Р Е
Ш Е Н
И Е № 93
гр. Стара Загора 11.03.2020г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, VІII състав, в
публично съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при
секретар: НИКОЛИНА НИКОЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело №975 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл. 215,
ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на „Табак Груп“ ООД,
гр.Стара Загора, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Стара
Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ №106, ап. 23, представлявано от управителя си
– с.г., подадена чрез процесуалния представител – адв. Я.П., против заповед
№10-00-2769 от 04.12.2019г. на Кмета на Община Стара Загора. В жалбата се
развиват съображения за незаконосъобразност и необоснованост на издадената
заповед, изразяващи се в неспазване от страна на административния орган на
относимото в случая материално законодателство. Твърди се, че кафе-автоматът не
е разположен във визирания недвижим имот – последният е собственост на „Главно
управление Строителство и Възстановяване“ ЕАД, гр.София /“ГУСВ“ ЕАД/, а е
прикрепен към друга сграда /магазин/, собственост на жалбоподателя. Твърди се
също, че между преместваемия обект и повърхността на недвижимия имот има
разстояние, което идва да покаже, че автоматът реално не е разположен в имота. Излагат
се и съображения, че за разполагането на такъв тип преместваеми обекти върху
недвижими имоти – държавна или общинска собственост не е необходимо наличието
на разрешение, а само одобрение от главния архитект на общината. Моли се съдът
да отмени оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв.И.Ч., който поддържа изцяло депозираната жалба и отправя
искане за отмяна на постановения административен акт.
Ответникът – Кмет на Община Стара Загора,
представляван от старши юрисконсулт Ж., оспорва жалбата на „Табак Груп“ ООД,
гр.Стара Загора, като излага съображения относно законосъобразността и
правилността на оспорената заповед. Моли съда да отхвърли жалбата. Отправя
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя списък на
разноските.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по
административно-правния спор:
Административното производство пред
Община Стара Загора е инициирано по писмен сигнал от 29.08.2019г. на
представителите на етажната собственост, намираща се на адрес гр. Стара Загора,
ул. „12-ти пехотен полк“ №5, вх. „Г“, „Д“, съдържащ твърдения за нарушения,
свързани с отклонения от нормативно въведените строителни правила и
разрешителни режими по отношение на основния търговски обект, собственост на „Табак
Груп“ ООД, гр.Стара Загора, както и на преместваемия обект – кафе–автомат,
прикрепен към основния търговски обект. С оглед така подадения сигнал, на
16.09.2019г., комисия от длъжностни лица при Община Стара Загора е извършила
проверка на място в УПИ IV от кв. 654 по
плана на гр.Стара Загора, представляващ поземлен имот с идентификатор
688550.514.54 по кадастрална карта, находящ се на административен адрес гр.Стара
Загора, ул.„12-ти пехотен полк“ №5. В хода на проверката, констатациите от
която са обективирани в констативен протокол от 16.09.2019 г., е установено, че
пред обект „магазин за хранителни стоки, собственост на „Табак Груп“ ООД, гр.
Стара Загора е разположена кафемашина, за което не е представено съгласие от
„ГУСВ“ ЕАД – собственик на терена, както и одобрена схема или разрешение за
поставяне. Чрез констативния протокол, комисията е дала срок на собственика на
преместваемия обект да премахне въпросния автомат, като в противен случай ще се
пристъпи към процедура по чл. 57а от ЗУТ. Освен описаното, в протокола са
установени и други нарушения, като за същите са взети решения и са дадени
указания и срокове за изпълнение на собственика на сградата. Констативният
протокол е връчен лично на управителя на „Табак Груп“ ООД, гр.Стара Загора – с.г.
на 24.09.2019г.
На 14.10.2019г. длъжностни лица по
смисъла на чл.223, ал.2 от ЗУТ са извършили проверка на обект „кафе-автомат“,
находящ се на административен адрес гр.Стара Загора, ул. „12-ти пехотен полк“
№5. Установено е и е описано в Констативен акт по смисъла на чл.57а, ал.2 от ЗУТ, че собственик на кафе-автомата е визираното вече по-горе търговско
дружество, представлявано от с.г., който е и собственик на непосредствено
съществуващия магазин за хранителни стоки. Установено е също, че имотът на
който е разположен преместваемия обект е собственост на „ГУСВ“ ЕАД, гр.София,
съгласно Акт за частна държавна собственост №44/15.07.2004г. Длъжностните лица
са констатирали, че временният, преместваем обект – „кафе-автомат“ е поставен
без издадено разрешение за поставяне от Община Стара Загора, като са
квалифицирали последното, като нарушение на чл.56 от ЗУТ и са указали, че
съставеният Констативен акт е основание за започване на производство по реда на
чл.57а от ЗУТ – премахване на преместваемия обект. Съобразно представените по
делото с административната преписка писмени доказателства е следно, че с писмо
изх. №10-11-12301 от 24.10.2019г. на я.к.- ВрИД кмет на Община Стара Загора до
жалбоподателя е изпратена писмена покана за явяване и връчване на Констативния
акт. Пак съобразно наличните доказателства и отбелязаното в оспорената
понастоящем заповед, е видно, че е извършено последващо уведомяване за
съставянето на цитирания акт, чрез регламентирана процедура по залепяне на
писмено съобщение на преместваемия обект, осъществена на 30.10.2019г.
С
оглед развилото се административно производство на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА и чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ във връзка с чл.276 и сл. от АПК е издадена и
процесната заповед на Кмета на Община Стара Загора за започнато производство по
принудително премахване на временен премествам обект – кафе-автомат. Със
заповедта е определен срок за доброволно премахване на обекта, като е указано,
че при липса на доброволно изпълнение ще се пристъпи към действия по
принудително такова, което ще се извърши от нарочно определена за това комисия,
членовете на която посочени в заповедта. Последната е връчена лично на управителя
на „Табак Груп“ ООД, гр. Стара Загора – с.г. на 17.12.2019г.
Във връзка с предварителното изпълнение
на административния акт и с оглед отправеното чрез жалбата нарочно искане за
неговото спиране от съда, е постановено определение №594 от 27.12.2019г. по
адм. д. № 975/2019 г., по описа на АС-Стара Загора, с което определение
искането на жалбоподателя е оставено без уважение, като в настоящото съдебно
производство следва да бъде разгледан по същество единствено повдигнатия правен
спор за липсата на законосъобразност на заповед №10-00-2769 от 04.12.2019г., на
кмета на Община Стара Загора.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Заинтересовани
страни в производството по оспорване на заповедта за премахване на незаконно поставен
временен преместваем обект по чл.57а, ал.1 от ЗУТ са
адресатите й, тъй като спрямо тях се създават задължения, рефлектиращи пряко
върху правната им сфера. В този смисъл, в разглеждания случай с оспорената
заповед се създават задължения спрямо жалбоподателя „Табак Груп“ ООД,
гр.Стара Загора. Той е участник в
административното производство по издаване на заповедта и спрямо него възникват
разпоредените с акта задължения. Други заинтересовани лица няма, тъй като
задължението за премахване, разпоредено със заповедта, е по отношение на
вписания в нея адресат – собственик на преместваемия обект. Поради последното,
разглежданата жалба се явява допустима, като подадена от страна с доказана
активна легитимация, като същата е подадена и в законоустановения за това
14-дневен срок от съобщаването й. Жалбата е подадена и срещу пасивно
легитимирана страна - кмета на Община Стара Загора, който се явява и съответния
материално компетентен административен орган – издател на обжалвания акт. С
оглед разпоредбата на чл. 215 от ЗУТ повдигнатият правен спор е и подведомствен
и местно подсъден на АС-Стара Загора.
Разгледана по същество жалбата на „Табак
Груп“ ООД, гр.Стара Загора е неоснователна.
Обжалваната
заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за
това административен орган. Съгласно чл.57а, ал.3 от ЗУТ това е
кметът на общината. Заповедта е мотивирана, като в мотивите органът е посочил
фактическите основания за издаването й – наличие на поставен без съответното
правно основание за това – разрешение от Община Стара Загора, преместваем обект
– кафе-автомат, разположен в УПИ IV от
кв.654 по плана на гр.Стара Загора, представляващ поземлен имот с идентификатор
688550.514.54 по кадастрална карта, находящ се на административен адрес гр.Стара
Загора, ул. „12-ти пехотен полк“ №5, последният собственост на „ГУСВ“ ЕАД, гр.София,
съгласно Акт за частна държавна собственост №44/15.07.2004 г. Посочено е и правното основание за издаването на
заповедта – разпоредбата на чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. При издаване на
оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, като за започналото производство по смисъла на чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ, собственикът на преместваемия обект е уведомен с констативен протокол от
извършената на 16.09.2019г. проверка на място. Настоящият съдебен състав
приема, а и същото не се оспорва от жалбоподателя, че по отношение на последния
е дадена възможност да участва в развилото се производство, като правото му на
защита не е било ограничено. Неспазеният в случая срок по чл.57а, ал.3
от ЗУТ, служебно констатиран от съда, не представлява самостоятелно основание за отмяна на заповедта, тъй като срокът не
е преклузивен и с изтичането му не се погасява правото на органа да издаде
заповедта. Не съставлява самостоятелно основание за отмяна на акта и обстоятелството,
че уведомяването за съставения Констативен акт е извършено посредством
съобщение чрез залепване, въпреки факта, че административният орган, на комуто
е бил известен адреса на собственика на обекта, е направил еднократен опит да
му го връчи лично – видно от приложеното към административната преписка
уведомително писмо. Следва да се отчете, че жалбоподателят вече е бил уведомен
за инициираното производство чрез връчването на констативния протокол от
16.09.2019г., в който изрично е предписано премахването на преместваемия обект,
като за това е даден и разумен, според съда срок.
Оспорената
заповед е и материално законосъобразна, предвид следните съображения:
От
представените по делото доказателства (в частност писмо с №ДС-428/20.09.2019 г.
на Областен управител на Област Стара Загора) безспорно се установява, че поземленият имот в
УПИ IV
от кв.654 по плана на гр.Стара Загора с
идентификатор 688550.514.54 е актуван с Акт за държавна собственост (частна)
№3618 от 02.07.2004г. в управление на Държавно предприятие „Строителство и
възстановяване“, гр.София, правоприемник на което е „ГУСВ“ ЕАД, гр.София, чиито
едноличен собственик на капитала е държавата, чрез МРРБ. Следва да се отбележи,
че „ГУСВ“ ЕАД, гр.София е юридическо лице, търговско дружество, създадено чрез
преобразуване на ДП „Строителство и възстановяване“ на основание параграф 2 от
заключителните разпоредби от Закона за изменение на Закона за преобразуването
на Строителните войски, Войските на Министерство на транспорта и Войските на
Комитета на пощите и далекосъобщенията (ДВ.бр.34/2011г.) . Капиталът на
дружеството е формиран от непарична вноска, представляваща стойността на
правото на собственост върху имоти – частна държавна собственост. С оглед
разпоредбите на относимото в случая законодателство в т. ч и ЗДС и ППЗДС, се
следва, че един от правните ефекти при преобразуването на държавните
предприятия в търговски дружества, какъвто е и настоящия случай, е свързан с
осъществяване на особен фактически
състав за прехвърляне на
вещни права върху недвижими имоти, държавна собственост, който е и един
деривативен способ за придобиване на вещни права от новообразуваното еднолично акционерно
дружество. От последното и съобразно фактите по делото е видно, че включеното в
капитала на дружеството и приобщено към балансовата му стойност право върху
недвижимия имот, определя „ГУСВ“ ЕАД, като собственик на същия този имот, след
извършеното преобразуване на ДП.
Съдът намира, че процесният преместваем обект, собственост на „Табак Груп“ ООД, гр. Стара Загора – кафе-автомат, притежава всички характеристики на „преместваем” по
смисъла на чл.56, ал.1, т.2 от ЗУТ – урбанистичен елемент, монтиран върху
поземлен имот, предназначен да обслужва магазин за хранителни стоки, както и
преминаващите покрай него и живущи граждани. В
конкретния случай се касае до преместваем обект, поставянето на който е под
разрешителен режим, съгласно нормата на чл.56, ал.2
от ЗУТ. В цитираната разпоредба законодателят изрично е предвидил за
преместваемите обекти да се издава разрешение за поставяне по ред, установен с
наредба на общинския съвет – в случая това е „Наредба за реда и условията за
издаване на разрешения за поставянето на временни, преместваеми съоръжения и
елементи на градското обзавеждане“ /наредбата/, приета от Общински съвет, гр.Стара
Загора и действаща към момента на установяване на нарушението. Съгласно
разпоредбите на наредбата, конкретният кафе-автомат попада в категорията на
преместваемите, стационарни, самостоятелни търговски обекти, за поставянето на
които важат разрешителните правила на Раздел III от наредбата, наименован „Изисквания за издаване на
разрешение за ползване на общински терен за разполагане на преместваеми обекти“.
От систематичния и граматически прочит на разпоредбите на този раздел,
съпоставени с тази на чл.56, ал.2, която реално „обслужват“, се достига до
единствения възможен правен извод, а именно: че независимо от вида на обекта,
предназначението му, вида и собственика на имота, върху който е поставен
обекта, във всички случаи положителна предпоставка за експлоатирането на
обекта, и то на годно правно основание, е издаването на нарочно разрешение от
компетентния административен орган. Това е и основния смисъл на разпоредбата на
чл.56, ал.2 от ЗУТ, която указва, че подобно разрешение е необходимо, а
неговото издаване е въз основа на схема и проектна документация, одобрени от
главния архитект на общината. Последното е възпроизведено и в нормите на
наредбата на Общински съвет, гр. Стара Загора, като разрешенията се дават въз
основа на одобрени схеми на местата за разполагане на временните обекти. Именно
тези схеми се одобряват от главния архитект на общината, като така одобрените
схеми служат за издаване на разрешително. Противно тълкуване на разпоредбите е
неприемливо и противоречи на законодателната воля. Още повече, че одобрените и
публикувани схеми не могат да послужат и заместят издаването на индивидуален
акт, който да определя правата и задълженията на собствениците на обекти. В
този смисъл твърдението на жалбоподателите, че „когато се касае за общинска или
държавна собственост“, поставянето на обектите не се предшества от издаването
на разрешение се явява неоснователно и не намира правна опора. В случая обектът е
разположен без разрешение за поставяне, което само по себе си представлява
отрицателен факт, който не е оборен от жалбоподателя
в производството.
По
отношение наведените в жалбата съображения, досежно физическото разположение на
кафе-автомата, а именно, че между преместваемия обект и повърхността на
недвижимия имот има разстояние, следва да се отбележи, че същите се явяват
неоснователни. Съдът намира, че във всички случаи е налице ползване на терен,
не само когато се разполагат обекти, прикрепени към земята, но и когато се
използва пространството над земната повърхност в такива имоти, тъй като по този
начин, така или иначе се препятства използването на земната повърхност под тях.
В случая това пространство е заето от кафе-автомат. Доколкото все пак съдът
дължи да изложи мотиви по всички наведени възражения е необходимо да се
отбележи, че видът на собствеността, върху която е разположен обекта /аспект от
правния спор, коментиран по-горе/ е ирелевантно обстоятелство за правния спор.
От съдържанието на нормата на чл.56, ал.2 от ЗУТ, възпроизведена и в
приложимата общинска наредба, става ясно, че разрешение за поставяне се издава
за преместваеми обекти, поставени във всички недвижими имоти в т.ч. и в имотите
частна собственост, а не само в държавни и общински имоти, като основният акцент
тук е и все пак предназначението на обекта, а именно: търговски обект.
Изложеното мотивира съда да приеме, че след като преместваемият
обект е разположен без издадено разрешение, е осъществена хипотезата на чл.57а,
ал. 1, т. 1 от ЗУТ и Кметът на Община Стара Загора е издал един законосъобразен
административен акт, при правилно приложение на материалния закон, поради което
жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и своевременно
направеното искане за присъждане на сторените по делото разноски от страна на
ответника, представляващи такива за юрисконсултско възнаграждение, съдът счита,
че в тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени разноски в размер на
100.00 лева.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 172, ал. 2, предл. последно, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Табак Груп“ ООД,
гр. Стара Загора, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ №106, ап. 23, представлявано от управителя си
– с.г., против Заповед №10-00-2769 от 04.12.2019г. на Кмета на Община Стара
Загора.
ОСЪЖДА
„Табак
Груп“ ООД, гр. Стара Загора, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ №106, ап. 23, представлявано от
управителя си – с.г. да заплати на
Община Стара Загора сумата от 100.00
(сто) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.215, ал.7, т.4 от ЗУТ,
решението на настоящата съдебна инстанция е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
СЪДИЯ: