РЕШЕНИЕ
№ 2161
гр. Пловдив, 27, 11, 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, V
състав, в публично заседание на 03,11,2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ
БОТЕВ
при секретаря В. Комитова като
разгледа докладваното от съдия Ботев адм. дело № 1538 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 198, ал. 2
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Жалбоподателят - И.Ф.К.,
ЕГН **********,*** , чрез адв. М. обжалва Заповед № 1-1335/16.06.2020 г.
на Началник на затвора в гр. Пловдив с
която е наредено осъденият на доживотен затвор И.К. да продължи да изтърпява
наказанието си при „специален“ режим.
В жалбата се твърди, че заповедта е
незаконосъобразна, неправилна и немотивирана. В становището на адв. М. се твърди , че в процесната
заповед формално са спазени изискванията
на чл.198 от ЗИНЗС да се вземат необходимите становища от отговорните лица,
въпреки че становището предоставено от
психолога на затвора е старо такова, от 2019г. Твърди се и че оспорената
заповед не е мотивирана достатъчно добре ,
в нея са посочени обстоятелства, които не засягат последната една година и в нея са включени и
обстоятелства, които не касаят конкретно поведението на жалбоподателя в този
период.
Ответникът – Началник на затвора в
гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител Н. А., лице с висше юридическо
образование, изразява становище / л. 36/
за неоснователност на жалбата и законосъобразност на издадената заповед.
Окръжна прокуратура - Пловдив,
редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по
основателността на жалбата.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
Жалбоподателят К. изтърпява наказание доживотен затвор с
присъда по нохд №1821/2013 на ОС Пловдив, като начало на наказанието е на
24,04,2013г. и е постъпил в затвора на 10,12,2013г. От 02,02,2016г. е на
специален режим.
Преписката, приобщена в настоящото
съдебно производство съдържа информация за фактите, приети за установени от
административния орган.
От адв. М. са поискани и представени
от ответника - Началника на затвора гр.Пловдив следните доказателства:
1. Оценка по чл.155 от ЗИНЗС
2.Справка за извършените
психологически изследвания на жалбоподателя, съгласно разпоредбите на чл.162е
от ППЗИНЗС, както и заключенията по тях.
Видно от приложените множество писма от
ответника , след 03,11,2020г. следва да се приеме че представеното становище на
психолог Н.Г.- л. 60 , е с дата от 15,06,2020г.
3. Копия от заповедите, с които се
отказва смяна на режим от специален на общ на жалбоподателя за времето от 2016
г. досега.
4. Предложения от ИСДВР У. за смяна
на режима от специален на строг на И.Ф.К. до началника на затвора гр.Пловдив.
Въз основа на издадените и приложени
по делото становища е издадена оспорената в настоящото производство заповед №
1-1335/16.06.2020 г., на Началник на затвора в гр. Пловдив, с която е разпоредено
жалбоподателя да продължи да изтърпява
наказанието си при „Специален“ режим.
Отразените факти и обстоятелства са възприети от началника на затвора в гр.
Пловдив, като е приел информацията за обективна – представено е поведението на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието в цялост. Поведението е
анализирано, като са взети под внимание положителни и негативни прояви.
Административният орган е мотивирал
отказа, като е отчел, че на база установените факти и обстоятелства и
сравнително високата оценка от рецидив-54 и че не може да се направи извод за
позитивна промяна в начина му на мислене.
При така установеното от фактическа
страна съдът формира следните правни
изводи:
Предмет на спора в настоящото
производство е Заповед № 1-1335/16.06.2020 г., издадена от началник на затвора
в гр. Пловдив.
Съдът намира жалбата е подадена в
законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК против подлежащ на обжалване
индивидуален административен акт, от надлежна страна - адресат на оспорения
акт, засегнат неблагоприятно от разпоредените с него правни последици, поради което е процесуално допустима.
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган – началник на затвора
в гр. Пловдив, оправомощен от министъра на правосъдието , при спазване на
установената от закона форма съобразно нормата на чл. 66, ал. 2 от ЗИНЗС.
Заповедта е мотивирана в достатъчна
степен от административния орган, с посочване на фактическите и правни
основания за нейното издаване. Съобразно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, мотиви
се съдържат и в предхождащи издаването й документи – становища , мнения и предходни заповеди, които са част от
административната преписка.
При извършената проверка съдът не
констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени
правила. Изпълнена е предвидената в чл. 66, ал. 2 от ЗИНЗС процедура.
Административният акт е издаден след вземане на становището на инспектор
"СДВР" в затвора в гр. Пловдив, инспектор по режимно-охранителната дейност
и началник сектор "СДВР" относно поведението на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието.
Произнасянето с оспорения
административния акт е извършено в рамките на надлежно проведено
административно производство, , като оспорената заповед е издадена от надлежния
орган, в рамките на неговата компетентност, съгласно разпоредбата на чл. 66,
ал. 2 от ЗИНЗС, и според който, следва да бъдат събрани становища на различни
длъжностни лица.
В този смисъл административният орган
е изпълнил изискванията на чл. 35 от АПК, да издаде административния акт, след
като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая, и и на чл. 36,
ал. 1 от АПК, според която, доказателствата се събират служебно от
административния орган, освен в предвидените в този закон или в специален закон
случаи. Специалният закон в случая е ЗИНЗС.
Заповедта е издадена и в съответствие
с материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал.
1 от ЗИНЗС, първоначалният режим може да бъде заменен със следващия по-лек от
началника на затвора след изтърпяване, включително със зачитане на работните
дни, на една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното или намаленото с
помилване наказание, ако лишеният от свобода има добро поведение и покаже, че
се поправя.
От друга страна законодателя е
предвидил наказанието доживотен затвор и доживотен затвор без замяна се
изпълнява в отделни затвори или в обособени отделения към другите затвори,
както и че при изпълнение на наказанието доживотен затвор и доживотен затвор
без замяна се прилагат общите разпоредби.
В чл. 198 е указано , че Началникът на затвора се произнася относно
продължаването на изтърпяването на наказанието при специален режим периодично,
но не по-късно от една година от предходното си произнасяне и заповедта подлежи
на жалба или протест по реда на ал. 2.
За удовлетворяване на искането на
оспорващото лице - за смяна на режимав по лек е предвидена възможност, а не
задължение на административния орган. Същият дължи отговор на поставените
искания с мотивирана заповед, в която следва да съобрази поведението на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Преценката на началника на затвора
следва да се основава на предвидените в закона становища на ръководителя на
направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника
по режимно-охранителната дейност и на началника на съответното затворническо
общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието. В обстоятелствената част на заповедта са възприети изцяло
описаните по-горе становища. Данните в същите се потвърждават изцяло от
документацията в административната преписка. Тоест, конкретиката на фактите
позволява да бъде прието, че и трите становища са обосновани и аргументирани в
степен, мотивирала административния орган да издаде оспорената заповед.
Съдебният контрол в случая се свежда
до проверка за това, дали на административния орган действително е предоставено
правото да извършва преценка по целесъобразност и дали е спазил процедурата при
издаване на административния акт. От представените писмени доказателства е
видно, че преди издаване на оспорената заповед ответникът е изискал становища
от съответните длъжностни лица, в съответствие с цитираните приложими
разпоредби от ЗИНЗС, като въз основа на отразеното в тях, е направил собствена
преценка дали са налице условията за облекчаване на режима, след което се е
произнесъл с оспорената заповед. В реда на изложеното, не се установява
нарушение на принципа за съразмерност по смисъла на чл. 6 АПК, доколкото с
административния акт не се цели да бъдат засегнати права на адресата в степен,
по-голяма от необходимото за изпълнение целите на изтърпяваното наказание.
Задължението за обосноваване на
административния акт от фактическа страна е за органа – издател, който в случая
ясно е изразил волята си. Конкретните факти, възприети като основание за отказ,
са потвърдени от съдържанието на административната преписка. При
доказателствена тежест за жалбоподателя, същият не установи различна фактическа
обстановка. При тези обстоятелства следва да се приеме, че жалбата не е
основателна.
Водим от горното, Административен съд
– Пловдив, V състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Ф.К., ЕГН **********
против Заповед № 1-1335/16.06.2020 г. на
Началник на затвора в гр. Пловдив с която е наредено осъденият на
доживотен затвор И.К. да продължи да изтърпява наказанието си при „специален“
режим.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: