№ 594
гр. Сливен, 24.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно частно
гражданско дело № 20222200500450 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Образувана е по частна жалба на С. М. С. против определение № 2499/28.09.2022г. по
гр. дело № 20212230105211 по описа за 2021 година на Районен съд Сливен, с което е
осъден на основание чл.78, ал.4 ГПК С. М. С., ЕГН: ********** от гр.Сливен, ********** да
заплати на Т. М. И., ЕГН: ********** от гр.Сливен, ***********, сума в размер на 300 лв.
/триста лева/, деловодни разноски и е осъден на основание чл.78, ал.4 ГПК С. М. С., ЕГН:
********** от гр.Сливен, ********** да заплати на С. И. И.,ЕГН: ********** от гр.Сливен,
***********, сума в размер на 500 лв. /петстотин лева/, деловодни разноски.
В жалбата се поддържа, че постановеното определение противоречи на материалния закон и
са нарушени процесуалните норми. Поддържа се, че по делото е постановено разпореждане
от № 5343/27.05.2022г., с което производството по делото е прекратено и е върната искова
молба на С. М. С. против Т. М. И. и С. И. И., поради неотстраняване в срок на нередовности
в исковата молба. Развиват се съображения, че след като това разпореждане е влязло в сила
то съдът няма право да постановява актове по делото. От друга страна се поддържа, че по
делото пълномощникът на страните не е осъществявал реално процесуално
представителство. Поради това се иска отмяна на обжалваното определение.
В писмено становище пълномощникът на насрещните страни развива съображения за
неоснователност на подадената жалба. Поддържа, че са били изготвени отговори на
исковата молба, а разпореждането за прекратяване на делото не им е било връчено, като за
това узнали след справка и депозирали искане за присъждане на разноски.
От фактическа страна е безспорно, че с Разпореждане № 5343/27.05.2022г. производството
по делото е прекратено и е върната искова молба на С. М. С.. С разпореждането си съдът е
пропуснал да се произнесе по разноските. Разпореждането е влязло в законна сила на
1
08.06.2022г. По делото са депозирани отговори от двамата ответници, чрез упълномощен
процесуален представител адвокат. С отговора на исковата молба на ответницата Т. М. И. е
представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, от което е видно, че е
заплатила в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Съответно ответникът С.
И. И. с отговора на исковата молба е представил пълномощно и договор за правна защита и
съдействие, от което е видно, че е заплатила в брой адвокатско възнаграждение в размер на
500 лв. Пълномощникът на двамата ответници депозирал молби от 18.08.2022г. и от
14.09.2022г. с настояване да бъдат присъдени сторените от ответниците деловодни разноски
по делото.
Нормата на чл.81 ГПК предвижда, че във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски. Съобразно чл.78, ал.4
ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. В конкретния случай
двамата ответници са ангажирали адвокат-пълномощник, който депозирал от тяхно име
отговори на исковата молба и съответно са заплатили адвокатски хонорари. Отговорите
подробно обосновават тезата на ответниците по допустимостта и основателността на
предявения иск, обсъждат се различните хипотези за това, тъй като исковата молба е неясна
и не се установява по безспорен начин от какво произтича претенцията. Така е налице
професионално осъществена правна защита в предвидения от ГПК срок. Доказано е, че за
това са заплатени адвокатските възнаграждения, които са към минималните размери. Поради
това и ищецът е следвало да заплати сторените от ответниците разноски, които им се дължат
поради прекратяване на производството т.е. поради предизвикания от ищеца спор. В
случаите, когато производството по делото е прекратено след връчване на исковата молба на
ответника, то искането му за присъждане на разноски може да бъде направено от него с
допълнителна молба по реда на чл.248 от ГПК, като това е именно процесуалния ред за
упражняване на правото по чл.78, ал.4 от ГПК в тези хипотези на прекратяване на
производството. Този ред в случая е спазен, поради което определението е правилно и
законосъобразно.
Ръководен от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С. М. С. против определение №
2499/28.09.2022г. по гр. дело № 20212230105211 по описа за 2021 година на Районен съд
Сливен.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2499/28.09.2022г. по гр. дело № 20212230105211 по описа
за 2021 година на Районен съд Сливен.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3