№ 883
гр. София , 04.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в закрито заседание на четвърти август,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Весислава Иванова
Членове:Маргаритка Шербанова
Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600846 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава 22. НПК, вр.чл. 446, ал. 2 НПК и е образувано по жалба
на началника на Затвора - гр. *** срещу Определение № 74 от 6.7.2021 г. на Окръжен съд –
Кюстендил, Наказателно отделение, постановено по н.ч.д. № 334/21 г. в открито съдебно
заседание на 6.7.2021 г. С определението е оставено без уважение предложението на
началника за замяна на режима на изтърпяване на наказанието, наложено на осъдения М. П.
М. от общ в строг.
В законоустановения 7 – дневен срок за обжалване е подадена частна жалба, с която
се иска отмяна на определението и постановяване на ново, с което предложението да бъде
уважено. В подкрепа на отправената претенция се излагат съображения, които в обобщен
вид се свеждат до поддържаното, че поведението на осъдения по време на изпълнението на
двете последователни присъди следва да се разглежда в цялост. Основно се изразява
несъгласие с тезата на съда, развита в определението, че нарушенията са били допуснати по
време на изтърпяване на наказанието по приведената в изпълнение присъда, но не и по
време на изтърпяването на второто поред наказание. Развиват се и конкретни доводи
досежно твърдените системни нарушения на установения ред и отрицателното влияние на
осъдения върху останалите, за да се аргументира необходимостта от смяната на режима в
строг.
Като съобрази доводите в жалбата и доказателствата по делото, съдът прие следното:
Жалбата е допустима – с нея се обжалва акт от категорията на обжалваемите,
подадена е в срок и от лице с право на жалба.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
1
За да постанови определението си, първостепенният съд е съобразил всички налични
в досието на лишения от свобода документи, както и данните за изтърпените досега
наказания.
Въз основа на доказателствата правилно е отчетена следната, относима за
изясняването на предмета на делото, фактология:
М. П. М. е осъден да изтърпи последователно две наказания – единадесет месеца
лишаване от свобода при първоначален общ режим, определено с влязло в сила на 3.9.2020
г. определение на Районен съд - Перник, постановено по н.ч.д. № 284/20 г., и седем месеца
лишаване от свобода, при първоначален общ режим, наложено по н.о.х.д. № 1284/20 г. на РС
– Перник с определение, влязло в сила на 18.8.2020 г.
От справката от затвора се установява, че към момента осъденият вече търпи второто
наказание, считано от 4.6.2021 г., като първото е било изтърпяно към тази дата.
Установява се, че за периода от 12.1.2021 г. до 28.4.2021 г. осъденият М. е бил
санкциониран четири пъти с различни наказания за осъществени от него нарушения на
установения в пенитенциарното заведение ред. Оттогава до настоящия момент осъденият не
е наказван.
При тези факти се налага извод, че предният съд обосновано е заключил, че не са
налице основания за промяна на режима, тъй като при изпълнение на настоящото, второ
поред, наказание лишаване от свобода осъденият не е допуснал никакви нарушения, нито
пък има доказателства за това да е влияел отрицателно на другите лишени от свобода. САС
споделя напълно застъпената от първия съд позиция, че в случая са налице доказателства за
това, че осъденият е извършил системни нарушения по време на изтърпяване на
предходното наказание, когато обаче не са били взети мерки за промяна на режима в по-
тежък. Според началника на затвора, ако той е бил променен тогава, то би било нелогично
второто наказание да се търпи при общ режим. Съдът има същото виждане, но отбелязва, че
то не влиза в конфликт с принципното разрешение, предприето от предходната инстанция и
споделено от настоящата. В очертаната като възможна хипотеза (на промяна на режима в
по-тежък по време на изтърпяване на първото наказание) осъденият би търпял и второто при
този по-тежък режим, защото така е предвидено в разпоредбата на чл. 47, ал. 3 ППЗИНЗС,
постановяваща, че „ако се получи присъда или определение, с които е определен по-тежък
режим от този, на който лишеният от свобода се намира в момента, той се поставя незабавно
на по-тежкия режим. Когато лишеният от свобода вече е бил на такъв или на по-тежък
режим, тази разпоредба се прилага само ако за престъпленията не следва да се определи
общо наказание на основание чл. 23 - 25 от Наказателния кодекс“. Освен това, в чисто
хипотетичен план е възможно да има времево прекъсване (в предвидените от закона случаи)
между изпълнението на първото и второто наказание. Не би имало никаква логика при
началото на изпълнението на второто да се търси промяна на режима с аргументи, касаещи
2
изпълнението на вече изтърпяното наказание.
Изтъкнатите съображения определят като безпредметно обсъждането на доводите
касателно факта на системните нарушения. Първостепенният съд е заключил, че такива не
са налице по време на изпълнението на второто наказание. И това му заключение е
обосновано, защото е съответно на данните за времето на осъщественото последно
нарушение. По същество това не се и оспорва с жалбата. В случай че осъденият допусне
нарушения по време на изпълнение на това наказание, пред затворническите власти остава
отворена възможността да процедират по реда на чл. 67, ал. 1 т. 2 ЗИНЗС.
Мотивиран от изложените съображения, съдебният състав намери, че определението
на КОС е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Ето защо и на основание чл.
345, ал. 1 НПК, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 74 от 6.7.2021 г. на Окръжен съд – Кюстендил,
Наказателно отделение, постановено по н.ч.д. № 334/21 г. в открито съдебно заседание на
6.7.2021 г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3