се справя адекватно според възможностите си, то тяхната ограниченост обосновава и извода, че не е в състояние сама и изцяло да задоволи потребностите на детето, след като именно тя полага и ежедневни лични грижи по отглеждането и възпитанието му, а това задължително се взема предвид при определяне размера на издръжката – т. 7 от Постановление № 5 от 1970 г. на Пленума на ВС. Не са ангажирани доказателства, ищцата да има задължения за издръжка към други лица, респ. за съществуването на други обстоятелства, свързани с извършването на допълнителни разходи от нейна страна за грижи за нуждаещи се близки. От друга страна, ответникът по иска и баща на малолетното дете Елена Евтимова Узунова – Е.П.У. е в работоспособна възраст и няма доказателства да страда от заболяване, като също е трудово ангажиран. Няма доказателства за други низходящи, по отношение на които също носи задължението за издръжка, пряко влияеща на възможностите му да осигурява такава за детето Елена.
По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск по чл. 150 от СК за изменяне размера на присъдената издръжка е основателен и следва да бъде уважен в размер на 160 лв., с оглед последната група факти, свързан с възможността на бащата да дава издръжка, считано от датата на предявяване на иска – 03.01.2020 г. до настъпване на законни основания за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й заплащане. Този размер, без да се коментира дали е съвсем е адекватен както на установените и обосновани нужди и потребности на детето, така и на възможностите на страните и конкретно на ответника, е в рамките на заявеното искане, само по себе си съобразено при отправянето му от ищцата и с актуалния размер на минималната работна заплата, установен за страната след 01.01.2020 г. – към момента на настоящото произнасяне от 610 лева, определящ за минималния размер на издръжката за едно дете от 152.50 лева, поради което искът по чл. 150 от СК следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
По предявеното и обективно съединено искане за заместване от съда на липсващото съгласие от един от родителите на малолетното дете за издаване на международен паспорт и пътуване в чужбина, съдът намира следното:
Съгласно чл. 127а, ал. 1 от Семейния кодекс, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а в ал. 2 на цитираната разпоредба е предвидено, че когато родителите не постигнат съгласие по ал. 1, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Производството, съгласно ал. 3 започва по молба на единия от родителите. Съдът изслушва другия родител, освен ако не се яви без уважителни причини. Съдът може и по своя инициатива да събира доказателства. Според чл. 10, т. 2 от Конвенцията за правата на детето, всички държави - страни по Конвенцията, следва да зачитат правото на детето или неговите родители да напускат която й да е страна, включително собствената си и да влизат в своята собствена страна, като правото да напускат, която и да е страна подлежи само на тези ограничения, които са предписани от закона и които са необходими за защита на интересите на националната сигурност, обществения ред, общественото здраве или морал или правата и свободите на други лица, и които са съвместими с други права, признати в тази Конвенция. Водещ за преценката на съда и в тези случаи е най-добрият интерес на детето. А той се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето, които по същината си отразяват елементите, подлежащи на преценка при оценяването и определянето на най-добрите интереси на детето, посочени от Комитета за правата на детето в Общ коментар № 14 (2013 г.) към Конвенцията за правата на детето: възгледите на детето, идентичността на детето, запазване на семейната среда и поддържане на взаимоотношенията, грижа за детето и неговата закрила и безопасност, уязвимо положение, право на детето на здравеопазване, право на детето на образование. Винаги, когато трябва да се вземе решение, което ще засегне конкретно дете, е задължително предварително да се оцени възможното въздействие - положително или отрицателно, което решението ще има върху това дете и дали твърдението за неговия най-добър интерес от страна на родителите не се основава на собствените им интереси в споровете, свързани с грижите за детето.
В случая липсва спор между страните, а и от събраните писмени доказателства се установява, че Елена Евтимова Узунова е тяхно дете, малолетно към датата на настоящото произнасяне, като с влязло в сила решение на съда упражняването на родителските права, по отношение на малолетното дете е предоставено на майката на адреса, посочен в постановения съдебен акт, съответно е определен режим на лични контакти за бащата Е.П.У. с детето, като е определен и размера на издръжката, а наред с решаването на тези въпроси, с постановения съдебен акт е разрешено издаване на международен паспорт за пътуване на детето Елена Евтимова Узунова, родена на *** г. в чужбина със съгласието на неговата майка и представител по закон, без да е необходимо съгласието на другия родител и е разрешено пътуването на малолетното дете в чужбина и конкретно до Република Турция и Република Гърция, придружавано само от своята майка, два пъти годишно в рамките на една календарна година, до навършване на 10 – годишна възраст на детето без да е необходимо съгласието на другия родител. Анализът на съдържанието на постановения съдебен актове налагат извода, че се касае за режим на лични отношения на ответника с неговата дъщеря, определен вследствие на решаваща дейност на съда, въз основа на най –добрия интерес за детето и съобразно съвременните стандарти режим на лични отношения между родител и дете, като в случая е уместно да се отбележи, че към момента, ответникът е този, който, освен, че не изпълнява коректно и редовно задълженията си, не се възползва и от предоставеното му право на лични контакти с детето. Доколкото емоционалната връзка на ответника с неговата дъщеря е прекъсната, а същевременно липсва съгласие от бащата детето да пътува, като напуска пределите на Република България, това в основна степен е обусловило и правния интерес за отправяне на искането по чл. 127а, ал. 2 от Семейния кодекс за актуален период от време, станало основание за образуване и настоящото производство, а с това се формира и част от предмета на произнасяне, предвид разрешението по въпросите, свързани с упражняване на родителските права по отношение на малолетното дете, определянето на местоживеенето. В общия, а и в конкретния случай, най-добрият интерес на детето е приоритетен освен при преценката кой да упражнява родителските права, при кого да живее детето, какъв да бъде режимът на лични отношения между детето и родителите му, така и при заместването на съгласието на единия родител за пътуване на детето в чужбина по реда на чл. 127а, ал. 2 СК, а в конкретната хипотеза липсва каквото и да е съмнение, че пътуването на детето в чужбина е в негов интерес, както за задоволяване на неговите потребности за пътувания и ваканции, така и за обогатяване на неговия житейски кръговзор, за формиране на мирогледа и обогатяване на личността му с езикови и културни познания, за пълноценното му участие в изяви като международни състезания и пр. Нещо повече, интерес на детето, който съдът намира за особено значим е да поддържа и възможно най – пълноценни отношения и с другия свой родител, сам по себе си изисква даване на разрешение от съда, с което да се замести липсващото съгласие на този родител за пътуване на детето в чужбина, извън територията на Република България и за издаване на необходимите лични документи по реда на ЗБЛД - паспорт след изтичане на срока на валидност на вече издадените на името на детето или при друга необходимост, в рамките на срока на даденото от съда разрешение за напускане на пределите на Република България и пътуване в чужбина. В този смисъл, съдът, като изхожда от конкретните данни по делото, счита, че следва да разреши по реда на чл.127а, ал.2 от СК пътуването на малолетното дете Елена Узунова в чужбина – конкретно в Република Турция и Република Гърция без съгласието на нейния баща, придружавано само от своята майка или изрично и конкретно овластено от нея лице за всеки отделен случай. Освен това, съдът намира, че това разрешение следва да бъде ограничено за срок до навършване на 18 – годишна възраст на детето, считано от влизане в сила на решението, който срок счита за разумен и в този смисъл за целесъобразен за условията на нашето съвремие и динамиката в обществените отношения и мобилността на хората. Към момента не е отправено искане от ищеца, а и не се обосновава необходимост от допускане на предварително изпълнение на решението на съда, каквато възможност е предвидена в разпоредбата на чл. 127а, ал. 4 от Семейния кодекс.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, предвид изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно представения списък в размер общо на 430.00 лв., представляващи заплатена държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особен представител. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК е необходимо ответникът Е.П.У. да бъде осъден заплати в полза на Държавата, по сметка на РС - Хасково държавна такса върху увеличения размер на издръжката в размер на 72.00 лв, както и по 5.00 лева по сметка на РС – Хасково – ДТ във всеки случай на издаване на изпълнителен лист по делото.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ размера на определената с Решение № 748 от 27.11.2014 г., постановено от РС – Хасково по гражданско дело № 666 по описа на същия съд за 2014 г., влязло в сила на 15.12.2014 г., месечна издръжка в размер на 110.00 лева, която Е.П.У., ЕГН: **********, с адрес: *** е осъден да заплаща на В.М.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, като майка и законен представител на малолетното дете - Елена Евтимова Узунова ЕГН: ********** родена на *** година, като УВЕЛИЧАВА размера на дължимата издръжка на 160.00 лева, месечно, считано от 03.01.2020 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й изплащане.
РАЗРЕШАВА, на основание чл.127а, ал.2 от СК, малолетното дете Елена Евтимова Узунова ЕГН: ********** родена на *** година, да напуска пределите на Република България, за да пътува в чужбина – до Република Турция и Република Гърция, придружавано от своята майка В.М.М., ЕГН: **********, с адрес: *** или изрично и конкретно овластено от нея лице за всеки отделен случай за срок до навършване на 18 – годишна възраст, считано от влизане в сила на решението, както и в рамките на този срок да бъде издаден паспорт и всички съпътстващи го документи на малолетното дете Елена Евтимова Узунова ЕГН: **********, родена на *** година, при изтичане на срока на валидност на вече издадените на негово име документи или при друга възникнала необходимост от това, без да е необходимо за тези действия съгласието на бащата Е.П.У., ЕГН: **********, с адрес: ***.
ОСЪЖДА Е.П.У., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на В.М.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, като майка и законен представител на малолетното дете - Елена Евтимова Узунова ЕГН: **********, родена на *** година направените по делото разноски съобразно представения списък в размер общо на 430.00 лв., представляващи заплатена държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особен представител.
ОСЪЖДА Е.П.У., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати по сметка на Районен съд - Хасково сумата от 72.00 лв., представляваща дължими държавни такси по делото, както и сумата от 5.00 лв. за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението относно издръжката.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: