Р
Е Ш Е
Н И Е
град Ловеч, ………..2019 година
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански
състав в закрито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и деветнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
1. ВАСИЛ АНАСТАСОВ
ЧЛЕНОВЕ :
2. ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при секретаря ……., като
разгледа докладваното от съдия АНАСТАСОВ В. гр. д №
257 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази :
Подадена е жалба от С.Д.Б., ЕГН **********, понастоящем в ЗО „Атлант” – гр.Троян, ІI група, килия № 203, с която обжалва
определените му по изпълнително дело № 135/2019 г. по описа на ДСИ при РС –
Ловеч разноски.
Сочи,
че на 21.03.2019 г. е получил покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 20194310400135/2019 г. по описа на ДСИ при РС –
Ловеч, с която е бил уведомен, че на основание изпълнителен лист № 21, издаден
на 20.02.2019 г. по адм. Д-№ 171/2017 по описа на
Административен съд - гр.Ловеч, е осъден да плати на ГД „Изпълнение на
наказанията”- гр.София, сумата от 100 /сто/ лева присъдено юрисконсултско
възнаграждение, както и още 100 /сто/ лева разноски за процесуално
представителство в изпълнителното производство. Излага подробни съображения, че
не е съгласен с така определените от ДСИ разноски за процесуално
представителство в изп. производство, както и с
наложения му запор.
В законоустановения срок взискателят
ГД „Изпълнение на наказанията” - гр.София не са депозирали писмени възражения по
жалбата.
Писмени мотиви по обжалваните действия на основание
чл.436, ал.3 от ГПК е изложил ДСИ при РС – Ловеч, Светла Атанасова, която
счита, че жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява
неоснователна. Счита, че действията й са правилни и законосъобразни и предлага
на съда да остави жалбата без уважение.
Настоящата инстанция като съобрази
постъпилата жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното :
На 08.03.2019 г. в СИС при PC – Ловеч е било образувано
изп. дело № 20194310400135/2019 г. по описа на ДСИ
при РС – Ловеч по молба на ГД „Изпълнение на наказанията” - гр.София на
основание изпълнителен лист № 21, издаден на 20.02.2019 г. по адм. Д-№ 171/2017 по описа на Административен съд гр.Ловеч,
съобразно който С.Д.Б. ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода
в ЗО „Атлант” гр.Троян, е осъден да заплати на взискателя 100 /сто/ лева присъдени разноски представляващи
юрисконсултско възнаграждение по делото. С молбата за
образуване на изп. дело, взискателят
е поискал присъждане на разноски за представителство в изпълнителното
производство по реда на Наредбата за заплащане на правната помощ. На основание чл.78,
ал.8 ГПК във вр. с чл.27 от горецитираната
Наредба, в полза на взискателя ДСИ е определил такова
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева, за което е уведомил длъжника Б., както
с ПДИ, връчена му на 21.03.2019 г. /л.12/, така и със съобщение изх. № 1989/12.03.2019
г., връчено му на 21.03.2019 г. /л.11/, като му е указал, че присъединяването
на тези разноски към общото задължение по делото може да бъде обжалвано от него
в едноседмичен срок от получаване на съобщението. Не са били искани от взискателя и не са предприемани други изпълнителни действия.
Жалбата е подадена от длъжника в законоустановения
срок, срещу подлежащо на обжалване изпълнително действие съгласно чл.435, ал.2,
т.7 от ГПК, предвид което е процесуално допустима. Разгледана по същество
същата се явява неоснователна.
От съдържанието на процесната
жалба е видно, че длъжникът се оплаква от определените от съдебния изпълнител в
полза на взискателя разноски за процесуално
представителство в изпълнителното производство в размер на 100 лева, които на
основание чл.79 ГПК са присъединени към дълга по изпълнителния лист. Основанието
за определяне възнаграждение в полза на юридическо лице, каквото безспорно е ГД
„Изпълнение на наказанията” е предвидено в чл.78, ал.8 ГПК, а неговият размер е
определен съобразно разпоредбите на чл.37 от Закона за правната помощ и чл.27
от Наредба за заплащане на правната помощ, без да превишава посочените там
размери, предвид което обжалваното действие се явява правилно и
законосъобразно.
На следващо място, видно от доказателствата по делото,
по отношение на длъжника не са били предприемани други изпълнителни действия, предвид
което оплакването за наложен запор, не кореспондира с данните по делото и се
явява неоснователно.
Съобразявайки изложеното дотук, настоящата инстанция
намира жалбата за неоснователна, предвид което същата следва да се остави без
уважение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.437, ал.1 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на С.Д.Б., ЕГН **********, понастоящем в ЗО „Атлант” – гр.Троян, ІI група, килия № 203, против определените
му по изпълнително дело № 135/2019 г. по описа на ДСИ при РС – Ловеч разноски,
като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.