Р Е Ш Е Н И Е
№……....………....…....……….2020г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД , ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV състав, в открито съдебно заседание, проведено на
седемнадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОНСТАНТИН ИВАНОВ
мл. с. ИВАЛЕНА ДИМИТРОВА
при секретар ЕЛКА ИВАНОВА,
като разгледа докладваното от младши съдия И. Димитрова
въззивно гражданско дело № 1232 по описа за 2020 година на ОС-Варна,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК, образувано по подадена
въззивна жалба от Областна дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул.
„Цар Калоян“ № 2, представлявана от ******, чрез гл. юрисконсулт Б.Й., срещу
Решение № 938/25.02.2019 г., постановено по гр. д. № 16813/2019 г. по описа на ВРС,
XXX състав, с което е осъдена Oбластна дирекция на МВР – гр. Варна, да заплати на И.Х.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1569,53 лева, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд за периода от 1.10.2016
г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен
труд от ищеца в дневен с коефицент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
исковата молба – 25.07.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 178,05 лева,
представляваща дължимата мораторна лихва за периода 1.10.2016 г. - 30.09.2019
г. върху сумата от 1569,53 лева, на основание чл. 178, ал. 1, т.3, вр. чл. 187,
ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
Жалбоподателят
Областна дирекция на МВР – гр. ****, счита първоинстанционното решение за незаконосъобразно
и постановено при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че страните
са обвързани от служебно правоотношение,
регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение,
като в разпоредбите на ЗМВР няма препращаща норма, която да дава основание за субсидиарно
приложение на КТ, включително и за прилагане на издадените въз основа на Кодекса
подзаконови нормативни актове, в т.ч. и Наредба за структурата и организацията
на работната заплата. Сочи, че размерът на допълнителното възнаграждение на
ищеца следва да се определя съобразно разпоредбите на ЗМВР и съответните
наредби и заповеди и е недопустимо прилагането на горепосочената НСОРЗ. Излага
още, че от чл. 9, ал. 3 от НСОРЗ се прави извод, че същата не намира приложение
спрямо държавните служители – полицейски органи. Сочи още, че ищецът не
изпълнява служебните си задължения на 5-дневна работна седмица, а на сменен
режим на работа, поради което разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не намира
приложение. Твърди, че не става ясно от решението как съдът е определил
коефицент от 1,143 за превръщане на нощните часове труд в дневни. Моли за
отмяна на решението и присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият И.Х.М.,
чрез адвокат Ц.Б., депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата. Подробно
излага съображения за правилността на първоинстанционното решение и наличието
на основание за заплащане на преобразуван нощен труд от страна на работодателя
в претендирания размер при коефицент 1,143. Моли за потвърждаване на решението
и присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивникът
Областна дирекция на МВР - ****, редовно призован, не се представлява.
В съдебно заседание въззиваемият И.Х.М.,
редовно призован, не се явява, не се представлява.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е
образувано по иск на И.Х.М., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Областна
дирекция на МВР – ****, с адрес: гр. *****, с правно
основание чл. 178, ал. 1, т.3, вр. чл. 187, ал. 5, т.
2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника за сумата 1724,53 лева, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд в размер на 206,78 часа за
периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019
г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с
коефицент 1,143, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 25.07.2019 г.,
до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 284,00 лева,
представляваща дължимата мораторната лихва за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. върху
сумата от 1724,53 лева.
В исковата молба
ищецът излага, че е държавен служител по силата на служебно правоотношение, възникнало с
ответника, по което заема длъжност младши инспектор в РУ Провадия, което е на
структурно подчинение на ОД на МВР - Варна. За процесния
период ищецът е полагал труд на 12-часови смени, при сумирано изчисляване на
работното време. Твърди се, че предметът на иска произтича от размера на нощния
труд, полаган в системата на МВР, както и от нормите на неговото полагане и
дължимите изчисления. Съгласно чл. 9, ал. 2 на НСОРЗ, при сумирано изчисляване
на работното време, отработените часове нощен труд се превръщат в дневен с
коефицент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното (8
часа, съгласно КТ) и нощното (7 часа, съгласно КТ) работно време – 1,143. Сочи,
че за периода от 01.10.2016 г. до
30.09.2019 г. е положил нощен труд от 1446 часа, който, преизчислен с
коефицента 1,143, възлиза на 1652,78 часа, или води до допълнителни 206,78 часа
преобразуван нощен труд, които работодателят не е заплатил и за които му дължи
възнаграждение в размер на 1724,53 лева,
ведно със законовата лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане. Претендира и мораторна лихва върху всяко едно от
дължимите плащания, считано от първо число на месеца, следващ месеца на
дължимото плащане, до датата на предявяване на иска, в общ размер на 284 лева.
Моли исковата претенция да бъде уважена и да му бъдат присъдени разноските.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез
процесуалния си представител гл. юрисконсулт Б.Й., е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявената искова претенция
като неоснователна. Не оспорва, че ищецът
полага труд по служебно правоотношение на посочената длъжност, както и че
служителят е полагал извънреден и нощен труд. Сочи, че за тях, наред с трудовото възнаграждение, му е било заплащано редовно
съобразно ЗМВР и подзаконовите нормативни актове. Оспорва възможността за
преобразуване на положения нощен труд в дневен при приложение на разпоредбите
на КТ и НСОРЗ. В условията на евентуалност, оспорва изчисленията
на положените от ищеца нощни смени и часове нощен труд, тъй като същите се
разминават с отразеното в платежни бележки от АИС „ТРЗ“ – МВР, за процесния
период.
В съдебно
заседание е допуснато изменение на предявения от И.Х.М. иск с правно
основание чл. 178, ал. 1, т.3, вр. чл. 187, ал. 5, т.
2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД, чрез частично оттегляне на исковите претенции
както следва: по иска за главница – за
разликата над 1569,53 лева до първоначално предявения размер от 1724,53 лева,
по иска за мораторна лихва – за разликата над 178,05 лева до първоначално
предявените 284 лева, на основание чл. 214, ал. 1 ГПК.
Настоящият
съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между
страните, че за исковия период от 01.10.2016 г. до 31.10.2019 г. ищецът И.Х.М. е полагал труд като младши
инспектор към ОД на МВР - Варна.
Видно
от кадрова справка № 57680/07.11.2019 г., младши инспектор И.Х.М. за
процесния период е заемал длъжността старши полицай /ВПА/ в
група „Охранителна полиция“ към РУ Провадия при ОД на МВР – Варна, считано от 15.04.2015 г. до
настоящия момент.
Получаваното трудово възнаграждение
от ищеца през процесния период, включително за нощен и извънреден труд, се
установява от представените от ответника платежни бележки.
Видно от графици за дежурствата,
протоколи за отработено време между 22.00 и 6.00 ч., справки за ползване на
платен годишен отпуск и въведени болнични листи, за процесния период ищецът е положил нощен
труд, както следва: от 1 октомври до 31 декември 2016 г. – 24 часа; от 1 януари
до 31 март 2017 г. – 80 часа; от 1 април до 30 юни 2017 г. – 80 часа; от 1 юли
до 30 септември 2017 г. – 152 часа; от 1 октомври до 31 декември 2017 г. – 152
часа; от 1 януари до 31 март 2018 г. – 104 часа; от 1 април до 30 юни 2018 г. –
136 часа; от 1 юли до 30 септември 2018 г. – 176 часа; от 1 октомври до 31
декември 2018 г. – 160 часа; от 1 януари до 31 март 2019 г. – 168 часа; от 1
април до 30 юни 2019 г. – 136 часа; от 1 юли до 30 септември 2019 г. – 160
часа.
От заключението на изслушаната пред
първата инстанция ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, се установява следното: за периода от 1.10.2016 г. до 30.09.2019 г. И.Х.М. е положил общо 1528 часа нощен
труд, за които, след преобразуването им в дневен с коефициент 1,143, се дължи
допълнително от ОД на МВР – Варна, брутно възнаграждение в общ размер на 1569,71 лева за разликата от 218,50 часа преобразуван нощен
труд.
С
оглед така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Ищецът е държавен служител в РУ
Провадия към ОД на МВР - ****, поради което и намират приложение разпоредбите
на Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, доколкото в този
закон не е предвидено друго. Цитираният нормативен акт е специален по отношение
на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните служители, полагащи труд по
служебно правоотношение в системата на МВР, арг. от чл. 142, ал. 2 от ЗМВР.
По делото няма спор, че предвид
характера на заеманата длъжност, през процесния период ищецът е полагал труд през
нощта /22.00 – 06.00 часа/ съгласно графици, а отработеното работно време се е
изчислявало сумирано.
Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР /ДВ, брой 53 от 27.06.2014 г./ подзаконовият
нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители, е наредба на Министъра на
вътрешните работи. За процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в сила от
2.08.2016 г.
Съгласно чл. 3, ал.1 на действащата
през процесния период Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., за дейностите, чието
изпълнение изисква непрекъсваемост на работния процес, работното време се
организира в 8-, 12- или 24-часови смени, а съгласно ал. 3 на същия член, за
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между
22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период. Никъде в цитираната разпоредба не се сочи, че
нормалната продължителност на нощния труд за работещите на смени е 8 часа.
Предоставена е единствено възможността, с цел да се осигури непрекъсваемост на
работния процес, часовете положен нощен труд да са до 8. Последното по никакъв
начин не противоречи на общата норма на чл. 140, ал. 1 КТ, че нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до
7 часа.
В
подкрепа на гореизложеното се явява и чл. 187 от ЗМВР в редакциите му, влезли в
сила от 11.08.2015
г. до 23.07.2019 г. и действащи в процесния период. Съгласно ал. 1 от същия,
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно ал.
3, работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени - сумирано за тримесечен период; при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта, между 22.00 и
6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. Съдът намира, че посочената разпоредба не установява
нормална продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой
часове нощен труд, допустим за полагане от служителите на МВР.
Факт е, че в Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г. липсва изрична норма за преизчисляване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1,143, каквато е имало в чл. 31, ал. 2 на действащата до 31.03.2015
г. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
(математическият смисъл на текста на цитираната разпоредба е идентичен с
математическия смисъл на „преизчисляване на часовете положен нощен труд с
коефицент 1,143“). Липсата на изрична
норма обаче не може да се тълкува като законово въведена забрана за
преобразуване на отработените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен,
а представлява празнота в специалната уредба. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, съдът приема, че субсидиарно
приложение намира общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата /обн. ДВ, брой 9 от 26.01.2007 г., последно допълнение за процесния
период - ДВ., бр.49 от 29.06.2012 г. /. В чл. 9, ал. 2 на същата е предвидено
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, т.е. коефицент 1,143.
Възражението
на жалбоподателя, че правната регламентация на нощния труд на държавните
служители с полицейски правомощия в
системата на МВР се изчерпва с нормите на чл. 187, ал.1 ЗМВР във вр. с ал. 3 на
същия член и чл. 179 ЗМВР, както и с Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., настоящият съдебен състав намира за
неоснователно. Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР гласи, че държавните служители, които полагат труд за
времето между 22.00 и 6.00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на
труда. Специалната закрила по съществото си включва действието на разпоредбите
на по-високия нормативен акт по отношение на лицата, за които е предвидена.
Същата се изразява в правото на държавните служители от системата на МВР да
работят при условията на нощен труд, предвидени в КТ и неговите подзаконови
актове.
Разпоредбите на НСОРЗ са приложими и на общо основание по отношение на
лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като КРБ утвърждава като основно
достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции
за пълноценната му реализация. Тя гарантира равенство на правата на лицата,
предоставящи наемен труд, без оглед на спецификите на правоотношението, в
рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат
поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд.
Наведеното в евентуалност възражение, че
преизчисляване не следва да бъде извършено за периода от 01.01.2018 г. до
16.07.2018 г. предвид нормата на чл. 9г от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските, съдът намира за неоснователно. Цитираната разпоредба
касае не преизчисляването и компенсациите, дължими на работника или служителя
за положения нощен труд – разглеждани в чл. 9 от НСОРЗ, а единствено методиката
на отчитането на работното време през нощта пред Инспекцията по труда. В
подкрепа на това е и фактът, че и двете наредби са част от действащото право в
посочения период.
Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав
счита, че исковата претенция се явява доказана по своето основание и положеният
от ищеца нощен труд следва да бъде преизчислен по горепосочените правила. От
събраните по делото доказателства безспорно се установи, че ищецът за периода
от 01.10.2016
г. до 30.09.2019 г. е положил 1528 часа
нощен труд, които, при преизчисление с коефициент 1,143 за превръщането им в
дневен такъв, генерират разлика от общо 218, 504 часа труд над нормативно
определените. Дължимото възнаграждение за последните, съобразно заключението на
вещото лице, възлиза общо на сумата от 1569,71 лева.
Настоящият съдебен състав намира
възраженията на въззивната страна относно недопустимостта на предявения с
допълнителна молба иск по чл. 86 ЗЗД за неоснователно. Претенцията по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите от забавата при неизпълнение на
паричното вземане. Това задължение не възниква от договор или от закона, а само
при поискване. Видно от данните по делото, искът по чл.86, ал. 1 ЗЗД е предявен
в писмена форма, с препис за ответната
страна, съобразено с възможността на ищеца да заяви искане за присъждане на
лихви във всеки един момент в хода на производството пред първоинстанционния
съд до приключване на съдебното дирене.
Основателността на иска за главното
вземане обуславя основателност и на акцесорната претенция за лихва за забава.
Същата е доказана по размер със заключението на вещото лице по ССчЕ, поради
което следва да се уважи в цялост. Следователно предявените искове, като основателни,
следва да се уважат, а решението на
първоинстанционния съд - да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните
разноски:
Поради съвпадащ резултат от
разглеждането на делото по същество, въззивният съд не може да преразглежда
произнасянето по отношение на разноските.
При този изход от делото,
претенцията на въззиваемия за компенсация на разноските, направени за защита
във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба, следва да бъде
уважена. Същият претендира разноски в размер на 300.00 лева, представляващи
заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък по чл.
80 от ГПК и договор за правна помощ и съдействие.
Настоящият състав приема за
неоснователно възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на
определеното адвокатско възнаграждение, доколкото размерът на същото е
съобразен с минималния такъв, предвиден в разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, на основание чл.
271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 938 от 25.02.2020 г., постановено по гр. д. № 16813 по описа за 2019
г. на Районен съд – Варна, XXX състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. *****, с
адрес: гр. ******, ДА ЗАПЛАТИ на И.Х.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 300,00 лева, представляваща сторени пред въззивния съд
съдебно-деловодни разноски, включващи адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.