Решение по ВНАХД №193/2022 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ към Решение № 24 от 29.04.2022г. по АНД №193/2022г. на
Окръжен съд С.:
Производството е по чл. 7, ал 2 от УБДХ и глава двадесет и трета от
НПК.
Производство е образувано по жалба на адв. П.П. от АК – С., в
качеството и на защитник и повереник на Г. АТ. Г. ЕГН ********** от с. Б.д.,
обл. С. срещу Решение № 182/27.04.2022 год. постановено по АНД №
404/2022 год. по описа на Районен съд - С..
С обжалваното решение състав на Районен съд С. е наложил наказание
по чл.1, ал.1, т.1 от УБДХ на Г. АТ. Г. ЕГН ********** „Задържане в
структурно звено на МВР за срок от пет денонощия“ за това, че на 23.02.2022
г. в 17,30 ч. в с. Б.д., общ. Т. е извършил непристойна проява на публично
място изразяваща се в наплюването на Н.Н., нанасяне на шамар в областта на
лицето му и уриниране пред малолетния Н.И.Н., с което се изразява явно
неуважение към обществото и личността.
В жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство, се
изразява несъгласие с атакуваното решение, като са изложени съображения за
нарушения на закона, като се твърди, че не е налице дребно хулиганство по
смисъла на чл.1, ал.3 от УБДХ, както и за явна несправедливост на
наказанието.
В жалбата се прави искане за отмяна на първоинстанционното решение
или изменение на същото, като бъде наложено по-лекото наказание „Глоба“ .
В съдебно заседание адв. С.С. от АК-С. преупълномощен от адв.П. и
наказаното лице Г. АТ. Г. поддържат жалбата, като излагат съображения за
отмяна на решението или изменение на същото.
Въззивната жалба против решението на Районен съд С. е подадена от
страна по делото и в срока по чл. 7, ал.2 от УБДХ, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по
следните съображения:
Административно наказателното производство е образувано по акт за
констатирано дребно хулиганство против Г. АТ. Г. ЕГН ********** от с.Б.д.,
обл. С., в който е посочено, че на 23.02.2022г. около 17,30 часа в с.Б.д. общ.Т.
до казана за изваряне на ракия същият е извършил непристойни действия,
изразяващи се в наплюването на Н.Н., нанасяне на шамар в областта на
лицето му и уриниране в пред малолетния Н.И.Н., с което е изразил явно
неуважение към обществото и личността.
С.ският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като
се запозна с изложеното в писмената жалба, като изслуша явилите се страни
в съдебното заседание, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения,
като прецени наличните по делото доказателствени материали и като
извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт
по реда на чл. 346 от НПК намери жалбата на подсъдимия, депозирана чрез
1

неговия защитник, за основателна.
Първоинстанционният съд, въз основа на събраните в хода на
съдебното следствие доказателства и техния анализ е приел установената
фактическа обстановка, която е обективирана в мотивите към решението.
Съгласно тези мотиви за установено от фактическа страна е прието следното:
Свидетелят Н.Н. на 23.02.2022г. около 17,30 часа отишъл да взема брат си И.,
който работел на кариерата в с. Б.. Той бил заедно със сина на брат му И.,
малолетния Н.Н.. Излизайки от селото той видял колата на другия си брат, св.
Г.Н.. Свидетелят Г.Н. в този момент оглеждал семейните ниви. Спрял колата
и тръгнал към движещия се по пътя булдозер. Той казал на св. В. К., работещ
с булдозера, да спре и го попитал кой го е накарал да оправя пътищата.
Свидетелят К. отговорил, че това е кмета на с. Б.д.. Свидетелят Г.Н. го
попитал дали има телефонния номер на кмета и ако го има да му звънне и да
му каже да дойде. През това време брат му, св. Н.Н. дошъл, спрял колата,
прескочил реката и отишъл към него. През това време нарушителят Г. също
се задал, управлявайки служебен автомобил и св. Н.Н. отново прескочил
реката и отново отишъл към детето на брат си. Двамата с детето се запътили
към казана за изваряване на ракия, а кметът на с. Б.д., общ. Т. с колата се
отправил също към казана. В един момент колата тръгнала към детето, но св.
Н.Н. го дръпнал в последния момент и не се е стигнало до пътно транспортно
произшествие. Нарушителят Г. спрял колата, а прозорецът на шофьорската
врата бил отворен. Свидетелят Н.Н. се приближил, навел се през прозореца и
му казал „какво правиш, нали приключихме“. В този момент нарушителят Г.
го наплюл и му ударил шамар с дясната ръка, който попаднал в шията.
Свидетелят Н.Н. му взел ключовете и казал на племенника си да набере
телефон 112. Обадил се на диспечера и съобщил, че кмета на селото
управлява превозно средство пиян. След това нарушителят излязъл от
автомобила, отишъл отпред, уринирал пред малолетното дете и свидетелите
Г. и Н.Н.и, намиращи се до автомобила му. След това кметът се обадил на
полицейския служител, св. Т. и съобщил, че има пререкания с братята Н. и
Г.Н.и. Св. Т. съобщил в РУ на МВР- Т., а на кмета казал да се прибира. След
това нарушителят Г. си тръгнал с автомобил на свой познат, който дошъл да
го прибере.
По този повод била образувана преписка вх. №1076/2022г. на РП- С. и
по тази преписка прокурор от РП- С. се е произнесъл на 30.03.2022г. като е
отказал да образува досъдебно производство, тъй като е приел, че липсва
извършено престъпление. Освен това прокурорът е приел, че макар Г.Г. да се
е държал непристойно, по- скоро поведението му би следвало да се
квалифицира като дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ и би
следвало да му бъде наложено административно наказание, което пък
същевременно изключвало търсенето на наказателна отговорност за
извършените от него непристойни действия.
Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната
присъда, по същество и по отношение на основните обстоятелства напълно
2

кореспондира с наличните по делото доказателствени материали.
Настоящият съд с оглед правомощието си да извърши цялостна проверка
относно правилността и законосъобразността на съдебния акт, както и
правото му да приема за установени и други фактически положения, извърши
своя собствена преценка на доказателствените материали и стигна до
единодушни констатации с първоинстанционния съд по отношение на
фактите по делото, които се установяват от събраните доказателства.
Анализът на материалите, събрани по делото се споделя изцяло от въззивната
инстанция.
Въззивният съд, както и Районният съд намира, че показанията на свид.
Г. И.ов Николов и Н.И.Н. са обективни. Правилно Районният съд е
кредитирал показанията на свид. К. само в частта преди пристигането на
нарушителя. Той не е очевидец на непристойните действия и показанията му
се явяват доказателство относно възложената му от нарушителя задача за
изработването на общински път и обаждането му до нарушителя.
Въз основа на горните констатации по отношение на събраните в хода
на производството доказателства, неоснователно се явява оплакването в
жалбата, че дребното хулиганство не е доказано по несъмнен и категоричен
начин.
Приетата за установена от районния съд фактическа обстановка се
основава на цялостната преценка на всички събрани и подложени на проверка
доказателствени материали.
Следователно решението на С.ския РС не е необосновано, тъй като
приетото за установено от фактическа страна се подкрепя от събраните и
проверени в хода на първоинстанционното производство доказателства.
Въз основа на установените и изложени в мотивите към решението му
факти районният съд е направил и обосновал извода си, че Г. АТ. Г. на
23.02.2022 г. в 17,30 ч. в с. Б.д., общ. Т. е извършил непристойна проява на
публично място изразяваща се в наплюването на Н.Н., нанасяне на шамар в
областта на лицето му и уриниране пред малолетния Н.И.Н., с което се
изразява явно неуважение към обществото и личността.
Безспорно от доказателствата по делото се установява, че Г. АТ. Г. е
осъществил от субективна и обективна страна дребно хулиганство, като в
тази връзка в мотивите към присъдата е извършен подробен анализ и е
обосновано наличието на признаците /от обективна и субективна страна/ на
тази непристойна проява, визирана в УБДХ.
Правилно и законосъобразно в мотивите към присъдата е посочено, че
на 23.02.2022г. Г. е извършил определени действия, с които обективно е
изразил неуважение към обществото и личността, а именно на публично
място – до селския казан е заплюл и ударил едно лице и демонстративно се е
изпикал пред малолетно дете.
Деянието на Г. е съставомерно и от субективна страна - от субективна
3

страна той е извършил непристойното деяние съвсем умишлено.
При определяне вида и размера на наказанието, районният съд е
посочил в мотивите си, че се е съобразил с факта, че нарушителят е кмет на
селото и вместо да е за пример на своите съселяни извършва непристойни
действия и по тази причина макар и да са изминали два месеца от
нарушението не следва да му се налага административно наказание “Глоба“,
а „Задържане в структурно звено в МВР“. Прието е, че предвид изминалото
време от нарушението срокът на това административно наказание следва да
бъде близо до минималния и най-подходящ е такъв от 5 дни.
С оглед на направените констатации относно обстоятелствата имащи
значение за отговорността, районният съд е преценил и е наложил на
нарушителя Г. за извършеното от него дребно хулиганство административно
наказание „Задържане в структурно звено на МВР за срок от пет денонощия“.
Настоящата инстанция счита, че така наложеното наказание е явно
несправедливо.
Районният съд не е отчел, като смекчаващи вината обстоятелства,
установеното, че за да се стигне до непристойната проява нарушителят, като
кмет на селото е отишъл на мястото във връзка с възникнал проблем при
изпълнението на поставена от него обществена работа –прокарването на път.
Не е отчетен фактът, че изпълнението на тази задача е било по някакъв начин
възпрепятствано и това е довело до непристойната му постъпка, както и макар
и на публично място непристойната постъпка е станала в тъмната част от
денонощието.
Отчитайки тези обстоятелства, както и изминалото време от
нарушението, ангажиментите на Г. като кмет на с. Б.д., настоящата инстанция
преценя, че решението на районния съд следва да се измени, като на Г. бъде
наложено наказание глоба в размер на минималния предвиден в УБДХ, а
именно 100 лева.
Наложеното наказание „глоба от 100 лева“ би изпълнило своите
специални цели и би било справедливо възмездие за извършената от
нарушителя непристойна проява.
С оглед изложеното по-горе въззивният съд направи извода, че
провереният съдебен акт е постановен при пълнота на доказателствата, но са
налице основания налагащи изменението му в наказателната част, като
наказанието следва да бъде изменено по вид и размер, посочени по - горе.
Така мотивиран, С.ският окръжен съд постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

4

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.

5

Номер на акта:	24
Дата:	29 април 2022 г. (в сила от 29 април 2022 г.)
Съдия:	Пламен Димитров Стефанов

Дело:	20222200600193
Тип на делото:	Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване:	29 април 2022 г.

Решение по ВНАХД №193/2022 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите