Р Е Ш Е Н И
Е
08.04. 2020 г. гр. Пазарджик
Пазарджишкият районен съд, 16-ти граждански състав, в открито заседание на двадесет и осми февруари 2020 г., в състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
при
секретаря: ИВАНКА ПАНЧЕВА
разгледа
гражданско дело № 4430/2019 г. по описа на съда.
Производството е образувано по иск, предявен от
„Никан лайн груп“ ООД – гр. Пловдив срещу С.Д.Г. ***, за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата по издаден изпълнителен лист
поради причини, настъпили след издаването му.
В исковата молба се твърди, че в полза на
ответника срещу ищеца има издаден изпълнителен лист за общо 2430,87 лв.,
представляващи трудово възнаграждение, вземането по който е погасено по давност
според ищеца, тъй като давността за вземането е тригодишна, а предходното
образувано изпълнително производство е прекратено на 17.12.2016 г. поради
перемпция – давността е започнала да тече на 17.12.2014 г., когато е предприето
последното изпълнително действие, и е изтекла на 17.12.2017 г. В същото време
през 2019 г. взискателят се е присъединил към друго образувано изпълнително
производство пред друг съдебен изпълнител, по което са предприети действия за
събиране и на неговото вземане.
Поискано е спиране на изпълнението като
обезпечителна мярка. Искането е оставено без уважение от съда.
Представени са писмени доказателства. Иска се да
бъдат изискани копия от изп. дело 1474/2014 г. на ЧСИ м.а., прекратено поради
перемпция.
Ответникът е представил отговор, с който оспорва
иска, като твърди, че по изпълнителното дело са били извършвани и други
изпълнителни действия след 1914 г., като налагане на запор или посочване на
банкова сметка, ***, новата давност тече от изтичането на двете години, а не от
последното изпълнително действие, а освен това прекратяването не става
автоматично, а с постановление на съдебния изпълнител.
Искът е с правно основание чл. 439 от ГПК.
В
съдебно заседание ищецът не изпраща представител, ответникът се представлява от
адвокат – пълномощник и поддържа изложеното в отговора.
От
представените по делото писмени доказателства - копия от материалите по
изпълнително дело № 20148840401474 на ЧСИ м.а. - се установява, че наистина
между налагането на запори на банкови сметки от м. декември 2014 г. и новото
налагане на запори на банкови сметки от м. ноември 2017 г. по изпълнителното
дело няма извършвани изпълнителни действия или направени искания за такива
действия. Няма и постановление за прекратяване на изпълнителното производство
въпреки нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а действия по изпълнителното
производство се извършват и до момента - например през 2018 г. е била насрочена
публична продан на недвижим имот.
Както
признава в исковата молба самият ищец и сам представя доказателства за това,
ответникът е присъединен взискател по друго изпълнително дело, образувано пред
частен съдебен изпълнител М.С. -Ц. с район на действие този на Пловдивския
окръжен съд. Присъединяването му е извършено с постановление на съдебния
изпълнител от 11.05.2018 г. По това производство също се извършват изпълнителни
действия, а през м. септември 2019 г. е била насрочена публична продан на друг
недвижим имот, чието спиране ищецът е поискал като обезпечителна мярка по настоящото
дело (искането не е уважено от съда).
Видно
от текста на изпълнителния лист, в него е допусната очевидна фактическа грешка
– споменато е вземане за м. януари 2010 г., без да се сочи размерът му. Текстът
на изпълнителния лист гласи: „трудово възнаграждение за м. ХІ.2009 г. в размер
662,94 лв., за м. ХІІ.2009 г. в размер 694,21 лв. и за м. януари 2010 г., ведно
със законната лихва върху всяка една от сумите...“. Същата грешка се съдържа в
диспозитива на решението по гр. дело 1493/2011 г. на Пазарджишкия районен съд.
От мотивите на решението, служебно известно на съда и известно и на страните,
се вижда, че дължимата за м. януари 2010 г. сума е в размер 361,96 лв. В същото
време в исковата молба е посочена обща цена на иска от 2430,87 лв. Тази сума е
получена като сбор от всички суми по изпълнителния лист – две главници, три
мораторни лихви и разноски, към които е добавена още веднъж сумата 694,21 лв.,
т.е. ищецът очевидно е сметнал, че размерът на дължимото възнаграждение за м.
януари 2010 г. е 694,21 лв., равно на предхождащото го в изпълнителния лист
възнаграждение за м. декември 2009 г., и го е добавил към сумите по
изпълнителния лист.
В
съобщенията, изпращани до длъжника по изпълнителното дело (ищеца) размерът на
главницата е посочен като 1357,15 лв., т.е. като сбор от сумите 662,94 лв. и
694,21 лв.
При
така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Погасителната
давност за вземания, установени с решение на съда, е 5-годишна съобразно чл.
117, ал. 2 от ЗЗД, без оглед на характера на вземането и срока на давността
преди съдебното му установяване. Установено с решение е и процесното вземане.
Затова дори да се приеме, че поради прекратяване на изпълнителното производство
по право с изтичането на двегодишния срок от декември 2014 до декември 2016 г.
запорите от 2017 г. не са надлежно извършени и не пораждат действие,
започналата да тече през 2014 г. (съобразно даденото разрешение с ТР 2/2013 г.)
5-годишна, а не 3-годишна давност не е изтекла към 2018 г., когато ответникът
се е присъединил като взискател за процесното вземане по друго изпълнително
дело. По това дело след присъединяването му на свой ред са извършвани
изпълнителни действия, вкл. продан от септември 2019 г., които прекъсват
давността за вземането. Затова както към момента на предявяването на иска, така
и към настоящия момент тя не е изтекла.
Следва
да се отговори и на въпросите дали настоящият предявен иск се отнася и за
главницата на трудовото възнаграждение за м. януари 2010 г. и в случай че
отговорът е положителен – дали за тази сума давността също е прекъсвана с
изпълнителни действия, при положение, че съдебният изпълнител не е прибавил
нейния размер към другите две главници в съобщенията за доброволно изпълнение,
запорните съобщения, обявите за публична продан и пр.
След
като ищецът е включил в общата цена на иска допълнително сумата 694,21 лв.,
явно е, че той е имал предвид главницата за януари 2010 г. и волята му е да
обхване и нея от предявения иск. Затова искът следва да се счита предявен и за
тази сума, в точния и размер 361,96 лв., независимо от неточно посочената обща
цена на иска.
Давността
също следва да се счита прекъсвана и за тази сума. Явно е, че волята както на
взискателя С.Г., така и на съдебния изпълнител е била изпълнителните действия
да се отнасят и за нея, независимо, че очевидната фактическа грешка в
изпълнителния лист не е била забелязана от тях.
Искът
е неоснователен изцяло и следва да се отхвърли с присъждане на разноските на
ответника.
По
изложените съображения съдът
РЕШИ:
Отхвърля
иска на "Никан лайн груп" ООД - гр. Пловдив, ЕИК *********, срещу С.Д.Г.,
ЕГН **********,***, за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника поради погасяване по давност заплащането на задължението по
изпълнителен лист от 29.10.2012 г., издаден по гр. дело 1493/2011 г. на
Пазарджишкия районен съд, представляващо трудово възнаграждение за м. ХІ.2009
г. в размер 662,94 лв., за м. ХІІ.2009 г. в размер 694,21 лв. и за м. януари
2010 г. в размер 361,96 лв., ведно със законната лихва върху всяка една от
сумите, считано от 07.04.2011 г. до окончателното им изплащане, както и
мораторна лихва върху главниците съответно в размер 92,75 лв., 90,86 лв. и
45,90 лв. и деловодни разноски в размер 150 лв.
Осъжда
"Никан лайн груп" ЕООД – гр. София да заплати на С.Д.Г. разноски за
адвокатско възнаграждение по делото в размер 600 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок, считано
от връчването му.
СЪДИЯ: