Р Е Ш Е Н И Е
260324/20.7.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На тридесети юни през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №2214 по описа на ШРС за 2020 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск с правна
квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.140 от ЗЗД.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от „***” ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление:
гр.Шумен, ул.***” №17, представлявано от управителя С. Д. С., съдебен адрес:***,
чрез адв.С. К. от ШАК срещу И.А.И., с
ЕГН**********,***, комплекс ***№9, вх.3, ет.1, ап.23.
Ищцовото дружество твърди, че на 06.06.2016 год.
сключили с лицето Е. В. Ч.Договор за потребителски кредит под формата на
договор за заем, въз основа на който дружеството предоставило на Ч.сумата от
3300 лева, която реално й била предадена. Поръчители по договора за кредит били
ответника И.А.И. и А. Ц. В.. За обезпечение на задължението длъжникът и
поръчителите подписали Запис на заповед от 06.06.2016 год., като същата им била
предявена за плащане на 06.07.2016 год. Задължението не било платено от страна
на длъжникът.
С настоящата искова молба, уточнена с допълнителна
молба от 14.04.2021 год. предявяват
положителен установителен иск, като молят съда да признае за установено,
че И.А.И., с ЕГН**********, в качеството
си на поръчител на Е. В. Ч.дължи на „***” ЕООД, с ЕИК*** сумата от 1303.33
лева, представляваща незаплатена главница по Договор за потребителски кредит от
06.06.2016 год., ведно със законната
лихва върху посочената главница, считано от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение - 29.06.2020 год. окончателното изплащане
на сумата. Молят ответника да бъде осъден да им заплати и направените по
настоящото и заповедното производство разноски.
В съдебно заседание за ищцовото дружество се явява
упълномощен представител – адв.С. К. от ШАК, който поддържа исковата молба,
като в съдебно заседание излага конкретни мотиви в тази насока.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били изпратени на ответника. Тъй като последният не е бил открит на
адреса, посочен в исковата молба и в изготвената по делото служебна справка от
НБД и от ТД на НАП, на основание разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК му е бил
назначен особен представител. В законоустановения едномесечен срок от страна на
назначения на ответника особен представител е бил депозиран писмен отговор, в
който оспорва предявения иск изцяло, както по основание, така и по размер.
Твърди, че длъжникът Е. В. Ч.е извършил плащания на част от задължението. Счита, че договора за кредит е сключен в
нарушение на разпоредбата на чл.9 и чл.10 от ЗПК, доколкото част от клаузите на
същия, касаещи размера на лихвата, неустойката, обезщетението за неизпълнение,
пропуснатите ползи противоречат на „добрите нрави“ и се явяват нищожни по смисъла
на чл.26, ал.1 от ЗЗД. В същото време прави възражение за нищожност на
подписаната от ответника декларация от 06.06.2016 год., по силата на която е
декларирал, че поема отговорността за изпълнение на задължението и след
изтичане на срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД, както и при продължаване на срока по
договора, като счита, че същата е нищожна, поради противоречие с „добрите
нрави“. Счита, че иска е предявен след изтичане на срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД. Моли предявения иск да бъде отхвърлен изцяло.
В съдебно заседание по делото ответникът не се
явява. За него се явява назначеният му особен представител – адв.А.Ш. от ШАК,
като поддържа отговора на исковата молба и направените с него възражения.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 06.06.2016 год. между ищцовото дружество и
лицето Е. В. Ч.бил сключен Договор за потребителски кредит под формата на
договор за заем №14165/06.06.2016 год., въз основа на който дружеството
предоставило на Ч.сумата от 3300 лева, при период на издължаване на кредита 24
месеца, като крайния срок за погасяване на дълга бил 06.06.2018 год. Вземането
по договора било обезпечено чрез двама поръчители - ответника И.А.И. и лицето А.
Ц. В.. За обезпечение на задължението длъжникът и поръчителите подписали Запис
на заповед от 06.06.2016 год., като същата им била предявена за плащане на
06.07.2016 год. Съгласно чл.14 от договора поръчителят поел задължението да
носи тежестта на отговорността за плащане на кредита и след изтичане на срока
по чл.147, ал.1 от ЗЗД. В този смисъл на 06.06.2016 год. подписал декларация,
по силата на която декларирал, че поема отговорността за изпълнение на
задължението на длъжника по посочения договор и след изтичане на срока по
чл.147, ал.1 от ЗЗД, както и при евентуално продължаване на срока за връщане на
заема.
Тъй като в уговорения срок посочената сума не била
върната от длъжника подали заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Е. В. Ч.и
поръчителя А. Ц. В.. След издаване и влизане в сила на заповедта за изпълнение
им бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който било образувано изп.дело
№1017/2019 год. по описа на ЧСИ Д. З.. Тъй като по същото не постъпило никакво
плащане завели второ заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК срещу
поръчителя И.А.И.. Тъй като издадена заповед за изпълнение била връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК,
за ищеца възниква задължение да установи претенцията си по съдебен ред.
Така установената
фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и
гласни доказателства и по-специално от: следните писмени доказателства: молба от 06.06.2016 год., Договор за
потребителски кредит под формата на Договор за заем №14165/06.06.2016 год.,
Общи условия за предоставяне на парични заеми на физически лица, Декларации от
06.06.2016 год., Стандартен европейски формуляр, Справка от 07.02.2019 год.,
Схема за плащане – приложение №2 по чл.1,
Заповед №257/19.02.2019 год., Изпълнителен лист №963/09.05.2019 год.,
Заповед №465/30.06.2020 год., Съобщение, Вносни бележки за заплатена държавна такса,
удостоверение за размера на дълга, материалите, приложени по ЧГД №1116/2020
год. по описа на ШРС, разходен касов ордер, ведно с фискален бон.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от
изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, по
която вещото лице дава заключение, че претендираните суми, както и кредитът са
осчетоводени в счетоводството на ищцовото дружество, че размерът на
задължението към датата на заповедното производство - м.02.2019 год. са 2059.92
лева – главница; 694.08 лева – лихви и неустойки; 167.54 лева – лихви за забава
на платени вноски с просрочие; 216.92 лева – обезщетение за неизпълнение;
1540.47 лева – пропуснати ползи, че към датата на подаване на исковата молба –
07.10.2020 год. размерът на задължението е 5303.33 лева, а към 03.11.2020 год.
– 1361.70 лева, от които 1303.33 лева – главница, 7.60 лева – законна лихва за
периода от 11.10.2020 год. до 02.11.2020 год., 50 лева – разноски и 0.77 лева –
такси.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
От материалите по делото се установява по
безспорен начин, че ответникът е сключил договор за поръчителство, по силата на
който се е задължил да отговаря за задължението на лицето Е. В. Ч.по Договор за потребителски кредит под формата на
договор за заем №14165/06.06.2016 год. Не се спори между страните, че длъжникът
по посочения договор не е заплатил задължението си. Същото не е било изцяло
изплатено и независимо от заведените срещу длъжника Е. В. Ч.и поръчителя А. Ц.
В. заповедно, а впоследствие и изпълнително дело №1017/2019 год. по описа на
ЧСИ Д. З..
От изготвената в хода на съдебното производство
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че към датата 03.11.2020 год.
неизплатената част от главницата е била в размер на 1303.66 лева. След тази
дата по делото не са представени доказателства за постъпили суми за погасяване
на дълга по посочената главница, поради което се налага извода, че главният
длъжник дължи посочената по-горе сума.
В същото време
разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗЗД предвижда, че поръчителят остава задължен и след падежа на
главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на
шест месеца. В настоящия случай, видно от чл.6, ал.1 от Договор за потребителски кредит
под формата на договор за заем №14165/06.06.2016 год. и от представения по
делото погасителен план падежът на главното задължение е настъпил на 06.06.2018
год. Следователно шестмесечния срок, в който кредиторът е следвало да предяви иск
против длъжника е изтекъл на 06.12.2018 год. Видно от представените по делото
писмени доказателства заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу
длъжника Е. В. Ч.е било депозирано на 19.02.2019 год., т.е. след изтичане на
посочения по-горе шестмесечен срок.
Срокът по чл.147, ал.1 от ЗЗД е краен и преклузивен. За разлика от погасителната давност с
изтичането му не се погасява възможността за принудително изпълнение, а се
прекратява самото поръчителство. Преклузивните срокове, за разлика от
давностните, се прилагат от съда служебно, като изтичането на посочения срок към датата на
подаване на заявлението е абсолютно основание за отхвърляне на същото,
доколкото по силата на чл.7, ал.1 от ГПК съдът има служебното задължение да следи за допустимостта на
извършваните от страните процесуални действия. В този смисъл са и разясненията, дадени в т.4б на Тълкувателно решение №4
от 18.06.2014 год. по т.дело №4/2013 год. на ОСГТК на ВКС.
С оглед на изложеното поради неспазване на
предвидения в разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗЗД шестмесечен преклузивен срок
поръчителството на ответника И.А.И. е било прекратено, поради което и
отговорността му по отношение задължението по Договор за потребителски кредит под формата на
договор за заем №14165/06.06.2016 год. е отпаднало. А с оглед на изложеното
същият не дължи претендираната от ищцовото дружество сума от 1304 лева,
представляваща главница за неизплатено задължение по Договор за потребителски
кредит под формата на договор за заем №14165/06.06.2016 год.
Съдът намира за
ирелевантно обстоятелството, че ответникът е подписал декларация, по силата на
която е поел отговорността за изпълнение на задължението от страна на длъжника Е.
В. Ч.по посочения договор и след изтичане на срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД,
доколкото както бе посочено по-горе предвиденият в разпоредбата на чл.147, ал.1
от ЗЗД шестмесечен срок е преклузивен, а отказът от преклузивни срокове е
недопустим, за разлика от отказа от давностни срокове.
С оглед неоснователността
на главния иск се явява неоснователен и искът за заплащане на законната лихва
върху претендираната главница, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 29.06.2020 год. до окончателното изплащане
на сумата.
С оглед изхода на делото на ищцовото дружество
разноски не се дължат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „***” ЕООД, с ЕИК***,
със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.***” №17, представлявано от
управителя С. Д. С., съдебен адрес:***, чрез адв.С. К. от ШАК срещу И.А.И., с ЕГН**********,***,
комплекс ***№9, вх.3, ет.1, ап.23 положителен
установителен иск с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124,
ал.1 от ГПК, във вр. с чл.140 от ЗЗД за
признаване за установено, че И.А.И., с ЕГН********** дължи на „***” ЕООД, с ЕИК*** сумата
от 1304 лева /хиляда триста и четири лева/, представляваща
главница за неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит под
формата на договор за заем №14165/06.06.2016 год., както и законната лихва върху претендираната главница, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
29.06.2020 год. до окончателното изплащане на сумата.
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: