№ 377
гр. Благоевград, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Милена Каменова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело №
20251200500299 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 2672/03.02.2025г., подадена от Д. И. П., ЕГН
**********, чрез адв.А. С., срещу Решение №41 от 21.01.2025 г., постановено по гр.д.
№2178/22г. по описа на РС-Благоевград.
С въззивната жалба решението се оспорва изцяло като неправилно, незаконосъобразно,
постановено при нарушение на процесуалните правила. Иска се отмяната му и уважаване на
предявения осъдителен иск. Твърди се, че съдът не е обсъдил заедно и поотделно всички
събрани доказателства и по - специално посочените от ищеца такива, касаещи размера на
иска. Изтъкват се подробни аргументи поотделно за всеки от елементите на фактическия
състав на заявеното право и тяхната доказаност по делото. Оспорват се изводите на съда
относно размера на причинената вреда. Жалбоподателят поддържа, че се касае до тотална
щета, но при неяснота на мотивите относно това по какъв метод - на възстановителна или
действителна стойност е изчислено застрахователното обезщетение. Подробно се излагат
доводи, с които се оспорва заключението на вещото лице относно начина на определяне на
размера на претърпените от ищеца вреди. При поддържане възражения в горната насока се
иска отмяна на решението и уважаване на иска. Прави се доказателствено искане за
допускане и назначаване на допълнителна или тройна експертиза, която да отговори на
поставени във въззивната жалба въпроси. Във връзка с това искане се изтъква, че страната го
1
е направила своевременно - веднага след изслушване на заключението пред първата
инстанция и при изрично оспорване на изводите относно оценката при приемането му, но
въпреки това било оставено без уважение.
Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата страна, както и на третото лице
помагач, но в срока по чл. 267, ал.1 ГПК от тях не е постъпил писмен отговор.
В жалбата по същество се поддържа оплакване за необоснованост на определени
фактически констатации /за неправилно установен, но релевантен факт/, в който случай
съдът може служебно да назначи експертиза за установяването му и без въззивникът да е
поискал назначаване на експертиза. Достатъчно е страната да се е позовала на процесуално
нарушение при установяване на елемент от фактическия състав на спорното право /така
задължителните постановки на т.3 от ТР № 1 от 09.12.2013г. по т.д.№ 1/2013г. на ОСГТК на
ВКС/.
Жалбоподателят изрично се позовава на допуснато от първоинстанционният съд
процесуално нарушение по установяване на факта на размера на действително претърпяната
от ищеца вреда при условията на тотална щета по см на чл.390, ал.2 КЗ. Този въпрос е
релевантен, но и спорен поделото, доколкото при приемане на заключението в първата
инстанция жалбоподателят е оспорил експертизата в оценъчната й част и е поискала
допълнителна или тройна такава, но въпреки оспорване на този релевантен факт и
възражение срещу използваните от вещото лице методи и начин на оценяване на вредата,
съдът е следвало до допусне изготвяне на нова допълнителна или тройна експертиза. При
оспорване на релевантен факт от страна по делото съдът е отказал да събере доказателства и
същият е останал неизяснен.
Предвид горното и на основание чл.266, ал.3 ГПК, съдът е допуснал изготвяне на тройна
експертиза, която да отговори на оспорените от жалбоподателя изводи на вещото лице в
първата инстанция относно извършената оценка на автомобила и увредените му части, така,
както са поставени във въззивната му жалба, както и на следните въпроси: налице ли са
запазени годни за експлоатация части и детайли от процесния автомобил и каква е тяхната
действителна пазарна стойност поотделно? Каква е средната пазарна стойност за скраб на
увредения автомобил като цяло,респ.само на увредените части, без запазените(ако са налице
такива)? Всички стойности да се определят към момента на произшествието.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Чрез пълномощник подържа въззивната
жалба и доводите в нея.
Ответната страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител оспрова
жалбата и поддържа отговора по нея.
Третото лице помагач, чрез пълномощник оспова жалбата и иска потвърждаване на
решението.
Пред въззивната инстанция е допусната и приета тройна съдебно – автотехническа
експертиза.
Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от
2
страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Производството пред РС Благоевград е образувано по искова молба от Д. И. П., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: област ***, чрез пълномощник, с която срещу
"Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг : Живот и Здраве" АД, ЕИК ********* –
е предявен осъдителен иск – за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца
сумата от сумата от 5530 лева /пет хиляди петстотин и тридесет лева/, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения на ищеца лек автомобил
„Фолксваген Тоуран“, с рег. № ***, настъпили в резултат на реализирано ПТП на
24.09.2021г., около 23:25 часа, в гр.Благоевград, на кръстовището, регулирано с работеща
светофарна уредба, образувано от улиците „Иван Михайлов“ и бул. „Св. Д. Солунски“,
причинено по вина на ППС, с рег. № ***, марка Мерцедес ЦЛК 320“, с водач А. И. Д.,
застрахован по договор за гражданска отговорност № BG/30/120003417106 при
"Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг : Живот и Здраве" АД, със срок на
валидност на застрахователната полица от 10:49 на 14.12.2020г. до 23:59 часа на 14.12.2021г.,
изразяващи се в увреждания на лекия автомобил - увреден предел ляв калник, увреден
преден капак, увредена предна броня, преден ляв и десен фар, увредена греда над преден
воден радиатор, увреден воден, климатичен и радиатор на интеркулер, увредени
пластмасови под калници, увредена арка, увредено динамо, увреден компресор, увреден
преден десен праг, увреден преден десен калник, увредени предна и задна дясна врата,
увредена задна броня, гръмнали въздушни възглавници, блокирал пасажерски
обезопасителен колан, увреден блок на скоростната кутия, тампони на носачи и двигател и
други, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта -
24.09.2021г. до окончателното й изплащане.
Твърди се от ищеца, че на 24.09.2021г., около 23:25 часа, в гр. Благоевград, на
кръстовището, регулирано с работеща светофарна уредба, образувано от улиците „Иван
Михайлов“ и бул. „Св. Д. Солунски“, управлявайки, собственият си лек автомобил
Фолксваген Тоуран, с рег.№ *** е претърпял ПТП – при навлизането си в кръстовището на
червен светофар лек автомобил Мерцедес ЦЛК с рег. № ***, управляван от правоспособния
водач А. Д. И. е отнел предимството на ищеца и ударил управлявания от него лек автомобил
в предната му част, в областта на двигателният отсег и в езултат на удара по лек автомобил
„Фолсваген Тоуран“, с рег. № ***били нанесени значителни материални щети, подробно
описани по вид в исковата молба. За случая били уведомени урганвите и полицията и
издаден Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 611/1046/2021, според който
вина за ПТП има водача на лекия автомобил Мерцедес, който към датата на ПТП е имал
валидна застраховка ГО при ответното дружество по полица ГО № BG/30/l 20003417106 със
срок на валидност от 10:49 часа на 14.12.2020г. до 23:59 часа на 14.12.2021г. Ищецът твърди,
че е завел при ответника застрахователната си претенция под № 0801- 006449/2021-01 на
28.10.2022г., автомобила огледан на три дати и щетите описани. На 07.12.2021г. получил от
ответника отказ да се изплати застрахователно обезщетение. Твърди се, че са налице
3
предпоставки за заплащане на застрахователно обезщетение на ищеца като собственик на
увредения автомобил, като се твърди, че се претендира такова на основание тотална щета,
тъй като нито един сервиз не пожелал да ремонтира и издаде проформа фактура за ремонт
на уврежданията, тъй като стойността на необходимия ремонт надхвърля с над 70 %
стойността на автомобила. Претендира се сумата от 5530 лв., представляваща 70 % от
средната пазарна цена на автомобила към датата на подаване на иска, която според ищеца е
в размер на 7900 лв. Сочи се, че в случая се дължи възстановителната застрахователна
стойност, която съгласно чл.400, ал.2 КЗ се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и др., без прилагане на обезценка.
От ответното дружество искът се оспорва по основание и размер. Оспорва се твърдението за
при„чинено застрахователно събитие, оспорва се настъпването на ПТП и неговия механизъм
и в частност протокола за ПТП, в частта, в която са отразени обстоятелства и причини за
ПТП. Твърди се разминаване на отразените в КП обстоятелства от тези, във връзка с които
на водача е наложено наказание. Твърди се съпричиняване от водача на лек автомобил
Фолксфаген Туран, както и настъпване на тотална щета, но поради непредставяне от водача
на автомобила на доказателства за прекратена регистрация се твърди, чу последното е
предпоставка по същество за неоснователност на искането за обезщетение. Твърди се, че
действителната стойност на автомобила е под посочената такава в ИМ от 7900 лв. и на
водача на автомобила при евентуалност се дължи разликата между тази стойност след
приспадане стойността на запазените части. Оспорва се и иска за лихва за забава. Твърди се,
че такава не е налице поради липса на доказателства за дерегистрация на автомобила от
собственика. В срока по чл.219 ГПК е поискано привличане на трето лице помагач – водача
на другото МПС, участник в ПТП – А. Д. И. и срещу него в срока по чл.219 ГПК е предявен
при условията на евентуалност при уважаване на главния - обратен иск.
По делото е допуснато привличане на трето лице помагач на ответника лицето А. Д. И. и е
приет за съвместно разглеждане предявен при условията на евентуалност обратен иск от
застрахователното дружество срещу него – за осъждане на ответника по обратния иск да
заплати на застрахователя сумата от 5 530 лв., представляваща обезщетение за причинените
имуществени вреди. Доколкото регресното притезание зависи от удовлетворяване на
правото, предмет на първоначалния иск, се сочи, че ответникът по обратния иск следва да
бъде осъден под условие - след като ищец по обратния иск изпълни постановеното срещу
него осъдително решение по първоначалния иск. С Обратния иск ищецът обосновава правен
интерес от предявяване на регрес при условията на чл.500, ал.1 КЗ – с твърдение, че водачът
А. И. е управлявал автомобила след употреба на алкохол над допустимите граници - над 0,84
промила.
Извършена е размяна на книжа и по обратния иск.
В срока по чл.131 ГПК от третото лице помагач и ответник по ОИ е постъпил отговор. С
отговора се изразява становище както по главния, така и по обратния иск. По главния иск се
възразява по факта на възникване на ПТП, оспорва се описания в протокола механизъм.
4
Твърди се издаване на НП срещу третото лице за нарушение на чл.50а от ЗДвП и е налице
несъответствие между отразеното в протокола и в НП. Оспорва се нарушаване на ЗДвП от
третото лице. При алтернативност се твърди съпричиняване от ищеца. Искът се оспорва и
по размер. По обратния иск се оспорва допустимостта и основателността му. твърди се
нищожност на застрахователния договор, поради ли са на подпис на застрахования върху
застрахователната полица, поради което се сочи липса на съгласие. На това основание се
сочи, че липсва процесуална легитимация на застрахователя, липса на валиден
застрахователен договор и липса на деликт на застрахования.
По делото са приети писмени и гласни доказателства. Разпита си свидетели. Допуснати и
назначени са основана и допълнителна единична, от въззивния съд и тройна САТЕ. При
анализ на събраните доказателства от първоинстанционният съд е изведена правилна
фактическа обстановка, относно механизма на настъпване на процесното ПТП.
В приетия по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 611 е вписано, че
на 24.09.2021г. около 23:25 часа в гр. Благоевград, на кръстовище регулирано с работеща
светофарна уредба, образувано от улиците „Иван Михайлов“ и бул. „Св. Д. Солунски“ е
настъпило ПТП с двама участници - 1 - лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № ***, управляван
от А. Д. И. и участник 2 - лек автомобил „Фолксваген Туран“, с рег. № **, управляван от Д.
И. П.. В протокола са описани видими щети по двете МПС, както и е отразено като
пострадало лице Виктория В. А. с диагнозно охлузване на лявата ръка. Посочено е още в
протокола, че управлявания от И. лек автомобил към онзи момент е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност” на МПС при ЗД „ДаллБогг : Живот и Здраве“ АД, със
застрахователна полица № BG/30/120003417106, валидна от 14.12.2021г., а видно от
приложеното по делото извлечение от Гаранционен фонд е, че към дата 24.09.2021г. МПС, с
рег. № ***, има активна застраховка „Гражданска отговорност“, с начална дата на покритие
14.12.2020г. до 14.12.2021г.
По делото е представена и задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите от ЗАД
„ДаллБогг Живот и Здраве“ АД, застрахователна полица № ВГ /30/120003417106 /л.144 -
РС/, касаеща направената застраховка на МПС на А. И. при ответното дружество със срок на
валидност 14.12.2020г. до 14.12.2021г., която установява посочените в извлечението от
Гаранционен фонд обстоятелства. Представената застрахователна полица не съдържа
саморъчен подпис на третото лице помагач, но в съдържанието на полица е уговорена клауза
за разсрочено плащане в брой и на четири равни вноски. На лист 145 – 148 – РС са
представени общо четири сметки, установяващи внасяне от А. И. в брой на четирите броя
вноски по застрахователната полица.
А. И. е бил изпробвани с техническо средство „Алкотест Дрегер“ за наличие на алкохол в
кръвта на водача, който е отчел положителен резултат - 0,84 промила и на това основание на
водача е съставен АУАН № 211116-001199 от 25.09.2021г. за това, че на 24.09.2021 година, в
23:25 часа, в Благоевград, по бул. „Св. Д. Солунски“, посока към ул. „Славянска“, управлява
собствения си лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № *** и на кръстовището образувано с ул.
„Иван Михайлов“, регулирано със светофарна уредба, работеща в нормален режим и с
5
таймер за остатъчно време, нализа на жълт, след червен сигнал, отнема предимството на
влизащия по ул. „Иван Михайлов“ в посока от ПП1 Е-79 към РТЦ на зелен и светещ жълт
сигнал, лек автомобил „Фолксваген Туран“, с рег. № **, в резултат на което реализира ПТП.
Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с
фабричен номер 0185, като уредът отче 00,84 промила с концентрация на алкохол в кръвта,
измерено в количеството издишан въздух в апарата с проба номер 03346 в 23:44 часа. На
водача е издаден талон за медицинско изследване. Видно от приложения протокол за
химическа експертиза № 329/28.09.2021 година /л.123/ е, че след извършения химичен
анализ на кръвта на водача е установено наличие на алкохол в кръвта от 0,93 промила. Въз
основа на съставения АУАН на А. И. е съставено НП № 21-1116-001199 от 09.21.2021г.за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и му е наложено административно наказание Глоба в
размер на 1000 лева, 12 месеца лишаване от право да управлява МПС и за нарушение на чл.
50А от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 200 лева. Върху наказателното
постановление е отразено, че е връчено на водача И. на 21.01.2022г.
На третото лице и ответник по обратния иск А. И. са издадени две ЗПАМ № 21-1116-
000196 и 21-1116-000197, с която временно му е отнето СУМПС до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца, а с втората е прекратена регистрацията на МПС, с
рег. № ***, за срок от шест месеца, считано от 25.09.2021г.
Като доказателство по делото е прието и Свидетелство за регистрация на МПС част I на
МПС на ищеца, като до приключване на устните състезания няма доказателства за
предприети действия за прекратяване регистрацията на МПС на ищеца. С Постановление от
29.12.2022г. прокурор от РП Благоевград, на основание чл. 199, чл. 213, ал. 1 вр. с чл. 24, ал.
1,т. 1, пр. 1 от НПК е отказал да образува ДП и е прекратил преписка № 8804/2022г.
На 03.11.2021г. ищецът е предявил претенция към ответника за изплащане на обезщетение
във връзка с настъпилото ПТП, като е извършено опис-заключение от ЗД „ДаллБогг : Живот
и Здраве“ АД, от 28.10.2021г. с отстранени повреди на процесното МПС, както и опис на
МПС по щета, изготвен на дата 17.11.2021г., в която описът е допълнен, както и е изготвен
снимков материал на процесното МПС /л. 19-24/. С писмо изх. № 6225/07.12.2021г.
застрахователят е отказал да изплати претендираното обезщетение с мотив, че липсва
виновно поведение на водач, застраховал имущество при него.
От разпитаните свидетели се установява, че на мястото на ПТП на процесния светофар
имало настъпили много ПТП-та, за което са изготвени били докладни записки до Община
Благоевград, но от тяхна страна не сменяли софтуера на светофарната уредба, тъй като било
много скъпо – св.Г.Ш. Свидетеля дава примери за настъпили там на мястото на ПТП други
ПТП. В случая посочва, че процесното ПТП-то е точно на този светофар, като посочва, че на
светофара има и таймер, който отброява до 12 или обратно до 0. Категоричен е, че ако човек
гледа таймера, не може да направи тази грешка и да допусне ПТП. Сочи, че при процесното
ПТП единия от пасажерите в една от колите бил пострадал и имало Медицински екип, който
дошъл на място и след като пристигнал Медицинския екип, запознали дежурния офицер,
който от своя страна е запознал разследващия полицай за случилото се. Посочва, че
6
разследващият полицай тогава е бил Виктор Васев, и е докладвал на него.
Свидетелят В. К., след запознаване с Констативния протокол, заявява, че не може да си
спомни случая. Обяснява по принцип как се процедира при такова ПТП, но не дава
показания за конкретното ПТП.
По делото в качеството на свидетел е разпитан разследващия полицай Виктор Николаев
Васев, който посочва, че не е посетил процесното ПТП, тъй като не е имало данни за
извършено престъпление, за претърпена средна, тежка повреда или значима с материални
щети.
В първоначалното заключение пред РС вещото лице е описало техническите
характеристики на лек автомобил „Фолксваген Туаран“. По отношение на траекториите на
движение на двете МПС вещото лице посочва, че л.а. „Фолксваген Туаран“ се е движил по
ул. „Иван Михайлов“ в посока от изхода към центъра на град Благоевград. При преминаване
навлизане в кръстовището с улица „Св. Д. Солунски“ и ул. „Славянска“, траекторията на л.а.
Фолксваген е била в посока направо, като от техническа гледната точка деформациите в
предната част на купето сочат, че непосредствено преди мястото на удара водачът на л.а.
Фолксваген, чрез волана е отклонил автомобила в посока наляво спрямо първоначалната му
траектория. Посочва, че л.а. Мерцедес се е движил по улица „Св. Д. Солунски“ в посока от
ж.п Г ара към улица „Славянска“, като при преминаване през кръстовището с улица „Иван
Михайлов“, траекторията на л.а. Мерцедес е била в посока направо. Технически поради
особеността на това кръстовище от района преди кръстовището (от района на
бензиностанция „Петрол“) лентите на улицата описват дясна крива или десен завой. За да
премине през кръстовището по така описана траектория в конкретния случай л.а. Мерцедес
технически е запазил траекторията си в посоката за излизането на автомобила от
кръстовището. Вещото лице посочва още, че няма извършен оглед с измервания
непосредствено след ПТП, както няма и ясни гласни данни или снимки визуализиращи
крайните местоположения и позиции на двата автомобила в местата, на които са се
установили. Няма визуализация на кръстовището към момента на удара и други. Няма ясно
данни за това какви са били режимите, с който са били управлявани двата автомобила преди
и при навлизане в кръстовището, в момента и след удара и как са се придвижили до
крайните им положения. Посочва, че двата автомобила участвали в ПТП не са предоставяни
за оглед от вещото лице за установяване на техническото им състояние и за дълбочините на
деформациите, а от доказателствата не става ясно дали автомобилите са били ремонтирани.
Липсата на конкретни данни според вещото лице не предоставят техническа възможност за
обоснованото аналитично определяне на скоростите за двата автомобила в момента на
удара, респективно и на началните им скорости, както и не могат да бъдат определени
опасните зони на всеки един от водачите. Вещото лице посочва, че от техническа гледна
точка, при управлението на автомобилите в тъмната част от денонощието и осветеност на
участъците на всяка от улиците от общинската осветителна мрежа в района преди
кръстовището, двамата водача са имали техническа възможност за виждане един към друг
при наближаване към кръстовището и при навлизане и на двата автомобила в него. И
7
двамата водачи са могли, както да спрат преди да навлязат в кръстовището, така и намалят
скоростта, с която са управлявали, с което да пропуснат навлизащият (без значение кои от
двата) в кръстовището автомобил.
Според вещото лице, лек автомобил марка, модел Фолксваген Туаран, с рег. № **, с
описаните технически характеристики и заводско оборудване към дата 24.09.2021 година
(датата на ПТП ) е бил с действителна стойност кръгло 4 480,00 лева. Стойност на
технологичен ремонт необходим за възстановяването на уврежданията по л.а. Фолксваген
Туаран, с рег. № ** за настъпилите увреждания от конкретното ПТП, определени по средни
пазарни цени при отчитане на технологичен отпадък, има стойност кръгло 15 530,00 лева.
Според заключението на вещото лице запазените части по л.а. Фолксваген Туаран, с рег. №
** определени по офертни цени и частни обяви на вторичния пазар за авточасти (автоморги)
имат обща минимална стойност кръгло 4765,00 лева. Получената стойност по калкулацията
за ремонт на конкретният Фолксваген Туаран показва, че стойността му надвишава
действителната (пазарна) стойност на автомобила към датата на ПТП. Според вещото лице е
налице „тотална щета“ - стойността на ремонта надвишава действителна стойност на
автомобила. Съгласно Наредба № 49/2014г. при разглеждане на претенции по риска
„Гражданска отговорност“ за причинените имуществени щети по л.а. Фолксваген Туаран, с
рег. № **, дължимото обезщетение не следва да надвишава 75 % от действителната стойност
на автомобила към датата на ПТП, което е със стойност кръгло 3 360,00 лева.
В съдебно заседание вещото лице В. Н. поддържа заключението. Посочва, че не е гледал
въпросния лек автомобил да е имал скрити дефекти към датата на ПТП. Посочва, че към
цитирания период не е имало никога дефицит на употребявани автомобили, а имало
временен стоп на вноса, по-скоро е имало предлагане на употребявани такива, докато се
установи пазара на къде ще се движи, но не е имало дефицит. Сочи, че има задържане на
цените към този момент, но няма повишаване, тъй като не е било ясно пазара на къде ще се
насочи - дали ще отиде към намаляване на цени или ще отиде към увеличаване.
В допълнително изготвено заключение вещото лице описва механизма на ПТП. Посочва,
че скоростта в момента на удар за лек автомобил Фолксваген в конкретните пътни условия и
траектория на движение след мястото удара е била кръгло 53,1 км/ч, а скоростта в момента
на удар за лек автомобил Мерцедес в конкретните пътни условия и траектория на движение
спрямо мястото удара е била кръгло 76,8 км/ч. Вещото лице посочва, че и за двамата водачи
не е съществувала техническа възможност за спиране преди мястото на удара. При
определяне на действителната стойност на Фолксваген Туран вещото лице е посочило, че
базовата цена на нов лек автомобил „Фолксваген Туаран" за марката и модела в каталог
„Супер Шваке“, брой 2/2006 година на страница 1654, има базова цена за нов 23 200,00 евро,
без допълнителното заводско оборудване, като действителна стойност е приблизително 3
321,34 лева. Посочва още, че след нарочно направена справка във вестник „мобиле.бг“ за
ценовите офертни предложения за леки автомобили от марка/модел „Фолксваген Туаран”,
които са произведени 2004 година и имат описаните технически характеристики, близко
стандартно и допълнително заводско оборудване. От тази справката е установил наличието
8
на няколко оферти продава, или на модели произведени през съседни години с аналогични
заводски технически характеристики с близко или сходно заводско стандартно и
допълнително оборудване. В табличен вид е посочил за този модел съответните цени, при
съответното оборудване, като в заключение посочва, че лек автомобил марка/модел
Фолксваген Туаран, с рег. № **, с описаните технически характеристики и заводско
оборудване към дата 24.09.2021 година (датата на ПТП) определена в зависимост от
тежестта на приложени два метода, е имал действителна стойност кръгло 4660,00 лева.
Началната скорост и скоростта в момента на удар за лек автомобил Фолксваген в
конкретните пътни условия и траектория на движение е била кръгло 53,1 км/ч, а началната
скорост и скоростта в момента на удар за лек автомобил Мерцедес в конкретните пътни
условия и траектория на движение спрямо мястото удара е била кръгло 76,8 км/ч. Съгласно
Наредба № 49/2014 година при разглеждане на претенции по риска „Гражданска
отговорност“ за причинените имуществени щети по лек автомобил Фолксваген Туаран, с
рег. № Е 9082 MX, дължимото обезщетение не следва да надвишава 75 % от действителната
стойност на автомобила към датата на ПТП и размера на щетата е на стойност кръгло
2745,00 лева.
В съдебно заседание вещото лице поддържа депозира допълнително заключение, като
дава допълнителни пояснения по същото.
От приетата от въззивния съд тройна съдебно – автотехническа експертиза вещите лица
сочат, че за да се определи действителната пазарна стойност на лек автомобил „Фолксваген
Туран“ с ДКН ***, към датата на процесното ПТП са съобразили ценовите предложения на
пазара, извършили са справки от специализираната литература и интернет сайтове, насочени
в предлагане и продажба на автомобили и сочат осреднено на изложените предложения в
наситения среден диапазон действителна пазарна стойност на автомобила от 5275,00 лв. към
датата на ПТП. Вещите лица сочат, че са налице следните запазени части: Броня задна,
облицовка, Трегер задна броня, Стоп ляв, Стоп десен, Греда преден мост, Кормилна рейка,
Шенкел с главина, предни (2 броя), Джанти стоманени R15, 3-ри броя с гуми, Резервна гума
със стоманена джанта, Купе на ФОЛКСВАГЕН, необорудвано, Двигател дизелов 1,9 TDI /
101 к.с.( комплект ), /без данни за изправност поради нарушени свързани системи от ПГП/
Полувалове (ляв и десен ), Врата предна лява (к-т), Врата задна лява (к-т), Врата предна
дясна (к-т), Врата 5-та на багажник (к-т), Спирачни апарати 4 броя, Седалка и облегалка (7
броя, комплект), Механизъм за чистачките с електродвигател и рамена, Кормилна колона с
волан, Табло километраж, Заден мост и други.
Според вещите лица частите могат да бъдат реализирани на вторичен пазар, но за това е
необходимо много време, специална организация и допълнителни условия, заплащане на
труд по разоборудване на автомобила, измиване и подготовка на частите за
излагане/предлагане на вторичния пазар, заплащане на складово и магазинно помещение и
др. Стойността на запазените годни за експлоатация части и детайли от процесния
автомобил възлизат в размер на 1055 лв. Размерът на щетата на лек автомобил марка и
модел „Фолксваген Туран“, с per. № ***, нанесена при ПТП, е 14 720,75 лв. Отчитайки
9
размера на средствата, необходими за ремонт и определената действителна пазарна стойност
е икономически нецелесъобразно възстановяването на процесния л.а. „Фолксваген Туран“, с
per. № ***. Вещите лица са категорични, че при това положение е налице тотална щета. С
оглед на това за стойност на причинената щета на лек автомобил марка и модел „Фолксваген
Туран“, с per. № ***, приемат 80% от пазарната стойност на автомобила (5275 лв.), а именно:
5275 лв. х 0,80 = 4220 лв. Този размер експертите сочат, че са определили, като са
съобразили, че в случая няма сключена застраховка Каско, при която в случаите на тотална
щета застрахователните компании и в практиката се приема да се изплаща 70 % от
действителната стойност на автомобила, съгласно ОУ по застраховката. В случая при липса
на застраховка Каско е прието, че съгласно Наредба № 49/2014г. и Приложение № 1 към
чл.20 , размерът на обезщетението за щетите при направен оглед и преценка от експерти
може да бъде до 80 % спрямо действителната стойност на увреденото МПС.
При наличие на тотална щета размерът на обезщетението за щетите по лек автомобил
марка и модел „Фолксваген Туран“, с per. № ***, получени вследствие ПТП, е в размер на
4220,00 лв. Средната стойност, която би могло да бъде реализиран лек автомобил
„Фолксваген Туран“ с ДКН ***, в състоянието, в което се намира след настъпване на
процесното ПТП възлиза на стойност 616.60 лева. Вещите лице сочат в забележка, че
не могат да изчислят пазарната стойност само на увредените части без запазените, защото
трябва да се изчисли теглото на всяка част поотделно и общо.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което
е процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните /т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС/.
При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. С оглед спецификата на предявения главен иск е доказана
специалната предпоставка за допустимостта му - отправянето на извънсъдебна
застрахователна претенция по чл. 380, ал. 1 от КЗ срещу застрахователя, по която няма
данни да е налице произнасяне и заплащане на обезщетение /Определение №
165/24.03.2017г. по ч.т.д. № 306/2017г. на ВКС, II т.о./. Ето защо следва да бъдат обсъдени
доводите на жалбоподателя, изложени във въззивната жалба относно правилността на
решението на заявените основания.
Основното оплакване на жалбоподателя е относно метода на изчисляване на дължимото
при тотална щета застрахователно обезщетение – на възстановителна или действителна
стойност. Във връзка с това от въззивника е направено оплакване за допуснато от
първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се в отказ на съда да допусне
10
изготвяне на нова или тройна експертиза която да изясни приложимият начин, метод на
оценка на такова обезщетение. Това възражение е прието от въззивния съд за основателно и
поради това уважено доказателственото искане на жалбоподателя и е допусната и приета
нова тройна съдебно – автотехническа експертиза. В съдебното заседание, в което е прието
заключението на вещото лице изрично ищецът е оспорил експертизата в оценъчната й част.
При направено своевременно оспорване на експертиза в съдебно заседание съдът може да
допусне изготвяне на нова еднолична или тройна експертиза. Доколкото определяне на
приложимият метод на оценка при настъпила вреда при условията на тотална щета е
релевантен по спора, при направено обосновано оплакване от страната, че за установяване
на релевантен, но спорен факт, съдът не е дал възможност да се сочат и представят
доказателства, е налице процесуално нарушение, което въззивният съд по реда на
чл.266,ал.3 ГПК е отстранил, като е допуснал изготвяне на тройна експертиза.
В тази връзка е неоснователно оспорването от трето лице – помагач и ответник по
обратния иск, че въззивният съд е допуснат процесуално нарушение като е допуснал
събиране на доказателства при настъпила преклузия за страните. В случая искането на
жалбоподателя пред първата инстанция за допускане на нова или тройна експертиза в
оспорената оценъчна част е направено докато трае изслушването на представената
експертиза, поради което на основание чл.200, ал.3 от ГПК не е допуснато събиране на
доказателство – тройна експертиза, при условията на преклузия.
Съгласно чл. 432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право на пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380. Отговорността на
застрахователя в хипотезата на прекия иск на увреденото лице чл. 432, ал. 1 КЗ при
застраховка „гражданска отговорност” е функционално обусловена от отговорността на
прекия причинител на застрахователното събитие – ТР – 2 – 2012 – ОСТК. Фактическият
състав на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя на причинителя на вредата
включва установяване наличието на валидно застрахователно правоотношение между водача
на автомобила, причинил увреждането и ответния застраховател, както и наличието на
фактическия състав на основния деликтен състав по чл.45 ЗЗД – деяние /действие или
бездействие/, извършено виновно, което да е противоправно /да се нарушава императивна
правна норма или общото правило да не се вреди другиму/, да са причинени вреди
/имуществени и/или неимуществени/, които да са в пряка причинно - следствена връзка с
деянието. Прякото право възниква едновременно с правото на деликтното обезщетение и е
функционално обусловено от него. Прякото право не може да се породи, ако третото лице
няма притезание, основаващо се на гражданската отговорност на застрахования.
Следва да се приеме за установен фактът, че към датата на настъпване на процесното ПТП
– 24.09.2021г. между причинителя на вредата и ответника, в качеството му на застраховател
е имало валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
обективиран в застрахователна полица № BG/30/l 20003417106 със срок на валидност от
10:49 часа на 14.12.2020г. до 23:59 часа на 14.12.2021г., по силата на който предмет на
11
застраховане е лек автомобил – лек автомобил Мерцедес ЦЛК с рег. № ***. Неоснователно е
възражението на третото лице помагач за недействителност на застрахователния договор,
поради липса на съгласие, предвид липсата на подпис за застрахован в застрахователната
полица, приета като доказателство по делото. Ведно с полицата са приети като
доказателства и четири броя сметки – л.145 – 148 – РС, от които се установява, че
застрахованият е заплатил на четири вноски уговорените по договора застрахователни
вноски, като в тези сметки изрично е посочено, че плащането е по повод застрахователна
полица № BG/30/l 20003417106/14.12.2020г. Следователно съгласието за сключване на един
договор не се извежда само от наличието на саморъчен подпис, но и от анализ на всички
обстоятелства във връзка с данни за изпълнение на насрещно поето задължение, в случая
чрез плащане от застрахования на дължимата застрахователна сума. С плащането на
насрещното задължение от застрахования следва да се счете, че е налице признание и
съгласие за сключване на валидно застрахователно правоотношение с ответника.
Налице са предпоставките на чл. 432, ал. 1 КЗ - за ангажиране пряката отговорност на
застрахователя за заплащане на обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от САТЕ – основната и
допълнителна еднолична такава, се установява механизма на настъпване на ПТП на
24.09.2021г. От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 611 от 24.09.2021 г.,
приобщеното копие от прокурорската преписка, постановление за отказ да се образува ДП,
както и издаденото НП срещу А. Д. И. се установи, че на 24.09.2021 година, в 23:25 часа в
Благоевград, по бул. „Св. Д. Солунски“, посока към ул. „Славянска“, А. Д. И., управлява
собствения си лек автомобил Мерцедес, с рег. № *** и на кръстовището образувано с ул.
„Иван Михайлов“ регулирано със светофарна уредба, работеща в нормален режим и с
таймер за остатъчно време, навлиза на жълт, след червен сигнал, отнема предимството на
влизащия по ул. „Иван Михайлов“ в посока от ПП1 Е79 към РТЦ на зелен и светещ жълт
сигнал лек автомобил Фолксваген Туран, с рег. № **, в резултат на което реализира ПТП.
Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с
фабричен номер 0185, като уредът отче 00,84 промила с концентрация на алкохол в кръвта,
измерено в количеството издишан въздух в апарата с проба номер 03346 в 23:44 часа. На
водача е издаден талон за медицинско изследване. От приложения протокол за химическа
експертиза № 329/28.09.2021 година се установява, че е установено наличие на алкохол в
кръвта на И. от 0,93 промила. Вещото лице посочва, че от техническа гледна точка, при
управлението на автомобилите в тъмната част от денонощието и осветеност на участъците
на всяка от улиците от общинската осветителна мрежа в района преди кръстовището,
двамата водача са имали техническа възможност за виждане един към друг при наближаване
към кръстовището и при навлизането и на двата автомобила в него. И двамата водачи са
могли, както да спрат преди да навлязат в кръстовището, така и намалят скоростта, с която
са управлявали, с което да пропуснат навлизащият (без значение кои от двата) в
кръстовището автомобил. Вещото лице посочва, че скоростта в момента на удар за лек
автомобил Фолксваген в конкретните пътни медовия и траектория на движение след
12
мястото удара е била кръгло 53,1 км/ч, а скоростта в момента на удар за лек автомобил
Мерцедес в конкретните пътни условия и траектория на движение спрямо мястото удара е
била кръгло 76,8 км/ч. Посочва се, че и за двамата водачи не е съществувала техническа
възможност за спиране преди мястото на удара. Според САТЕ застрахованият при ответника
водач е извършил неправилна маневра, а именно преминаване от жълт към червен сигнал на
светофарната уредба и е допуснал ПТП, като не е пропуснал движещия се по пътя с
предимство лек автомобил Фолксваген Туран, по време на който светофарната уредба е била
от зелен към жълт сигнал. Отделно от това се установи, че И. е управлявал и МПС, след
употреба на алкохол, което е установено по безспорен и категоричен начин чрез протокол за
химическа експертиза и измерване извършено чрез Алкотест Дрегер. С оглед изложеното
съдът намира, че по делото се установи наличието на деликт с деликвент водач на МПС,
застрахован при ответника, от което се следва ангажиране и отговорността на
застрахователя за причинените в пряка-причинно следствена връзка от ПТП-то
имуществени вреди на пострадалото лице - ищеца.
Ето защо е неоснователно възражението на ответника и трето лице за неустановен
механизъм на ПТП, както и причините за причиняването им.
Деянието е виновно извършено /по непредпазливост/, доколкото по арг. на чл.45, ал.2 от
ЗЗД е установена оборима презумпция, разместваща доказателствената тежест в лицето на
ответната страна, която не ангажира доказателства, да я опровергае. Такива доказателства не
са представени и за твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, за което
доказателствената тежест е на оспорващата трета страна.
В резултат на настъпилото ПТП на въззивника са причинени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждания на собствения му автомобил – „Фолксваген Туран“, с per. №
***. Поради настъпване на застрахователното събитие, за застрахователя е възникнало
задължение по силата на чл. 386 от КЗ да заплати застрахователно обезщетение в размер,
който не надхвърля застрахователната сума по договора. Размерът на дължимото
обезщетение се определя съобразно правилото на чл. 386, ал. 2 от КЗ по действително
претърпените вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие, освен в случаите
на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. В процесния
казус обаче, по делото няма данни договорът между страните да е сключен при условията на
чл. 387, ал. 1 от КЗ – по договорена застрахователна стойност. Договорената застрахователна
стойност представлява фиксирана парична сума, определена от страните по договора, която
се смята и за стойност на застрахователния интерес при настъпване на застрахователното
събитие и не може да бъде оспорвана от страните /чл. 387, ал. 1 от КЗ/. При договорена
застрахователна стойност не се прилага чл. 386, ал. 2 от КЗ. В застрахователния договор
такива уговорки липсват. Следователно обезщетението се дължи по действителната
стойност на увреденото имущество /при пълна увреда/, като за такава се смята стойността,
срещу която вместо него може да се купи вещ от същия вид и качество към момента на
увреждането, а това е пазарната стойност. Такава е константната практика на Върховния
касационен съд, постановена на основание чл. 290 от ГПК и изразена в Решение №
13
115/9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК, Решение № 209/30.01.2012 г. на
ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК; Решение № 37/23.04.2009 г. на ВКС по т. д. №
667/2008 на І т. о., Решение № 235/27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г. на II т. о.;
Определение № 519/22.08.2017 г. по т. д. № 546/2017 г. на ВКС. Застрахователната сума е
само максималната граница на отговорността на застрахователя, а не сумата, на която следва
да съответства застрахователното обезщетение.
От заключението на изготвената тройна съдебно – автотехническа , която съдът кредитира
като обективна и компетентно изготвена, се установява, че вследствие на застрахователното
събитие – ПТП от 24.09.2021г., лекият автомобил на ищеца е станал негоден за
възстановяване, т. е. налице е тотална щета, като към датата на събитието пазарната му
стойност възлиза на сумата от 5275 лв. Според установената съдебна практика, при тотална
щета от действителната стойност на автомобила към момента на настъпване на
застрахователното събитие следва да се приспадне стойността на запазените части /Решение
№ 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.; Определение № 92 от 20.02.2014 г.
по т. д. № 2662/2013 г. на ВКС; Решение № 165 от 24.10.2013г. на ВКС по т.д.№ 469/2012г., 2
отд., ТК и др./. Вещите лица по приетата тройна САТЕ са установили наличието на запазени
части, описали са вида им и са ги остойностили на 1055 лв. С оглед оспорването на
едноличната експертиза от въззивния съд е допусната тройна такава. Вещите лица по
тройната експертиза са единодушни в заключението си, както по отношение на механизма,
така и на увредените части , данните за тотална щета, както и по отношение стойността на
запазените части. Ето защо тази експертиза следва да се кредитира по делото. Изводите на
трите вещи лица не са оспорени от страните и не се констатира противоречие със събраните
писмени или гласни доказателства.
Когато при тотална щета увреденото имущество има запазени части, от действителната
стойност на вещта следва да се приспадне стойността на запазените части, които съставляват
имуществена облага за ищеца, в противен случай наред с обезщетението, с което ищецът ще
се постави в имущественото състояние преди настъпване на застрахователното събитие, той
би получил и имуществена полза, с което ще се наруши принципа обезщетението да доведе
до изравняване на имущественото състояние в сравнение с това преди увреждането
/Определение № 92 от 20.02.2014 г. по т. д. № 2662/2013 г. на ВКС; определение № 69 от
10.01.2025г. на ВКС по т.д.№ 1786/2024г., ТК, 1 т.о. и др./. Според тройната САТЕ от
увредения автомобил има остатъчни запазени части, които могат да се реализират на
вторичния пазар и които са на стойност 1055 лв. При тотална щета тази сума следва да се
приспадне от пазарната стойност на увредената вещ към датата на деликта. Целта на
приспадането на запазените части от дължимото застрахователно обезщетение при тотална
щета е да не се допусне собственикът на увредения лек автомобил да получи едновременно
както обезщетение от застрахователя в пълен размер, така и стойността на запазените части,
които биха могли да бъдат реализирани на вторичния пазар. Предвид изложеното, съдът
намира, че размерът на застрахователното обезщетение следва да бъде определен съобразно
пазарната стойност на МПС към датата на застрахователното събитие – в размер на 5275 лв.
14
В КЗ или в друг нормативен акт липсва законово основание от дължимата сума да се
приспада стойността на вещта като скрап, а и по делото не е установено ищецът да е
реализирал подобна имуществена облага от автомобила след ПТП, която да подлежи на
приспадане. От дължимото обезщетение следва да се приспадне сумата от 1055 лв.,
представляваща стойността на установените от вещите лица и оценени запазени части,
поради което искът се явява основателен до разликата между горните две суми или в размер
на 4220 лв. Над този размер до пълния претендиран от 5530 лв. искът подлежи на
отхвърляне.
Съгласно чл. 390, ал. 1 от КЗ преди изплащане на обезщетение, определено като тотална
щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България, застрахователят
изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от компетентните
регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в
което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета.
Съдебната практика приема, че изпълнението на административната процедура обуславя
плащането, а не установяването на задължението по съдебен ред. Плащането от
застрахователя може да бъде доброволно /без да е налице съдебно производство/ или в
изпълнение на влязло в сила решение. И в двата случая, изпълнението/неизпълнението на
задължението за дерегистрация и представянето пред застрахователя на доказателства за
това, има значение за началния срок на забавата, но не и за основателността на претенцията
за главницата /застрахователно обезщетение/ - Решение № 59/12.06.2015 г. по т. д. №
1256/2014 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК; Рeшение № 44/02.06.2015 г. на
ВКС по т. д. № 775/2014 г., I т. о. Предприемането на административната процедура е в
правомощията на потребителя на застрахователна услуга и в негова тежест е представянето
на предвидените в закона доказателства с оглед интереса му от поставяне на длъжника в
забава. В настоящия случай ищецът не е ангажирал доказателства дали и кога е представил
на застрахователя удостоверение, издадено от компетентните регистрационни органи за
прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че
прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета.
По делото не са представени доказателства от ищеца за прекратена регистрация на
автомобила и то на основание тотална щета, поради което липсват доказателства, че
ответния застраховател е изпаднал в забава за плащане на застрахователно обезщетение,
поради което искът по чл. 409 от КЗ следва да се отхвърли, а законна лихва се дължи след
представяне на документи за дерегистрация на автомобила поради настъпила "тотална щета"
– Рeшение № 44/02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г., I т. о. на ВКС; Решение № 59 от
12.06.2015г. по т.д.№ 1256/2014г. , ТК, 2 т.о./. неоснователно е искането на ищеца за
присъждане на законна лихва считано от датата на деликта върху спорното вземане. Законна
лихва от деликта се дължи при предявен иск за претендиране на вреди претърпени от
пострадалия пряко от причинителя на вредата, но и при пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на деликвента.
Ето защо обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която главният иск е
15
отхвърлен за сумата над 4220 лв., както и относно началната дата, на която е дължима
законна лихва и такава се присъди от датата, считано от която собственика представи на
застрахователя доказателства за прекратяване на регистрацията на автомобила на основание
тотална щета до окончателното плащане.
При уважаване на главния иск се е сбъднало процесуалното условие за произнасяне на
въззивната инстанция по обратния иск срещу третото лице помагач.
С обратния иск застрахователят упражнява правото си на регрес срещу причинителя на
вредата – ответника А. И., като обосновава правото си на твърдение за управление на
застрахованото при ответника по главния иск МПС с концентрация на алкохол в кръвта –
правно основание чл.500, ал.1, т.1 КЗ.
В разпоредбата на чл. 500 от КЗ е уредено специално регресно право на застрахователя по
задължителна застраховка "гражданска отговорност" на автомобилистите срещу
делинквента, което се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки:
изплатено застрахователно обезщетение, по действително застрахователно правоотношение
"гражданска отговорност" и за настъпил застрахователен риск, за вреди на трети лица на
ПТП причинени вследствие виновно и противоправно поведение на делинквента при
управление на МПС и при наличие на специалните изчерпателно изброени фактически
предпоставки по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5 и ал. 1 изр. 1 хип. 1, ал. 2 изр. хип. 2 от КЗ.
Налице са в кумулативност всички изброени предпоставки за уважаване на обратния иск,
предявено от застрахователя срещу причинителя на вредата при условие, че застрахователя
изпълни решението по главния иск.
Налице е основание за регрес на застрахователя срещу причинителя на вредата при
хипотеза на управление от третото лице помагач и ответник по обратния иск на лек
автомобил след употреба на алкохол над допустимите стойности, в резултат на което на
ищеца като трето на застрахователното правоотношение лице е причинена имуществена
вреда.
Фактът, че към датата на ПТП ответникът по обратния иск И. е управлявал МПС след
употреба на алкохол над допустимите стойности следва да се счете за установен. На първо
място това следва от отразеното в Констативния протокол за ПТП с пострадали лица № 611
от 24.09.2021г. – в частта за информацията на Участник № 1, който е тестван за алкохол с
техническо средство Дрегер, който е отчело 0,84 промила и е издаден талон № 140740 за
изследване.
Съгласно съдебната практика /решение 24 от 10.03.2011 г. по т. д. 444/10 г., I ТО решение
№ 73 от 22.06.2011 г. по т. д. 423/11 г., ВКС, I ТО; решение № 71 от 16.08.2017 г. по т. д.
60343/16 г., ВКС, II ГО; Решение № 66 от 05.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1972/2021 г., IV г.
о., ГК; решение № 227 от 12.02.2014 г. по т. д. № 769/2012 г. на I т. о., и мн.др./ протоколът за
пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният
свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са
16
се осъществили така, както е отразено в този документ. Така даденото общо тълкуване е
доразвито в практиката на ВКС с решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., I т.
о., в което е разграничена доказателствената сила на протокола за ПТП в зависимост от
неговия вид - дали е издаден от органите на полицията при задължително посещение на
мястото на ПТП в случаите, очертани в чл. 125 ЗДвП, /т. нар. "констативен протокол за ПТП"
- при смърт или нараняване на човек и "протокол за ПТП" при материални щети - чл. 6 и чл.
7 от наредбата/ или е съставен по чл. 9 от Наредба № I-167 от 24.10.2002 г. за условията и
реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и
Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с
МПС, без посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на МВР, само въз
основа на данните, посочени от участника в ПТП в подаденото от него в седмодневен срок
от настъпване на събитието писмено заявление, при условие, че компетентната служба на
МВР е уведомена за произшествието в срок от 24 часа от настъпването му. Даденото
тълкуване е, че протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се
ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП.
Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има
доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието
изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, претендиращ
обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП,
поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не
удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им
изисква специални познания, които съдът не притежава. С оглед на така даденото
разрешение в практиката в случая отразеното в процесния КП за ПТП № 611 от 24.09.2021г.
с пострадали лица е съставен от длъжностно лице, в кръга на служебните му задължения,
при извършено посещение на място и в частта, в която е отразено от полицейския служител,
че на водача И. е направен текст с Алкотест ДРегер и какъв е отчетения резултат, следва да
се счете, че КП има характер на официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва
с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти относно констатацията за отчетено
количество алкохол в кръвта на този водач към датата на ПТП.
Резултатът от техническото средство е потвърден и от химическа експертиза, според която
от иззетата проба е отчетен 0,93 промила алкохол в кръвта на И.. Срещу този водач е
издадено и Наказателно постановление № 21-********** от 09.12.2021г. за извършено
административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Върху НП има данни, че е връчен
лично на ответника по ОИ, като липсват доказателства, че е бил обжалва. Ето защо следва
да се приеме за установен фактът, че НП е влязло в сила. В тежест на ответната страна е да
представи доказателства, че НП е било обжалвано, респ.отменено. За ищеца по този иск е
достатъчно да представи такова НП с данни, че е връчено на адресата. Фактът, че НП е
обжалвано / не е влязло в сила/ или е отменено е отрицателен факт за ищеца, поради което
съгласно чл.154 ГПК следва да се представят доказателства за това от ответника, а
17
последният дори не е навел такива твърдения. Такива доказателства липсват, поради което
следва да се счете за установен и фактът, че за управление на МПС с алкохол над
допустимите стойности на водача И. за процесното ПТП е наложено и административно
наказание с влязло в сила НП.
По изложените мотиви обратния иск, предявен при условие от уважаване на главния иск,
следва да се уважи до размера, до който се уважава и главния иск.
По разноските:
С оглед изхода от спора на страните се дължат разноски – на ищеца, съобразно уважената
част по главния иск пред двете инстанции /чл.78 ал.1 ГПК/, а на ответника по този иск –
съобразно отхвърлената част /чл.78, ал.3 ГПК/, също за двете инстанции. Горното правило е
относимо и за разноските, които третото лице – помагач претендира, но такива му се дължат
само в качеството на ответник по предявения срещу него обратен иск – арг. чл.78, ал.10
ГПК.
Пред първата инстанция ищецът е направил общо разноски в размер на 1891,20 лв.
Съразмерно с уважената част от иска пред първата инстанция на ищеца се дължат разноски
от 1443,19 лв., а съразмерно на отхвърлената част на ответника по главния иск от ищеца се
дължат разноски от 165,82 лв. /при направени от ответния застраховател пред РС разноски
по този иск от общо 700 лв. – 100 лв. възнаграждение за юрисконсулт по този иск съгласно
чл.25, ал.1 НЗПП и половината от общо внесените разноски от 1200 лв. за САТЕ/. С
решението ищецът е осъден да заплати на застрахователя разноски пред РС от 1200 лв.,
поради което в тази част съдебният акт следва да се отмени за сумата до 165,82 лв.
По главния иск пред въззивната инстанция на жалбоподателя съобразно уважената част
спрямо направените разноски от общо 3103,80 лв. /110,60 лв. за д.т., 850 лв. за
адв.възнаграждение и 2143,20 лв. за тройна САТЕ/ се дължи сумата от 2368,54 лв., а на
ввззиваемата страна по главния иск разноски пред въззивната инстанция не се дължат, тъй
като такива до преклузивния срок – приключване на устните състезания не са поискани и не
са представени доказателства, че са направени по основание и размер.
По обратния иск – ищецът е направил разноски пред първата инстанция общо от 921,20
лв. /221,20 лв. за държавна такса, половината от разноските за експертиза /600 лв./ и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение по този иск /общо 200 лв. по двата иска/– чл.25, ал.1
НЗПП/. От тях съразмерно на уважената част ответника по обратния иск дължи на ищеца по
отзи иск сумата от 702,98 лв., а съобразно отхвърлената част на ответника по обратния иск
псе дължи сумата от 202,207 лв. разноски пред първата инстанция.
Пред въззивната инстанция разноски по обратния иск е поискали доказал, че е направил
само ответника /850 лв. за адв.възнаграждение/, поради което на тази страна от ищеца по ОИ
се дължат разноски съобразно отхвърлената част от 201,36 лв.
Страните не са направили изявления за прихващане, поради което съдът не дължи
служебно произнасяне по този въпрос.
18
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 41/21.01.2025г., постановено по гр.д.№ 2178/2022г. по описа на РС
Благоевград, в частта, с която предявеният от Д. И. П. против ЗАД „ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД иск е отхвърлен за сумата до 4220 лв., в частта относно началната дата на
законната лихва и в частта за разноските за сумата над 165,82 лева и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, п.к. 1172, р-н Изгрев, ж.к. „Дианабад“, бул./ул. Г. М. Д. № 1,
представлявано заедно от поне двама изпълнителни директори Б.Г. И., Р.В.М. и Ж. С. К. да
заплати на Д. И. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес област *** сумата от 4220 /четири
хиляди двеста и двадесет/ лв., представляваща на основание чл.432, ал.1 КЗ неизплатено
застрахователно обезщетение за настъпила на 24.09.2021г. „тотална щета“ на лек автомобил
Фолксваген Тоуран, с рег. № **, в резултат на застрахователно събитие - ПТП, настъпило на
24.09.2021г., около 23:25 часа, в гр. Благоевград, на кръстовището, регулирано с работеща
светофарна уредба, образувано от улиците „Иван Михайлов“ и бул. „Св. Д. Солунски“,
причинено по вина на ППС, с рег. № ***, марка Мерцедес ЦЛК 320“, с водач А. И. Д.,
застрахован по договор за гражданска отговорност № BG/30/120003417106 при
"Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, със срок на
валидност на застрахователната полица от 10:49 на 14.12.2020г. до 23:59 часа на 14.12.2021г.,
ведно със законната лихва върху горната сума от датата на представяне пред ответника на
доказателства за дерегистрация на застрахования автомобил на основание настъпила
„тотална щета“.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, п.к. 1172, р-н Изгрев, ж.к. „Дианабад“, бул./ул. Г. М. Д. № 1,
представлявано заедно от поне двама изпълнителни директори Б.Г. И., Р.В.М. и Ж. С. К. да
заплати на Д. И. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес област *** сумата от 1443,19
/хиляда четиристотин четиридесет и три лева и деветнадесет стотинки/ лв., разноски,
направени пред първата инстанция и сумата от 2 368,54 /две хиляди триста шестдесет и осем
лева и петдесет и четири стотинки/ разноски, направени пред въззивната инстанция,
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА А. Д. И., с ЕГН **********, с адрес за призоваване : с. Дебочица, общ.
Благоевград, да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1172, р-н Изгрев, ж.к. „Дианабад“, бул./ул. Г.
М. Д. № 1, представлявано заедно от поне двама изпълнителни директори Б.Г. И., Р.В.М. и
Ж. С. К. сумата от 4220 /четири хиляди двеста и двадесет/ лв., на основание чл. 500, ал.1, т.1
КЗ и сумата от 702,98 /седемстотин и два лева и деветдесет и осем стотинки/ лв. разноски
пред първата инстанция, съобразно уважената част от иска, при условие, че ЗАД „ДаллБогг:
19
Живот и Здраве" АД, ЕИК ********* изпълни постановеното срещу него осъдително
решение по първоначалния иск, като до пълния предявен размер ОТХВЪРЛЯ обратния иск,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, п.к. 1172, р-н Изгрев, ж.к. „Дианабад“, бул./ул. Г. М. Д. № 1,
представлявано заедно от поне двама изпълнителни директори Б.Г. И., Р.В.М. и Ж. С. К. да
заплати на А. Д. И., с ЕГН **********, с адрес за призоваване : с. Дебочица, общ.
Благоевград сумата от 202,07 /двеста и два лева и седем стотинки/ лв. разноски пред първата
инстанция и сумата от 201,36 /двеста и един лева и тридесет и шест стотинки/ лв., разноски
пред въззивна инстанция, съобразно с отхвърлената част на обратния иск.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 41/21.01.2025г., постановено по гр.д.№ 2178/2022г. по описа
на РС Благоевград, в останалата обжалвана част.
Решението по главния иск е постановено с участието на трето лице помагач на ответника
А. Д. И., с ЕГН **********.
Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба в 1- месечен срок от
връчване на препис на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20