Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
Производството е по реда на глава ХХІ НПК С присъда № 288 от 13.04.2011г., постановена по НОХД 551/2010г., Г. районен съд е признал подсъдимата Е. И. Г. –гр. Г. О. за виновна в това, че на 08.04.2010г., около 23:15 часа, на път ІІІ - 514 ( Г. О. – А. – В. Т.), около км.45, в посока гр. В. Т., управлявала моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ф. Е." с рег. № ВТ ...... ВМ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда (промила), а именно - 1,44 на хиляда (промила), установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест 7410+ Дрегер” с фабричен № 0128, поради което и на основание чл. 343б, ал.1, във вр. с чл.54 и чл.36 НК, районният съд й е наложил наказание – три месеца лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г, във вр. с чл.343б, ал.1 НК, подсъдимата е лишена от право да управлява МПС за срок от шест месеца, считано от датата на отнемане на свидетелството й за правоуправление. Срещу така постановения съдебен акт е подадена въззивна жалба от подсъдимата Г. В жалбата се инвокират доводи за неправилност на първостепеннатÓ присъда, доколкото районният съд не е изследвал изцяло събраните по делото доказателства. Моли да бъде призната за невинна по повдигнатото обвинение. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура, заема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба и безпорочност на атакуваното решение. Посочва, че не са налице процесуални нарушения, като изводът на съда относно авторството на деянието е правилен. В съдебно заседание жалбоподателката не се явява. Представлява се от защитника адв. И. Защитата развива съображение, че единствения свидетел очевидец на ПТП е Р. Н., който след удара е видял подсъдимата на пасажерското място, като показанията на другите свидетели не могат да бъдат приети като достоверни, защото те не са преки свидетели очевидци на инцидента. Излага доводи, че показанията на останалите свидетели по делото са в сферата на предположенията, като една осъдителна присъда не може да почива на базата на предположения. В този смисъл защитата моли да бъде постановена оправдателна присъда за подсъдимата Е. И. Г. Предвид горните изложения съдът пристъпва към разглеждане на въззивната жалба, подадена от П. Р. П. По допустимостта на въззивната жалба: Въззивната жалба е подадена срещу невлязла в сила присъда. Със същата е сезиран родово и функционално компетентен съд. Правото на жалба е надлежно и срочно упражнено. Жалбата изхожда от страна в наказателния процес, упражняваща процесуална функция на защита. Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 319 НПК и отговаря на изискванията за редовност, визирани в чл. 320 НПК, поради и което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. По основателността на жалбата: В. окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като обсъди инвокираните с жалбата фактически и правни основания, и като взе предвид доводите на страните въведени по реда на съдебните прения и обсъди поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост събраните по делото по реда на НПК доказателства и след като извърши на основание чл. 314 НПК, цялостна проверка на невлязлата в сила присъда досежно нейната правилност, законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното със същата наказание и присъден размер на обезщетение, намира за установено следното: Подсъдимата Е. И. Г. е родена на 12.02.1986г. в гр. В. Т., българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, с висше образование, с постоянен адрес гр. Г. О., ул.”С.” № 20, .2 ЕГН *. На 08.04.2010г, около 23:00 часа, подсъдимата Г., след като била консумирала алкохол, тръгнала по пътя през с. А. към гр. В. Т. с л.а. марка „Ф.” модел „Еос” с рег. № .........., собственост на „ А." ООД-Г. О.. Около 23:15 часа, в района на местността „Ч.”(при км. 45), поради високата скорост подсъдимата загубила управление върху автомобила при условията на дясна крива и навлязла в лентата за насрещно движение. Там Г. се блъснала в движещия се срещу нея л.а. марка „М.” модел 323 с рег. № ........., в който пътували свидетелите Р. А. Н. и Р. Й. Н., като тяхното МПС се завъртяло от удара и спряло на пътя. Управляваният от Г. автомобил обаче напуснал след сблъсъка платното за движение и спрял в покой в лявата канавка край пътя. Междувременно в същия пътен участък минал пътуващ за гр.В. Т. таксиметров автомобил, в който бил св.Й. Е. Ц. Св. Ц. видял как „М.” се завъртяла и минала в насрещното платно. По указание на св. Ц. шофьорът на таксито спрял, а самият Ц. слязъл, за да се убеди, че пътуващите в автомобилите са невредими. Първо видял в какво състояние са пътниците от лекия автомобил ”М.”- Р. и Р. Н. След като св.Ц. установил, че са добре тръгнал към другата кола. Последният видял лично подсъдимата, докато същата стояла на мястото на водача и търсела телефона си, като я попитал дали е добре. След 10-15 минути св. Н. напуснал автомобила си и отишъл да погледне другото МПС. Там той видял подсъдимата Г., която се била преместила на седалката вдясно от тази на водача, но стояла сама в колата. Седалката на водача обаче била оставена в позицията, която позволявало на Г. да управлява автомобила - максимално напред спрямо педалите и волана. Това заедно с отсъствието на други лица в и около автомобила и въобще в района на местопроизшествието направило впечатление на свидетеля. Непосредствено след това били извикани органите на полицията, като на мястото бил изпратен патрул в състав - свидетелите Г. Г. Г. и Х. Х. Х. Когато полицаите дошли подсъдимата стояла до автомобила. На св. Х. му направило впечатление, че седалката на шофьорското място е била издърпана и облегалката изправена. Полицейските служители установили, че вътре в колата има дамска чанта, като други вещи от тях не са констатирани. На полицаите подсъдимата първоначално заявила, че не управлявала тя, а друго лице на име И., но по-късно в РУ „П.” гр. Г. О. подсъдимата написала обяснения, като признала, че всъщност тя е карала колата преди катастрофата. Нетрезвото й състояние било още отначало видимо за полицейските служители. Поради това Г. била изпробвана за употреба на алкохол от св. Г. с техническо средство „Алкотест 7410 Дрегер” с фабричен. №0128, който отчел концентрация от 1,44 промила (на хиляда). По-късно подсъдимата била надлежно приведена във ФСМП гр.Г. О., където тя отказала да даде кръвна проба, но посочила пред медицинско лице, че е пила по 1-2 чаши бира и вино. Във връзка с констатираното било образувано бързо производство в РУ „П.” гр.Г. О. срещу Е. Г.. На мястото на инцидента е пристигнала и патрулна кола на РУ „П.” – гр. В. Т., като потегляйки обратно към гр. В. Т. патрулната кола не е засякла движещ се пешеходец по пътя към града. Лечението на най-тежко пострадалото лице от пътно транспортното произшествие –св. Н., било поето от бащата на подсъдимата Г.. Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена след анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства: от показанията в хода на съдебното следствие на свидетелите: Г. Г.; Х. Х., Р. Й., Р. Н., Р. Н., прочетените по реда на чл. 281 НПК показания на св. Й. Ц.; писмените доказателства по делото: Акт за установяване на административно нарушение № 624 от 09.04.2010г, издадено от МВР-гр. В., Справка за съдимост на подсъдимата, Справка за измерване на представеното средство за измерване,събрани данни, че подсъдимата- жалбоподателка е бил правоспособен водач на МПС, категория „В”- заверено копие от Свидетелство за управление на МПС на името на Е. И. Г.. За да прецени достоверността на всички събрани доказателства и доказателствени средства, съдът обсъди всяко едно поотделно с оглед собствената му вътрешна логическа непротиворечивост, обективност и отношението му с останалите събрани по делото доказателства. Деянието, за което е обвинена подсъдимита се потвърждава от показанията на всички разпитани свидетели, от показанията на свидетеля, четени в съдебно заседание по реда на чл. 281 НПК. От показанията на всички свидетели безспорно се установява, че на мястото на деянието не е имало друго лице, като в колата са забелязали само дамската чанта на подсъдимата,свидетелите са установили, че седалката на водача е прибрана към волана /св. Г. Г., св. Х. Х., св. Н./. Св. Н. е уточнила, че лечението й след катастрофата е било поето от бащата на подсъдимата Г.. По основните факти от предмета на доказване-употребата на алкохол от подсъдимата на инкриминираната дата, впоследствие и управление на МПС от нейна страна, датата и мястото където това е станало, писмените и гласни доказателствени средства са безпротиворечиви. Преки доказателства, подкрепящи обвинението и касаещи основният факт, подлежащ на изясняване в настоящото производство, а именно относно участието на подсъдимата в извършеното престъпление се съдържат в показанията на св. Й. Ц. Последният е пътувал в таксиметрова кола, като посочва, че катастрофата е станала пред него, видял е как лекия автомобил „М.” се е завъртял и е навлязъл в насрещната лента. Ц. слязъл от таксито като посочва, че първо се е насочил към лекия автомобил „М.”. След като установил, че семейство Н. са добре отишъл да помогне на подсъдимата Г. Именно това е първия свидетел очевидец по делото, присъствал на мястото на инцидента, койт¯ е видял Г. на шофьорското място и не е забелязал от лекия автомобил „Ф.” да излиза друг човек. Следващият, който се е приближил към лекия автомобил „Ф.” е бил пострадалото лице Н., който вече е видял Г., преместена на мястото до водача. Полицейските служители свидетелстват относно факта, че пътят от мястото на инцидента в посока гр. В. Т. е бил проверен от органите на реда като не е констатирано да се движи лице- пешеходец. Показанията на сочените свидетели са систематизирани, логическииздържани, не съдържат каквито и да е било несъответствия, взаимно допълващи са. Доколкото липсват индиции за предубедеността на свидетелите, възпроизведените от тях факти кореспондират и с писмените доказателствени източници, като съдът приема същите за обективни и достоверни. Съдът счита, че следва да се кредитират и писмените обяснения на подсъдимата от 09.04.2010г, дадени непосредствено след инцидента, в които последната заявява, че е пътувала в посока гр. В. Т. и се е ударила в насрещно движещ се автомобил. Тези първоначално дадени от подсъдимата обяснения индицират управлението на МПС от нейна страна. Признанията за фактите, правнозначими за съставомерността на деянието, обсъдени в съвкупност с други доказателства намират цялостно потвърждение, от тук и обосновават извода за правдивостта им. Те се подкрепят както от свидетелските показания, така и от писмените доказателства, поради което липсват каквито и да е съмнения в обективността им, евентуално и насоченост за прикриване на обективната истина по дело. Предвид горните съждения съдът счита, че последващата защитната версия на подсъдимата за липса на авторство от нейна страна не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Установените факти и обстоятелства по делото индицират участието на същата в престъпното деяние. Настоящата инстанция възприема изцяло показанията на първия свидетел-очевидец е св. Ц., който е бил на местопроизшествието непосредствено след удара. Същият дава показания от момента, в който е видял въртящия се лек автомобил „М.”, тоест непосредствено след удара на двете превозни средства. Недоказани остават твърденията на защитата, че единствен свидетел очевидец е пострадалото лице Н. На тази версия се противопоставят безпристрастните и обективни показания на св. Ц., пряк очевидец на произшествието. Последователността на събитията след инцидента се пресъздават именно от св. Ц. Същият след като е видял автомобила на пострадалия, заставащ в насрещната лента за движение, тоест непосредствено след удара, е тръгнал да помага на водача на л.а. „М.”. Установявайки, че пасажера и водача в този автомобил са добре, св.Ц. се е насочил към автомобила на подсъдимата. Тоест именно св. Ц. е прекия очевидец, който е установил, че подсъдимата Г., непосредствено след удара се е намирала на мястото на водача, като същата е търсила мобилния си телефон. За времето до пристигане на св. Н. до лекия автомобил на подсъдимата, последната, вероятно след разговор по телефона, е решила да изгради пред свидетелите и впоследствие пред органите на реда, защитната версия, че същата не е управлявала лекия автомобил, съответно не е причинила пътно транспортното произшествие. Св. Н., който защитата посочва като пряк очевидец, е видял Г. в лекия автомобил след като същата се е била преместила на пасажерското място. Пострадалият Н. в показанията си посочва, че първо е помогнал на жена си- Р. Н., за да установи дали е добре, едва след което е решил да провери състоянието на водача на другия автомобил. През това време лекия автомобил „Ф.” е бил посетен от св. Ц., след което и подсъдимата, решена да изгради защитна версия се е преместила до мястото на водача. На всички свидетели е направило впечатление, че седалката на водача в лекия автомобил „Ф.” е приближена до кормилото, което индицира, че лекия автомобил е управляван от лице с нисък ръст или лице от женски пол, в колата е установено наличие на дамска чанта, не са открити други вещи. Никой от свидетелите не е видял друго лице на мястото на инцидента, не е установено и движение на пешеходци по пътното платно. Така установените факти чрез разпита на свидетелите Р. и Р. Н., полицейските служители, както и от показанията на св. Ц., който е видял подсъдимата непосредствено след настъпване на ПТП се установява, че лекия автомобил „Ф.” е управляван от подсъдимата Г.. Като защитна версия последната е заявила, че не е управлявала лекия автомобил, като се е преместила от седалката на шофьора на тази до водача. Освен показанията на цитираните свидетели са налице и констатациите от същите, че седалката на водача е била в положение поставена максимално напред спрямо педалите на водача, тоест лекия автомобил е управляван от лице с нисък ръст, което отговаря на външния вид на подсъдимата. За достоверни се възприеха и писмените доказателствени средства, приети и приобщени по делото, в хода на съдебното следствие. Установява се, че подсъдимата е правоспособен водач на МПС, като алкохолната проба е измерена с техническо средство Алкотест 7410+ Дрегер” с фабричен № 0128. Съгласно приложената по делото справка за последваща проверка на средството за измерване, същото към дата на деянието е било технически изправно. Приложен по делото е и талон за медицинско изследване, като при отказ от страна на подсъдимата на същата не е взета проба от кръвта. В тази връзка следва да се отчете, че защитата и подсъдимата не оспорват точността на измерената алкохолна концентрация. При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи, обосновани от анализа на съвкупния доказателствен материал: Подсъдимата Е. И. Г. с деянието си е осъществила, както от обективна така и от субективна страна, съставът на престъпление по чл.343б, ал.1 НК, тъй като на 08.04.2010г., около 23:15 часа, на път ІІІ - 514 ( Г. О. – А. – В. Т.), около км.45, в посока гр. В. Т., управлявала моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ф.” с рег. № ..........., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда (промила), а именно - 1,44 на хиляда (промила), установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест 7410+ Дрегер” с фабричен № 0128. От обективна страна подсъдимата Е. И. Г. след употреба на алкохол е привела в движение и е управлявала моторно превозно средство –лек автомобил /горепосоченият/, като концентрацията на алкохолно съдържание в кръвта й, към момента на деянието е била над 1,2 на хиляда (промила), а именно - 1,44 на хиляда (промила). По делото категорично и безспорно са доказани фактическите действия по управление на МПС, осъществени от страна на подсъдимата, от тук и несъмнено установено е авторството на престъплението. Преки доказателства в тази насока са показанията на св. Й. Ц. и обясненията на самата подсъдима, дадени нощта на инцидента, която признава фактите за осъществено управление на автомобила, а за употребата на алкохол пред полицейските служители. Подсъдимата е отказала кръвни проби, като не спори отчетената стойност от техническото средство. Установената стойност на алкохолно съдържание с техническо средство „Алкотест 7410+ Дрегер” с фабричен № 0128 надвишава предвидената-1,2 промила в разпоредбата на чл.343б НК, за съставомерността на деянието, като престъпление по наказателния закон. Поради което и съдът прие, че е налице съставомерно деяние по посочения текст от наказателния закон, при безспорно доказани обективните признаци на изпълнителното деяние и авторство. От субективна страна подсъдимата е извършила деянието виновно, при форма на вината пряк умисъл, по смисъла на чл.1.ал.2 НК.Същата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, знаейки естеството на забраната да не управлява автомобил след употреба на алкохол, предвиждал е неизбежността от настъпването на общественоопасните му последици, като от волева страна се е съгласявала и искала тяхното настъпване. Субективно, подсъдимата е имал формирана ясна представа в съзнание си, че управлява МПС след консумация на алкохол, със съответната, следваща от нормалните жизнени функции на организма концентрация на алкохолно съдържание в кръвта си. По изложените аргументи, настоящата инстанция счита подсъдимата за виновна в извършването на престъпление по чл.343б,ал.1 НК. Относно наказанието: При определяне на вида и размера на наказанието, е налице следното: от една страна да се съобрази типичната относително висока степен на обществена опасност на извършеното деяние, с оглед повишената динамика на този род престъпления понастоящем в страната, както и тази на дееца-която от своя страна не е висока, предвид чистото й съдебно минало. Извън обсъденото, други отегчаващи отговорността обстоятелства не се установиха. Величината на алкохолна концентрация не е висока, доколкото не надвишава значително степен минимално установената, обратно относително близка е до последната. С оценка на смекчаващи следва да се вземат предвид твърденията на подсъдимата във връзка със служебните й задължения и се налага често да пътува. Същите преценени в съвкупност и съобразно относителната им тежест, не следва да се квалифицират като многобройни в количествено отношение или изключителни такива, тъй като се явяват част от обичайните такива. Поради това и съдът прие изводите на районния съд за налагане на минимално наказание, а именно три месеца лишаване от свобода. Така индивидуализираното наказание, съдебният състав прецени за достатъчно, с оглед личността на подсъдимата и нейната възраст, за постигане целите на наказателната репресия, дефинирани в чл.36 НК, едновременно с което ще въздейства положително върху съзнанието й и нейното превъзпитание към спазването на закона. Предвид чистото съдебно минало на подсъдимата Г., както и това, че наложеното й наказание лишаване от свобода е в рамките на три години, правилни са констатациите на първостепенния съд, че за поправянето и превъзпитанието й, с оглед обществените и индивидуалните й качества, не е необходимо тя да изтърпи ефективно същото. Поради това правилно е приложен института на условното осъждане, чийто предпоставки са налице в случая, като на основание чл.66,ал.1 НК следва да се отложи изтърпяването на определеното наказание, „лишаване от свобода”, за изпитателен срок от три години-минималния предвиден в закона. В случая за постигане на възпитателния и предупредителен ефект на наказание, би бил достатъчен факта на неизбежността на наказването, а не толкова строгостта на санкцията, с което и подсъдимата да осъзнае, че подобно поведение не се толерира, а единствено се наказва. Този резултат би се постигнал и с минималния изпитателен срок, като условното осъждане е достатъчно адекватно на репресивната, поправително-възпитателна и на общопредупредителната функция на наказанието. Правилно съдът е наложил на подсъдимата и кумулативно предвиденото наказание в чл. 343г във вр.чл.37,ал1,т.7 от НК-лишаване от право да управлява. Подсъдимата Е. Г. е правоспособен водач, който факт е доказан, поради което и настоящия съдебен състав, съобразно конкретно установените по делото обстоятелства и с оглед личността й, намира за необходимо, с оглед реализирането на поправително-превъзпитателния ефект, че правилно е наложено и това наказание. С изложените вече правни аргументи за оценка на конкретните данни, касаещи алкохолното съдържание в кръвта и индивидуалната преценка на личността й, фактът че това е първо по ред нарушение, съдът правилно е индивидуализирал наказанието “лишаване от право да управлява МПС”, също около минималния размер, отнесен към този на лишаването от свобода. Така същото е наложено за срок шест месеца - лишаване от право да управлява МПС. Налагането на това наказание е необходимо не само за постигане целите на наказателната репресия съизмерими с индивидуалната възпитателно-превантивна функция и общо предупредителния й ефект за останалите членове на обществото, но и за да допринесе Г. да бъде възпрепятствана от извършване на подобни деяния за известно време, с което и ще се осигури възможност тя да преосмисли напълно извършеното. Тази репресия следва да повиши чувството й за отговорност и гражданско правосъзнание, за да недопуска занапред подобни нарушения на законовия ред. В случая при отнемане на свидетелството за управление, прилагайки разпоредбата на чл. 343 „г” във вр. чл. 343 „б” НК районният съд е съобразил началния срок на тази санкция, а именно считано от датата на отнемане на книжката й. По гореизложените мотиви, подадената въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда се явява неоснователна, тъй като не са налице основания за отмяна или изменение на обжалвания акт, поради което и на основание чл. 338 НПК, същият следва да бъде потвърден. Водим от горното, В. окръжен съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 288 от 13.04.2011г., постановена по НОХД 551/2010г. по описа на Г. районен съд за 2010г.. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |