Решение по дело №14614/2010 на Софийски градски съд

                                                        РЕШЕНИЕ

 

                                                        гр.С., 31.01.2012 г.

 

                                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во Гражданско отделение, 11 състав в публичното заседа-ние на шести декември през двехиляди и единадесета година в състав:

                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.ИВАНОВА 

при секретаря Д.П. и в присъствието на прокурора …………...….. като разгледа докладваното от съдията гр.дело N: 14 614 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

              Предявен е иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ.

              В исковата молба на Б.В.В., с.Ч. с уточненията към нея се претендира заплащането на обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от загу-бата на неговия син В. Б. В. на 23 г., вследствие на ПТП, настъпило на 30. 05.2008 г. около 13,30 ч. в района на кръстовището на ул.”С.Ш.” и ул.”Б.” в гр.З. по вина на водача на л.а.-джип марка ”Д.”, модел „Ф.” с рег.№ ***** АР – Х.Х.Б., установена с влязла в сила присъда по нохд № 703/ 2008 г. на ОС С., застрахован при ответника по риск “Гражданска отговорност” по по-лица № 071080117637 от 26.12.2007 г., валидна за календарната 2008 г., по която това дру-жество има задължението да го обезщети за причинените му от застрахованото лице вре-ди. Поддържа се и че ищецът изключително тежко преживява смъртта на сина си, с който са живеели в едно домакинство и са имали силна връзка с чувства на обич, взаимна при-вързаност, уважение и подкрепа; че тази загуба се отразява изключително тежко на здра-вословното и емоционалното му състояние; загубил е смисъла на живота си; търпи много болки и страдания от загубата на най-скъпото за родителя – детето; че тези болки и стра-дания ще останат за цял живот и с времето ще се увеличават, както и че със смъртта на си-на му в тази ранна възраст, г-н В. е загубил моралната и физическа подкрепа, която е разчитал да има на старини.

              Моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗД „Е.И.” АД, гр.С. да му заплати обезщетение за твърдените неимуществени вреди, причинени му от смъртта на неговия низходящ В. Б. В. в размер на 200 000,00 лева, заедно със закон-ната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното заплащане на сумата и направените по делото разноски.

                Ответникът – ЗД “Е.И.” АД, гр.С. в подадения писмен отговор оспорва основателността на иска в частта относно предявения размер, като релевира съображения, че същият е изключително завишен съобразно принципа на справедливостта, трайната съ-дебна практика, социално-икономическите условия на живот в страната и причините за настъпването на вредоносния резултат. Навежда и доводи, че с приложените доказателст-ва не се изяснява точният механизъм на ПТП и фактическата обстановка, при която то се е реализирало и поведението на участниците в него, като поддържа и възражение за съпри-чиняване на вредоносния резултат от страна на починалия наследодател на ищеца с правно основание чл.51, ал.2 ЗЗД. Претендира присъждането на разноски по производст-вото, съразмерно с отхвърлената част от иска.

              Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

              С присъда № 15/26.04.2010 г., постановена по нохд № 703/2008 г. по описа на Со-фийски Окръжен съд /СОС/, влязла в сила на 12.05.2010 г. /приложена в производството в официално заверен препис, заедно с мотивите, неразделна част от нея/, подсъдимият по това дело Х.Х.Б. с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в това, че на 30.05.2008 г. около 13,30 ч. в гр.З., област Софийска, при управление на МПС – лек автомобил /л.а./-джип  марка “Д.”, модел „Ф.” с ДК  № ***** АР, собстве-ност на Г.Г.Г. от гр.С., движейки се по ул.”С.Ш.” в посока към центъра на града в района на кръстовището с ул.”Б.” е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП – „Всеки участник в движението по пътища-та: 1. с поведението си не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да им причинява имуществени вреди”; чл.25, ал.2, изр.1 ЗДвП – „При извършване на манев-ра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея” и чл.37, ал.1, изр. 1 ЗДвП – „При завиване наляво за навлизане в друг път, водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства”, в резултат на което е предизвикал ПТП и по непредпазливост е причинил смъртта на В. Б. В. на 23 години от с.Ч., област Софийска и три средни телесни повреди на Х.Д.Х. на 57 години от гр.З. - престъпление по чл.343, ал.4 във вр. с ал.3, пр.3, б.”б” във вр. с ал.1 и чл.342, ал.1, пр.3 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК.  

              От визирания акт е видно и че насрещно движещото се превозно средство, участ-вало в произшествието, е мотоциклет „С.*******” с ДК № ********, управляван от пострадалия В. Б. В..

              Изложените обстоятелства във връзка с момента и мястото на настъпването на ин-цидента, участниците в това произшествие и последиците от него, се потвърждават и от приетите по делото заверени копия от: протокол за оглед на местопроизшествие от 30.05. 2008 г. на РПУ-Пирдоп със скицата и фотоалбума, неразделна част от този документ, в които са отразени и констатациите на контролните органи относно: състоянието и место-разположението на трупа на пострадалия мотоциклетист и на ППС след удара; изпаднали-те от тях части на пътното платно; характеристиките и състоянието на пътя в участъка на инцидента и неговата маркировка. Съгласно данните от протокола за оглед кръстовището между ул.”С.Ш.” и ул.”Б.” се намира в западния край на гр.З. на око-ло 200 м. преди табелата „К. на гр.З.” в посока с.Ч., както и че на ул.”С. ш.” в района на същото – в платното за движение в посока изток-запад са били налице неравности: нарушена цялост на покривката с незначителна дълбочина – 2-3 см.

              От визираните доказателства и приетото от съда и неоспорено от страните заклю-чение на допуснатата авто-техническа експертиза /АТЕ/, изготвена от в.л.инж. С. П.се констатира, че от техническа гледна точка събитието от 30.05.2008 г. е настъпило при следния механизъм: около 13,30 ч. на посочената дата л.а.“Д. Ф.”- джип с ДК № ***** АР с прикачено към него багажно ремарке с рег.№ ********, управля-ван от Х. Б., се е движил по ул.”С.Ш.” в посока към центъра на гр.Зла-тица и при кръстовището с ул.”Б.”, предприема маневра завиване наляво с цел навли-зане в ул.”Б.” в посока север със скорост около 15 км/ч. В същото време в противопо-ложната посока по ул.”С.Ш. се е движил мотоциклет „С. ********” с рег. № ********, управляван от В. В. със скорост от около 70 – 80 км/ч. В района на кръстовището настъпва удар между тях – между предната челна част на мотоциклета и страничната дясна част на вече косо разположения на пътя л.а. – в областта на дясната му врата /автомобилът е с две врати/, в резултат на който настъпват увреждания по двете ППС, а мотоциклетистът и мотоциклетът – са продължили своето движение в първоначал-ната си посока напред и са паднали върху настилката, установявайки се по регистрирания от разследващите органи начин.      

              От приетото заключение на АТЕ, неоспорено от страните, се установява и че по дължина на пътното платно мястото на удара се намира на около 2 м. след линията на приетия ориентир /стоманен стълб от електрическата мрежа, разположен на 0,30 м. на се-вер от ул.”С.Ш.” и на 0,20 м. на Изток от ул.”Б.”/, считано в посоката на движение на мотоциклета, а по широчина на пътното платно - на около 2-3 м. в ляво от приетия ориентир, считано в същата посоката или изцяло в лентата за движение на мото-циклета; че скоростта на движение на МПС е определена въз основа на данните за степен-та на деформираност на същите, разположението им на пътя и на изпадналите части от тях, вида на извършваната маневра от л.а. и обстоятелството, че същото е било с прикаче-но багажно ремарке към него; че опасната зона за спиране на мотоциклет „С. *********” с рег.№ ******** при конкретните пътни условия и скорост на движение: 70 км/ч. е около 51 м., а при скорост на движение от 80 км./ч. – около 63 м., както и че при движе-ние на мотоциклета със скорост от 50 км/ч. тази зона би била около 30 м. Видно е и че в моментът, в който л.а.”Д.” е навлязъл в лентата за насрещно движение, предната част на мотоциклета е отстояла от мястото на удара на около 37 м. – при скорост на дви-жение 70 км/ч. и на около 42 м.- 43 м. – при скорост на движение от 80 км/ч.; че от сравне-нието на тези отстояния с опасната зона за спиране на мотоциклета при движение със скорост 70…80 км/ч. от техническа гледна точка се обосновава извод, че за мотоцикле-тиста ударът е бил непредотвратим; че при движение на мотоциклета със скорост от 50 км/ч. от техническа гледна точка ударът е бил предотвратим за мотоциклетиста, тъй като опасната му зона за спиране – от около 30 м. е по-малка от отстоянието му до мястото на удара в момента, в който л.а.”Д. Ф.”-джип е навлязъл в лентата за насрещно движение, определено на около 37 м. – 49 м., както и че водачът на л.а.“Д. Ф.”-джип е могъл да предотврати настъпването на произшествието при условие, че не е навля-зъл в лентата за насрещно движение.

              От поясненията на експерта, дадени в о.с.з, е видно и че описаните в протокола за оглед неравности на пътното платно са незначителни и не влияят върху механизма на ПТП, както и че съобразно данните от този акт – мястото на събитието се намира в гр.З..

              Не е спорно в процеса, което се установява и от приложеното с исковата молба удостоверение за наследници № 000195/07.07.2008 г., издадено от Община Ч., че В. Б. В. с ЕГН ********** след смъртта му, настъпила на 30.05.2008 г. /за което е съставен акт за смърт № 0017/03.06.2008 г. на Община З./, е оставил за негов наследник по закон баща му: Б.В.В. с ЕГН ********** – ищец в производ-ството.

              Безспорно е между страните, което се потвърждава и от прието по делото завере-но ксерокопие от застрахователна полица с № 071080117637, издадена на 26.11.2007 г. от ЗД „Е.И.” АД, че моторното превозно средство – лек автомобил марка „Д.”, модел „Ф.” с рег.№ ***** АР е било застраховано от собственика му Г.Г.Г. с ЕГН ********** в това дружество по риск "Гражданска отговорност" на автомо-билистите със срок на валидност: от 00,00 ч. на 01.01.2008 г. до 24,00 ч. на 31.12.2008 г. и ниво на покритие – “Задължително” срещу заплащането на застрахователна премия от 108,00 лева, платима на четири вноски: 1 вноска - до 26.12.2007 г., 2 вноска - до 31.03.2008 г., 3 вноска - до 30.06.2008 г. и 4 вноска - до 30.09.2008 г. От разглеждания документ и приетото копие от квитанция № 0969967 от 21.03.2008 г., издадена от ответното дру-жество се констатира и че първите две вноски от премията по полицата са заплатени от застрахования в определените срокове.

              За изясняване на делото от фактическа страна по искане на процесуалния предста-вител на ищеца са допуснати и събрани и гласни доказателства - показанията на г-жа В.Д. К. от с.Ч., живуща от осем години на съпружески начала с ищеца.             

              Г-жа К. свидетелства, че ищецът е живеел в едно домакинство със синовете му, които е отгледал сам от малки, тъй като съпругата му е починала, когато В. е бил на 10-11 годишна възраст; че отношенията между Б. и сина му В. са били добри, между тях не е имало скандали и те не са се карали; че В. е бил много слънчево, въз-питано и уважително дете; бил е добър ученик и е завършил трети по успех частна анг-лийска гимназия, като баща му му е подсигурявал и частни учители, за да го подпомага в обучението му; че след като е завършил В. е започнал да следва, но е прекъснал за мо-мент с тенденция да продължи и е работил в редника на с.Ч., както и че точно към момента на инцидента същият не е бил трудово ангажиран.  

              Визираното лице при разпита му поддържа и че Б. много тежко приема случи-лото се с по-големия му син; че това не може да се опише, тъй като трагедията е била мно-го страшна: на Б. не му се е живеело; чувствал се е много зле; започнал е да вдига кръв- но; не е можел да спи, което продължава и до момента; искал е да се беси, което е нака-рало свидетелката да го пази, за да не го направи; че празниците в семейството са някакъв кошмар, защото Б. не иска да чува музика, не иска да се събира с компании и не му е весело; че имат едно бунгало и ходят там, защото тава място Б. се чувства извън света; че по-малкият син на ищеца му дава опора, но празнината и болката си остават и че тя няма с какво да бъде запълнена.

              При приетата фактическа обстановка, установена от събрания по делото доказа-телствен материал, настоящият съдебен състав намира, че са налице условията за частич-ното ангажиране на отговорността на ответното дружество по заявения срещу него иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ.

              Пораждането на разглежданата имуществена отговорност на застрахователя - с ог-лед правната й същност, уредена в цитираната разпоредба от КЗ, предпоставя съществува-нето на валидно застрахователно правоотношение по риск “Гражданска отговорност” към момента на увреждането, както и на нанесени вреди на трето лице в пряка причинна връз-ка с виновните и противоправни действия или бездействия на застрахованото лице по този риск, касаещи притежаването или използването на МПС-предмет на застраховката, покри-ваща съгласно чл.257, ал.2 КЗ отговорността на собственика на същото и на всяко друго

ползващо го на законно основание лице в рамките на определената в договора по чл.223, ал.1 КЗ сума.

             Извършването на процесното деяние, съставляващо престъпление по НК, неговата противоправност и вината на застрахования водач Х.Б. са установени в произ-водството с постановената от наказателния съд присъда - задължителна за гражданския та-къв в тази й част, съгласно нормата на чл.300 ГПК, от които по безспорен начин се конста-тира и че това лице е осъществило деликт спрямо ищеца, причинявайки в резултат на ПТП от 30.05.2008 г. смъртта на неговия син.

             Доказано бе – от събраните по делото доказателства, касаещи реализирането на съ- битието и неговите последици, в т.ч. и изслушаните свидетелски показания, и че в дадена-та хипотеза в резултат на инцидента от 30.05.2008 г. г-н В. е претърпял претендира-ните по делото неимуществени вреди във връзка със смъртта на неговия низходящ – нега-тивни физически състояния  и психо-емоционални изживявания, нарушаване на душевно-то му равновесие и неудобства от различно естество, както и че тези вреди са пряка и не-посредствена последица от настъпването на разглежданото събитие.

              От друга страна - освен съществуването на всички елементи от фактическия със-тав на института на непозволеното увреждане по чл.45, ал.1 ЗЗД, в случая е налице и вали-ден застрахователен договор по риск "Гражданска отговорност”, действащ към момента на произшествието през 2008 г., сключен с ответника - съобразно императивните изисква-ния на Част 4 и 5 от КЗ, в качеството му на застраховател на виновния водач на МПС, при чието използване са причинени процесните вреди – факти, които в своята съвкупност до-казват основателността на предявената по делото претенция по реда на чл.226, ал.1   за заплащане на обезщетение за репарирането на тези вреди.

              Относно размера на дължимото се вземане:

              В съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вре-ди се определя от съда по справедливост, при съобразяване на всички релевантните за то-ва обективно съществуващи обстоятелства /т.11 от ППВС № 4/23.12.1968 г./.

              Изхождайки от изложеното и вземайки предвид момента на настъпване на смърт-та на В. В. през м.05.2008 г.; възрастта на последния - 23 г. и 10 м. и тази на ищеца към същия период; социално-икономическата обстановка в страната към този мо-мент; степента на родство между визираните лица; съдържанието на съществувалите меж-ду тях отношения на: родител-син, характеризиращи се с постоянство, близост, взаимопо-мощ и обща среда; тежкото приемане на смъртта на пострадалия от страна на неговия ба-ща и нейното отражение върху психо-емоционалното състояние, живот и ежедневие на последния; вида и обема на търпените вреди и тяхното проявление във времето; обстоя-телството, че ищецът и починалият му син са били пълнолетни лица, изградени като лич-ности със свой самостоятелен начин на живот, СГС, І-во ГО, 11 състав приема, че на Б.В. следва да се определи обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от за-губата на неговия низходящ вследствие на процесното деяние, в размер на 90 000,00 лева, който се покрива изцяло от лимита на процесната застрахователна полица.

              На основание чл.51, ал.2 ЗЗД визираната сума следва да бъде намалена на 60 000 лева, тъй като наследодателят на ищеца при управлението на мотоциклета му е допуснал нарушение на изискванията на разпоредбите на чл.21, ал.1 ЗЗД и чл.20, ал.2 ЗЗД, с което е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, което съпричиняване съдът приема за 1/3. Управлявайки ППС със скорост значително превишаваща разрешената такава за на-селено място от 50 км/ч., пострадалият сам се е поставил в невъзможност при възникнала-та опасност за движението да предотврати същата. Съгласно заключението на АТЕ при движение с регламентираната от закона допустима скорост за населено място от 50 км/ч., това лице е имало обективната възможност да спре преди мястото на удара и по този на-чин да предотврати настъпването на ПТП и неговите последици. От друга страна – избра-ната от мотоциклетиста скорост на движение не е била съобразена и с характера на пътния участък – район на кръстовище и с интензивността на движението, които винаги са пред-поставка за възникване на критична пътна ситуация.

             До посочената сума от 60 000,00 лева разглежданият иск следва да бъде уважен, а в останалата му част – до пълния заявен размер от 200 000,00 лева последният трябва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.  

              Съобразно приетия изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца и за-конната лихва върху присъдената сума, считано от датата на увреждането: 30.05.2008 г. до окончателното й заплащане /по аргумент на разпоредбата на чл.223, ал.2, изр.1 КЗ във връзка с чл.84, ал.3 ЗЗД/, както и по сметката на СГС сумата 2 400,00 лева – държавна такса по делото, а на основание чл.38, ал.2 от ЗА – и адвокатско възнаграждение на адв. Щ. в размер на 1 335,00 лева.

              На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответното дружество направените от него разноски в хода на производството, в т.ч. и юрисконсултско възнаг-раждение, в размер на 1 178,50 лева.

              На ищеца не се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства за извършването на такива в хода на производството.

              Водим от горното, Съдът

 

                                                               Р      Е      Ш      И:

 

              ОСЪЖДА ЗД “Е.И.” АД със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. "Х. К.” № **, ЕИК ****** да ЗАПЛАТИ на Б.В. ***, с ЕГН ********** и съдебен адрес:*** – адв.Щ.Щ., сумата 60 000,00 /шестдесет хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди по иск с правно основание чл.226, ал. 1 КЗ във връзка със смъртта на сина му В. Б. В. с ЕГН **********, настъ-пила на 30.05.2008 г., вследствие на ПТП на същата дата, заедно със законната лихва, счи-тано от 30.05.2008 г. до окончателното заплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в ос-таналата му част до пълния му предявен размер от 200 000,00 лева, като НЕОСНОВАТЕ-ЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

              ОСЪЖДА ЗД “Е.И.” АД със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. "Х. К.” № 43, ЕИК ******** да ЗАПЛАТИ на адвокат Щ.Щ. от АК Х., с адрес на кантората: гр.С., ул.”К. Б. І” № *, ет.*, ап.** на основание чл.38, ал.2 от ЗА сумата 1 335,00 /хиляда, триста, тридесет и пет/ лева - адвокатско възнаг-раждение.

 

              ОСЪЖДА Б.В. ***-ка, с ЕГН ********** и съдебен адрес:*** – адв. Щ.Щ., да ЗАПЛАТИ на ЗД “Е.И.” АД със седалище и адрес на управление: гр.С., бул."Х. К.” № **, ЕИК ******** сумата 1 178,50 лева /хиляда, сто, седемдесет и осем лева и петдесет стотинки/ – разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК.

 

              ОСЪЖДА ЗД “Е.И.” АД със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. "Х. К.” № 43, ЕИК ********* да ЗАПЛАТИ по сметката на Софийски град-ски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 2 400,00 /две хиляди и четиристотин/ лева – държавна такса по делото.

 

              Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните - с въззивна жалба.

 

 

 

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: